Archive for the tag 'Искърско дефиле'

мар. 03 2017

Вазовата екопътека (Искърско дефиле)

Честито Освобождение, скъпи читателки и читатели. Честит рожден ден на Третата българска държава 🙂 Днес няма да ходим далеч от София – Василена ще ни води по Вазовата екопътека. Приятно четене: Мисля, че екопътеката над Своге е особено приятна за есенния сезон. Стига да можете да разчитате на хубаво време без валежи и да не […]

No responses yet

сеп. 14 2012

По Искърското дефиле и Стара планина (пътни бележки)

Пътеписът ни днес ще ни разведе из близката (до София, де 😉 част на Стара планина и Искърското дефиле. Анжело ще ни опише един хубав маршрут за обиколка из Балкана.

Приятно четене:

По Искърското дефиле и Стара планина

пътни бележки и съвети за пътуване

Искърско дефиле - Стара планина. Примерен маршрут

Примерен маршрут

Предложеният маршрут е с дължина около 740 км. Би могъл да бъде и малко по-кратък, но в нашият случай трябваше да минем през София, което удължи пътя с около 30-40 км. Споменатите разстояния и продължителност на пътуването са условни, взети са от Google maps. Пътят от София до Чекотин е в нескончаем и безнадеждно изглеждаш ремонт, което допълнително увеличава времето зад волана.

Стара Загора – Интер Експо център

Удобен вариант е да остави колата на буферен паркинг и след това да се вземе метрото. Най-близките до източния край на София спирки са:

Метростанция „Интер експо център“

булевард Цариградско шосе 145-149, София, България

GPS координати: 42.649254N,23.39564E

и

Метростанция „Младост 3“

GPS координати: 42.646492N,23.383605E

Общо: 223 км – около 2 часа 13 мин

Ние спряхме на паркинга на Интер експо, който за наш късмет по технически причини бе безплатен. От тук до спирка СУ пътят е около 15 мин с метрото.

Интер Експо център – Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“

Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“

c. Батулия 2295, Своге, България

Телефон: +359(7164)2122

Факс: +359(726)2539

GPS координати: 42.89895N,23.42903E

Общо: 42,8 км – около 58 мин

Батулийски манастир

Разположение на манастира според Google Maps

Следващият етап би трябвало да е до Батулийският манастир, но ние не успяхме да стигнем до него. Информацията, която получихме от местните, ни информира, че почти сме стигнали до него, но нямахме сила да се катерим още веднъж по баира в 40-градусовата жега.

Отклонението за с. Батулия е в средата на с. Реброво. След няколко километра стигате до селото, подминавате го и стигате до голям партизански паметник вляво. Срещу него има паркинг. Добре е да оставите колата там, освен ако не сте с високопроходим автомобил. Отдясно на паметника има стръмен павиран път, по който трябва да поемете. След стотина метра паважът свършва и нагоре продължавате по изровен горски път. Когато вече нямате сили да дишате, пътят се разклонява. Ние стигнахме до тук, след което се върнахме за допълнителна информация. Трябва да тръгнете по отклонението вляво, след което да направите десен завой. Ако случайно стигнете до вилната зона, значи сте подминали отбивката и трябва да се върнете назад. По стар български обичай указателни табели няма, така че трябва да разчитате на късмета си.

Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“ – водопад „Скакля“

Водопад „Скакля“

GPS координати: 43.035683N,23.330467E

Общо: 59,2 км – около 1 час 34 мин

Водопадът „Скакля“

Водопадът „Скакля“

Водопадът се намира на Вазовата екопътека, до която можете да стигнете по два начина. Първият е да подминете гара Бов и да следвате табелите. В началото на екопътеката има места за паркиране По-удобният е преди гара Бов да се отклоните към с. Заселе, да спрете на площада пред бившия универсален магазин и оттам – 600 м по почти равен терен. Ще стигнете до две мостчета, под които би трябвало да тече рекичката, захранваща водопада. За съжаление поради жегата реката бе пресъхнала и водопадът бе „неработещ“. Около мостчета има места за почивка и барбекю.

