Archive for the tag 'Кадъкьой'

мар. 23 2017

Анадолската обиколка с кола (1): От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе

Заедно с Домоседа започваме една обиколка из Анадола – като за начало започваме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе. Приятно четене: Анадолската обиколка с кола част първа От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе Всичките ми познати турци ме заклеха на 1 май да избягвам площад Таксим в Цариград Там […]

One response so far

авг. 18 2012

Истанбул – фотопътепис

Теодора попълни колекцията си със снимки от Истанбул – към снимките има много добри описания, така че можете да го разглеждате с нови очи

Приятно разглеждане:

Истанбул (фотопътепис)

Фотопътепис от Истанбул

Теодора ще ни води из Истанбул с много снимки, настроение и ... интересна информация. Приятно разглеждане :)

 

Снимки и текст: Теодора Миткова

 

 

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

No responses yet

юни 21 2012

Квартал Кадъкьой в Истанбул (2)

Продължаваме с обиколката на Кадъкьой в Истанбул. Ема вече ни показа началото, а днес продължаваме разходката.

Приятно четене:

 

 

Кадъкьой

Истанбул

втора част

 

 

А както си вървя по силно  стеснените от сергии, улички, спирам и с любопитство разглеждам .  На това у нас му казват ”кеф ти риба, кеф ти паламуд“. С обърнати навън хриле, за да се увери всеки по цвета им, че са възможно най-пресни.

 

Риба на пазара – Кадъкьой, Истанбул

Прясна риба, каквато ти душа иска

Риба на пазара – Кадъкьой, Истанбул Кеф ти риба, кеф ти скариди, кеф ти октоподи, кеф ти раци,  и изобщо, всякакъв  и все  „пресен  кеф „.
Представяте ли си ги кулинарно приготвени?

И си продължавам да си вървя бавно напред,  криввам по една или друга уличка, а очите ми не спират да се фокусират върху това-онова, което си „щраквам“ и отминавам .

Мотори – Кадъкьой, Истанбул

 Мотоциклети да искаш

 Мотори – Кадъкьой, Истанбул

 Мощните „играчки“ на мъжете, са паркирани по тротоарите . Сигурно кафенето в дъното е клубчето им.

 Дънки – Кадъкьой, Истанбул

  Сетихте ли се сега тази  „инсталация” пред магазина  какво цели да ви  каже?

В този квартал има и  централна търговска улица с масивни сгради и модерни магазини. Понея върви един малък трамвай, който на картата е отбелязан като „Мода трамвай”. Май и на целия този квартал му се казва „Мода” .

Улица – Кадъкьой, Истанбул  Търговската  улица с ”Мода”  трамвай.

 Улица – Кадъкьой, Истанбул Хубавата  „мода“ улица с магазините за дрехи, обувки, чанти, сувенири и какво ли още не, в Кадъкьой

От тези магазини, човек може да пазарува облекла, прекрасно изработени и сравнително  на ниска цена, ако попадне в период на „Шопинг седмицата”.

  Мода – Кадъкьой, ИстанбулРекламният обемен символ на кампанията „Шопинг седмицата”- хартиена пазарска торбичка

Мода – Кадъкьой, Истанбул Витрини всякакви и стоки – всякакви

 В  такава „шопинг”седмица, аз се случих да съм в с приятели този квартал.  Беше миналата година през април, ама  не ми се получи „да участвам “ в шопинг тура, както направиха приятелите ми, защото предишния ден си бях изгубила половината от всичките  пари, които си носех за тази екскурзия.  Не ме бяха преджобили, самата аз си бях виновна. Бях натикала набързо банкнотите във външния джоб на чантата си,  и след известно време се усетих, че така съм си награбила чантата, че виждам дъното й да сочи нагоре, а  отворът на  незатворения външен  джоб, сочи към тротоара. Израдвал се е някой, а аз продължих с утешението, че поне ще се нагледам , а и мога като страничен нъблюдател да преценявам на приятелите ми, добре ли им седят избраните за покупка дрехи.

[geo_,ashup_location_info]

 

 

Наложих си  „строг режим на икономии” на останалите  в един по-скришен и затворен джоб лири.  Те ми стигнаха и за оставащите обекти в програмата, за които се плаща, и за храна, и за градския транспорт в пределите на Истанбул. Стигнаха ми и даже ми останаха малко, дори  и след финалното традиционно изпразване на кесията в гастронома на добре познатия ни туристически комплекс „Хаджията“, на метри преди границата.

