Вече няколко пъти сядам пред монитора и не знам от къде да започна…..
Може би защото още Биг Бен отмерва минутите в главата ми,
още чувам ромона на езерата и звънкия смях на децата, хранещи лебеди и катерички в Лондонските паркове,
още усещам ударите на сърцето си, затаила дъх пред дантелената красота на Парламента,или пред Слънчогледите на Ван Гог и Балерините на Дега,
още виждам трептящите светлинки на нощен Лондон,
още съм захласната от футуристичните сгради,
още …
още се мъча да събера тези парченца емоции,
да ги подредя в главата си и да не им позволя да избледнеят в шкафа със спомени,
да останат живи в съзнанието ми.
Затова и винаги бързам да ви предложа своя разказ,
да ви направя съпричастни ,
но и да съхраня чрез споделеното спомена…..
да запазя живи тези картинки и емоции чрез разказаното…
Но… ТРУДНО Е ДА РАЗКАЖЕШ ЛОНДОН…

Нека първо ви покажа

Парламента

– пищният викториански крайречен дворец Уестминстър със своята забележителна часовникова кула Биг Бен, сега е широко известен като сградите на Парламента и седалище на правителството. Откъдето и да го погледнеш – все е внушителен и величествен, и… някак все не можеш да му се наситиш и да повярваш, че човешки ръце са сътворили тази красота, тази изящна дантела от детайли и орнаменти …

Четете по–нататък>>>