Archive for the tag 'квартал'

авг. 24 2012

Цюрих

Днес, мили деца, ще походим из цивилизацията. Деси ще ни покаже Цюрих (или както му казват неграмотните „англо“-неговорящи – Зюрик 😉 Последното беше заяждане от моя страна, но все пак да повторим: става дума за Цюрих 🙂

 

Приятно четене:

 

 

Цюрих

 

– За къде пътуваме? – пита шофьорът на таксито. Пет и половина сутринта е и съм сънена.

– За Цюрих, отвръщам. “На разходка добавям наум. Кой е като мен – в отпуск съм, с осигурен апартамент и с два фотоапарата :)…

Полетът на България еър е удобен

и сравнително кратък, често пристигам по-рано от предвиденото. Е, сутрин тръгвам раничко, но пък така не изпускам нищо от деня. Нямам забележки към авиокомпанията, ако и сред моите приятели да няма един, който да я харесва –  тесни им били седалките, сандвичите били измислени… Е, предвид скромните ми габарити, вмествам се чудесно и тъй като заради цената на билета пътувам в делничните дни, обикновено имам избор място до пътеката или до прозореца…

Та, вторник 8.30 местно време (знаете, че те са един час назад спрямо нас) моя милост вече е взела куфара си и пътува към Hardbrücke  – голяма гара в центъра на Цюрих, откъдето правя връзка към Friedhof Sihlfeld, на 2 минути от която спирка е хотелът. Стигам бързо и лесно –  тук всичко е направено така, че да ти е удобно. Има табели и знаци, транспортът е редовен. Всъщност това е и неизменният първи шок, който преживявам навсякъде в чужбина. Транспортът. Чист, уреден, точен като швейцарски часовник 🙂 Клишето си е клише, но  разписанията се спазват. В града има подземни влакове (S-bahn), които обикновено са за по-далечни дестинации, с първа и втора класа, но минават и имат удобни връзки в централната част с трамваи, тролеи и автобуси. На всяка спирка има подробно описание на маршрута, както и автомат за билети. Тук се плаща за зона, а не за пътуване, като централната част –  т.нар. City  – се брои за две зони. Единичен билет струва 4.20 франка и важи за всички видове транспорт в централната зона в рамките на 1 час. Летището е в друга зона, затова билетът дотам е 6.20 франка. Карта за 24 часа струва 8.20 франка. От автомата можеш да си купиш единичен билет, карта за деня, карта за седмицата и др., като се плаща с монети или с банкова карта. Като се качиш, можеш да си следиш маршрута на няколкото екрана, разположени в началото, средата и края на превозното средство, да се ориентираш къде имаш удобни връзки или просто да се заслушаш при оповестяването на всяка следваща спирка. Рядко е претъпкано, можеш да си вземеш безплатен вестник или различни брошурки за интересни събития, лесно достъпно е за хора в колички или майки с деца.

Хотелът,

разположен срещу крематориум Sihlfeld, е част от веригата Swiss Star Apartments. Имат няколко сгради в центъра на града, в крайния квартал Oerlikon и до летището Kloten. Предимството на тази верига е, че предлага малки апартаменти със самостоятелна баня и тоалетна и напълно обзаведен кухненски бокс; понякога и пералня, а ако няма в апартамента, има отделно перално помещение, като достъпът до интернет е наличен и неограничен. Предвид изключително високия стандарт тук кухнята и нетът са си голямо удобство, защото в противен случай цената идва малко височка. Само трябва да не забравяте, че тук електрическата мрежа работи с друго напрежение и имате нужда от адаптер продават се в Техномаркет и, предполагам, в разни други подобни вериги.

Климатът е в някаква степен сходен с нашия без чак такива големи амплитуди зимата си е студено, с температури около нулата, лятото е двайсет и няколко градуса, обаче честичко вали както си е слънчево, така изведнъж захладнява и кротко ситнещите капки се превръщат в силен порой за около час, след това пак грейва слънце. Трудно ми беше да осъзная, че най-топло е всъщност вечер, а не както ние сме свикнали около обяд и в ранните следобедни часове. За прогнозите при пътуване ползвам много точен норвежки сайт www.yr.no досега не ме е подвеждал.

