Етикети: Исландия

Как с помощта на огън и лед се отглеждат банани?

3

Исландия (12 ден): Краят на пътуването

Днес е последният ден от пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица, а в предпоследния единайсети ден бяхме из западната част на страната

Днес ще бъдем в Рейкявик – ще видим HARPA, един истински исландски музей с много отговори и Катедралата на Рейкявик

 

 

Приятно четене:

 

Исландия

ден 12

Краят на пътуването

Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в

HARPA

Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт.

Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление 🙂

Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

 

Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация.

Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

 

 

Влизаме вътре

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора.

Преди да влезем в самите зали

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на РейкявикHarpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

 

Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за

мюзикъла Коса

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

и нейно Величество – Главната Зала

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено

През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език….

ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера

орган НЯМА

Все от някъде е трябвало да орежат бюджета 🙁

Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори

Исландски музей, Рейкявик

 

И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме

Исландска носия

Исландска носия

Исландска носия

 

Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.

Питаме за какво ли не –

защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб

От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките.

В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум…

???

Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането.

Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора….

За довиждане влизаме в

един от символите на Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

Олтарът

 

 

Тук, разбира се, има орган

Катедралата в Рейкявик

Органът

Катедралата в Рейкявик

 

 

По пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо

Птица, Исландия

Птица, Исландия

Птица, Исландия

 

Край 🙂

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

 

 

 

ИсландияДнес е последният ден от пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица, а в предпоследния единайсети ден бяхме из западната част на страната

Днес ще бъдем в Рейкявик – ще видим HARPA, един истински исландски музей с много отговори и Катедралата на Рейкявик

 

 

Приятно четене:

 

Исландия

ден 12

Краят на пътуването

Ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката. За целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в

HARPA

Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна. За нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво. Въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт.

Архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса ѝ, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление 🙂

Harpa (което означава просто арфа) се вижда отвсякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

 

Сградата е обърнала гръб на водата. Концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а. Harpa е избутана в дъното на имота, досами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад. Все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация.

Фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

 

 

Влизаме вътре

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде. Смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Всъшност залата все още не фуункционира напълно – разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…). Исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора.

Преди да влезем в самите зали

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на РейкявикHarpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

 

Aмфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, без дигитално подсилване на звука

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това наум) – подготвена за

мюзикъла Коса

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

и нейно Величество – Главната Зала

Harpa (Арфа) – новата концертна зала на Рейкявик

 

Червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно. Странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено

През цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! Дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! А залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! А звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език….

ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера

орган НЯМА

Все от някъде е трябвало да орежат бюджета 🙁

Докато се опитвам да преглътна недоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил. Той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори

Исландски музей, Рейкявик

 

И на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди примерно 300 години. На другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме

Исландска носия

Исландска носия

Исландска носия

 

Тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати. И на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.

Питаме за какво ли не –

защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. Изобщо, питаме как са оцелявали, защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура. И не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб

От 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала. Нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие. Място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години. Всичките.

В същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум…

???

Когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането.

Съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора….

За довиждане влизаме в

един от символите на Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

Катедралата в Рейкявик

Олтарът

 

 

Тук, разбира се, има орган

Катедралата в Рейкявик

Органът

Катедралата в Рейкявик

 

 

По пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо

Птица, Исландия

Птица, Исландия

Птица, Исландия

 

Край 🙂

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

1

Исландия (11 ден): Западната страна

Наближавеме края на пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица.

В днешния, предпоследен, ден ще минем през западната част на страната.

 

 

Приятно четене:

 

Исландия

ден 11 – продължение

Западната страна

 

Мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни. Струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца…

След кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края

Исландия

 Исландия

 Исландия

 Исландия

 Исландия

Исландия

ИсландияИсландия

ИсландияИсландия

 

 

 

 

 

Самият ледник е отново потънал в облаци, а докато го обикаляме ни мокри типичният исландски мъгло-дъжд

Исландия

 

 

 

Преминали вече на южния бряг, спираме в

Arnarstapi, Исландия

 

Arnarstapi – рибарски пристан,

сгушен между тези базалтови плисета

ИсландияИсландия

 Исландия

 

 Исландия

 Исландия

Исландия

Исландия

Исландия

 Исландия

 Исландия

 

 

 

Имаме доброто намерение да стигнем Glymur – най-високия водопад на Исландия, разположен на няма и 50 километра от столицата. ГПС-то ни извежда на малък паркинг, на който вежлива табелка ни информира, че до самия водопад има още 3 часа път пеша. Вече е 5 следобяд и Glymur неохотно попада в списъка “другия път”.

