Archive for the tag 'Карлскирхе'

сеп. 09 2010

Моето пътуване до Виена

На днешния „празничен“ ден ми се струва подходящо да прочетем какво изгубихме преди 66 години на тази дата. А разказът, както и градът са прекрасни! До там ще отидем с Ваня.

Приятно четене:

Моето пътуване до Виена

Въпреки, че много неща са казани и показани от този град, искам да ви покажа Виена такава, каквато аз я видях.

Свети Стефан – Виена, Австрия

Свети Стефан

Влюбих се в нея! Не знам дали защото я преживявах не само трите дни, в които бях там, а цели два месеца, докато подготвях екскурзията, или просто ме грабна със спокойствието си, красотата, усещането за подреденост и сигурност… Не знам. Факт е, обаче че с удоволствие бих се връщала отново и отново…

Виенското колело в Пратера – Виена, Австрия

Виенското колело в Пратера

В началото много се двоумях дали да се обърна към туристическа агенция или сама да организирам екскурзията си. Нямам опит в пътуванията – досега съм ходила само до Турция и Румъния. Благодарение обаче на съветите на пътешественици и пътеписите, които прочетох, приех предизвикателството сама да подготвя пътуването и престоя във Виена. Оказа се, че това е адски лесно. Неприятни изненади нямаше никакви… освен факта, че в края на месец юли температурата беше 18 градуса. Виена ме посрещна доста намръщена… 🙂

Самолетните билети и хотела резервирах близо два месеца преди пътуването, така имах достатъчно време на разположение да разбера какво точно искам да видя. Всъщност аз видях Виена на туристите – посетих най-известните места и със сигурност много забележителности съм пропуснала, но пък тях – следващия път 🙂

Пратерът във Виена

Пратерът във Виена

Пристигнахме около 5 ч. следобед местно време. Хотелът беше точно срещу Пратера, така че въпреки проливния дъжд, веднага след като се настанихме, отидохме при прословутото Виенско колело. Гледката от него наистина е впечатляваща, но пък кабинката така страховито скърцаше и се поклащаше, и то на фона на мрачна и дъждовна Виена, че развали цялото ми удоволствие…

На втория ден от престоя ни (когато вече беше слънчево) Пратерът беше пълен с хора и звуците от съоръженията и гълчавата ми се сториха досадни и отблъскващи… Определено не е по мой вкус…

Свети Стефан – Виена

Свети Стефан

Първи ден – Св. Стефан, Операта, Албертина, Хофбург

От хотела до центъра на Виена стигахме за около десетина минути. Тук е момента да спомена, че метрото е адски удобен транспорт – невероятно точен, навсякъде има табели и указания и е направо невъзможно човек да се обърка. Един от съветите на пътували до града беше при избор на хотел да гледам да е близо до спирка на метрото – мнооого добър съвет 🙂

Разходката из центъра започна от

катедралата „Св. Стефан”.

А тя наистина е величествена – и от вън, и от вътре. Катедралата е един от символите на града и въпреки, че е доста мрачна, е изумителна.

От „Св. Стефан” продължихме по Кертнерщрасе към друг символ на града – Операта. Беше около 8-9 ч. сутринта, кафенетата наоколо точно отваряха, а улицата беше празна, тиха и спокойна. Идилия! 🙂

Сградата на Виенската опера

излъчва абсолютно достолепие… за съжаление, не можах да я разгледам отвътре, но минавайки покрай нея почти чувах звуците на виенския валс… 🙂

Виенската опера

Виенската опера

Съвсем близо до Операта е

Албертина

Направи ми впечатление, че в галерията е предвиден достъп на трудноподвижни посетители – тъй като всеки етаж е на нива, има малки асансьорни площадки, които улесняват придвижването. Като усещане Албертина е прекрасно място човек да остане за момент сам със себе си и да се наслади на това, което вижда. Невероятна обстановка!

Албертина – Виена

Албертина

Хофбург – зимната резиденция на Хабсбургите.

Залите, отворени за посетители в двореца, са посветени изцяло на императрица Сиси. Покрай подготовката на пътуването попаднах на трилогията с Роми Шнайдер „Сиси” (www.imdb.com/title/tt0048624/) – ако не се лъжа точно с тази роля Роми става известна и любимка на австрийците. Дори в двореца, в един от коридорите се представят части от филма. Заслужава да се гледа, въпреки че представя само част от живота на императрицата.

Дворец Хофбург, Виена

Площадът на героите – вътрешен двор на дворец Хофбург

Експонатите в Хофбург наистина са впечатляващи – сребърната колекция от прибори и съдове, роклите на императрица Елизабет, кабинетът на Франц-Йосиф… Изумителна е залата, която представя скръбта на Сиси след смъртта на единствения й син – мрачна и тъмна стая, а в средата е статуя на Сиси – облечена в черно, величествена осанка и сякаш съвсем леко сведена глава… да, тази зала отразява цялата мъка на една майка…

Заради туристите прекалено много се използва името и образа на Сиси – може да я видите както върху бонбонени топчета, така и върху ликьори. Същото е и с лика на Моцарт…

И в Хофбург, както и в Шонбрун, ме впечатли орнаментиката по таваните, вратите и стените – наистина нещо, което заслужава да се види.

