Archive for the tag 'икона'

окт. 14 2014

Живоносният извор в Истанбул (Рибният манастир)

Днес Цветан ще ни води до Цариград, на посещение в Рибния манастир, който изглежда сме разрушавали – ние, българите – в един определен момент. Но – спокойно, и папата оживя, и Райхстагът е в прекрасна форма – така че: приятно четене 🙂 Живоносният извор в Истанбул Рибният манастир на Св.Богородица Като истински поклоници нека тръгнем […]

4 коментара

Дек. 20 2012

Метохът Св.Николай в Порто Лагос

В навечерието на Рождество Христово Цветан ще ни заведе до Порто Лагос и неговия метох Свети Николай. Да не забравяме кой е истинският Дядо Коледа.

Приятно четене:

Метохът Св. Николай в Порто Лагос

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

 

 

Вдъхновени от тази картичка избрахме като първа спирка

Порто Лагос

на нашето поклоническо пътуване към Света Гора. Отбиваме от магистралата Виа Егнация при Западно Комотини и поемаме към курорта Фарнари на Бяло море. Отдясно е

най – голямото сладководно езеро в Гърция Вистонида (Буругьол)

В ляво в лимана  сякащ плуват две малки островчета с църкви. На първото е метоха Св. Николай от 11 век намиращ се под управлението на свето горския Ватопедски манастир. Спираме вляво на паркинга ограден от маслинови дръвчета. Сред тях е портата на метоха с работно време. 11:30–16:30 Слава богу отворена е тръгваме по пещеходното мостче към църквата.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

Спираме за малко за снимка на поклоническата група от храма „Св. Атанасий” – Варна

раци – Порто Лагос, Гърция

и за да наблюдаваме танца на два рака.

Маслини – Порто Лагос, Гърция

 

 

Lagos, Iasmos 67150, Гърция

Тримата монаси бяха заети да брулят богата реколта от маслини.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

 

Вляво запалихме по една свещ и опитахме от сладкия локум сервиран на масата за поклониците.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

Настоящата църква е построена през 1904 върху руините на старата на двамата светци Теодор. Според легендата св. Николай се появил по време на строежа и поискал да бъде патрон на метоха, тъй като бил патрон на морето.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

Поклон и молба за тихо море за корабчето от Уранополис, което ще ни отведе до Света гора.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

Св. Николай води моряците през бурното море – стенопис от църквата.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

Мозаечна икона на закрилника на рибарите и моряците св. Николай.

 

 

На второто островче е

новата църква „Успение Богородично”

Успение Богородица – Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

 

 

Апостол Тома в дясно държи пояса на Богородица, който тя му е спуснала от небесата. Една част от който се съхранява във Ватопедския манастир, а друга част в катедралата в Хомс – Сирия.

Църква Успение Богородично – Метох Св.Николай, Порто Лагос, Гърция

 

 

 

Вдясно е чудотворното копие на Ватопедската Богородица Пантанаса. Тук могат да поклонят също жени и помаци и да ѝ поднесат дарове за благодарност за нейната помощ и закрила.

Молитва – Църква Успение Богородично – Порто Лагос, Гърция

 

 

 

За чудото през август 2005 разказва малката снимка на Анастасия от Крит, починала от рак в неделя.

Църква Успение Богородично – Порто Лагос, Гърция

 

 

а на това мостче я видели в следващия понеделник, как една монахиня да я води за ръка към църквата.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

 

 

Но те не се върнали, изчезнали въпреки че ги търсили ги навсякъде, дори в олтара и обикаляки няколко пъти църквата и портокаловите дръвчета.

Монахът Нимфонос се разплакал заедно търсещи я на въпроса му коя е била монахинята отговорил:

– Това трябва да е била Богородица! Отогава знаем, че Дева Мария винаги присъства на това място и това е единствената ни похвала, че тя е близо до нас.

Метох Св.Николай – Порто Лагос, Гърция

 

 

Лагуната е убежище на розово фламинго, пеликани и други сладководни птици и рай за нашите туристи – рибари.

