Archive for the tag 'Кастел Нуово'

юли 09 2012

Виж Неапол и… се влюби (2): Какво да видим в Неапол

Вили продължава със съветите за пътуване до Неапол. Започнахме с Информация и съвети за Неапол, а днес ще обиколим някои важни забележителности. Приятно четене:

 

 

Виж Неапол и… се влюби

продължение

Какво да видим в Неапол

А сега да видим какво да видим 😉

Бонджорно на всички и отново бенвенути а Наполи!  🙂
А, моменто!

Първо кратък инструктаж.

Ами, налага се. Защото сме в Наполи. То, нали, на кой каквото му е писано, но все пак, каквото зависи от нас, нека да го правим.
Трябва да кажа, че освен онова, което бях чела преди, за много реалната опасност да те оберат в Наполи практически навсякъде и по всяко време на денонощието, май и повечето от местните ми познати напълно сериозно винаги ме предупреждават да внимавам.
Дори един напълно непознат сервитьор на о. Капри, с който се разговорихме, докато пийна едно кафе, преди да ми махне „чао!“ от вратата, загрижено рече: „Ей, сериозно, тук е раят, но отсреща* е Наполи – там внимавай много, дръж си здраво чантата и си пази фотоапарата!“
И наистина внимавах. Не знам дали твърденията са леко пресилени или просто съм имала късмет до момента, или пък е вярно, че ако човек спазва препоръките и небесата го закрилят, но засега съм още цяла и всичко си ми е намясто… пу-пу! 😉

Та, в Неапол:

  • == Никога не носете чантата си небрежно преметната през рамо или просто да си я мандахерцате в ръка, защото за секунда може да останете без нея. Защо?

Защото из града голяма част от народа се движи с мотопедчета и скутери, не се спазват абсолютно никакви правила и знаци, а освен това и едва ли не всички карат така, сякаш се целят точно в теб. От което следва, че ако не се вземеш в ръце, ще си ходиш перманентно с изкаран акъл 😉 Та, може, както някой си кара моторетката, минавайки край теб, просто да ти дръпне чантата и да офейка, преди да си казал „А!“

Значи, чантата ви да е с дълга и здрава каишка и е добре да я носите така, че каишката да минава по диагонал през гърба, а самата чанта да е отпред пред корема, затворена, и едната ви ръка да има грижата често да стои отгоре й. В навалица това е абсолютно задължително.

  • == Ако фотоапаратът ви е от онези, които висят на ремък на врата – ако сте с яке, когато не снимате, по-добре го пъхвайте под якето.

Преди да снимате, хвърлете едно око наоколо си що за хора има край вас. Ако времето е горещо и сте без връхна дреха, не разчитайте на това, че фотоапарата е пред гърдите ви, придържайте го и с ръка. Защо ли? Защото бандюгите, ми казаха, си имали техника за светкавично измъкване на тези скъпи фотоапарати, ей така, както си висят на вратовете на туристите.

Та по този повод и аз, когато последния път самосиндикално си скиторех из Наполи, голяма част от последните ми снимки ги наснимах със старата „сапунерка“, а „артилерията“ си го носех в чантата (на корема пред мен). С него направих само някои панорамни снимки от терасите на хълма. Е, когато си бях с охрана**, Самсунг-чето заслужено си почиваше 😉

  • == Не се спирайте, ако на улицата ви спре някой и се опитва да ви продаде „изгодно“ нещо. Докато ви омайва, някой друг незабелязано може да ви свие нещо от чантата или някой джоб.
  • == Не обръщайте внимание на просяците – по същата причина.
  • == Избягвайте да стоите или вървите на/по края на тротоара – не забравяйте ония с мотопедите и миниколичките!
  • == Не си дръжте всички пари, документи и кредитни/дебитни карти на едно място.
  • == Всички правила за охраната на багажа ви в градския транспорт в София, важат и за Наполи.

Градски транспорт в Неапол – автобуси, тролейбуси, трамваи, метро, фуникуляри:

еднократен билет  – 1,20 евро, важи 90 мин.
за цял ден – 3,60 евро, важи до 24ч. на същия ден
за цял ден в събота, неделя или празник – 3,00 евро, важи до 24ч. на същия ден
Билетите се купуват от магазинчетата с надпис „Табачи“ или от будките за вестници, някои барчета, метрото. Важат за всякакъв транспорт из града, без Сити-тур автобусите, корабчетата и такситата. На целодневния билет пише, че трябва да се попълни името и датата на раждане, а при проверка да се показва и документ за самоличност. Обаче, когато мина веднъж контрола през автобуса, изобщо не погледна писала ли съм нещо или не. Нищо не бях писала. А него го интересуваше само датата на маркирането.
Качването в автобусите става по правило от предната врата. Шофьорите не продават билети, но ако нямаш билет не те свалят от автобуса. Само че, ако те нацели контрола – проблема си е твой.

Хотели в Неапол

Има много и с всякакви звезди. И определено са по-евтини от хотелите в Рим, Венеция, Милано и Флоренция, хем при същото качество. Около и в района на пиаца Гарибалди са най-много и най-евтини мисля, а в booking.com, примерно, изборът е богат.
Доколкото ми е известно има и няколко прилични хостела в града.
Един от местните ми познати спомена веднъж, че има и неаполитански сайт за обзаведени апартаменти под наем за от 1-2 нощувки до един месец, и било доста удобно за компания от няколко човека, примерно, или за семейство с деца. Нямам лични впечатления, обаче.

Какво да видим в Неапол?

Може би сте чували крилатия руски израз „По вкус и по цвет товарищи нет.“, т.е. един харесва едно, друг – друго. Затова аз ще изброя някои известни и не чак толкова, посещавани от любопитните и любознателни хора места, евентуално ще кажа и по няколко думи, и ще им сложа личната си оценка по шестобалната система. А за няколко от тях, където не успях да стигна досега, едно рамо ще удари ангелчето Анджело със своята оценка, става ли? 😉

И така, туристическите фирми показват на групите си най-често само:

** Пиаца Плебишито, т.е. Площада на народа = 4


Той е доста голям и, може да се каже, е официалния площад на Наполи. Датира от 19 век.
Тогавашният крал заповядал да го направят непосредствено до двореца и сам той го нарекъл така. А идеята му била продиктувана май от чиста проба мързел. Защото кралят просто щял да изслушва мненията и оплакванията на поданиците си, без да излиза от къщи си, само като се паркира на прозореца на кабинета си.
Е, не е ли това като доказателство на поговорката „Накарай мързеливия да прави нещо, та да те научи на акъл“? 😉

** Църквата Сан Франческо ди Паола = 4


Хубаво се белее край площада тя, но най-забележителното нещо в нея е високият, мисля, 52-3 метра купол. Вътре силно ми напомня на Пантеона в Рим.

Сан Франческо ди Паола в единия край на Пиаца Плебишито – Неапол

Сан Франческо ди Паола в единия край на Пиаца Плебишито

** Театър Сан Карло = 3-4 /за външен вид/


Това е най-старият все още действащ оперен театър в Европа. Създаден е по времето на крал Карло VII през 18 век. Отвътре, обаче, аз не знам как е, понеже все още не съм влизала, но Анджи каза „Оо, е молто белло! Е гранде… Си, бюютифуль, су-пер!“

Театър Сан Карло - вид откъм Пиаца Плебишито – Неапол

Театър Сан Карло - вид откъм Пиаца Плебишито

Театър Сан Карло – Неапол

Театър Сан Карло отвътре (снимка от интернет; неизвестен автор)

 

** Палацо Реале, т.е. Кралският дворец = 4,5


Тези, които не са влизали в други дворци,  сигурно ще го харесат. Но аз съм виждала и доста по-„дворцовски“ 🙂
Така че, ако очаквате да прилича на някой френски или английски дворец, вероятно ще бъдете поразочаровани.

Royal Palace of Naples, Piazza del Plebiscito, 1, 80133 Неапол, Италия
Иначе, той е единият от четирите дворци на кралете Бурбони, управлявали някога Наполи. Другите са: дворецът в Казерта (за него, евентуално, мисля специално да разкажа/покажа в друг пост), дворецът на хълма Каподимонте и, може би най-невзрачният – в Портичи (малко градче, точно в подножието на Везувий) – днес в него се помещава един от факултетите на Неаполския университет.
Вход – 4 евро.

Кралският дворец - вид откъм Виа Сан Карло – Неапол

Кралският дворец - вид откъм Виа Сан Карло

Кралският дворец - главното стълбище – Неапол

Кралският дворец - главното стълбище

Кралският дворец - тронната зала. Неапол

Кралският дворец - тронната зала

Кралският дворец, Неапол

Кралският дворец - част от двореца, гледка от джардини -те 😉 (т.е. от градината отзад в двора)

 

** Кастело Нуово = 4


Той е един от символите на Наполи и е типичен средновековен замък-крепост, пуснат в действие през 1279г.
…Оo, я чуйте малко сега 😉
Преди това столица на кралство Наполи бил Палермо, е-хе, чак в Сицилия, а кралската резиденция тук се разполагала в Кастело Капуано, от който днес е останала само Порта Капуано, която споменах и показах в предния пост.
Та, когато Карло I Анжуйски преместил столицата тук, искал къщата му да е на брега на морето и, нали си имал френска кръв във вените, ами дощяло му се да е и по френска мода. Дошли съответно една свита французки архитекти, огледали терена – па така, па онака, помъдрили малко, стиснали си ръцете с негово величество, и след няколко години: Кралю честити, воала! – екстра замък, като от френска вълшебна приказка 🙂
Да, ама не било писано човекът да си поживее там, щото сицилианците в това време му подпукали една война и потрябвало да върви да се бие с тях.
И така, пат-кют, та чак до 1285г., когато завалията взел, че умрял и на трона се възкачил синът му Карло II. Той заживял в Кастел Нуово и веднага района наоколо се превърнал в център на града Наполи. Естествено, през вековете замъкът бил разширяван, украсяван, посещаван от видни светски и религиозни гости, спретвали си разни събития вътре. Бил също и обграждан и атакуван от нашественици, а към края на 1500-те години кралство Наполи било присъединено към Испания. Замъкът изгубил блясъка си (тц-тц-тц!), заигравайки ролята на обикновена, но важна все още (ее, пак добре!) морска крепост, в която отсядали испанските крале, когато минавали насам да нагледат тая част на господарството си…
Последната по-съществена реставрация била направена през 19 век. А през 20-те години на миналия век Общинската управа на Наполи решава замъкът да бъде признат за исторически паметник. Разчистили неугледните постройки наоколо, оправили пиацата, подредили кое-що вътре…
Днес в Кастел Нуово се помещава Общинския музей на Наполи, който не е кой знае какво, а една-две от залите му са пригодени за временни изложби и културни събития.
Вярно, изглежда внушително, но за мен най-интересното нещо от Кастел Нуово е историята. По-добре не си губете времето вътре, освен, ако го имате много 🙂
Вход – 5 евро.