Музей на Моцарт – Виена

Музей на Моцарт

В Хофбург, Шьонбрун и Музея на Моцарт предлагат аудиогайд, когато обиколката не е организирана – доста удобно, но за съжаление няма на български език…

След обиколката на двореца направихме една

разходка около Ринга

(това е улицата, която опасва стария град) с т.нар. Ring Tram. В трамвая също има аудиогайд, който обяснява точно покрай коя сграда минавате. Аз обаче направих грешката да се опитам да снимам и в крайна сметка нито знам точно какво съм снимала, нито знам точно покрай какво съм минала… Голяма грешка! 🙂

Дворец Шонбрун – Виена

Дворецът Шонбрун

Втори ден – Шонбрун

За да видите Шонбрун, си отделете цял ден. Необятен е! И величествен. За съжаление не бих могла да опиша и предам цялото му великолепие – и на залите вътре, и на гледките, които се разкриват отвън…

Дворецът Шонбрун във Виена

Дворецът Шонбрун и Виена

Паркът на двореца Шонбрун – Виена

Паркът на двореца Шонбрун

Тук повечето зали са свързани с живота на Мария-Терезия, разбира се, в някои от тях има мебели и предмети принадлежали на Сиси и Франц-Йосиф. Представена е залата за аудиенции, салони за танци и почивка , кабинети и т.н. От прозорците гледката към парка и Глориет е изумителна.

Глориет в парка на двореца Шонбрун – Виена

Глориет

Градините са старателно поддържани и наистина радват окото. Задължително е да се види гледката от върха на Глориет. На фона на останалите сгради, дворецът изглежда като истинска перла. Удоволствие е също да се изпие едно кафе там – в залата звучи лека и много приятна музика, а отвън се виждат градините и Шонбрун. Оставам безмълвна…

Глориета в парка на двореца Шонбрун – Виена

Глориета

Зоологическата градина в Шонбрун

задължително включете в списъка с нещата, които трябва да се видят. Тя е прекрасно място за съботна или неделна разходка, особено ако сте с дете. Изключително богата, простира се на огромна площ и не липсват места за отдих, детски площадки и заведения за бързо хранене, или просто за една бира.

В зоологическата градина – Шонбрун, Виена

В зоологическата градина

След Шонбрун тръгнахме да търсим Белведере. По пътя минахме покрай

величествената „Карлскирхе“ и паметника на съветската армия

Карлскирхе, Виена

Карлскирхе

Паметник на съветската армия във Виена

Паметник на съветската армия във Виена

В Белведере направихме само разходка из парка, нямаше време да разгледаме галерията… нищо, нека остане нещо и за следващия път 🙂

Трети ден – Hundertwasserhaus, Hundertwasser Village, Kunsthaus Wien

Това беше „черешката” на моята екскурзия! Изумителна феерия, танц на цветове и форми. Тук наистина загубих ума и дума. Особено в музея на Хундертвасер (Kunst Haus Wien) – неговите картини ме впечатлиха много… много повече от експонатите, изложени в Албертина (ако изобщо може да се направи някакво сравнение)

Хундертвасерхаус, Виена

Хундертвасерхаус

Хундертвасерхаус, Виена

Хундертвасерхаус

И трите сгради са по проект на Фриденсрайх Хундертвасер (1928-2000)–

Hundertwasserhaus (http://www.hundertwasserhaus.info/)

е жилищна сграда (достъп вътре не беше възможен, но доколкото прочетох два еднакви апартамента няма); Hundertwasser Village (http://www.kalke-village.at/index.html) се намира точно срещу Хундертвасер Хаус – място с магазини за сувенири, кафе и единствената платена обществена тоалетна, в която всеки, който влезе просто вади фотоапарата :);

Kunsthaus, Виена

Kunsthaus

Kunsthaus Wien (http://www.kunsthauswien.com/)

е музей на изкуството, в който са изложени картини на Хундертвасер и макети на част от неговите проекти – там подът е релефен, стълбището също е неравно, а в задния двор има приятно заведение – всичко е в синхрон с целия проект на сградата. Забележително, наистина.

Преситена от гледки, емоции и впечатления си тръгнах от Виена. Разбира се, обещах и на града, и на себе си, че ще се върна някой ден 🙂

Сайтове, които ми бяха изключително полезни при подготовката на пътуването:
http://www.wienerlinien.at/ – сайтът на градския транспорт, има опция за указване на маршрут от точка до точка и предлагат различни варианти за придвижване
www.tripadvisor.com
http://www.wien.info
www.patepis.com
Ето и част от цените:
Виенското колело – 8,50 €
Албертина – 8 €
Ring Tram – 6 €
Хофбург – 9,90 €
Природо-научния музей – 8 €
Шьонбрун (обиколка на двореца, парка, лабиринта и Глориет) – 13,50 €
Зоологическата градина – 12 €
Музей на Моцарт – 7 €
Kunst Haus Wien – 8 €

Автор: Ваня Терзиева

Снимки: авторът

Още снимки от Виена:


2 коментара

май 31 2010

Моята красива предколедна разходка из Виена (1)

Днес ще отскочим до един от най-хубавите градове на света – Виена. Наш водач ще бъде Ема. Приятно четене:

Моята красива предколедна разходка из Виена

в края на ноември 2008г.

