Когато получих този пътепис, изведнъж ми присветна, че отдавна май не сме имали разказ, посветен само на Кайро в Египер. Днес Милена ще запълни тази празнина

Приятно четене:

Кайро – сбъдната мечта

Пътуването до така желаната дестинация Кайро се осъществи през ноември 2005 г., когато бях на 17. За което съм много благодарна на моя брат. Сигурно му беше омръзнало от моето мрънкане за пирамидите и цялата мистичност около тях, че когато видя рекламата по телевизията за тридневна екскурзия до Кайро, веднага ни записа.

„3 дни ?!” – някак си не ме устройваха, но имах ли право на претенции, а и все пак отивах в Египет – дали 30 или 3 дни, щях да се докосна до пирамидите.

   Първи ден

Тръгнахме към 1:00 през нощта от Бургас и към 5:30 бяхме на летището в София. Полетът ни беше в 8:30. Оказа се, че имаме малък проблем с документите…. и виждах как се разминавам с Кайро. Голям рев му дръпнах, а една от служителките само ми повтаряше „Недей да плачеш моето момиче, ще ти се образуват бръчки”… Какви бръчки? Та аз съм на 17 и искам да отида в Кайро, а ти ми казваш, че  може и да не стане! Така че сигурно съм поревала още 20 минути, след което се оказа, че оправиха нещата и можеше да се качим на самолета.

Пътувахме с чартърен полет директно за Кайро с група психолози, които отиваха на семинар. Полетът продължи два часа и половина, но за двете жени, които стояха пред нас тези два часа и половина се оказаха кошмарни – не можеха да запалят цигара цели два часа и половина. Сигурно пушачите ще ги разберат, но за мен и брат ми цялото мрънкане беше забавно, защото ситуацията беше все едно на живот и смърт.

Това ми беше първото пътуване със самолет

Беше някак си приятно, особено излитането. И ето, че се оказахме във въздуха. Наистина прекрасна гледка – от островите в Егейско и Средиземно море до пустинята в Африка.

Винаги ми е било интересно как мюсюлманите спират с работата си, когато дойде време за молитва* На това станахме свидетели, когато влязохме в сградата на летището. Почти всички бяха коленичели с броеници в ръце и се молеха. Цялата работа беше за 5-10 минути. През това време нетърпеливите пушачи търсеха място където да запалят по една цигара, докато ни оправят документите. Нашият гид Али беше така любезен да им покаже едно ъгълче в голямата зала , заобградено от стъклени прегради (точно като аквариум). Това място било специално за пушачи. Но доколото си спомням, те решиха да изчакат, докато излезем навън. След това на добър английски, Али ни каза набързо програмата и се натоварихме на автобуса.

Жигула,т.е.Фиат

Първата гледка след летището е

богаташкия квартал

Чисти, подредени сгради, на някои от терасите се виждаха чистачки, които бяха облечени в типичните за сериалите униформи – сини и бели престилки. И много зеленина. Наблягам пак на чистите сгради, защото след този квартал не видях повече чисти сгради (освен музея). Тъй като вятъра довява много пясък от пустинята, повечето фасади са кафяви или жълтеникави. Затова и повечето прозорци имат дървени кипенци. А за климатиците – нямаше и помен от бял метал. Като цяло всичко беше в пясък.

Богаташкият квартал

От скъпарския квартал изведнъж попаднахме на строителна площадка. Повечето сгради бяха построени до първи етаж, а нагоре се извисяваха арматури. Али ни обясни, че било така, защото за недовършени сгради се плащат по-малки данъци.

Трафикът в Кайро е нещо страшно

Но това сигурно е нормално за мегаполис, все пак до 2005 г. населението в Кайро наближаваше 17 млн. души.  Най-големия град, който бях посещавала до преди това, беше София. И там трафикът ми се струваше ужасен, но в сравнение с Кайро, София е прекрасна. А за Бургас да не говорим. Та ние в Бургас почти си нямаме задръствания.  Да се върна при движението в Кайро – много коли, автобуси, мотори, колела. Абе от всичко по много. И клаксони – много клаксони. Широки платна, през които колите преминаваха без мигачи. Да отбележа, че там почти няма кола без драскотини.

