Айляшко плаване в Йонийско море
Днес Стоян ще ни повози на яхта из Йонийско море – дръжте сe, до лятото има по-малко от година! 🙂 Приятно четене: Айляшко плаване в Йонийско море или споделено сватбено пътешествие по вода Моите...
Днес Стоян ще ни повози на яхта из Йонийско море – дръжте сe, до лятото има по-малко от година! 🙂 Приятно четене: Айляшко плаване в Йонийско море или споделено сватбено пътешествие по вода Моите...
Мислите си, че ви е горещо? Тогава да покараме каяк в Йонийско море, заедно със Стоян 🙂 Приятно четене: С каяк около Лефкада или 10 нюанса на гръцкото синьо Много приятели смятат гръцкия остров...
Днес Иван ще ни води на Закинтос. Приятно четене:
Ще ви разкажа за едно пътуване което трябваше да бъде факт отдавна, но явно просто за всичко си има точно определено време 🙂
Това е снимката която още преди години ме накара да си обещая че ще отида на това прекрасно място.Както са казали хората “по-добре късно, от колкото никога”.
И така сега по същество, само искам да предупредя че може да да съм малко по-обстоятелствен 🙂
Ако не искате да четете целият пътепис, а ви е интересно може да видите клипчето 🙂
http://www.youtube.com/watch?v=uTvSeTjHrjo
С моята приятелка решихме да се доверим на агенция поради ред причини, една от който разбира се беше чартарният полет 🙂
Най-накрая дългоочакваният ден настъпи, а ние бяхме на летище София горди собственици на самолетни билети за острова за който бяхме мечтали.
Качихме се на самолета и след час вече се приготвяхме за кацане, след като пилота буквално „изтърси” самолета и рева на 2-3 малки деца вече бяхме на летището, което не се различава особено много от Терминал 1 🙂 (тук оставам на вас да прецените добро или лошо е) 🙂
Но това го констатирам сега, тогава изобщо не ми пукаше как изглеждаше летището или че ушите още ме боляха, важното е че бяхме стигнали 🙂 Посрещна ни представител на туроператора и ни съпроводи до един автобус паркиран на паркинга на летището в който беше УЖАСЯВАЩО ГОРЕЩО, а ние … ние бяхме тръгнали от 20 градуса, не бяхме навлечени, но не бяхме и подготвени за 30 те градуса който ни очакваха там.
Нашият хотел беше в Лаганас (Greek: Λαγανάς) което е буквално на 10 мин. От летището, но на Закинтос всичко е близо.
Настанихме се в хотел Anastasia Beach, нищо особено, но беше симпатично хотел-че на първа линия 🙂
За първи път бяхме в Гърция, до тогава само бяхме чували за отношението на гърците към туристите … срещу нас да бягат не можем да ги стигнем.Не говорим за сервилничене, просто хората наистина са професионалисти.Умеят да ти направят престоя по-приятен и да те накарат да се чувстваш като цар.
Ден втори
Имахме среща с Влади (представителя на туроператора) следобед , нямаше как да отидем далеч и се разходихме около хотела, поседяхме на басейна и то дошло време да се срещнем с Влади.
Ден трети
Вече беше понеделник тоест деня в който щяхме да посетим Навайо, изпълнение с вълнение и оптимизъм се качихме на един кораб, това което ни казаха е че събира 300 човека, както можете да предложите беше пълен.Намерихме си място на най-горната палуба където ако изключим факта че изгоряхме като немски туристи беше най-доброто място. Около 9ч. напуснахме пристанището на столицата носеща името на острова, очакваше ни повече от 8ч. път с „корабчето”. На борда му има малка „лафка” на която може да си купите нещо за хапване и пийване, а дори и скара 🙂 Противно на българската логика цените не бяха смазващи, да беше по-скъпо от в магазина, но смятам че едно евро за вода и 1.5 за кола не е цена която да стресне някого.
Морето беше спокойно нямаше грам вълна, разбира се докато не стигнахме северозападната част на острова където нещата малко се промениха 🙂 но беше далеч от гледката която се описваше в един пътепис който бях чел тук, всичко си беше ОК и бавно, но славно приближавахме ЗАЛИВЪТ.
Много е странно как дори от далеч се вижда как водата в самият залив е тюркоазено синя и сякаш се „смесва” с по тъмното Йонско море.
Когато кораба навлезе в самият залив … настръхваш.Не се чуваше НИЩО друго освен щракането на апаратите.Явно всички 300 пасажери бяхме загубили ума и дума, това със сигурност е едно от най-красивите места на света и няма снимка която да го пресъздаде.
Проблема беше че освен нашият „малък” кораб имаше още 2 такива, а на това малко плаж-че 900 човека му бяха в повечко определено 😀
Но въпреки това е уникално, имаме един час да се снимаме и ние определено се възползвахме от тази възможност за да можем още дълго време да си спомняме за това чудно място.
Първите две корабчета тръгнаха и беше време и ние да се качваме, колкото и да не ни се искаше.
И когато и нашето корабче замина дойде моторна лодка която свали една булка и младоженец … наистина едно от най-добрите места да си кажете „Да”.
Потеглихме за да си довършим обиколката на острова.
Когато се прибрахме вече беше 18ч., а ние освен много изгорели бяхме и много изморени.Отидохме да хапнем взехме бутилка вино и се прибрахме защото просто нямахме сили, дали от вълнението или от това че ни беше пекло слънце 8ч., но наистина бяхме много изморени. Легнахме си пуснахме си филм и тъкмо да се унесем и целият хотел се разтресе, това било нормално за Закинтос (най-сеизмично активният от Йонските острови), така че земетресението от 3 по Рихтер за тях беше съвсем нормално, аз и приятелката ми обаче си се стреснахме, но за добро или за лошо се разбудихме и излязохме да се насладим на нощният живот който в Лагана определено е налице.