Пред нас е Рейкявик

Рейкявик, Исландия

Рейкявик, Исландия

 

 

Тук е мястото да спомена

Българите в Исландия

Още докато бяхме на фиордите се сформира бойна организация за среща в Столицата благодарение на офроуд-форума. Намираме си хотел в Рейкявик и скоро след това вече се настаняваме ето тук, водени от любезния ни домакин Емил.

Българите в ИсландияБългарите в ИсландияКарта на Исландия – маршрут 11 ден

 

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

За подробности кликакте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

Исландия (10 ден – начало): Царството на птиците 0

Исландия (10 ден – начало): Царството на птиците

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд.

 

 

Приятно четене:

 

Исландия

ден 10 – начало

Царството на птиците

Ставаме порядъчно късно и се отправяме към края на полуострова, където се надяваме да видим едно специално пиле.

Исландия

 Исландия

 

Исландия

 Исландия

Исландия

Исландия

Исландия

 Исландия

 Исландия

Исландия

 

 

 

 

 

 

 

При поредното спускане ни спират насрещни колоездачи…

 Колоездачи, Исландия

 

…със странната молба да върнем кучето във фермата, в която са нощували. Кучето тръгнало да тича с тях и така – вече 15 километра. Познайте кой се сдоби с нов приятел

Куче коли (шотландска овчарка), Исландия

 

 

Стигаме до въпросната ферма, последната (и единствена) по пътя

Куче коли (шотландска овчарка), Исландия

 Исландия

 

 

Земята рязко свършва в края на възвишенията след този плаж

 

Исландия

Краят на света, Исландия

Краят на света

Latrabjarg – Краят на света, Исландия

Latrabjarg

 

 

Latrabjarg или The Cliff of all cliffs,

най-западната точка на Исландия

(и на Европа в това число, ако не се броят Азорските острови). Вертикалният отвес продължава повече от 14 километра и на места е висок 440 м. Начупените му скални ръбове са недостъпни за арктическото лисиче и затова са сигурен и предпочитан дом на хиляди пернати (не преувеличавам)

Тук има и човечета за мащаб

Latrabjarg – Краят на света, Исландия

Къде са тези човечета на снимката?!? ;)

 Морски птици, Исландия

Морски птици, Исландия

 

 

 

Ние преследваме едно конкретно пиле, но нямаме против срещата от близо и с другите

Този тук си е

чист Сайлон. Местното му име е Alka

Сайлон (Alka) – морски птици, Исландия

Сайлон (Alka) – морски птици, Исландия

 

 

 

На тези фини дами името не разбрах

Морски птици, Исландия

Морски птици, Исландия

 

Морски птици, Исландия

 

 

 

Заветното пиле също е там, но за него малко по-късно 🙂

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

 

 

 

Исландия (9 ден – начало): Страната на фиордите 9

Исландия (9 ден – начало): Страната на фиордите

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църкваВ началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени

 

В днешния девети ден ще тръгнем към Западните фиорди.

Приятно четене:

 

Исландия

ден 9 – начало

Страната на фиордите

 

От пътешествията ни в Kjolur вчера и онзи ден цветът на колата едва се разпознава. На бензиностанцията услужливо има плац с четки, маркучи и подходящо оттичане за такива като нас. Когато питам дали трябва да платим нещо, момчето на касата ми се усмихва с думите “water is free in Iceland”

Джип, Исландия

 

 

Привеждаме се в road-legal вид и потегляме на северозапад. В съзнанието ми този ден ще остане като

Дългото пътуване по западните фиорди…

Няколко каменни трола решили да отделят западните фиорди от основната част на острова, за да могат да живят необезпокоявани от хора и други твари. Речено – сторено, дори си направили състезание кой ще образува повече малки островчета от отломките. Копаенето така ги улисало, че не усетили кога дошъл изгрева. Слънцето вкаменило во веки тролските им усилия, а Западните Фиорди си останали свързани с Исландия.