Градският транспорт

– дано никога да не ни се налага да пътуваме с техния градски транспорт. Маршрутките бяха без врати, а вътре пътниците наблъскани като сардини в консерва, и последния качил се висеше през вратата. Доколкото разбрахме, за да вземеш книжка в Египет, не държиш никакви изпити. Станеш ли на 16 (не съм сигурна за възрастта), по право вече имаж книжка. Може би и затова движението в Кайро е пълен хаос. След час успяхме благополучно да се доберем до

хотела,

който се намираше далече от центъра, но в приятен квартал, близо до река Нил. Хотелът представляваше 10 етажна сива сграда 3 *. Стаята ни беше на 7 етаж. Не беше нищо особено. Две легла, гардероб, стар телевизор с максимум 5 канала.

В банята беше забавно,

и не толкова самата баня, а гледката навън. През малкото прозорче буквално можех да пипна съседната сграда.  Добре, че на душа имаше завеса. Абе за 2 нощувки, хотелът си беше идеален. След като се настанихме, с брат ми решихме

да се поразходим из квартала

Пиколото ни обясни  къде можем да опитаме добре приготвен фалафел и ни опъти до най-близката банка, за да обменим пари. Макар че на доста места се разплащахме с долари.

Излязохме на главната улица, която беше успоредна на

Нил

Направи ни впечатление, че бреговете на реката, а и самата река са много мръсни и доста бездомници живеят там. Нил се ползва също и за речен транспорт. Наистина се чувствах странно, защото бях толкова близо до пирамидите – до вчера ги гледах по National Geogrphic, а ето че съм на няколко километра от тях. Сега си спомням как, докато си опаковах багажа , моято приятелка Сузи ми повтаряше: „Милена, вземи си къси поли и панталонки, защото там ще е топло.” Взех си, но добре, че си взех и дълги панталони. Наистина беше топло – към 25 градуса, но докато се разхождахме с брат ми по алеята над Нил, едно момче, което беше седнало с приятелката си на една пейка, така хубаво ме освирка, че през другите 2 дни дори и не сетих за къси дрехи.

Нил

Докато търсихме заведението за фалафели и правихме снимки, имах късмета да се подпра на няколко палми, вследствие на което приютих по себе си голям брой мравки. Така че ако видите палми в Кайро, а вие ще видите, защото са навсякъде, ги подминавайте без допир

Може би след час лутане стигнахме до ресторанта (разбира се той не е толкова далече от хотела, но ние като туристи си се позабавихме малко  ).

Ресторантът (силно казано) беше доста мизерен

Но се доверихме на пиколото и пробвахме фалафелите. Това всъщност е подобие на нашите дюнери, само че вътре слагат някакви кюфтенца от зеленчуци. Абе, то и аз не разбрах какво точно има вътре, но бяха вкусни. За двата фалафела заплатихме 1 $. След това седнахме в една пицария – приятно местенце, с добро и бързо обслужване. И сега докато пиша, ми изникват не само спомените, но и вкусът на пицата . А на връщане към хотела открихме едно магазинче за сладолед, което уважихме и пред следващите 2 дни. Продаваха уникален шоколадов сладолед с парченца шоколад. Не съм намерила все още подобен в България. Като цяло храната в Кайро не е скъпа, напитките са по-скъпите продукти. А за емоциите от разходката – бях развълнувана от самото място, а кварталът беше просто съвкупност от сгради, повечето, от които доста мръсни в комбинация с много шум от коли и хора, и всякакви миризми – дали храна, дали боклук, или миризмите, които идваха от реката. Но по някакъв начин не оставаш безразличен към мястото.

На покрива на хотела имаше ресторант с басейн. И след като се събрахме привечер, Али ни качи горе, за да видим Кайро по тъмно. В далечината, сред всичките светлини, се открояваха 2 тъмни места. ПИРАМИДИТЕ… и след няколко часа щях да съм там . След като се полюбувахме на гледката, решихме да намерим някое заведение наблизо до хотела. Разбира се, никъде не сервират алкохол, но за сметка на това е пълно с наргилета. Искахме да седнем на

заведение, където предлагат типична арабска кухня, но това се оказа мисията невъзможна

Затова седнахме в един италиански ресторант с още няколко човека от групата. След като хапнахме, си поръчахме наргиле** – някак си това беше чара на заведението. Над всяка маса се бяха заформили облаци от дим и се носеха най-различни аромати – на череша, ананас, праскова и други плодове. Така се забавляваха арабите, не им беше необходим алкохол. Наместваха се удобно в креслата и до всеки един от тях се поставяше наргиле. И така до към 23:00. Сега не мога да си спомня как съм се чувствала преди да заспя, но си спомням, че спах като къпана и двете вечери. И така няколко часа до заветната цел…

Втори ден

Сутринта хапнахме набързо в ресторанта и поехме към

музея***

Бях много развълнувана, защото тепърва се очертаваше много интересен ден. Маршрутът от хотела до музея беше не повече от 40 минути. Но влизането в музея – повече от час.

