Archive for the tag 'Каподимонте'

окт. 06 2011

Това е! (Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе) /продължение/

Продълажаваме италианската разхподка на Вили из Монтефиасконе и Болсена в Италия. Първата част беше тук

Приятно четене:

Това е!

/продължение/

Решихме, вместо да препускаме до Неапол за ден-два само, тъй като имам фиксиран обратен полет, по-добре да останем тук в района, после Анджело да ме закара до летището /Фиумичино/, и после вече да си ходи към къщи си.
Е, „заплюхме“ си една чудесна стая в парк-хотел Лориана в Болсена. Три звезди, семпъл, чист, удобен и не е скъп за това, което предлага. Препоръчвам го!
Избрахме го защото е на брега на езерото, в покрайнините на града, и е далеч от Чентро сторико… точно на 1км! Засякохме го, бе!..  Смятайте за колко голям град става дума!  😉  Освен това си го харесахме и заради слабостта ни към изгревите и залезите, т.е. намислихме си, ако днес не сколасаме да видим „ди колори ал трамонто“ /цветовете на залеза/, то, барем, на другата сутрин да уловим изгрева на слънцето 🙂
И се юрнахме из градчето.
После… е, търпение де 🙂

Значи, направихме една врътка из Болсена, после още една…

И, уж щяхме да вечеряме или някъде долу по брега или в ресторанта на хотела, обаче седнахме да пием по нещо студено в една тратория близо до Порта Фиорентина в „сторико“-то. И там си останахме.
Що ли?  🙂
Щото траторията се казва „Пикето“, което би трябвало да означава „почукване“ или просто „чук-чук“. /На вратата бе! Ааа../ – поне така ми го обясни Анджи.
И аз направих асоциация с детската приказка за „чук-чук, сложи масичка“, съответно му го казах. А той се разхили зверски, щото пък /мъж!/ него го изплющяла „оная“ асоциация относно думичката – ее, то явно важи и при италианците!  🙂
Е, след като се похилихме, решихме да турим черта на „глупостите“ и да видим какво ще ни сложат за ядене тук.
Ами, ядохме, пихме… И забравихме залеза 🙂
Но, утрото нали било по-мъдро от вечерта, казват 😉
Което ще рече, че на следващият ден един бърборино ни повози с лодката си из езерото, прибра за половин час 10 евро /за двама/ и после брисахме цял ден из Монтефиасконе, като си останахме пак в същия хотел вечерта. Ама залеза – пак йок. Ниенте, тц!  🙂
Е, поне на втората сутрин успяхме да се класираме за изгрева  🙂 и малко по-късно, спокойни вече, наспани и назакусени, си тръгнахме към Вечния град.

Езерото Болсена

Езерото Болсена - е, хванахме един изгрев, залезът остана за някой друг път :)

И какво излезе в крайна сметка?
Ами, излезе, че все пак,

 

от време на време се случват разни неща из Каподимонте… и наоколо му  😉

== Първо:
Като изключим Коледа, Нова година, Св. Валентин, Великден, Денят на републиката и Вси светии,

 

едно интересно и доста живописно събитие е Фестивалът на Цветята

Той е традиционен и се провежда всяка година през третата неделя след Великден.
В неделята преди празника, иконата на Санта Мария деле Грацие се излага в църквата Санта Мария Асунта (Успение Богородично), която е някаква Колежанска (ли??) църква – съжалявам, казах за италианския ми, а с църковните работи хептен не съм в час, та може и да не съм разбрала правилно. Е, не е чак толкова важно, във всеки случай е свързано с обучението в Светата вяра.
Та, през въпросната неделя някои улички в Чентро сторико направо се „постилат с килими“, ама буквално, от цветя, които се подреждат в най-различни форми и шарки; добавят и разни фигурки – вазички, гърненца и други „произведения на изкуството“ /цитирам/, за да е още по-приятно на очото. Тия дни народът почти не работи, яде, пие, пее и танцува – празник бе, „феста“!
Нямам лично впечатление от този празник, оня човек /Марко от кафенето в Каподимонте/ го разказа и показа дори снимки, които, сорри, няма как да ви покажа. Но на тях всичко изглеждаше доста цветно, весело, приятно и сигурно ще си струва точно по това време човек да иде в Каподимонте. Празникът се нарича Феста дей Фиори.