Каквито и дребни пари да ми останат, аз ги пазя в едно синьо портмоне, в което си слагам турските лири и коруши. Наричам ги  „мая“ за следващото пътуване. Сега като си погледна  в „истанбулското“ портмоне са ми останали 5 лири, пак така „за мая“ . Шегувам се с приятелите, че тези пари ще станат ядрото на следващите джобни, които ще ми трябват за следващото пътуване, а то ще е съвсем скоро. Не си спомням случай, в който да не съм попадала на някаква пъстра масова проява, която не само рекламира,  но и забавлява зрелищно и радва хората, а  и често  ги въвлича в забавлението. Това е независимо от сезона.

Клоуни – Кадъкьой, Истанбул Клоуни забавляват децата.

 Клоуни – Кадъкьой, Истанбул Многоцветни, красиви  и много дружелюбни

Клоуни – Кадъкьой, ИстанбулТази девойка предизвикваше хора от публиката да танцуват с нея. И имаше мераклии.

Много бичам този квартал и това със сигурност не е заради магазините,  заради атмосферата и богатството на емоции, които винаги ме очакват.

 Молитва на улицата – Кадъкьой, Истанбул

 А това е едно площадче в близост до малка джамия. Явно в двора на джамията не е имало място за всички мъже.

Всички хора, които обикновено преминават през този площад, се отнасят с разбиране и с уважение към тези  мъже, решили  да извършат ритуала си по този начин.Беше студено, всредата на месец декември.

Голям и любим,  не само на мен площад, в центъра на който  е поставена красива  бронзова фигура на бик. Това място е много известно в Кадъкьой и се  утвърдило се като любимо  място за срещи.  В София такова място за  срещи с приятели,  е площадът с паметника на Патриарх Евтимий, по известен  като „Попа“.

Бронзовият бик – Кадъкьой, ИстанбулЕто така изглежда известната фигура на  бронзовия бик, покрай който не може да минеш, без да си  „застинал“ за снимка.

„Кадъкьой” е кварталът, в който най-много много обичам да снимам  продавачките на  цветя. Те по правило  са циганки. Много са ми интересни.  Много време прекарват на крак. Веднага се променят ако видят насочен  към тях фотообектив. Понякога се крият, размахват букети пред лицата си, обръщат ми гръб, правят жестове, с които ме пустосват,  но има и такива, които благо се есмихват.  Все по някоя снимка успявам да направя. Онова, което на мен ми прави силно впечатление, че изобщо не се натрапват и не настояват да купиш от техните цветя.

Циганки – Кадъкьой, ИстанбулЕто ги любимите ми цветарки. Сезонът е пролет-лято.

Искрено ви казвам, че с най-голямо уважение и любов  се заглеждам в тях. Ако имаше чалъм да се разбираме, бих си поговорила с тях.

 Циганки – Кадъкьой, Истанбул

  Цветята им са винаги невероятно красиви. По облеклото им се познава, че тук са снимани през декември.

 Чай Липтън – Кадъкьой, ИстанбулА това е обемната реклама  седмицата на  на подовия чай /не жалят пари/. Такава имаше на още много места в квартала. 

Тази композиция е на площадката до сградата на морска гара на пристанището Кадъкьой. И да не си помислите, че дежурните полицаи са там, за да пазят тази „плодова пирамида“ ?

Разказах скромно и показах във фотоси малка част от прелестите на любимия ми квартал „Кадъкьой”. обикновино привечер се качвам на  корабчето, пресичам Босфора  и се връщам там, откъдето съм дошла,  от квартал „Лалели”,  в европейската част на Истанбул, където са където са съсредоточени хотелите, които българските туроператори предлагат на своите туристи.

край на 2-ра част.

 

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът


Още разкази за по света от нашите автори – на картата:

4 коментара

юни 07 2012

Квартал Кадъкьой в Истанбул (1)

Днешният пътепис отново ще ни върне в популярния на нашия сайт – Истанбул. Този път Ема ще ни води до един от азиатските квартали – Кадъкьой.

Приятно четене:

 

 

Кадъкьой

Истанбул

първа част

От много време  се каня да седна и да напиша текст  за едно от най-прелестните от моя гледна точка,  месенца, в азиатската част на Истанбул,  които винаги, когато имам възможност да пътувам дотам, не пропускам да видя отново и отново.  Няма умора или омръзване. Имам си толкова любими обекти там.
Все не можех да се стегна и да събера накуп думи и фотоси.  Баба ми обичаше да казва : „Деца, да знаете, че за  всека работа си дойде ‘ден’“.  Ей го на,  сам си дойде „денят”, в който да разкажа, защо този азиатско- истанбулски квартал „Кадъкьой” ми е толкова любим? Пък и приятелите  ми ме насърчиха да започна. Каво ти „насърчиха“? Направо не спряха да ме питат, кога…?
Ако сте турист, настанен в бъканите от хотели и хотелчета квартали „Лалели“ и  „Аксарай“, в европейската част на Истанбул,  лесно ще стигнете с трамвая до пристанището „Еминьоню“ / срещу Египетския пазар/ .