Сградата на музея беше голяма и красива, оцветена в червено и бяло. Дворът също беше внушителен. Личеше си, че го поддържат. Навсякъде райграс и малки кипри храстчета. А сред тях статуи на богове и умалени варианти на пирамиди с различни йероглифи по тях. Бонус към цялата картина – хора от цял свят. Чуваха се най-различни езици – немски, френски, руски, италиански, китайски. Общо взето цветна и добре озвучена картина.

Сляхме се с тъплата и поехме към входа. Там охраната ни помоли любезно, или по-точно посочвайки една картинка със зачеркнат фотоапарат, ни подкани да си оставим камерите в сейфовете. Доколкото си спомням, входът беше включен в цената на екскурзията. И след това в колонка по двама, започна нашата обиколка. Не мога да си спомня дали от 3 или 4 етажа се състоеше сградата. Спирахме се почти на всяка забележителност като изчаквахме търпеливо групата пред нас да освободи място. Ако на двора беше шумно, вътре беше 3 пъти по-шумно. И  в един момент незнаех дали да слушам нашия английскоговорящ гид, или да подслушвам руския, който се чуваше от съседна група.

Наблюдавахме предмети, които бяха на хиляди години и някакси оставахме без думи. Но наистина онемях пред златната маска на Тутанкамон. Бях я виждала само по телевизията, но сега стоях срещу нея. Толкова близо и така се бях вторачила , че за малко да си блъсна лицето в стъклената преграда. Маската е много запазена, сякаш е направена наскоро и наистина е много внушителна. Разглеждахме най-различни предмети, които хората са използвали в ежедневието си през вековете. Даже в средата на едната зала бяха поместили рибарска лодка. След близо 2 часа, гидът ни обясни, че срещу 20 $ може да влезем в залата с мумиите. Но аз не изявих желание, така че имахме още около час свободно време да се разходим из музея. Ако нямаше толкова народ, нещата щяха да се развиват по-бързо. Но най-вече да имаш малко уединение, за да се насладиш на забележителностите. А при нас се получаваше „И това е…от 2 до 5 минути история за предмета… Хайде придвижвайте се по-бързо напред…”. Но просто няма друг вариант. Все пак в двора сигурно имаше още 1000 души, които напираха да влязат, а пред централния вход се трупаха и следващите автобуси.

Излизайки от музея, бяхме натрупали много емоции. Имах чувството, че пирамидите ще ме довършат емоционално . Но преди да стигнем до тях, имахме обяд и посещение на ателие за папируси. Обядът ни беше в

ресторант, който се намираше до пирамидите

Не можех да повярвам. Ето че най-накрая ги виждах наистина. Ресторантът беше на втория етаж, с големи френски прозорци, за по-добра видимост.  И този път нямахме късмет с арабската кухня. Сервираха ни типични за България ястия – ориз със зеленчуци, риба, салата зеле с моркови, шопска салата (но без сирене ). Така че обядът с нищо не ни впечатли. Впечатляваше ни гледката. Забелязахме, че върхът на едната пирамида го няма. На негово място се извисяваха някакви железа. Така и не разбрахме как се е получило това. Пирамидите са построени от каменни блокове и това се вижда много добре. Но върхът на Хеопсовата пирамида е загладен( или това, което беше останало от върха). Али ни обясни, че има теории, които твърдят, че целите пирамиди са били гладки и изрисувани, но с времето тази мазилка е изпадала. Това така и не е доказано.

След като хапнахме, отидохме пеша до

ателието за папируси,

което се намираше на 10 минути от ресторанта. Прекарахме около час вътре. Показа ни накратко как се прави папирус, защото истинския процес отнема месеци – от подготовката на хартията , до изрисуването й. Събрахме интересна информация. Но честно казано не ме свърташе като знаех какво ни предстои. А и вече ги бях видяла отдалеч. Нали знаете какво се получава като дадеш на гладно куче парче месо, та и по-голямата част от групата се чувствахме така. Искахме си пържолата (образно казано ). И ето вече натоварени на автобуса – потегляхме към едно от чудесата на света.

Жена

Винаги, когато съм гледала предавания за

пирамидите,

съм оставала с впечатлението, че те са много навътре в пустинята.Е, не са!

