Етикети: Кавала

Късно лято в Тасос (3): Лименас и Кавала 0

Късно лято в Тасос (3): Лименас и Кавала

Днес завършваме разходката из остров Тасос. В началото Анжело ни води до Потос и манастира Св.Архангел Михаил, после поехме към Алики, Потамия и Панагия, а днес ще обърнем повече внимание на град Тасос (Лименас) и...

0

Солун, Метеора и Кавала – три дни пътешествие под есенното слънце на Гърция

Да не хойкаме далеч днес, викам аз? Да отскочим за малко до Солун на кафе? Днес наш водач из близката Гърция ще бъде Роси Манева.

Приятно четене:

 

Солун, Метеора и Кавала

три дни пътешествие под есенното слънце на Гърция

 

Започвам разказа си с това, че още преди години когато разбрах за Метеора удивено възкликнах „Не може да бъде!” и оттогава желанието ми е било да посетя това наистина уникално място.  И ето че съвсем скоро осъществих мечтата си.

Обичам да пътувам, да посещавам нови, непознати местенца, да запечатвам с помените си всичко видяно, преживяно и затова не се колебах да се включа в тази екскурзия, която обещаваше пътешествие през Северна Гърция и до заветната точка за мен – Метеора.

Тръгнахме късно през нощта от България, а новия ден посрещнахме по път някъде край Кавала. Почти всички в автобуса спяха сладко-сладко, а аз обхваната от вълнение, стоях залепила нос в прозореца и се дивях на най-красивия изгрев, който можех да си представя – огромно яркочервено слънце, показващо се над спокойното море, блясъкът, заслепяващ очите ми – е, нямаше по-добър начин да кажа „Добро утро” на Гърция.

Скоро всички в автобуса се раздвижиха , започна весело похапване на сандвичи и солети, разговорите бяха все по-оживени, пък и вече наближавахме първата ни спирка – Солун, втория по големина град на Гърция,  основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. , кръстен на името на жена му Тесалоника, сестра на Александър Македонски и дъщеря на Филип Македонски.

Тук е мястото да отбележа, че за водач от туристическата фирма в България  имахме страхотна дама, която успя да ни разкаже много неща, даде ни много съвети и доста подробности за Гърция, гърците и начина им на живот, които нямаше да научим от екскурзоводите ни по обясними причини. 😉

В Солун посетихме типичните туристически места:

Останалата до наши дни част от Арката на римския император Галерий, издигната за да ознаменува победата му над персите, както и ротондата „Свети Георги” в близост.

 

Арката на Галерий, Солун

Арката на Галерий

 

Останките от крепостната стена, откъдето се открива гледка към града и морето:

 

Бяло море, Солун

Солун

 

 

Църквата „Свети Димитър Мироточиви”,

където са и мощите на светеца, покровител на град Солун.

Църквата отвън

Църквата отвън

Църквата

Църквата

 

Площад Аристотел и крайбрежния булевард “Никис”

( и за съвсем кратко време пазарът, който е съвсем близо, но където не успяхме да издържим повече от 2 минути заради невероятния шум от неспирните викове на продавачите , което си е неповторимо изживяване, неподлежащо на описание 🙂 ).

Паметникът на Аристотел, Солун

Паметникът на Аристотел

Крайбрежният булевард, Солун

И накрая –

Бялата кула,

сега действаща като музей, а в миналото използвана за затвор от  османската власт, където затворник през 1863 година е бил и Капитан Петко войвода. Не пропуснахме да се качим до върха ѝ и да се насладим на гледката отвисоко.

 

 

Бялата кула, Солун

Бялата кула

Бялата кула, Солун

Солун

 

Като цяло Солун не е особено впечатляващ град,

а като изключим най-популярните места, не е и особено красив, но носи в себе си страшно много история, която е дълбоко свързана и с нас българите. Макар самият град да няма плажове, морето носи своята прелест, а палмите наоколо внасят лека екзотична нотка, а и на мен са ми слабост, не спирах да ги снимам през цялото време, може би съм преродена маймунка, кой знае 🙂

След разходката в Солун поехме към

курортното градче Катерини,

където щяхме да преспим и двете нощи от екскурзията. Хотелът ни се намираше в туристическата част на града до морето, а именно

Паралия Катерини

(паралия означава плаж на гръцки).

 

Катерини, Гърция

 

Бяхме на една пресечка от плажа, в типичен за тамошния стил хотел, с гледка към малък парк. Времето беше все още топло и голяма част от групата се похвалиха, че са се изкъпали в морето. Аз успях само да си потопя пръстите на краката, но и това е нещо.

Вечерта се разходихме по главната улица, разгледахме магазинчетата за сувенири и всякакви джунджурийки. Впечатление ми направи колко много магазини за кожени изделия има и витрините отрупани с кожени якета и палта, леко странни според мен, на фона на палмите и хората шляпащи все още по джапанки 🙂 (заради руските туристи, които масово купуват кожни изделия от Гърция – бел.Ст.)