 Новата джамия – Еминьоню, Истанбул     Спирка „Еминьоню“. Белият покрив, е на гарата, от която тръгват корабчетата за Кадъкьой

Срещу 2 турски лири, от автомата встрани от входовете на морската гара, си купувате жетон и се качвате на корабчето, което за 20 минути прекосява Босфора и отива  до пристанището на квартал Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул.

Корабчета на Еминьоню, ИстанбулПристанището  Еминьоню и корабчето до Кадъкьой.

 

Нищо че пътят по море е кратък,  пак е изпълнен с  много приятни емоции. Минава се покрай изключително красивата сграда на гарата „Хайдар паша”, която, за голямо съжаление,  преди две години изгуби в пожар част от покрива си. Пожарът беше причинен от късо съединение в  електрическата инсталация на подпокривното пространство.  Все още не е възстановен в оригиналния си вид, но съм сигурна, че някой ден и това ще стане.

Kadıköy/Истанбул, Турция

 

 

 

Масивната сграда е изключително красива и е  ситуирана на  брега на Мраморно море. Проектирана и построена от германски архитекти  и строителни инженери, през 1908 г.,  тя е забележителна историческа ценност и е  много обичана от хората.  Използува се ежедневно и много интензивно, защото оттук се вземат всички влакове, с които се достига  към вътрешността  и далечните провинции на страната, в азиатската й част.  Много натоварена  е и крайградската железница, с която се отива до цяла верига от квартали в азиатската част на Истанбул. Миналото лято, водена от обикновено любопистство, заедно с всички хора, които слезнаха от корабчето, се отправих към фоайето на гарата,  купих си жетон и се качих  на един влак  с бели вагони. Пропътувах две дълги спирки. Беше нещо като пътуване с метрото, само дето влакчето върви по релси отгоре по земята, а не в тунел. А пък нямам представа защо, заради жегата ли или такава си им е практиката, вратите на вагона изобщо не се затвориха. Хората, които не бяха седнали като мен, се държаха здраво за вертикалните тръбни ръкохватки,  за да не изхвърчат навън от лашкането при завоите. Слязох, разходих из квартала с много чисти и красиви улици, със  скъпарски кооперации, с дворове –  свежи градини с идеално подстригана и „вчесана“ трева, с декоративни дървета  и храсти  и с  много  цветя, поддържани, разбира се, от градинари.

Гара Хайдар паша, Истанбул

Така изглежда сега гарата „Хайдар паша”

Пристанище Кадъкьой, Истанбул

 Пристанището „Кадъкьой”

 Сферата е атракция. Срещу съответно заплащане с нея се вдигат смели хора, които искат да погледат отвисоко  и да поснимат . Веднаж пристигнали  с корабчето, пресичате големия площад пред морската гара и се „забивате“  по малките улички на квартала, който е изцяло търговски.

Кадъкьой, Истанбул

 Площадът до който стигате , след като сте излезли  от пристанището  на  Кадъкьой.

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                            Такива са уличките в началото на квартала

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                             Характерна архитектура  на улиците в квартала.

 

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                                        Търговците се подготвят за работния ден.

Улица в Кадъкьой, Истанбул

                                                                             Сутрин е и ето така започва работният им ден .

Обичам да вървя бавно, да зяпам по витрините, да влизам в магазините, и  да си пълня торбето с  избраните   подаръчета за близките от семейството  и за приятелите ми.

Котка – Кадъкьой, ИстанбулМагазинче за дребни сувенири, в което никога не съм влизала

Както си минавах покрай магазинчето, мернах котката в ръцете на момичето. На мига спрях.  Видя ми се много красива,  спокойна, охранена и  с големината на бебе. „Щракнах”,  без да искам позволение и побързах да отмина, а не е трябвало, можех да се поспра, до поговоря с младежите и да поискам позволение за още кадри. А после, видях че се е получила възхитителна картина, да повтарям „картина“с неповторимо настроение. Признавам си, че изпитвам истинско удоволствие да се заглеждам в нея. Ако да визуализирам  в предствите си щастието, изписано върху едно човешко лице, отсега тататък ще си представям само лицето на това момиче. Уловила съм  момента на самото щастие и жизнерадост. Загледайте се и в момчето с рижата коса и луничаво лице . И то е красиво и щастливо. Даже си мисля, че мога да дам да се направи  фотокопие и когато отида в Истанбул,  да мина покрай това магазинче и този път да вляза, за да подаря снимката на щастливото момиче.