Излязохме от квартала и след 10 минути спряхме на паркинга до пирамидите. Някак си се чувствах щастлива, че ги виждам от 10 метра, но бях и леко разочарована. Слязохме от автобуса и ни нападнаха продавачите. Много са нахални. Колкото повече им отказваш, толкова повече се амбицират да ти продадат нещо. Затова брат ми ни купи едни малки каменни скарабеи и ни оставиха намира. О

ще със слизането беше лудница. На паркинга имаше най-малко 20 автобуса. Картината от музея се повтаряше. Много народности, много езици. И много нахални продавачи. Не можех да се насладя на гледката и на чувството. Не че не бях щастлива, напротив – чувствах се много добре, но исках просто да застана за минута на едно място и да им се насладя. Е, това нямаше как да стане с целия този шум и с всички хора около нас. Затова се насочихме към Хеопсовата пирамида. Покатерих се по каменните блокове и се наместих на един от тях. Там нямаше кой да ме побутне.

Стоях си на Хеопсовата пирамида и гледах към Кайро

Чувството няма как да се опише. Мислех си : „Следващия път като ги гледам по National Geographic ще си кажа „Аз съм била там, на онзи каменен блок, стоях си и си люлеех краката” и ще съм много доволна****. Малко по-нагоре от мен се намираше

входът за вътрешността

Всеки можеше да влезе (стига да нямаше проблем с клаустрофобията), но не си спомням срещу каква сума. Тъй като чухме коментари от излизащите хора, че не е това, което са очаквали, се отказахме да влизаме. Направихме си снимки и решихме да пообиколим. На всеки ъгъл имаше полицаи. Тъй като от пирамидите падат от време на време малки каменни късове, жителите от околието ходели да си ги събират. Представяте ли си да си сложите камък от великите пирамиди в основите на къщата си?***** Запътих се аз да се снимам в края и в кадър влезе единият полицай, който след това се хилеше и повтаряше „Money, money”. Там всъщност всички го повтарят . Всеки се опитва да ти се напъха в снимката, за да иска после пари . Ако им откажеш, не се сърдят. Поне всички бяха засмяни и весели.

Имаше и патрули, които обикаляха около пирамидите – полицаи на камили. Пообиколихме още около час, след което отново се качихме на автобуса. Свалиха ни 2 км по-нагоре. Там се намираше панорамата. Също така, който имаше желание, можеше да се качи на камила. Мен ме хвана страх, като видях как първо си наддига задницата и този, който е отгоре стремглаво тръгва напред. Ако не се държиш здраво, ще имаш близка среща с пясъка. А това пък никак не се препоръчва, защото камилите се изхождат там. Те май навсякъде го правеха, защото където и да се спреш на панорамната площадка, си полъхваше много неприятно. А някои от приятелите ми искаха да им донеса пясък в бутилки. Доста бързо се отказах от тази идея.

5 долара за слизане ;)

Време беше да посетим и

Сфинкса

Намираше се малко по-надолу от пирамидите. И там имаше много хора. До самият Сфинкс се намира залата за балсамиране. Пообиколихме вътре и от единия изход излязохме на около 5 метра от Сфинкса. Отблизо е много красив. И отново в главата ми излиза въпроса „Боже, как са ги направили тези неща, дали наистина версията за НЛО не е вярна?” . Като ги видиш отблизо, ти се струва още по-невъзможно да са дело на хора.

Да се върна на Сфинкса – Али  ни разказа какво се е случило с хубавото му лице. По време на войната с французите, една ракета (снаряд – по времето на Наполеон не са ползвани ракети – бел.Ст.) била отнесла носа му и сега той се намира в музей в Англия (доколко е истина това, не мога да ви кажа ). Веднага се сещам за френския филм за Астерикс и Обеликс и как скриха носа му под него. Е, не е под него, в Англия е. Макар че не проверихме. Затова щяха да са необходими доста напъни и  помощ от кранове 😉 Сфинксът се намира близо до един от кварталите на Кайро. Какво ли е да живееш там? Излизаш да си простираш прането и си гледаш Сфинкса. Най-вероятно не му обръщат никакво внимание

(снимки от 27 до 31)