Ден четвърти
Нямахме търпение да отидем да вземем АТВ-то и да тръгнем по вече подготвеният маршрут.
Още в 9:30 бяхме пред офиса, там вече ни чакаше Генади беше ни подготвил АТВ-то и всичко беше ОК, взехме си карта и тръгнахме отново към залива Навайо, но този път към панорамата.
След около два часа стигнахме, и понеже там където би трябвало да се правят снимките имаше ужасна опашка, а беше 40 градуса, решихме да не чакаме,а да тръгнем по 300 метровите отвесни скали, може би защото беше ужасно горещо или по друга причина, но почти нямаше хора което разбира се беше добре-дошло за нас, а корабчетата тъкмо си бяха заминали и на плажа долу имаше не повече от 10тина човека който от горе изглеждаха наистина като мравчици. Ще оставя на вас да прецените дали ви харесва или не.
След като се разходихме и почти не умряхме от жега се качихме обратно на АТВ-то и тръгнахме към Porto Vromi (пристанището на което според легендата Дева Мария е слязла за да проповядва християнството на острова).Както и повечето други странни факти така и този звучи доста неправдоподобно,но гърците са известни с това че продават скали и го правят наистина добре, едва ли някой ще повярва на всичките им легенди и истории, но е интересно да ги чуеш, а и те го правят по начин по който искаш да повярваш, дори и малко.
Около 18ч. си бяхме в Лагана, Генади се обади да ни предложени да отидем да пийнем по нещо вечерта, речено-сторено около 22ч. вече бяхме готови и чакахме нашият нов пр-л да ни се обади.
Качихме се на АТВ-тата и той ни заведе в едно заведение което с чиста съвест мога да нарека НАЙ-добрият бар който съм посещавал „Kui Cocktail Bar”(въпреки асоциацията която няма как да не си направи човек), найстина- горещо го препоръчвам да посетите този бар.Уникално поднесени коктейли и невероятно обслужване.
Ден пети
Днес вече крояхме пъклен план как останем още в Рая, останаха ни само още 3 дни …
След закуска се качихме на АТВ-то и отидохме да видим съседният курорт Аграси и по-конкретно известният плаж Banana Beach, безспорно един от най-добрите плажове на острова, но аз и приятелката ми сме от Варна и тук имаме подобни плажове, така че предпочетохме да отидем някъде където ще видим нещо ново.
Отворихме картата и погледнахме другите места на който Влади ни беше посъветвал да отидем, спряхме се на Xigia Beach много красиво място.Наричат го „СПА център на открито” понеже във водата има серен извор и водата е изключително наситена със сяра.
Небяхме виждали такова нещо тюркоазено синя вода, а на повърхността малки бели люспички сяра.
Колкото беше малко плажчето толкова и посещаемо.На плажа имаше точно 10 чадъра и малка свободна зона.
Това което безспорно прави впечатление е че там не злоупотребяват с това че си турист, навсякъде цените са поносими.
В потвърждение на това че доста хора посещават плажа (а пък и как да не го посетиш):) е че бяха организирани автобусни екскурзии до „СПА центъра”.Организираните посетители бяха много забавни, сядаха на брега и почваха да се мажат с пясък, тогава разбрах къде са отишли всички „лелки” рускини и германки напуснали нашето черноморие :).
След цял ден лежане на плажа решихме да отидем в Закинтос (града) да хапнем октопод (гърците го правили уникално).
Докато хапвахме се обади брата на Генади – Валери който ни покани вечерта да излезем той имал среща с приятели и ако сме искали да се присъединим.
Отидохме главната улица на Лагана която доста прилича на главната на Слънчев бряг, пълна шумни заведения пияни англичани и полуголи кръшни девойки който те канят да пийнеш по едно питие в тяхното заведение.Паркирахме АТВ-то пред бара който се бяхме разбрали, а вътре ни чакаше Валери и приятелите му.Там се запознахме с приятелката му – Илияна и още една двойка Магдалена и Жорката.Много топли хора, напуснали родината ни преди доста време, и вече почети местни. 🙂
Ден шести
Все по-близо е заминаването ни, но ние сме категорични че няма да се качим на самолета … 🙂 На другият ден трябваше да връщаме АТВ-то така че го карахме като за последно :).Обиколихме целият остров и спирахме за по кафе на различни случайни места просто за да се наслаждаваме на гледката.Искахме да обикаляме, а пък и това АТВ все едно се движеше на вода :), имахме гориво за горене.
Отидохме до Porto Limnionas beach също много красив залив с малко заведение и много малки и големи рибки и рачета обикаляйки наоколо необезпокоявани от хората 🙂
Изобщо не искахме да се прибираме, а навън се стъмваше, но отидохме взехме по една горница и продължихме да обикаляме острова по тъмно, не по-малко красив е дори тогава.
Ден седми
Дойде и деня в който трябваше да върнем АТВ-то, да купуваме подаръци и да стягаме багаж, не бяхме много весели, но в крайна сметка всичко хубаво има край.
Разбрахме се с братята и техните приятели да излезем вечерта като за последно да пийнем и да си кажем довиждане.
Отидохме отново в онзи бар Kui почнахме да пием бири, а нашите прекрасни дами си поръчаха коктейли и така малко по-малко, както казват руснаците „без една мога с една не мога” не след дълго решихме че ще ходим Waikiki Club, нашите нови приятели познаваха персонала там и решихме че е идеалното място да продължим вечерта.
