Archive for the tag 'катедралата Сан Джовани ин Латерано'

Дек. 23 2010

За Рим или как си прекарахме при Rome-итe

С днешния пътепис ще посрещнем Бъдни вечер и Коледа. Така се случи, че Валя беше готова с оформянето на разказа си (специална похвала за куража и търпението, които прояви!) точно в навечерието на Рождество Христово и вече съвсем не беше нарочно, че разказът е от Рим 🙂 По Коледа стават чудеса!

Пожелаваме ви щастливо Рождество и … приятно четене:

За Рим или как си прекарахме при Rome-итe

За Рим прочетох десетки пътеписи и изслушах още толкова разкази. Подозирам, че ВСИЧКИ вече са ходили там. Е, ако още не сте – билетите от Wizz може да си намерите и за 80лв. двупосочен. В началото на лятото и ние с приятеля ми решихме да се присъединим към групата на посетилите го.

Когато слязохме на летище Фиумичино имах чувството, че го знам този град наизуст. Чувството се изпари за минути. За щастие, разбира се 🙂

Макар да се бях наслушала как, аха, да стъпя извън терминала и са ме пренесли на ръце  едва ли не, в някое от многобройните бусчета, пътуващи към центъра, нищо такова не се случи. Никой не прояви интерес към нашите личности /дали изгледаме достатъчно платежоспособни…?/ Та, шатъл не се появи, затова се запътихме към гарата. Любезен служител ни чукна два билета за първа класа и ни каза да побързаме към влака. Мисля си – виж ти! вдигнали са цените, а знаех, че са по 11Е….. Докато разгледам подробно билета вече пристигахме на гара Термини. Поне да беше казал. Их, как мразя да ме цакат…

На гара Термини разгрърнахме картата и за нула време бяхме в хотелчето. Хотелче е силна дума. Бяхме си резервирали стая в B&B Питагора, 25Е на човек за нощувка. За да съм в полза на следващите – не ходете там. Собственикът е неучтив, намръщен „италианец” от арабски произход, който се стара през краткия ни престой да не се чувстваме удобно, въпреки вечно разтегнатата ми усмивка. На въпросите ми за Колизеума ми отговори като ми връчи карта и измърмори нещо на НЕиталиански. Като локация иначе е много добро място, на две минути от Термини, а от там има транспорт за навсякъде в Рим. Там се пресичат и двете линии на метрото. Интересно, че Линия А, която отива към Ватикана е чиста и в нея се пътува комфортно, за разлика от линия В. Тя е мръсна и в нея се носи познат аромат на автобус 79, например. Веднага вирваме нос – нашето метро е по-добро 🙂 . За градският транспорт си купихме Roma Pass,  карта за транспорт + отстъпки в туристическите обекти, като в два от тях входа е безплатен /Roma pass – 25E/. При наличие на Roma pass не се редиш на опашка на входа на обектите, само се чекираш и си вътре.

Едва метнали багажа, се засилихме към Колизеума.

Колизеума

Колизеума

   Лабиринтите под арената

Голям мерак имах да го видя. Наслушала се бях /особено от моята близка приятелка Мая/ колко огромен, внушителен и впечатляващ е той. И да  – внушителен е, впечатляващ е, голям е, ама чак огромен…

Моят приятел тихо изказа мнение, че явно ние жените имаме доста субективен поглед относно размерите на нещата и просто Майчето има по-малки изисквания, а аз, явно, доста големи очаквания… Нямам коментар.

Едва ли има някой, който да не знае какво представлява Кулизеумът. Но за мен лично най-интересен беше факта, че за да се построи тази мащабна и сложна за времето си конструкция, римляните са измислили бетона и тухлите. Честно да си призная, опитах да си го представя пълен със зрители, на арената гладиатори, животни и изобщо да се вкарам в някой популярен филм, но така и не успях. Където и да се завреш с надеждата да съзерцаваш арената необезпокоявано и да стимулираш фантазията, все се намира някоя буйна група туристи да те ощрака хубаво и да те изпостъпка.