В програмата следваше посещение на

руска парфюмерия

Тя се намираше на 5 минути ходене от Сфинкса. На влизане в парфюмерията ни посрещнаха отново с чай от каркаде. И този път го пропуснах. Забравих отначало да отбележа, че навсякъде те посрещат така – на летището, на пазара, в хотела, в магазините. Подават ти една табла с малки чашки (като за шотове), пълни с червена течност – чай от каркаде. Студен, горчив, без грам захар. Аз лично не бих повторила повече от 1 път. Помещението в парфюмерията представляваше дълъг, широк коридор, в края на който се намираха големи дивани, на които ни настаниха. Разказаха ни за началото на парфюмерията и за продуктите, които предлагат. Стените представляваха  множество от малки кутийки, в които имаше шишенца с най-различни аромати.  Брат ми си купи ароматно олио за масаж за 30 $. Пробва го 1 път и сигурно го е изхвърлил. Това нещо нямаше попиване в кожата,а си беше доста мазно. Като цяло неприятна история . След парфюмерията ни закараха в специализиран магазин за сувенири. Накупихме една торба с малки скарабеи, сфинксове, пирамиди, богинята котка. Абе торба за 50 $. Ако някой ден решите да ходите в Кайро, не прибързвайте с тези магазини, защото на следващия ден минахме през един пазар (подобие на Капалъчърши) и тези покупки няма да ви излязат повече от 20 $.

След още час, доволни и леко изморени, се запътихме към хотела. Бях леко тъжна, че си тръгвам, но и не ми се оставаше там. В този момент просто исках да се изкъпя. Имах чувството, че съм като мръсните сгради, цялата полепнала в прах. То така си и беше! „Героите са изморени, но готови за още приключения” – така бих описала почивката ни в хотела след тази разходка. Но за вечерта си бяхме заплатили круиз по Нил с вечеря. Така че нямахме много време за размотаване.

Малко отклонение: от турагенцията ви дават списък с допълнителни екскурзии. Избирате и доплащате към пакета.

Круизът по Нил струваше 50$ на човек.

В тази цена влиза и вечерята, без напитките. Както вече споменах, храната е евтина, но напитките са скъпи. Вечерята беше на блок маса, вкусна и на корем. Особено десертите . Но за едно кенче кола и бира (250 мл), платихме 20 $. Но си заслужаваше – програмата беше много хубава. Имаше кючекчиня и други аниматори. Можеше да се излиза и навън. Корабчето беше на 2 етажа. Ние бяхме на първия (цялото помещение беше ресторант). Останахме много доволни от круиза. Към 23:00 тръгнахме наобратно за хотела. Въпреки късния час, беше доста оживено и отново имаше задръствания.

Трети ден

Ето че в 9:00 бяхме готови за напускане, оставихме по някой и друг долар на възглавниците за камериерките и тръгнахме (персоналът навсякъде е много любезен, така че оставянето на бакшиш не се чувства като задължение).

Пихме по едно кафе в лоби бара и се натоварихме на автобуса. Преди полета щяхме да посетим пазара, за който споменах. Какво да ви кажа за него – голям избор от сувенири, отново нахални, настойчиви продавачи и всякакви странни миризми. Ако обичате да се пазарите – това е мястото :).  Докато минавахме покрай една сергия, възрастен мъж ни попита откъде сме. В отговор на това, че сме от България, чухме “готина мачка” = готина мацка. Пак е запомнил нещо човека 🙂

Пазарът

Минахме безпроблемнно проверките на летището.

Качихме се на самолета и … проблем

От голямата жега спирачките, с които застопоряват гумите на самолета, бяха започнали да се топят. Не ни дадоха да слезем и така си постояхме 2 часа, докато излетим. Сами можете да се досетити как това се отрази на пушачите :). В 23:00 трябваше да кацнем в София, но това се случи към 1:00. От Кайро си тръгнахме по тениски. Да е било към 26 градуса. Малко преди да кацне,  ни съобщиха, че в София вали сняг и е –3 градуса. Не бяхме подготвени за такова време. Затова сложихме блузите с дългите ръкави, които бяхме взели за всеки случай, минахме набързо през проверките и се качихме в колата. Добре, че родителите ни ни чакаха, иначе щяхме да замръзнем като шушулки. Споделихме набързо впечатленията си и съм заспала. Само след минута отворих очи и вече си бяхме в Бургас. Това ми се стори най-бързото пътуване София – Бургас, което съм имала :).

*Това се случва само в арабските страни. В други мохамедански страни, като Турция, трудовият процес си продължава без прексъване – бел.Ст.

**Много е гнусно, нали? 😉 – бел.Ст.

*** Става дума за Египетския музей в Кайро – бел.Ст.

****Хубави мечти. Подкрепям! – бел.Ст.

*****Прегледайте основите на къщите в Търново 😉 – бел.Ст.

Автор: Милена Бахчеванова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Кайро– на картата:

Кайро