Цюрих, Швейцария

 

Ако сте като мен – учили немски, но без да го говорите, не знаете френски или италиански (това са трите официални езика), но пък владеете английски – няма да имате особен проблем. Дори и да не го говорят всички, пак е абсолютно достатъчно, за да се ориентирате за онова, което ви трябва. Немският, който говорят тук, е местен т. нар. Swiss German, който в моите невежи уши няма много общо с Hoch Deutcsh-а, учен в училище, но като помолите всички превключват.

И тъй като

Цюрих наистина е град първо за бизнес,

а после за всичко останало, то информацията за посетители (англоговорящи) в различните туристически сайтове не е особено подробна, но пък тук на летището, в хотелите и на по-големите централни спирки има места, от които можете да се снабдите с Zurich guide,  Zurich in your pocket и още куп брошури и пътеводители, които се актуализират няколко пъти в годината и са доста полезни. На Централната гара Zurich Hauptbahnhof или за по-кратко Zurich HB, има много приятен информационен център, от който можете да си купите всякакви билети, да получите нужните ви упътвания и да си вземете брошури за пътувания, ресторанти, културни събития и т. н.

Макар че не е голям като територия и население – около 390 000 жители – заради удобствата и високия стандарт Цюрих е привлекателно място и има много чужденци (приблизително 30 %), най-вече индийци. Докато се разхождаш, можеш да чуеш всякакви езици, включително сръбски, руски и български. Улиците са добре асфалтирани, тротоарите удобни за вървене,  на доста места има обозначени велосипедни алеи. Всъщност колите рядко биха смутили разходката ви, защото ограничението на скоростта е 50 км/час и се спазва абсолютно, задължително сте с предимство на пешеходната пътека, но трябва да се пазите от някои засилили се велосипедисти  – те често така тихо и бързо профучават край вас, че чак се стряскате. Но съм чувала, че в Англия са по-зле :).

А ако на вас самите ви се кара колело, можете спокойно да си вземете едно за деня. Има няколко пункта из града, които предлагат безплатно колело срещу депозит от 20 франка, които ви връщат, когато вечерта върнете колелото. Ако го задържите през нощта, таксата е 10 франка.

Жилищните сгради са най-често няколкоетажни кооперации с няколко входа, в един основен цвят, с малки тераси към улицата и вътрешни дворчета. На места има мънички градинки отпред и стойка за велосипеди. Местата за паркиране са строго обозначени, като това е изключително скъпо удоволствие дори за местните. В центъра си има синя зона и автомати за самотаксуване.

Между дърветата – Цюрих, Швейцария

Между дърветата

Синя къща – Цюрих, Швейцария

Синя къща

Кварталът – Цюрих, Швейцария

Кварталът

Зад ъгъла – Цюрих, Швейцария

Зад ъгъла

 

Ако се уморите и ви се прииска да поседнете,

има куп паркове и градинки,

в които да го направите. Около по-големите спирки обикновено се обособяват малки площадчета, където може да приседнете за малко под сянката на някое дърво, а в градинките хората просто отиват да полежат и съберат слънце, като си правят пикник на тревата, или пък излизат от офиса, за да хапнат на чист въздух. В по-големите градини има игрушки за деца и т. нар. Spiele wagen вагон за игра, изрисуван и цветен, отворен  в работните дни и на разположение на родителите, които нямат бавачки или баби и дядовци под ръка. Там няколко души приемат децата и ги забавляват, като ги учат да рисуват, моделират, цепят дърва, приготвят обяд…

Парк – Цюрих, Швейцария

Паркче

Кола-катерушка – Цюрих, Швейцария

Кола за игра

 

Това лято Цюрих е под наслова Art and the City и на централни места, най-често в бившия индустриален, а сега много модерен и жизнерадостен квартал – Zurich West, можете да попаднете на някоя странна статуя, фигура или най-общо инсталация, като изключително сполучливото изображение на днешния тинейджър – Ванеса, метална статуя, доста висока и впечатляваща.

„Ванеса“ – Цюрих, Швейцария

„Ванеса“

 

 

 

На Paradeplatz – централен площад,

който за мен е умален модел на Цюрих, защото  събира на едно място всичко типично за града – банки (внушителните сгради на UBS и Credit Suisse), блясък (хотел Савой), луксозни магазини на световноизвестни марки и, разбира се, едно от кафенетата Sprungli. Та, в единия ъгъл на площада в момента са разположени леко самотно две тежки бели кресла – не ги снимах, защото някой беше успял да ги полее с вино, но площадът е красив.