А от Колизеума се открива прекрасна гледка към Арката на Константин.

20062010

Арката на Константин

Интересно място за сватбена фотосесия 🙂

Посещението на Колизеума изтощава и емоционално, и физически, време беше да се ориентираме към кулинарния туризъм и пропуснахме Форума за сметка на друга мес(т)на забележителност  – храната. Близо до Колизеума открихме приятна уличка със заведения, където ядох най-вкусната лазаня, докосвала небцето ми някога. Цените в заведенията на Рим са нещо много абстрактно. Ако си на централна улица, кафето е от 5Е нагоре /подозирам безкрайно нагоре/, а за манджите да не говорим… Но има едни уютни странични улички, в които да ти е кеф да се завъртиш, където току изскача някое мъничко ресторантче /клаустрофобично мъничко/, където похапваш вкусни неща на цени като у нас.

Via Antonio Gramsci, 53, 00197 Rome, Italy

Още нещо за любителите на италианската кухня. В магазините за хранителни стоки освен, че ще откриете различни видове сирена, прошуто, хлебчета и т.н. има и топли точки както у нас. Там на доста ниски цени може да си купите за хапване най-различни готови неща. Удивена бях, че единствената разлика с тези от ресторантите е цената – по вкус не отстъпват. Но мястото за похапване, което стана мой фаворит, е кварталът Траставере.

22062010_119

В Траставере

Това е мястото, където ще усетите атмосферата на града. Малки красиви улички, кокетни ресторантчета от типа „маса за двама”, вкусна италианска кухня и народни цени. Като казвам маса за двама, недейте се заблуждава, че ще си седите двамата отделно от другите посетители, масите са залепени една за друга и обикновено на сантиметър разстояние седи сътрапезник от друга двойка. Изобщо,  погледнати отдалече,  посетителите изглеждат сякаш са на дълги сватбени маси, дори у нас вече демоде. Но си заслужава. Ако последва и нощна разходка из туристическите обекти сте уцелили два заека: помощ на стомаха след подобаващата вечеря и приятното винце и незабравимото усещане на нощен Рим. А туристическите места в града са много добре осветени и са много приятни за посещение в късните часове. Не че ще избегнете тълпите и търговците, те са си там денонощно, но дори това има свой чар.

След това кулинарно отклонение, отново тръгнахме из туристическите обекти на Рим. Разходката ни продължи с посещение в Сан Клементе, където е погребан един от светите братя – Кирил. За съжаление не успяхме да я разгледаме подробно, тъй като имаше литургия, а на подобни мероприятия и двамата отказваме да присъстваме. Но по-впечатляваща за мен, дори от Колизеума, беше катедралата Сан Джовани ин Латерано.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фасадата на катедралата Сан Джовани ин Латерано

Първоначалното усещане вътре си е направо стряскащо – просто се чувстваш нищожен. Огромните статуи на Апостолите, дело на Бернини, допринасят това усещане. Статуите, стенописите, органът и всичко в катедралата те кара просто да ахнеш.

Нямаше как да не изплува в съзнанието ми и сравнение с нашите църквички, които, макар по мое мнение да са доста по-уютни, просто бледнеят пред разкоша тук.  Като цяло връзката с божественото хич я няма, материализмът тук е в повече…но е много красиво.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

За пореден път се уверих в способността на италианците да изкопчат от „бедния” турист всяко възможно евро. В катедралата табела – Музей. Под нея стара дребничка монахиня с билетчета и кутия за пари. Питам я какво представлява музея, тя разтяга мила усмивка и ми бърбори нещо за красивите градини на катедралата и уникални експонати. 4Е в кутията на монахинята и двуминутно съзерцание с отворени уста. „Музеят” представлява овална алея, отдясно на която са подредени няколко експоната, които за мен лично не представляваха интерес /но сигурно са уникални, едва ли един божи служител ще лъже :)/, а красивите градини са едно малко фонтанче и около него зеленина, в центъра на овалната алея, но ..достъп до него туристите нямат.  Там е и WC – то, та ако не успеят да те прикоткат с музея, пак ще дадеш 2Е, ако искаш да ползваш тоалетна. „Кой пусна търговците в храма..?”