Кастел Нуово, Неапол

Кастел Нуово - вид откъм Моло Беверело (пътническото пристанище)

Кастел Нуово, Неапол

Кастел Нуово - вид откъм Виа Актон

 

** Галерия Умберто I = 6


Всъщност това е един търговски център от време „оно“, със скъпи бутици, кафенета, ресторант и офиси. Тя е „сестричката“ на Галерия Виторио Емануеле в Милано, която също е много красива. Но за тази се смята, че е по-елегантна и по-естетична от миланската.
Тези галерии са били построени, за да стимулират търговията, а също и като символ на прераждането и засилващото се индустриализиране на градовете. Те са, така да се каже, като архитектурен резултат от индустриалната революция в Англия през 19 век, тъй като за техен модел отчасти е бил използван образа на британския Оксфордски музей.
Галерия Умберто е открита през 1890г. по време на управлението на крал Умберто I и е наречена на негово име. Идеята била да се съборят най-горките сгради в района на двореца и театър Сан Карло, и новата постройка да се съчетае с околните „палацо“. Аз, разбира се, съм лаик, но мисля, че са успели идеално.
Галерия Умберто I е една от забележителностите на Наполи, из които моя милост с удоволствие се размотава всеки път 🙂
Харесвам я заради впечатляващата елегантна смес от метал, стъкло, зидария, мрамор и мозайка, и сложния и красив пъзел от ренесансови и барокови елементи. Изобщо, интересна архитектура.
Вход – свободен.

Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I - фасадата откъм Виа Сан Карло, точно срещу театър Сан Карло

Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I – същото място от друг ъгъл и по друго време
Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I

Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I

Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I - мозайки по пода (Стрелец)

Галерия Умберто I, Неапол

Галерия Умберто I - мозайки по пода (Водолей)

 

Да уточня: всички изброени до тук забележителности са буквално скупчени на едно място, в нещо като неправилен трапец с периметър около 1,5 км.
Е, това беше за загрявка 😉
Следва продължение.

автор и снимки Вили

* – Капри и Наполи са точно в краищата на мисления диагонал през Неаполитанския залив
** – негова чест Анджело 😉

 

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

 

 

2 коментара

юни 12 2012

Виж Неапол и… се влюби (1): Информация и съвети

Днес, мили деца, Вили ще ни води до … Неапол. Споко, всичко е наред, не ви трябват кърпички или каквото там ползвате 😉 Днес Вили ще ни даде информация и съвети къде-какво-как в Неапол. При това – много разумно 🙂

Приятно четене:

 

Виж Неапол и… се влюби

Информация и съвети

как да се докоснем (евентуално) до тази емоция (1)

Не знам защо българските туристически фирми някак си заобикалят Неапол. Доколкото съм разглеждала туристически оферти (нали съм си любопитна 😉 ) програмата им е през Неапол да минават едва ли не като бърз влак.
Правят им на групичката туристи около час панорамна обиколка с автобус, който дори не е от типа „хоп он, хоп оф“, че да могат хората да си наснимат барем малко по-свестни снимки от открития горен етаж. После (май) ги свалят от автобуса на паркинга пред Моло Беверело (пътническото пристанище), щото той е така, по-голям обществен паркинг в района на Сан Фердинандо. Като бродех из Наполи, виждах разни автобуси там, от които слизаха групи, явно туристи. Та, от там ги помъкват до, има-няма десетина минутки път, театър Сан Карло, Кралския дворец и Пиаца Плебишито, като мимоходом, следейки да не си изгубят групата, хората бързо цъкват и по някоя снимка на Кастел Нуово, който в момента е ограден отвсякъде, понеже заради разширението на метрото  около него е бая разкопано. Апропо, този район е един от най-старите в града, но не е Чентро сторико. Той му е съседен.

Кастел Нуово – Неапол, Италия

Кастел Нуово - На мен не ми е особено красив, но го показвам заради оградата. Чудя се дали метрото минава под кастелото или някакси го заобикаля под земята?

Пиаца Плебишито – Неапол, Италия

Пиаца Плебишито - и тази забележителност не ми е от любимите, но я показвам, за да знаете какво ще видите, ако тръгнете с туристическата фирма. И следващите две забележителности се намират там - в случая се падат зад гърба ми.

Кралски театър Сан Карло – Неапол, Италия

Фасадата на Кралския театър Сан Карло, гледан от входа на Галерия Умберто l - само улицата ги дели.

 

Та, развъртат се горките организирани туристи 20-30 минути на Плебишито, казват им неща, които човек спокойно може да си прочете в интернет или от някой пътеводител, после минават за още 10-15, нека да са 20 минути, из Галерия Умберто.

Галерия Умберто l – Неапол, Италия

Галерия Умберто l - не я показвам за пръв път, но тя ми е от любимите, затова. Не магазините, не ресторанта или кафенетата, харесва ми архитектурата й.

Галерия Умберто l – Неапол, Италия

Галерия Умберто I - Ето малко от тавана на колонадата отвън - не е ли класическо изкуство това?

 

И горе-долу толкова. Хайде пак в автобуса и газ към

Помпей

О, да, някои, за разнообразие, го правят всичкото това в обратен ред.
В Помпей (на бас!) – ту се пържат под слънцето, за да чуят екскурзовода, ту се спъват по калдъръмите, подбягвайки след него…

Помпей – Неапол, Италия

Из останките на древния град. Голяма емоция е да ходиш по тия улици - не само заради историята им... Ми, срам ме е да си кажа колко пъти щях да се пречукам :)

Помпей – Неапол, Италия

Из останките на древния Помпей

Помпей – Неапол, Италия

Ако можеха да говорят тези стени...

 

Ама (евентуално) малко почивка на сянка, глътка кафе или сладолед, или нещо за хапване… тоалетна?
То, хората там са си направили човещината насред руините да спретнат един малък комплекс за посетителите – да отдъхнат, да хапнат нещичко, да се освежат, облекчат… Яяя, без такива глезотии! К’во, да не сте нек’ви американци, французи, англичани? Няма време!
Хубаво, айде 10-15 минути свободно време накрая, вече извън Разкопките, пък кой каквото/ако свари. Ако иска повече, да си се организира сам! А за толкова пари – толкоз.
После обратно към Рим или към ферибота в Бари.

Еемии… може и да не е съвсем-съвсем, нали, точно така, но в общи линии това е положението, за съжаление.
А, да, в някои случаи ги откарват към някой хотел за нощувка, но по правило, някъде извън Неапол.
Всъщност, случва се понякога да се изтърват и да пуснат на хората някой свободен час, евентуално за Археологическия музей. Една колежка миналата година е имала този късмет, но за сметка на отпадане на отиването им до Алберобелло (ее, има за какво да съжалява – то е уникално!).
Та, така – искам да знаете, че освен всичко споменато до тук, в Неапол има още интересно за гледане. По-нататък може да подскажа 😉
Ако пък не си падате по музеи, паркове, дворци или църкви, може да приседнете на някое оживено място, да хапнете една пица-наполетана или да се насладите на студена биричка, или просто едно кафе с парче (много) вкусен италиански сладкиш. И подобен вариант би могъл успешно да ви зареди емоционално. Защото това е Неапол!
…Настаняваш си уморената конфигурация край някоя масичка на тротоара под тентата на някое кафе и хоп – все едно си направо на сцената на някой театър… Истински спектакъл! В реално време, на реално място, в момента, наживо!… Тълпи от хора, хаос, шум, трафик… А декорите – оригинал, от векове… Няма сценарий, няма дубъл… Просто трябва да си отвориш очите и да гледаш, и ушите – да слушаш 🙂 Незнанието на езика няма значение. Даже никакво. Наполетаните непрекъснато размахват ръце докато разговарят, а интонацията и езикът на жестовете са доста разбираеми.
Друг е въпросът, че наполитанските пици и „дольчи“ /сладкиши/ си заслужават, определено! И кафето. И сладоледа. Както и наполитанската кухня изобщо.
Как е, доходи ли ви вече? 😉
Оо, добре. Браво! Айде, за загрявка, един тегел сега

из улиците на Наполи:

 

Неапол, квартал Сан Фердинандо

Съвременни сгради в стария квартал Сан Фердинандо. Забележителности в този квартал са Пиаца Плебишито, Кралския дворец, Галерия Умберто, Театър Сан Карло, Църквата Сан Фердинандо, Кастело Нуово, Фонтана на Нептун...

