Archive for the tag 'Исторически музей'

мар. 17 2018

Македония за Трети март (1): Пътуване до Охрид

Като гледам, поне от една година не сме шетали из Македония – затова днес Мира ще ни разкаже за третомартенската си екскурзия до там. Приятно четене: Пътуване до Охрид част първа на Македония за Трети март Страната на Охридското езеро, легендата за Биляна, тиквешкото вино, меланхоличните песни… Попаднахме случайно на тази оферта и ни се […]

One response so far

сеп. 13 2013

Из Източните Родопи (1): Дяволския мост

Днес Анжело ще ни поведе на една обиколка из Източните Родопи – ще видим доста интересни места (между другото – напълно непосещавани от редакцията, демек – от мене ;)), като освен другото е предвиден и Дяволския мост. 

Приятно четене:

Из Източните Родопи

първа част

Дяволския мост

16-17.07.2013

След като сме обиколили почти цяла Европа, осъзнахме че не познаваме достатъчно добре собствената си страна. Тази двудневна екскурзия е естествено продължение на проведеното преди две години пътуване из Източните Родопи, когато загубихме много време при крепостта „Кривус“ и района около Ардино остана необходен. Общата дължина на маршрута (по километраж) е около 350 км + около 50 км грешни насоки от GPS-а, затворени пътища и т. н. Допълнителни 20 – 25 км е пешеходната част. Посочените по-долу разстояния и времетраене са взети от Google Maps и имат по-скоро ориентировъчна стойност.

Карта маршрут Стара Загора – Ардино

 

Ден първи

През този ден пътувахме основно с автомобил, тъй като всички дестинации са на практика достъпни по шосе.

гр. Стара Загора – с. Каснаково

Разстояние:   66,0 км

Време:            около 58 мин

 

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите (С)

с. Каснаково, общ. Димитровград

GPS: 42.005472; 25.501455

Преди Хасково завихме по посока на Поповица, след което се отклонихме вдясно. В центъра на селото има табела, сочеща надясно, после още веднъж надясно, през моста и след 2 км достигнахме до малък паркинг. Табелите са силно избелели – оглеждаме се за всичко, което напомня кафяв цвят! На 50 м по постлана с плочи пътека стигаме до информационния център, който работи от 9 до 17 часа. Всъщност това е без значение, защото информационни материали няма, останали са само някакви листовки на гръцки. Обектът е рехабилитиран по програма ФАР през 2007 г., а след това пари вече нямало. Миналата година се срутила покривната конструкция над вилата, нямало кой да ремонтира и разчисти, така че  само светилището може да се посети. До него по пътечката са около 100 м.

Древното тракийско светилище на нимфите е от около II – III в. на върха на култов център, създаден около карстов минерален извор. Представлявало е голям комплекс, включващ много сгради и амфитеатър.

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите – с. Каснаково, общ. Димитровград

Изворът

 

 

Според един от запазените надписи, то е построено от тракийски ветеран от римската армия и неговата съпруга в чест на водните нимфи ​​и Афродита. Местните жители смятат, че водите на извора са с лечебни свойства.

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите – с. Каснаково, общ. Димитровград

Надписът

 

 

Светилището на нимфите край Каснаково е най-добре запазеното тракийско светилище в България. През 1968 година е обявено официално за паметник на културата от национално значение.

От паркинга по изровен път може да се стигне горе и с кола. Построена е беседка и място за барбекю, има възможност за отдих.

Беседката

Беседката

 

 

 

Антична тракийска вила

През 2007 година, е разкрита вилата на богатия тракийски земевладелец.  Досега по българските земи е откривана само една подобна сграда, богато украсена с мрамор – вила „Армира“ до Ивайловград.

Античната сграда е частично проучена и са разкрити 6 помещения с обща площ 250 кв.м. Стените са били облицовани с различно оцветени големи мраморни плочи – бели, сиви, зелени, розови. Имало е многоцветни стенописи над мраморните цокли на стените – също като къщите в Помпей, както и мозайки по пода, които за съжаление са намерени натрошени. Както вече споменах, не можете да посетите вилата в този момент.

2.    с. Каснаково – Битката при Клокотница, с. Клокотница

Разстояние:   3,1 км

Време:            около 6 мин

 

Битката при Клокотница (В)

с. Клокотница

GPS: 41.992288; 25.496664

web:http://klokotnica.selo.bg/

Пътувайки към и от Каснаково минаваме през Клокотница. Край пътя има бронзов барелеф, поставен в чест на един от най-великите български царе – Иван Асен Втори. Този паметник е съвсем близо до мястото, където българският цар извоюва на 9 март 1230 година победа над многочислената византийска войска, предвождана от епирския владетел Теодор Комнин.

Паметникът не представлява нищо особено, така че не спряхме дори за снимка.

3.    с. Клокотница – Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

Разстояние:   13,4 км

Време:            около 17 мин

 

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“ (D)

Адрес: ул. „Братя Минчеви“ 9, град Хасково

GPS: 41.93433401; 25.54502070

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

През оградата се вижда, че е правена реставрация

 

 

Чорбаджи Паскал е бил влиятелен и богат търговец, който е участвал в управлението на Хасково по време на българското Възраждане. Къщата му, датираща от това време, е истински архитектурен шедьовър и е една от забележителностите на град Хасково. Тя е двуетажна, асиметрична и притежава отлично функционално разпределение; понастоящем е превърната в етнографски музей, където могат да се видят експозиции, свързани с бита на хасковлии по онова време – според информацията от Мрежата…

За съжаление през оградата се вижда, че реставрация е правена, но навсякъде е оключено. Лепенки с Дисни-герои по стъклата на втория етаж в ъгловата част навеждат на мисълта за детски център… Няма информация дали в момента е музей, дали работи, работно време и пр.

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

Информация?