Следваше Санта Мария Маджорe с нейните интересни мозайки и колоната пред нея.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Няма начин човек да пропусне Монументът на Викторио Емануеле ІІ .

valy_roma_img_7076

Монумента на Виторио Емануеле ІІ или "Тортата"

Според инфото, което имах, местните наричат монумента „Тортата” и „Пишещата машина” 🙂 Огромна мраморна конструкция, доста грандоманска за моя вкус, но това им е запазена марка тук, красиви статуи отгоре и множество туристи, насядали да почиват на стълбичките й. Следват Капитолийските музеи.

valy_roma_img_8258

Вълчицата

Вечерта завърши с вечеря в споменатия вече Траставере и после просто умряхме от умора в хотела.

Вторият ден оставихме за Ватикана.

Такава опашка нямаше и по време на купонната система у нас. Два часа и половина висяхме. Желаещи да ни вкарат вътре с група без да чакаме за по около  40-50Е имаше много, но им устояхме 🙂

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Част от опашката за влизане във Ватикана /около 1/2 от нея 🙂 да не ви сдухвам/

И пак ни изненадаха – за Ватикана Roma Pass не важи /не съм прочела достатъчно пътеписи/. Вход – 14Е. След безумното редене на опашки, за да влезеш, а после и за да минеш металдетекторите, бяхме вече в друга държава. И се започна едно обикаляне, едно бутане, една борба да щракнеш по нещо във всяка зала.

А между другото – всички статуи имат отпред лозово листо – добавени, разбира се по-късно, с „морална” цел. Веднага се сещам за педофилските скандали :).

Музеите на Ватикана ми взеха ума, а и здравето на опорно двигателната система. Но не можеш да спреш да поглъщаш с очи невероятните съкровища, събрани тук.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Бронзова статуя на Херкулес

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010 OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_054

Още нещо пооткраднато, струва ми се :)

21062010_05221062010_053 21062010_047 21062010_043 21062010_012 21062010_050

.OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_035

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_051

В музея са направени маршрути и едни странни уредници вътре /които приличат повече на шпиони от секретна служба/ те насочват настойчиво по тях, къде за да не се загубиш, къде за да не се застояваш.  Докато стигнем Сикстинската капела очите ми се бяха препълнили с красота, а мозъкът ми вече отказваше да регистрира повече. Поне десет минути стоях в капелата без да мога да възприема нищичко. Просто си почивах. Емоционално бях изтощена. Тогава се сетих за разказа на Майчето как тук не позволявали да се снима. Е това ме поразбуди малко и доста снимки направих :). За съжаление не са добри, но… Сега доволна вече можех да се отдам на съзерцание.

21062010_083

Градините на Ватикана

21062010_072

Папска карета в Китайския павилион

21062010_077

и всеизвестният папамобил

21062010_149

Швейцарците

Уникалните униформи на Швейцарската гвардия са непроменени досега от създаването им през около 1500г., вероятно по модел на Микеланджело и вероятно плод на неговото чувство за хумор 🙂 .

За да докажем, че инквизицията съществува и днес, с подути и накуцващи крачета се запътихме към Св.Петър. Площадът пред базиликата е опасан от 284 колони, върху които са 140 – те статуи на светци, направени от Бернини и учениците му. А в центъра на площада има египетски обелиск, краден естествено 🙂  Зашеметително е.

Каквото и да напиша за базиликата, винаги ще е бледо, постно и недостатъчно.  Просто трябва да се види. Тя вече е наистина Огромна /побира около 60000 богомолци, богата, пищна. Всичко в нея крещи: Виж колко е могъщ католицизма! …Но на кой му пука..Грандоманията ни най-малко не омаловажава красотата, събрана тук от ръцете на най-великите майстори, живяли някога. Пред Пиетата беше невероятно  стълпотворение и битка за пространство. И не случайно, статуята те оставя без дъх.  Пипнахме за късмет и пръстчето на крака на бронзовата статуя на Свети Петър.