Пътят към тях

Западни фиорди, ИсландияЗападни фиорди, Исландия

Облаци покриват морския хоризонт, отдръпнали се само на наколкостотин метра от брега. Там започват водопадите на края на диска…

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

 

Най-сетне достигаме

Drangsnes

– началото на тези земи след ниските възвишения, откопани от тролите. В градчето има летен фестивал

Дранснес, Исландия

 

Нямаме набелязани точки – нито една – в западните фиорди, нямаме и маршрут. Общата бройка хора, населяващи тези земи, е едва 7800 души, основно скупчени в малките риболовни градчета.

Пътят, по който предстои да минем,  за първи път е бил асфалтиран през 2009 г., а по североизточния ръкав пътища няма изобщо, никакви…

Път, Исландия

Западните Фиорди на Исландия са сред топ дестинациите на Lonely Planet за 2011 – the most famous unknown place in Iceland

Покрай атлантическите води, преди да пресечем шийката на недостъпния ръкав

 Западни фиорди, Исландия

 Западни фиорди, Исландия

Чайка, Исландия

Случаен водопад

Водопад, ИсландияОвце, Исландия

 

Някъде по пътя спираме в малка ферма с музей, посветен на овцевъдството. Жената, която ни посреща и приготвя обяда, ме пита дали искам да нахраня двете осиротели агънца, за които се грижи – и аз грейввам. Излизаме от сградата, тя извиква нещо и две малки кафеви топчици моментално изникват иззад ъгъла

Няма такова щастие, честно

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

 Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Западни фиорди, Исландия

Водопад – Западни фиорди, Исландия

Тук сме готови да разпънем палатката, когато заръмява дъждец

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО

 

 

 

Исландия

Исландия (8 ден – продължение): Тюлени 4

Исландия (8 ден – продължение): Тюлени

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църква.

В началото на осмия ден родължим към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението днес, ще посетим едно стадо тюлени

Приятно четене:

 

 

 

Исландия

ден 8 – продължение

Тюлени

 Исландия

По пътя на долу спираме в Highland Cafe и, докато чакаме да ни приготвят супа, попадам на брошурка за seal watching – мястото е савсем близо до къмпингчето ни, от другата страна на залива; става късно, но ние решаваме да се разходим.

Реката, образувала залива

Исландия

По средата има черни наносни плитчини, които са резерват и до тях няма път; трябва да ги обходим, та се оказва не чак толкова близко

Исландия

 

 

На това място имаме и някаква точка на трака.

Vatnsnesvegur, Исландия

 

Стигаме до нея

скала Hvitserkur, Исландияскала Hvitserkur, Исландия

Hvitserkur

е името на странната скала, а легендата разказва за трол, който е бил заварен от изгрева и превърнат в камък от първите слънчеви лъчи.

Исландия

 

В залива се виждат някакви странни точици, зумвам:

Тюлени – Исландия

 

Връщаме се на предишната отбивка и слизаме пеша до брега

Тюлени – Исландия

Извитите стърчащи от водата неща са стадо тюлени, спящи в плитчината. От отсамния бряг с увеличението на фотоапарата успяваме да видим това (ползваме фотото вместо бинокъл)

Тюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – Исландия

Тюлени – Исландия

Докато се взираме в отсрещния браг, покрай нас, на отсамната страна на заливчето, патрулират няколко тюленчета.

Пазачите на стадото

Тюлени – Исландия
Тюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – ИсландияТюлени – Исландия

 

Тюлени – Исландия

 

Kротваме се на плажа и в момента, в който спираме да правим тeгели по брега, пазачите губят интерес и изчезват някъде

ИсландияИсландиякарта на Исландия – маршрут 8-и ден

 

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности

 

 

 

Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената 3

Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената

Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а в днешното (за малко да напиша “днескашното” 😉 ) второ продължение ще идем на църква.

 

Приятно четене:

Исландия

ден 7 – второ продължение

Божествената

Колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… Първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология

Като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик. За второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор. Съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена. Самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена. Бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното.

Отново стъпваме на черно и поемаме през Kjоlur, този път от северната страна. Dестинацията ни са

топлите извори Hveravellir,

разположени почти в средата на острова. Oтбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…

Исландия

 Исландия

В далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни

ИсландияИсландия

Исландия

Исландия

 

Наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността. Сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздухът е кристален.