 

4.    Къща-музей – Статуя „Света Богородица“, гр. Хасково

Разстояние:   2,0 км

Време:            около 4 мин

 

Статуя „Света Богородица“ (E)

гр. Хасково

ул. „Панорама” х ул. „Заря“ х ул. „Граничар“

GPS: 41.92842358; 25.55403829

Статуя „Света Богородица“, гр. Хасково

Дева Мария

 

 

Статуята на Светата Богородица е открита на 8 септември 2003 година. Включена в Книгата на Световните рекорди „Гинес“ (издание 2004 г.) като най-високата статуя на Дева Мария с Младенеца в света.

Първата ни асоциация е със „Саграда Фамилия“ – голямо, грозно… и безмислено. Посещението влиза в категория “Отчитане на дейност”.

Пред статуята има малък безплатен паркинг, където можете да оставите колата, ако не ви се плаща 1 лв./час на 500 м по-долу.

Друго мято за паркиране е

Kaufland

бул. „Съединение“ 44, 6300 Хасково

GPS: 41.930156; 25.566019

От Статуята по стълбичките слязохме към центъра (10 мин), където посетихме

Регионален исторически музей Хасково

Адрес: пл. „Свобода“ 19, гр. Хасково

GPS: 41.93235861; 25.55778265

Цена: 2 лв./1 лв. за възрастен/дете (за етнографската сбирка)

Музеят притежава етнографска сбирка с около 15 000 предмета – народни носии, тъкани, накити, оръжия, селскостопански, занаятчийски  и музикални инструменти, домакинска посуда, ритуални предмети и много други. Служителката, която ни придружи, разказва забавно, увлекателно за нравите, обичаите и бита на дедите, изчерпателно отговаря на всевъзможни въпроси, след като е събудила интерес и у децата, и у възрастните.   Археологическата сбирка не сме посещавали.

5.    гр. Хасково – Тюрбе на Осман баба, с. Текето

Разстояние:   15,7 км

Време:            около 18 мин

 

Тюрбе на Осман баба (F)

с. Текето

GPS: 41.856927; 25.466947

GPS-ът ми не познава много добре България, затова се опита да ни прекара през с. Гълъбец. Решихме да не рискуваме по изровения кърски път и се върнахме 15-тина км до с. Конуш.

С много питане („С питане и до Текето се стига“) разбрахме, че когато идвате от Хасково и влезете в Конуш, трябва да се оглеждате за мелницата на Пилев вляво и бензиностанция вдясно. Току преди бензиностанцията е пътят за с. Тракиец. Тръгвате по него и след като минете бившото ТКЗС на Тракиец, вляво се появява първата табела за Текето (1 км, вляво). На влизане в селото вдясно има желязна ограда, зад която се вижда нещо като затворен комплекс. Табели няма. Стигате до плъзгащата се врата на имота, ако е затворена си я отваряте и влизате зад оградата.

Теке (от турски – tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централното място е седмоъгълна сграда – Тюрбе, обикновено гробница/мавзолей (най-често символично) на светец.

В това тюрбе е разположен гробът на алевийския светец Осман баба (1389-1479). То е издигнато около 1507 година, при управлението на султан Баязид II (1481-1512). Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Има височина 11 м и диаметър на купола 7,2 м. Изградено от квадри бял пясъчник, с мраморен портал. Според Евлия Челеби през 17 век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен.

През 1970 година е обявено за паметник на културата от местно значение, а през 1976 година е реставрирано.

Към комплекса има изградена кланница за жертвените агнета, пекарни, фурни и навес за около 300 души, паркинг, както и малък хотел построен в архитектурен стил съобразен със святото за алиенската духовност място.

Според официалната версия Осман Баба е бил велик пълководец, Лъв на вярата, изклал много неверници. Според изследователя Димчо Аладжов, той е бил местен светец, водач на бедна овчарска общност (джемаат).

Ето и превод на надгробния паметник:

„КРАСИВ КРАЙ!

Ако всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое пътя на всички достойни старци. Като водач на Джемаат, той в необятната, като море божия благодат беше пазач от тъга и печал (неяснота поради изтриване). Излязъл от Хърсан през седемстотин и деветдесетата (1389 г.), той подава ръка на раята в Румелия да бъде молитствуван от молящите се. В осемстотин осемдесет и трета (1479 г.) се пресели във вечност на този Осман Баба.”

На празника на светеца Осман баба край текето се организира традиционното мае (вид събор). Идват поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднати и преживени щастливи мигове или за да се пречистят от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, комшии, случайно дошли на святото място и други хора. Традицията е – нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. Всички дарове остават за текето. Затова и гробът на Осман баба в централната зала на текето е винаги отрупан с дарове.

В целия комплекс не се вижда жива душа. Врата на сградата пред малкия паркинг в отворена, влизате през предверието с два нара, застлани с губери  и сте във вътрешния двор. В тюрбето не се влиза с обувки!

Тюрбе на Осман баба, с. Текето

Тюрбето

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Предверието

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Гробът

 

По пътечка през гората, обозначена със саморъчно направени табелки, се стига до жертвения камък. По клоните на дърветата висят парчета от дрехи и броеници, оставени от поклонниците като дар за здраве. Ако след 50-ина метра не видите нова табелка, значи сте се объркали в плетеницата от пътечки и трябва да се върнете и да потърсите отново.

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Следвайте стрелките

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Жертвеникът

 

 

6.    с. Текето – Тракийско светилище и крепост в местност „Карабурун“

Разстояние:   91,9 км

Време:            около 1 час 40 мин

 

Тракийско светилище и крепост в местност „Карабурун“ (G)

с. Стояново

GPS: 41.574762; 25.034227

Край село Стояново са открити следи от ранна култова дейност от периода на късната бронзова епоха. Светилището се намира на връх Карабурун (от турски „Черен нос“) с височина 1027 м., който е разположен на вододела между реките Малка Арда и Арда, малко преди двете реки да се влеят една в друга. От местността има страхотна гледка към почти целите Средни и Източни Родопи. Поради стратегическото разположение на това място през V-VI в. е била изградена ранновизантийска крепост, от която в момента има разкрити части от основи на каменен строеж и стени.