Водопад „Скакля“ – Манастир „Седемте престола“

Манастир „Седемте престола“ („Света Богородица“)

с. Осеновлаг 2291, Своге, България

Телефон: +359(888)295471

GPS координати: 42.99640N,23.472572E

Общо: 63,9 км – около 1 час 40 мин

Манастир „Седемте престола“

Манастирът

Манастир „Седемте престола“

Вазовият чардак

Манастир „Седемте престола“

Заведението

След като стигнете до гара Елисейна трябва да преминете жп линията с остър десен завой и да продължите към с. Осеновлаг. Има и указателни табели, но не са много ясни. Манастирът се намира на самия път, преди да стигнете селото. За тези, които искат да пренощуват там, има и стаи и легла под наем на цена 15 лв. /легло. Добре е да се обадите на по-горе указания телефон за проверка на наличностите. Ние нощувахме в т. н. Вазов чардак“, където поетът е написал „Клепалото бие“. Пред манастира има и заведение, където можете да се подкрепите, ако не си носите храна.

Манастир Седемте престола, Своге, България

Включен е в 100 – те Национални туристически обекта на България. До манастира има аязмо с лечебна вода.

Други възможности за нощувка наблизо са:

Чифликъ Ненкови

с. Осеновлаг 2291, Своге, България

Телефон: +359(886)318288

Миеща мечка - енот

Енот

Щраус

Щраус

Нощувките са на цена 15-25 лв. /легло, в зависимост от екстрите. В комплекса влиза заведение, места за пикник, както и импровизиран зоопарк.

Комплекс Оазис

с. Зверино 3170, Мездра, България

Телефон: +359(887)776677

Комплексът се намира край р. Искър. Освен хотелска част има и къмпинг, където можете да разпънете палатка. Добри условия за риболов.

Манастир „Седемте престола“ – Черепишки манастир „Успение Богородично“

Черепишки манастир „Успение Богородично“

с. Черепиш

GPS координати: 43.093681N,23.616335E

Общо: 34,5 км – около 41 мин

Дева Мария от цветя

Дева Мария от цветя

Черепишки манастир

Манастирът

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е разположен на около 3 км югозападно от с. Лютиброд. Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (1371-1393 г.) и като повечето български манастири е бил разрушаван неколкократно по време на Османското иго.

Манастирският комплекс е неголям по размер и се състои от храм и няколко постройки, датиращи от XIX век и реставрирани днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, Рушидовата къща и др.

Манастирският храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Има изящно дърворезбован иконостас с икони от тревненския зограф Витан.

В продължение на векове манастирът е подслонявал видни писатели, преводачи и калиграфи, оставили безценни творения като Черепишкото евангелие (XVI век), Евангелието на монах Данаил, Книгата „Апостолите на Яков“ (XVII в.) и др. През 1797 г. в манастира е живял и Софроний Врачански.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

Черепишкият манастир – Скални образувания „Ритлите“

Скални образувания „Ритлите“

с. Лютиброд

GPS координати: 43.10791N,23.62342E

Общо: 2,4 км – около 3 мин

Ритлите

Ритлите

Природният феномен „Ритлите“ представлява варовикови скални образувания с възраст над 120 милиона години. Образуванията са по брега на река Искър и са като тесни, високи и успоредни една на друга стени, приличащи на ритли на каруца, поради което местното население ги е нарекло „Ритлите“. Най-впечатляващи са четири успоредни отвесни стени на левия бряг на реката, докато тези по десния са значително по-малки и по-слабо откроени. Височината им достига на места до 80 метра височина, дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината им е между 200 и 400 метра.

В защитената площ е Рашов дол, лобното място на 12 Ботеви четници, който ежегодно на 2 юни се посещава от стотици поклонници. Точно при предпоследната ритла Вазовата героиня баба Илийца е прекосила с ладия мътните води на Искъра, за да спаси от студ и глад безименен четник.

Скалните образования „Ритлите“ са обявени за природна забележителност през 1938 година.

