Етикети: Калдонацо

„С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2) 8

„С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)

Днес ще продължим с разказа на Росица за северна Италия. Както си спомняте тя придружава група деца от SOS детски селища на лагер край Калдонацо. Днес ще прочетем за обиколките, походите и екскурзиите на лагерниците (ама как звучи тази дума) в околностите на Калдонацо. Приятно четене:

Калдонацо, Италия

част втора

Венеция

За Венеция започнахме „просветна“ беседа отрано. Разделихме децата на две групи, за да се справим по-лесно с венецианската суматоха. Управата на лагера ни предупреди да напомним на децата да не хранят гълъбите! Общината си има грижа за храненето им в определени часове, всичко друго се смята за туристически вандализъм. Тези гълъби една от доджесите на Венеция някога е поръчала от Кипър. Истината ли да разкажа за посещението във Венеция? Добре. Истината е, че този град не е за деца. Да, имаше възторг от гълъбите, от водата, от гондолите, от зеленясалите стъпала на потъващите къщи… Имаше сълзи в очите при сергиите на Моста „Риалто“ — толкова „скъпоценни“ стъклени изкушения! Концентрация на вниманието за няколко минути по повод разказа за „Моста на въздишките“, любопитно надничане към двореца на доджите и… преждевременна умора!

Канали и потъващи къщи

Още канали къщи

Децата се умориха много бързо и тук настъпи катастрофалният момент — няма къде да се седне, за да се хапне и отпочине. Заръси дъжд и всички се скупчихме заедно със стотици други туристи на сухо до фасадата на катедралата „Сан Марко“. Уморени, леко стъписани от множеството хора, мокри и вкиснати, децата започнаха да настояват да се прибираме. Три часа във Венеция и обратно към гарата — там районът не е чак толкова оживен, има множество стъпала, на които може да се седи, да се гледа Канале Гранде… Намерихме малко площадче с няколко пейки, намерихме и евтин като за Венеция сладолед. Продавачи от магазините за маски позволиха на децата да се снимат за спомен маскирани. Това внесе оживление.

По време на обратния път с влака всички заспаха на секундата. Може да ви се стори перверзно, но когато разбрах, че ще пътувам и с втората група деца за Венеция, косата ми щръкна и главата ме заболя неудържимо. Макар и натрупали повече опит, не можахме да предотвратим бързо настъпващата умора и изказванията, че „Венеция хич не им е харесала, че в Торонто (някои объркваха Тренто с Торонто) е по-хубаво“.

„С деца на море“ – Калдонацо, Италия (1) 10

„С деца на море“ – Калдонацо, Италия (1)

Вероятно звучи само смешно, но е и малко сериозно и въпреки това — приятно. Защото става дума за това, че Росица днес ще ни разкаже за Италия, където е придружавала деца от SOS Детски селища на летен лагер. Приятно четене:

Калдонацо, Италия

част първа

Калдонацо — замъци, лебеди и петунии

Благодаря на Lora Nielsen, че с разказа си за Лаго ди Комо провокира у Ани, Ралица, Краси и мен прекрасни спомени от Калдонацо и италианските Алпи. олямата заслуга е на Стойчо!) (скромно покашляне от кьошето;-) — бел. Ст.). Благодарности на г-н Иван Христофоров за безупречната организация на двадесетте чудесни дни; благодарности на всички деца от SOS Детски селища в България“ за всичко, на което ни научиха и за доверието им към нас.

Калдонацо и Тренто

Калдонацо — едно от стотиците езерца в Италианските Алпи.

Мястото на нашия лагер

За първи път щях да ходя „с деца на море“. Не с едно или с две деца и не от моята рода, а с 30 хлапета от SOS „Детски селища в България“, които отиваха там на международен лагер.

Автобусът потегли пълен с добро настроение, спални чували, топки и сандвичи. След Верона запъплихме в километрични задръствания, следвайки реката Адидже. Беше светло, когато прекосихме Тренто главен град на района Трентино-Алто Адидже и на провинция Тренто.

Лагерът в Калдонацо (Caldonazzo)

се появи сред царевични ниви и ябълкови насаждения, на самия бряг на езерото. Настанихме се, запознахме се с общия ред, а шефът на нашата група — г-н Иван Христофоров, въведе ред в нашите редици и още от следващия ден заработихме като добре смазан механизъм. В лагера имаше деца от 12 европейски държави, за които бяха организирани всевъзможни ателиета, ръководени от младежи-ентусиасти. Сладолед, джаги, плуване, тенис и велосипеди допълваха разнообразието. Множество доброволци бяха предоставили собствените си транспортни средства за провеждане на кратки екскурзии както за децата, така и за нас — възрастните.

Моята задача: Да помогна за организирането на туристическата програма на групата.

В една ранна утрин се отправих към гарата на Калдонацо.

Нямаше каса с касиерка, само машина за билети, която не разбираше думата „отстъпки“. Купих билетче и се отправих към Тренто, за да преговарям за намаления. Поразговорих се с кондуктора във влака, той се ангажира с въпроса лично, придружи ме до шефа на гарата в града и успя да издейства „спонсорство“ — едната посока да е безплатна за всички. Другата посока ми продадоха на 50%. Щастлива продължих към центъра — да пообиколя, да разгледам, да направя програма и маршрут за децата, така че да не се лутаме всички заедно, когато пристигнем тук със суха храна и ентусиазъм.