След като минете през Ардино, трябва да продължите към Смолян. Табели за Стояново няма. Следите за табели вдясно за Баните, Петково, Давидково. Преминавате по един мост („Стоянов мост“) и продължавате нагоре. Когато стигнете до разклон, на който табелата сочи към Паспал вляво (4 км), продължавате вдясно. Най-после виждате стръмен тесен път вдясно и  първата табела „Стояново 1 км“. Ако го подминете стигате до нова табела „Стояново 1 км“. Предполагам, че първият път е за качване, а вторият – за слизане (няма никакви указания!), защото, макар и асфалтирани и в добро състояние, пътчетата са толкова тесни, че две коли не могат да се разминат. Шотландия на Балканите!

Селото се състои от две махали, свързани с черен път (около 2 км). Изглежда сюрреалистично – като декор на постапокалиптичен филм. Лудият Макс би бил в стихията си. Почти всички къщи са разрушени, стърчат само каменните дувари. Две-три от къщите изглеждат що-годе обитаеми. Единствената живинка, мярнала се пред погледите ни, беше някаква стотинагодишна бабичка.  Само шумът на резачки в  надолу в гората издава, че тук все пак живеят хора. А, и плакатите на ДПС от последните избори.

От селото гледката към речната долина е зашеметяваща. Табели за светилището и крепостта няма. Не можахме да ги открием и посетим, но въпреки това разходката си струваше!

с. Стояново

Повечето къщи са срутени

с.Стояново

Стоянов мост. Аз бих построил крепостта на хълма вляво (извън кадър)

 

 

 

7.    с. Стояново – хотел „Палас“

Разстояние:   17,1 км

Време:            около 23 мин

 

Хотел „Палас“ (H)

ул. „Бели брези“ 50, 6750 Ардино

GPS: 41.581199; 25.134097

GSM: 0887/206226 (управител)
GSM: 0887/241359
GSM: 0887/581361
тел.: 03651/4242
email: hotelpalas@abv.bg

Цена: 3,80 лв. (двойна стая, 1,5 + 1 легло)

Най-добре е да позвъните директно на управителя – от другите телефони така или иначе пак към този номер ще ви пренасочат за резервация.

Хотелът е приличен, намира се на централна улица между Общината и автогарата, но след 22 ч. движението утихва. Стаите са чисти, има кафе автомат във фоайето. От рецепцията на приемливи цени може да се закупят бира и безалкохолни напитки.

Механата на хотела не работи, но вечеряхме в ресторанта на комплекс „Перла“ (5-7 мин пеша) и останахме много доволни. Вкусно и евтино, бързо и любезно обслужване.

Ден втори

За днешния ден са предвидени повече от 20 км пешеходни маршрути.

8. хотел – Тракийско светилище „Орловите скали“

Разстояние:   4 км

Време:            около 1 час (пеша)

 

Тракийско светилище „Орловите скали“ (I)

GPS: 41.566624; 25.146625

Това тракийско светилище се намира в местността „Орлови скали“ („Картал кая“), на около 4 км южно от град Ардино. Култовият комплекс датира от VI-IV век пр. Хр. и се е използвал за ритуали и погребения. Представлява голяма скала, в която са изсечени около 90 трапецовидни ниши. Преполага се, че в тях са се полагали глинени съдове и плочки, свързани с култ към починалите. Под скалите има следи от уреди, жертвеници и други древни съоръжения.

Почти до светилището води път, но ние решихме да се „разкършим“ по планинските пътечки. От хотела, след глътка кафе,  тръгваме нагоре към историческия музей на Ардино, после продължихме по ул. „Чинари“, като се стремяхме да следваме главния път. След края на града асфалтът изчезва, пътят се ремонтира в момента и може би ще стига до самите скали. Всъщност работниците ни казаха точно това, но ни предупредиха, че по пътеката е много по-кратко. Тя започва от беседка на високото над разклонението на пътя. Тук вече се появяват първите табелки, а последните неколкостотин метра на стръмния терен са добре укрепени и маркирани. Личи си, че е правено не за пари, а „на ползу роду“ – с грижа и любов! На скалите в момента работят доброволци-алпинисти, които ги почистват от закрепилите се по тях мъхове, клони и дори поникнали млади дървета. Подготвена е и площадка, където вероятно ще бъде построена беседка.

Тракийско светилище „Орловите скали“

Пътеката е добре маркирана и укрепена

Тракийско светилище „Орловите скали“

Орловите скали

Тракийско светилище „Орловите скали“

Алпинисти работят по почистването на скалите

 

Тракийско светилище „Орловите скали“

Някой ден навярно ще има беседка

 

 

 

 

 

 

Тракийска крепост „Калето“ в местност „Орлови скали“

GPS: 41.562353; 25.153148

Руините от крепост „Калето“ се намират на около 500 метра от тракийското светилище. В наши дни от нея е останало много малко и е трудно да бъде забелязана, но крепостта е била разположена на  височината преди да се стигне до нишите на светилището.

По кътя към „Орловите скали“ видяхме струпани камъни, вероятно останки от крепоста, но нямаше никаква маркировка и не спирахме да изледваме дали това наистина е така.

След закуска с местния специалитет „Къпана баница“ се качихме на колата и продължихме със следващия етап.

9.    Ардино – с. Дядовци

Разстояние:   5,7 км

Време:            около 16 мин

 

Дяволския мост (K)

с. Дядовци

GPS: 41.62063978; 25.11416674 (паркинг)

GPS: 41.620864; 25.114678 (мост)

На 10 км. от Ардино се намира „Дяволският мост“ (турското му име е „Шейтан Кюпрю“). Той е построен в началото на XV век в живописен тесен пролом над река Арда. В онези времена оттук е минавал път, свързващ района на Тракийската низина с Беломорието. Изграден е от местен камък. Дължината му е 56 м., а широчината – 3,5 м. Централният му свод достига височина 11,50 м.

