Archive for the tag 'Канале Гранде'

апр. 11 2011

На карнавал във Венеция

Едно приятелче във ФБ написа днес по повод понеделника

„…und morgen mit dem gleichen Fleisse

geht’s wieder an die selbe Scheisse…“

За да не му толкова такъв деня, за него и всички, които мразите трудовите понеделници – да ви заведем на карнавал? Какво ще кажете?

Приятно четене:

На карнавал във Венеция

Това беше най-дълго планираното и най-дългоочакваното пътуване в краткия ми /скромни 30+г. 🙂 / живот. Самолетните билети и апартамента бяха резервирани близо 6 месеца по-рано. С което установих, че при wizz е безсмислено закупуването толкова рано. Цената от 146лв. в двете посоки след много варирания беше актуална и седмица преди полета. Друг беше случая с апартамента обаче.

Нощувка на човек в карнавалните дни, почти на центъра ни излезе по 28Е,

което си е забележително! В апартамент за 6 човека, оборудван с всичко необходимо, включително и с кухненски бокс. Ето линк за следващите, цените са по-евтинки извън сезона и карнавала и не се изисква депозит: http://www.venicerentapartments.com/?

По размер летище Тревизо е колкото Благоевградската гара. По чистота малко се различават 😉 . Трансфер от летище Тревизо си закупихме през Wizz – двупосочен 11Е. Разпечатва се ваучер от мейла и само го показваш, ако знаеш на кого де. Пред изхода на летището имаше три автобуса, без особени отличителни белези. С листа хартийка тръгнах да си търся нашия, последваха ме петте останали мравки, натоварени с багаж. На думата Wizz? със запитваща интонация реагира третия, но дори не погледна ваучера, попита за колко човека е и взе да ръкомаха да се качваме. И рецепта за имамбаялдъ да държах все тая. Вариант за трансфер има и за 9Е, купува се на място, ние предпочетохме предварително, уж да не се мотаем там с багажа…

Трансфера е до Piazzale Roma /площад Рим/, нататък транспорта е само воден.

Билета за вапоретка /воден автобус 😉 / къса нискобюджетното ми сърце – 6,5Е. Скромната сума е за 1 час, валидно и при прекачване, но еднопосочно. Местните не плащат толкова, което си е чиста проба дискриминация! От комуникацията по мейла с хазяйката /ееех, че хубава дума/ разбрах, че с линия №1 минавам

Канале Гранде

и стигам близо до апартамента – до Ponte dell’Accademia /мост Академиа/. Това беше и първата ни гонитба да не изпуснем …СПИРКАТА 😉 ))) Сериозно говоря! Четем на светлинното табло – линия някоя си ще тръгне след две минути. Гледаме изходите до водата – едно такова се люшка до брега и на него надпис с номера на нашата линия. Бегом! И като стигнем вдяваме, че това е спирката! Тя е просто един понтон, ама затворен и прилича на превозно средство. Добре, че там явно са свикнали с неориентирани, че и неуравновесени 😉 туристи – никой не се впечатляваше от нашия спринт да не изпуснем понтона 😉 , последван от дружен и гръмогласен балкански смях. Та, метнахме се на вапорето №1 и умряхме от кеф по Канале-то.

venecia_karnaval_img_0044

По Канале Гранде

Eдна от тези спирки „гонихме“ 🙂

Още първите ми впечатления от Венеция през карнавала се очертаваха забележителни. Мазало голямо. Тълпите огромни. И една особена атмосфера, явно обхванала всичко живо там. Навсякъде атрактивни маскирани хора, които ти се усмихват, ако ги оглеждаш, позират с удоволствие /и с часове/за снимки и пращат въздушни целувки към лодки и вапорети. Туристите се поздравяват, когато вапоретите се разминават, махат, подвикват, смеят се, глъч, врява… ама страшно мазало ви казвам 😉 По едно домино и ние и вече бяхме част от голямата емоция на

Карнавала във Венеция.