Парадния площад Paradeplatz – Цюрих, Швейцария

„Парадния площад“ – Paradeplatz

Парадния площад Paradeplatz – Цюрих, Швейцария

„Парадния площад“ Paradeplatz

 

 

 

На друга от големите гари Bahnhof Enge пък можете да видите тълпа туристи, застанали пред голяма метална кофа.

Кофа – Цюрих, Швейцария

Кофата

 

 

 

Интересното е, че макар тук хората да са състоятелни и платежоспособни в голямата си част, нямате това усещане за показност, което имаме често у нас. Тук само бърз поглед върху скъпите часовник и обувки, ръчно ушитите дрехи, би подсказал, че човекът има материални възможности, но нищо друго. Той ще премине край вас, без да парадира. Понякога, но според мен това са по-скоро младите хора, ще настъпят газта на някое кръстовище и моторът ще заръмжи, за да се обърнете след поршето или ферарито, но това в никакъв случай не е масово явление. И ако се случи да се загледате по някоя много добре облечена и гримирана жена, то вероятно тя ще е чужденка. Доколкото мога да преценя, местните се обличат делово, в костюми в тъмни тонове и ризи с дълъг ръкав, когато са на работа, а иначе в по-спортни дрехи, не особено претенциозно съчетани, за да им е удобно, а не да са красиви. Разбира се, изключенията потвърждават правилото.

Магазините работят основно през делничните дни,

в съботните са с намалено работно време, а в неделя повечето, включително хранителните почиват. За дребни неща можете да разчитате на т.нар. Павилиончета от едноименната дума kiosk, където обаче е една идея по-скъпо. На всяка крачка има фризьорски салон, при това повечето определено се посещават цените тук-таме варират, като за мъжко постригване започват от 25 франка, а за женско от 35. има и доста студиа за татуиране и не е рядкост да видиш елегантна дама с дискретна или недотам дискретна татуировка на крака.

В големите магазини има шахти за събиране на пластмасови и стъклени бутилки, покрай парковете и в жилищните квартали има контейнери за разделно събиране на отпадъци, а боклукът се изхвърля опакован само и единствено в плътни, непрозрачни черни торби, които вероятно са непромокаеми, защото кофите стоят чисти и позволяват лесно измиване с вода.

Моловете са основно два

– Jelmoli department store в една пресечка на централната Bahnhofstrasse,  и Sihlcity, който е разположен в другия край на града, като около него има доста заведения, а за лятото са направили и тропическо кътче игрище за плажен волейбол, оградено с палми.

И ако фризьорските салони са на всяка крачка, то на всеки ъгъл ще откриете италианска пицария повече или по-малко претенциозна. Макар че прави впечатление, че тук цените са като цяло сходни, с изключение на ресторантите от висок клас. Пиците започват от около 15 франка, средно към 25, салатите са между 10 и 20, основните ястия между 25 и 40, малката бира е няколко франка, а коктейлите на някои места може да ви струват 15-20 франка.

Наполи – Цюрих, Швейцария

Наполи

 

 

Като цяло

типично швейцарска кухня може да откриете

в ресторанти като Swiss Chuchi Hotel Adler, в едноименния хотел в Стария град, или  Le Dezaley, които препоръчват, за да опитате местните специалитети фондю, раклет или rösti, но като цяло ресторантите предлагат смес от традиционни кухни. Сушито е на почит и съответно се предлага на доста висока цена, без затруднение можете да откриете средиземноморска, индийска, мексиканска, тайландска, ливанска и американска кухня. Както и в други страни, и тук цените в градината може да са една идея по-високи от тези в закритото помещение.

На много места има заведения за бързо хранене наденици, кебап, фалафели, Мcdonald’s или Subway. Двата големи универсални магазина Migros и Coop имат и ресторанти за бързо хранене или топли щандове, от които можеш да си избереш салати, десерти, печено пиле, пържени картофи, кроасани и др.