Известно време криволичим на границата между зимата и лятото…

Исландия

 

На няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем. Има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин. Исландия за пореден път ни показа суровата си страна…

Обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен. Разминаваме се с водено стадо коне

ИсландияКоне – ИсландияИсландияИсландия

 

Първата бензиностанция стигаме в

Blönduós

Blönduós, Исландия

 

на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква

Църква – Blönduós, Исландия

 

На паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … 🙂  Църквата функционира от десет години

Макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза

Църква – Blönduós, Исландия

В предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително).

Вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… Чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам. Когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм: „Никоя, посетител“

Човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors). После вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват.

Така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност. Хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация – каквото трябва и да бъде… Не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.

Църква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, ИсландияЦърква – Blönduós, Исландия

Карта на Исландия - маршрут 7-ми ден

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности 🙂

 

 

 

Исландия (7 ден – продължение): Суровата 6

Исландия (7 ден – продължение): Суровата

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, а в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов.

В първото продължение на седмия ден от пътуването ще видим как са живели старите исландци.

Приятно четене:

Исландия

ден 7 – първо продължение

Суровата Исландия

 

Когато си тръгваме от Dalvik, Исландия вече сe къпе в слънчеви лъчи

Далвик, Исландия

 Водопад, Исландия

ГПС-то истеричничи, защото пред нас има тунели, завършени наскоро. Тунелите са еднолентови, еднопосочни, с уширения за разминаване на всеки стотина метра и огромни стоманени порти в началото и края – припомняне колко сурови са тези места през две трети от годината. Между двата тунела

Планини, ИсландияПтици, ИсландияПланини, Исландия

Вием покрай брега и покрай нас ту се извисяват непристъпни склонове, ту се ширват ръкотворни зелени ливади

Планини, Исландия

Планини, Исландия

Склоновете са изпъстрени с бели петна, а по някои може да се учи география, или що е то циркус

Циркус, Исландия

Свървваме към вътрешността, ей-така, напосоки. Озоваваме се при историческа забележителност

Път, ИсландияКолеж, Исландия

Към мястото има и общежития. Гимназиално обучение извън района на столицата – тъй като населеността е твърде ниска, няма за кого да има гимназии в малките населени места и стотиците отдалечени ферми, след завъшване на основно образование децата “отиват в колеж”.

Опит да предам мащаба на тия земи

Планини, ИсландияПланини, ИсландияПланини, Исландия

 

Слънцето влияе позитивно не само на нас – срещаме и мотористи, каквито до този момент нямаше изобщо

Мотористи, Исландия

 

 

Отново непредвидено, стигаме до направена на музей стара исландска къща. Здравей, Лакснес! (исландски писател – бел.Ст.)

Така, значи – добре дошли в

Торфената къща

Торфена къща, Исландия

Зимите в Исландия не са чак толкова ужасни, колкото си мислите – островът се намира на пътя на Гълфстрийм и температурите по крайбрежието не падат под минус 5, а вътрешността просто остава затворена от октомври до април, там и без това никой не живее. Е, към минус 5-те трябва да добавим влажността на океана и вятъра, достигащ 50 м/сек)

Торфена къща, ИсландияТорфена къща, Исландия

 

Колкото и невероятно да изглежда тази къща (и повечето къщи в Исландия до неотдавна) е направена от торф. Торфът е странно явление, характерно за високопланинските области – натрупване на маса от мъх, растяш върху себе си

“Тази уникална екосистема е частица от световния колектор на въглерод. Тъй като торфът не може да изгние, въглеродът се съхранява в него. 3 % от сушата на Земята е торф, но съхранява цели 30 % от въглерода.”

И е силно горим, и лесно възпламеняем. Героите в един от романите на гореспоменатия автор използват торф като основна (и единствена) суровина за горене за готвене.

Къщата от торф има някои неочаквани особености. На първо място – торфените стени плътно я обгръщат от всички страни и оформят и стените на всички помещения. Тези стени, обаче, бидейки от слоеве торф, се налага да бъдат с колосални дебелини – минимум метър-метър и половина:

Торфена къща, Исландия

 

 

Tъй като в стените от торф, не могат да бъдат оформяни отвори – било за прозорци, било за врати – прозорците са само на покрива, а отвора за врата е просто “липса” на стена

Торфена къща, Исландия

Местата, на които ще бъде пален огън, са стриктно изолирани от всичко останало. Мястото за готвене в къщата е отделено с допълнителен каменен зид – една искра и цялата къща би станала на факла

Торфена къща, Исландия

 

Макар да е с перфектните изолационни качества, торфът няма как да бъде използван като носещ материал – за покрива и неговата конструкция се използва крайно дефицитното дърво. Върху дървена основа от летви отново има торф, реден в различни посоки, за да стане водонепроницаем.