karnaval_venecia_sam_0190

SAMSUNG DIGITAL CAMERA

Настаняването ни беше за 10 минути и изхвърчахме навън в посока

площад Сан Марко

Колкото и близо да бяхме настанени, да се доберем до площада ни трябваше много време. Причината – огромни тълпи хора тръгнали нанякъде, пеят, спират на всяко мостче за фотосесии, спират се пред всеки по-атрактивен карнавален костюм, пред всяка църква, всяко мостче от което да погледат гондолите, спират, за да се целуват влюбени двойки, пред магазинчетата със сувенири, пред многобройните заведения от типа take away…. Изобщо темпото за придвижване беше едно за целия поток. Бързай си, ако искаш. Тези заведения бяха най-посещаваните и като поразгледахме цените на заведенията се ориентирахме и ние към тях. Пиците започваха от цени 12Е и нагоре, наливна италианска 6Е, а сервиза при сядане в заведение е около 12/13%…До бара обикновено имаше висящо на стената меню,в което в две графи са описани цените при консумация навън и при сядане в заведението. Например кафе 1Е за навън, 2Е на масичка, сандвич – 4Е за навън, 7Е на масичка и т.н. Ей по тази причина в тесните улички около заведенията беше пълно с дъвчещи на крак и други, насядали буквално на улицата, които както се сещате при размер на улицата 1,5м ширина, се налага да попрескочите, за да продължите. Най-странното е, че всичко това много забавляваше всички участници в пешеходното движение. Никой никъде не се скара или развика, хората си се прескачаха смеейки се, голям майтап беше. Само французите като туристи окончателно ги обявявам за мрънкалА. Съскане и грачене се чуваше само на френски, че и ти пращат едни такива смразяващи погледи, от които до си умреш от смях.

Улица във Венеция

karnaval_venecia_img_0522_0

В мазалото :)

Пред „Флориан“, където Казанова изпил първото си кафе след бягството от затвора. Или поне така разправят 🙂

Барби и Кен

Папата и Дявола

И торби боклук 🙂

Катедралата Сан Марко

Потокът от хора винаги беше в две посоки: към площад Сан Марко и към моста Риалто. В тази патардия видях и нещо невиждано от мен засега – регулировчици за пешеходното движение и затваряне на улици за еднопосочно пешеходно движение. Много яко 🙂 На основното туристическо сборище – площад Сан Марко, се оформяха няколко опашки. Първата на която се наредихме беше за

Катедралата Сан Марко

Потокът вървеше с бързи темпове, но на входа един чичко с лош поглед ни прати две пресечки встрани, да си депозираме багажа. Дамските чанти минаха, но раницата не, нищо, че беше почти празна. Та, на две пресечки от Сан Марко, в нещо като безистен, имаше миниатюрна табелка Гардероб. Депозират ви багажа безплатно за един час, но никой не засича и не записва време на оставяне на багажа 🙂 Добре, че нямахме чупливи неща в раницата, пича така я запрати към рафта, че ако бяхме купили вече сувенирчета, щяхме да ги намерим като сол. На опашка не се редихме повторно, минахме отпред с реплика: Депозитаре! и още един поглед от злобния чичко. Само дето катедралата не била отворена, опашката беше само да се качиш на терасата на катедралата и да видиш няколко музейни експоната, един от които са бронзовите коне, откраднати от Константинопол. Това удоволствие е 4Е 😉 А и се вижда доста отблизо тавана на катедралата, целият украсен с позлатени мозайки. Много е красив. В два часа следобяд отново се наредихме на опашката, за да посетим и самата катедрала отвътре. Карнавал, некарнавал – в толкова отваряше за посетители 😉 в неделния ден. Упорито пробвахме отново да влезем с празната раница. Упорито, чичкото с лоши очички ни прати при Депозитарето две пресечки по-нататък. В катедралата едни от най-впечатляващите неща са съкровищницата – вход 3Е и олтара – вход 2Е 😉 ИНАЧЕ входа в самата катедрала е безплатен, разбира се. Съкровищницата е събрала невероятно красиви, богато украсени предмети. Плячка, разбира се 🙂 В едната й част се помещава мощохранилището. Там ме потресоха изсъхнали ръчички, крачета и други разни части от телата на вече отишли си хора, съхранени в украсени златни обкови. Не ща да си спомням.
А олтара е наистина уникален! Очи не можеш да откъснеш от него. Многобройните малки икони по него са от емайл и сякаш триизмерни. Камъните, използвани за украса са огромни и разноцветни. Невероятно творение на изкуството в допълнение с мнооого богата украса. На излизане от катедралата ни изненадаха пешеходните регулировчици – затворили уличката с гардероба за еднопосочно. Пак обяснения на италиано-английски, подправен с нашенски по повод роднините и си взехме несретната раница.

