Archive for the tag 'Карлплац'

окт. 16 2015

Мюнхен и Вюрцбург (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 4 част)

Продължаваме пътуване на Елена с кола из Европа – започнахме го със съветите и плановете, минахме през Загреб и Любляна, а така също и през Залцбург. Днес вече сме в Мюнхен и Вюрцбург. Приятно четене: Мюнхен и Вюрцбург част четвърт от Пътуване из Европа с кола, 2015 Пристигнахме в Мюнхен сутринта и оставихме колата на […]

3 коментара

май 31 2010

Моята красива предколедна разходка из Виена (1)

Днес ще отскочим до един от най-хубавите градове на света – Виена. Наш водач ще бъде Ема. Приятно четене:

Моята красива предколедна разходка из Виена

в края на ноември 2008г.

В началото на месеца все още ходех на работа, ама ако ви кажа как ми беше писнало, може и да не ми повярвате. Намирах мотиви за критика на всичко и всички. И пътят да работното място ми беше противно дълъг, и помещението ми беше задушно, и шефът ми толерираше некадърниците-ласкатели, и кафето в близкото кафене беше помия и т.н. Всичко за каквото се сещах, все не беше това което на мен ми се искаше, а истината беше, че вече не ми се работеше и просто се чудех как да си сменя обичайно повтарящите ситуации и гледки пред очите ми.

И поводът дойде неочаквано.

Малката ми щерка беше заминала за 4-5 дена във Виена с гаджето си. Той бил заминал за участие в някаква конференция, а тя с него, за да се разходи, докато той е зает през деня. Звъннах й аз, ей така за да се чуем, а тя ми говори „под сурдинка”. Питам я какво й става, та не говори „като хората”, а тя ми отговаря, не може да говори ясно, защото в момента разглежда изложбата на Ван Гог в галерия „Албертина”.

Е, този точно факт ми подейства като гръм. Така значи, тя да се кефи на оригиналите на Ван Гог, а аз да се задоволявам да си гледам само хартиените репродукции на някои от тях, в умален вид, каширани върху правоъгълници от евтин фазер, да висят по стените в дома ми. А на мен Ван Гог ми е „най-най и по” гениалният художник.

С прибирането вкъщи, отворих интернет и пуснах търсачката за евтини хотели във Виена и разбира се намерих няколко. Избрах си един малък, спретнат, близо до гарата на която казват Вестбанхоф и спирката на на метрото и написах на електронния адрес запитване за евентуална резервация, като посочих и едни примерни дати. На другия ден ми отговориха и всъщност предложиха разумна цена за самостоятелна стая, без излишен лукс, с много лесен вариант за резервация, при който не се искаше предварително превеждане на суми. Написаха ми: „ просто елате и ще си платите на място”. Само ако нещо се промени, молеха да ги уведомя един ден предварително, за да не задържат стаята.

Виена, Австрия

Ето така изглежда хотел-хостелът, който си избрах , без много да му мисля.

Проверих на международната автогара какви автобуси мога да взема. Няма проблем да пътувам в който и да е от дните, в които съм свободна и то не с една или две автобусни транспортни фирми. И като си изясних тези подробности, отидох при шефа на фирмата, в която работех и направо му казах, че спирам да работя и даже го помолих да ме уволни по някакъв си там член от Кодекса на труда, по който да няма негативни последствия и за двете страни. Наложи се даже и да напиша изложение с мотиви, от които да се разбаре защо точно искам да напусна. Изписах две страници текст и накрая посочих и ден за заминаване в чужбина – 18-ти ноември. Казах го и си повярвах толкова, че накарах и другите да ми повярват. Имаше скептични погледи и думи, ама аз не им се дадох. Купих си двупосочен билет за Виена и то точно за онзи случайно набелязан ден, потвърдих резервацията за хотелчето за една седмица, довърших си всички поети задачи, предадох си папките с документации, направих спретнат архив в компютъра, изчистих си бюрото и като по америсканските филми си тръгнах с кашончето с лични неща. Само семейна снимка в рамка за бюрото нямаше в това кашонче. Край, наработих се. „Свободата, Санчо…”

И както си го помечтах и го заявих на глас, тръгнах. Точно на 18 ноември се качих на автобуса и много рано на другата сутрин удобният и много чист автобус, в който на всеки пътник беше осигурена двойната седалка, без да се доплаща, пристигна във Виена.

Виена, Австрия

Пероните на Вестбанхоф , на които се изсипваше огромно множество от хора, които продължаваха пътя си с метрото или с трамваите и с автобусите на градския транспорт

Виена, Австрия

Westbahnhof (Гара Запад)

В автобуса за Виена пътуваха няколко българки, работещи там или такива с намерение да започнат работа като рехабилитаторки или да се грижат за възрастни и болни хора, някъде в околностите на Виена. Те ми показаха как да се придвижа до хотела, където ми бяха приготвили стаята и се настаних още с пристигането, независимо от ранния час.

Първото нещо, което направих е да си купя карта за градския транспорт – за цЯлата градска мрежа. Абонаментната безименна карта за една седмица, която си купих от едно магазинче за цигари, около ескалаторите на метрото, струваше 14 евро, а само едно придвижване с метро се таксува 1.70 евро.

Четете по–нататък>>>

9 коментара

Switch to mobile version