Скални образования „Ритлите“ – „Боженишки Урвич“

Крепост „Боженишки Урвич“

с. Боженица, Ботевград, България

GPS координати: 42.992195N,23.820323E

Общо: 33,5 км – около 35 мин

Севаст Огняновият надпис

Севаст Огняновият надпис

Щернята – Боженишки Урвич

Щернята

Крепостта е разположена върху връх, имащ формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от трите страни склонове. Достъпна е от север, откъм с. Боженица. След като стигнете до центъра на селото, трябва да завиете надясно и през каменния мост да пресечете реката. По тесен асфалтиран път се стига до Общинска почивна станция, където можете да оставите колата си. Наоколо има беседки, чешма, подходящо е за пикник. Към крепостта се върви по изровен планински път, по скоро русло на пресъхнала река. Изкачването е около 150 метра (от 444 до 591 м н. в.). Виждат се следи от гуми, т. е. любители на екстремните спортове се опитват с джипове или ATV-та да стигнат догоре (и явно някои са успели). Пътеката е маркирана (бяло-червено-бяло). Здравите обувки са задължителни. В зависимост от кондицията: 40 мин нагоре и 20 – надолу.

Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена. Крепостта „Боженишки Урвич“ става известна през 20-те години на ХХ век, когато е разчетен и публикуван скалния надпис на севаст Огнян, свързан с последните дни на Второто българско царство: „Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя“ Прави впечатление дълбоката 10 м щерна за вода, както и скалната черква.

„Боженишки Урвич“ – с. Скравена

Паметник-костница на Ботевите четници

с. Скравена

под № 82 в списъка от „100 национални туристически обекта”

Раб. време: 9:00 – 18:00 (почивни дни: няма), цена на билета: 1 лв.

Телефон: 07137/21 31

Общо: 14,4 км – около 17 мин

Костницата – Скравена

Костницата

Екскурзоводът е на повикване – трябва да го потърсите в сградата на читалището в съседство. Тук се провежда част от Ботевите тържества на 2 юни. Въпреки това сградата е в лошо състояние – виждат се течове. Както и при много други културни паметници пари за поддръжка няма.

Скравенският манастир „Свети Николай“

с. Скравена

Скравенски манастир

Манастирът от моста

Скравенски манастир

Входът на манастирската църква

Манастирът е основан в Средновековието, по-късно е разрушен и възобновен в 1947 година. През 2006 г. са завършени стенописите на църквата. При посещението ни за съжаление нямаше духовно лице, което да ни каже нещо повече за манастира, единствено един местен пазач се навърташе наоколо. След като излезете от североизточния край на селото (по посока на далечната кариера), след моста веднага трябва да свиете вдясно. Би трябвало да има табела „конна база“, но при нашето пътуване беше изчезнала. След като подминете конната база (остава вдясно) асфалтът свършва и се оказвате пред манастира. Не се подлъгвайте от закованата на вратата табела, която посочва, че входът е стотина метра по-горе – влизате и започвате да викате, за да събудите пазача и да можете да посетите в манастирската църква.

Скравенски манастир „Свето Преображение“

с. Скравена

Понастоящем Скравенския манастир „Свето Преображение“е недействащ и не може да бъде посетен.

с. Скравена – махала Чекотин

Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“

махала Чекотин, Правец, България

Телефон: +359(7133)7280, 0888/423432

GPS координати: 42.989978N,23.874417E

Общо: 29,0 км – около 28 мин

Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“

Параклисът

Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“

Манастирът

Манастирът е обновен, но вече не предлага стаи за гости. В момента в него има един единствен монах, млад човек, който се грижи за манастира. В реставрираната стара църква се извършват богослуженията през лятото, а в новоизградения параклис – през зимата. До църквата има аязмо с лечебна вода.

Във фермата на манастира се произвеждат биволско сирене и мляко, яйца и мед, но могат да се купят само в края на седмицата. През другите дни се продават в магазин в Правец.

махала Чекотин – 2161 Правец, България

Правешки манастир „Свети Теодор Тирон“

2161 Правец, България

Телефон: +359(7133)4093

GPS координати: 42.884697N,23.948608E

Общо: 14,8 км – около 18 мин

Правешки манастир „Свети Теодор Тирон"

Входът

Правешки манастир „Свети Теодор Тирон"

Манастирските сгради (вляво е църквата)

Намира се след гр. Правец, по пътя за Етрополе. Словоохотливият монах, който се грижи за манастира, си е поставил задача да събере копия на храмовите икони на всички църкви и параклиси, които са посветени на св. Теодор Тирон

2161 Правец, България – Етрополе – Копривщица

Общо: 71,1 км – около 1 час 9 мин

Пътят от Етрополе до Златица е в ужасно състояние: остатъците от асфалт са на юфка, с пукнатини и дупки с до 50 см дълбочина. Настилката е разбита вероятно от тежките машини на намиращите се наблизо рудници, без надежда за рехабилитация и скорошно рязане на ленти.

