Archive for the tag 'Ирландия'

апр. 26 2017

Дъблин, Ирландия

Днес Албена ще ни заведе до Дъблин, Ирландия. Приятно четене: Дъблин, Ирландия Потеглихме към Дъблин в края на декември. Предстоеше ни преживяване, което планувахме и чакахме от няколко месеца и много се вълнувахме. С полет на Ryanair от София след около четири часа кацнахме на летището в ирландската столица – голямо, модерно и много функционално. […]

No responses yet

авг. 10 2016

Гинес и Джеймисън – светите ирландски братя (Ирландия)

Днес Стоян ще ни води до Ирландия – и двете 🙂 Приятно четене: Гинес и Джеймисън – светите ирландски братя Ирландия Познавайки някои глобални алкохолни марки с произход от Ирландия тази страна отдавна беше на мерника ми за посещение. Един приятел започна временна работа в столицата Дъблин и така взехме решение да го посетим. Проверихме […]

2 коментара

февр. 28 2014

С Опел за кристал и порцелан (1): Фабриката за кристал в Уотъфорд в Ирландия

Днес с опела на Валентин ще стигнем до ирландския Уотърфорд, за да посетим местната фабрика за кристал. Приятно четене: С Опел за кристал и порцелан част първа Фабриката за кристал в Уотъфорд – Ирландия Една от основните туристически атракции в Ирландия е разглеждането на фабриката за производство на изделия от кристал в Уотъфорд (Waterford). […]

2 коментара

авг. 09 2010

Из Европата

Днешният разказ… Какво да ви говоря за днешния разказ, освен, че съм го получил от Бале, а го е писал неговия приятел Тлнет? 🙂 Приятно четене 🙂

Из Европата

В началото на април потеглих

на автостоп за Румъния.

Взе ме някъв чичка на име Емил с Опел кадет. След като навлязохме в северната ни съседка, Емо ме помоли да го хвана за хуя. Аз твърдо отказах с думите, че това е доста гейско изпълнение от негова страна. Той остана доста разочарован и си пусна “Nights in white satin”. След като слязох в Букуреш се обадих на моят приятел Раду Хаскулеско, който ми предложи да остана за вечерта в тях. Той беше местния дилър на хашиш и се изживяваше като гангстер. Беше около метър и шейсе висок, с раста прическа и изтъркана тениска на Боб Марли. Казах му, че изглежда доста нелепо, на което той отговори, че нищо не съм разбирал от Gangsta shit. Аз се захилих и му казах,че според EU Румъния е доста по-напред в икономическето си развитие от България. Той замълча и си поръча проститутка по телефона.
Вечерта излязох да се разходя малко из града. Беше доста хладно за началото на пролета и наум се проклинах, че не си бях взел по-дебела връхна дреха. В крайна сметка пребих някъв местен юноша и му взех якето. Той се разплака и почна да ми говори нещо на румънски. На мен ми стана тъжно и му дадох визитната картичка на O`Шипка в София, с мисълта ,че ако някога дойде тук ще хапне вкусна пица. Разгледах магазинте по главната, беше нещо като “Витошка” с изключние на факта ,че все още минаваха коли.Все от реномираната марка “Дачия”. Когато се прибрах в апартамента на моят приятел thug, установих че беше умрял. Мисля, че в неравна престрелка. Твърде много ми спеше и си легнах с мисълта,че сутринта ще обмисля по-подробно ситуацията.
Като се събудих слънцето тъкмо изгряваше, направих няколко снимки на изгрева с готиният ми фотоапарат и си записах в персоналният ми бележник, че като се върна в България, трябва да постна снимките в блога.Обядвах в някакво долнопробно кафене и хванах самолета за Амстердам. Пътуването беше доста интересно предвид факта, че пътувах с детският национален отбор на Румъния по кърлинг. Казах им,че в София имаме зимна пързалка и две от децата се просълзиха от умиление.

Когато слязох в Холандия

ме посрещна топло време, не обърнах голямо внимание на това и се насочих директно към центъра. Хванах метрото и изглежда съм пропуснал спирката си и изведнъж се озовах в квартала с червените фенери. За нула време бях ограбен от двама дребни азиатци и си казах, че е време да се махам от тук. Качих се

на влака за Рим.

Пътуването не беше нищо особено, като изключим факта че пътувах без билет и двама карабинери ми се обясняваха нещо. Не помня какво точно стана, но някак си успях да сляза в Рим. Веднага изпълних детската си мечта и се изпиках на колизеума.