Неапол, квартал Вомеро

Из квартал Вомеро - това е кварталът по и около хълма, на който се намират Сан Елмо и Чертоза ди Сан Мартино. В миналото в него са живеели по-богатите от средната класа. И днес е така. Това е един чист, спокоен и добре уреден жилищен квартал, почти в центъра на Наполи.

Мотопеди – Неапол, Италия

Честа гледка из неаполските улици са десетките паркирани мотопеди. Всъщност не само в Наполи, а въобще в Италия.

Квартал Спаньоли– Неапол, Италия

Из квартал Спаньоли. Най-централен, най-олющен, най-шумен, най-нагъсто населен, най-колоритен, най-уханнен, най-смрадлив, най-шарен, най-екзотичен, най-... най-... най-... И мой най-любим! :)

Квартал Спаньоли– Неапол, Италия

... Спаньоли... Споменавала ли съм преди за улиците от стъпала и гирляндите от ухаещо, току-що простряно пране над тях?... ;)

Риба на пазара – Квартал Спаньоли – Неапол, Италия

... Спаньоли... А за сергиите с риба насред уличките?...

Пазар – Квартал Спаньоли – Неапол, Италия

... Спаньоли... Ето я и гарнитурата за рибката от сергията в съседство... 😉 Е, примерен вариант.

Сладкарница – Квартал Спаньоли – Неапол, Италия

... Спаньоли... Уж не са кой знае какво тия също "улични" сладкиши, а какво ухание се носи около тях... ммм.... ;)

Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - Един от големите площади на Наполи е Пиаца Данте. До преди 2-3 века се е наричал Largo del Mercatello, т. е. Пазарен площад... Вляво арката със статуята отгоре е Порта Алба. Тя е била главната порта на западната градска стена на средновековен Наполи. Сега, минавайки през Порта Алба, се излиза на уличката Вия Порта Алба, където има книжен пазар, но основно се продават антикварни книги и употребявани учебници, стари пожълтели списания отпреди 30-40-50 години, пощенски картички от началото и средата на миналия век, ученически пособия също такива стари... Абе, интересно е 🙂 Улицата е дълга само стотина метра и излиза на Пиаца Белини, насред която са разкопките на останки от градските стени от 4 в. пр.н.е. В кафенето току до тях предлагат много хубаво капучино :)

църквата Санта Мария ди Монтесанто – Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - църквата Санта Мария ди Монтесанто. Тук се намира гроба на композитора Алесандро Скарлати, автор на музика в стил "наполетански барок".

църквата Санта Катерина а Формиело – Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - църквата Санта Катерина а Формиело. Датира от 1510г. и е част от някогашен манастир на Селестинския орден, който по-късно е минал към Доминиканския. Странното за мен е, че от 19 век я превръщат в нещо като фабрика за вълна. Вътре има стенописи на Луиджи Гарци от 17 век.

Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - една от по-широките и дълги улици в историческия център, Вия Толедо.

Порта Капуано, Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - Порта Капуано. През 15 век е била една от портите на градските стени и понеже е била най-близо до Кастелo Капуано, името й идва от там. Впоследствие стените рухват, обаче портата се оказва качествена и остава до ден днешен да си стои стабилно и без тях, насред Наполи. Тя е нещо като Триумфалната арка на Наполи ;)

Чентро Сторико – Неапол, Италия

Чентро Сторико - Една красива реставрирана сграда на Пиаца Енрико де Никола. В противоположния край на пиацата е Порта Капуана.

Пиаца Гарибалди – Неапол, Италия

Пиаца Гарибалди - в момента само част от площада, само където минава трамвайната линия, е действаща, и също още едно тясно платно в срещуположния край досами гарата. Буквално целият площад е разкопан и ограден с висока ограда. Хм, май са се уплашили, че софийското метро ще ги изпревари в темповете, та форсират с всички сили по новата линия на неаполското метро :D

 

Ами, видяхте само една „трошка“ от Наполи. Има още и то по-интересно. Още много! А това беше само ей така, пътьом, просто едно „дзак-щрак!“  😉

 

 

Де факто, Неапол е доста известен на света. Не само с Камората. И не с някогашното изригване на Везувий. Нито пък вследствие кризата им с боклука. Просто има какво да се види в Наполи. А най-вече – да се усети.
Чухте ли? Да се усети.

Този град просто се чувства!

Под привидното си неглиже и безметежност, той направо кипи от емоции, от страсти и живот. Неапол има една мноого специфична, своеобразна красота и свой си аромат.
А, да вметна – в момента, т.е. преди броени дни, нямаше разпилян или натрупан боклук нито в Неапол, нито из района… Брааво. Брааво!… както би казал… хм, сетихте се кой*, нали? – Брааво! 😉
Е, оттук нататък за автентичност, а и защото на мен така си ми звучи по-естествено… а и… ми, по-мило някак, аз ще наричам Неапол по-често така, както го наричат италианците:

Наполи

За Наполи италианите знаят, че:

  • е третият по големина град в Италия;
  • е най-големият град в южна Италия;
  • е столица на Кампания;
  • е с мноого богата история;
  • и, (хмм) именно заради богатата си история и културно наследство, които обаче, някак не се натрапват, както в Рим, Венеция и Флоренция, Неапол е един от най-загадъчните, може би, италиански градове.

Вече го знаете и вие 😉
Аз няма да преразказвам историята на Наполи. В интернет, например, има писано. Освен това, по-интересно е човек сам да си четне това-онова и после там, на място да си го види, почувства и осмисли.
Целта ми сега е да подам актуална практична информация за тези, които се тъкмят да си грабнат фотоапарата и да хукнат към Наполи в близко време.

Как се стига до там

Всякак. По суша, въздух или вода – на кой както му е удобно или му харесва.
Но най-бързо е, разбира се, със самолет. Мисля, че миналата година бях мернала някъде из туристически оферти обещание за директен полет до Наполи, но аз самата до този момент не съм попадала, де факто, на такъв.
Моят личен вариант е:
Самолет до Рим (Фиумичино) – Leonardo Express (влака) или Terravision Shuttle (автобуса) до Термини – Влак до Наполи.
Самолетите – най-евтини са полетите на WizzAlR  и Bulgaria Air.
Аз май напоследък започнах да предпочитам Bulgaria Air, защото полетът за Рим е в маалко по-човешко време, в 7:30 сутринта, не в 6 ч. А и за наобратно имат един полет в 14:55, който ми е супер удобен. (Имат и други в удобно време). Освен това на борда ми предлагат пресни вестници, сандвичи, кафе, още разни напитки и вода – включено е в цената на билета.
Съвет:  За тези, които не летят много често или просто все още не са кацали на Фиумичино, но са приели предизвикателството да пътуват самостоятелно, имайте предвид, че това летище е поне два пъти по-голямо и много пъти по-оживено и натоварено от софийското.
Малко лирично отклонение – ще взема да си призная сега едно нещо. Всеки път, когато ще излитам от софийския Терминал 2, му се радвам колко е хубав, съвременен, колко е добре уреден… Е, има сигурно какво още да се пожелае… 😉
Примерно, защо последния път един автомат за кафе на горния етаж не щя и не щя да ми приеме петте лева, да ми върне ресто, както пише, че връща, и да ми налее едно кафенце? Да де, поне не ми ги взе безвъзвратно тия 5лв. – колкото пъти ги пуснах, толкова пъти ми ги върна… Е, знам бе – да, можеше и културно да ида да си взема кафе от барчето в съседство… Ама пък що, за какво е турена тая машинка там?!  Освен това, не само автоматът, и аз мога да съм коза!… Та се заядох – тé от това чудо искам кафе и това си е!… Офф, автомат с характер се оказа – пусна ми кафе, ама след като рових, та рових из дисагите, докато изнамеря точно 2 лв… Еее, що – ми споделям си с вас, нали сте мои хора! 😉
… Та, всеки път, когато на връщане кацам на същия този Терминал 2, той ми изглежда като едно съвременно летищенце от някоя далечна провинция… в Аляска. Не че съм била някога там. Или в западен Китай, примерно. Ми не знам, що така?… Не, не, не ща отговор 😉 (Отговор: летище София е крайна дестинация, без съществен транзитен трафик. За да бъде едно летище голямо, то трябва да е и транзитно. Неофициален слух: летище София е на предела на възможностите си като трафик, а ТАБСО е всичко друго, но не и генератор на транзитен трафик– бел.Ст.)

Летище София - Терминал 2

Летище София - Терминал 2, заминаващи полети... Маалее, направо игла да хвърлиш... и няма къде да падне (от народ) :D

Летище София - Терминал 2

Летище София - Терминал 2... и от друг ъгъл - еемии...

Летище Фиумичино - Терминал 3

Летище Фиумичино - Терминал 3 - гледано от горния етаж, близо до Тераца Рома, където е по-спокойно от навалица.

Летище Фиумичино - Терминал 3

Летище Фиумичино - отвън, гледка от въздушния тунел при Терминал 3 (Ама не знам дали точно "въздушен тунел" се казват онези огромни тръби? тунели? надлези? или мостове?" с движещи се пътеки в тях, над ей това, което се вижда тук на снимката.)

 

Значи, мисля, че би било добре да имате предвид 20-30 мин. повече време на разположение, когато ще кацате, и 1 час повече време от принципно изискваното, когато ще излитате за пръв път от Фиумичино, колкото и оправни да си мислите, че сте.
Ако пък много бързо се справите с ориентирането и чекирането – о, спокойно, няма да скучаете никак – има достатъчно магазини, заведения, забавления и интернет. Просто няма да усетите как ще мине времето.

И значи излитаме, фърчим час и нещо със смесени чувства – животец мил, нали… и свят, 7-8 хиляди метра отдолу, толкова прекрасен :)…

Макарска, Хърватия от въздуха

Този път късметът е с мен - идеално място до прозореца, идеално време... Градчето долу е Макарска в Хърватска.