Мозайките на купола на катедралата

Поглед от терасата на катедралата: колоните с Крилатия лъв и Св. Марко

Следващата опашка изтърпяхме, за да се качим на Камбанарията. Там входното билетче е 8Е и с асансьора хоп! горе. Гледката е зашеметяваща. Виждат се островите, яхтите, всичко.

Поглед от върха на Камбанарията

Следваща опашка, удивително скоростна:

Palazzo Ducale или Двореца на Дожите

Вход – 12Е, включва и посещения в още три музея, от които посетихме само Корер. В него най-впечатляващи за мен бяха едни чехлички на около 40см платформа! Такива съм виждала в един филм за куртизантките. На такова е самоубийство да ходиш!
В Двореца на Дожите има уникални сбирки от средновековни оръжия, ризници и всякакви други военни приспособления, а таваните и стените са изписани от гениални майстори. За съжаление вътре снимането е забранено ;).

Минахме по Моста на въздишките,

разгледахме и затворническите килии, много стресиращи 😉 В Двореца си намерихме и един нашенец, който работи там. Човека ни упъти подробно откъде да минем и какво да разгледаме, подарихме му и мартеничка, абе, много готин.

В двора на Двореца на Дожите

Най-голямата зала без колони в света

Още първата вечер се ориентирахме към по-практичните неща – трябваше да се намери супермаркет. Благодарение на един афро-италианец, продавач на оригинални чанти Гучи  на опънато килимче на един ъгъл, открихме магазин от позната и у нас верига супермаркети. Цените – супер. А уискито дето у нас е трийсетак там беше с десетачка по-евтино. Удостоихме го с внимание неколкократно. Установихме и друг интересен факт – местните бабки са нагли почти колкото нашите, сигурна съм до една бяха тренирали някакъв спорт като „бутане с кошници” и „скоростно предреждане на опашка”

Ориентирането във Венеция се оказа трудно, да не кажа непосилно.

Местните като ги помолиш да те упътят, първо – разбират чудесно английския ти, но отговарят на италиански, поне голяма част от тях. Второ – измерват разстоянията в минути, сякаш непременно всички се движим с една скорост. И трето – вечно ти казват да вървиш направо, а ТАМ НЯМА НАПРАВО! Резултата – три дни във Венеция, три сериозни загубвания, въпреки наличието на карти, табели и всякакви езици в наличност като варианти за комуникация. И да знаете посоката, в която трябва да се движите, и да тръгнете по уличка в тази посока, то тя по неведоми за нас причини прави няколко пъти обратен завой, прекарва ви през всякакви неочаквани места и най-накрая ви извежда на километри от желаното място. Колко разказчета съм изчела за романтични загубвания във Венеция…а ние като се загубихме попаднахме късно вечерта в един пуст квартал, ама зловещо пуст, казвам ви. Минавайки по едно мостче се обърнах за беля назад, а на отсрещната оградка нещо като статуя на разпнатия Христос, ужас! Като жив разпънат човек ми се видя. За мое успокоение статуята подейства на всички така 😉 та не излязох само аз бъзла 😉 Постарахме се да напуснем призрачния квартал моментално и подтичвайки. Като цяло романтиката на града някак ми убягна. Вероятно тълпите от хора, а и факта, че бяхме солидна 6-членна група допринесе за това ;). За сметка на това карнавална Венеция ми се стори най-забавното, весело и купонджийско място на земята ;), а усмивките на хората се запечатаха като един от най-ярките ми спомени оттам.

Вечерните забавления по програма на карнавала /много ги обичам програмите, до една не ги следвам/ бяха главно на площад Сан Марко.