С утрото дойде така чаканият ден и всички нетърпение се събрахме в автобуса и потеглихме към нашата цел за деня –

Метеора

Разстоянието е около 180 км, но на мен ми се видя поне два пъти повече, дали заради очакването, дали заради преобладаващо скучната и еднообразна гледка на голи скали и скучни полета.

Пътят към Метеора, Гърция

Но ето, че изведнъж видяхме пред нас огромните черни „игли” (както някъде много точно бяха наречени величествените скали, затова реших и аз да използвам това сравнение) извисяващи се към небето.

Метеора, Гърция

На горната снимка се вижда и нещо, което също ми направи впечатление почти навсякъде където бяхме, а това са жиците (може би има по-правилен термин)  за електричество, които са абсолютно навсякъде над и през улиците, пресичат се и се кръстосват без особен ред, а стълбовете са преобладаващо дървени, дори и в хотела, в който спахме стълбът беше буквално пред терасата и от него излизаха жици през улицата към другите хотели.

И след краткото отклонение се връщам към величествената красота на Метеора ( или буквално преведено Скали висящи във въздуха), чудни скалисти образувания, някои с височина над 300 метра, формирани преди около 60 милиона години. Днес на тях са разположени 7 действащи манастира, като в миналото са били много повече.

Метеора, Гърция

Метеора, Гърция

Насочихме се към

най-големия и най-посещаван манастир – „Свето Преображение Господне” (Голям Метеор)

 

Метеора, Гърция

 

Изкачването към манастира е приятно, интересно и обещава страхотна гледка към съседния

манастир „Свети Варлаам”

Метеора, Гърция

 

След изкачването по многобройните стълби нагоре, стигаме входа на манастира и след като си купихме билетчета и се загърнахме в задължителните за жените дълги престилко-поли (разбира се само тези от нас, които не си бяха облекли свои собствени) и потънахме из многобройните коридори и музейчета на манастира и изключително красивата църква в него. Там се намира малко познатата, но тачена от руснаците

икона „Света Богородица неувяхващ цвят”

Интересна е с това, че Богородица и младенеца са изобразени с царски атрибути, Христос е прав, а Богородица държи стрък цветя и житен клас.

 

Света Богородица неувяхващ цвят

 

Следващата спирка беше пред

манастира „Свети Стефан”,

който беше затворен, но пък от там успяхме да се порадваме на нови и различни гледки към манастирите, скалите и престрашилите се да ги покорят алпинисти.

 

Метеора, Гърция

Леко уморени, но впечатлени от видяното се насочихме към близкото градче Каламбака, където разгледахме магазин за икони и се отправихме

обратно към Катерини

 

Вечерта решихме да хапнем в една от таверните в курорта, която си бяхме набелязали от предния ден. Бяхме решили да вечеряме прекалено рано, затова в таверната нямаше никого, освен персонала и собственика, който ни посрещна и настани в ресторантчето. В Гърция навсякъде, където сядахме да се храним веднага постилаха на масата хартиена покривка върху обикновената, предполагам за удобство, все пак няма да перат покривки всеки ден, я! 😉 Та така и тук.

Не знам по каква причина, но може би защото бяхме първите клиенти и повлякохме крак за още посетители, но собственикът беше много любезен, почерпи ни с по чашка узо и десерт накрая, като обясняваше на развален, но все пак разбираем български, че е за негова сметка и от сърце. Е, ние си имахме едно наум и до последно не вярвахме, докато не видяхме сметката с очите си . 🙂

Установих, че

гърците могат да накарат клиентите си да се чувстват добре,

обслужването им е добро, но все пак като цяло не са особено любезни, оставиха у мен чувството за безразличие и леко високомерие, но за мен това е ОК, поне не са нахални и никой не ни закачаше или агитираше агресивно да купим това или онова. ( Тук пак ще се отклоня, но това не важи за свръх-нахалните африканци в Солун, продаващи гривни, раздаващи флайери и какво ли още не, които се движат на групи, много усмихнати, много комуникативни, но и истинско изпитание за туристите, които така или иначе не искат да се поддадат на чара им).

Дойде и третият ден, в който отпътувахме за България. Денят беше отново топъл и слънчев, прекрасен за пътуване и ние имахме още една, последна спирка в Гърция –

красивият град на Бяло море – Кавала

 

Бяло море, Гърция

 

Кавала е вторият по големина град в Северна Гърция след Солун, а срещу него се намира остров Тасос. Градът е основан през 7 век преди новата ера от заселници от остров Тасос и е наречен Неаполис („Нов град”).

Кавала, Καβάλα, Гърция

 

Отново красота, вековна история, слънце и море!

Бяло море, Гърция

В Кавала направихме пешеходна обиколка от площада на кметството, през Стария град и обратно до пристанището, където ни чакаше автобусът. Тук екскурзовод ни беше Йоанис, многостранно развит талант, който дори ни попя в автобуса, екстра, която развесели всички ни.