Апенините от самолет

Вече сме над Апенините

 

И, оооп – пилотът решава да почерпи за смелостта ни като прави плааавен завой край езерото Брачано… Уааа…

 

езеро Брачано, Италия

Езерото Брачано и градчето Ангуилара Сабация

 

След минутки

кацаме на Фиумичино

Бенвенути! /добре дошли/  Вземаме си багажа и вървим нататък.

 

Летище Фиумичино - Терминал 3

Летище Фиумичино - Терминал 3

 

Съвет: ако успеете да си поберете най-необходимото само в един ръчен багаж, в следващите (примерно 3-5) дни може и да ви писне да ходите все в едни и същи 2-3 ката дрехи, но пък определено ще ви бъде навсякъде по-бързо, по-леко и по-удобно. Естествено, при по-дълъг престой няма как без куфар.

От летище Леонардо да Винчи, на което казват просто „Фиумичино“, защото е разположено край това градче, до Вечния Рим се стига на кон……   😀
… Майтап бе, Уили! – С влак, автобус или кола/такси. Пък и пеша, колко са 25-30 км! 😉
= Ако те чака някой италиано с кола – без коментар 😉
= Такси – о, веднага го отсвирвам таксито, защото цената му може да излезе по-висока от тази на самолетния ми билет.

= Leonardo Express
Тръгва на всеки 30мин. и спира право на Термини, никъде другаде. От Термини първият влак заминава сутрин в 5:52, а от Фиумичино в 6:38ч. Последните са съответно в 22:52 и 23:38ч.
** Билетът (14 евро в една посока) от/до летището, ако се купи он лайн, важи до 90 мин. след тръгването на избрания влак, т.е. правете си сметка на времето.
** Билетът може да се купи и от каса на гарата, от билетни автомати или туристически офиси, но трябва да се маркира преди качване във влака.
Ако нещо не успявате да се ориентирате по табелите, спокойно – ако няма служител наблизо (личат си по дрехите), просто питайте хората наоколо. Любезни са, каквото знаят – казват, показват, усмихват се дружелюбно. Повечето.

= Terravision Shuttle (автобусът, който отива право в центъра на Рим)
Автобусите са на около 30-40 мин. (имат някаква зависимост от самолетния трафик), пътуват около 55 мин. Тръгват от пред терминал 3 (а точно там кацат/излитат и самолетите от/за София, това е Шенгенският терминал), на бус-паркинг №3 – има табели, стрелки – споко.
Само една спирка прави на центъра на града Фиумично и после право на Термини (ударението е на „е“).  На Термини автобусът спира/тръгва отвън до гарата. Като застанете с лице към централния вход, спирката е на улицата, която върви отляво на Термини, на 5-10м от страничния вход/изход, до Terracafe. На табелата пише Terravision.
** Билетът (4 евро в една посока) може да се купи он лайн, но и на летището/гарата има билетни автомати.
Съвет: ако искате да минете по-евтинко, по-добре си вземете билета предварително онлайн, за да ви е сигурно, иначе, ако авобусът вече е пълен, ще трябва да вземете влака, или да чакате следващ, а това си е чисто губене на време, при положение, че сте в страната за броени дни.
Разписание:

http://www.terravision.eu/pdf/fiumicino_timetable.pdf

 

гара Термини, Рим
Термини, някъде вътре… всъщност тези опашки (вляво на снимката) са пред билетните каси.
гара Термини, Рим
Ето го и моят красавец, дето лети с над 300 км в час 😉

 

Хмм… да кривнем ли леко от пътя си сега и да се гмурнем за няколко секунди с 4-5 кадъра из Рим?…

Айде!  😉

Меркати ди Траяно, Рим

Меркати ди Траяно, т.е. древноримският МОЛ на император Траян ;)

Улица в Рим

Една от римските улички, която може да те заведе до фонтана Ди Треви

Рим, Италия

Някой може би ще каже, че е тъпо да снимаш покриви... Еее, ама не са ли хубави тия римски покриви? И какво ли се случва под тях? ;)

Пиаца Испания – Рим, Италия

А Пиаца Испания е от любимите ми...

Испанските стъпала на площад Испания – Рим, Италия

...и Испанските стълби също. Желано място за модни ревюта, кадри от романтични филми, любовни срещи, туристически възторзи... Как да не го снимаш отново? ;)

 

Мдаа… Мисля, че и по-НЕзабележителностите си имат своето очарование. Знам, знам – Испанските стълби са от известните, но с тия китки и насядали кефещи се хора – не ми даде сърце да не ги споделя  😉

 

И така, вече сме на последната отсечка към Наполи.

Мисля, че има и автобуси от Рим за Наполи, но не съм пробвала този вариант, а само с влак и кола.
Влаковете за Наполи тръгват на всеки 10-20 минути от същата гара Термини (това е тяхната Централна гара).
Три вида са:

  • Евростар; цена 45 евро за 2-ра класа (1-ва е 58 евро), пътува 1 час и 6-7мин., спира директно на Наполи чентрале.
  • Обикновен бърз влак; цена 22 евро, пътува 2 часа и 10-15мин.
  • Някакъв по-бавен, на регионална жп компания, цена 10 евро и нещо (хм, 10,80 ли ми се видя някъде?), пътува около 3 часа и нещо.

По стечение на обстоятелствата обаче, аз имам впечатление само от Евростар. Три пъти съм го ползвала и съм определено доволна. Бих казала, по-комфортен е от самолета дори. На монитора (съм гледала как) скоростта стига до над 300км/ч.
Обаче веднъж се случих във вагон, пълен с голяма японска група и само още 2-3 европеидни души като мен, та в един момент се почувствах почти като да съм в страната на изгряващото слънце  😉   Ей, нямах идея колко шумни могат да бъдат японците!… Сдържани били, малко говорели, много-много не се смеели силно на глас – тинтири-минтири! Изобщо не е вярно – за един час почти вдигнаха влака на главите си! Нее, не бяха тийнеджъри, а от 25 до 75 годишни, нормални си хора.

Билетите за влака


Могат да се купят от касите, от билетните автомати или по интернет.
НО! На касите в Рим и Наполи все има страшно много хора, особено чуждестранни туристи, и опашката върви доста бавно. На билетните автомати има меню и на английски, но все пак, ако смятате, че може да не се справите, по-добре помолете някой местен, който в момента си купува билет, да ви помогне. По правило не отказват помощ. Билетите могат да се купят с пари в брой или с кредитна карта, както на касите, така и на автоматите.
Внимавайте на автоматите за колко часа ще си вземете билета. А ако купувате, примерно, билети за двама души, от процепа ще ви падне един билет с цената и местата за двамата. Така че, ако искате два отделни билета, трябва да ги купите последователно. И в двата случая няма гаранция, че местата ви ще са едно до друго.
Съвет:  Термини в Рим, както и Наполи чентрале, са доста големи гари (за нашите представи) на по няколко нива, заради метрото и крайградските влакове. Имат много перони, дали не бяха и към 30? Освен това има и „челни“, и не знам си още какви. Затова, когато сте там за пръв път, задължително бъдете един час по-рано от часа, в който смятате да пътувате. А щом си купите билета, не се размотавайте да зяпате из гарата, а вървете първо да си намерите перона и влака… Сега, като се замисля, май за Наполи все на девети-десети перон ми е бил евростар-а. Но не знам дали това са „неговите си“ перони.

Принципно за влаковете на Термини-Рим и Наполи-чентрале:

Над всеки перон има информационна табела, която своевременно се актуализира. Ако си вземате билет от каса, попитайте касиера дали трябва да си маркирате билета преди качване или ще има кондуктор. Ако го купите от автомат, попитайте на информацията, която по правило е до касите. Там също обикновено има опашка. Ако трябва да си маркирате билета преди да се качите, предвидете си няколко минути и за това, защото може да се окаже, че някой от автоматите на съответния перон не работи, а на другия просто не му хващате цаката как става, наоколо има чакащи хора, чувствате се неудобно. Имах подобен случай на един челен коловоз на Наполи чентрале. Автоматчетата за компостиране са жълти на цвят и са поставени до пероните. (На малките провинциални гари тези апаратчета обикновено са монтирани на стената или на стойка до изхода към пероните.)

Малка хитринка от личен опит:

Евростар Рим-Наполи пътува с по над 10-12 вагона, които сякаш са и малко по-дълги от нашенските. И, за моя искрена изненада, всеки път са пълни. Последния път се случих във вагон 9. И като наближихме Наполи, (за пореден път го виждам това) от още по-назад някои хора започнаха да се придвижват през вагоните напред. Този път се подвоумих по-малко, пък и аз станах, и тръгнах след тях. Та така до началото на втори вагон, защото напред вече всичко беше в една плътна опашка. И браво! – в момента, в който слязох на Наполи чентрале, се оказах доста по-близо до изхода. А зад мен по перона от влака се заформи малко като рехава манифестация, която настъпваше към изхода на гарата. Та, понеже там е една постоянна тарапана, този „номер“ на често пътуващите, очевидно има смисъл.

Влак Евростар, Италия

Евростар отвътре - Я да видим защо стават и отиват напред тия хора? ;)

Централната гара на Неапол

Крайната ни цел - Наполи чентрале

 

Слизаме благополучно на Наполи чентрале.  Бенвенути а Наполи!  😉

Следва.