Идеята беше да не прекаляваме с бирите защото на другият ден трябваше да ходим на тур за костенурките Карета Карета.Тук се губи някаква част от разказа защото и разказвача му липсват спомени. 🙂 хаха (снимки тук липсват по обясними причини 😀 )
Ден осми
Деня в който трябваше да напуснем хотела, бяха ни останали хубавите спомени от уникалното преживяване на острова, изпуснатата възможност да зърнем костенурки, приятните моменти с новите ни приятели и главоболието от бирите снощи. Хаха 🙂
Отидохме до летището и там разбира се благодарение на нашият любезен превозвач (авиокомпанията майка) седяхме и чакахме 4 часа докато нашият самолет просто закъсня с 3 часа.
Ще цитирам репликата на една жена която много ми хареса и смятам с нея да завърша.
„Това е логичният преход от Рая към нашата прекрасна държава, от сега ни подготвят за това което ни чака.”
П.С. Това определено е място на което ще се върна. Безспорно нямаше да си прекараме толкова добре без нашите островни приятели, Благодарим ви :).
Благодаря че отделихте време да прочетете за нашите преживявания в малкият Рай на земята 🙂
Автор: Иван Цанов
Снимки: авторът
Днес завършваме четвъртата серия от поредицата Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, после акостираме на най-известния му плаж – Навагио, а за последно прекарахме една буря на него.
Днес ще отплаваме обратно към дома 🙂
Приятно четене:
четвърта серия – четвърт част
За наш късмет гневът на Посейдон отмина бързо на другата утрин, и ние напуснахме тюркоазените води на този див и суров плаж…
Ех, накъде ли ще те отвее вятърът на несгодите, капитане…
За лулата нямаш даже грам тютюн,
Но пък имаш цяло едно море пред теб…
Попътен вятър ни прекара точно оттук –
Paralia Navagio, Elation, Гърция
през Сините пещери на северния край на острова…
Разделяме ме с остров Закинтос, последни мигове заедно …
Равното, спокойно море позволи да развием високи скорости към потъналия в сутрешната мараня и едва видим полуостров Пелопонес, отстоящ на около 45 километра (малко под 25 морски мили) от нас –
Сбогом, Занте !
Последни мигове на морската авантюра…
Ето така започна дългоочакваното лято на 2013-та година – лято на планове, мечти, фарватери в далечни приказни места, чудни острови и тихия ритъм на морските вълни, огласяни от писъците на спускащите се към залязващото слънце чайки…
Край
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийски острови – на картата :
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе
Продължаваме с обиколката с лодка из Йонийските острови заедно с Димитър – вече минахме през Корфу и Видо, после – в Ерикуса, Отони и Матраки. За пследно минахме през Палеокастрица и остров Паксос.
Днес ще завършим с островите Паксос и Антипаксос.
Приятно четене:
/Kerkyra-Vido-Erikousa-Otoni-Matraki-Paxos-Antipaxos/
четвърта част
Поглед към материка:
Каналът е оживен булевард –
и вътрешните кьошета и улички на този типичен островен град:
Четете пълния текст>>>
Тази есен на сайта ни започна една поредица за Йонийско море и прекрасните острови от архипелага. Вили днес ще ни води до Закинтос (гърците го казват с ударение на първата сричка – Зáкинтос). Да видим, струва ли си пътя до там? 🙂
Приятно четене:
Трите дена на Кефалония отФърчаха, ама светкавично.
Сами, Аргостоли – сънливи градчета с едва мърдащо от топлика население тук-там из уличките; малобройни, припичащи се край морето чуждестранни летовници, и още по-малко любопитковци, безстрашно щъкащи под слънцето в лов на интересности; закътани сред скалите заливчета, в които изумруденото море се гали като коте в краката ти; избухнали в цикламено бугенвилии по къщи и огради; лепнещо от сладко грозде и розови селски домати, неочаквано вкусна рибка и възхитително вино (амброзия просто!); дори странното езеро Мелисани, чиято вода е ту наситено млечносиня, ту стъклено зелена, ту прозрачно черна – зависи от ъгъла на гледане и светлината отгоре… Кефалония неочаквано и неусетно си беше завладяла местенце в сърцето ми. Сега, докато го пиша, разбирам, че все още си е там 🙂
Но, беше вече ред на поредната ми мечта:
Противно на очакванията ми, фериботът от Кефалония за Закинтос тръгва не от пристанището на Аргостоли, а от някакъв, ама направо измислен кей при Песада. А Песада е нещо подобно на Фискардо, т.е. някакво поселенийце от някакви си няколко къщи, но тук те не са баш до кея, а по-навътре в сушата.
Самият ферибот също ми вкарва едно голямо чудене. Прилича на стаар локомотив. От ония, дето са се движели с въглища. Гледам и не вярвам, че ще успее да побере и тия 3 автобуса с туристи, дето довтасаха, камиона, фрашкан с кашони, един ли, два ли(?) микробуса и десетината коли, че и мотори…
Обаче ги побра. След като го натъпкаха “до козирката” с народ и возила, почнах да се чудя, дали ще отлепи сега от кейчето. Обаче: дзъннн… скръъц… скръъц… плясс… плясс… Тръгна бе!
Ясу, Кефалония! /довиждане/
Баавно, баавно… докато изтътри към трийсетината километра до Закинтос, и слънцето се ориентира към залязване. Но първото ми впечатление за острова е, че май е по-богат на растителност от Кефалония.
Но въпреки, че не е така планински, пътищата на Закинтос не са толкова добри, както кефалонийските. Е, говоря за преди три години. Имат някаква оплетена мрежа от пътища, които като че ли само те си знаят кой накъде отива. И така, в хотела се оказвам съвсем по мръкнало и буквално в последната минута, преди да приберат манджите от шведската маса. Дори багажът ми остава на рецепцията, а дежурният ме дръпва след себе си и от вратата им виква нещо в почти празния вече ресторант.