Продължаваме по стария крайбрежен път към Ксанти покрай село Порто Лагос, бивша военно морска база на беломорския ни флот и така икономисваме 2,40 евро такса за аутобана. Всички са съгласни, че духовното отклонение си заслужава.

Цветан Димитров, 14 – 11 – 2012.

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът


 

Други разкази свързани с района на Кавала – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

One response so far

Дек. 06 2012

Солун, Метеора и Кавала – три дни пътешествие под есенното слънце на Гърция

Да не хойкаме далеч днес, викам аз? Да отскочим за малко до Солун на кафе? Днес наш водач из близката Гърция ще бъде Роси Манева.

Приятно четене:

 

Солун, Метеора и Кавала

три дни пътешествие под есенното слънце на Гърция

 

Започвам разказа си с това, че още преди години когато разбрах за Метеора удивено възкликнах „Не може да бъде!” и оттогава желанието ми е било да посетя това наистина уникално място.  И ето че съвсем скоро осъществих мечтата си.

Обичам да пътувам, да посещавам нови, непознати местенца, да запечатвам с помените си всичко видяно, преживяно и затова не се колебах да се включа в тази екскурзия, която обещаваше пътешествие през Северна Гърция и до заветната точка за мен – Метеора.

Тръгнахме късно през нощта от България, а новия ден посрещнахме по път някъде край Кавала. Почти всички в автобуса спяха сладко-сладко, а аз обхваната от вълнение, стоях залепила нос в прозореца и се дивях на най-красивия изгрев, който можех да си представя – огромно яркочервено слънце, показващо се над спокойното море, блясъкът, заслепяващ очите ми – е, нямаше по-добър начин да кажа „Добро утро” на Гърция.

Скоро всички в автобуса се раздвижиха , започна весело похапване на сандвичи и солети, разговорите бяха все по-оживени, пък и вече наближавахме първата ни спирка – Солун, втория по големина град на Гърция,  основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. , кръстен на името на жена му Тесалоника, сестра на Александър Македонски и дъщеря на Филип Македонски.

Тук е мястото да отбележа, че за водач от туристическата фирма в България  имахме страхотна дама, която успя да ни разкаже много неща, даде ни много съвети и доста подробности за Гърция, гърците и начина им на живот, които нямаше да научим от екскурзоводите ни по обясними причини. 😉

В Солун посетихме типичните туристически места:

Останалата до наши дни част от Арката на римския император Галерий, издигната за да ознаменува победата му над персите, както и ротондата „Свети Георги” в близост.

 

Арката на Галерий, Солун

Арката на Галерий

 

Останките от крепостната стена, откъдето се открива гледка към града и морето:

 

Бяло море, Солун

Солун

 

 

Църквата „Свети Димитър Мироточиви”,

където са и мощите на светеца, покровител на град Солун.

Църквата отвън

Църквата отвън

Църквата

Църквата

 

Площад Аристотел и крайбрежния булевард “Никис”

( и за съвсем кратко време пазарът, който е съвсем близо, но където не успяхме да издържим повече от 2 минути заради невероятния шум от неспирните викове на продавачите , което си е неповторимо изживяване, неподлежащо на описание 🙂 ).

Паметникът на Аристотел, Солун

Паметникът на Аристотел

Крайбрежният булевард, Солун

И накрая –

Бялата кула,

сега действаща като музей, а в миналото използвана за затвор от  османската власт, където затворник през 1863 година е бил и Капитан Петко войвода. Не пропуснахме да се качим до върха ѝ и да се насладим на гледката отвисоко.

 

 

Бялата кула, Солун

Бялата кула

Бялата кула, Солун

Солун

 

Като цяло Солун не е особено впечатляващ град,

а като изключим най-популярните места, не е и особено красив, но носи в себе си страшно много история, която е дълбоко свързана и с нас българите. Макар самият град да няма плажове, морето носи своята прелест, а палмите наоколо внасят лека екзотична нотка, а и на мен са ми слабост, не спирах да ги снимам през цялото време, може би съм преродена маймунка, кой знае 🙂

След разходката в Солун поехме към

курортното градче Катерини,

където щяхме да преспим и двете нощи от екскурзията. Хотелът ни се намираше в туристическата част на града до морето, а именно

Паралия Катерини

(паралия означава плаж на гръцки).