кой* – любимецът ни Анджело, разбира се  😉

кратък речник:

гара = стационе
ако обичате, може ли? (разрешение да мина, примерно) = пермессо
моля = пер фаворе
добре = ва бене; о’кей
извинете = спяченте; скуза
извинете (ме) = ми скузи
съжалявам = скузи
не разбирам = нон каписко
разбирате ли? = капире?
къде = дове
кога = куандо
колко = куанто
как = коме
защо, защото = перке
къде е тоалетната? = дове соно ла тойлетте?
в колко часа? = а ке ора?
колко струва билета? = куандо коста иль бильетто?
един/два билет до… =  ун/дуе бильетто/ти пер…
може ли да ми кажете = ми пуой дире
вход = ингрессо
изход = ушита
билетни автомати = бильетиере аутоматичи
информация = информациони
парѝ = солди
багаж = багальи
перон = бинарио платформ (или само бинарио)
заминава = партенца
пристига = арива
влака за… = трено пер…
сега; веднага = ора
сега ли? = ора?
тази сутрин = куеста матина; стамани
утре сутрин = домани маттина; доматтина
днес = оджи
следобед = помериджо
вечер = сера
довечера = стасера
утре вечер = домани сера
утре = домани
в други ден = а допо домани
Аз не говоря италиански = Йо нон парло италиано
Извинете, говорите ли английски? = Ми скузи, лей парла инглезе?

Автор и снимки Вили

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!

11 коментара

Дек. 09 2011

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол) (2): Нá ти Неапол!

 Придължаваме с пътеписа на Вили за Неапол. Предния път я изоставихме самичка във влака в  Рим. А днес наживо ще разберем защо съществува израза „виж Неапол и умри!“

Не е без причина 😉

Приятно четене:

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част втора

Нá ти Неапол!

Влакът вече лети из безкрайни, педантично обработени ниви и градини, а господинът насреща ми, попрецъфтял бабанко малко над 40-те, още не сваля очи от мен. Зор ми става вече, почвам да се чувствам неудобно. И в този миг той си отваря устата: Скузи, дове сей? (откъде си).
Оо, не ми се контактува!… И не е мой тип. А най-вече не ми се говори баш сега, искам да си се насладя на пътуването… Не съм го чула!
Но спътникът ми не се предава и пак пита.
Ха! Хрумва ми спасителната идея да се направя на глухоняма – на мноого млади години тоя ми номер работеше на 100%
Мълчаливо правя няколко жеста, без изобщо да знам доколко и имат ли общо с онези на глухонемите. Изгледа ме, кимна съчувствено, рече нещо и си разтвори вестника. Уау, и в Италия сработи! Йее!…
Усмихвам се доволно, щото – малко акъл, нали, ама навреме 😉
Зяпам пак няколко минутки през прозореца, но нищо интересно взорът не види, та бръквам в джоба на чантата, вадя си GSM-ма и слушалките, които въпреки, че винаги прилежно ги намотавам, след това са винаги прилежно омотани и се буткам да ги разплитам. Та, разплитам си ги, мушвам ги в ушите, кликвам в папка „Релакс“, мелодията ме обгръъща, затварям очи и се отпускам в удобната седалка: ммм… кеффф!!…
И едната ми слушалка излита из ушото!
Стреснато отварям очи – на педя от лицето ми онзи хвърля светкавици: Ма, перке ти менти а ме, е?! – Звучи ми като „Що ме ментиш?“ /два дена по-късно разбрах, че точно това си значело/
Аз гледам като гръмната. А той, моля ви се, се впуска да ми чете „конско“. На италиански! И то на бързи обороти! Мигам, мигам на парцали, и чатвам единствено „уна белла буджия“ (хубава лъжа), „ступидо“ /глупак/, „перке“ (защо) и „ти диверти“ (забавляваш се)..
Ту-ту-туткам… паак се вкарах в ситуация бе!… ‘баси!
Онзи се тръшва на мястото си и гледа начумерено през прозореца.
Оуф… ама, как може да съм такава тъпица! Да бе, малко акъл било! Хич таман, ‘ич го нЕмам!
От тоя гаф ми минава мерака и си прибирам джаджите обратно. Но в същия джоб виждам няколкото „лукчета“, за които дори и не се сетих в самолета.
Нагло му подавам един бонбон: Пиис? /англ. „мир“/
Той, събрал веждите, резервирано: Ке.. Ке коза /какво/… ааа… Аа, пиис! Хм! – Още е сърдит, но приема: Си… бене… о’кей, грацие.
Лапвайки го, възкликва: А, ментос! 🙂
Усмихвам се най-сладко: Йеес?… Си!… Си, ментос… – пък си мисля: е, днеска явно ти е ден да те ментя  😉
С „ментоса“ и „ми пердони ти прего“ /моля за извинение/ сръднята му минава моментално. Разменяме още някоя дума и то стана 10:05, стационе Наполи Чентрале, ариведерчи а тутти паседжери!
Разделяме се с италианеца с усмивки и „чао, тутто бене!“ /всичко хубаво/
Чуквам на дървената си глава повече да няма гафове и тръгвам към изхода.

Сега, с голямо прискърбие тук ще вмъкна, че преди около три седмици, без да искам си унищожих един диск със снимки, сред които бяха и тези от Неапол. Естествено, че си умрях от яд и мъка. Сигурна съм, че фотоманиаците разбират за какво става дума, благодаря за съчувствието 🙂
Но не се отдадох на трайна скръб и, имам една програма за тъпанари (като мен), които по невнимание си изтриват снимките, та опитах да възстановя каквото/ако може от картата на фотоапарата. Но вече почти я бях наснимала отново, а условието е отгоре да няма ново снимано. Та така, от около хиляда снимки от Неапол /и района/, успях да възстановя много малка част, за съжаление.
Поради тази причина, снимките, които слагам за илюстрация, може и да не съотвествуват винаги точно на времето и мястото, за което става дума.
Е, всяко зло за добро – ето, че имам поне една причина пак да ида до Неапол 😉

И продължавам, бях стигнала до там, дето тъкмо слязох от влака:
Хм, тук си е бая горещичко. Е, обяснимо, нали от Неапол, казват, започвала южна Италия.
Надявам се нямат сиеста, както в Испания и Гърция, и с нетърпение излизам от гарата.
Аааа…

Нá ти Неапол!

Първа гледка: предгаровият площад,

пиаца Гарибалди.

Не е малък. И едва ли не на всяка сграда пише „хотел“.
Та накъде, значи, сега… хмм… озъртам се…
И пред мен цъфва смугъл сладур; със сто карата усмивка ми предлага фотоапарат. Панасоник, синьора, танте белло, нуове! /много хубав, нов/, ченто еуро! /100 евро/
Казвам „нон“. Сваля на 80, 70, 65 – „Страниера, си?“ /чужденка, нали?/, о’кей, синьора, 60 !
Нон бе, не ща! Чао, хайде! Покрай нас минават две жени и, на чист руски, едната казва на другата „Ну да, они же все воры!“ /всички те са крадци/.
Това ме подсеща за паниката на колежките ми през март и с категоричен жест отсвирвам хлапака. Премятам дръжката на чантата така, че да минава по диагонал през гърба ми, а самата тя да ми е отпред. Да. Да, това е юга – джебчии, мошеници, бандити, мафия…
И врът – обратно в гарата. Я, да видим първо, някой ще ми каже ли откъде и как да се придвижвам из Неапол.

Е, със зор беше, ама разбрах.
Да ударя едно рамо сега с малко инфо за следващите авантюристи:

  • = Централната гара е идеален ориентир. Административната й сграда стърчи нависоко и се види на/от/далече.
  • = Пиаца Гарибалди е най-фрашканото сякаш с возила и човеци място в Неапол. Тук се намира централната гара, някаква или нещо като автогара /знам ли?/, плюс един куп спирки на множество линии от градския транспорт, възлова метростанция, пък нямате идея колко паркирани коли има – игла да хвърлиш, няма къде да падне!
  • В другия край на пиаца Гарибалди /срещу гарата/, площада се пресича от Корсо Гарибалди, която не е булевард, а просто малко по-широка улица, по която вървят автомобили, автобуси и трамваи. И хора, де. Не по-широка от „Раковски“ в София. Но, все едно, по „Раковски“ да вървят двупосочно и трамваи. Та там, около 200 м вляво по Корсо Гарибалди /ако си с гръб към Наполи Чентрале/, се намира и другата гара, на Чиркумвесувиана, която е за регионалните влакове в Кампания. Оттам се тръгва за Помпей, Херкулан, Соренто и т.н. Е, месец по-късно разбрах, че може и без изобщо да се излиза от централната гара, по някакъв тунел да се стигне за 3-4-5 мин. директно до Чиркумвесувиана. Друг път, значи, ще пробвам и този вариант 🙂
  • = В метрото се слиза по стълбите пред входа на гарата, до които има червена табелка с „М“. Над тях има нещо като стъклен похлупак, на който се веят знамената на Италия и Европейския съюз.
Пиаца Гарибалди – Неапол, Италия

Много малък елемент от пъзела "Пиаца Гарибалди" - козирката в дъното е на гарата, нататък са пероните, а червената табела с "М" указва, че там трябва да слезете под земята, за да използвате метрото.

 

  • = Еднодневен билет за цялата градска мрежа е 3,60 евро, валиден е до 24 часа на текущия ден. Купува се от магазинчетата с надпис „Табачи“ или будките за вестници, също и в метрото. С него може да се ползва всякакъв транспорт из града, без туристическите автобуси, корабчетата и такситата. Трябва да се попълни името и датата на раждане, а при проверка да се показва и документ за самоличност.

И така, без карта на града, без актуална информация, т.е. неподготвена, тъй като, де факто, заминах за Рим, но осигурена вече с въпросния билет и силно желание, включвам на автопилот и се гмурвам в Неапол.

Всъщност, докато пресичам лудницата на площад Гарибалди, оглеждайки се на всички посоки, да кажа и още това-онова.
 

