Archive for the tag 'Йоханесбург'

май 13 2014

Южна Африка – очаквай неочакваното (1): Йоханесбург

Започваме една обиколка из Южна Африка. Наш водач ще бъде Иван, а като за начало трябва да кацнем в Йоханесбург. Приятно четене:     Южна Африка Очаквай неочакваното част първа Йоханесбург    Полетът, от Ханой до Йоханесбург, ни отне цяла вечност. В последния момент, точно преди прекачването ни от Хонконг, си проверихме мейла и това […]

3 коментара

февр. 18 2009

15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург (2)

Продължаваме с преживяното от Венерчето по Нова година в Южно-африканската република. Прочетохме как с пристигнала в Йоханесбург, и я оставихме пред Ботаническата градина, а днес ще се разходим из градината и града. Приятно четене:

15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург

част втора

В Ботаническата — след 20 мин мотаене да намерим входа сред огражденията, сто питания и още толкова цигари на Деси,

в Ботаническата градина е прекрасно

Техните патки са във съвсем различни цветове, а чешмите са във формата на крокодилска паст. Палмите, черниците и избуялите навсякъде кактуси няма да ги споменавам. Странните, екзотични птици, които никога не си виждал, прелитат час по час над главите ни.. Жегата- убийствена за европеец идваш от ледена зима- суши въздуха и го прави лек за дишане всред цялата зеленина там.

… Вечерта ни заварва на официална вечеря в мола.

В Джобург всичко социално е в някакви молове. Не само шопинга- ресторанти, дискотеки, барове, всичко е там. Сикюърд ериa, тъй да се каже. Сядаме на терасата до някаква падаща вода, с Анска не можем да повярваме че до вчера сме мръзнали в Мюнхен с якета. Аз съм във вечерна рокля без ръкави (най-после се чувствам в кожата си), той по тениска и къси панталонки, както и Търнън. Деси изглежда блестящо с червен потник и къса пола. Едва сме поръчали напитки и започва да святка страховито. После и да гърми. Терасата е пълна с хора, които лениво започват да се разшавват.
Четете по-нататък>>>

No responses yet

февр. 10 2009

15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург (1)

Днешният пътепис ще ни прати в една нова за нашия сайт страна — Южно-африканската република. След дълга раздяла авторката отива на гости на дългогодишна приятелка. Приятно четене:

15 години по късно или по Нова година в Йоханебург

част първа

С Десислава бяхме най-добрите приятелки в гимназията. Hадушихме ce наистина бързо, въпреки че бяхме в различни паралелки. Деси, практична каквато си е била още тогава, учеше икономика. Мен родителски амбиции ме бяха пратили да уча химия и биология- да ставам доктор- което след година, като ме изхвърлиха за неприсъствие, доказа че не е било прaвилната схема за мен.

С Десислава бяхме най-лудите женички в тая гимназия. Определно нямаше много други, които да ни издържат на темпото, с което вършехме глупости, и липсата на всякакви задръжки. Е, при Деси- почти всякакви, тя е по-интегрирана от мен. Беше малко преди да падне комунизма тогава, пънкарските прически бяха „върха“ на модата за нас (това беше голям лаф навремето, „върха“, помниш ли:):) Tоновете грим, тупираната коса и изкуствените бемки бяха лелеяни отличителни знаци на младите момичета. Дългите металски „кичари“ (още един лаф от тогава) бяха ревнива гордост на момчетата, поне на яките.

Както казах, с Десислава станахме най-добри приятелки. И двете бяхме деца на разведени родители, и това сближава като нищо друго от пръв поглед. Всъщност, нашите тогава още не бяха разведени, но ежедневните скандали и побоища вкъщи ме правеха същия аутсайдер като повечето такива децa в провинциалните градчета по това време.

Изкарвахме си страхотно. Преди училище сутрин се срещахме за бърза цигара, криене на опашчиците от пънкарските ни прически под униформата и груби шегички, неразделими от тая възраст. След голямото междучасие въобще не се връщахме- купувахме си с общи пари кутия цигари „Феникс“ и се забивахме на сладък мохабет по Ловния Дом- баирите на Рила, които обкръжават Благоевград. В девети клас, на втората ни и последна бригада, се пропихме. Тревата, заедно с паркизана, нямаше да се появят още поне година. На бригадата трябваше един месец да берем грозде в Петрич и после да го консервираме. Спяхме в нещо много подобно на виетнамски общежития. Будеха ни в 5 сутринта, бяхме на работа до 3 следобед. Тъй като, много ясно, изобщо не спяхме, всяка събота и неделя се прибирахме в Благоевград мъртви. На моите родители това не им пречеше, тъкмо нямаше да се занимават и с мен. Десислава имаше проблеми с майка й, която искаше да знае защо се прибира такъв труп и какво точно сме правили на тая бригада. Какво правехме, ех…пиехме вино при момчетата, спяхме с тях на едно легло (каква тръпка е това, като си на 15!), пушехме цигари по цял нощ (изключиха някои от най-добрите „художници“ заради пушене тогава, на тая последна бригада- един месец преди 10 ноември).

3 коментара