 

Катерини, Гърция

 

Бяхме на една пресечка от плажа, в типичен за тамошния стил хотел, с гледка към малък парк. Времето беше все още топло и голяма част от групата се похвалиха, че са се изкъпали в морето. Аз успях само да си потопя пръстите на краката, но и това е нещо.

Вечерта се разходихме по главната улица, разгледахме магазинчетата за сувенири и всякакви джунджурийки. Впечатление ми направи колко много магазини за кожени изделия има и витрините отрупани с кожени якета и палта, леко странни според мен, на фона на палмите и хората шляпащи все още по джапанки 🙂 (заради руските туристи, които масово купуват кожни изделия от Гърция – бел.Ст.)

С утрото дойде така чаканият ден и всички нетърпение се събрахме в автобуса и потеглихме към нашата цел за деня –

Метеора

Разстоянието е около 180 км, но на мен ми се видя поне два пъти повече, дали заради очакването, дали заради преобладаващо скучната и еднообразна гледка на голи скали и скучни полета.

Пътят към Метеора, Гърция

Но ето, че изведнъж видяхме пред нас огромните черни „игли” (както някъде много точно бяха наречени величествените скали, затова реших и аз да използвам това сравнение) извисяващи се към небето.

Метеора, Гърция

На горната снимка се вижда и нещо, което също ми направи впечатление почти навсякъде където бяхме, а това са жиците (може би има по-правилен термин)  за електричество, които са абсолютно навсякъде над и през улиците, пресичат се и се кръстосват без особен ред, а стълбовете са преобладаващо дървени, дори и в хотела, в който спахме стълбът беше буквално пред терасата и от него излизаха жици през улицата към другите хотели.

И след краткото отклонение се връщам към величествената красота на Метеора ( или буквално преведено Скали висящи във въздуха), чудни скалисти образувания, някои с височина над 300 метра, формирани преди около 60 милиона години. Днес на тях са разположени 7 действащи манастира, като в миналото са били много повече.

Метеора, Гърция

Метеора, Гърция

Насочихме се към

най-големия и най-посещаван манастир – „Свето Преображение Господне” (Голям Метеор)

 

Метеора, Гърция

 

Изкачването към манастира е приятно, интересно и обещава страхотна гледка към съседния

манастир „Свети Варлаам”

Метеора, Гърция

 

След изкачването по многобройните стълби нагоре, стигаме входа на манастира и след като си купихме билетчета и се загърнахме в задължителните за жените дълги престилко-поли (разбира се само тези от нас, които не си бяха облекли свои собствени) и потънахме из многобройните коридори и музейчета на манастира и изключително красивата църква в него. Там се намира малко познатата, но тачена от руснаците

икона „Света Богородица неувяхващ цвят”

Интересна е с това, че Богородица и младенеца са изобразени с царски атрибути, Христос е прав, а Богородица държи стрък цветя и житен клас.

 

Света Богородица неувяхващ цвят

 

Следващата спирка беше пред

манастира „Свети Стефан”,

който беше затворен, но пък от там успяхме да се порадваме на нови и различни гледки към манастирите, скалите и престрашилите се да ги покорят алпинисти.

 

Метеора, Гърция

Леко уморени, но впечатлени от видяното се насочихме към близкото градче Каламбака, където разгледахме магазин за икони и се отправихме

обратно към Катерини

 

Вечерта решихме да хапнем в една от таверните в курорта, която си бяхме набелязали от предния ден. Бяхме решили да вечеряме прекалено рано, затова в таверната нямаше никого, освен персонала и собственика, който ни посрещна и настани в ресторантчето. В Гърция навсякъде, където сядахме да се храним веднага постилаха на масата хартиена покривка върху обикновената, предполагам за удобство, все пак няма да перат покривки всеки ден, я! 😉 Та така и тук.