Разходката из стария град беше впечатляваща, с красотата и тишината на малките улички, пъстротата и зеленината навсякъде.

 

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

 

Най-накрая стигнахме и

крепостта на града

Изкачването до най-високата ѝ точка – върха на кулата става бавно (а слизането десет пъти по бавно – лично наблюдение 🙂  )по тесни и стръмни стълби, но това усилие се възнаграждава с гледката от върха ѝ към целия град и остров Тасос – зашеметяващо красива панорама!

Кавала, Гърция

В стария град се намира и сградата, където по време на Втората световна война се  е помещавало българското военно комендантство и където сега стои зловеща табела…

Е, историята си е история, различията и неуредените въпроси на Балканите ще съществуват винаги, за съжаление, но дано поне, както казват мъдрите хора, се поучим от грешките на историята си.

Пътят ни от крепостта продължи надолу по стръмните улички към

акведукта Камарес,

построен по заповед на Сюлейман Великолепни (Я?! Той се занимавал не само с хареми? 😉 – бел.Ст.) Масивен и внушителен той е служил да доставя вода до града, а сега, някъде там между арките му, може да се видят сгушени цветни малки къщички построени преди години от неизвестни преселници, решили да използват здравия му зид като стена за новите си жилища.

 

Акведукт – Кавала, Гърция

 

И така след разходката и обилния обяд поехме към България.

Сега ни чакаше само път и път, но и възможността още малко да се порадваме на морето, полетата с памук и яркото слънце на Гърция.

 

Автор: Росица Манева

Снимки: авторът

.

Други разкази, свързани с Солун – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Солун

Почивка на Халкидики 3

Почивка на Халкидики

Днес, без много притеснения, ще с еподготвим за морето. Павлина ще ни води до първия ръкав на Халкидики – Касандра, за да видим как са изкарали почиваката си там.

 

Приятно четене:

 

Почивка на Халкидики

Хотел Лесе, Ханиоти, Касандра

 

Едно красиво и спокойно селце на ръкава Касандра, прекрасно място за хора, които искат да си починат от шумните морски курорти и все пак с възможности да излезеш вечер и да пиеш по един коктейл. И едно кратко отклонение – във всяко едно селце, в което бяхме на ръкава има много заведения с безплатен интернет и прекрасна връзка, в хотела имаше само на рецепцията, но това не е проблем. Все пак си на почивка, а не да киснеш по цял ден в нета 😉

Решихме да пренощуваме в Гоце Делчев и от там да влезнем през Илинден в Гърция. Посетихме една много приятна механа на име „Ванита”. Има жива музика и са наистина добри, стояхме до към 23,00ч и за наша радост освен стари български песни, македонски, руски и няколко бавни сръбски песни нямаше никаква чалга. Заслужава си да се посети!

От Пловдив стигнахме до Гоце Делчев през Юндола-Якоруда, има един участък от 25км някъде, където трябва да се мине много бавно и внимателно на първа-втора, че да не си останете там и после пътят е добър и много живописен.

Сутринта

минахме за минути гръцката граница,

поискаха само лични карти и попитаха къде отиваме. По време на пътуването ни спряха гръцки полицаи, но това беше рутинна проверка и тъй като си спазвахме ограниченията, всичко мина безпроблемно. Поискаха личната карта, книжката и малкия талон на колата. Не са искали нито зелена карта, нито някакъв друг документ, въпреки че колата е на името на майка ми. Попитаха, коя е въпросната ДА и се задоволиха с отговора, че е майка ми. Мога да кажа, че имат безумни ограничения – повечето време карахме с 50-60км и най-много с 90км. На всеки метър има табела с ограничението, случайно да не забравиш 😉 това си е доста досадно, при условие, че гърците ни минаваха като малка гара. Всеки да си решава сам за себе си. За цялото пътуване и обикалянето по околните села видяхме полиция само 3 пъти и на много места табели за камери. До допълня за бензиностанциите. Ние не пътувахме по магистралата Серес-Солун и не мога да кажа, дали там има газ, но като влезнахме на нашия ръкав, срещнахме на много места бензиностанции с газ колонки. Цената е около 80 цента за литър.

Целта на пътуването ни беше Ханиоти, затова решихме да караме напряко, а не да ходим до Солун и от там надолу. От границата до Драма се стига без проблеми, от там продължихме към Аспровалта, Рентина, Полигирос, Неа Мундания. Оказа се, че навигацията се е прецакала и трябваше да се водим само по картата (добре, че я бяхме взели и ви съветвам също да си носите). Основните табели са винаги и на латиница, някои имена на селища се разчитат и от гръцките табели (накрая разчитах и табелите Солун без проблем), така че спокойно и бавно си напредвахме към целта. Пристигнахме без никакви проблеми в прекрасния

хотел Лесе в Ханиоти

 