Концерти, балети, конкурси и т.н. През тях минавахме колкото да отчетем присъствие. Имаше билетчета за седящите места за около 5Е, но по-голямата част от зрителите го раздаваха правостоящи като нас. Другите забавления през карнавалните дни са баловете в разни дворци с кувертче 250-450Е. Както каза един от групата „тия балове трябва да са със солиден happy end, за да оправдаят входната такса” 😉 /помни ли някой филма „Широко затворени очи” :))))))/. За нас вечерно мероприятие №1 стана откритата дискотека близо до моста Риалто. Вход свободен и пълно с маскирани млади хора, които се забавляват яко. Загряващо шишенце в джоба и се присъединихме и ние. В тесните улички, по които се промъквахме на път към моста, се носеше непрестанно аромат на трева /помня го от младини :)/, та докато стигне човек площадчето с диджея вече се е напушил порядъчно 😉
Често срещани бяха и сергийките с греяно вино, то не че е нещо особено, но като е по-хладно става за загряване. Друга „улична” забележителност бяха артистите. И с радост да споделя, че там ги приемат точно като артисти. При нас, струва ми се, малко изкривено ги възприемаме като просяци. Там тази специфична група творци се радваше на голямо внимание.

karnaval_venecia_img_0066

Уличен артист

Почти един цял ден прекарахме на остров Мурано при стъкларията. До Мурано важи билетчето за градски транпорт. Ние ползвахме карта за всички линии за 24 часа за скромната сума от 18Е. Много ми хареса тази разходка с корабче между островите. Погледахме и майсторите, които правят всички тези красоти от стъкло. И се завряхме в хиляда магазинчета за стъкло и сувенири, където снимането също е забранено…Голяма досада бяха тези забрани за снимане. Последва обяд близо до крайбрежната улица на Мурано, състоящ се предимно от лазаня, вино и мрънкане за малките порцийки, които поднасят италианците. :))))

Много полезен се оказа пътеводителя на Нешънъл Джеографик.

От него си набелязахме за посещаване няколко по-интересни църкви и галерията на братството Сан Рока, рисувана от Тинторето и учениците му 24 години. Уникални картини, които спират дъха ти. С огледало можеш да разгледаш тавана, за да не те заболи врата. Вход – 7Е. Снимките – забранени. Нищо ново. Но тук пазят зорко, даже посетителите като те видят и ти подвикват No foto, no foto…

Св. Панталеймон или San Pantalon 🙂

има уникално изписан таван. Имаше хванали се на бас дори, че крачката са барелефи, а не рисунки :).

karnaval_venecia_img_0652

Таванът на Сан Паналон

Хиляда пъти вече ме попитаха возила ли съм се на гондола – не. Но за цените ще ви осведомя – спазарихме си гондолка за 6 човека за 80Е. Някъде из пътеписите прочетох веднъж, че приличали на катафалки , споделям мнението. А и някак си не ми пасваше гондолка за шестима! За двойка по-става. И на водните таксита проверих цените, ей така за инфо – по 10Е ни поиска един чаровен мургав венецианец, като не ме и попита за разстоянието, вероятно няма голямо значение, ако се пътува в самата Венеция, там всичко е близко. . Подозирам, че цялата женска част от групата имаше желание да се повози на това такси 😉 .
Тръгвайки към карнавална Венеция имах лееекото притеснение, че сбъркахме с периода на посещение. Опасявах се, че от тълпите няма да успеем да видим нищо, а само ще се изнервим. Оказа се невероятно забавно изживяване! И ако имам възможност догодина пак! Надявам се снимките да са по красноречиви от мен 🙂 Чиаоо!