Мостът е изграден по средновековната архитектурна традиция, има три свода и няколко преливника. Срещу течението са дозирани вълноломи. Малък парапет, висок около 50 см (първоначално е бил около 20 см но след реконструкцията на моста през 1993 година е надграден), предпазва преминаващите по моста.

През 2003 г. регионът е обявен за „Природна забележителност“.

Дяволски мост, 6764, България

До моста води маркиран път и еко-пътека от село Дядовци. След като влезете в селото продължавате направо, следвайки табелите. Стигате до импровизиран паркинг. Там се налага да оставите колата, тъй като в момента се разширява и обновява (де факто се прави наново) съществуващият път, работят тежки машини и преминаването с кола е невъзможно. В интерес на истината, по трасето видяхме коли, но те вероятно са преминали много рано сутринта или предната вечер. По проект, след завършване на пътя, трябва да се стига с кола на 2 км от моста.

От сега съществуващия импровизиран паркинг ви очакват около 6 км ободряваща разходка по пресечен терен сред прахоляка на строителните работи.

Мостът изниква изведнъж след последния завой. В момента строителна бригада го е опасала със скелета и изчуква и заздравява фугите. На пясъчната коса под моста няколко младежи са намерили място и са разпънали палатки. До моста има солиден навес с чешма и огнище, подходящ за дъ-ъ-ълги вечери на чист въздух.

Дяволският мост

Мостът се появява внезапно

Дяволският мост

И най-солидните съоръжения трябва да се поддържат

Дяволският мост

Реката е пълна с риба, а става и за къпане

Дяволският мост

Не видяхме Дявола, но и тази „кобра“ е добър пазач

Дяволският мост

Може да се намери приложение дори на стара гума от трактор

 

 

 

 

 

 

 

10.  с. Дядовци – „Каменната сватба“

Разстояние:  42,7 км

Време:            около 1 час 5 мин

 

Природен феномен “Каменната сватба” (L)

с. Зимзелен

GPS: 41.654833; 25.399323 (паркинг)

Според една от най-разпространените легенди: „Красив, строен младеж се влюбил в девойка от съседното село. Пленен от кръшната снага и пламенните сини очи на момичето, момъкът залинял от копнеж по нея. Разбрал бащата за мъката на сина си и отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата от нейното село и сред музика и веселие тръгнали към Зимзелен.

Изневиделица се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на булката. Видял свекърът лицето на девойката и онемял пред красотата й, а после пригладил брада и скверни мисли нахлули в душата му.

Възмутена от греховните помисли, природата майка вкаменила шествието, за да предотврати тяхното осъществяване.“

От Кърджали към с. Зимзелен се минава покрай болницата. След 3-4 км на разклона не се поема по лявата отбивка за селото, а се продължава направо към с. Панчево. След 200 – 300 м има малка отбивка с възможност за паркиране и табела „Каменна сватба 350 м“. Тръгвате нагоре по пътеката и където тя се разклонява поемате по дясното отклонение – към дерето. От другата страна на дерето, след около 200 на върха на хълма се намира каменната сватба.

Природен феномен “Каменната сватба” –  с. Зимзелен

Пътеката е добре маркирана

Природен феномен “Каменната сватба” –  с. Зимзелен

Младоженците

 

 

11.  „Каменната сватба“ – Стара Загора

Разстояние:   108 км

Време:            около 1 час 38 мин

 

 

Още снимки на ЕмаЖунич:

с. Каснаково: 2013-07-16 СветилищенаАфродита

Хасково: 2013-07-16 Богородица

с. Текето: 2013-07-16 Тюрбето

с. Стояново: 2013-07-16 Караборун

Ардино: 2011-06-11

Ардино: 2013-07-17

Ардино: 2013-07-17 Орловискали

с. Дядовци: 2013-07-17 Дяволскиятмост

с. Зимзелен: 2013-07-17 Каменнатасватба

 

 Очаквайте продължението

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Родопите – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

5 коментара

юли 02 2013

През Иран с Опел (2): Още малко въведение

Днес ще продължим с въведението към пътуването из Иран на Валентин, което започнахме с една историческа справка. Сега ще продължим с нравоте, храната, пътя, и изобщо общите наблюдения върху тази страна.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част втора

Още малко въведение

Историческите и архитектурни забележителности в Иран

 са от античността, периода на ислямския възход 15-ти÷18-ти век и от съвременността. Прави впечатление, че руините и музеите на Иран съдържат по-малко артефакти, отколкото могат да се видят в големите Западноевропейски музеи: Пергамон музеум в Берлин, Бритиш мюзеум в Лондон и Лувъра в Париж. Това е резултат от политиката на Западноевропейските страни, предимно през 19-ти век, за придобиване на артефакти от античността и средновековието. Става въпрос за закупуване на символични цени или кражби и изнасяне в Европа на архитектурни елементи, скулптури, барелефи, мозайки, саркофази и много други национално-исторически ценности.

Азербайджански музей в Тебриз, Иран

Азербайджанският музей в Тебриз

Исторически музей в Казвин, Иран

Историческият музей в Казвин

Национален исторически музей в Техеран, Иран

Националният историческия музей в Техеран

Музей на изящното изкуство, Есфахан

Музей на изящното изкуство

Музей Чехел Сутун, Есфахан

Музей Чехел Сутун

Музей на керамиката, порцелана и стъклото, Техеран

Музей на керамиката, порцелана и стъклото

 

Национален музей, Техеран

Национален музей, Техеран

 

Въпреки поголовното изнасяне на артефакти в Западна Европа, много такива са останали в страната и сега са изложени в историко-археологическите музеи.

Цветни барелефи в историческия музей в град Шуш, ИранЦветни барелефи в историческия музей в град Шуш, ИранЦветни барелефи в историческия музей в град Шуш, Иран

 

Реставрирани цветни барелефи в историческия музей в град Шуш (древната Суса) 

Един от най-необичайните експонати е Солния мъж, останки от който са изложени в Националния музей в Техеран.