Хотел Адлер – Цюрих, Швейцария

Хотел Адлер

 

 

 

Казано накратко, макар и малък, Цюрих определено е космополитен град, в който не е трудно да намериш онова, което ти трябва 🙂

Традиционно списъкът с местни забележителност започва с

гарата и нейната улица – Bahnhofstrasse

Както прочетох някъде, има много такива улици в света, но тази е най-известната 🙂 – заради това, че е във финансовото сърце на света и приютява куп скъпарски магазини, заради дъха на пари и благосъстояния, които обаче може да не доловите, ако пред погледа ви попадне небрежният турист, който хапва сандвич на крак, макар че гледката на мигащи светкавици на фотоапарати е сведена до минимум 🙂

Bahnhofstrasse – Цюрих, Швейцария

Bahnhofstrasse

 

 

Улицата е пешеходна, но минават доста трамваи и при хубаво време е трудно да се размине човек. Най-хубавото е, че като повървите, повървите, виждате линията на хоризонта и стигате

Brkliplatz eмблематично и китно площадче, на брега на Цюрихското езеро

Обърнете внимание на часовника от цветя, разположен на пристана, от който тръгват корабчетата за разходка по водата. Обичайно е да се снимате с момчето и гълъба, както правят повечето туристи. Не забравяйте да си вземете къс стар хляб, за да нахраните лебедите. Те сами ще ви подсетят, приближавайки се смело към вас.

Корабче – Цюрих, Швейцария

Корабче

Момчето и гълъба – Цюрих, Швейцария

Момчето и гълъба

Лебеди – Цюрих, Швейцария

Лебеди и чайки

 

 

При хубаво време и местни, и гости на града са край езерото има обособени плажове, а повечето си вземат кърпа и постелка и се излягат на тревата или по пейките. Ако огладнеят, има много открити барове, които предлагат бира и наденички, чийто аромат примамва отдалеч. В единия край има и електрическо барбекю, което можете да ползвате безплатно, ако сте си купили нужните провизии от хранителния магазин.

Езерото – Цюрих, Швейцария

Езерото

Езерото – Цюрих, Швейцария

 

 

Съвсем наблизо е и внушителната

сграда на Операта

Ремонтът по сградата е приключил, но сега правят алеята отпред, тъй като градските власти не можели да се споразумеят за средствата, които се изразходват.

От страната на операта е

красивият площад Bellevue,

по-лъскавите барове и прословутото кафене Одеон, където се събират артистични люде.

По-натам разходката може да продължи към река Лимат, от двете страни на която лесно можете да преминете по някой от мостовете Quaibrcke, Mnsterbrcke, Rudolf-Brun brcke. Така отляво ще видите бившето бенедиктинтско абатство, сега известо като Fraumnster, основано през 853 г. Има разкошни стъклописи на Марк Шагал и местния творец Аугусто Джакомети.

А ако търсите приятно място за разходка извън обичайния туристически маршрут, разходете се край Лимат, но в частта й в Zurich West.

Край реката – Цюрих, Швейцария

Край реката

 

 

Тук е и най-старата енорийска църква с най-големия часовник в Европа Свети Петър. Съвсем наблизо е, макар и малко скрит из уличките площада

Lindenhof

Площадът разкрива чудна гледка на града от високо, а навремето гражданите полагат там клетвата си в конституцията на републиката.

Гледката от Линденхоф – Цюрих, Швейцария

Гледката от Линденхоф

От Линденхоф – Цюрих, Швейцария

От Линденхоф

 

 

 

На отсрещния бряг в една линия са разположени Водната църква Wasserkirchе, кметството Helmhaus и двете кули на Grossmnster, където се смята, че са погребани покровителите на града Феликс и Регула, след като се екзекутирани.

Ако поемете по уличките зад “голямата църква ще се озовете в

Стария град

И докато криволичите по средновековните павета, ще откриете интересни кафенета, ресторанти, бутици и антиквариати.

 

 

За да не се уморите от разглеждане на забележителности обаче, дайте си време за почивка и седнете да пиете някъде кафе. Еспресото е хубаво и истинско, на повечето места има всякакви вариации дълго, късо, капучино, лате… Цената започва от 3.50 франка, освен ако не си вземете нещо на крак. А Старбъкс явно са на почит, видях ги поне на 5 места из града, което ми се стори малко странно аз обичам силното кафе и големите чаши, които разнасят американците, не ми пасват много. Като го написах, се замислих, че всъщност не съм видяла верига кафенета или сладкарници, каквито има у нас, с изключение на Confiserie Sprüngli.