След това се насочих право

към Ватикана

с идеята да убия папата. Бях направил перфектен план включваш стрелби, преследвания и много екшън. Тъкмо пристъпих към изпълнението на пъкленият си план, когато бях заобиколен от голяма група весели японски туристи. Те снимаха всичко живо и непрекъснато се смееха на нещо тяхно си. Много се ядосах, че ми попречиха да убия папата и им казах : “Абе що не си ебете майката”. Те помислиха,че нещо им се радвам и вкупом ми се поклониха. Даже поискаха да се снимам с тях. Стана ми жално,че така се отнесох с тях и приех предложението им. Направихме няколко снимки като междувременно успях да открадна фотоапарт последен модел Sony от едно малко японче. Разделихме се с усмивка и продължих по пътя си. За съжаление не успях да включа фотоапарата, защото беше много сложно, затова го продадох на един от смешните охранители на Ватикана. Взех му 190 евро. Веднага се насочих към магазина на Версаче,за да си купя нови чорапи. По пътя влязох в един мол и там видях, че този модел фотоапарат струва над 1000 Евро и бързо се върнах при охранителя да му поискам още пари. За съжаление той ги беше похарчил вече за пица,лазаня и билет за мача Лацио-Рома. Въздъхнах и дадох парите за благотворителност. Вече ми беше доста скучно в Рим и реших да отскоча до

Гърция.

Кацнах в Атина

с 4 часа закъснение, поради мъгла. Казват,че това била първата мъгла в Гърция от времето на Аристотел насам. Малко се зачудих на това твърдение, но реших че щом казват е така. Ходеше ми се на плаж, затова се качих на автобуса за морето. По пътя имаше много магарета. Преброих около двеста. Казах си ,че това е доста странно и реших като имам достъп до компютър да проверя в уикипедиата защо има толкова много магарета в Гърция. Пристигнах на плажа на свечеряване. Беше доста студено. И времето и морето,затова реших да половя малко риба с голи ръце. Помагаше ми малко циганче от арменски произход, което след като хаванахме около 3 килограма риба ми поиска 300 драхми за услугата.Аз му казах, че нямам драхми, а само евро. То изпадна в отчаяние тъй като парите му трябвали да нахрани болното си магаре. Аз го потупах по рамото и двамата гледахме прекрасният залез.

Преспах на плажа, заринат до врата с пясък. За малко да се удавя от прилива. Спаси ме голяма група гръцки нудисти. Всичките с доста малки пишки. Аз им казах “You have very small dicks”. Естествено те ме подгониха и аз бях принуден да избягам. Незнайно как се озовах в малко гръцко селце, където за нула време си намерих работа като овчар. Работих около седмица и като събрах достатъчно пари реших, че вече е време да се махна от тук. Много ми се ходеше в Англия и успях чрез игра на покер да спечеля билет за

кораба за Лондон.

Още с качването ми на борда разбрах, че ме очакват неприятности. Оказа се, че корабът превозва нелегално узо за Саутхамптън. Това научих под секрет от младият юнга-гей, който много ме хареса. За съжаление капитана, носещ гръмкото име Караманлис разбра, че аз знам за контрабандната му дейност и ме затвори моменталически в трюма. Три дни и три нощи аз се страйхувах за живота си и ядейки плъхове. На четвъртият ден ме изкараха на паулбата да ме бесят. За щастие трите години прекарани в манастриа Шао Лин си казаха думата и чрез малко карате успях да се измъкна от хватката на гръцкиуте разбойници. Набързо си сковах един сал от бъчви с ром и скочих през борда.

Ламанша беше по-бурен от всякога.

Бях свидетел как две индонезииски джонки се сблъскаха и потънаха пред мен. Беше страшна гледка. Виковете на давещите се моряци и до днес кънтят в сънищата ми. След два дни прекарани в открито море най-накрая акостирах в

Глочестър. Старо английско пристанище,

в което според легендата е основано от незаконните близнаци на страшният капитан Дрейк.

Реших да се поразходя малко из градчето. Беше доста скучно, докато не срещнах старият рибар Роберт. Разказа ми как още на три години се беше научил да лови калкан с голи ръце. За нещастие при инцидент през 60те години беше загубил единият си крак при неравна битка с разярен пасаж от сафрид.Това не го притесняваше особено, защото беше голям непукист. Даже в израз на непукизъм ми плесна приятелски шамар зад врата. Аз му се разсърдих и избягах. Върях през няколко тучни поляни и се озовах в графство Йоркшир. Едноименните териери веднага ме обградиха и аз ги нахраних с малко наденица приготвена от дядо ми в Разград. Следващите няколко дни прекарах в лов на мечки заедни с няколко английски аристократи. Не успяхме да хванем нито една мечка, но за сметка на това една мечка хвана младият Джордж и му отхапа ташаците. Аз му се присмях и му казах, че вече никога няма да бодва младите бледокожи англичанки. Той се оплака на баща си и бях помолен най-учтиво да напусна гранците на графството. Истински джентълмени.

Когато пристигнах в Лондон няколко дни по-късно, вече бях изхарчил повечето си пари залагайки на гонки с кучета, така че трябваше да намеря бързо начин да се снабдя с кеш. Веднага ми хрумна идеята,че мога да внасям кисело мляко от България. Още на следващият ден първият контейнер със закваска беше разтоварен в складовете ми. Търговията вървеше повече от добре, още на втората седмица обората ми беше повече от един милион лири стерлинги. За съжаление досаден журналист от Times, снимка как един от работниците ми маструбира в млякото и бях прунден да изхарча всичките си пари за адвокати. Оттърваха ме с довода “Това е долна инсинуация”. За щастие с парите успях да си купя чисто нова кола – Вауксхол, с която правейки се на швейцарски турист

преминах нелегално в Шотландия.