Торфена къща, Исландия

 

Mалко битовизми 🙂 – маслобойна

маслобойна – Торфена къща, Исландия

Ски и кънки

Ски – Торфена къща, ИсландияКънки – Торфена къща, Исландия

и – дъска за табла и шах

Дъска за шах – Торфена къща, Исландия

 

Спалното помещение е единственото светло място в къщата и единственото, на което стените отвътре са допълнително облицовани с дърво. Има легла за 10-12 човека, което е било нормалната численост на семействата до преди 60-80 години

Спалнята за 12 човека – Торфена къща, Исландия

Това е мястото, което се обитава през дългата зима; това е и мястото, във времената на почти вечен мрак, за четене на саги и легенди, на приказки и предания, на истории за троли, елфи и могъщи смъртни богове.

Очаквайте продължението

 

Автор: Гергана Милушева

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

]

Исландия (ден 7 – начало): На лов за китове 3

Исландия (ден 7 – начало): На лов за китове

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, а днес ще тръгне на „лов“ за китове и на риболов. Приятно четене:

Исландия

ден 7 

На „лов“ за китове

Явяваме се на пристанището в 9 в пълно бойно, въоръжени с всичката снимачна техника, с която разполагаме. Времето все още е сиво и студено, въпреки обещанията на прогнозата, и над тесния фиорд духа смразяващ влажен вятър.

Малкото корабче не спира да се лашка по вълните, но след близо час зиг-зази търпението ни е вънаградено

Кит – ИсландияКит – Исландия

 

Нещастната животинка – никак не ѝ допада близостта ни, така че прекарваме следващия половин час в гонене из залива с намерение да се прилиближим максимално

Кит – ИсландияКит – ИсландияКит – ИсландияКит – ИсландияКит – Исландия

 

В крайна сметка гърбаткото се показва едва на петнайсетина метра от малката ни джонка  🙂 – казвам гърбатко не случайно, видът на животното, което видяхме, е точно Humpback или гърбат кит. Дължината му, поне според моя окомер, беше около 15 метра

(има видео, спокойно, ще кача скоро)

Dalvik, Исландия

Капитанът ни най-сетне остава доволен от близостта и се отправяме обратно към

Dalvik

 Риболов – Исландия

Докато сме гонели китчето, слънцето неусетно е пробило облаците и над главите ни най-сетне блесва синьо небе

Риболов – Исландия

 

Изведнъж корабчето спира по средата на фиорда. Около нас няма никой и нищо, с изключение на няколко чайки, които ни гледат учудено от водата. Капитанът вади няколко въдици и мята първата – така, без нищо на куката, и почти веднага я вади с риба на нея. Николай веднага последва примера

Риболов – ИсландияРиболов – Исландия

 

 

A?

Риболов – Исландия

Процедурата се повтаря няколко пъти с все един и същи резултат – кордата се опъва почти ведната след мятането й във водата. Сдобиваме се с няколко такива рибока и потегляме. Капитанът изчезва да прибира въдиците. Изведнъж около корабчето се събира огромно количество чайки, напъващи се да летят успоредно с него – поглеждам назад и какво да видя – рибата ни бива изчиствана, а чайките налитат на остатъците, които летят от кърмата

Чайки – ИсландияЧайки – Исландия

 

Ето я и нашата домакиня

Риболовен кораб – Исландия

и усмихнатият ѝ собственик

Риболов – Исландия

На пристанището рибката бързо се озовава в нещо като скара и след десетина минути се наслаждаваме на най-невероятната морска храна

Риба – Исландия

 

На въпроса какво ядем, капитанът изважда ей тази услужливо приготвена картинка. Уловът ни се състои от първите две рибки, от страни са имената им на повечето северни езици

Исландски риби

 

Дори патетата, обитаващи залива, ми изглеждат щастливи като деца – тоест като нас

Патица – Исландия

 

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Гергана Милушева

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

КЛИКАЙТА НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ :)]

 

]