Наполи /Неапол/


се нарича не само градът, а и районът около него, който се разпростира приблизително на около 12 км на север и на около 20-25 км на изток в сушата, а също и островите Капри, Иския и Прочида, както и по-голямата част от полуостров Амалфи, около 1/3 от който официално се води към района на Салерно и тя се нарича Костиера Амалфитана, а неаполската част се нарича Костиера Сорентина. Но като че ли неаполитанци са склонни да неглижират това и гледат на целият полуостров като на свой 🙂

Винаги съм смятала италианския,


освен за много приятен и мелодичен, и за лесен език. Обаче никога не седнах да го уча. Малкото думички, които знаех до този момент, съм запомнила от филми и най-вече от песните, щото съм фен на италианската музика, и съчетани при нужда с английски, си ми вършеха работа… преди Неапол.
Защото в Неапол пердашат на неаполитански диалект; наричат града си „Напуле“, а себе си – наполетано. На Соренто пък казват „Сурриенто“. На официалния италиански си говорят, ако искат.
Но иначе, „наполетано“ са доста любезни и усмихнати хора и, споко, спооко(!), с чужденците говорят на… италиански  🙂
Английски ли? Мдаа, малко по-сложно е с англезето. Но има, срещат се и знаещи хора.
Надух ли ви вече главите? Ама аз сега почвам! 🙂
Добре, три минути почивка – разпуснете с една красива италианска песен. Как се казва ли? Как как, в Италия сме – естествено, че „Чувства“ 😉
http://www.youtube.com/watch?v=3omfKPNbTUY

Докъде бях стигнала?
А, да, месец март няма да го броим, сега е часът на истината!
И, ох, пресякох я най-после тая пиаца Гарибалди! Ама, голям калабалък! Според мен, от гарата до срещуположната страна, разстоянието е сигурно някъде към 300 м. А пресичането на площада прилича малко на някакъв спорт по ориентиране с препятствия 🙂
Коли, автобуси, тролейбуси, мотопеди, дълга редица сергии за какви ли не джунджурии, направо като битак – меко казано, лудница „лайт“. Чудя се как ли изглежда тая история, гледано отгоре, примерно от последния етаж на административната сграда на „Феровия“-та? /националната ж.п. компания/

 

Площад Гарибалди - Неапол, Италия

Пиаца Гарибалди - административната сграда на националната ж.п. компания "Феровиа"

 

Возилата се движат в редици. Всяка редица влиза на площада от съответната улица, прави някаква врътка и излиза от него по някоя /или същата?/ улица на отсрещната му страна. Само на трамвая релсите директно цепят в единия край. Улиците не са широки и няма бус-ленти. А усещането е за… голям гювеч, страшна гъчканица.

Сега, относно „трафико“, /от позицията на времето, обобщено/:

В Неапол има „зебри“ и светофари. Но какво от това? Горе-долу всеки пресича където си иска! А шофьорите от градския транспорт сигурно са някакви виртуози или поне със специални умения. Не знам иначе как биха се оправяли из тия тесни улици, фрашкани с движещите се, спрелите „а моменто!“, и паркираните абсолютно безгрижно автомобили.
Някоя кола решава да тръгне и, с клаксона до дупка, просто се мушва с мръсна газ сред другите, при което поне още два клаксона изпищяват. И толкова – нищо не е станало.
Много ограждения на много места /щото разширяват метрото/ и пътни знаци, колкото искаш из централната част. Но защо ли са сложени като никой не им обръща внимание на тия знаци? А непрестания слалом на безбройните мотопеди… за мен поне, са супер изнервящи – имам чувството, че основното им задължение е да вдигат адреналина на пешеходците като се целят в тях.
Шум? А! Шум е меко казано; автомобилен тътен, клаксони, полицейска сирена току вие някъде. И всички наоколо си приказват на висок тон, твърде висок, сякаш всички спорят за нещо! Пък сигурно най-важният атрибут за една кола в Неапол е клаксонът 🙂
Сложете, за капак, и жегата, която „тече“ от небето…
Е, картинката по-образно аз не мога да я опиша, нека кажат и снимките:

 

"Трафико"-то - Неапол, Италия

"Трафико"-то

"Трафико"-то - Неапол, Италия

"Трафико"-то

 

Всъщност, прочутото неаполско улично движение не е повсеместно. Има го, да, но има и улици, по които нормално си се движат возилата, а има и пусти и зачукани улички.
Из центъра пък много голяма част от улиците са еднопосочни. Само че това не пречи някой да се запромъква наопаки, особено мотопедите.

 

Центърът на Неапол, Италия

Еднопосочно движение в центъра... Да бе, да, а червената моторетка насреща?

 

Извод: „Трафико“ в Неапол е за търсачи на силни усещания. Клише, ама е истина.

От Гарибалди хванах една централна „виа“ /улица/, мисля си, да видим къде ще ме заведе 🙂

И попадам в апогея на трафико-то.

Въздухът е тежък и градът ми изглежда като по-нагъчкан и фул с лъснал от жегата народ. Къде отиват тия хора? Изобщо нямат вид на туристи, не са ли на работа? Шумно и трескаво някак изглежда – точно разбунен мравуняк! Гледам уж да снимам така, че по възможност боклуците да не ми влизат в кадъра. Не вярвате за боклука из центъра баш?

 

Боклуци – Неапол, Италия

Ами...

 

Не ме кефи да се чувствам като на митинг и криввам наляво. Оп, и като по магия хлътвам из едни стари улици, сред едни стари сгради.. В движение се развъртам като обран евреин. Красиви сгради, запуснати сгради… свежо боядисани, изгладени, реставрирани… и избелели, очукани, олюпени…

 

Центърът на Неапол, Италия

Май на всяка пиаца има, освен задължителната църква, и подобен монумент, някоя статуя или фонтан

Центърът на Неапол, Италия

Ето - фонтан, а сивата сграда между зданията зад него е църква

Центърът на Неапол, Италия

В по-близък план част от прекрасна сграда някъде из Неапол

Къщи в Неапол, Италия

Ако съдим по корниза под покрива, може би и тази сграда някога е била от красивите...

 

Обаче, по стените, докъдето е стигнала „творческата“ тийнейджърска ръка – графити, графити; паметници и огради също не са пропуснати. Еей, тия италианци, сигурно си имат специален ген за изкуство!  😉

 

Площад Гарибалди - Неапол, Италия

Пиаца Гарибалди - ето, дори паметника на толкова почитания от италианците Гарибалди не е пощаден

 

Църкви, обелиски, статуи, пиаци, фонтани. Магазини, магазинченца, улични сергии „а ла Капалъ“… и току цъфне някоя купчина боклук 🙁

 

Как живеят в тая кочина тук?

 

Виж Неапол и умри

Без думи

Църква – Неапол, Италия

За църквето не знам, но камбанарията изглежда интересна

 

Оф, жега… А! Ама нали си имам билет за градския транспорт!
Мятам се на някакъв автобус и след две-три спирки слизам, защото тук май ми е познато – мернах покрива на галерия Умберто. Тук беше и

Кастел Нуово,

Castelnuovo, Via Vittorio Emanuele, 80133 Naples, Italy

 

 

я да ида да му направя лятна снимка.

 

Новата крепост – Неапол, Италия

Кастел Нуово

 

Пиаца Плебишито не ми е интересен и затова се връщам малко назад към

Испанския квартал.

Тук пък (как’ Сийке) 😉 две синьори по пеньоари и с ролки на главите си приказват тихо(!) пред една врата; входните врати на партерните апартаменти много често са направо на улицата.

Младежи, че и девойки, пърпорят с мотопеди насам-натам, някои май разнасят пици, ако съдя по кутиите зад гърба им.
Сергийки с плодове и зеленчуци, хладилни витрини с меса и салами, риби и прочие морски твари, хляб, цветя – въпреки жегата, са направо на улицата.
О, и на места пак вездесъщият боклук – купчини във и около контейнерите… хм, намирисва  🙁

 

Уличка в Неапол

Неапол

Сергия – Неапол

Неапол

 

Ммм, тук отнякъде мирише на манджичка… А тук се носи ухание на кафе… и на току-що простряно пране… и аромат на ванилия и карамел, ммм италиански сладкиш… ммм, дояде ми се… Отнякъде се промъкна и лек дъх на водорасли и море. Море? О, ами да, та то е на 200-300 метра само!… Като от старовремска аптека ми „загорча“ край вратата на дрогерията на ъгъла… А от мацката с мобилния май дойде пък парфюмния облак…
И тук из някои улички прилича на термитник, а други са напълно пусти и като заспали. Странно, кварталът, както е стар, овехтял и мърляв, а излъчва уют. И ми харесва!
Защо казват, че бил кофти? Защото не е скъп и лъскав, и няма вътрешни дворове с басейни, край които да разпускат отегчени физиономии? Защото няма молове, а „виколо“ /уличките/ на места са толкова широки, че за да пропълзи някоя кола, аз трябва буквално да се залепя на стената, а човекът отвътре вдига ръка „споко, не бой се“?…
Отнякъде дочувам глухата шумотевица на някоя по-голяма улица с трафик. А тук сякаш съм в лабиринт. Нямам представа колко улички и уличенца кръстосах вече, много са. Но това изобщо не ме смущава. Не спирам да се удивлявам на колорита, който създава прането, което виси като гирлянди над улиците. На някои улици пък прането не им стига и са си накичили знамена – едва ли не от всяко балконче и прозорец стърчи италианското знаме. Защо ли? Много от зданията са с отдавна изгубила цвета си боя, олющени, с изронена мазилка. На места пък улиците представляват просто по-широки полегати стълби нагоре, надолу… Някъде радио свири, другаде се чува телевизор; на един прозорец плешив чичка по потник се прозява и почесва по рошавите гърди, на друг – котка се протяга на перваза; саксии с ярко червено мушкато, грамадни саксии с нацъфтели лянове пред някои врати, на места нещо като параклисчета на стената или в кьошето между две сгради…
О, ама кефи ме това място!