Пресякох границата при Чевиот Хилс. С изненада видях как един бобър ровеше земята там като къртица. В последствие се оказа, че това е обичайна гледка за Шотландия.Продадох колата на една млада двойка, която малко след като потегли беше блъсната от ТИР. За щастие тираджията се отърва невредим. Продължих пеша към Глазгоу, където мислех да гледам на живо вечното шотландско дерби – Селтик срещу Рейнджърс.

Навлязох в Ирландия

припявайки си “Bitches aint shit” на dr.Dre. Страната веднага ме очарова с невероятната си флора и фауна. Беше пълно с някви червенокоси неща, които впоследствие разбрах,че са местното население. Изглеждаха дружелюбни, но ми беше много трудно да установя контакт с тях. Прекарвах времето си в местните бирарии биеки се с ирландските бабаити. В общи линии Ирландия се оказаше доста по-скучна отколкото очаквах. Една топла пролетна вечер докато обикалях центъра на Дъблин, чух глас идващ от една схлупена къщурка на ъгъла.”Come here man”. Веднага отидох да видя кво става. Оказа се, че това бил някъв активист на ИРА, които събирал съмишленици.

Нямаше какво друго да правя и реших да помогна при планирането на следващият атентат. Предложих да действаме нестандартно. Предложих да поставим бомба в тоалетната на кралицата . Ирландските терористи веднага се съгласиха със възгласи “Yo,Yo nigga this shit is the best”. Аз отвърнах скромно, че съм адски гениално копеле и друго не може да се очаква от мен.

Плана се състоеше в това аз да вляза преоблечен като прислуга в лятната вила на кралцита в Единбург , за да поставя адското устройство. Бяхме подкупили иконома на имението и по план той трябваше да сипе разхлабително в следобедният чай на Елизабет.
Естествено плана се обърка в последният момент, след като икономът беше изяден от баскервилското куче, след като отиде с любовницата си и двете си кучета на екскурзия в Баскервил. Трябваше да измисля нещо много бързо, но неуспях щото даваха някъв адски интересен сериал по телевизията. Хората от ИРА малко ми се разсърдиха и на мен нещо ми се сговни настроението и ги предадох на полицията. Осъдиха ги на доживотен затвор.

Превърнах се в национален герой на страната и набързо ми издигнаха паметници във всички населени места в Ирландия. Нямах какво повече да правя там и

потеглих към Уелс.

Няколко минути след като навлязох в територията на тази страна осъзнах колко е тъпо е там. Запях си “Ветрове” на гранд дамата на Българската естрада и

потеглих към Германия.

Навлязох в страната на Гьоте в добро състояние на духа. Бях си пуснал мустачки като на Хитлер, за да се не се отличавам от тълпата. Татуировката ми – пречупен кръст на дясната ми буза, направена в момент на лудост в детската градина ми придаваше още по германски вид. Нададох весел вик “Ойларипииииииии” и влязох в

Нюрнберг.

Града беше сравнително чист, като изключим петната от кръв и мозък по улиците. Стар немски дядо ми сподели, че това са остатъците от негри и евреи навлезли в територията на града. Дойде ми музата и набързо написах стихотворние на немски :

Geshpachen sie bitte eine drogen
gestappo und hitlerugend gemachen
buchstabieren anrufen ja reich”

Нямах пари, затова набързо победих някъв странен тип играещ гол монополи под един мост.Взем му лаптота и гъзарският телефон модел “Sony”. Надух си Марлене Дитрих на mp3-ката и продължих да разглеждам града. Бях доста огладнял, затова реших да намеря някоя готина немска пицариика и да вечерям. Учтив младеж на име Юрген ми препоръча някво файнско заведение в края на града.Заведението се казваше “Заведение на края на града” или на немски “Kuponen am dech stadt endung”. Обстановката вътре беше типично немска. Тапетите бяха от кожа на жертви на концлагерите, приятно боядисана в бяло. Няколко дебели немски симпатяги играеха на дартс върху задните части на току що хванат ром.(сами се сещайте къде трябваше да уцелят за най-много точки). Заявих на всеослушание,че расизмът е отживелица(макар че трябва да призная, сапунът не миеше лошо), но единствената реакция, която предизвиках беше един тупаник в бъбреците.

Започваше да вали, така че трябваше много бързо да намеря къде да спя. Реших да прекарам нощта в президентският апартамент на “Шератон”. След като се настаних, първата ми работа беше да открадна стандартните неща, ако случайно забравя на сутринта. След като две кърпи,едно шампоанче и един сушоар бяха на сигруно място в найлоновата ми торбичка “Billa”, реших че е време да видя как е казиното на хотела. Шампанско,сълзи,богати европейски аристократи, красиви жени и много пари. Това беше гледката, която се разкри пред мен след като прекрачих прага на казиното.

Автор: Тлнет

Благодарение на Бале

11 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version