От Златица до Казанлък пътят е идеален – с нов асфалт и маркировка, без дупки и пропадания.

ПП Преди малко прегледах информацията от бюлетина на СБА – Златишкият проход („Каша̀на“) е затворен целогодишно. Маркировка и табели , естествено, няма!

Копривщица – Карлово – Калофер – Казанлък

Общо: 110 км – около 1 час 45 мин

Казанлък – Стара Загора

Общо: 33,4 км – около 37 мин

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

4 коментара

май 06 2011

Черепишки манастир

След като изгледате днешния Гергьовденски парада искаме да ви водим на място недалечно и красиво – Черепишкия манастир. Приятно четене:

Черепишки манастир

И така, кой пил, кой пял предишната вечер, няма значение, решили сме го и тръгваме.

Среща – 10:00 на Централна гара в милата София. Посока – Черепиш.

Два часа waka-waka във влака и малко след 12 сме насред гара Черепиш, където слизаме в движение от пуфтящия локомотив, нетърпението ни дотолкова е нарастнало. Добрият човек на гарата (по-скоро ЖП-спирката) ни посочва пътя към Черепишкия манастир. Още при първите крачки любопитството ни се сблъсква със заключените решетки на изоставена старинна църква, доста внушителна при това. Оказва се, че тя, както и няколкоетажната сграда до нея ( в състояние на опустошение – явно след набег на жадни за подвизи зидари ) са образували комплекс, в който през червените години се е помещавала Духовната семинария.

Черепишки манастир Успение Богородично, Мездра, България

Добре-добре, смело напред – към манастира. Стигаме до него и на момента попадаме в някакъв нов свят, даже тамагочито ми превключва на chill-out режим.

Черепишки манастир

Природата е уникална, оттук започва Врачанският балкан, а недалеч от нашето място се намира и местността Ритлите, която наподобява крекери, напъхани из планинското било от непослушно дете. Обаче не е само природата, която прави местността неповторима – самият манастир е опазил частица от едно друго време, когато хората са били малко по човеци от нас сега, въздухът е друг, духът – също.

Черепишки манастир

Мнозина са писали вече за костницата, съхраняваща мощи на загинали съратници от четата на Ботев, както и за музея на Вазов. Впечатлява ме най-вече Рушидовата къща – двуетажна масивна постройка, която е издигната на скала над манастирския комплекс по османско време от благодарен турчин, чиято болна дъщеря е била излекувана в Черепишката обител. Иначе къщите от възрожденски тип в рамките на манастира са няколко. На така наречената „тераса на Вазов” всеки пакостник може да си пробва късмета на клепалото и то напълно безплатно! На въпросния чардак липсва само чаша хубаво кафе, за да е пълна идилията, макар гледката на развълнувания Искър под краката ни да действа достатъчно освежаващо. В музейната част любопитният ми нос се напъхва между страниците на книги-столетници, мастилница от Дедовазово време и пищеща машина, каквато съм виждала само по филмите. За ентусиастите малко след манастира има възможност да хвълят въдиците си в реката при къта за риболов, а аз почти успях да си хвърля раницата в неуспешен опит за покатерване на едно опърничаво дърво.

Черепишки манастир

Поуморихме се от разглеждане тук и там, но за щастие малко над манастира има симпатични полянки, на които можете да хапнете и пийнете, да ловите гущери и гущерчета или да се отдадете на преосмисляне на житейския си път .. например. Тъй като луд умора няма, да не говорим какво става, като се съберат двама, решаваме да се разделим с местността по геройски начин, като извървим в оставащия един час до идването на влака разстоянието до близкото село Зверино. Хубаво и много хубаво, ама кой да ни каже, че пътят от Черепиш дотам е 10 километра. С бодра стъпка и песен на уста за по-малко от час ги взехме, но си заслужаваше и последната капка пот. Между склоновете и страховитите скали и по поречието на Искъра се нагледахме на природни красоти за месеци напред.

Река Искър край Черепишкия манастир

Зелено, зелено сънувам вечерта, а в ушите ми звучи песента на реката. И така, пристигаме в 18:10 в Зверино, озверели от глад, жажда и разни други житейски проблеми и нуждици, и славно ( ама и бавно ) се покачваме на влака за Столицата. Чао, Балкан, пак ще се видим!