 

Уличка в Неапол

Оживена "виколо" /уличка/ в Испанския квартал...

Уличка в Неапол

... и не толкова колоритно "виколетто" /уличенценце/ пак там ;)

 

И е достатъчно да забавя крачка пред някоя отворена врата, за да видя почти цялото жилище – всички врати вътре са разтворени. Най-често точно срещу входната са шкафчета и мивката в кухньето, а до прозореца е масата им за хранене. На удивения ми поглед някой се провиква „Бонджорнооо!“. Другаде чувам просто едно „Сии?“ И усмивка, всеки се усмихва… Но на фотоапарата – ясно „Нон!“
Е, не се сърдя.
Еее, ама, ай’ стига бе! Сякаш съм „влязла“ в някой филм на Фелини! 🙂
От жегата и ходенето вече ми е уморено, но това сравнение ме освежава, чувствам се в сърцето на Неапол.
Усмихвам се. Не знам как изглеждам отстрани, но не спирам да се усмихвам.

Е, момиче, искаше Неапол – ето ти го! 🙂

Излизам пред някаква църква. Тукашните църкви сякаш са някак по-различни на външен вид. Как да го кажа… повечето не изглеждат нито красавици, нито са строги, а някак „а ла франга“, ако може да се каже нещо такова за църква. Досега срещнах няколко, но бяха все затворени. Тази обаче не е. Не мога да разбера как се казва, само „Мария“ някоя си, разчитам. А наоколо няма кого да попитам. Е, влизам.
Изненада! Първо, вътре е една идея по-хладно. А второ, както не прекалено ме впечатли отвън, така зяпнах вътре.
Църквата е абсолютно празна. Никой вътре! Правя няколко снимки, като все опъвам ушите – да не ми се случи случка, попа да ме заключи вътре без да иска, и да иде на обяд  🙂

 

Църква – Неапол, Италия

Част от фасадата на църквата "Мария..." еди-коя си от еди-къде си... :)

Олтар в църква – Неапол, Италия

Олтарът е скромен...

Стенописи – Неапол, Италия

... затова пък фреските по тавана ме накараха да зяпна от изненада...

Стенописи – Неапол, Италия

... както и тези по стените

 

Излизам. След няколко крачки си купувам сладолед от одрямано миниатюрно магазинче и малко по-натам уличката се превръща в стълби нагоре. Освен една котка, разплула се върху плочите от топлика, която ни ме погледна, ни реагира на „пис-пис“, никой няма. И нищо не се чува. Въдухът трепти от топло, мараня. Няма къде да седна, ровичкам из чантата и откривам някакво найлоново пликче, разстилам го на едно от стъпалата и сядам. Време е за една малка почивка, а и сладоледа, ако почакам още малко, ще трябва да го пия. /Не, не седях точно на тези стъпала от снимката, но от онази уличка не успях да възстановя снимката  🙁

 

Стъпала – Уличка в Неапол

Стъпаловидна уличка в Неапол - как ли си носят мебелите хората тук, ако трябва да се нанасят или изнасят?

 

Е, дори и само дотук да е, сбъднах мечтата си, доволна съм… Лелее, като си помисля, че само моите синчета ме знаят къде съм, никой друг хабер си няма, ни приятелки, нито дори майка ми… Да бе, да, ама не – децата ми знаят, че съм в Рим. Значи, фактически, само Господ ме знае  наистина къде съм! Малее, голям джингиби съм  😉
Чудя се на колко ли години са улиците и сградите в „Спаньоли“ /така наричат местните квартала/, колко  ли поколения хора са живели тук до момента? Съжалявам, че не съм прочела нещо по-конкретно за историята на Испанския квартал, но за пореден път благославям този, който е измислил дигиталния фотоапарат.

Е, факт! Неапол няма нищо общо с другата Италия – онази на север, която бях виждала досега!

Обаче, я, синьора, стига си разсъждавала, че няма да се класираш за влака довечера, Тръгвай нагоре към хълма, нали искаш да видиш Неапол и отгоре? Хайде, дигай се, Сан Елмо те чака! 😉

 

Сан Елмо и Чертоза Сан Мартино – Уличка в Неапол

Сан Елмо и Чертоза Сан Мартино горе на хълма /с доста зум/ ;)

следва

Автор и снимки: Вили

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

25 коментара

окт. 29 2011

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол) (1)

Италия изглежда сериозно е влязла в умовете на нашите автори. Един град преди умиране 😉 ще ни покаже днес Вили. Приятно четене:

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол) (1)

Първа част:  Бонджорно, Рома!

От четири-пет години Неапол ми е влязъл в главата. На всяка Нова година си пожелавам да отида до там, пък, ако ще и да умра после, съгласно крилата фраза 😉
Ама, аман бе(!), все става някой сакатлък и вятърът ме отвява… я към Шотландия, я в Испания… или Анадола  😉  Дори в Италия, ама не в Неапол!
Обаче не току така мъдрите глави го рекли „Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне!“ А нали и по законите на Мърфи нещата се случват не когато ги планираш, а когато изобщо не ги очакваш… Понякога се чудя дали пък тоя Мърфи не е „оня отгоре“ дет’ дърпа конците?…  Хм, а всъщност, най-неочакваното не е ли най-често и най-якото?  🙂
Дотук съм с разсъжденията.

А поредната ми щурава история сега започва с нещо като

Пролог

Значи, италианските ми емоции до началото на тая година бяха свързани все с Рим и на север от него, района между Рим и магистралата Венеция-Генуа, образно казано 🙂
И така, тази година през март мечтата ми се сбъднаа… 😉
С едни колежки се озовах на пъпа на Неапол. Обаче преди това, по метеорологични или организационни, или не знам си к’ви причини, тръгването ни се отложи в последния момент с 12 часа, а след това и с още 7-8 часа – що кафета изпихме в хотел „Родина“, що нерви опънахме, докато чакахме заветното „айде, тръгваме“.
А накрая се оказа к’во? Че в Неапол ще сме само, има-няма, 3-4 часа – щото много сме закъснели… Тюю, че късмет, бе!…

Неапол, Италия
И още! За да ми е по-гадно, тъкмо когато пристигнахме там, заваля дъжд. Противен, гаден, зимен дъжд, ви казвам – ситен, студен и всепроникващ! Ама на дедо Боже му се видя малко и, за да ми се стъжни окончателно, час по-късно дъждът почти-почти спря, но  падна една мъгла – едва се виждаше на 200-300 метра, камо ли да съзерцава човек Везувий или да рее поглед към Капри.
Еее..’аааси късмета, бее!!  🙁
Е, шматнахме се тук-там из уличките, цъкнах няколко мраачни снимки из този сив, мокър и мръсен, еей(!) Неапол, и си дигнахме чукалата към Рим.

Неапол - Кастел Нуово

Неапол - Кастел Нуово

Неапол - из уличките на Испанския квартал

Неапол - из уличките на Испанския квартал /най-старата част на Неапол/

Неапол, Италия

Наполи, къде ти е романтиката? Мокро, студено... поне да не беше тая мъгла :(

 

Другите доволни, аз обаче – не! Не бе, не бях недоволна, бях просто бясна: на организацията /не беше моя!/; на отвратителното студено, дъждовно и мъгливо време; на колежките, които по едно време изнедоволствуваха, защо ли, видиш ли, са се повлекли по акъла ми, вместо да си мъркат на капучино в някое топло кафене. (Че да не съм ги накарала насила?!) А сега, на’ – треперят – сакън, да не се изгубим из мърлявите и прогизнали улички на стария квартал; сакън, някой мафиот ей така, както си пърпори с моторетката, да не им изтръгне драгоценните им чантички, стиснати под мишница… Яд ме беше и на изневерилия ми точно този път късмет.

Ааах, Неаполе, що така бе?!

 

Неапол, Италия

Някъде из Неапол

Е, почва тя, мойта същинска история, ама два-три месеца по-късно.

 

Хоп, и изневиделица ми идват четири-пет почивни дни насред ранни жеги. Честно казано, хич не ми трябват, щото няма да ида да се пържа на плажа – аз обичам морето през септември, не в жега и тарапана. За баир-будала много не ставам, а и няма време да търся подходяща компания. Значи ще трябва да си измисля нещо бързо, солово и… яко 😉
Къде, какво да ее… моля се на небесата за мъъничко късмет и, докато ми се зарежда Wizzair на компа, си намислям: все пак става дума за тръгване след около ден и половина, така че закъдето/ако открия билети с крайна цена до 200 кинта за двупосочен, натам ще фърча. Ако хич нищо няма – е, пак ще ровя – нали има и Easyjet, и тем подобни…
А, ето бе!
Най-евтини излязоха до Венеция – 197 лв. и до Рим –  167 лв. (и стотинки)… Оф, мани я Венеция – не я ща сега, ама и що баш Рим пък? Дет’ се вика – оня ден бях там, офф…
Хм, Рим… Рим?… Рим!…
Добре, нека е Рим!
Светкавичен план – значи, един ден ей така, шляй из Рим. Даже може да ида просто да се настоя на воля в галерия Боргезе, после двата дена – около Рим: това Остия, Албано, Фраскати – и без това им бях вдигнала мерника. Ами да, даже няма да ми стигне времето!
След половин час чантето е готово. Само един ръчен багаж – за три-четири дена няма кой знае какво за носене 🙂 Портфейлът и дУкиментите, фотото и зарядното – те са задължителното!