Смеейки се и разправяйки нещо на гръцки, една лелка маха към мен “йела, йела” /ела, ела/ и трупа разни неща в две чинии. Подава ми ги, клати глава “Грийс! Гуд фуд, вери тест!” и размахва показалеца “Туморо брекфест севен оклок ту найн, мадам!”. Кимам: йеес… о’кей… йес, евхаристо! /благодаря/ Добре, че беше Майк – от него научих няколко гръцки думички 🙂
на около 4-5 км от столицата. По-голям е от предишния и на външен вид е по-тежкарски, има си също и басейн, и градина отвън. Но, за четири дена, камериерката само веднъж уважи стаята ми и то само, за да изхърли кошчето, иначе “уюта” ми си беше недокоснат 😉 Но пък храната (пак НВ) беше много, разнообразна и верно “вери тест”.
Лягам си доволна, щото вече съм на Закинтос – беше ми влязъл в главата от няколко години.
На следващия ден веднага след закуската хуквам към плажа, защото според твърденията из световната мрежа,
 
Четете пълния текст>>>
Продължаваме с обиколката с лодка из Йонийските острови заедно с Димитър – вече минахме през Корфу и Видо, после – в Ерикуса, Отони и Матраки. Днес ще минем през Палеокастрица и остров Паксос.
Приятно четене:
/Kerkyra-Vido-Erikousa-Otoni-Matraki-Paxos-Antipaxos/
трета част
След този бърз круиз из трите северно отстоящи от Корфу острова ние тръгнахме обратно към него, този път да го обиколим от западната страна…. където попаднахме на
Палеокастрица се състои от няколко малки заливчета, всяко едно от тях със собствена плажна ивица и осеяни със скали, подаващи се от водата, и с много къщи, накацали високо по баирите и сгушени в гъстата зеленина.В пристанището на града, гъмжащо от всевъзможни плавателени съдове, имаше и такъв, който предлага разходка за пътници в подводната си част, която е прозрачна:
Намерихме близко до Палеокастрица подходящо място за нощувка, където се установихме за поредната нощ:
Тишина и красота….
Най-хубавите мигове от дългия и изморителен ден, наситен с нови впечатления и нови екзотични места ….
Дойде новият ден и с него и нови, интересни места. Пътуваме на юг, към южния край на острова, откъдето ще атакуваме островите Паксос и Антипаксос. Но дотогава имаме още цял един ден на този красив и загадъчен остров Корфу, за който бях чел и препрочитал като малък Джералд Даръл и в който остров бях по детски влюбен….
—
Пътуваме от западната страна на острова, където има страхотни комплекси н брега на морето, построени с артистизъм и обградени от дискотеки, таверни, ресторантчета…:
както и покрай величествени скали, надзираващи със строг взор ширналото се пред тях море:
Надвечер спряхме на една огромна плажна ивица до населеното място
под тази къща, за да си направим лагера:
И този залез, разпалващ мечти…
А това, соча аз, е
закъдето сме се запътили ….
И на другия ден го приближаваме:
като най-напред се отбихме в
откъм северния му край –
сред малките улички с неизвестни, добри имена…
и тези приятни, крайбрежни таверни….
След един бърз обяд в една от тях тръгнахме към
който определено надхвърли всички ми очаквания.
Gaios, Гърция
Мисля, че това е град, за който не трябва да се разказва, а просто да се види…. Заливът пред него е запушен от едни потънал в зеленина малък остров, който заедно с по-големия си събрат образуват фантастичен канал, по който се акостира в пристанището:
Част от крайбрежния булевард –
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийско море – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Днес Димитър отново ще ни поведед към Йонийските острови – този път ще бъдат тези от севарната част на архипелага. Започваме с остров Корфу
Приятно четене:
/Kerkyra-Vido-Erikousa-Otoni-Matraki-Paxos-Antipaxos/
първа част
Лятото е в разгара си. Отново сме на път. Отново в Гърция, пак към Игуменица, но този път целта са северната група острови в Йонийско море – Корфу, Видо, Отони, Ерикуса, Матраки, Паксос и Антипаксос. Част от тези острови са доста неизвестни и много слабо /или почти никак/ населени, нещо, в което поне лично аз намирам екзотика. Пристигнали в Игуменица, намерихме веднага много подходящо място с рампа за пускане на лодката на вода –
Този път бях с един друг приятел – Стоян, който за моя радост веднага се съгласи да ме придружи в тази лятна авантюра из Йонийските острови.
Отпрашили към
пристигнахме в най-южната населена част –
Типично курортно селище с много англичани и скандинавци, дискотеки, супермаркети – кипи летния живот на този гръцки остров, който се оказа изключително красив.
Кавос
Първата вечер спахме близко да Кавос и на другия ден тръгнахме на север, към столицата на острова, като пътем се отбихме тук и там да рагледаме
Навсякъде цари весела глъч, врява, усеща се осезаемо във въздуха отпускарския дух на много националности, избрали този приказен остров за своите почивки. А ние продължаваме към
За съжаление снимките са твърде недостатъчни, за да предадат цялото великолепие на града, построен във венециански стил, както и невероятната хармония на малките, преплетени търговски улички, на които се чуват езици от цял свят….
от която лъха духа на едно велико минало:
И крайбрежната, с толкова уютни кафенета…
Северно от столицата Керкира, в непосредствена близост, са намира
Остров Видо
на което има паметна плоча на адмирал Ушаков /за победите му по време на средиземноморския поход 1798-1800г./, както и мемориален комплекс на сръбската армия, чийто остатъци са спасени от италианския флот и евакуирани на остров Корфу след дълъг и изнурителен зимен поход през Албанските Алпи в 1915г. Затова корабчето, което кара туристи от Керкира, има три знамена – гръцко, руско и сръбско.
