Днес отново ще тръгнем към Гърция — този път към Метеора и Атина. Антон ще ни качи на мотора си, за да ни разходи из южната ни съседка. Приятно четене:

Метеора — Атина — Волос

част първа

Към Метеора и Атина

Това е историята на трима мотористи зодия Риба с три червени Хонди с V4 двигатели пътуващи 4 дена в Гърция. През 2009 година месец септември се събраха четири почивни дни от 19-ти до 22-ри и решихме да си направим разходка из Гърция. Маршрута който беше заплануван София — Метеора — Атина — Волос — София около 1800 км. Спането на палатки като в Атина нашите добри приятели Николай и Ирина Генови ни приютиха и разведоха най- любезно за което благодарим много. За останалите две нощувки посетих този сайт http://www.eurocampings.co.uk/en/europe/greece/macedonia/ набелязах къмпингите и се обадих по телефона да попитам дали работят и колко струват. За връщането от Атина решихме да пренощуваме край Волос да съкратим пътя и в същото време да погледнем как е природата в този залив. Ще разбия разказа в картинки по дни за внасяне на яснота.

Ден 1

Тръгнахме към 8:30 ч. от бензиностанция Лукойл в Княжево, където беше сборният пункт посока ГКПП Кулата. Имаше прилично движение — все пак бяха 4 почивни дни и доста хора бяха решили да прекарат почивката си в Гърция.

Придвижихме се бързо до границата без спирания направо на Шел-а преди ГКПП-то за да заредим за последно в България. На контролния пункт имаше опашка от коли не много голяма, но се движеше бързо най-странното беше, че на колите не им проверяваха паспортите, но на нас ни ги провериха — освен да са си ги показвали от вътре без да ги подават на граничаря — не можах да видя добре.

От Кулата до Серес пътя са го пооправи ли но има още участъци в които не е завършен но като цяло са две ленти в едната посока не се води магистрала но е бързо и спокойно. От Серес до Солун също са построили голяма част от магистралата, но пак не е довършена. В сравнение с миналата година има напредък и то сериозен.

Минахме покрай Солун и понеже ползвам GPS система за навигация се наджипиесихме за пореден път: Гледам показва ми да завия на ляво, обаче на картата на дисплея пътят е начертан на дясно и чудих се на къде и хоп по нарисувания път което се оказа грешка и ни вкара към Солун, но след 4 — 5 км обърнахме и се върнахме на правилния път.

От там, идеята ми беше да минем не през Лариса за метеора, а през Верия, Козани, Гревена. След Солун имаше една такса по 1 евро на мотор — след това по магистралата посока Игуменица нямаше такси. Силно препоръчвам този път за Метеора минавал съм и по долния но този е много живописен минава през планината има много тунели и мостове и е много красиво страхотни гледки, нещо средно между Витиния и Подбалкана в участъка след Пирдоп. Разликата тук е, че са 2 платна + аварийна лента в едната посока с много тунели и мостове.

Стигнахме до Гревена и GPS-ът казваше, че след 5 — 6 км трябва да слезем от магистралата и да се върнем малко. Спряхме за малка почивка на някакъв шел отстрани, където имаше автобус с българска група. Тръгнахме по указанията на GPS-а и се завъртяхме по някакви малки пътчета доста съмнителни. В един момент гледам някакво момче с кола и седи до пътя, викам спирам да го питам, казвам аз „Метеора“ и той мисли малко, вика „Каламбака“, казвам „да, това е най-близкия по-голям град до Метеора“ и момчето отива отстрани до банкета и ми сочи нещо пръста и ми показва да хвана на ляво и благодарих и тръгнахме.

След около 2 — 3 км гледам табела надясно Каламбака и GPS-a твърди същото: обаче някакъв черен път, не много тежък, но черен. Тръгнахме по него 1 км — гледаме не свършва. Обаче нá! GPS-ът казва, че е 6 км и след това дава някакъв главен път.

Решихме да се пробваме и потеглихме лека полека. По него имаше тук-таме големи локви, малко кални, но ги преминахме успешно. Преди това на места ни пра доста силен дъжд направо като по филм на ужасите и си мислим сега на черното ако ни запръска край оставаме там с тези мотори:). На магистралата почна да капе спряхме да облечем дъждобраните и гледаме някакъв автобус ни подминава и след 300 метра изчезва все едно го глътва черна дупка толкова силно валеше напред, че все едно изчезва в нищото. Както и да е след тези 6 км оффроуд излезнахме на много хубав път с много завой някой от които обратни и страхотна гледка към скалите на Метеора.

За хората използващи GPS имайте предвид, че ако се движите по този горния път за Метеора на Гравена слезте на ляво и на долу — не карайте, както ви упътва GPS-а, за да не утъпквате и вие тези 6 км:)

След хубавите завой слезнахме в ниското и стигнахме до Кастраки (малко селце в подножието на планината където са манастирите). Разположихме се на къмпинга на който бяхме ходили преди години и много ни хареса.

Четете по-нататък>>>