Солният човек, Иран

Солният човек

Тялото на този мъж се е запазило в подземна солна мина в продължение на 17 века. Открито е през 1993 година. Мъжът е 37 годишен с височина 175 см. Счупвания по черепа говорят, че смъртта е настъпила от силни удари и вероятно става въпрос за убийство. До тялото са открити инструменти, които мъжът е ползвал приживе.

 

 

 

Икономиката на Иран,

оценявана на база Брутен вътрешен продукт (БВП), в стойностно изражение, е на около 15-то място в света. Оценявана на база натурална продукция и реална покупателна способност, икономиката е доста по-силна. Имам предвид, че една и съща натурална единица се отчита статистически с различна стойност.  Например  1 литър бензин се продава в Европа за 3,00 лв. и формира съответно 3,00 лв. БВП, докато в Иран се продава за 0,30 лв., формирайки 10 пъти по-малка стойност на БВП.

Иран

В страната се прилага централизирано планиране,

а големите промишлени и енергийни предприятия са държавна собственост. Частната собственост се разпростира върху по-малките предприятия, селското стопанство, търговията и услугите.

Проблем за Иран

са безработицата, инфлацията и обезценяването на националната валута.

Иран е на трето място в света по запаси от нефт

и на второ място по запаси на природен газ. По добив на тези продукти страната е сред първите в света. Разполага с около 15 рафинерии за преработка на нефт. ¾ от електроенергията се произвежда в електроцентрали, работещи на природен газ. През 2011 година в Бушер беше пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в Близкия изток, построена от Русия.

В страната има предприятия на черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата промишленост и електрониката. Развита е авиационната индустрия, както и производството на камиони, автобуси и леки автомобили.

Иран разполага с изключително добре развит военно-промишлен комплекс, позволяващ да се произвеждат ракети, изтребители, безпилотни самолети, хеликоптери, танкове, бронетранспортьори, подводници, военни кораби.

Страната обръща сериозно внимание на науката и технологиите, включително компютърни и нформационни.  Само един пример: в края на 2011 година иранските   IT-специалисти успяха да поемат управлението на най-модерния и голям американски безпилотен шпионски самолет RQ-170 Sentinel и да го приземят на иранско летище.

Самолет RQ-170-sentinel, Иран

Самолет RQ-170-sentinel

Плененият американски свръхсекретен безпилотен разузнавателен самолет RQ-170 Sentinel, изработен по технологията „стелт“, която би трябвало да го прави „невидим“. Иранските специалисти са проникнали дистанционно в командната схема на летателния апарат, прекъснали са връзката с насочващия го сателит и са задали параметри за приземяване на иранско летище, вместо на базисното летище в Афганистан откъдето е излетял самолета.

 

Държавата инвестира в земеделието с цел разширяване на износа и в изграждането на мрежа от напоителни системи.

Проблем за бюджета са държавните субсидии, предимно на хранителните продукти и горивата.

Иранците са убедени, че наложеното търговско и финансово ембарго, както и цялата кампанията на Запада срещу страната и ядрената й програма, е с цел американски и западноевропейски компании да поемат контрола и печалбите от нефтената и газова индустрия.

 

Валута и цени

Официалната валута е иранския риал. През август-септември 2012 година 10 000 риала са равни на 80 стотинки. Според мен банковото обслужване е много добре развито, масово се използват банкомати. ПОС-терминалите за пазаруване с дебитни и кредитни карти са много малко. Поради икономическото и финансово ембарго, наложено на Иран, чуждестранните карти са невалидни. Трябва да се носят пари в брой. Почти е невъзможно да се обменят долари и евро в техните банки. Ползвах частни обменни бюра, а където нямаше такива обменях пари в златарски ателиета или магазини за луксозни стоки.

В Иран цените се означават по три различни начина

 Най-малко се използва означението в риали, предимно на бензиностанциите, музеите и малко други места. Най-разпространено е обявяването на цената в тумани, като 1 туман е равен на 10 риала. Третият начин е с пръсти и цифри: например продавача показва 4 пръста и казва „четири“, което означава 40 000 риала (3,20 лв., колкото струваше порция кебап с айран в закусвалня).

По мои наблюдения

цените на основните стоки

(храна, дрехи, обувки, домашни потреби и други аналогични) са на равнище около 70% от българските. Малък брой стоки са по-скъпи отколкото у нас. Стандартната входна такса за музеите и забележителностите е 40 стотинки, а най-скъпите достигат лев и 60 стотинки. Това е 20 до 50 пъти по-малко от съответните цени в Западна Европа. Като чужденец плащах „цели“ 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво, а за местните цената е 12 стотинки (в Турция 1 литър дизел беше 3,60 лв.). Бензина е 35 стотинки, което им е скъпо и поради това леките автомобили масово се движат с природен газ (метан). За чужденците литър бензин е 55 стотинки. Цената на кутия луксозни цигари е под левче.

Като турист не можах да придобия ясна представа за жизненото равнище в Иран, но във всеки случай e съпоставимо с нашето. Иранците ползват масово автомобили и бих ги нарекъл „нация на колела“. Наблюденията ми са, че леките автомобили са не по-малко отколкото в източноевропейските страни. Това, което ми направи най-силно впечатление е уравниловката в стандарта на живот. Около 5÷10% от населението се отличава видимо с по-висок стандарт, а 10÷20% са видимо по-бедни. Моите наблюдения са, че преобладаващата част от хората не се различава съществено по своето жизнено равнище. Аналогична беше ситуацията и у нас по времето на социализма. Имайки предвид горното, държавната собственост върху основните предприятия и бюджетното субсидиране на някои жизнено важни стоки и услуги,

бих определил Иран като социална държава

 Ако не бяха наложените от развитите демократични държави финансови и икономически санкции, жизненото равнище в страната би било доста по-високо.