Прекрасен хотел, препоръчвам го на 100 процента. Стаята ни гледаше към маслинова горичка и до късно следобед се радвахме на слънцето. Бяхме на 3я етаж сектор А, което е оптимално, от горе има няколко мансардни апартамента. Стаите са просторни оборудвани с всичко необходимо (има малка кухничка с прибори, тостер, кана за вода, хладилник). Бях чела, че не се поддържа добра хигиена, но нямам забележки. Стаите се чистят всеки ден и хавлиите се сменят всекидневно. Вечер става наистина тъмно в стаите, защото осветлението е слабо, но да пиеш вино на терасата, не ти трябва силно осветление 😉

Басейн – хотел Лесе, Ханиоти, Халкидики

Басейнът

Ресторант – хотел Лесе, Ханиоти, Халкидики

Ресторантът

 

 

Бяхме на полупансион и мисля, че това е оптимално. През деня на басейна също можеш да си поръчаш нещо за хапване. Закуската и вечерята бяха без забележка (вечер имаше голямо разнообразие на храна и самите менюта не се повтаряха, а все пак бяхме седем вечери там). Естествено, че ако трябва да издребняваме, мога да препоръчам за десерт да има пресни плодове като пъпеш, ягоди и т.н., а не само пастички, баклавички, тортички и плодова салата (все пак от пресни плодове). Сутрин има безплатно кафе, чай, сокчета, но вечер напитките се плащат, което си е съвсем ОК, а и цените са прилични. Тяхното гръцко вино е 2,50 € чашата, 2,70€ сок, 0,80€ малка вода бутилка и т.н. храната е на шведска маса.

Chaniotis, Pallini 63085, Гърция

 

Басейнът е много приятен, има и за малките дечица, както и детски кът с различни занимания за тях. Билярд, тенис на маса, табла и други забавления са на разположение на възрастните. В самия хотел има мини маркет с най-необходимото, но и съвсем близо до хотела има два големи магазина.

Навсякъде има цветя, пълзящи храсти и ухае прекрасно в комбинацията с тишината и липсата на кънтяща музика, прекрасно място за почивка. Хотелът е накрая на селото, но спокойно можеш да стигнеш и пеша до Ханиоти.

Плажът на Ханиоти, Халкидики

Плажът на Ханиоти

Плажът на Ханиоти, Халкидики

Плажът

 Плажът на Ханиоти, Халкидики

От околните селца, които обиколихме, мога да

препоръчам да посетите Афиотис,

на около 15км от Ханиоти и дори да отседнете там! Много кипричко и с атмосфера, приятни таверни и кафенета и страхотна гледка към морето.

 

Плажът си е доста каменист и успех, ако решите да ходите до него пеша. Ние бяхме за дневна разходка и доста пообикаляхме из стария му град.

Афиотис, Гърция

 

 

Ресторант в Афиотис, Гърция

 

 

 

Хапнахме вкусни тиквички и риба в едно заведение „Пирати” или нещо подобно, има нарисувана риба с пиратска кърпа. Собственикът е сърбин и менюто е на английски, немски, руски, български. Доста си угодихме на душата и сметката беше 35€, без много алкохол, че бяхме с колата.

Другото

много красиво селце е Пефкохори.

Страхотна морска алея, отново с много заведения. Пихме фрапе за 3,50€ като най-скъпото фрапе беше за 4,00€ на плажа, в едно заведение „Madness” и се изненадах какъв добър английски вади сервитьорката, дори перфектен и накрая се оказа, че жената е от Англия и се преселила преди 15год 😉

Пефкохори, Халкидики

 

Освен това като тръгнеш от хотел Лесе по алейката надясно успоредна на плажа, може и пеша да стигнеш до Пефкохори или поне вилната му зона. Има уникални къщички и имения с изглед към морето, точно на морския бряг, които се дават под наем. Добър вариант, ако сте компания и искате да си готвите.

Вили на брега на морето, Халкидики

 

 

Бяхме и в Калитея,

нищо особено.

Калитея, Халкидики

В Неа Мудания не ходете,

ужасно потискащ градец с мръсна плажна алейка и на кафенета смърди на развалени водорасли, от къде ли като в морето никъде не видях такива. По принцип морето е кристално чисто без вълни, само едната вечер имаше силен вятър и беше по-бурно. Плажът на Ханиоти е най-широк от всички околни села, но го няма финият пясък, а само камъчета и скали. Морето безспорно си е супер чисто, няма ги гадните водорасли, досадните щипалки и тази синьо-зелена вода, магияJ а че плажът си е мръсен, спор няма, кутийки, пръчки и какви ли не още боклуци.

Стигнахме и до по-отдалечените села, които са в края на ръкава и не са туристически, а са си само гръцки. Ами… ако ви се ходи в малко гръцко село, със супер тесни и стръмни улички, които някак ми напомнят сицилиански селца, отидете.

На връщане решихме да минем през

Кавала

да го разгледаме и него. Не мога да разбера какво толкова привлича българите там, но аз не открих нещо, което би ме накарало да се върна отново.