21062010_119

Свети Петър

21062010_092

Колоните и статуите около площада

21062010_133

Пиета-единствената подписана творба на Микеланджело

Фасадата на Св.Петър

Голямо приключение за мен беше и катеренето до купола на Базиликата. Намира се на 136м височина. Съвет от мен – не чакайте асансьора, чакането е часове при наличието на много хора /а не вярвам там някога да няма хора/, със сигурност е по-уморително от катеренето пеша. А и не плащаш за асансьор../7Е с асансьор, 5Е пеша – абе измислили са начин и в храмовете да събират пари/. Лошото за мен дойде, когато стълбичките отесняха, пред мен пуфтяха едни възпълни германки, започна се катерене под наклон…а аз страдам от леееека форма на клаустрофобия..Голям зор беше. Но гледката отгоре е страхотна! Странно, но гледах отгоре с едно особено чувство за щастие. Може би бях щастлива, защото се измъкнах от тясното пространство, в което едва дишах. Но мисля, че имаше и още нещо – чувството да си над всичко.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Поглед от купола на Св.Петър

Вечерните ни разходки бяха посветени на фонтаните. Не се пропуска моментът с хвърлянето на монета в Ди Треви, как иначе ще дойдем пак в Рим!  Фонтанът е направен от Николо Салви по скици на Бернини и е по-скоро изкуствен водопад, отколкото фонтан. Площадчето пред него е доста тясно за огромната тълпа туристи и дори в късните часове тук е пренаселено и трудно оставаш сам за снимка. Окупиран е от влюбени двойки и двойно на тях търговци /явно емигранти/, които освен дежурните чадърчета, цветя и стативи за фотоапарати, предлагат и да те щракнат срещу скромната сума от 5Е. Но обикновено сделките с мен приключваха на цена около 2Е. Един от мургавите търговци дори ме попита да не съм гъркиня, защо ли? 🙂  Търговците са една мафия заедно с просяците. От едната страна на улицата съпругът продава ветрила или чадъри /в зависимост от времето/, а от другата съпругата му /може и сестра му, да не издребняваме / проси и от време на време си лафят. Семейна идилия. Макар и пълно с туристи, пред фонтана нощем работеше едно единствено заведение, което окончателно затвърди мнението ми за римляните, че са страшни мързели.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фонтан Ди Треви

А да ви разкажа и как безуспешно търсих за сина си фланелка на футболен клуб Лацио. Исках да му купя непременно синя /фен е на Левски, а е малък и цвета му прави впечатление/, затова реших да му купя като сувенир нещо на „сините” от Лацио. Никъде не видях рекламни сувенири на този отбор. Колкото пъти да питах мургавите продавачи, а те и в очите само да съзрат интерес и вече започват пазарлъка, всеки път ми обръщаха гръб и измърморваха нещо по мой адрес. Най-накрая приятелят ми разясни, че феновете на Лацио се славят с фашистските си прояви. Явно гилдията на уличните търговци е леко обидена на този футболен клуб и не продава техни сувенири. Значи не всичко е пари в този град..да не повярваш…

Интересно, но просяците в Рим са не само представители на емиграцията. Местното население също има странния навик да проси, но цигари. Представете си картинка: седим в кафене на улицата и минава добре облечена около 40-годишна жена, която се спира и ми иска цигара. Естествено й дадох – пуши й се на жената, пък може в околните магазини да няма цигари. Но тя просто продължи да иска по една цигара от всяка маса в кафенето, а после спокойно си продължи. И това не беше единствен случай. Над десет пъти за тези три четири дни са ми искали цигара добре облечени италиано говорещи просяци. Е, спрях да давам…и на мен са ми скъпи!