Като автотурист ми направи впечатление добре функциониращата система за пътуване и посещения на градове и туристически обекти, където са направени големи паркинги и паркови зони за нощуване. На тези места задължително има тоалетни и чешми, като всичко е напълно безплатно. В парковете и зоните за отдих пътуващите иранци опъват палатките си и нощуват с целите си семейства. Предвид символичните цени на горивата и „социалните“ такси за музеите, както и безплатните нощувки на открито, дори по-бедните иранци имат възможност да обикалят страната и да се запознават с нейните забележителности. Имах усещането, че в Иран хората следват популярния някога у нас девиз „Опознай Родината за да я обикнеш!“.

 Туристи в Иран

Милиони иранци обикалят родината си като нощуват безплатно в организирани туристически зони

Туристи в Иран

Бисотун - нощувка на открито, Иран

Бисотун – нощувка на открито

Съвсем нормално е семействата да излязат на отдих в центровете на градовете  и да обядват или вечерят като насядат в парковете, на плажа или на други удобни места.

 

На разходка със семейството, Иран

 

На разходка със семейството, Иран

 

 

В градовете има добре поддържани паркове със зони за отдих и спорт. ↓

 Парк, Иран

Парк, Иран 

 

Облекло. Религиозните норми и режимът на аятоласите изискват

спазването на строги правила по отношение на облеклото. Мъжете определено са облагодетелствани в това отношение, тъй като могат да носят ризи с къс ръкав и сандали на бос крак. Къси панталони, ¾ панталони и потници са недопустими. При жените цялото тяло трябва да бъде покрито, могат да се виждат китките на ръцете, лицето и предния кичур коса.

 Облекло на жените, Иран

 Облекло на жените, Иран

Момиче без забрадка, Иран

Момиченцата до 9-годишна възраст могат да ходят без забрадки и по къс ръкав

Типичното облекло на момичетата и младите жени е панталон, връхна дреха с дължината на туника и забрадка. Повечето от по-възрастните жени ходят облечени в техните дълги черни мюсюлмански наметала, наречени хиджаб или чадра. Така влизаха и да се къпят в морето, докато мъжете до тях бяха само по бански.

В големите градове младите жени и момичетата бяха с модерни прически под забрадките, добре гримирани и напарфюмирани. Влюбените си позволяваха да се държат за ръце, но нищо повече.

 

По време на пребиваването ми

в Иран не забелязах прояви на престъпност

Например, нощувах в автомобила на улица в центъра на Техеран и в интервала между 1 и 2 часа през нощта покрай мен на няколко пъти минаха сами жени, които явно се прибираха от някъде. Между впрочем, изнасилването се наказва със смърт.

Въпреки липсата на престъпност,

в Иран се сблъсках с три вида опасности

 

Първата и най-сериозна опасност за нас европейците е

начинът на шофиране

Трафика е много натоварен, което само по себе си не е проблем. Проблем е, че там важи неписаното правило за предимство на предния и в повечето случаи не се спазват пътните знаци, маркировки и светофарни сигнали. Ако предната част на съседния автомобил е дори с 20 см. пред твоята, това значи, че той е с предимство. Във всеки момент може да ти пресече пътя, да спре пред теб за да слезе някой от колата, а ти си длъжен да „набиеш спирачките“ и да не го удариш. Пешеходците пресичат където им е удобно и по изражението на лицата им разбираш дали ще преминат пред автомобила ти или ще те изчакат. Мотопеди се движат както в твоята лента срещу теб, така и по тротоарите с пешеходци. По възловите кръстовища на големите градове полицаите се опитват да въвеждат ред в движението, но според мен това не винаги им се удава. Убедих се, че важи правото на по-нахалния и след 2-3 дни каране в градовете започнах и аз „да се ръгам“ със стария си опел. Най-учудващото е, че в целия този „хаос“ на уличното движение почти няма катастрофи и е изключение да се види ударен автомобил. Смятам, че това се дължи на три причини: задължително спиране и пропускане на този, който е сантиметри пред теб, страхотните рефлекси на иранските шофьори и на първо място поставянето на хиляди „легнали полицаи“ (гърбици) по кръстовищата и опасните пътни участъци. Очевидно властите са установили, че само с тези гърбици могат да накарат шофьорите да намаляват скоростта, с което предотвратяват автотранспортните произшествия.

С друга опасност се сблъсках по междуградските пътища, където по принцип шофьорите спазват ограниченията и правилата. На няколко пъти, в средната част на Иран, ми се случи изпреварвани от мен камиони и автобуси да навлизат в лентата ми в момента на задминаване и да ми пречат да ги надмина като се опитват да ме изтласкат извън пътното платно. Можах да намеря за себе си само две обяснения за това тяхно нагло поведение. Едното обяснение е, че са абсолютни „ненормалници“. Второто обяснение е, че това е форма на обществен контрол като по този начин ми пречат да се движа със скорост над позволената. Фрапираща е разликата между дисциплината на иранските шофьори по междуградските пътища и описания по-горе начин на каране в градовете. Вероятно глобите за превишаване на скоростта са „солени“, а по натоварените пътни участъци има полицейски патрули с радари.

В крайна сметка, в съзнанието ми на шофьор Иран остана като страната на „легналите полицаи“ по кръстовищата и опасните пътни участъци.