Като почитателка на  Zurich West

си харесах едно кафене, в което има и книги и можеш просто да седнеш, да хапнеш, да пийнеш и почетеш Spheres. Поднасят ти еспресото така:

Spheres – Цюрих, Швейцария

Spheres

Spheres espresso – Цюрих, Швейцария

Spheres espresso

 

 

Другото приятно местенце, което препоръчвам, е

Henrici – в Стария град, на Niederdorfstrasse 1

Там освен специално подбран сорт кафе предлагат салати, десерти и известния в Германия Flammkuchen нещо като пица, но със съвсем тънко тесто, запечено със сирене, свинска мазнина и ситно нарязан лук (казано най-грубо и общо). През деня за чаша кафе с приятели, вечерта за бира – който каквото му се иска.

Ако имате време и възможност, непременно се отбийте в

Мovie bar & restaurant –  www.dinner.ch

През лятото има много маси навън, винаги е пълно с хора, но най-впечатляващи са интериорът и свинските ребърца :). Дори и мечтата ви като дете да не е била да станете кинорежисьор, имате възможност да застанете на снимачната площадка отвсякъде има камери и прожектори, всяко ястие в менюто е име на филм, като можете да избирате между нещо американско, италианско, салати и предястия.

Признавам, след ребърцата нямах място нито за втора бира, нито за десерт. Имайте предвид, че две основни ястия и две големи бири са приблизително 70-80 франка. Персоналът е обучен и е навсякъде, говорят английски и правят всичко възможно лудницата наоколо да не те раздразни и направи нетърпелив.

Ребърца – Цюрих, Швейцария

Ребърца

Меню в Movie bar– Цюрих, Швейцария

Меню в Movie bar

 

 

Ако само ви се пийва нещо, Langstrasse е вашата улица. Тя маркира квартал, в който живеят най-много чужденци, и може да ви се стори твърде живописна и малко опасна. Обаче това е не само дългата улица, но и улицата, в която баровете са един до друг.

 

И за да не останете с впечатлението, че съм обикаляла само улиците и баровете, трябва да знаете, че в Цюрих има много музеи. Най-хубаво е да си купите Zurich card, тъй като тя ви осигурява безплатен достъп до повечето музеи, както и възможността да ползвате всички видове транспорт в рамките на няколко зони, без да си купувате билети. Картата важи 24 или 72 часа и струва съответно 20 или 40 франка. Апропо, предлага се и в много други европейски градове, ама това го разбрах чак сега :).

Точно до гарата има

голям замък, който приютява Landesmuseum

В него можете да проследите историята на града, да видите обзавеждането на стаите от предишните векове досега. В някои от залите има снимки и филми, в други са изложени исторически предмети, книги и доспехи… Най-много се впечатлих от това как са изглеждали първите училищни чинове направени от цяло парче дърво, тежки, тесни и трудноподвижни, за да се внуши на учениците усещане за покорство.

В града има множество галерии, като най-популярната е

Kunsthaus

в нея се представят съвременни творци, но и има голяма колекция на стари майстори. Не разбирам никак от картини и съм с изключително традиционен вкус, поради което избягвам да посещавам галерии, в които излагат днешните художници, защото ми идват малко абстрактни. И досега помня една кора с яйца, изложена в Мадрид, в музея на Reina Sofia… При всички случаи обаче е добре да си вземете audio guide и схема, които да ви подсказват откъде да тръгнете, накъде да вървите и в каква последователност, защото в противен случай ще се объркате и няма да успеете да навържете нещата хронологично, защото говорим за обикаляне на доста голяма изложбена площ. Освен това хората са го измислили и там, където има повечко за разказване, има и пейчици, на които да поседнете, починете, послушате или просто да усетите атмосферата.

Наблизо е Университетът, където са разположени и музеят на медицината, зоологическия и палеонтоложки, археологическия, етнографския и други.

И за да не забравите, че сте в страната на часовниците има и такъв музей. Намира се в магазина на Beyer на Bahnhofstrasse няма как да го пропуснете, защото отпред виси огромен златен джобен часовник.

Разходката, за която е хубаво да имате повечко време, е тази до планината, а ако имате желание и достатъчно финикийски знаци, и до ресторанта на

върха Uto Kulm – www.utokulm.ch/en/homesite/

Ако сте планинари, просто подхващате някоя от пътеките и се катерите, докато стигнете. Откъм Триемли, мисля, се пада и асфалтовия път, с пейчици и чешмички, по който поемат повечето хора. Времето зависи от бързината, с която се движите аз обичам и да си посядвам за почивка, та може би слязохме за около 2 часа. Ако не сте катерачи или велосипедисти, вземате влакчето S10 и ви остава да изминете само една малка част от пътя пеша. Ние решихме да се качим спонтанно и улучихме най-бързата, но и най-стръмна пътека, така че аз доста помрънках, докато се катерим. Но гледката си заслужава Цюрих се вижда като на длан. Отпред се предлагат прословутите бели наденици, а иначе обслужването в ресторанта е подобаващо и от класа, но не е по джоба на всеки. Така че вариантът е да си вземете сандвичи или да прежалите 30ина франка за хапване за двама. Малката вода е 5 франка.