 

А легендата за този празник гласи,

че преди еди-колко си години, всъщност 3-4 века вече, през градчето минал някой си папски човек Пий Фелипи, който е основателят на Богоугодното училище, за което споменах. Та този епископ или какъвто е бил там, като дошъл е градчето, подарил иконата на Санта Мария деле Грацие на това училище и града, и хората, твърде доволни от жеста му, го приветствували, като хвърляли листа от рози по пътя пред него, а надвечер вдигнали и един здрав и шумен купон. По италиански!  😉
Е, всичко това много им харесало и… си го направили традиция  🙂

== И още едно събитие:
Разказано, преди окончателно да си поръчаме обяда /на следващия ден/ от синьора Джована, съдържателка на рИсторанте-пицария в Монтефиасконе.
Значи, на втория неделен ден през месец август, народа на Каподимонте, Болсена и Монтефиасконе си спретват един специален празник

 

 Празникът на рибата или Сагра дел Корегоне

Естествено, най-таченото блюдо на този празник е рибата и най-вече една рибената чорба, която се нарича „сброша“. Даже май и самата риба се казва така.
Не съм снимала сброша, ама мога да почерпя една „инсалата капрезе“, хапва ли ви се? 🙂 С нея спокойно може да се пие и вино, тъй като това бяло нещо не са яйца, а мека моцарела от биволско мляко.
Подобно на шопската салата, която се яде из цяла България, но, предполагам, произходът й е „шопски“, цитирам Анджело: „Салата „капрезе“ произхожда от остров Капри, но е най-популярната в цяла Италия.“
А Анджело е от Неапол и може да му се вярва – Капри е в региона на Неапол  🙂

Салата" капрезе"

Салата" капрезе" - да ви е сладко! :)

Пак се отплеснах, сорри. Продължавам:

Няколко дена след Сагра дел Корегоне – опа, пак празник – Успение Богородично!

== На този официален църковен празник тук си правят литургия и едно церемониално шествие, което завършва със зрелищни фойерверки на брега на езерото през нощта. И пак цяла нощ иху!  🙂
За съжаление и този празник изтървахме, броени дни преди това беше отминал.

И сега вече не мога да не кажа нещичко и за чревоугодниците и любителите на „тънките“ усещания  🙂

Значи, езерото Болсена си е като едно малко и почти идеално кръгло моренце, и дарява съответните дарове. Така че местните ресторантчета и тратории сервират най-разнообразни рибни ястия: рибена чорба – кеф ти с едни тестени неща вътре, кеф ти „чиста“;
Пържена, току-що уловена рибка – мммм…  А! Ако си поръчате и винце към нея, само си влиза… лъзга се – да знаете!   😉
Предлагат също риба, опечена с подправки във фолио и поднесена само с лимонови резенчета; панирани рибешки филенца с гарнитура купчинка полента /качамак/ и пак лимонови резенчета, и какво ли още не… А, даже и паста с риба!
Спомняте ли си какво казах малко по-горе за траторията, където вечеряхме в Болсена?
А’ така: Ядохме, пихме… Имам и доказателства:
Според вас коя е моята чиния?   🙂

 

Паста с риба...

Паста с риба...

Всички рибки плууват,  само пържените - не... и т.н. :)

Всички рибки плууват, само пържените - не... и т.н. :)

Отговор: рибката, естествено!  🙂  Пастата е за 100%-те италианци   😉

А към рибката върви какво? – Бяло хубаво винцо! 😉

Няколко думи и за него
Винцата също са основно местни. И, както всички италиански вина – мнооого са добри  😉
Веднага давам пример, слушайте сега:

Едно много, ама много типично за района на езерото Болсена вино, е винотото „Ест! Ест! Ест!“