Петък, на разсъмване,

в Боинга насред небето пия, или по-точно лижа, златно кафенце от три евро.
Обаче това бабе до мен ме кефи – страшен пътешественик излезе! А в Италия… ъъъ, Италия де, й била най-най-голямата любов!… (Леелее… скив я дамата, а?)  ;)… Сега отивала за няколко дена да се види с приятелка в Нетуно – малко градче било, на петдесетина километра на юг от Фиумичино, на брега на морето. О, Рим го била гледала, та гледала, изобщо нямало да се отбива там да се бута из навалицата.
И току рече колко хубав бил пък Неапол, как на младини случайно попаднала там и как – ееех!… И бабчето – айдее,  разцъка архивитее… 🙂
Честно, обаче, признавам – беше ми много приятно и забавно с нея.
А секунди преди да кацнем, заговорнически ми се усмихна и заключи: В Неапол или ще се влюбиш, мила, или ще го намразиш. Завинаги! Защото, под маската му на неглиже, си е жив вулкан: „сорпрезе е ла паура“, разбираш ли, мила – „изненади и страсти“!
Е, добре де, запали ме съвсем – следващият път, „е веро“ /и вярно/ крайно време е, право натам да се залетя, да го видим тоя „вулкан“ действа ли още 😉

6:55 благополучно кацаме на Фиумичино – ръкопляскания, усмивки, навън слънцето блести по римските покриви. Буенвенуто! /добре дошли/

Пък да знаете, без багаж си е супер!
Не мисля да се мотая в издирване на по-евтиния автобус и се мятам на първия влак. След 30 мин. съм на Термини. /14 евро/
Имам резервация в хотел на „една плюнка“ от там. И право там.
Да де, всичко е о’к, синьора, ама още няма 8 ч…. Ма, аз нали съм тук?  😉
Е, да, ама не – да съм отидела в 14ч., в момента нямало как. Но, ако искам, да си оставя багажа. Ъ! Че той, багажът ми, колко е? Най-тежкото и обемно нещо е фотоапарата. Нищо няма да оставям. Айде, чао!
На вратата нещо ме ръчна, сякаш. Я! Вътрешният ми глас ли беше? Бреей, скоро не беше се активирал! Вслушвам се… к’во иска сега?… Ъ!…
Не успявам да го дешифрирам и затова решавам да постъпя логично: връщам се и се правя на гламава пред момчето зад тезгяха – ако случайно си намеря друг хотел, к’во правим с резервацията – гори ли или има чалъм? Той вика: бе, има, ей тук си отбелязвам – ако не дойдете до 14:30 ч. пускам стаята като свободна, о’к?… О’к, рагацо, готин си!
Излизам, оглеждам се наляво-надясно. Хотелите в тая част на града са един до друг едва ли не. Ама да не бързам. Тук ще вметна, че обикновено логиката и вътрешният ми глас са на противоположни мнения. Тогава… хмм, в какво ли ще сгафя този път?  😉  Е, сефте! – Мани го!

Бонджорно, Рома!   🙂

Гладно ми е вече. Малко се чудя дали онова барче там работи, че всички масички са свободни… Ама сядам.
Доста раничко е все пак, дали стана вече 8 ч.? А, точно. Златното самолетно кафе само ми нагорчи вкуса, затова:
Първа точка: кафе и кроасан.
Втора: план на действията през деня.
Знам им кафетата на италианците, затова й повтарям „дъъълго“ да е, на сервитьорката. А тя още спи – глееда ме мътно, мъчи се да зацепи… А, и други двама дойдоха, значи всичко е наред.
Офф бее, аман бее!… Ако това, дето ми донесе, е „дълго“… ама, ай’ да не си подигам нервите от сутринта с туй, заспалото!…  Дали да си поръчам и едно макиато?… Отказвам се, оставям го за по-късно. Таман да хапна от кроасана, който е даже още топъл – я, първо първата за днес свястна глътка, от познатото, уж, италианско еспресо.
Тряяс! – очите ми изфърчат, ченето ми се удървя… ааа, умирам!… ох, ах… ама, това… Тия луди ли са бе, как го пият това?… Преглъщам „на парчета“, глътвам въздух… събирам зъркелите… Оооффф… Тръсвам глава – уф, оптиката ми се намести. Оживях!
Само веднъж във Верона бях пила едно подобно еспресо и оттам нататък само капучино и макиато пия в Италия. И кой ме дявол накара сега еспресо да поискам?! Че и за „дъълго“ се пазарех с оная мацка!
Абе, от какво го правят тия италианци кафето?
Пооглеждам се дискретничко, някой, аджеба, видя ли ми изпълнението – май тц, не чувам ръкопляскане  😉  Бравос!
Вирвам пак доволно нос.
Е, получавам бонус за омекотяване на емоцията – отвътре на заведението се промушва оная сладка песничка на Челентано и Клаудия Мори /мисля, „нон сучедара пю“ значи „няма да се случи отново“ или в този смисъл/. Ееми, става ми…  ‘ууубаво 🙂
http://www.youtube.com/watch?v=d9qD07WYluE

 

Както казват, рано пиле – рано пее 😉
8:25 е, а аз вече съм готова да бриша из Рим.
Ама преди да се надигна да тръгвам, я, ча’й малко, да хвърля едно очо на картата. И, докато я издирвам из чантата, чувам, някой зад мен говори по телефоно /ама ударението на второто „е“, че да е по италиански/ 😉 И изведнъж надигна глас „Си, Наполи! Ма черто а Наполи!“ /разбира се, в Неапол/.
Айдеее, пак Наполи! И бабката одеве – Наполи та Наполи…
Хии… абе, ей хора, ама аз… наистина, к’ви ги диря в Рим?!
.. Уф, ама само за три дена нали съм… и нали сега си мислех за из околностите му… Ъъъ… Хмм… И това „нон сучедара пю“ ми влезе – има цял ден сега да се таралянка из дървената ми глава…
Оо, я дигай бързо задника, синьора, и бегом към гарата, да видим к’во му е на Наполи! 200 км са до там, я!… Нали?!
Скачам, мятам чантата на рамо и тръгвам. С мръсна газ – едва не съборих стола 🙂
На пресечката, като жива италианка,  с „Пермессо!… Пермессо?“ /моля! може ли?/ се промушвам измежду групичка подранили, развъртащи се туристи, завивам надясно и направо хуквам!
Не вярвате? Да бе, тичах! Почти стотина метра си ги пробягах сякаш гоня влак.

8:47 – запъхтяна съм пред централния вход на гара Термини.
Нахълтвам, едва не се сблъсквам с някакъв униформен; не знам защо допускам, че е гаров служител и го дръпвам за лакътя: „Синьор, скузи, трено пер Наполи? Билиети? Дове?“ Човекът ми сочи нанякъде, нещо обяснява, разбирам само „билиетерия, аутоматичи“ и нищо друго. В същото време се разнася съобщение, от което схващам: Трено пер Наполи… нове ора… дуе (нещо си)…
В девет часа! Т.е. след десетина минутки… Съзирам и „Информация“-та, казвам на човека „А, си, бене, грацие, грацие танто“ и хуквам натам. Апропо, с италианския ‘ич ме няма – малкото, каквото знам, то е случайно.

Инфо:

  • 22 евро е обикновен бърз влак, пътува 2 часа и нещо;
  • 45 евро е SF, т.е. техния Евростар; пътува 1 час и 5-6 минути.
  • Влаковете са през около 20-30 минути.

Е, аз не бързам чак толкова, ама след 5-6 минутки тръгва SF – ей там ме чака красавецът… Ееемиии, както му викат аристократичните англичанЕ: „In for a penny, in for a pound“, демек „Като ще е гарга, нека да е рошава“  🙂 Пък и нали съм тръгнала за кеф!

 

Влакът за Неапол

Като ще е гарга, нека да е рошава поне! ;)

 

8:58 – си сядам на мястото; направо шампион съм!  🙂
9:00 – Тръгна!
1-2-3-4-5… Айдее…  Уауу!…
Минава ми през ума, че съм луда да отивам соло в Неапол. Баш в Неапол! Но няма връщане назад – пейзажът в най-близък план съвсем се размаза, а единствената спирка е: Наполи Чентрале.
… Ариведерчи, Рома, до довечера!

Следва…

Още само няколко снимки от мартенския Неапол. А от летният Неапол – когато пристигна там, т.е. другия път  🙂 

Неапол, Италия

Гледка /зум/ от една панорамна площадка на Корсо Виторио Емануеле, която върви в подножието на хълма, на който се намира Кастело Сан Елмо, но в този момент целия беше потънал в мъгла.

Неапол, Италия

Пиаца Плебишито

Неапол, Италия

Из улиците на историческия център, близо до пристанището. Обърнете внимание кой къде и как е спрял, кой къде пресича. Да сте чували за прочутата лудница из неаполските улици? :)

Боклук – Неапол, Италия

Всеизвестният боклук на Неапол. Наистина е навсякъде!

Заливът на Неапол

Не знам защо винаги съм си мислела, че Неапол е постоянно слънчев. Явно съм била в грешка!

Галерия Умберто I – Неапол, Италия

Галерия Умберто I - по подобие на онази в Милано, която, обаче, там е кръстена на Виторио Емануеле.

Галерия Умберто I – Неапол, Италия

Галерия Умберто I - Поради липса на време (и лошо метеорологично време) не видях нищо по-красиво от тази галерия.

Галерия Умберто I – Неапол, Италия

Галерия Умберто I - опит за малко детайли, въпреки не добрата светлина.

 

Автор и снимки: Вили     022_girl_in_love

 

 

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

19 коментара

Switch to mobile version