 

Така като ме четете, сигурно ви е станало ясно,

че съм на крачка от влюбване в Цюрих

Създава впечатление, че е малко строг и дистанциран, свръхподреден и леко скучен, но не е съвсем така. Можеш да срещнеш всякакви хора и да намериш своя начин за забавление. Спокойствието му ми липсва тук, в София,

И няма как да не се запитам, какво повече има у тези хора, та са се научили да пазят онова, което имат, да го поддържат и да не го рушат. Високите глоби и ефективното им събиране, поколенията, възпитани в този дух, и тяхното самосъзнание или нещо друго… Нещо, което ние нямаме…

Автор: Десислава Илиева

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Швейцария– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

7 коментара

мар. 31 2011

В подножието на Акропола – квартал Плака на Атина

Днешният пътепис ще ни отведе до не много известно място в подножието на много известно. Иван ще ни води до квартал Плака, който се намира почти в буквален смисъл в сянкта на Акропола.

Приятно четене:

В подножието на Акропола – квартал Плака на Атина

Винаги съм твърдял, че гърците знаят много добре как да си развиват туризма. Не че няма какво да се види, ама това са 9 милиона посещения годишно.

Плака, Атина

Друг интересен факт е, че при наличието на толкова много острови с добре развита инфраструктура и с достатъчно места за развлечения и почивка, общият им брой на посещения остава по малък от този на столицата на Гърция- Атина.

Още факти- Атина е в топ 10 най-предпочитани дестинации в света и в Топ 5 най-посещавани столици в Европа. От 1 януари 2011 година ДДС-то в туризма е 6.5%, т.е. един от най-ниските в Европа, но не се знае дали туристическите агенции ще си намалят пакетите- аз лично не вярвам.

В подножието на Акропола – Плака, Атина

Тази статия е за един проект, който ще го споделя в бъдеще, че да не вземе да го урочасате- и не случайно на първо място започвам с The Plaka – място, с което всеки един турист се запознава още на първия ден.

Плака се намира в централната част на Атина в подножието на Акропола.

Най-лесният начин за стигане до там е чрез Метрото – спирката е Монастераки.

Голяма част от жителите и туристите (с изключение на американските туристи – те са като енциклопедии) са останали с впечатлението, че Плака е всичко, което се намира под Акропола, ама са в грешка… 🙂

Плака е местността в която е останал старият план на Града още от микенската епоха (II хил. пр. Хр.). Там са пребивавали слугите на царя и една голяма част от занаятчиите на онези времена.Това е единственото запазено място в днешна, модерна Атина и се отличава с това, че повечето улици са забранени за всякакъв вид превозни средства.

В подножието на Акропола – Плака, Атина

Плака е любимото място за разходка

на местните жители – малките романтични улички, киприте таверни и историческите забелижителности са една малка част от красотите на тази местност.

Няма да изпадам в исторически детайли- в нета колкото искаш , ще се опитам да ви покажа нещата през моя поглед (обектив) и нещата, които трябва да посетите, ако имате път на сам /там/.

Анафиотика

не е толкова познато за туристите място, но е едно доста голямо историческо наследство за Атиняни. Това всъщност е и по-голямата част от Плака – малките къщички в сиьо и бяло обградени със саксии с цветя, спокойните улички в които не е никакъв проблем да се изгубиш и невероятната гледка на Акропола от толкова близо – островна атмосфера в центъра на Атина.

В подножието на Акропола – Плака, Атина

Името Анафиотика идва от родното място на създатели те му – ос. Анафи.В историята е доста спорно как са се заселили тези островитяни на това място. Били са известни като много добри зидари, но имигрирали от родния си остров, заради лошите условия на живот там. След като пристигнали в Атина , решили да се установят в подножието на Акропола, което приличало от части на техния роден остров. По онова време със закон било забранено строителството около целия хълм върху който е изграден Акропола. Но друг закон пък гласял, че една къща, ако е завършена до край, не може да бъде съборена. И за това те строели домовете си само вечер, когато е нямало полиция, а денем работели из цяла Атина в която по това време бил периода на най-голямото строителство, след този на римският император Адриан през периода 117 г. до 138 г.