Без майтап, точно така се казва!  🙂
То е бяло или червено, като цветът на червеното бил чак червено-лилав. (Другия път пък от него ще опитам!)
Оригиналното вино е полусухо, леко газирано, с лееек бадемово-плодов привкус. Но има и сухо.
„Ест! Ест! Ест!“ може да се пие кой както го иска, ставало и с първо, и с основно, и с трето ядене.
Е, видяхме сметката на една бутилка от сухото бяло с вечерята. Да! Препоръчвам го! Даже много 🙂
А полусухото го сервират с лешникови „бискоти“, т.е. бисквитки, сладки, които също са характерни за района.
И аз мисля, че то пък е идеално за човек да се „доомагьоса“ след вечеря. Гарантирано!… Иначе нямат обяснение някои разфокусирани моменти от акцията по паркирането ми в леглото после, както и това, че се разминахме с лова на изгрева на другата сутрин – просто се успахме, и то яко.
Но, важно! – Не ни боляха тиквите на сутринта  🙂
Ето го и „духът“, все още затворен в бутилката си:

Вино Est!! Est!!! Est!!!

"Това е! Това е! Това е!" - това е то символът на Монтефиасконе :)

И, забележете, всичко това е на съвсем приемливи цени! Примерно бутилка вино в тратория/ресторант е от порядъка на 8 до12-15 евро. Говорим за местни трапезни вина. Ами, да, вероятно защото районът не е особено международно туристически, както Флоренция, примерно.
Такаа…

А откъде идва това странно име на винцето?

Ами, няма да съм аз, ако не разбера! Естествено, че не мирясах, докато не научих легендата. А легендата ни я разказаха, докато се омагьосвахме с втората бутилка  😉
Значи,
някъде преди почти хиляда години, някой си Йоханес не знам кой, немски епископ, тръгнал от Аусбург към Рим, според един вариант, за да се срещне с папата, а според друг – за да присъства на коронацията на крал Хенри V, май беше. Обаче епископът бил голям поклонник на виното и затова пратил свой човек напред, някой си Мартин, който да проверява кръчмите по пътя, и където виното е най-добро, да остави знак. Нищо друго, просто да напише на вратата „Est!“, което на латински означава „Това е“.
И, когато епископът и свитата му пристигнали в Монтефиасконе, направо станали „паццо“ /луди/, демек се шашардисали – по вратите на всички кръчми пишело „Est!“, а на една врата имало написано с креда „Est! Est! Est!“…
Хе-хейии, значи Мартинчо толкова се бил впечатлил от винцето там, па сигурно е бил и добре почерпен в момента, та в радостта си три пъти написал с креда на вратата: „Това е! Това е! Това е!“   🙂

Ей, уно моменто, има още, легендата продължава!
И, епископ Йосиф еди-кой си и свитата му, влезли баш в тая кръчма. А’ сега! Яли, пили… яли, пили… пили… И артисали! Останали още цели три дена в Монтефиасконе… Ааа! Затова значи го наричали „уна читадина фамоза“!!  /прочуто градче/  😉
Дали негова светлост е успял в крайна сметка да стигне до папата/коронацията на краля, не е известно, но се знае със сигурност, че си отишъл до у къщи си в Немско, а скоро след това пак дошъл в Монтефиасконе и останал тук до края на живота си.
Е, злите езици просъскали, че умрял от пукница, ама, нали никъде го няма черно на бяло из архивите 😉
И все пак има доказателство! 🙂
Верният Мартин написал на надгробната му плоча при църквата Сан Флавиано: „Тук почива моят господар, който почина от пиенето на твърде много „Ест! Ест! Ест!“
Ето я църквата Сан Флавиано, малко от интериора и „томба“-та на епископа, т.е. гроба, но какво пише в краката му на плочата – е, ни трезва, ни фиркана ще мога да го разчета! Ама и не ми трябва – вярвам на легендата 🙂

Църквата Сан Флавиано

Църквата Сан Флавиано

Църквата Сан Флавиано

Църквата Сан Флавиано - интериор

Църквата Сан Флавиано

Църквата Сан Флавиано

 

 

 

В наши дни виното „Est! Est! Est!“

е едно от малкото почти древни вина, чиято дата на създаване е известна. Аз казвам: Пробвайте – бива си го!