Кавала, Гърция

 

 

За Кавала се качихме на магистралата, е така се пътува много по-бързо. След това продължихме към Ксанти и тъй като бяхме без навигация, не познавахме града и няма много табели, се загубихме 😉 но с питане навсякъде се стига!

На излизане от Ксанти има табела „България 23км“

или нещо подобно. Мога да кажа, че това бяха най-кошмарните 30-тина километра, които съм минавала. Имахме информация за пътя, че е тесен, но в добро състояние и леко стръмен. Леко ли? Започна се едно велико катерене и едни завои, Шипка е детска игра пред това катерене! Минахме гръцките селца по границата и си мислехме, че всеки момент ще се появи границата…за съжаление се появиха още по-гадни завои, в сравнение предните бяха леки криволици. А за стръмния склон, по който пъплехме, не искам да си спомням! Пътчето е в добро състояние, но е много тясно!!! И най-вече това би трябвало да е път, а не козя пътечка! За мен си е измислена граница и абсолютно безумие да минеш от там! От там Златоград, Кърджали, Асеновград, Пловдив си беше песен пътят.

Залез, Халкидики

Залез на Халкидики

Автор: Павлина Атанасова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Касандра – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Тасос, а покрай него и Кавала и Филипи за Великден 0

Тасос, а покрай него и Кавала и Филипи за Великден

Като почне лято и започват и гръцките островни пътеписи 🙂 Днес Девор ще ни води до Кавала, Тасос и Филипи, а ние ще четем и ще завиждаме 🙂 Приятно четене:

Тасос за Великден

а покрай това: Кавала и Филипи

От миналата есен единствените пътешествия, в които взимах участие, бяха от единия край на квартала до другия, затова бях закопняла за асфалт и фериботи толкова силно, колкото и за слънчево време. Още не се беше разтопил снега, когато започнахме да търсим най-подходящата дестинация за прекарване на Великденските празници (май ни станa традиция да се изнасяме от България по това време на годината). Първоначално се бяхме насочили към Словения, но всичките ни опити да заминем се оказаха безрезултатни, затова накрая се спряхме на близкия, но много красив, остров Тасос.

Тръгнахме с автобус, защото едно от предимствата на организираните екскурзии е, че няма нужда да планираш и да мислиш за каквото и да било. Много хора ни посъветваха, че Тасос си заслужава, ако си със собствен транспорт, за да можеш да обиколиш всички населени местенца, но мога да ви споделя, че и автобусът върши чудесна работа, да не говорим, че на повечето от тези места няма какво да правите повече от половин-един час, освен да разглеждате архитектурата и да точите лиги по трапезите на гърците.

Първата ни спирка беше

Кавала

Паркирахме се близо до пристанището и хванахме пътя към Стария град. Уличките са тесни и стръмни, но това не им пречи да врят и кипят от енергията на хората, които ги кръстосват я пеша, я с автомобил, но най-често – със скутерче. На всяка крачка има кафенца, места за хапване, магазинчета, но дори да не влезете в някое от тях, къщите са интересни сами по себе си и ще привлекат любителите фотографи.

Кавала, Гърция

Едно от местата, до които ще стигнете, ако ходите само нагоре и направо по калдъръмената улица на Стария град, е площадът с къщата на Али Паша, откъдето се разкрива чудесна гледка към бистрите води на морето. След като се наситите на изгледа (ако му се наситите), може да се върнете назад към крепостта, от която можете да хвърлите един поглед на Кавала заедно с чайките, които кръстосват града по въздух.

Бяло море край Кавала, Гърция

Бяло море край Кавала


Кавала, както каза Жоро, изглежда като град, направен от лего или еднородни светли кубчета. Градът е построен стъпаловидно, няма високи сгради и няма цветни петна, които да разпокъсват цялостта му. Самата крепост на мен лично ми напомни за Баба Вида, така че ако сте били там, няма какво да ви изненада.

Кавала, Гърция

Кавала

Крепостта в Кавала, Гърция

Крепостта


Докато се разхождахме с нашата група, ми направи впечатление ентусиазмът, с който хората обсъждат видяното и го сравняват с българските му еквиваленти. Та и аз така. Други пък откровено си помрънкваха за тези „византийци”, дето не се „сетили един парапет да направят като хората“. Кой знае и вие какво ще откриете, когато прекрачите гръцката граница, но искрено се надявам да са само положителни неща.

Лодка край Кавала, Гърция

След като разгледахме Кавала и имахме достатъчно време да обиколим, където ни душа пожелае, се отправихме към

Керамоти, откъдето си взехме ферибота към Тасос.

Тук е мястотода ви кажа, че храненето на чайки е изключително забавно занимание… за наблюдаващите отстрани. Аз лично не се престраших, но се забавлявах много, докато другите подмятаха солети и хлебчета във въздуха, а чайките ги грабваха на секундата. По-смелите се престрашаваха да дават и от ръка, но историята познава случаи за клъвнати нокти и пръсти, така че преценете си сами. Опасност да не видите чайки при пътуването с ферибота просто не същестува, защото те неизменно го следват и кръжат над палубите – до Тасос и обратно, и пак по същия маршрут – ден след ден.