Втората опасност, с която се сблъсках в Иран, идва от

забраната за снимане не само на военни обекти, но и на всякакви държавни учреждения и правителствени сгради

Още на втория ден в град Тeбриз (1,6 млн. жители) снимах един площад с красива кула в далечината, без да забележа, че зад гърба ми има сграда на казарма. Откъде да знам, че това била охранителна кула на военен обект. Часовият пред казармата, явно проявявайки „революционна бдителност“, ме привика и звънна на началника на караула. Последният ми провери документите, прибра ми паспорта и фотоапарата, пък като се започна едно развеждане по всички етажи на това военно поделение. Първо началникът на караула ме заведе при прекия си началник и му докладва, после при още по-голям началник. Последният ме пое и първо ме заведе при един цивилен, за който реших че е от тяхната „държавна сигурност“. После продължи изкачването по етажите при все по-висши офицери докато стигнахме до началника на поделението, полковник с побеляла коса и мустаци. Реших, че е полковник защото имаше по три големи многоъгълни ислямски звезди на пагоните. Всички ме гледаха строго и вероятно бяха решили, че са заловили израелски шпионин.  Дойде техният    IT-специалист, дадоха му фотоапарата за проверка, а мен ме оставиха да чакам в една стаичка, охраняван от друг офицер. Тогава вече наистина се изплаших. Помислих си, че тия идиоти като нищо ще ми сложат белезниците и ще ме арестуват. След около половин час дойдоха началника на поделението, още двама офицери и IT-специалиста. Върнаха ми паспорта и фотоапарата и ми се извиниха. Чак тогава започнаха де се усмихват, явно успокоени, че не съм шпионин. Даже полковника се накара на останалите, вероятно защото правят глупости занимавайки се с един безопасен турист.

Между впрочем, тези военни ме впечатлиха с ред и дисциплина. Като влизахме при по-старши началник, по-младшият козируваше и стегнато докладваше. Войници миеха коридорите и като минавахме покрай тях заставаха мирно, след което продължаваха с миенето. Въобще, стегната и дисциплинирана армия, каквато беше и нашата преди доста години, когато бях в казармата.

Няколко дни по-късно, в Техеран един полицай ме накара да изтрия снимките на сгради, върху които бяха поставени антени.

Третата опасност е свързана с

неспазването на приетите морални норми  по отношението на облеклото и поведението

В южната част на страната, където горещините бяха непоносими, веднъж се опитах да шофирам гол до кръста. Още на първия полицейски пост ме спряха, естествено при слизането си облякох ризата, след което трябваше да изслушам морални напътствия. Поне 5 минути най-старшият полицай ми „чете конско“ на фарси, два пъти се опитах да му кажа, че не говоря езика им и нищо не разбирам, но той упорито продължи да ми се кара. Само по жестовете и по гневния му глас разбирах за какво говори и че съм извършил много голямо нарушение на моралните им норми. Все пак останах доволен, че не ме арестуваха. После не си и помислях да си свалям ризата.

Тук мога да отворя скоба и да кажа, че 17 дни в Иран изкарах само с една риза. Слагането на чиста риза сутрин е безсмислено, тъй като при техните горещини след 2-3 часа тя става потна и с изцапана яка. Какво правех? При влизане в тоалетна, на мивката се измивах до кръста, изпирах ризата със сапун и отново я обличах. Хем ходех постоянно с изпрана риза, хем ме разхлаждаше докато изсъхне – „два заека с един куршум“.

 

Състоянието на пътната мрежа

в Иран е доста по-добро, отколкото у нас. Има няколко магистрали, за които се плащат символични такси, малко повече от левче на 100 километра. Платих 5 лева единствено за една 110-километрова магистрала с доста тунели през планината Загрос. Около големите градове десетки километри от магистралите са осветени. Например, пътувайки към Техеран, късно вечерта и рано сутринта по тъмно, минах 150 километра по отлична осветена магистрала. Както и в Европа, покрай магистралите има зони за почивка с бензиностанции, магазини и заведения за хранене.  Първокласните пътища обикновено са тип „скоростни“ с две отделни платна, всяко с по две ленти. В доста случаи пътните платна са отдалечени на 50-100 метра едно от друго, което позволява по тъмно насрещните автомобили да не се заслепяват взаимно с фаровете. В по-ненаселените средна, източна и южна част на страната главните пътища са обикновени с едно платно и две насрещни ленти. Второкласните пътища също се подържат в добро състояние. В източната част на Иран ми се наложи да пътувам по третокласни пътища, които бяха доста разбити с неравности и дупки, нещо добре познато на българските шофьори. През планините шофирането е бавно и трудно, тъй като пътищата са стръмни и с много завои.

Означенията с пътни знаци и маркировката са добри, с изключение на източните части на Иран. Тук може да се посочи, че иранците ползват английската система на организация на движението, която според мен е най-добрата, като сравнявам страните, в които съм пътувал.

На основните пътища указателните табели освен на фарси са изписани и на английски. В средната и източна част на страната надписите на английски намаляват и изчезват. В някои източни градове и пътища пък няма никакви указателни табели. В Иран най-голямата трудност по пътищата е ориентирането, което изисква постоянно внимание. При ужасния трафик в градовете, където трябва да се следи поведението на шофьорите около теб и на пресичащите пешеходци, си принуден да четеш и указателните табели. Където надписите са само на фарси или пък въобще липсват табели, трябва да се спира, да се пита за посоката и отново да се включваш в движението. Единственият плюс е, че постоянните спирания и питания за посоката са форма на общуване с местното население.

Пътна табела, Иран

А сега накъде?

В такива случаи, като нямаше кого да питам, определях посоката по интуиция, оставяйки се в ръцете на милостивия Аллах.

Често стигах до съвсем различно място от това, за което съм тръгнал.

Връщах се обратно и така докато намеря туристическия обект, който търся.

 

 

Преди да тръгна не успях да си набавя GPS навигация с карти на Иран и Кавказкия регион. В иранските магазини навигациите бяха само на фарси. Моят съвет към всеки шофьор, тръгнал да обикаля Иран, е първо да си подсигури GPS с карта на страната, за да си спести много време и главоболия.

Автомобилите в Иран са предимно собствено производство,

в много случаи по лиценз на водещи западноевропейски производители. Произвеждат се камиони и автобуси по лиценз на Мерцедес и Волво, а леки автомобили по лиценз на Пежо (моделите 405 и 206 седан), Рено (модела Клио седан) и Ситроен (модела Ксантия). По пътищата преобладават ирански модели леки автомобили от среден и малък клас, предимно Саманд, Сейпа и Пейкан. Следват посочените по-горе френски модели. Движат се корейски, японски и китайски автомобили. Почти всички леки коли са седан (с багажник), много малко са хечбек и почти няма комбита. Това, което ми направи впечатление е, че автомобилите се поддържат в отлична техническа изправност, за разлика от арабските страни, например. Полицаи ми направиха забележка, че не ми свети единия стоп и трябваше веднага да сменя крушката.