Не знам по каква причина, но може би защото бяхме първите клиенти и повлякохме крак за още посетители, но собственикът беше много любезен, почерпи ни с по чашка узо и десерт накрая, като обясняваше на развален, но все пак разбираем български, че е за негова сметка и от сърце. Е, ние си имахме едно наум и до последно не вярвахме, докато не видяхме сметката с очите си . 🙂

Установих, че

гърците могат да накарат клиентите си да се чувстват добре,

обслужването им е добро, но все пак като цяло не са особено любезни, оставиха у мен чувството за безразличие и леко високомерие, но за мен това е ОК, поне не са нахални и никой не ни закачаше или агитираше агресивно да купим това или онова. ( Тук пак ще се отклоня, но това не важи за свръх-нахалните африканци в Солун, продаващи гривни, раздаващи флайери и какво ли още не, които се движат на групи, много усмихнати, много комуникативни, но и истинско изпитание за туристите, които така или иначе не искат да се поддадат на чара им).

Дойде и третият ден, в който отпътувахме за България. Денят беше отново топъл и слънчев, прекрасен за пътуване и ние имахме още една, последна спирка в Гърция –

красивият град на Бяло море – Кавала

 

Бяло море, Гърция

 

Кавала е вторият по големина град в Северна Гърция след Солун, а срещу него се намира остров Тасос. Градът е основан през 7 век преди новата ера от заселници от остров Тасос и е наречен Неаполис („Нов град”).

Кавала, Καβάλα, Гърция

 

Отново красота, вековна история, слънце и море!

Бяло море, Гърция

В Кавала направихме пешеходна обиколка от площада на кметството, през Стария град и обратно до пристанището, където ни чакаше автобусът. Тук екскурзовод ни беше Йоанис, многостранно развит талант, който дори ни попя в автобуса, екстра, която развесели всички ни.

Разходката из стария град беше впечатляваща, с красотата и тишината на малките улички, пъстротата и зеленината навсякъде.

 

Кавала, Гърция

Кавала, Гърция

 

Най-накрая стигнахме и

крепостта на града

Изкачването до най-високата ѝ точка – върха на кулата става бавно (а слизането десет пъти по бавно – лично наблюдение 🙂  )по тесни и стръмни стълби, но това усилие се възнаграждава с гледката от върха ѝ към целия град и остров Тасос – зашеметяващо красива панорама!

Кавала, Гърция

В стария град се намира и сградата, където по време на Втората световна война се  е помещавало българското военно комендантство и където сега стои зловеща табела…

Е, историята си е история, различията и неуредените въпроси на Балканите ще съществуват винаги, за съжаление, но дано поне, както казват мъдрите хора, се поучим от грешките на историята си.

Пътят ни от крепостта продължи надолу по стръмните улички към

акведукта Камарес,

построен по заповед на Сюлейман Великолепни (Я?! Той се занимавал не само с хареми? 😉 – бел.Ст.) Масивен и внушителен той е служил да доставя вода до града, а сега, някъде там между арките му, може да се видят сгушени цветни малки къщички построени преди години от неизвестни преселници, решили да използват здравия му зид като стена за новите си жилища.

 

Акведукт – Кавала, Гърция

 

И така след разходката и обилния обяд поехме към България.

Сега ни чакаше само път и път, но и възможността още малко да се порадваме на морето, полетата с памук и яркото слънце на Гърция.

 

Автор: Росица Манева

Снимки: авторът

.

Други разкази, свързани с Солун – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂
Солун

No responses yet

май 25 2012

Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/ (край Сер, Гърция)

Празничните дни някак подкарват към пътеписи, свързани и с Бълграия и с Гърция. Днес Цветан ще ни води до манастира Икосифиниса (Косиница) край Сер (Серес) в Гърция.

