Продължавме с Любо в пътуването му до Иран и Ирак. Започнхаме с прехода през Турция, а днес от границата ще стигнем до Техран. Приятно четене: (Клинкнете на заглавието!)

Tags: Pir Taqi Bridge, Ардабил, дворец Голестан, езеро Урмия, Иран, Кандован, крепост Рудкхан, кула Азади, Техеран, Урмия, Фуман, шофиране в Иран

Днес започваме същинското пътешествие на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а днес ще прекосим границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил

Приятно четене: 

През Иран с Опел

част трета

От Джолфа през Тебриз до Ардебил

Ислямска република Иран: добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

Във Въведението (първите две части) на пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих.

Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра.

Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“.

Влизане от Армения в

Иран

След като при моста над граничната река Аракс бях проверен от руски гранични войски, които съвместно с арменските си колеги осигуряват защитата на границата с Иран, стъпих на територията на ислямската република.

Първата ми среща с тази държава бе ужасно разочароваща

поради хаоса, бюрокрацията и корупцията на границата. След проверка на документите от иранските граничари спрях пред голяма сграда, където са паспортните и митнически служби. Малко почаках на опашка пред гишето за паспортна проверка и стигнах до чиновника, който за 10-тина минути ми въведе данните (включително професия и семейно положение) в тяхната компютърна информационна система. Стигнах до митничаря, който ми каза, че на друго място ще ми оформят Карнет дьо пасаж-а на автомобила.

След като питах на 3-4 места се намери един човек, който ме заведе до друга голяма сграда на около 200 метра и ме предаде в ръцете на съответния служител. Последният ми прибра документите и ме остави да чакам в залата за пътници, където поне имаше климатична инсталация. След близо час чакане същият се върна с поставен печат на карнета, след което отидохме при първата сграда за да ми провери автомобила и багажа. Пътьом ми направи ксерокопие на документите, за което трябваше да дам 1 долар.

За да ми поставят иранските чиновници този печат, подпис и дата върху Карнет дьо пасаж-а трябваше да чакам почти един час

Същият служител ме преведе през една бариера с полицай и ми каза, че мога да излизам от граничната зона и да пътувам. Да, ама не стана така. След 100-тина метра, на последната бариера полицаят ми обясни, че съм нямал някакъв документ и не може да ме пусне. След като не можахме да се разберем, той извика някакъв младеж, с който се върнахме около 300 метра обратно.  Наложи се и този младеж да разпита на 3-4 места преди да разбере, че въпросния документ трябва да се издаде от митничаря. Седейки на бюрото си митничарят написа нещо като износна бележка за автомобила.

После, държейки всичките ми документи, написа на края на един вестник „50$“. Възмутих се за какво да му давам 50 долара, след като всичко ми е наред. Тогава той стана от бюрото си и каза да отиваме при колата. Накара ме да извадя целия багаж на земята и започна да рови по чантите. Като стигна до кутията с лекарства се захвана да ги разглежда едно по едно и да пита „дрога, наркотик?“.  Намерих в речника си думата „лекарство“ на фарси и му я показах, но той невъзмутимо продължи да повтаря „дрога, наркотик, …“. Виждайки, че се изнервям, митничарят написа на една от кутийките с хапчета „10$“.

С облекчение му дадох 10 долара,

а той ми върна документите, включително заветната износна бележка. С младежа, който ме доведе при митничаря, отидохме до изходната бариера, полицаят взе бележката и каза, че сега вече всичко е наред. Младежът ми поиска 10 долара за това, че ме е завел където трябва за да получа износната бележка. Дадох му 5 долара и му казах, че стигат за работата, която е свършил.

След близо 3 часа разправии напуснах граничната зона и можех да започна

обиколката на Ислямска република Иран

С първите километри в тази страна ме посрещнаха голи планински баири и палещо слънце.  ▼

Между Армения и Табриз

Пътят се виеше покрай граничната река, където след няколко километра свърши Армения и започна

азербайджанския анклав Нахичеван*,

разположен между Иран и Армения. Поради продължаващия конфликт за Нагорни Карабах достъпът през Армения е невъзможен и азерите осъществяват връзката с анклава през иранска територия. Често се разминавах с азербайджански камиони КАМАЗ, а пък на доста места табелите бяха изписани освен на фарси и английски, така също и на руски език.

След 30-тина километра видях първата бензиностанция, но там продаваха само бензин, докато моят опел е с дизелов двигател. Оказа се, че в Иран бензиностанциите са доста малко, обикновено в началото и края на градовете.

Джолфа

15-хилядният Джолфа е на 65 километра от граничния пункт с Армения. Това малко градче запомних само с две неща: големия пазар в покрайнините и първото зареждане с гориво в Иран. Пазара си го обясних с наличието на граничен КПП с Нахичеван и многото азери, които вероятно идват да пазаруват в града. Зареждането с гориво на бензиностанцията в Джолфа беше първото ми приятно изживяване в Иран защото разбрах, че ще плащам по 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво.  За 12 лева си напълних резервоара и спокойно продължих по предварително начертания маршрут.  28 стотинки е цената за чужденци, докато за иранците дизелът е субсидиран и литъра струва само 12 стотинки.