Друго, което не може да се пропусне, са многото полицейски постове, постоянно проверяващи автомобилите. Такива има на входа и изхода на всеки голям град, по един в малките градове и на някои възлови кръстовища. Типичният полицейски контролно-пропускателен пункт се състои от войник с автомат в началото, 2-3 проверяващи полицаи и пак войник с автомат накрая. Минава се през няколко „легнали полицаи“ (гърбици), така че си принуден да караш едва-едва. В северната част на Иран обикновено не ме спираха или само им казвах, че съм турист. В останалите части на страната, обаче, почти не пропускаха да ме спрат и обикновено само ми проверяваха паспорта с визата. Често ме питаха къде съм бил и за къде пътувам. На картата си очертавах маршрута, по който съм минал, и им го показвах. Като разбираха, че съм обиколил голяма част от страната им, полицаите ме гледаха с уважение и ми пожелаваха приятно пътуване с усмивка. Даже на два пъти проверяващите ми козируваха като ми връщаха паспорта. На един контролен пункт полицая махна леко с ръка, но понеже ми беше „писнало“ от проверки, се направих че не съм разбрал и продължих. Той викна на войника с автомата и последният изтегли пред автомобила ми желязна греда със заварени на нея шипове. Набих спирачките и се върнах за проверка. Разбрах, че в Иран при полицията „нема лабаво“.

 

Иранският език фарси, както и надписите с арабски букви са неразбираеми

Дори цифрите, които използвата иранците не са арабски, а се изписват с непонятни символи.

Неочаквано за мен, се оказа че много хора говорят английски. Очевидно в училищата се набляга много на изучаването на този език. С около половината от младите и с около 1/3 от хората на средна възраст можеш да се разбереш на английски. Голяма част от полицаите и военните говорят английски. Не срещнах нито един човек, който да разбира руски, дори и в Бушер, където в продължение на няколко години около хиляда руснаци са строили атомната им електроцентрала.

Въпреки ембаргото, наложено от Запада, и въпреки търговската и военна ориентация към Китай и Русия, като турист не забелязах про-руско и про-китайско отношение. Напротив,

останах с впечатлението за прозападна ориентация на хората

Вероятно водещите позиции на САЩ и Западна Европа в областта на икономиката, науката и съвременните технологии си „казват думата“, поради което именно Запада е пример за следване от иранците.

 

Поради наложеното ембарго, в Иран не се предлага услугата роуминг и нашите карти за мобилни телефони са неизползваеми. Купих си карта с предплатени разговори, която е сравнително евтина.

Наблюденията ми по отношение на

иранската кухня

са повърхностни, но най-обобщаващо бих казал, че всичко което опитах става за ядене и ми беше вкусно.

Типичен ирански тънък хляб

Типичен ирански тънък хляб

Порция кебап в закусвалня

Порция кебап в закусвалня

Едно от най-типичните ирански ястия е кебапът: 2-3 шишчета с тънка питка хляб, печени домати и лук. Такава порция с айран струваше 3-4 лева в закусвалня.

Има множество малки фурни в градовете, от които хората си купуваха пресно изпечен хляб на големи тънки питки. В магазините се предлагаше нарязан опакован хляб като у нас, но не видях някой да си купува от него.

Навсякъде се продаваха опаковани охладени пилета и останах с впечатление, че това е любимото месо на иранците.

Плодовете и зеленчуците бяха като нашите, с някои малки изключения.

Безалкохолните напитки са както местно производство, така и продукти на Кока Кола и Пепси Кола. Среща се и безалкохолна бира. Алкохола е забранен.

Много масово се продават различни видове сушени плодове и разнообразни ядки.

Разнообразието от сладкиши е голямо.

 Ирански сладкиши

Ирански сладкиши

Сушени плодове

Сушени плодове

В повечето градове се продаваха изстудени напитки тип фрешове от най-различни плодове. Цената им навсякъде беше по 80 стотинки.

Иранците обичат да си хапват сладолед, от който се предлагат най-различни видове, включително в много разпространените сладоледени къщи.

Във всяка сладкарница и закусвалня има чешма с вода и сапун, където хората си мият ръцете преди и след хапване.

Различни видове местни подправки 

Различни видове местни подправки

Различни видове местни подправки

 

   

 

Бях много доволен, че

в Иран не се пускат молитви по високоговорители

по няколко пъти на ден, които да те проглушават, за разлика от други мюсюлмански райони. Вероятно е така, защото иранците са шиити, религиозно направление в исляма.

 

Бюджет

В продължение на 17 дни и изминавайки повече от 7 хил. км., в Иран похарчих 740 лева, в това число: 355 лв. такси и рушвети на границите; 135 лв. за гориво; 90 лв. за ремонти на опела; 85 лв. за храна; 40 лв. за музеи и забележителности; 35 лв. други разходи.

С този нисък бюджет можах да обиколя страната от Каспийско море на север до Оманския и Персийския заливи на Арабско море на юг.

Каспийско море, Иран

Каспийско море

Опел Астра – На брега на Персийския залив, Иран

На брега на Персийския залив

Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.

 

 

Следващите части продължават с описание и снимки на основните посетени градове и забележителности в Иран.

 

Очаквайте продължението

 

Август ÷ Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

24 коментара

юли 22 2011

Силистра, Сребърна и околностите

Пътеписът днес ще ни заведе отново до един от краищата (в буквален смисъл) на България. Мира ще ни покаже Силистра, Дунав и околностите. Приятно четене: Силистра, Сребърна и околностите Там, където Дунав напуска България Точно 375 км преди Дунав да образува прекрасната си делта и да се влее в Черно море, той напуска България и […]

2 коментара

Switch to mobile version