 

И финала на легендата:


На другия ден след смъртта на епископа – яяя, уна гранде е белла сорпреза! Демек, „една голяма и приятна изненада“ изскокнала – градската управа разбрала, че той е оставил в завещание цялото си наследство на града, НО (!) имало условие: то щяло да бъде в сила само, ако управниците изливали всяка година на тази дата по едно буре вино върху гроба му.
Ами, правили го. Всяка година, векове наред. Даже то се превърнало в нещо като езически ритуал.
Обаче преди няколко години някой си кардинал Барбариго го забранил… Ъ! Тоя па или е супер скръндзав или е пре-най-абсолютен въздържател и си няма идея от еликсира на боговете!  🙂

Заключение:

Минавате ли в близост до езерото Болсена, не се чудете, ами се отбийте в Монтефиасконе, Каподимонте или Болсена. Разходете се, хапнете си рибка, пийнете винце, даже останете да преспите, за да посрещнете изгрева над езерото на другата сутрин. Поне. И няма да съжалявате.

Ариведерчи!
Автор, снимки: Вили  022_girl_in_love
Още няколко снимки:

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Каподимонте отгоре

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Каподимонте из Чентро сторико

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Каподимонте откъм езерото

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Каподимонте - фотосесия сред и на лодките

Каподимонте, регион Лацио, Италия
Каподимонте – Лунго Лаго или Крайбрежната алея
Болсена - Чентро сторико

Болсена - Чентро сторико

Болсена - Чентро сторико

Болсена - Чентро сторико

Болсена, Италия

Болсена - "кастело"-то

 

 

Болсена, Италия

Болсена - може и да бяхме "омагьосани", но успяхме да направим и няколко успешни нощни снимки

Монтефиасконе - из уличките на Чентро сторико

Монтефиасконе - из уличките на Чентро сторико

Монтефиасконе, Италия

Монтефиасконе - езерото от Рока дей Папи - най-високата точка на града

Монтефиасконе - Чентро сторико

Монтефиасконе - Чентро сторико

Езеро Болсена край Монтефиасконе, Италия

Езерото Болсена - снимка от хълмовете /зум/

Езеро Болсена край Монтефиасконе, Италия

Езерото Болсена - Лунго Лаго в близост до хотела

Езеро Болсена край Монтефиасконе, Италия

Езерото Болсена - съвсем до водата :)

Вино Est!! Est!!! Est!!!

Легендата е жива! :)

 

 Край

Автор: Вили

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

5 коментара

сеп. 27 2011

Това е! (Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе)

Казвал съм го и пак ще го кажа: много харесвам разкази, които са вдъхновени от друг разказ, прочетен на нашия сайт. В последно време сме тръгнали да обикаляме неизвестните градчета на Италия, а днес Вили ще ни води до там.

Приятно четене:

 

Това е!

част първа

Наскоро имахме удоволствието да прочетем за още едно от малките градчета на провинциална Италия,  които туроператорите не удостояват с внимание. И, понеже груповият турист си няма идея какво пропуска, ще дам и аз една гледна точка за

Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе

Само че няма да се напъвам за исторически факти, щото сега ще бродим из настоящето. Или пък може и… Бе, както дойде, пък да видим какви ще ги забъркам този път   😉
А сухите факти – сигурно ги има и из НЕТ-а.

Общото за тези три градчета е, че всички те са с дълбоки корени в историята; имат си „Чентро сторико“, т.е. старинна част, разположена по правило на най-високото място, където е имало и все още има сграда, изпълнявала функции на крепост или „палацо“ на владетелската фамилия; стари къщи, тесни улички, някоя и друга църква, висока часовникова кула и, разбира се, „Лунго лаго“, което ще рече крайбрежна алея. Да, дори и Монтефиасконе си я има, макар да се е разположил на хълма на около три километра от брега.
По брой на жителите Каподимонте е най-малкият от трите. Всъщност има и едно още градче ли, селце ли – Марта се казва, на 2-3 км от Каподимонте, но само минахме транзит през него. Аз дори първо предположих, че е нещо като квартал на Каподимонте. Ама не било.
Както се оказа, то и самото Каподимонте е… ‘ми ееей таквоз: „ню-ню“!   🙂
Пояснение: говоря за компактната част на съответния град и особено за историческата, около която са скупчени подобните градчета. А според мен, в тях най-интересното място е именно

