Archive for the tag 'Кавказ'

дек. 22 2009

До Грузия с билети (2): Тбилиси, Мтксхета и Кавказ

Днес продължаваме с пътеписа на Ивайло за Грузия. В първата част прочетохме как е минало пътуването от Истанбул до Тбилиси, а днес ще разгледаме Тбилис, старата столица Мтксхета и ще преспим на планината Кавказ. Приятно четене:

Тбилиси и Мтскхета

Утрото си в Тбилиси започнах с кхачапури и чаша квас. След това се насочих по централната улица Руставели към сърцето на стария град. Тбилиси е с мащабите на София, като централната му част е разположена надлъжно на двата бряга на река Мкхвари. В историческия център мирише на многовековна старина, но е лишен от всякакъв блясък и монументалност. Над него някак не на място се е надвесила голяма метална статуя на „Майка Грузия“, държаща в едната си ръка меч, а в другата
— чаша с вино (всъщност страничният наблюдател няма откъде да знае, че става въпрос точно за чаша с вино, ако първият срещнат любезен грузинец не го информира надлежно).

Множеството черкви са най-интересната забележителност не само в Тбилиси.

Още първият досег със страната показва, че християнството е много важна част от живота на грузинците. Както ми разказа Гиорги от Сванети, за Грузия християнството не е някаква мода, заместила комунистическата идеология, както според него било в другите източноевропейски страни, а било, заедно с грузинската азбука, главният спояващ компонент, около който се гради националното самосъзнание през цялата история на страната. Грузинците се гордеят, че страната им е втората християнска държава в света след Армения, която официално е възприела християнството през първата половина на 4 век. Хората са много религиозни като не е рядкост да се видят съвсем млади момчета и момичета, които се кръстят, когато минават покрай християнски храм, да не говорим за възрастните грузинци. Църквите с характерната си семпла архитектура не са богато изографисани, но поддържани и неизбежно работещи и пълни с хора.

Приключих обиколката си из стария град и хълмовете над река Мткхвари и хванах метрото за автогара Дидубе, от която трябваше да хвана маршрутка за

град Мтскхета — старата столица на Грузия,

намираща се на 15 км. от Тбилиси.

„Автогарата“ е голяма площадка до един оживен пазар, на която стотици маршрутки са наспрели в пълен безпорядък, а билети се продават от няколко ръждясали бутки в дъното на автогарата. От тази и от няколко други автогари в Тбилиси с рейс или маршрутка може да се стигне практически навсякъде из страната за няколко лари, а също и до Армения, Азербайджан и Турция. Маршрутката е основният обществен транспорт в града и извън него.
Четете по-нататък>>>

No responses yet

окт. 01 2009

Към Грузия (2)

Снощи пред редакцията имаше спонтанен митинг от протестиращи читатели, които искаха по-скоро да пусна втората част от пътуването на Златомир до Грузия. Ние го бяхме оставили точно на границата между Турция и Грузия и вече е време да влезем в самата страна. Приятно четене:

Към Грузия

част втора

Грузия… Хм, каквото и да напиша, все няма да е пълно, точно и обективно. Оставам с впечатлението, че точно Кавказ и Балканите са двете зони на света, къдете процесите са толкова динамични, непредсказуеми и неописуеми, че не се осмелявам да правя категоризации на тези места…

И така…Аджария.

Първите ми впечатления са: хаос, съмнителни физиономии, които те гледат още по-съмнително, просяци, стари волги…

Пристъпяме с бодра крачка към будката с надпис „Туристическа информация“, само колкото да се убедим, че там отдавна няма такава. В Батуми, в Батуми, разбрал какво зяпаме озадачено, маха с ръце един от хората, които се шматкат по площадчето. Е, да тръгваме!
Част от

културния шок, наречен Грузия, за мен бе движението в тази страна.

Привидно абсолютно хаотично, но същевременно с много точни правила, които всички сякаш спазват. Както мъдро заключи Стела, тук всички карат лудо и хаотично, но толерантно, докато у нас се кара агресивно и злобно, па макар и пó по правилата…

Другата характерна особеност са кравите, кравите, и кравите, в крайна сметка и кравите, които са буквално навсякъде – по пътя, край пътя, спящи, преживящи, пресичащи, без грам да им пука от нещо. Не случайно кръстих равнинната част на Грузия „Долината на свещените крави“! Ако можеш ги заобикаляш, ако не, спираш и изчакваш добичето да благоволи да се помръдне и тогава продължаваш. Цялата ситуация може да бъде гарнирана със скромно стадо от прасета, които внезапно пресичат шосето отнякъде за някъде или някоя люта гъска, която проточила врат те изсъсква страховито задето си и нарушил покоя…
Разсъждавайки за животинките по пътищата старателно криввам в банкета, за да може волгата залетяла се непукистки насреща ми да не ме отнесе. За миг мярвам в огледалото, че и колата зад мен прави същата необичайна маневра… Мдааа, Грузия!

4 коментара

юни 03 2008

Пътешествие в черноморска Турция, Грузия и Кападокия (2): Трабзон и Батуми

Пътуването към Трабзон е като детска песен.

Защо? Ами защото вместо стар и лош крайморски път, пред нас се точи новеничка магистрала. Излизаме на морето при Самсун – някъде към 1 часа след полунощ. Замирисва на море така, както си замирисва у нас… Обикновено рано сутрин… в Бургас или Варна…слезли от нощния влак… чуваме крясък на чайка и вдъхваме неповторимия мирис на Черно море. До мен пътува млада майка с две невръстни деца. Едното седи и спи на облегалката на седалката. От време на време се събужда, прокарва пръст по моята карта на Турция и измърморва „Алманджа“. Означава немски език. За това детенце може би всички чужденци са алманджа. Може би някой от семейството работи в Германия…?! Заспивам и се събуждам. Окончателното ми събуждане е към 5 и половина сутринта. Тъкмо навреме, за да се излюбувам на Тиреболу. Около този град е един от малкото плажове по турското черноморие. Стотици километри морски бряг са укрепени яко и за векове напред. Емо не може да повярва на очите си какво са направили тези хора с пътищата, с брега, с градовете… Бил е тук преди 10 години. От дясната ни страна е неизменната Понтийска верига. Снеговете по високото се топят, реки се точат от всеки склон, виждаме как се вливат в морето. Около всяка река – село или градче. Ако тръгнете да обикаляте турското Черно море, не пропускайте отсечката от Тиреболу до грузинската граница! Гледките са прекрасни.Още…

3 коментара

« Newer Entries - Older Entries »