Витрини

Карнавална Венеция вечер

Eто ни и нас 🙂

Муранско стъкло

Боклукчийски „камион“

Пробвахме, но не ни върза 🙂

На пазар за карнавални маски

„Катафалките“



Край

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

6 коментара

февр. 11 2011

Импровизирано из Венеция и Верона

Днес, мили мои, Мария ще ни води да обиколим Верона и Венеция. Тя сама си признава накрая „В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона… Останалото… ех, останалото са детайли.“ :), наблягайки на думата ЕХ 🙂 Завиждам – аз не го мога 🙂


Приятно четене:

Импровизирано из Венеция и Верона

По каналите на Венеция, Италия

В Бургас е зима. Но не бяла, пухкава и мека, а от онези зими, които те карат да си спомняш с носталгия за лятото, дори да не е твоят сезон. И понеже казват, че спомените стоплят, реших да се разходя из Италия. И вие с мен…

Винаги ми е била мечта. Но не Рим. Не Милано. В съзнанието ми е като пътешествие с кола под наем и карта, която не мога да разчитам, не заради италианския, но давам съвети по интуиция „сега направо, сега завий, сега спри“, музика, смях, малки градове и села, които никога преди това не съм чувала и няма и да чуя, гостоприемни непознати хора, открити пазари два пъти седмично, откъдето ще си купувам ягоди и топли франзели…

Спирам тук. Защото този пост не е за Италия. А за Верона и Венеция. Повече за Венеция. И нея съм я мечтала, и нея не по начина, по който я видях, но ми хареса. Въпреки, че всички казват, че Верона е по-хубава. Във Венеция има магия. Която осъзнаваш , докато пътуваш в претъпкано с туристи от къде ли не корабче и виждаш докъде стига водата на различни прекрасни къщи, едно време пълни с живот, сега с носталгия по дните, в които стълбите към входните врати не са били покрити с вода.

Но как ви почнах отдалече само…

Знаете ли кога започва едно пътешествие? Не е на датата, отбелязана като „departure”. Започва в мига, в който закупите билета и започнете мислено да вървите по улиците на (не)познат град. Да си представяте как ще го почувствате и какво ще остави у вас като вкус… И никога не знаете дали ще искате да се върните отново. Защото понякога като постигнеш една мечта разбираш, че някак не е това, което си си представял… Това правило важи с особено голяма сила за пътешествията.

Моето пътуване започна някъде през април. Чрез статус на приятел във фейсбук „happy birthday WiZzair & 10x for the 20% off” или нещо подобно. Харесах дати, харесах дестинация, реших да подаря едно пътуване на сестра ми, предложих на приятелка, която знаех, че ще каже „да“ и така. Всичко стана толкова бързо, че нямаше време за колебания. Признавам и друго- едно от новогодишните ми обещания е да посещавам по една нова дестинация всяка година. Тази избрах да е Италия.

Датите бяха 12- 13 14 август. На 15-ти имах имен ден, от който сега като се върна назад не ми е останал никакъв спомен. Освен, че беше в неделя. О, и , да, ходих на Спирита, но не беше като първата година. Както и да е.

Пристигнахме в Тревизо

късно в четвъртък. Такси и към хотела. Не помня име, затова и да ви разказвам за него няма смисъл. Рецепциониста не знаеше грам английски и настаняването беше на магия. Първото нещо, което попитахме, разбира се, бе къде е най-близкият ресторант. Така приключението открихме със спагети и бяло вино.

Тревизо, Италия

Тревизо, Италия

Петък. Автобус, влак и към Местре. Оставяме багажа и към гарата, от там отново на влака и към

Верона.

И точно тогава, защо не, решава да се изсипе порой. Пристигнахме към 1-2 часа следобед и от гарата поехме само направо… 🙂 Тук е мястото да спомена, че не си бяхме направили никакъв план за тези 72 часа, които имахме всичко на всичко. Предварително бяхме решили да го караме на интуиция. Нямахме карта, нямахме гид, не знаехме кое трябва да се види, кое може да се пропусне, всъщност… не знаехме нищо. Дори си спомням, че бях забравила за къщата на Жулиета във Верона. И преди съм го казвала- не обичам бягането от една точка до друга. Обичам да имам времето да усетя един град. Да се разхождам спокойно, без да мисля какво (евентуално) пропускам. Защото снимки на забележителности много. И…?

Верона, Италия

Верона, Италия

Разходката във Верона продължи около 3 часа (колкото, всъщност, имахме и във Венеция all in all) и ни отведе до въпросната къща, стената пред която е много по-интересна, и до Арена ди Верона. На стената не написах име. Написах пожелание. Молба, ако предпочитате. Към съдбата.