Чентро сторико


Следващото по големина е едноименното Болсена, и накрая – Монтефиасконе, което било някъде с около 10 хил. жители. Голямо бе!   🙂
Ето ги:

Каподимонте откъм езерото - Италия

Каподимонте откъм езерото

Болсена откъм езерото

Болсена откъм езерото

Монтефиасконе откъм пътя към града

Монтефиасконе откъм пътя към града

Всъщност, я да си кажа и като как така, без да ни е било в плановете, се оказахме на

езерото Болсена

 Ами то, тръгне ли човек с мен нанякъде, всичко може да му се случи  😉
Понеже на връщане към Рим имахме още два-три дена време и, за да усетим по-отблизо прочутата Тоскана, след Сиена зарязахме магистралата и се плъзнахме из селските пътища на „кампаня“-та, т.е. селската провинция.

Болсена, 01023 Болсена Витербо, Италия
🙂 Айде пак уно моменто, да поясня нещо в това нещо: „campagna“ е поле, село, селска, провинциална местност, а „Campania“ е регион в Южна Италия, района на Неапол. Звученето на двете думи е много сходно, но първата е „кампаня“, а втората е „Кампаниа“. Ударението е на второто „а“ и при двете думи.
Но, говорех за Тоскана.
Значи горе, край езерата при Алпите, откъдето идвахме, беше доста по-комфортно с температурите, а тук – жега, зной – направо мор! И аз с прискърбие отбелязах, че вече страдам по Лаго Маджоре.
Приятелчето Анджело ме погледна „Даверо?“ /наистина ли/ и след минутка спря покрай едни храсталаци. Извади картата и се вторачи в нея, а аз незабавно се възползвах от момента да сляза за минутка. Даже щракнах и една снимчица  🙂
Оо, ама ще е грях да не ви покажа някоя „белла виста“ от Тоскана, нали? 
Коя.. кояя…

Примерно тази:

Пейзаж от Тоскана

Пейзаж от Тоскана

и тази

Пейзаж от Тоскана

Пейзаж от Тоскана

айде три да са, за щастие      🙂

Пейзаж от Тоскана

Пейзаж от Тоскана

Пътуваме си после спокойно сред едни хълмове и по едно време се ококорвам „Ааа… виж, езеро! И е голямо! Анджи, кое е? Ще слезем ли до него? Плийз?… Ти прегоо…“ /моля те/
Усмихва ми се „Ма, си… Натуралменте!“ /естествено, разбира се/
Така си и знаех! Още щом кацна оная постоянна усмивчица на лицето му одеве, ми мина през ума, че Анджело намисли нещо   🙂

И ето го!

Под хълмовете блестеше езерото Болсена

Под хълмовете блестеше езерото Болсена

Пътят се спуска и минава в покрайнините на Каподимонте.

Но ние приказваме в този момент и пропускаме първия завой към града.
След пет-шестстотин метра по-натам, някаква едрогабаритна машина нещо е запецнала, опитвайки се да вземе завоя на втората отбивка.
Анджи изчаква няколко секунди, измърморва нещо под нос и пришпорва напред. И след още съвсем малко стигаме до Марта. Наляво по една улица, надясно по другата – ъъъ – споглеждаме се и клатим отрицателно глави.
Айде обратен завой и след няколко минутки се паркираме до пет-шестина моторетки на пиаца Умберто I, баш под „кастело“-то на Каподимонте.
Слизаме и тръгваме да се размотаваме, но – гледай ти, почти не виждаме жив човек из уличките, нито по прозорците.
След ония красиви цветни алеи, кокетни домове и елегантни сгради в градчетата при Алпите, тук направо съм разочарована – повечето къщи са като овехтели, тук-там виснало пране, мараня, някак глухо и пусто. Е, ако не броим натрапчивото крякане на някакви чавки, гъски, патки или кой знае какви перушинести. Как не ги мързи да се дерат така в тоя топлик? Само дето не ги виждаме… Лелее… жега, та не е истина!
Не знам дали заради нея или просто сме уцелили такъв момент, мисля си „Ъ! Що се отбихме, к’во ше правим с’а тука?“
Да бе, изглежда сякаш тук няма нищо и никога нищо се не случва… Сигурно, ако бях сама, след най-много петнайсетина минутки щях да хвана пътя!
От високото обаче, пристанището долу ни хареса – с многото си лодки и яхтички явно ни навя спомен за море и бриз. С радост, едва ли не хукваме надолу.