Фонтана на костенурките

Фонтана на костенурките

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фонтана на пчелите

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Лодката на Плаза Ди Спаня

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Испанските стълби

valy_roma_img_8110

Ъгълче от Piazza Quattro Fontane

valy_roma_img_8111

Още едно ъгълче от площадчето

От другите фонтанчета сърцето ми грабна Фонтана на костенурките. Намира се на Пиаца Матей в еврейския квартал. Доколкото знам, костенурките са добавени по-късно от Бернини и придават невероятен чар на фонтана. Друго изключително симпатично местенце е Piazza Quattro Fontane и четирите стенни фонтана на всеки ъгъл на кръстовището. За съжаление се заснемат доста трудно, поради опасността да те отнесе някоя кола. На Испанските стълби поседяхме известно време, за да погледаме и странното съревнование на две футболни агитки – испанска и италианска. Испанците бяха победили в мач от световното, а италианците загубили. Агитките им пееха и скандираха поред, изчаквайки да приключи другата група. Е, рядко се виждат толерантни футболни фенове 🙂

В последния ден

направихме голяма кръстоска на града из пропуснатите досега места. Сутринта прекарахме в парка Боргезе, възседнали една рикша. Аз лично се насладих на разходката, но приятелят ми малко се поумори. А незнам защо – и аз помагах с педалите от време на време 🙂  По обяд вече се щраквахме на площад Навона.  И тук, като навсякъде, много красота, много туристи, много търговци.  Площадът е пълен с  улични артисти и художници.

Фонтанът на четирите реки

Площад Навона

Пантеонът също е едно от местата, които ме впечатлиха много. За съжаление фасадата се реставрираше. Храмът има уникална архитектура. Големият кръгъл отвор на покрива е единственото място, от което се осветява вътрешността на храма, а най-интересното е, че през него не пада вътре и капчица дъжд.  Уникалната сграда е била древен езически храм, който е християнски сега. В него се намира гроба на Рафаело.

valy_roma_img_7100

Пантеона

Следваше зловещият Сант Анджело.  Вход – 9Е. Ако сте чели „Шестото клеймо”, това е мястото! Вътре е направо страховито, пълно е със затворнически килии и вериги. Доста време оглеждах ангела с меча, може да се спори по въпроса прибира ли го или го вади /меча/ 🙂 .  А от върха на крепостта се откриват невероятни гледки към реката и моста с ангелите, към базиликата Св.Петър и към целият град.

22062010_053

Крепостта Сант Анджело

Смъртта пред Сант Анджело 🙂

22062010_058

В крепостта

Ангелът на върха на крепостта

Поглед от върха на Сант Анджело

а това къде се намира и идея си нямам 🙂 но е красиво

Да не пропусна да ви кажа една особеност на градския транспорт. За да се качите на автобус, трябва да му кимнете с ръка, за да спре. Иначе просто ще подмине спирката, ако няма слизащи. Изпуснахме си автобуса така и бесни на „скапания италиански транпорт” щяхме да тръгнем пеша, ако не бяхме видели метода на качване от други пътници. За да слезеш също си има чалъм – звъниш с едно бутонче до вратата.

На изпроводяк Рим ни набута още едно попадение. Шатъла, за който си купихме  билети просто не дойде да ни вземе и си взехме до летището такси /беше рано за влака/. Явно има връзка това, че наричаме една част от нацията роми…

Заключение /така, са ме учили, се завършва съчинение по преживяно :)/: красотата, събрана в този град, невероятното културно и историческо богатство, до което можеш да се докоснеш тук, романтиката и онази особена атмосфера, която можеш да усетиш в италианската столица,  не могат да бъдат засенчени ни най-малко нито от цъфтящия нерегламентиран алъш-вериш, нито от регламентирания такъв /граничещ с пладнешки обир/, нито от „аромата” в италианското метро, нито от дребните им тарикатлъци, целящи да ущипят туриста, от нищо…Усещането да си там е невероятно!….

Естествено три дни са нищо да разгледаш град като Рим. И макар да имахме амбицията да видим максимално много от Вечния град все пак останахме с усещането, че сме пропуснали още много интересни места. Но ще отидем пак. И този път Rome-ите няма да успеят да ме прецакат:)

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

Други разкази от Рим– на картата (увеличете мащаба върху Рим – виждат се повече неща, отколкото на пръв поглед): КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

18 коментара

Switch to mobile version