Приятно четене:

 

 

Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/

 

„iera monitis panagias eikosifoinissis“

 

Рано сутринтa потегляме по пътя Кавала-Проти-Серес. След отклонението след село Кормища поемаме нагоре по тясния асфалтов път. След много завои. И след половин час или 35 км  изниква манастира Икосифиниса.

Moni Eikosifoinissis, Kormista 62047, Гърция

 

 

Белокаменните му сгради, също са покрити с каменни плочи. Те са сгушени сред рядка горичка на височина 750 м в северните склонове на планината Пангеон или Кушница.

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

През Г-образния вход, защитен от високите манастирски стени се озоваваме

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

в широк вътрешен двор с фонтан, заобиколен от надвиснали дървета, хвърлящи дебела сянка и стопански пристройки с wc.

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Покланяйки се на ктиторите св.Герман и св. Дионисий, които са изобразени над втората порта, влизаме в  манастирския двор, постлан с мраморни плочи

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

Там в средата се изправя бялата

църква  „Св.Въведение Богородично”

(„naos tou isodiontis theotokou“) с часовниковата кула до нея.

 

 Манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Една любезна монахиня ни подава листче с кратката история на манастира на български, а друга ни пита за броя на поклониците, за да приготви гръцки(турски) кафета за нас в архондарика (гостната).

Докато другите слушат историята, аз обикалям и снимам външните стенописи до входа на църквата със

св.Герман – ктитор

(основателя) на манастира

 

 Свети Герман – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

 

 

И стълбата към небето с дяволите, които ни дърпат и искат да ни отклонят от правия път към Небесното царство

 

 Стенопис – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Влизаме в храма, за да се поклоним и помолим пред чудотворната  икона на Богородица, да ни дари с деца или внуци.

Според легенда иконата не е създадена от човешка ръка,  а вследствие на  чудо от пурпурно червена светлина т.е. Ikon finissousa-ikon finissa-ikosifinissa, т.е. пурпурно светеща икона. Тя е намерена в  Святото място на Богородица  на  няколко метра на  изток от днешните стени на манастира до старата вятърна мелница. Това е основната версия за  произхода на името на манастира.

 

 Стенопис – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

Втората версия произтича от извора/=kotsyfi,kossyfos/, който  св.Герман е открил скрит сред храстите, днес той бе почти пресъхнал в аязмото на св.варвара което е пред стените на манастира до паркинга.

 

Според третата версия св.Герман Йордански е получил указание от  ангел да напусне Палестина и да се върне и основе  манастир в Македония в един оазис с 20 палми /ikosi finikes=20 палми/.

 

Според моята четвъртата  версия Косиница е от „костница“ в памет на загиналите тук 172 мъченици за вярата на 25 август 1507 от ръката на турския поробител.

 

Сред мрака в храма прозвучава на гръцки акатиста на Богородица, който нашата група поема на български. Покланяме се на изнесените многобройните свети мощи и на излизане запалваме по една  истинска свещ от пчелен восък. Пускаме в касичката по 0,5-1 евро и  си взимаме сами свещите и оставяме листчета с имената на нашите близки на латиница за литургия. Минаваме през магазинчето, откъдето си купуваме иконки по 1-5 евро за спомен, т.е. доброволно да заплатим за вкусният локум, маслените сладкиши и кафето.

 

Очарован съм от тактичноста на игуменката Алексия, която спести част от историята на манастира. Тя не ни показа следите в мраморния под на църквата от поразения български офицер. През 1917 година той се опитал да задигне чудотворнота икона. Тя внезапно натежала. И като не могъл да я помръдне и тя останала в манастира. Друга била съдбата на реликвария на св. Дионисий и малката икона, които били отнесени от българската армия.

 

 Света Богородица – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

А сега малко по-подробно за

историята на този първи православен манастир в Егейска Македония

Епископът на Филипи Сосон през 450 г. издига църква на 50 м източно от днешния манастир. На това място има останки от стени и кули от антична крепост. Според гърците там е било светилището на Дионисий, а не при Перперикон в Родопите, както твърди г-н Овчаров.