Каподимонте - пристанището, гледано откъм Чентро сторико

Каподимонте - пристанището, гледано откъм Чентро сторико

Следва фотосесия измежду лодките  🙂   един тегел под сенките на крайбрежната алея, и дори щяхме да се качим на корабче за една разходка до единия от островите, но се заблеяхме и го изтървахме, а следващото е чак след два часа.
Инфо:
разписание: 11, 13, 15, 17 ч.
цена 8 евро, времетраене 1,5 ч.(отиване, разходка, връщане) – там корабчето изчаква групичката, за да я върне; трябвало, обаче, да са се събрали поне 14 човека, за да тръгне корабчето, иначе возело до 100 души

Още нямаме точна идея какво ще правим нататък. Затова сядаме да пием кафе и… филмът почна да става по-интересен  🙂

Каподимонте - сред дърветата се виждат чадърчетата на барчето на Марко

Каподимонте - сред дърветата се виждат чадърчетата на барчето на Марко

Прескачам малко, скузи /извинете/, но да кажа изводите ни:
И така, Каподимонте е… е, може би приятно местенце, но и малко скучновато. Най-приятно ми беше около пристанището му, което се оказа най-голямото на езерото, и разходката по неговата Лунго лаго. Иначе, като атмосфера, по-интересни ми бяха Болсена и най-вече Монтефиасконе, после.
На Каподимонте старинната му част е много малка и сравнено, особено пък с други италиански градчета от типа „средновековен, кацнал на хълма“, е просто „мноого слаба ракия“.
То и из Болсена и Монтефиасконе не беше особено по-различно, но из тях ми изглеждаше някак „по-историческо“. Все пак ония старинни каменни къщи, фенерите по стените, калдъръмените улички… А може би и италианската реч на „мио амико италиано“ /моя италиански приятел/ ми дооформяше това усещане там   🙂

Болсена - "кастело"-то

Болсена - "кастело"-то

Монтефиасконе - из уличките на Чентро сторико

Монтефиасконе - из уличките на Чентро сторико

Но, да карам по ред:

Та, значи сме в Каподимонтее…


Да седнем ей там на кафенце, а? Или сладолед? Абе, я и двете! Споко бе, Анджи черпи   😉

Заповядайте, Анджело черпи!   :)

Заповядайте, Анджело черпи! :)

И, с’а да ви разправям   🙂
Ми к’во, изпуснахме корабчето. И, понеже из планините не ни трябваха бански, не си носим, та сега не можем да се натопим в езерото, и решаваме да седнем на кафе. Или сладолед.
И се разполагаме под сенките на първото изпречило ни се барче.
Освен нас няма никой в момента и собственикът, който се юрва да ни обслужи, с радост отговаря на питанките.
След петнайсетина минутки, уж междудругото, минава да си прибере празните чашки и, без да се колебае, се отзовава на поканата да си побъбрим.
С радостен възглас „А, си, чеерто! Чеерто!“ /разбира се/ отърчава до вътре и донася две потни бири за тях двамата, а за мен още един сладолед, този път „комбо“ /смесен/ и по негов вкус – всъщност си беше мелба, по нашенски. Хм, дали пък не го съживихме от някоя голяма скука, та човекът реши да почерпи?   😉
Седна при нас и… маа-лее… като се почна една джабала…  маа-леее… мамма мия! Двамата, ще кажеш, сякаш ги гони някой. Бре, не могат да се наприказват!
Изядох си сладоледа и се намесих – айде сега си приказвайте, ама по-бавно и по-литературно, че белким и аз схвана нещо! Марко-то /каподимонтеца/ се втрещи – той не бил разбрал, че не съм италианка, моля ви се! Мислел, че съм си просто мълчалива.
Аз ли бе?!
И почнах да питам. Ама, те’ сега па Анджело се изприщи. Щото той се мъчи да разбере първо мен, после пък да ми обясни онзи какво е казал. Понеже на Анджи английският силно му куца  🙂  Бая силно! Та затова и аз самосиндикално опъвам ушите, с ултра бедния си италиански колкото/ако мога да схвана смисъла и сама. Отделно дето и на всеки две изречения ги карам да повторят казаното, ама по-бавно 🙂
/Я, я пак… Чакай!… Бавно!… Да… Да… Кк’во?… ??… Аааа, да… Аха. О’кей./
Ееей, добре, че жестовете са универсален език!
Ох, мъкаа… мъка, като не знае човек съответния език…  🙁
Но, колкото и да е странно, въпреки комичните ситуации и гафовете, неминуеми поради този факт, пътешествието с Анджи из Италия си беше „молто белла еспериенца“ /много хубаво преживяване/   😉
Но сега ще направим една почивка до другия път, защото иначе ще стане мнооого дълго, а следва по-интересната и по-забавна част от историята край Болсена.
Чао!
П.П. И, хайде да не се дразните много от употребата на италиански думички, в Италия сме все пак   🙂