Пак в този квартал си имам едно много любимо малко магазинче за музикални записи, с надпис „Носталгична музика”, на сенника над витрината. Продавачът вече ме разпознава. Смях ме напушва като се сетя, как  аз му говоря на английски език, как той ме слуша и се прави, че ме разбира и, как ми отговаря на френски, от който аз пък бъкел не отбирам. От приказките му схващам, че той е турски гражданин, с  арменски корен, живял във Франция. И така, всеки от нас говори, както си може, кима с глава, ръкомаха, повтаря веднаж казаното, за втори път, вече по-отчетливо и на по-висок глас, така докато сближим позиците си. Казвам каква музика търся, опитвам се да употребявам „международни” термини. Човекът рови по рафтовете, слага ветрилообразно на горното стъкло на щанда няколко диска и ми сочи да чета какво пише на гърба на обложките. Ако одобря нещо, го пуска да го чуя през музикалната уредба. Казвам „не” или ”да”. И се започва изклюючително комичен „диалог” на хора, от които никой не знае езика на другия. Той кима с глава  и ръкомаха, аз на свой ред кимам  с глава, ръкомахам  и накрая си купувам поне два диска. Той не спира да ми се усмихва приятелски и когато си тръгвам, излиза на тротоара да ме изпрати. Казва ми нещо, което аз си превеждам като: „Беше ми приятно, пак заповядайте” Ще „заповядам” пак, разбира се.

Улица – Кадъкьой, Истанбул

 На този фотос при вглеждане ще го видите, човекът с белите ръкави и пуловерчето без ръкави, пред витрината на магазинчето за музикални записи.


Имам и едно друго любимо магазинче, на две преки по-нагоре по централната търговска улица, от което също обичам да си купувам музикални дискове.  Магазинчето, дълго, тясно като тъмен коридор и е в сутерена на една сграда. В него работят две дългокоси момчета, с отлични познания за стилове и автори на музикални произведения от цял свят и доста добре си служат с английски език. Много са сладкодумни и успяват да ти предложат и да те убедят да си тръгнеш със закупен  от тяхното магазинче диск със запис на  музика, която ти допада. Това става  дори и да не си търсил точно такава музика. Не е лошо, защото същите тези дискове можеш да ги намериш  в много от магазинчета в европейската част, но на цена с поне  10 лири вповече.

Магазин – Кадъкьой, Истанбул

 Магазинчето на двете момчета. Отвън се виждат  сувенирите, които те продават, а дисковете са разположени на дълги рафтове вътре в магазина.

Също така, много обичам да се разхождам по уличките с характерната за квартала  архитектура, с многото антикварни магазинчета, в които са изложени или струпани много едни до други или едни върху други , толкова красиви вещи, използувани  в интериорите  на отминали години. Там е трудно е да се правят снимки , защото търговците почват да размахват ръце и да викат нещо, от което аз се досещам, че трябва да си отмина, без да снимам.

Магазин – Кадъкьой, Истанбул

                                                           Едно от любимите ми магазинче за антикварни предмети

Магазин – Кадъкьой, ИстанбулОще магазинчета за антикварни предмети.

Тук се намира и една много красива книжарница в къщата на ъгъла, Не пропускам да мина покрай нея и да се полюбувам на интелигентния интериор и оригиналния дизайн на външните рекламни пана.

Книжарница – Кадъкьой, ИстанбулЛюбимата ми книжарница

Книжарница – Кадъкьой, ИстанбулНе може да минеш  оттук и да не се загледаш в тази красота и духовно богатство

Пак в този квартал има много голям избор на рибни ресторантчета, в които срещу 12-15 лири, ще опитате  прясно рибно меню, с препечено хлебче и с чаша бира, а накрая  и с грис халва могат да ви почерпят.

Ресторант – Кадъкьой, Истанбул

В очакване да ви  сервират поръчаните рибни блюда.

И понеже е хладно, и понеже масите са отвън, чевръстите келнери грижовно ви намятат през рамете  с големи и топли  вълнени шалове, за допълнителен комфорт.

Улица в Кадъкьой, ИстанбулУличката, на която никога няма да останете гладни

край на първа част

 

Автор: Емилия Попова
Снимки: авторът


Още разкази за Истанбул по света от нашите автори – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

21 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version