Това всичко е съществувало, когато в 518 г. в светата земя в манастира „Продромос“ св.Герман получава видение на 30 години, че трябва да се върне в Македония и да основе „Свято място в памет на Богородица”.

Средновековната история на манастира е забулена в мрак, останали са само документирани приписки от 1320 и 1325 г.

Разцвета на манастира Икосифиниса започва след падането на Константинопол под турска власт в 1453. През 1472 г. От там се завръща в пенсия св. Дионисий I (константинополски патриарх между 1467-1471 и 1488-1490), който се счита за негов втори основател/ктитор/. През неговото дълго пребиваване се издигат много нови сгради и ремонтират стари. В един документ от 1507 изброява 24 свещеници, 3 дякони и 145 монаха които проповядват божието слово в Източна Македония и Тракия. След клането от 1507 манастира обезлюдява, но сградите остават.

 

След тази трагедия през 1510 г. патриархът получава разрешение от султана да пресели от манастира Ватопед в Света гора 10 монаха. Благодарение на техните молитви и дела, събирайки помощи в ето такава таксидиотната кутия,

 Таксидиотна кутия – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

след 10 години броя на монасите достига 50.

 

 

Дебърският майстор Петър Филипов  създава иконостаса. Килийното училище се превръща в духовен, културен и книжовен център на гръцкото Възраждане и завера от 1821г.

 

Фанариотската/ гръкоманска/ пропаганда е свързана с изгарянето на славянските ръкописи в нашите църкви и манастири. Може би заради тези грехове, много беди сполетяват манастира.

  • През 1829 г. земетресение разрушава главната църква.
  • През 1838 г. е издигната часовниковата кула, а през 1842 г. е съградена новата главна църква, които са останали до днес в първоначалната си форма.
  • През 1854 г. Пожар изпепелява западното и северно крило на манастира.
  • През 1864 г. холерната епидемия покосява болшинството монаси.
  • През 1917 г. манастирът се оказва на фронтовата линия на Първата световна война и е опожарен от английската артилерия.

 

Предвидливо българският министър председател издава секретна заповед до Трета българска армия да съберат културните цености от застрашените райони и ги изпращат в Националния исторически музей в София. Така българските офицери запечатват в садъци 1300 книги и ръкописи и църковна утвар – като процесния кръст.

 Процесен кръст – манастир Икосифиниса (Косиница), Гърция

 

 

 

 

След Дойранската епопея и пробива в Добро поле Трета армия остава заложник в тила на врага. Тя напада напредващата към София гръцка армия и я обкръжава. Трета армия спасява не само съкровищата на манастира, но и спасява България от гръцка окупация при подписването на Ньойския договор.

В 1943 г. през втората световна война манастира отново е опожарен. Само църквата  оцелява, а скритата чудотворна икона е върната през 1946 г. .

През 1965 г. започва третото възкръсване на манастира икосифиниса под ръководството на драмския владика Дионисий. По време на въстановяването той се превръща в девически манастир и днес в него има 25 монахини.

След повече от 50 години престой в секретния фонд и изтичането на Ньойския договор днес можем да видим изложени спасенитете съкровища на манастира Косиница в НИМ в София.

 Дарохранителница от манастир Икосифиниса (Косиница) в Гърция

 

Дарохранителницата е изработена от златаря Георги, която е пазела мощите на св. Дионисий, св. Йоан Златоуст и св. Андрей Първозвани – предадени на Рилския манастир.

 Реликварий от манастир Икосифиниса (Косиница) в Гърция

 

 

Прави впечатление с изкусната си изработка реликварий – обкованият със злато и сребро череп на св. Дионисий i.

Книжовното богатство на манастира косиница е достъпно в славяно-византийския център „Иван Дуйчев“ – София.

Така за нас остава възможноста заедно да се поклоним на общите православни светини в Сер(ес) и София.

 

Край

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с континантална Гърция – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

3 коментара

Switch to mobile version