Archive for the tag 'Казабланка'

сеп. 17 2017

С Форд до Западна Африка, 2017 (1): Резюме

Отново тръгваме на път заедно с Валентин. След като обикаляхме Азия с героичния му Опел и след миналогодишното пътуване от остров Кипър в посока Баренцово море, от днес потегляме с неговия Форд към западния край на Африка. Ако миналата година обиколихме пет спорни района, непризнати от световната общност (Северен Кипър, Абхазия, Крим, Донецката и Луганска […]

No responses yet

ян. 27 2009

Мароко през зимата (1): Казабланка и Маракеш

Започваме един хубав пътепис от Мароко. Пътуването е след напълно импровизирана и самостоятелна подготовка по интернет. Знам, че сте фенове – и ще се радвам да ви хареса. Започваме с Казабланка и Маракеш – където щъркелите зимуват. Приятно четене:

Мароко през зимата

част първа

Казабланка

Това е разказ за едно 18-дневно пътешествие до Мароко, организирано и реализирано от двама души (аз и приятелят ми Пламен) – без туристически групи и задължителна програма. С помощта на карта и няколкодневно ровене в интернет купихме билети и резервирахме хотели в Казабланка, Маракеш и Уарзазат за първите 9 дни, а останалата част от периода се разви според настроението ни и моментните ни хрумвания.

В Казабланка взехме кола под наем и на третият ден след пристигането си се впуснахме да кръстосваме и и изследваме Мароко, с идеята да видим и посетим колкото е възможно повече места. От окена към планината Атлас, до пустинята и пак през планината и долината на 1000-те казби и на юг – крайбрежието на Атлантическия океан и обратно в Казабланка, където завърши това африканско приключение. Толкова много емоции и гледки, попити с очите и сърцето, че ми отне месеци, за да систематизирам спомените, които улягаха, наместваха се, но не избледняха… В няколко поредни постинга ще се опитам да предам с малко думи и повече снимки есенцията на едно незабравимо пътуване, започнало в един минусов февруарски ден в София и завършило навръх националния ни празник – 3 март.

Всичко започна от влажна и дъждовна Казабланка, с широки улици, колониални сгради, нови лъскави хотели, палмови паркове, кална медина. И все пак в Казабланка пихме първия си невероятен ментов чай, сервиран в малки чайничета и стъклени чашки, както и портокаловия фреш, на който няма насищане!

Изглед към пристанището на Казабланка

„Женският пазар“ в медината на Казабланка

Пирамиди от подправки

Сутрешен преглед на печата (горе)

4 коментара

юни 11 2008

Мароко – една сбъдната мечта

Ако сте от хората, които обичат различното, Ориента с цялата му пъстрота и миризми, за тези, които търсят приключението на сетивата, Мароко е един рай – прекрасна бивша френска колония, съчетала в себе си изтънчения френски вкус, гордостта на маврите и дивото сърце на Андалусия.
Пътувах до Казабланка, Рабат, Мекнес, Фес, Маракеш. Групата ни беше интернационална кой от където решил да посети Мароко се изсипва от TUI в Казабланка и оттам го поема местна туристическа фирма Atlas Voyages,за която мога само да направя един метан до земята.

Сигурно сте чували за прословутия арабски мързел, за който времето е една несъществуваща величина – е тази фирма няма нищо общо с него – невероятно точни, коректни и грижливи към туристите гидове, говорещи каквито си щете езици /в нашия автобус говореха на английски, френски, италиански и испански/, защото имаше хора от всички краища на света – Бразилия, Турция Италия, Франция, България и т.н.

Доколкото Мароко не е много популярна страна в България /но е пълно с италиански, френски, испански, германски, английски и бразилски туристи/, повечето хора вероятно го свързват с Казабланка и прословутия едноименен филм, с още по – прословутата целувка. Е, Мароко е много повече от това, а Казабланка под безпощадния натиск на цивилизацията е загубила част от романтичното си очарованияe от онези времена – днес градът на белите къщи е един типичен европейски град с огромни булеварди, високи стъклени здания – основно на банки – или с други думи това е CITY-то на Северна Африка.

За тези от вас, които обичат нощния живот, крайбрежната улица на Казабланка е мястото, на което могат да посветят нощите си. Но за онези, за които говорих в началото, този град няма да бъде кой знае какво преживяване освен едно място в него – огромната джамия Хасан ІІ, която се намира на брега на океана и е най – голямата сграда в Мароко и ако не ме лъже паметта третата по големина джамия в света – другите две обаче са в Саудитска Арабия /Мека и Медина/ и там крак на “неверник” не може да стъпи, така че единствения ви шанс е точно тази великолепна архитектурна забележителност, впечатляваща отвътре и отвън с мащабите си и изработката на всеки детайл в нея – всичко е мрамор и дърво в най – различни разцветки и нюанси, съчетано с невероятен вкус и изработено с впечатляващ майсторлък.
Самата джамия е единствената такава в Мароко, която е достъпна за не мюсюлмани – Конституцията на страната още от стари времена забранява достъпа на неверници до джамиите в Мароко – единствено тази, която сама по себе си представлява архитектурно чудо, е отворена в часовете между молитвите за такива като нас. Побира 30 000 души, а покривът й е подвижен и по време на големите празници, когато се пълни изцяло, го отварят.

4 коментара

Switch to mobile version