Archive for the tag 'камион'

Ное. 16 2015

Преход към Ракти Сар, Манали и прохода Ротанг в Хималаите (Индия – част 13 от През Азия на автостоп)

Продължаваме заедно с Маргарита и Георги в пътуването им през Азия – започнахме с прекосяване на Турция, минахме през Иран, навлязохме в Пакистан, провинция Бeлуджистан , минахме през град Мултан, провинция Пенджаб, спряхме в Исламабад, достигнахме Аботабад, тръгнахме по „магистралата“ Каракорум, за да стигнем митичната Долина на хунзите, която подробно изследвахме. После направихме няколко трека […]

3 коментара

Ное. 14 2009

От Германия към Франция и Испания (част 2 от Околосветско пътешествие на автостоп)

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля цвета наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част втора

Към Франция към Испания

Сутринта беше мъглива и дори се опитваше да прекапва дъждец, но това е нещо съвсем

нормално за Германия,

особено в този сезон. Излязох от апартамента на Мирослава и се насочих към Панаира, където според hitchwiki има добро място за стопиране. Това беше една удобна автобусна спирка, но толкова рано в събота сутринта нямаше никакви мераклии да ми спрат. След 20 минути висене прецених, че тук няма да я бъде работата и се насочих към другото място за стопиране — някаква бензиностанция, където улицата от града се включва в магистралата. Въпреки, че на картата мястото изглеждаше близо (всичко изглежда близо на картите!), трябваше да вървя около 40 минути, половината от които по тревата отвъд парапета, защото пътят подозрително приличаше на магистрала, а не исках да довтаса полицията. Когато най-накрая, с подгизнали от мократа трева крака, стигнах мястото, видях, че бензиностанцийката е много малка. Тъкмо започнах да си представям едно дъъъълго чакане, когато късмета реши да ме опровергае. След само 5 минути, третата минала кола спря и ме взер. Младо момче и момиче, отиващи на 50 км в моята посока. Сууупер. Оставиха ме на една голяма бензиностанция, където се изтъпанчих с табелка Карлсруе. Този път чаках 10 минути и един германец на средна възраст ме взе, но не до Карслруе, а чаааак докъм

Фрайбург,

накъдето всъщност отивах.

Човекът беше образован и интелигентен. Разказа, че е пътувал доста с кола из западната част на Африка, с което успя да ми разпали мераците за Африка и взеха да ми минават разни мисли да запраша нататък когато стигна до Испания 🙂 Зададох му същите въпроси като на тираджията, но отговорите съвсем не бяха същите. Първо — той харесвал много Франция и хората там. Според него проблемите на тираджиите идвали от малко странната френска полиция, която доста ги мъчела.

На втория въпрос — за източните и западните германци, отговорът беше по-комплексен. Когато Германия е била разделена, западните германци постоянно са бленували за обединението — да се съберат отново с братята си отвъд Стената. Ходели са при тях, пращали са им разни по-луксозни неща, които не са се намирали там, чувствали са състрадание. Когато Стената най-накрая паднала и двете части се обединили, изведнъж всички осъзнали колко голяма е станала пропастта помежду им. И не само тази в манталитета и мисленето, а и икономческата. Изведнъж се оказало, че трябва да се вложат огромни инвестиции за какво ли не. Започнало свободно придвижване на работна ръка в западна посока, като идващите хора са били готови да работят за по-малко пари, само и само да си намерят работа, която е липсвала на изток. А това не се е харесвало на западните германци. Всичко се свеждало до общовалидното за всички хора — богатите смятат, че бедните искат да вземат нещо от тях, а бедните пък мислят, че богатите ги пренебрегват заради бедността им. Но нещата вече отивали към нормализиране и изравняване, макар че все още на изток животът бил по-евтин.

Стана дума и за изравняването между нациите и държавите в европейски мащаб. Според шофьора ми, сегашната глобална икономика с нейната жажда за печалба вкарва всички хора в едни и същи коловози и модели на поведение, което е много жалко, защото унищожава националната идентичност на хората. Французите допреди десетина години били много по-свободни и отпуснати, докато сега са започнали да заприличват на германците.

Така в сладка раздумка наближихме Фрайбург — първо мислех да сляза малко преди града, за да продължа по магистралата към Франция, но имах много време и реших да разгледам още един германски град. За разлика от външните части, центърът е със старинна архитектура, а уличките са тесни и павирани. Къщите са интересни и шарени, а точно в средата се издига огромна катедрала, около която се вие пазар, на който се продава както плод и зеленчук, така и дрехи и сувенири. Въпреки малките размери на градчето, стълпотворението по уличките беше огромно.

Пообикалях един час и се заех да излизам от града.

Франция е само на трийсетина километра

и реших да мина по някакви второстепенни пътища. Харесах си една спирка и зачаках с табела Мюлюз. Само след 10 минути една жена се приближи изотзад и ме заговори. Видяла ме и спряла колата си без да усетя трийсетина метра зад мен. Отивали да си напазаруват прясна риба от един голям френски супермаркет на 10 км преди Мюлюз. В тази част на Германия е много красиво — отляво на пътя се издига планината Шварцвалд, а отдясно се редят малки селца нахвърляни сред лозята, а слънцето печеше закачено на синьото небе — въобще идилия 🙂

Оставиха ме на супермаркета, който се оказа по-огромен отколкото си представях и само след 5 минути мъж и жена французи ми спряха с една таратайка и ме откараха до центъра на Мюлюз. Опитах се да звънна на Карин, с която имах уговорка от couchsurfing, но телефонът и даваше свободно, поради което тръгнах направо към адреса и. Разликата с Германия беше видима. Първото нещо, което забелязах е, че светофарите за пешеходци са различни:D Улиците не са толкова чисти и подредени, а на няколко пъти видях и прошляци. Във Франкфурт също бях видял такива, но те бяха почти незабележими — имаха достоен вид и ако Мирослава не ми ги беше показала, нямаше да ги забележа. Но тия тук си бяха най-обикновени пропадналяци пияници. А когато видях и няколко много дебели мъже, се замислих и с учудване установих, че не си спомням да съм видял толкова дебели хора в Германия.

Когато звъннах на Карин, отново не си вдигна телефона, затова зачаках пред входната врата на сградата. След десетина минути тя се появи и влязохме у тях. Прекарахме вечерта в разговори за пътешествия, разказвах и за България, за която тя не знаеше почти нищо, хапнахме и стана време за спане.

Четете по-нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version