Обратно на влака и към Местре. Там ни чакаше отваряне на бутилка бяло вино с химикал, споделяне на впечатления, мечти за утрешния ден и… осъзнаването, че след като единият фотоапарат, с който бяхме , се счупи във Верона, другият е (почти) без батерия. Да…забавно. Повод да се върнем отново, казахме си по-късно.

Събота. Подобно на Париж,

Венеция се свързва с любов.

И както не веднъж съм казвала това за първия, тази първа асоциация ограбва от очарованието на тези места, когато си там сам. Но пък е толкова красиво (във Венеция) и пълно с народ, че поне аз… хм, май забравих за всякакви асоциации и прочие.

По каналите на Венеция, Италия

По каналите на Венеция, Италия

Венеция е къси тесни улички,

свързани с малки мостчета, преминаващи гондоли, магазинчета за маски и тълпи туристи.Поне тази Венеция, която успяхме да видим за около три-четири часа. И тук вървяхме единствено по интуиция (следването на табелите е по-объркващо) и имахме само две задължителни точки: площада Сан Марко и…а, да, това не е точно точка…да се качим на гондола. Останалото отново бе въпрос на импровизация.

С гондола по каналите на Венеция, Италия

Какво показват дамите: моста или младежа? ;-)

Гондолиер –  Венеция, Италия

Господи, какъв мъж! (бел.от редакцията ;-)

За късмет попаднахме на най-готиния гондолджия ever ever! От онези super-sexy-cool момчета :))

А самото преживяване…. самото преживяване беше приказка. Не може да се опише. Поне на мен не ми стигат думите. Спомена все още е супер жив и мога за секунди да затворя очи и да се пренеса в гондолата, носена по тесни тесни канали, измежду стари къщи, напомнящи за… романтика и един друг свят. Свят на кавалери и дами. Може и в обратен ред.

С гондола по каналите на Венеция, Италия

С гондола по каналите

С гондола по каналите на Венеция, Италия

Всъщност май гледа към гондолиера? ;)

А Сан Марко… Сан Марко беше като картина.

Не, по-хубаво, защото бе истина. Един от онези моменти , в които спираш, и времето с теб, и се ощипваш, за да провериш дали не сънуваш…Дишаш с пълни гърди и се усмихваш. Благодариш. Чувстваш се толкова, толкова щастлив…

Сан Марко – Венеция, Италия

На кафе във Венеция, Италия

Тук отварям скоба. При първото ми връщане от Варшава (XII. 2007) донесох плакат на някаква двойка, които се целуват на този площад в мрачен и дъждовен следобед. И го залепих на стената в стаята си. И си мислех… кога ли, ако, ще посетя Венеция… С всички приказки за гондоли и гълъби…? Ето, че можело. Затварям скобата.

Някъде преди или след Сан Марко минахме и покрай витрината на едно от онези магазинчета, в което мога да прекарам часове. Буквално.

Пътешествието приключи със сладко капучино на същия площад в някакво страхотно кафене, което по-късно прочетохме, било сред must-see. Имаше моменти, в които дори и не говорихме. Само гледахме към хората, площада, всичко… Гледахме и не вярвахме. Че сме там. Благодарение единствено на себе си. Защото, когато ти липсват вълшебства в живота, винаги можеш сам да станеш вълшебник и да си създаваш магия…

Магазин във Венеция

По каналите на Венеция, Италия

След три часа във Венеция бяхме напът към хотела, от там към летището. Като ударихне чертата се оказа, че от 72 часа, 6 сме обикаляли. По три във Венеция и три във Верона. Останалото сме прекарали по спирки, влакове, автобуси и т.н. И по-добре, защото се получи супер. От само себе си. Така стават най-хубавите неща, знаете.

Ресторант - Венеция, Италия

Венеция, Италия

***

В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона. Единственото, което ви съветвам е да предпочетете да спите в Местре пред Венеция. Останалото… ех, останалото са детайли.