На острова има и барче:
както и местно автохтонно население:
От остров Видо тръгнахме на север между Корфу и албанския бряг, който беше в непосредствена близост до нас. Намерихме от северната страна огромен плаж с красив пейзаж, където и преспахме:
Вълните подмятаха лодката като детска играчка:
докато слънцето бавно угасваше в лазурните води на Йонийско море:
и докато се черпихме в близката таверна…
Очаквайте продължението
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийско море – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
В последните седмици неволно започнахме една поредица за Йонийските острови. Днес наред е Вили, която ще ни разкаже за Кефалония
Приятно четене:
🙂 Ах, този симпатяга Митко, дето преди няколко дена колоритно описа лодкеното си пътешествие край Лефкада и Кефалония… И ми припомни моето собствено приключение преди… хм, кога минаха три години бе?!
И гледам аз – маалее, не съм си довършила разказа за Йонийските острови. Ауу… засрамих се… Честно!
Коой ме знае накъде ме е отвял вятърът, след като съм пуснала епизода за Лефкада, та Кефалония и Закинтос са паднали в канала. Ми, сорри, много хем…
Но пък нали има един лаф “По-добре късно, отколкото никога” 😉
Може би с течение на времето най-лудите моменти да са ми поизбледнели, но тъкмо и няма страстно да се юрвам в най-най-подробности 😉 И географско-историческа справка също няма да давам, понеже има в Интернет – спомням си, че аз от там бях почерпила нужната ми информация, непосредствено преди да тръгна.
И, като си помисля, че наближават популярните, тъй наречени “септемврийски празници”, през които масово българите побягват за 3-4-5 дена към близката чужбина – Истанбул, Македония, Халкидики, Тасос, пък може би и към нЕкои други гръцки острови… Т.е. нещо от това, което ще напиша, може и да е от малко полза някому 🙂
Ако си спомняте, в http://patepis.com/?p=11285 аз се метнах на ферибота от малкото градче Василики, някъде в южния край на остров Лефкада.
Помня, че час и 20 минути ми се сториха доста дълго пътуване за някакви си 20 км между двата острова. Но пък не беше много скучно – сигурно 5-6 минути, след като тръгна фериботът, три делфина изведнъж изскокнаха из морето край кораба, направиха по два-три пируета над водата и спринтираха, хем някакси като по повърхността, към вътрешността на залива, който ние напускахме. Всички по палубата на мига се бяхме наредили край перилата, изненадани и очаровани от това представление. За съжаление не успях да им направя ни една свястна снимка. Напразно се кьорих следващия половин час из морето – тц, други делфинчета не се явиха.
о-в Кефалония - бавно и славно го приближаваме :)
Пристигаме към 18ч. и нещо.
Стоя на горната палуба и гледам как завивайки полека край скалите, корабът съвсем намяла ход и бавно прекосява малкия залив. По радиоуредбата обявяват:
Пристанище Фискардо
Не знам какво е Фискардо. Мислех, че е град. Или градче. Ама абсурд, та то са само няколко къщи. Село? Не, не. И на село няма вид. Ох, гръцка работа.
Любопитно ми е как ще успее ферито да се паркира до малкия кей, обаче става изненадващо лесно. За нула време от долната палуба се изсипват три-четирите автобуса с туристи и десетината коли и, докато се озърне човек и цъкне няколко снимки, всички возила за нула време – въз по пътя и – нанякъде зад хълма. В настъпилата тишина се чува само леко подпляскване в кея.
По това време на годината (около 20.09.) явно към 18:30 вече денят си отива. На всичкото отгоре, докато бях на кораба, едни сивкави облаци взеха да се разстилат отнякъде – само това остава, времето да се развали, мисля си…
Пътят се движи едва ли не по билото на планината. Кефалония очевидно е планински остров. И ми изглежда малко странен. Не знам защо, но си мислех, че е обвит в растителност…. Щото нали е остров?! (да бе, знам, че няма логика 🙂
Но тогава, в онзи момент, си мисля, че донякъде би трябвало да прилича на Корфу. Или на Лефкада.
Искам да кажа, че особено на места, първите 20-тина километра от острова определено ме разочароват – едни голи, ронливи скали, сипеи, безжизнено такова, или пък непристъпни отвесни скали… бе, пущинак направо. Иначе пътят е “шест” – гладък асфалт, знаци, маркировка – цивилизовано.
А, като казах “знаци”, видях и невиждан до момента знак за внимание – триъгълник, в който е нарисувана коза. Ама от изненада не успях, пък и нямаше как да го заснема. Значи, виждам знака, цъфва изведнъж току пред един завой, опулвам се, и вече е зад гърба ми; остър завой надясно… и в този миг ги виждам и тях. Козите!
Стръмни сипеи към морето долу, лек сумрак и диви кози, щръкнали по камънаците. Много! Сигурно над 20 големи козища и цяла шайка мънинки, направо бебета още – бели, кафяви, черни, шаренички – бе, като някои алпинисти накацали по скалите, ви казвам, под, над, край пътя – шок, направо! Хийй… И как да го снимам това чудо, боже мой, като няма как да се спре – точно тук пътят е тесен, криволичи напрестанно на зиг-заг, опрян е в скалите отляво и долу морето, отдясно. На всичко отгоре в този момент има трафик и в двете посоки, и возилата са почти едно зад друго.