В началото на месеца все още ходех на работа, ама ако ви кажа как ми беше писнало, може и да не ми повярвате. Намирах мотиви за критика на всичко и всички. И пътят да работното място ми беше противно дълъг, и помещението ми беше задушно, и шефът ми толерираше некадърниците-ласкатели, и кафето в близкото кафене беше помия и т.н. Всичко за каквото се сещах, все не беше това което на мен ми се искаше, а истината беше, че вече не ми се работеше и просто се чудех как да си сменя обичайно повтарящите ситуации и гледки пред очите ми.

И поводът дойде неочаквано.

Малката ми щерка беше заминала за 4-5 дена във Виена с гаджето си. Той бил заминал за участие в някаква конференция, а тя с него, за да се разходи, докато той е зает през деня. Звъннах й аз, ей така за да се чуем, а тя ми говори „под сурдинка”. Питам я какво й става, та не говори „като хората”, а тя ми отговаря, не може да говори ясно, защото в момента разглежда изложбата на Ван Гог в галерия „Албертина”.

Е, този точно факт ми подейства като гръм. Така значи, тя да се кефи на оригиналите на Ван Гог, а аз да се задоволявам да си гледам само хартиените репродукции на някои от тях, в умален вид, каширани върху правоъгълници от евтин фазер, да висят по стените в дома ми. А на мен Ван Гог ми е „най-най и по” гениалният художник.

С прибирането вкъщи, отворих интернет и пуснах търсачката за евтини хотели във Виена и разбира се намерих няколко. Избрах си един малък, спретнат, близо до гарата на която казват Вестбанхоф и спирката на на метрото и написах на електронния адрес запитване за евентуална резервация, като посочих и едни примерни дати. На другия ден ми отговориха и всъщност предложиха разумна цена за самостоятелна стая, без излишен лукс, с много лесен вариант за резервация, при който не се искаше предварително превеждане на суми. Написаха ми: „ просто елате и ще си платите на място”. Само ако нещо се промени, молеха да ги уведомя един ден предварително, за да не задържат стаята.

Виена, Австрия

Ето така изглежда хотел-хостелът, който си избрах , без много да му мисля.

Проверих на международната автогара какви автобуси мога да взема. Няма проблем да пътувам в който и да е от дните, в които съм свободна и то не с една или две автобусни транспортни фирми. И като си изясних тези подробности, отидох при шефа на фирмата, в която работех и направо му казах, че спирам да работя и даже го помолих да ме уволни по някакъв си там член от Кодекса на труда, по който да няма негативни последствия и за двете страни. Наложи се даже и да напиша изложение с мотиви, от които да се разбаре защо точно искам да напусна. Изписах две страници текст и накрая посочих и ден за заминаване в чужбина – 18-ти ноември. Казах го и си повярвах толкова, че накарах и другите да ми повярват. Имаше скептични погледи и думи, ама аз не им се дадох. Купих си двупосочен билет за Виена и то точно за онзи случайно набелязан ден, потвърдих резервацията за хотелчето за една седмица, довърших си всички поети задачи, предадох си папките с документации, направих спретнат архив в компютъра, изчистих си бюрото и като по америсканските филми си тръгнах с кашончето с лични неща. Само семейна снимка в рамка за бюрото нямаше в това кашонче. Край, наработих се. „Свободата, Санчо…”

И както си го помечтах и го заявих на глас, тръгнах. Точно на 18 ноември се качих на автобуса и много рано на другата сутрин удобният и много чист автобус, в който на всеки пътник беше осигурена двойната седалка, без да се доплаща, пристигна във Виена.

Виена, Австрия

Пероните на Вестбанхоф , на които се изсипваше огромно множество от хора, които продължаваха пътя си с метрото или с трамваите и с автобусите на градския транспорт

Виена, Австрия

Westbahnhof (Гара Запад)

В автобуса за Виена пътуваха няколко българки, работещи там или такива с намерение да започнат работа като рехабилитаторки или да се грижат за възрастни и болни хора, някъде в околностите на Виена. Те ми показаха как да се придвижа до хотела, където ми бяха приготвили стаята и се настаних още с пристигането, независимо от ранния час.

Първото нещо, което направих е да си купя карта за градския транспорт – за цЯлата градска мрежа. Абонаментната безименна карта за една седмица, която си купих от едно магазинче за цигари, около ескалаторите на метрото, струваше 14 евро, а само едно придвижване с метро се таксува 1.70 евро.

Четете по–нататък>>>

9 коментара

Switch to mobile version