П.П. Знам, че много по-големи чудесии има на този свят, но за хора, които искат да избягат от спарения и ожулен паметник на битовизма и то само срещу 7 лв ( двупосочен билет по линията София-Черепиш ), този маршрут си е цяло щастие! Един съвет от мен – идете и вижте с очите и сърцето си!

Автор: Веселка Великова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

7 коментара

ян. 14 2011

Железопътно приключение из Искърското дефиле: Мездра и Черепиш

Преди време един наш читател пожела, освен пътепис за Перник, да публикуваме и пътепис за Враца. Малко по-късно направихме едно приближение (Етрополе и Правец) Днес ще се качим на влака и по Искърското дефиле ще докоснем даже и Враца 😉 Приятно пътуване с

Железопътно приключение из Искърското дефиле

Мездра и Черепиш

Едно старо пътешествие, което ми седеше на опашката за споделяне на малко кадри и емоции и ето че му дойде и на него реда. В последно време след работа не ми остава да пиша, защото се занимавам и с хиляди други неща.

Та пътешествието бе замислено с идеята да посетим Карлуково и пещерния дом, но тъй като бе в ремонт се насочихме към Враца и района. Привлечени от емоцията за пътуване с БДЖ се качихме на влака до Враца, с който за два часа се стига до тази част на Балкана.
След последните неприятни ситуации, случили се във влаковете на българския превозвач, вече във всеки вагон се вижда учтивото обръщение към „Уважаемите пътници“.

Български държавни железници

Много е забавно да си на зор и да се загледаш, че има шарени табелки, които си противоречат на 100 % при насочване от и към WC.

Български държавни железници

На гара Мездра има кратко прекачване, а някои вагони са освежени от графитите на анонимни художници.

Български държавни железници, Мездра

Някои от социалистическите надписи и табели продължават да информират пътуващите.

Български държавни железници, гара Мездра

И технологиите не са успели да си пробият път сред комуникационните средства на БДЖ.

Български държавни железници, гара Мездра

Мездра, България

Тук подобно на по-горната картинка се вижда старите имена на „Бутик“

Български държавни железници, гара Мездра

Ето един пример как се подреждат перфектно и без ръбче плочки – идеално изправени фуги, надлежно запълнени с циментов разтвор… По социалистическо време хората си свършваха работата за да не се налагат чести ремонти, а сега всеки отбива номера, взима парите и чака нов ремонт да се отвори

Български държавни железници, гара Мездра

Пердетата на „Началника“ не са се срещали с никакъв перилен препарат през последните 30 години…

Български държавни железници, гара Мездра

Една от многото забравени и изоставени гари по пътя към индустриалното развитие и западането на железопътния транспорт, надделели над него са автомобилния и автобусния, макар наличието на добре изградена ж.п. мрежа, макар и в тежко състояние

Български държавни железници, гара Черепиш

Един остатък от липата, сгушил се сред керемидите на един Врачански покрив

Български държавни железници, Враца

Изхвърлена и прецизно подредена плеада от автомобилни крушки върху капака на контейнер за смет, отново в гр. Враца

Български държавни железници, Враца

Озвучителната система на площада е забравена от времето, някога тук Тодор Живков е приветствал с пламенни речи

Български държавни железници, Враца

И авто-спирката е потънала в забрава, ръчно изписаното разписание едва ли е актуално

Български държавни железници, Враца

Нито един от артикулите не се намираше в кафето, независимо че са обявени на видно място на входа

Български държавни железници, гара Враца

Влакът, който ни отведе до Черепишкия манастир

Български държавни железници, гара Черепиш

Изоставената красива църква, именно на гара Черепиш

Български държавни железници, гара Черепиш

Липсващи болтове, разхлабени гайки и отворени разстояния между релсите – такава е ситуацията като цяло в БДЖ

Български държавни железници, гара Черепиш

Но някои буболечки не се интересуват от случващото се наоколо – те си остават пъстри и красиви

Буболечка, гара Черепиш

Последната картина от разрухата на БДЖ се вижда на ж.п. гарата, която е занемарена и изоставена да се руши без да се използва

Буболечка, гара Черепиш

Автор: Огнян Ковачев

Снимки: авторът

10 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version