о-в Кефалония - гледки от завоите по пътя
о-в Кефалония - гледките от пътя, на скорост и на смрачаване
И след секунди се появява уширение над морето, подобно на италианските тераси по Амалфитана. Сто на сто, всички минаващи за пръв път оттук, задължително спират за минутка. Е, картинката май си заслужава 🙂
Най-прочутият плаж на о-в Кефалония: Миртос - гледан от пътя горе, пак по същото смрачаване ;)
След около 2 км пътят се пръсва почти като лъчите на звезда в 4-5 посоки. Моят хотел е в
т.е. от другата страна на острова, точно срещу Итака.
Sami, Гърция
А защо Сами? Защото, според инфото, там наоколо се намират двете топ забележителности на Кефалония – езерото Мелисани и пещерата Дронгарати.
Хотелът. По-точно част от него. Казва се "Атина" и в www.booking.com има отлична оценка за него.
Гледката от моята стая
– не много голям, на два етажа с външно стълбище, изцяло в бяло, “разчупено” от зеленото на разни растения. И е чист, обзаведен с най-необходимото, не е и скъп. При това офертата е със закуска и вечеря. Все пак, вечерта в тъмното, не съм кой знае колко очарована. Но не се и оплаквам. На сутринта обаче, откривам, че сме в най-най-най в края на Сами, но затова пък езерото Мелисани е на по-малко от километър от хотела.
Но, както разбрах по-после, на Кефалония, освен Миртос, май има само още 1-2 по-пясъчни плажа. Но пясъкът на всички, включително и на Миртос, всъщност е едър и груб, и с доста камъчки. Затова пък водата е синя, та синя, топла и прекрасна 🙂
А тук при Сами, плажната ивица е около 7-8-стотин метра общо, изцяло е от ситни-дребни камъчета. И не знам дали защото беше извън сезона, но частта пред хотела си беше абсолютно дива и пуста. Е, да, ама пък морето… аах, моретоо! 🙂
Морето край хотела в Сами
"Лунгомаре" 😀 ... Оф, пардон, Крайбрежната алея на Сами ;)
хем във всякакъв смисъл, градче. Най-вероятно, защото вече беше извън сезона. И е толкова голямо, че може да бъде кръстосано надлъж и шир без особено бързане, буквално за половин час. Покрай пристанището му, където по разписание спират и едни грамадни фериботи, даже и от Бриндизи, по стар гръцки обичай има редица заведения, половината от които вече не работеха по това време, а от останалите, половината пък вече ги ремонтираха за следващия сезон.
Аз обаче реших, че ми се хапва прясна гръцка риба и по обедно време почнах като котка, душейки да обикалям, край тия 3-4 ресторантчета, които все още работеха.
Взирайки се да открия и английски вариант на изписаното на гръцки меню пред входа, неусетно изпротестирах на глас: Еее, аман бе, да ви се не види и езика… Що не сте го написали и на английски барем бе… Националисти такива!
И в този миг чувам на чист български: О, българка ли си? А? Заповядай.
Обръщам се – един младеж ме кани: Заповядай!
Ами ти какъв си тука? – Сервитьор.
О, браво! Ами прясна риба има ли? – Има, естествено.
Ама прясна ли е? – Гарантирам!
Пържена, печена? – Каквато искаш.
Скъпо ли е? – Зависи от рибата.
Каква ще ми предложиш? – Амии… пържена еди-каква си.. (Е, как се запомня гръцкото име на риба?)
Хубаво, и плюс салата, картофки и бира, колко ще струва? – (мисли малко) Към 8-9 евро.
Онази маса в кьошето, там до лодките… моята ли е? – (усмихва се) Става, заповядай.
Ей в това ресторантче тук им изядох рибата :)
След 10-12 минутки пред мен кацва една голяяяма чиния, пълна с пържени рибки, плюс по домашному пържени картофки и салата от домати и още нещо си. Биричката – както се полага – с насълзени стени.
И ухае едно апетитно… Я да видим к’во става тука сега – опитвам внимателно едно рибе… ммм…. я още едно… ммм… Охаа, че като ги подметнах – ау, като невидяла!… Божествена рибка, ох… Кълна се – по-вкусна риба не бях яла до момента!
Направо щях да се пръсна. Също като люта китайска манджа в подозрителен китайски ресторант – твърдиш, че толкова люто, не, абсурд, не можеш да го ядеш… ама ядеш, та ушите ти плющят, щото то губиш контрола и не можеш да се спреш 😀 Та, тé такова нещо беше и с тая риба! – Ометох я, ударих още една биричка, издух се като плондер за по-малко от 10 евро. Побъбрихме си между другото с момчето – оказа се, че имало и други българи, които да работят на Кефалония и на Итака отсреща. Само покрай Коледа се прибирали за кратко в България и пак се връщали тука.
Из центъра на Сами
Из уличките на Сами
Из уличките на Сами
Из уличките на Сами
Ах, тези средиземноморски бугенвилии, всеки път ми вземат акъла! :)
Сами - Оп-паа, пак излязохме в центъра! ;)
И един от кефалонийските изгреви, видени от балкона на хотелската ми стая
Апропо, собственикът на хотела беше един… Е, грък. Ама Майк. Така искаше да го наричат. За супер краткия ми престой установих, че човекът работи наравно с персонала си – на рецепцията, на бара, шматка се из хотела и двора, кара продукти с колата си, помага при нужда на някой да качи куфар, или просто търчи да изнесе отвътре някъде стол навън на някоя възрастна мадам курортистка да поседне на сянка. Разпитва всеки от гостите как е спал, има ли нужда от нещо, харесало ли му е еди-къде си, т.е. където е бил през деня. А гостите му бяха преобладаващо холандци и англичани. О, и май знаеше имената на всичките си гости, винаги се обръщаше към всеки на име. Моето също запомни на мига. Изобщо, голям шемет! 😀
Та, значи, още първата вечер, малко след 21ч. реших преди да си легна, да ида да видя каква е хавата, и слизам до бара. Докато се кумя, за да не седя на празна маса, какво ли питиенце да глътна, пък и за здрав сън 😉 и той идва при мен. И с думите “Тази година за пръв път въобще ми идва някой от България”, сяда, слага пред мен чашка, казва “Това е едно гръцко питие, малко Метакса”, представя ми се, подава ръка, пита как е на български “наздраве”, казвам му, и той вдига своята чаша: “найздравье!”.