Пътят на юг към Тебриз минава покрай хълмове с розов цвят и близо до така наречения Каньон на червените скали. ▼

Каньон на червените скали

Кандован

Това село е известно с уникалните си скални образувания, формирани в резултат на ерозионни процеси след изригването на вулката Саханд преди 11 хиляди години. Дупките и пещерите са разширявани с дълбане и са използвани за жилища от векове, тъй като са естествен изолатор, прохладни през лятото и топли през зимата. През последното столетие са изграждани пристройки към пещерните жилища, както и самостоятелни тухлени къщи за растящите семейства.

Скалите с издълбани в тях жилища напомнят на Кападокия в Турция, скалния Горис в Армения и имат далечна прилика с нашите Белоградчишки скали. Поредицата от ерозионни скали прилича на множество конуси от фунийки със сладолед, подредени една до друга.

Скалното село Кандован

Скалите са достатъчно здрави, за да служат като стени и подове на къщите. Повечето от пещерните домове имат два до четири етажа. В типичното четириетажно пещерно жилище първият етаж обикновено служи като подслон за животните, следващите два етажа са за живеене, а на последният етаж се складират храна и вода. Някои от кулите, в които живеят цели семейства, са свързани помежду си с тунели.

В селото има извор с минерална вода и хората се редяха на опашка за да си пълнят бутилките.

Сувенири

Туристическият бизнес със сувенири и всевъзможни други неща процъфтява 

Оску

Със своите 25 хиляди жители Оску не впечатлява, но е удобна спирка по пътя към Кандован и обратно.

Оску

Спрях да пренощувам край горичка в покрайнините на града, но към 2 часа през нощта ме събудиха полицаи. Бяха много любезни и ме заведоха до оформената зона за безплатно къмпингуване на туристи с тоалетни, чешми и ел.контакти.

Тебриз

Тебриз е с население 1,6 милиона и е административен център на провинция Азербайджан.

Градът е бил столица на няколко династии владетели,

започвайки от Атропатидите през IV век пр.н.е. Като столица на ханство Илханат достига своя най-голям разцвет при хан Газах в края на 13-ти век. Географското му положение в западната част на страната и близостта му със съседните страни го прави център на реформаторски движения и основна движеща сила на Персийската конституционна революция 1905 – 1911 години, която води до учредяването на парламент в Иран.

Благодарение на многото държавни и чуждестранни инвестиции, градът се утвърждава като

втория по значимост икономически център на страната

след столицата Техеран. В индустриалната зона има машиностроителни предприятия и заводи за производство на трактори, камиони и автобуси. Развито е производството на домакински електроуреди и хранително-вкусовата промишленост(особено шоколад, поради което го наричат „шоколадения град“).

В парка

Сградата на общината

Парк Хакани

Пешеходната зона

Експонати в Азербайджанския музей

Сред посетителите на музея имаше и трима ученика, които ме последваха до парка в съседство и ме заговориха. Интересуваха се от къде съм, защо съм дошъл в Иран и какво смятам да разгледам. Казаха, че се радват на един европеец, който се интересува от страната им и ми пожелаха приятно прекарване**.

Една от основните забележителности на Тебриз е

градският покрит пазар,

за който се смята, че е сред най-големите в света. Вписан е от ЮНЕСКО като световно културно-историческо наследство. Покритата площ е 7 квадратни километра.

Градският покрит пазар

Пазарът

Ардебил

Ардебил e град в североизточната част на Иран с население близо половин милион души, административен център на едноименната провинция.

През периода 7-ми÷14-ти век това е най-многолюдния ирански град.  Ардебилският шейх Сафи ад-Дин дава началото на династията на Сафевидите, а неговите наследници създават теократична държава, в която религиозната и държавна власт са обединени в ръцете на шаха. В края на 15-ти век от тук шах Исмаил I започва кампания за обединяване на Иран и по-късно премества столицата в Тебриз. Днес Ардебил продължава да играе важна роля в икономиката и политиката на Иран.

Основната забележителност в Ардебил е архитектурния комплекс от 16-ти–17-ти век, включващ и

мавзолея на шейх Сафи-ад-Дин

Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин

Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин

Очаквайте продължението

Август ÷ Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

 Снимки: авторът

*Забавен детайл, който съм забелязал по турски карти на света и региона – всички анклави и спорни територии, които могат да бъдат наречени „мюсюлмански“ са надлежно отбелязани (като границата е нарисувана в посока на не-мохамеданската територия) – освен Нахичеван, това са Джаму и Кашмир, Северен Кипър, секторът Газа, а доскоро и Косово. Но например никога няма да видите границите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Нахичеван картографски изглежда като независима държава, а а Северен Кипът изглежда по-голям от гръцки Кипър, от който даже надлежно е „отрязана“ и територията на британската военна база там.

Между другото – основно изискване на ЕС за членство е да имаш безспорни граници– бел.Ст.

**Признавам си честно, че имам друга теория за този „спонтанен“интерес от страна на „случайни младежи“. В други разкази за Иран също присъства този елемент „едни младежи приятелски ме разпитваха какво търся в страната“. Имайте го предвид 🙂 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Иран – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!

Tags: Азербайджански музей, анклав, Ардебил, Армения, Джолфа, Иран, Кандован, Каньон на червените скали, мавзолей, Нахичеван, опел, Оску, пазар, Сафи-ад-Дин, скално село, Тебриз, шейх