Archive for the tag 'Калотина'

мар. 15 2017

От Монблан до Ихтиман (2): От Венеция до Сливница с велосипед

След като изкачихме Монблан, днес с колело ще тръгнем от Алпите към България. Приятно четене: От Венеция до Сливница с велосипед част втора на От Монблан до Ихтиман Полетът на Симеон беше в 14:00 часа, така че не бързахме много сутринта. Станахме, събрахме всичкия багаж, закуска на летището и хванахме един от многобройните рейсове към […]

3 коментара

февр. 09 2010

До Миджур през Сърбия

Признавам си, че харесвам необичайния подход над обичайни неща. В случая това е един връх в Стара планина, за който единствено знам, че има кръстена улица в София на негово име. Е, този връх се оказва, че е и най-висок връх на… Сърбия. Любомир ще ни разкаже за неговото изкачване. Приятно четене:

Едно пътуване до… първенеца на Сърбия, така познатият ни връх Миджур –

най-висок в Западна Стара планина

И така след дълго отлагане най-после дойде ред и на най-високия връх в Сърбия. След като Косово се обособи като самостоятелна държава сърбите си останаха с първенец Миджур. Имах желание да изкача най-високите върхове на балканите и след родния Мусала; Гръцкия Митикас в Олимп; Румънския Молдовяну в Карпатите; Черногорския Колац в Проклетия, Миджур изглеждаше като едно лесно допълнение.

Приготовленията бяха направени, стартовия пункт е село Горни лом, а групата ясна – Аз (Любо), Иван и Краси. Лягам си , но нещо не ми дава мира – сякаш не ми се струва уместно да качваме сръбския първенец откъм България. Дали не може откъм Сърбия? А защо пък не?


Ставам и се лепвам за компютъра. Информация за качване от Сърбия нищожна, но пък разбрах поне, че трябва да стигнем до хижа Бабин Зуб и от там е подхода. Поориентирах се за някое по-близко населено място, до което да стигнем и си казах, че това е достатъчно, а за точния път ще се ориентираме на място (няма да е за първи път).

Лягам си и ставам към 4:30, звъня на другите да си вземат паспортите и да не ме питат защо, че по-късно всичко ще им стане ясно. Срещаме се към 5:30 пред блока, споделям за идеята, която се приема радушно и завъртам ключа. Двигателят на колата доволно изревава, че пак ще се разходи из чужди земи и потегляме към Калотина.

Четете по–нататък>>>

6 коментара

Ное. 06 2009

Неделна разходка до Погановски манастир

Днес вече аз съм наред да ви разкажа за едно хубаво място близо до София — Погановския манастир. Приятно четене:

Неделна разходка до Погановски манастир

Цяло лято не ми остана време, та точно като почнаха студените есенни дъждове се наканихме да идем до Погановския манастир. Но пък какво да правиш в студена дъждовна неделя в София една седмица преди да пуснат парното? Решихме, че в колата във всички случаи ще е по-уютно 😉

Защо точно Погановския манастир?

Първото беше, че почти съм израсъл на едноименнната улица в София. Втората е, че любимото ни манастирче за неделно посещение (Седемте престола край Елисейна) е сравнително далеч за мокро каране през есента с летни гуми. А третата беше, че ми се ядеха вешалици от известно време 🙂 Имам си зелена карта, така че нищо не ме спираше от това импровизирано пътуване. (хора, не се стискайте за десетте лева за картончето за зелената карта — тъпа икономия е!)

Оставихме малката при баба ѝ да се гледат в неделя (на нея не й се ходеше), а ние с любимата се качихме на Опела и газ към границата.

Пътят до Калотина

е почти перфектен (почти, заради това, че е редно да бъде магистрала — но „и на том спасибо“: асфалтът е супер, може да се кара със 100 без проблеми) и за няма и час (заедно с излизането от София) стигнахме Калотина. Опашката от тирове стигаше до третия (до кафе Атлантик) от границата завой (т. е. поне километър и половина). Е, ние че сме с голям багажник, с голям сме 😉 ама чак пък да сме камион 😉 — не сме, и затова минахме от пред. А на опашката за леки коли нямаше коли, т. е. нямаше и опашка. Минахме двете граници за около 10 минути — и от двете страни ни питаха къде отиваме — отговорът „Погановски манастир“ предизвикваше симпатизиращи усмивки и никакво желание за допълнителни въпроси (то наистина като си помислиш — двама души с кола и без грам багаж минават границата 😉 Както и да е, ако кажете, че отивате на разходка до манастира — всичко е ясно и няма повече разпитваници.

Смених 20 евро на границата, включително една десет-еврова банкнота, която в София нито една банка не искаше да приеме 😉 Курсът беше 90 динара за евро. На сръбската граница може да се сменят пари — и двете банки там купуват/продават по нормалния, а не по трънския курс. (а като се замислиш, че Трън не е съвсем далече от Калотина 😉

Сърбия

ни посрещна със същото (защо ли 😉 ? мрачно време, с което ни изпрати България. С тази разлика, че обратната опашка от тирове беше двойна.

Ако сте забравили — да ви кажа, но първите километри

в Сърбия трябва да се кара много кротко:

първо се минава през

Цариброд

(те му викат Димитровград), ограничението на места е 40 км/ч, веднага след него е Желюша — там където е минавала границата по времето на Алеко (спомнете си пътеписа или фейлетона „ДоЖелюша в говежди вагони“), където отново е 60 км/ч (изобщо в Сърбия стандартните ограничения на скоростта все още са като в България по време на социализма: 60/80/120 — градско/извънградско/магистрала, като има и едно допълнително от 100 км/ч за т. н. автомобилни пътища, отбелязани със специалния за целта знак „Автомобилен път“ — бяла лека кола на син фон, правоъгълен. В България няма аналогично правило, но пък и по пътя до Поганавския манастир няма и да попаднете на такъв 🙂
Четете по-нататък>>>

23 коментара

юли 10 2009

Нощувки в Словения – съвети за пътуване

Получих преди време един мейл, в който авторката търсеше помощ за намиране на разумни нощувки в Словения в района близо до границата с Хърватска. Моя милост точно в този район е минавал само транзит и не можех да ѝ дам смислен съвет, затова реших да препратя нейния мейл до всички автори, които са писали за дадения район и да ги помоля за помощ и съвет от нейно име. Получиха се много съвети, които днес публикувам с разрешението на Ралица, която успешно […]

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version