Не съм по коняците, но уважавам жеста му и… ближа, ближа… капка по капка… Иначе моментално си влизаме в тон, разбъбряме се сладко, почваме и да се хильотим на вицове разни и глупости всякакви, той става от време на време да обслужи някой на бара, връща се пак… И така, до малко след полунощ, докато напълно ми снеме анамнезата… 🙂
Да, побъбрихме си приятно. И после пак – всеки път, когато в следващите два дена го нацелвах на кафе или коктейл следобеда, а вечерите – просто задължително ме канеше в бара. И, факт – не ми позволи да платя нито веднъж. Аз, след като ми отказа още първата вечер, помислих, че накрая, преди да си тръгна ще си платя накуп, както е обичайно на някои места, но не би. Заяви, че жестоко ще го обидя, ако настоявам, той ме бил черпил, защото просто му било мноого приятно да си приказва с мен. Еемии…
На изпроводяк ми връчи визитката си, написа отзад личния си телефон и заяви: когато искам, съм добре дошла, може сама, може и с приятелка, а ако няма място в хотела, в къщата му (на 20-30м зад хотела) винаги щяло да има място, а и живеел сам… е, можело и с мъж да съм (но това беше с половин уста и подобаваща физиономия)… Благодарение на Майк научих разни неща. Например, че пещерата Дрогарати не си струвала, но езерото Мелисани да не го пропускам. До Итака също не си струвало особено – заради легендите там ходели много туристи и било мнооого комерсиализирано… И още разни истории за града, за острова, за Гърция… за племенниците и сестра си, за дългия си кефалонийски род въобще, за книгата/филма “Мандолината на капитан Корели”, чието действие се развива на Кефалония и филмът е сниман там, а също и кога, как и защо изобщо е станал хотелиер, след като преди това е учил еди-къде си из Европата и то нещо съвсем друго.
Изобщо, ужасно любезен, постоянно усмихнат човек, с чудесно чувство за хумор, знаеше имената на всичките си гости, както казах, знаеше и кой какво и как го пие, кой коя стая предпочита, защото си имал от години и постоянни клиенти; някои идвали винаги в точно определено време на годината… А може би и ти? (ме пита)
Ами, може би… Е, да, ама вятърът впоследствие ме отнесе през едно море пó на запад от Кефалония 😉
Да забравим за Майк. Не знам как е точно в разгара на сезона, но
бих казала, излегнал се сред морето и заспал на припек под слънцето /Боже, какви ги говоря?! 😀 / Kоето слънце, обаче, е все още толкова горещо, че спокойно може човек да се позапържи и на плажа. Стига да не му пречат камичетата 😀 Но пък сигурно Майк или някой подобен на него услужлив грък с радост ще му даде шезлонг и лежанка да не му се ръби гърбината.
И в същото време, там където има цивилизация, не липсва нищо от нея, удобствата са пълни. През септември цените рязко падат, а /мисля/ качеството на обслужването се запазва. Имате голям шанс да опитате местни плодове и зеленчуци, превъзходни са… А пък прясната рибка, пък и местното винце – о, думи нямам!
Вярно, може и да срещнете някой “дървен” грък или гъркиня, на която светът й е крив в дадения момент, но бих казала, че хората преобладаващо са добронамерени и любезни. Много често срещано явление е човек да им говори на английски, а те да му отговарят на гръцки. И въпреки това, да се разберат 🙂
Онези, които предпочитат СПА-курортите със скъпите глезотии и превземки – оо, едва ли, мисля няма смисъл, също да не тръгват натам.
Кефалония ще се хареса обаче на тези, които обичат мир и спокойствие, лежерно пътуване, почти недокосната природа, прозрачно, плацикащо се море в заливите и зашеметяващи изгреви и залези. Мда, Кефалония определено е за тях.
о-в Кефалония
Пейзаж от о-в Кефалония (зум)
Агростоли, сниман от пътя през залива
Из Агростоли
Из Агростоли
Агростоли - крайбрежната улица, водеща към пристанището
А, ей го и билетчето за вход към подземното езеро Мелисани. Ами да, има вход... и нЕма лабаво ;)
Езерото Мелисани, но за голямо мое съжаление, а и непонятно защо, всичките ми снимки от него са странно размазани като по някаква магия. Само три са свестни и тази е едната. А езерото е необичайно, интересно и си струва да се види. Да. :)
О, това е пристанчето пред хотела в Сами...
И отново почти дивият о-в Кефалония, гледан откъм морето :)
Следва Закинтос…
Автор и снимки Вили
Други разкази свързани с Йонийските острови – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂“]
Продължавам с обиколката на Йонисйките острови с лодката на Димитър. Предишния път обиколихме Лефкада, Меганиси, Каламос и Кастос, днес ще заминем за Итака, Кефалония и ще се върнем на Лефкада.
Приятно четене:
част втора
На другата сутрин, свежи и отпочинали, поехме към родното място на хитреца Одисей – и намерихме след около два часа плаване девствен плаж с чиста, нежносиня вода….
Починахме си малко – и друм към гр.Вати, столицата на остров Итака, разположен в много дълбок залив от източната страна на острова –
Наближавахме столицата –
когато към нас се приближи изневиделица огромен RIB с 2х300 SUZUKI с четирима доста едри души на борда –
Всъщност проверяваха дали не сме водолази – на бутилки или апнея, защото остров Итака – после разбрах – бил природен резерват и било забранен такъв вид риболов.