Чайки – Тасос, Гърция

Ето, че вече се докопахме до

Тасос,

пак се настанихме в автобуса и започнахме да гледаме на всички страни, докато се придвижвахме към хотела. Човек не знае в коя посока да гледа – дали към брега, където са красивите и леко призрачни гори от маслинови дървета, или към морето, което вече се оцветява в оранжево и блещука на залязващото слънце. Най-чудесният завършек на подобен ден е да се настаните в хотелската си стая, която да е на два метра от плажа, и да се отдадете на мълчание и съзерцание… Ние, все пак, хукнахме да търсим храна и зарязахме чудесната гледка от хотелската стая за по-лирични моменти, когато сме с по-пълни тумбачета.

Маслинови гори на остров Тасос

Маслинови гори

Залив на остров Тасос

Заливче

Предполагам, че почти няма значение в кое селце ще се намира хотелът ви, освен ако не нощувате в столицата на Тасос – Лименас. Но колкото и забутано местенце да сте харесали, винаги ще има избор от ресторанти и на всяка крачка ще ви предлагат намаления от цената, допълнително пиене или нещо друго, с което да спечелят вниманието и поръчката ви.

Нашата вечеря, напук на студеното време, което нацелихме, протече на фона на шума от вълните, които се разбиваха до краката ни. На дървена масичка, постлана с хартиена покривка, започнаха да ни донасят едно след друго вода, хлебче, месце, салатки, така че успяхме да се сгреем и да останем доволни от изживяването.

Тасос

Може би сте чували, че

гърците са много гостоприемни и учтиви и това си е чистата истина.

Поне на Тасос.

Предупреждавам ви да си заделите пари за бакшиши

и то не защото е задължително, а защото ще ги оставяте с кеф. Не си поръчвайте хляб и вода, защото във всяко заведение носят безплатно. Оттам нататък има и от пиле мляко, така че гладни няма да останете. Цените обаче са „шокинг”, ако решите да ги обръщате в левове, затова се примирете отсега – за салата и паниран кашкавал (примерно) – около10 евро. Пържените картофки са между 2 и 3 евро, но за бирата не мога да дам достоверна информация. Все пак чух, че не е никак скъпа, на фона на другите неща.

Камъчета, Тасос

Тасос

Тасос се разглежда за един ден

– пътят се вие по външната страна на острова, така че непрекъснато сте на границата между сушата и водата. Страхотно е за гледане и за снимане. Една от забележителностите на този остров е местаната фабрика за зехтин, където можете да се запознаете с процеса на събиране, пресиране и изцеждане на маслините. И да си купите зехтин, разбира се, но ако сте с по-чувствително обоняние, трява да ви предупредя, че вкусът на зелената салата е доста по-странен, от този, който познавате, ако използвате тасоски зехтин при овкусяването. Е, това се дължи на липсата на навик и заради предпочитанието ми към слънчогледовото олио. Останалите хора харесват специфичния вкус и аромат на маслините, но пък не може всичко да е за всеки 😉

Liménas Thásou, Greece

Казах ви къде да се качите, когато сте в Кавала, за да видите града от птичи поглед, но ако искате да направите същото и в Тасос, трябва да се побъхтате малко по планинска пътечка и да стигнете до

(първо) амфитеатъра в Лименас

и (второ) до върха на хълма, където ви чака приятна и зареждаща изненада:

Амфитеатърът в Лименас, Тасос

Тасос от високо

Обратно на ферибота – денят, в който трябваше да се приберем в България, за мен беше най-интересен. По принцип не изпадам във възторг от всичко, което се изпречи пред очите ми, затова докато другите попиваха жадно пейзажи, аз си се пазех (несъзнателно) за това послено място, което щеше да ме изпълни с вълнение и да ме спечели завинаги –

Филипи

Филипи

Филипи са останки от древно селище със страхотни размери. Впечатлих се още от входа – не толкова заради колоните и арките, колкото заради самото съчетание от тях и нежната природа, която се пробуждаше с разцъфналите меки макове. Навсякъде се виждаха алени петна и дори на снимките тези цветя стоят неестествено и божествено, сякаш не принадлежат на заобикалящата ги среда. Ей това е то цвете с характер!

Макове край Филипи

Макове край Филипи

Когато мислите, че сте разгледали Филипи, всъщност още не сте видели и половината – заставайки на най-горното стъпало, пред мен се разкри страхотна гледка – наляво и надясно, накъдето и да погледна – величествени останки, галени от слънцето. Може би не всеки смята така, но изживяването за мен беше непознато и вълнуващо. Филипи е почти изравнено със земята и въпреки това има няколко страхотни колони, които са оцелели и се извисяват над хилядите съборени останки и камъни. Снимките не могат да пресъздадат красотата на това място…

Филипи

Пещера Алистрати

Преизпълнена с красота и вълнение от досега с Филипи, останах почти сляпа за

красотата на пещерата Алистрати

Мога да я определя най-добре с думата „пищна”, защото сталактитите, сталагмитите и сталактоните са в изобилие, при това във всякакви форми, но страстта ми към пещерите явно е минала и не мога да изпадна във възторг. За всеки случай не взимайте моето пристрастно мнение под внимание, а се убедете сами за себе си доколко тази пещера може да ви бъде фаворит.