В подножието на Акропола – Плака, Атина

Друга версия разказва, че са били повикани от тогавашните управляващи за да изградят новия облик на Атина след освобождението от османската империя. Доброто мнение за тяхната работа им помогнало да не бъдат обезпокоявани за строителството на техните домове в тази забранена зона.

По времето на военната диктатура през 70-те години на 20 век са били съборени доста сгради и домове в цялата част около Акропола. След като обаче диктатурата пада, всяко едно правителство се опитва да възстанови целия район. Тогава се започва и

реставрацията на Акропола

През 2004 година излиза нов инфраструктурен план за този туристически район, с който се цели търговската зона да се разрасне значително. Голяма част от жителите на Плака не одобряват тази промяна, тъй като се нарушава романтичната и спокойна атмосфера, но от друга страна туризмът си остава основен поминък и в крайна сметка проекта се изпълнява без особени сътресения и промени .

В подножието на Акропола – Плака, Атина

Квартала Плака винаги е привличал вниманието на творци, поети, артисти и аристократичната гилдия на столицата. Има голям брой заснети филми както от гръцката така и от европейската киноиндустрия. Разхождайки се из малките улички може да се забележат всякакъв вид творци- улични музиканти (студенти), художници, забързани фотографи и седнали на някой камък поети.

Плака е наистена едно красиво и интересно място и го препоръчвам на всеки, който посети Атина.

Благодаря ви, че се отбихте и се надявам, че ви е било интересно …

Автор: Иван

Снимки: авторът

2 коментара

Дек. 21 2010

Щрихи от Франция – Селата на Париж (1): Батиньол

Продължаваме френската поредица Щрихи от Франция. Вчера Вили ни води до Бретан, а днес Росица ще ни покаже селата на Париж. Обяснявам за софиянци – това е аналог на това някой да ни разведе из Подуене, Слатина, Орландовци, Филиповци, Малашевци, Панчарево, Красно село, Княжево и всички други софийски села, коите сега са част от града, а някои са и практическии в центъра. Докато някой не напише нещо подобно и за София, ще прочетем за:

Селата на Париж

Батиньол

19 октомври 2010 г.

От множеството села, които Париж анексира преди 150 години, 16 са включени в ето този симпатичен гид, от който най-педантично си преписах в джобното тефтерче маршрутите: LaVillette, Belleville, Ménilmontant, Charonne, Bercy, Ivry, Gentilly, Petit-Montrouge, Vaugirard, Grenelle, Auteuil, Passy, Ternes, Batignolles, Montmartre, La Chapelle-Saint-Denis:

Пътеводител „Разходки в селата на Париж” и моето тефтерче по средата

Гидът „Разходки в селата на Париж” и моето тефтерче по средата


За всички нас, посещаващи френската столица, някогашните граници са невидими – границите между стария Париж и селата; границите между самите села. Всички ние виждаме преди всичко Османовата архитектура – шпалирите от внушителни сгради от двете страни на внушителните булеварди. А някога…

някога между селата и Париж е имало стени и „КПП”-та

Селяните, произвеждащи хубаво винце, е трябвало да плащат нещо като „гранична” такса, за да го продават в столицата. На парижани и особено на бохемите им идвало нагорно да пийват поскъпналото вино, та често прескачали за консумация и забавления при производителите. Поради стечение на обстоятелствата Монмартр се превръща в най-известното село в района, но и тези, за които ще напиша, са имали сходна слава.

Случаят ме отведе за пореден път в XVII-ти арондисман (административна единица, включваща няколко общини), където за първи път направих разходка из забележително тихите и уютни местенца на две бивши села – Батиньол и Епинет. Ако се разхождате по “Авеню дьо Клиши” (“Avenue de Clichy”) и сте с гръб към Монмартр, то от лявата ви страна ще е Батиньол, а от дясната – Епинет.

Два основни „феномена” от слединтеграционния период (1860 г.) и градоустройствената политика на Барон Осман (назначен от Наполеон III, работил в периода 1853-1869), са особени приятни и свежи за окото – пасажите, наричани “сите” (cité) или “вила” (villa) и локалните паркове в английски стил със задължителни, изкуствено направени, планини или хълмове, реки, езера… Тук е важно да се отбележи, че „сите” (град, стара част на град) не трябва да се обърква с островчето на Сена „Ил де ла Сите”, нито пък „вила” с основното значение на „вила”.