Венеция, Италия

Момичета – Венеция, Италия

Пътешественички

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

15 коментара

ное. 16 2010

Из Венеция за кратко

Днешният пътепис с много приятен тон ще ни отведе до Венеция, за което ще ни разкаже Силвина. Приятно четене:

Из Венеция за кратко

Венеция - изглед от моста Риалто през нощта

Ако някой ви е казвал, че блогърите винаги отразяват събитията веднага, след като те се случат, да знаете, че не е бил съвсем прав. 🙂 Макар че вече е почти август, а пътешествието ми до Венеция беше през май, надявам се, че не е прекалено късно да разкажа за него, че даже и да се включа в една блог-игра.

Понеже не ме бива толкова в измислянето на истории, ще пробвам с краткия разказ за впечатленията ми от Венеция да участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Макар останалите участници в играта до момента да са прибегнали до художествената измислица (или поне така твърдят 🙂 ), това, което ще прочетете по-долу, е самата истина – мисля, че да потърся връзката между тези на пръв поглед несъвместими неща в реалността е още по-голямо предизвикателство, отколкото да си я измисля. Дали това отговаря на правилата на играта решавате вие, читателите. :)

Гондола

Дълго се чудих какво мога да напиша за този град, което вече да не е написано или какви снимки да публикувам, които да не са били показвани и преди, макар и заснети от някой друг. Мога само да потвърдя, че Венеция е идеалното място за разходка – направих си такава и през деня, и нощно време под звездите. Макар че през голяма част от времето ме валя дъжд, а термостатът на климатика в хотела май не беше съвсем наред, забравях за всички неуредици, когато тръгнех по улиците… или когато се качвах в градския транспорт. Сигурно сте чували, че Венеция е градът с най-очарователния градски транспорт – водни автобуси или т. нар. vaporetto.

VaporettoОтвътре малко наподобява автобусите на градския транспорт, но отвън…

Спирка на венециански воден автобусТова е спирката – плаваща платформа, към която „автобусът“ се привързва с въже и се застопорява, докато пътниците се качват и слизат.

Цялата атмосфера на града е уникална само заради това, че вместо улиците, по които се движим на всички други места, са заменени с вода. Допълват я тесните, симпатични улички, пълни с уютни ресторанти и магазинчета, пред които табелите и менютата са написани с истинско мастило, а не просто принтирани…

Цветарница

Ресторантче във Венеция

Не ми се разминаха и веселите случки, като срещата с група сънародници на моста Риалто. По принип тълпата туристи, снимащи се на моста, е напълно нормална гледка, както и това хората да се изчакват един друг, преди да позират за снимка на фона на Канале Гранде. Докато чаках няколко пъти през тези няколко дни, снимах доста хора от различни националности, които искаха да бъдат заедно на фотосите си. В повечето случаи молбата „Ще ни снимате ли?“ беше само словесна, но… веднъж, докато си изчаквах реда за поредната снимка, една ръка ме смушка в реброто. Вярно, деликатно, но все пак… Едва след като привлече вниманието ми, собственикът на ръката ме попита на чист български дали бих го снимала с компанията му. Въпросната компания леко беше разбутала няколко азиатски туристи и се беше подредила усмихната на перилото на моста… Изводи за това как работи умът на българския турист и по какво се различава от средностатистическия турист от други нации няма да правя, оставям ги на читателите – аз само споделям факти. 🙂

Още много бих могла да пиша, но тъй като смятам, че е по-добре Венеция да се види, вместо да се описва, спирам дотук с възторзите и ще завърша с кратка информация за това как да стигнете дотам, в случай, че сте се въодушевили.

Авиокомпанията: Wizzair лети от София до летище Тревизо (TSF), откъдето има редовни автобусни линии до предградията на Венеция и до самия град.

Хотелът: Хотелите в самия град са доста скъпи, затова отседнах в Местре, което се намира близо до самата Венеция и има удобен денонощен автобусен транспорт. Хотелът се казва „Aaron“ – в тиха уличка, уютен и симпатичен, но съвсем близо до гарата и до две автобусни спирки.

Пожелавам ви да имате възможност лично да се докоснете до магията на Венеция, а ако тази публикация ви е харесала, според правилата на блог-играта съм длъжна да ви подканя да гласувате за нея в Свежо с бутона по-долу. 😉

Автор: Силвина

Снимки: авторът

7 коментара

Older Entries »