Следва продължение 🙂

Автор, снимки Вили 008_curtsey

 

Автор: Вили

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

5 коментара

сеп. 19 2011

Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия

Приятно четене:

Пътуване до Каподимонте

Лацио, Италия

Прашният августовски следобед ни посрещна щедро с лепкава жега и градска шумотевица в крайбрежното градче Каподимонте. С надеждата със Сантяго да намерим прохлада около кея, задълго останахме на яхтеното пристанище, където и други мечтатели като нас се шляеха насам натам, ловяха риба, снимаха, смееха се високо и приятелски помахваха с ръка, ако се случеше да кръстосаме погледи.

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Морето проблясваше като огромно златно блюдо, оградено от синия перваз на следобедната омара, над която избеляваше небосводът и всяка наша надежда за намиране на прохлада.

Каподимонте, регион Лацио, Италия

 

Каподимонте

е едно от живописно разположените градчета по брега на езерото Болсена. Градът е причислен към провинция Витербо, регион Лацио. Историята на Каподимонте води началото си от древния етруски град Бизенцио. Градът е разположен на малък полуостров. Обграден от вода, той е бил много трудна за превземане крепост.

Каподимонте, регион Лацио, Италия

В музея на градчето се пазят антични предмети от неолита. По време на римската империя градът е бил силно населен, разполагал е огромна крепост в центъра на полуострова и голяма войска. Тук християнството се разпространява около 7 век. По същото време много от местното население емигрира, поради силните заплахи и нападения от околните градове. По това време Каподимонте е бил разрушен няколко пъти.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

През последните хиляда години в града са управлявали няколко династии и той е бил под покровителството на Орвието и Монтефиасконе. През 1870 година Каподимонте влиза в царство Италия.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Палатът, който е централна забележителност в град Каподимонте, е построен през 1385 година по проект на Антонио Сангало, когато сградата му се явява на сън като видение.

01010 Каподимонте Витербо, Италия

 

 

Строежът й е спонсориран от династията Фарнезе, които с този жест правят подарък на града. В наши дни тази сграда е християнски храм.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Легенда свързва Каподимонте с името на Джулия Фарнезе, сестра на Паоло III. Тя умира от силна мъка по изгубената си любов към кардинал Родриго Борджия, когато Александро IV я принуждава да се омъжи за своя син. Хората разказват, че и сега в тихите нощи, тя ходи по водата на езерото Болсена, все така не намерила своята утеха. А водата на езерото е чиста като сълза. Нейната.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Неусетно слънцето се прехвърли над ниските крайбрежни дървета и просна огнената си пътека в морската вода, която заслепяваше до болка очите. Време беше за спасяване от слънчев удар и за спасител си избрахме високия градски хълм, зад който света мързеливо дремеше в хлад и сянка.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Замъкът на върха му още отдалече заразказва приказки за рицари, обичащи своите закръглени принцеси, за времето на възможната неповторима любов, а градския парк около него тананикаше странна мелодия. С приближаване към заветното царство на хладнината, музиката се усилваше все повече, а накрая стана толкова непоносимо силна, че не чувахме даже мислите си. Някой сякаш ни тестваше за издръжливост на шум.