Нека направя още едно уточнение: в най-груби линии може да се каже, че богатите в Париж са строили къщите си според посоката на вятъра – той духа от запад на изток, та по тази логика богаташките арондисмани са в западен Париж, а бедняшките, или както французите ги наричат, „популярните” – на изток. И още: по правило в „новоучредените” арондисмани са интегрирани по 4 села. Всяко бившо село е трябвало да има парк като описания по-горе. По осите север-юг и изток-запад е трябвало да има и по едно обширно гористо-парково пространство в допълнение към паркчето в английски стил.

Rue Legendre, 75017 Париж, Франция

Та, с гид в ръка тръгвам по улицата „Legendre”. Тръгвам да изследвам Батиньол. Първо черквата:

Църквата Сент-Мари де Батиньол - Батиньол, Париж

Сент-Мари де Батиньол


После паркът на Батиньол, „Le Square des Batignolles”,

който през 1835 г. вече е бил пригоден да изпълнява ролята на публичен терен, „стъргало” и място, на което през лятото са се провеждали 15-дневни игри и забавления с акробати, жонгльори, танцьори и пр. По времето на Наполеон III, който е държал да снабди богато Париж с паркове и градини, теренът придобива сегашния си облик на парк от английски тип с всичко природно, което местните хора трябва да имат събрано на едно място – от планини и пещери до реки и езера. Това събитие се е случило в годината на Априлското въстание в България – 1876г.

Паркът на Батиньол – „реката” – Батиньол, Париж

Паркът на Батиньол – „реката”

Паркът на Батиньол –„ езерото” при хубаво време

Паркът на Батиньол –„ езерото” при хубаво време

Паркът на Батиньол – „езерото” преди дъжд

Паркът на Батиньол – „езерото” преди дъжд


Паркът на Батиньол – старите дървета и реката с репеит

Паркът на Батиньол – старите дървета и реката с репеит



После се връщам към черквата и поемам по улицата, перпендикулярна на „Legendre”. Подминавам симпатични къщи, множество бивши занаятчийски дюкяни, пансиончета. После стигам до „социалистическата” сграда на кметството на арондисмана, където ще се върна довечера, за да слушам лекция на тема „Терн – Монсо – Батиньол – Епинет 1860-2010”.

Кметството на Батиньол

Кметството на Батиньол


Достигам до широката улица “Rome”, продължавам до “Place de Clichy”, откъдето се вижда прекрасно куполът на Сакре Кьор – Монмартр е на пешеходно разстояние оттук. Врътвам се отново в Батиньол и следвам маршрута, показан в гида – ето улицата на Зола. В квартала са живели Верлен, Жак Брел, Барбара… Тук са израсли вдъхновени музиканти, анархисти и феминистки…

Някъде тук е живял Емил Зола, Батиньол

Някъде тук е живял Емил Зола

Старите фасади на сградите са запазени, Батиньол

Старите фасади на сградите са запазени

Старите фасади на сградите са запазени

Започва да се смрачава и лекичко да вали. Връщам се към кметството с намерение да поседна в отсрещното кафене, имам време до лекцията. Наблизо има някакви протестиращи младежи, после се появяват униформени въоръжени батковци и след няколко крясъка с неясен произход всичко утихва и протестът се стопява. Докато пия освежителния сок си давам сметка в какъв абсурден филм играя в последните часове – Франция се къса от стачни напъни; няма бензин; самолетите, обслужващи далечни дестинации, отказват да летят; покрай стачкуващите намират пълна изява наркомански и клошарски групи – трябва да превземаш стълбите на метрото и RER-а слаломирайки, за да избегнеш лайната и повръщаното… И точно в този момент аз уцелвам най-спокойните и релаксирани местенца на този врящ котел, радвам се на красиви есенни пейзажи и очаквам с нетърпение лекцията, от която ще науча много за историята и перспективите на този многолюден арондисман – един от най-големите в Париж – около 560 000 жители. От един коридорен разговор ще науча също, че днешен Париж се подготвя за нова анексия – този път на предградията, които са извън Околовръстното (Шосе Периферик). Честито!

Очаквайте продължението

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

One response so far

Switch to mobile version