Итака, Гърция
Като видяха, че нямаме нито бутилки, нито харпуни или неопрени и след като им размахах документите за регистрация на лодката, ни махнаха приветливо и отфучаха.Много се изкушавах да се снимам с тях, но не бях сигурен как ще изтълкуват подобен подтик и затова си затраях, докато се изгубиха от поглед. А ето и
Вати
Хубаво, малко, китно и приятно градче – истинския дух на Средиземноморието, родния град на Одисей, възпят от Омир и т.н…..
И китни, спретнати, подканящи таверни на брега на дълбокия залив….
Културен отдих пред музея на гр.Вати с трима герои – един древен и двама съвременни…
След този интелектуален напън седнахме да направим дневния разбор на пътешествието, ловко подмятайки коментари за стила на Моделиани и Албрехт Дюрер, съпоставен с този на Микеланджело и Рафаело, както и паралелните линии в лингвистично-исторически аспект на катаревуса и димотико…..в – имахме късмет с българския си нюх – най-сполучливата таверна, където сервитьорката се оказа…. наша родна мома….
Снимаща местните пияници….
След кръчмата –
и това неочаквано и приятно запознанство с Виктория /така се казва тя/, подпийнали лекичко, но недостатъчно за „Градил Илия килия” и „Абе ти мен уважааш ли ме” решихме да си тръгнем и да намерим плаж за нощувка – някъде в близост южно до града, за да ни е удобно на другия ден да се върнем за провиизи и рицина. Но не щеш ли, тръгвайки от градчето, излезе гадна вълна с пречупен гребен и станахме вир-вода, защото задуха и много силен вятър. Всички яхти и рибове в района презглава се втурнаха към пристана, ама ние – не, дай да търсим плаж. Току-що излезли от залива на Вати, условията на плаване станаха почти невъзможни и ние се спасихме – за наш късмет съвсем в непосредствена близост до града имаше малък залив с интересен плаж, целият осеян с маслинови дървета, където и закотвих лодката. Ето го и него –
Поклечахме, повъртяхме се, подремнахме, вълната най-сетне падна и ние се изстреляхме към срещуположния бряг на големия залив в търсене на плаж да приюти наши милости…. Тръгнахме оттук –
и стигнахме дотук – малко каменно плажче, сгушено в основата на планината, ограждаща залива като верен страж-пазител…
Бързо под лъчите на заспиващото слънце спретнахме нашия миниполис –
за да отморим и на другия ден заранта да хукнем към
Ами красив остров си е и това е положението ….
сънливо протягащо се под лъчите на изгряващия Хелиос –
Красива архитектура – местната църква :
Поразходимме се, поснимахме, пихме сутрешното каф….ох, биричка, и айде – обратно към Итака. Не толкова времето ни попречи, колкото преценихме, че за тези три-четири дни видяхме прекалено много нови неща и изпитахме доста силни емоции, въртейки се из приказните острови на лазурното Йонийско море, за да обиколим целия остров Кефалония. От другата му страна се намира
както и много красиви надводни и подводни пещери, но преценихме, че този остров си заслужава да дойдеш само на него поне за четири-пет дни. Нейсе. И утре е ден. Прибрахме се набързо на „нашия” плаж /той няма достъп откъм сушата/ и всеки се отдаде на активна почивка:
Спуснахме се пак до градчето Вати, повторихме вчерашната разходка, върнахме се и си направихме скромна вечеря с бяло винце на плажа:
Право срещу нас се вижда столицата на остров Итака…
И така, на другия ден – багажеца в лодката и поехали на обратно към
защото и този остров е доста голям и нямаше да ни стигне един ден, за да го обиколим целия. Преминахме обратно през протока между Лефкада и Меганиси – спокоен и широк като тропическа река, и се озовахме в дълбокия залив на градчето Нидри…. (по пътя пак видяхме стария пират Одисей, най-вероятно лутащ се из островите на Циклопите в напразен опит да се прибере навреме преди съпругата му да си намери нов мъж…)
И залива :
осеян с таверни, които само като ги погледнеш, и ти потичат лигите…..
Отново слънце. Хорска глъч и чужда реч… И си мисля, ето така: ами че това съм аз, Митко, с моята лодка след 225-тия посетен от мен гръцки остров:
Хууубава и дълга разходка, а после какъв плаж си намерихме за нощувка – преценете сами –
Последната ни вечер в този регион…. На другата утрин – в шест часа – „Ставай, втора рота !!!” В лодката и хайде към гр.Лигя, където са колата и колесара. Жалко… свърши… Последни моменти на острова:
И след пет вълнуващи, осолени с морски пръски дни, изтъкани от тюркоазената синева на това вълшебно, приказно море, нашия скромен пътен състав от МПС, колесар и лодка отпътува за Родината. Минали повече от 260 км. по море, посетили шест нови острова, ние се прибираме с чувство на удовлетвореност и прекрасни спомени за тези наистина дивни места….
P.S. Предстои ми пътуване до Корфу, Паксос и Антипаксос, след това – с отделен курс – Спорадите (Скиатос-Скопелос-Алонисос-Кира Панагия) и ранната есен – до Елафонисос и Китира /или пък островите в Атинския залив- Саламина, Ангистри, Егина, Порос и евентуално Хидра и Спецес/. Ако някой от вас, които четете това писание, притежава лодка или яхта, и има желание, възможности, време – може да си свърже с мен на и-мейл: adolf33@abv.bg или на тел.0888, 0898 или 0878/ 531444 за да се присъедини към мен в тези летни, гръцки авантюри в летото господне 2012-то.
Автор: Димитър Иванов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Йонийско море – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