 

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Хълмът косо се спускаше надолу, откъдето започваше градски парк, а между клоните на дърветата пак така проблясваше морето в красиви панорами, които много внимаваха да не приличат една на друга.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Любопитството ни поведе към парка, откъдето гърмеше музиката. Останахме с впечатлението, че ще намерим градско празненство, в което да се впишем и любезно да се усмихваме до залеза на слънцето, за да не изпукаме от жега. И когато се спуснахме по алеите на парка до първата редица пейки, останахме втрещени. Тържество нямаше, нямаше и хора, нямаше нищо друго, освен пустош и мечтани сенчести места.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Имаше само една лодка. Трима рибари провесваха въдиците си от нея, подхвърляха си кутии с бира и ревяха с пълно гърло, надпявайки мощната музикална уредба в лодката, от която гърмеше италианска песен. Със Санти се спогледахме слисани, доста впечатлени от срещата си с гръмогласните рибари- меломани. С крясъци и с ръкомахане се опитах да му обясня, че така риба не се лови, освен ако не е глуха. А той със смях пък ми показа пълните им наполовина кошници. Явно рибата в Каподимонте наистина се оказа глуха или безстрашна.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Минута по- късно разбрах, че и гларусите са явно глухи. Те политаха с крясък ниско над вълните, атакуваха рибарските кошници на лодкарите, а когато те размахваха въдиците си към тях, отново ентусиазирано се групираха и литваха обратно, за да си догонят набелязаната вечеря.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

 

И влюбените хлапета на пейката до нас, които театрално се целуваха, май също бяха глухи. Глух беше целия квартал наоколо. Музиката застрашаваше да ни спука тъпанчетата, особено когато се блъсваше във високите сгради наоколо и ехото я връщаше с още по- голям тътен и грохот. Но света беше глух.

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Никой не възразяваше, никой не питаше даже каква е тази лудница, а и по всичко личеше, че на италианците едва ли им пука. Провесили босите си нозе през парапетите и мокрите си плажни хавлии по балконите, те даже не си даваха вид, че забелязват нещо нетипично за италианската атмосфера изобщо.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

А музиката гърмеше с все сила, с една и съща песен виеше до изнемога музикалната уредба, заплашвайки да продъни парка, града, а накрая и света. А глухите рибари като възвестители на Страшния съд ревяха и виеха с цяло гърло и … си ловяха риба. Глуха.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

След като оглушахме и ние, около километър и половина извървяхме със Санти в посока към центъра на градчето, докато най- после можехме да се чуваме нормално. С радост установихме, че не сме глухи, хапнахме сладолед и се огледахме за уж тихи места, подходящи за нощни снимки.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

И тогава се появи една патица, която любопитно ни гледаше от водата и упорито ни следваше, провирайки се между лодките на кея.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Почувствах симпатия към животинката и въпреки забраната на Санти, хвърлих във водата няколко от солетите, които хапвах по пътя. Патето хареса вкуса им, закряка доволно и с още по- голямо вдъхновение ни следваше по петите.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Десетина минути по- късно разбрах, защо не е трябвало да хвърлям храна във водата. Измежду лодките се появи още едно пате, после още едно, още едно… Накрая се стъписахме оградени от цяло стадо патици, които досущ като рибарите- меломани крещяха, цамбуркаха във водата, следваха ни неотклонно и огласяха цялата околия така, че хората ни сочеха с пръст, превивайки се от смях.

 

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

Замръкнахме в Каподимонте. Дори и със затворени очи по здрач бих разпознала Италия. Никъде другаде привечер не ухае така натрапчиво на ванилия, на горена захар, на доматен сос и кафе.

 

Каподимонте, регион Лацио, Италия

И тогава усетих, че съм у дома си. Онова чувство за голямото предопределние на съдбата, че домът е там, където е сърцето ти. О да, светът става един дом за всички, когато го усетиш със сърцето си.

Каподимонте, регион Лацио, Италия

 

И сега, година по- късно във времето, син писък отново прелита небето и пада в прахоляка на пътя, търкулва се до сините метличини и в забравеното синьо на душата си спомням очите на езерото Болсена. Синева…

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

No responses yet

Switch to mobile version