Прибираме се вкъщи – от лявата ми страна се вие Струма, в която съм влюбена. Има нещо много завладяващо в това да гледаш пейзажи на залез слънце – имам чувството, че това са неповторими моменти, безвъзвратно загубени за бъдещето. В едно такова настояще пътувахме обратно към София и аз се чувствах много, много щастлива.

Автор: Девора
Снимки: авторът

Други разкази свързани с Бяло (Егейско) море – на картата:

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1) 1

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1)

Започва лятото и, като гледам, не само на мене ми е гръцко 😉 Ренета ще ни разходи из Гърция преди началото на голямото лежане по плажовете, пийването на узо и замезването с октоподчета 🙂 Приятно четене:

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция

част първа

Както се вижда, не само на Стойчо му е гръцко, тия дни 🙂

Между прогнози за дъждове и урагани, кризи, стачки и грипозни деца успяхме да откраднем една топла и слънчева седмица в края на май за няколко дневно пътуване до Гърция.

Знае се, всичко започва с пътищата.

За пътишата в България няма да говоря. Те просто не са такива. Виж, пътищата в Гърция, определено са Пътища с главно “п”. Хубав гладък асфалт, ясна маркировка и табели буквално на всеки метър. Табели, които съобщават на колко километра си от най-близкия град, после съобщават че предстои отбивката от магистралата към града, после табелите започват обратно броене 500 метра, 400 метра…следва табела с указанието, че влизаш от северната или южна страна на града, абе табели да искаш. Дали пътуваш по магистрала или второстпенен път разлика в качеството на настилката, маркировката и количеството на табелите няма. Виж, с бензиностанциите нещата стоят различно. Бензиностанции по магистралата да не казвам изобщо, но почти няма. За да заредиш, трябва да слезеш от магистралата и да влезеш в населено място. Самите бензиностанции, трудно ще разбереш, че са такива. Една или две / едната от които не работеща/ стари колонки и някаква барачка покрай тях, евентуално тоалетна със съмнителна чистота и толкова. Кафе? – Забрави. Сянка – също. За шест дни и 2500 километра видяхме цифром и словом 1/една/ хубава бензиностанция и тя беше съвсем нова, а сестрата и близначка от другата страна на пътя още не беше отворила. Георги каза, че май имало причина да са такива бензиностанциите, но не помни каква, а доскоро и касови апарати нямали. Сигурна съм че хитрите гърци имат подходяща и изнасяща им причина за каквото и да било, включително и за вида и функционалността на бензиностанциите. За сметка на липсващите магазини и кафенета в бензиностанциите, покрай пътя има каравана-кафе. Едни малки, стари и огрухани караванки закотвени до сами мантинелата и обзаведени с някоя и друга масичка под рехавата сянка на маслина, смокиня или леска. От тия караванки, можеш да си купиш за хапване, да вземеш кафенце или студено безалкохолно и отново да драснеш по опечения от слънцето път.
Извън града гърците карат бързо, въпреки ограниението от 130 километра в час на магистралата, солените глоби и камерите. Камерите и за тях има табели. И означения на какво разстояние са, има. Само табела ” Усмихнете се!” няма. Но пък има полицаи с радари, мааалко след камерите. Точно толкова малко, колкото да реши, че достатъчно си подминал камерата и да изюркаш возилото.
За натовареното до козирката BMW тази скорост беше добре дошла. Високата глоба пък напълно убиваше желанието на Георги да разбере колко добре може да се движи нашата машина по тия хубави пътиша.
Покрай пътя на малки равни разстояния има странни макети. Върху колона висока около метър е сложем макет на параклис. С врати и прозорци, оцветен както подобава, висок около петдесет сантиметра. Отначало мислех, че това е подобие на една много неприятна практика по българските пътища – да се правят паметници на местата, където хора са изгубили живота си в катастрофи. В първия момент си казах, че гърците са на изчезване и изчезват най-вече с помощта на пътни произшествия, толкова са на често тези макети, но в едно от селцата, в един двор, вероятно на фирма за /трудно е да се нарече така, но/ екстериорен дизайн, заедно с огромното количество каменни лъвове, Аполони, Венери милоски и нейни сестри и братовчедки имаше от тези малки параклиси, възкачени всеки на по една колона. Не мисля, че някой би натворил предварително толкова нещо, само с мисълта, че хората ще се трепят по пътищата и труда му ще се отплати. В и около параклисите по пътищата нямаше снимки, свещи и вази с изкуствени цветя, така че с Георги стигнахме до извода, че наличнието на макетите е резултат от силната религиозност на гърците, а не на човешката лудост и стремежа ни за самоунищожение.
Този път, каникой път времето беше повече от благосклонно. Въпреки заплашващият ни още с тръгването дъжд минахме между капките. За цялото пътуване ни понакапа два три пъти, при това толкова леко, че даже не е за отбелязване.

Местата.

Първоначалният ни план е да влезем в Гърция през новото ГКПП в Златоград и да стигнем бързо и безпроблемно до Кавала.

Перперикон

буквално ни е на пътя. Казвала съм вече, че отдавна съм заискала да го видя, а пътищата ни все не стигат до там. Тоя път здраво се хващам за идеята, а Георги, който знае за силното ми желание се съгласява да направим кратка отбивка, макар, че вече е бил там. Ентусиазирана здраво чета ” либретото” в следствие на което се зарибявам още повече. Няколкото дни преди тръгването му надувам главата с прочетеното. По една добра случайност Стефан Цанев преповтаря и доукрасява в Българските Хроники това, което аз вече съм чела.
Докато пътуваме към Кърджали се опасявам горчивият ми опит с Троя да не се повтори, но още докато виждам в далечината отсечения на половина връх на хълма и разкритите под него бели кости на планината опасенията ми се изпаряват. Перперикон надхвърля очакванията ми.

Перперикон

Белите скали на Перперикон

Перперикон

Перперикон, Родопи

Някога бил върху него, сега изглежда вкопан в хълма. Приказен и величествен е с громните си бели каменни късове и ясните следи от човешка ръка в тях.

Четете по–нататък>>>

По Великден на остров Тасос 1

По Великден на остров Тасос

Става топличко и вече става време да тръгваме към Гърция. Мисля, че с този разказ за Великден „откриваме сезона“ – приятно четене:

По Великден на остров Тасос

Планирахме да тръгнем към 16:30 ч. от работата ми в Бизнес парка – аз, Алекс, Вельо и Вили. В крайна сметка се реорганизирахме и началната ни точка на тръгване бе кафето на брат’чедката в Дианабад с уговорка в 17:30 ч. Първо дойде Вельо с половината си багаж, разтовари се и отиде да си кара колелото и другата част от багажа. Появиха се и Алекс и Вили, започнах да товаря и подреждам багажа, качих четвъртото колело на багажника от горе, качих три метровата греда за парапет за селото и ги вързах добре с ластици и остана да опаковаме последните багажи и да слагам багажника за останалите три колела отзад на теглича с багажника.

В крайна сметка в 19:00 ч. тръгнахме в пълен състав и с усмивки в посока село Илинден, което се намира до новооткрития ГКПП Илинден на Гръцката граница, където планирахме да преспим в къщата на брат’чедката. Реших да минем през с. Бистрица, с. Железница, с. Ковачевци, с. Поповяне, с. Белчин, гр. Клисура, гр. Сапарева баня и да излезем на гр. Дупница – Града на фармацията, както казват табелите на входа на града. Около 20:15 ч. вече излизахме от Дупница и се устремихме към гр.Гоце Делчев, където планирахме да направим последното зареждане на газ преди да излезем от България. В Банско се завъртяхме малко за да напазаруваме последни неща за гръцко, както и нещо за вечеря, като в процеса на търсене на магазин се допитах до една полицейска патрулна кола, спряла пред районното управление.

Около 23:00 ч. влезнахме в с. Илинден,

като на входа на къщата ни посрещна братовчеда на Петко. Настанихме се, запалихме печка, направихме си за вечеря, похапнахме и си легнахме. На сутринта ни посрещна чудесното слънце, козите на дядото, който живее зад нашата къща и двама цигани, които търсеха желязо за изкупуване. Ние им обяснихме, че само сме на гости и нямаме желязо, което да им дадем.

Това чудовище живее в къщата, а именно на гърба на входната врата…

Илинден, България

След като закусихме с лютеница, майонеза и мухлясал хлебец, бяхме (не)приятно изненадани от появата на двама младежи от ромски произход, които се увъртаха около колата, с колелата на багажника, търсейки нещо за вторични суровини, я желязо, я нещо друго, но бяха смутени от появата на Алекс, която извика на шега: “Ще ни крадат колелата” и ние всички се появихме на терасата. Момчетата събират отпадъци, които връщат на вторични суровини, за да изкарат някоя стотинка. Питаха ни дали колелата ставали за вторични, но после се замислиха на глас и си казаха: „Ааа, те сигурно 100 лева струват тези колела, не можем да им ги искаме” без дори и ум да им го побира, че “тези колела” на практика струват 25 пъти повече от тяхното предположение.

Четете по–нататък>>>

Драма в Гърция 6

Драма в Гърция

Ще ходим до Гърция семейно, заедно с баща ми за два дена да проучим гръцките къмпинги — тук положението започва да става невъзможно — зле поддържани къмпинги, които искат страховити суми за честта да...