Archive for the tag 'Измир'

юли 30 2013

Измир

Днес Тенчо ще ни води до една от перлите на Егейска Турция – Измир. Приятно четене:

Измир

Има места по света, толкова прекрасни, че никога няма да забравиш. Едно от тези места е Измир.

Измир, Турция

Казват, че Ница във Франция е строена по подобие на Измир, след като френският крал видял турският град. Толкова бил очарован, че решил да построи Измир във Франция. Е, бил съм и в двата града, трудно е да се каже кой е по-красив.

Старото му име е Смирна,

от там и Христо Смирненски.

 

 

Малко музика за настроение

Ако не сте или в Турция, значи нищо не сте видели. Както казват „където е текло, пак ще тече“, а там е текло много.

Измир съществува повече от 3 500 години

Когато го е имало, в Европа още са се учили да палят огън. Общо взето, каквото и да ми говорите за европейските държави, колкото и напреднали да са те, това е временно явление и е от скоро, докато държавите от Близкия изток, България, Гърция, Турция, ние когато сме били велики, те са живеели в пещери и са убивали храната си с камъни. И това се усеща когато посетиш Париж и когато посетиш Истанбул, разликата е огромна*

 

Измир, Турция

 

Та, преди 4 години, мисля че, имаше проект за изучаване на едно

турско изкуство „kaatı sanatı“

Изрязват се фигурки от хартия и се залепят на един голям лист. Нещо такова:

турско изкуство „kaatı sanatı“

 

 

Бяхме четири човека от България. Всичките сме от Хасково и това беше добре за пътуването. Измир е на 12-13 часа път с автобус от нашия град и беше някакви смешни суми. Нещо от сорта на 35 лева в едната посока. Само за сравнение, Хасково – Варна е 30 лева, а е наполовина пътя. Но

отношенията между Хасково и Турция са доста топли

и може би заради това цените са толкова народни.

 

Тръгнахме в 17:30 от Хасково. Беше средата на юни, следователно, ако сте чели „До Хасково и назад“, знаете че по това време там е адската жега. Беше 35 градуса на сянка. Стояхме на пейките чакайки автобуса и умряхме от жега. Наистина беше невероятно топло. Но в сравнение с Измир, 35 градуса са си пролетен хлад.

На границата всичко беше ок,

шофьорите ни бутнаха по един стек цигари в чантите, за да ги вкараме в Турция. Взеха си ги, потеглихме към Чанаккале. Там се хваща ферибот, не трае дълго, но има много хора които се опитват да Ви продадат „маркови“ парфюми като: Оне милионе, шанеле и други подобни. Забавно е да се пазариш с тях. След ферибота се заспива, станало е късно, минава се една планина, през деня ако се пътува се вижда морето почти през целия път.

Бяхме заспали всички хора в автобуса. Аз седях най-отпред, точно зад шофьора и се пробудих по някое време и за мое нещастие станах свидетел на нещо невероятно. Шофьора, докато сме в движение, стана, пусна кормилото, отиде до джапката, отвори я, извади чиния и портокал, взе и нож, върна се на мястото си, сложи чиния върху кормилото, обели си портокалчето, изяде го, стана отново, взе мокри кърпички, почисти около него, изми си ръцете, пи вода и пак седна да кара. Всичко това без дори да намалим скоростта и докато сме в планина /има завои/. Косата ми се накъдри, събудих другите трима да гледаме сеир и не се учудих като направи подобно нещо отново.

Абе нали стигнахме живи и здрави…

Когато влизаш във вилаета /областта/ на

Измир

изведнъж става светло и навсякъде има палми, приказка просто.

Измир, Турция

 

Пристигнахме към 5:45 в Измир, аз бях измръзнал от климатика над мен и очаквах да е доста хладно като изляза от автобуса, но сгреших… много сгреших. Слънцето не беше напълно изгряло, но температурата беше 36 градуса. Още от сутринта. Настаниха ни в хотел в Каршиака, много добър квартал, в началото бяхме доста разочаровани. Лампите горяха, някакви дребни проблеми, но всичко го оправиха за минути.

Ето и гледката от хотела:

Измир, Турция

 

 

Жегата там е убийствена, наистина много е топло. Ето Ви доказателство!

 

Измир, Турция

 

Освен температурите, има и друго – влажност. Тя е около 100% и в момента в който си подадеш главата навън, косата ти е мокра, кожата ти лепне, дрехите ти стават мокри, не знам дали е от пот или от влагата, но всичко е мокро. Ще Ви покажа една компрометираща снимка за да видите косите ни, стоят като мокри и смачкани, като развалено гнездо…

 

Измир, Турция

 

 

Вечерта ни заведоха да вечеряме по главната улица покрай морето. Уникално място, имаше платформа над водата, там бяха масите.

Измир, Турция

 

 

За тези които не са запознати, трябва да отбележа, че

най-вкусната храна е в Турция,

кой каквото иска да си говори, такова ядене няма никъде, а опрем ли до сладко- ТУРЦИЯ е меката на сладкишите. Просто са най-добрите в това.

Дните минаваха бързо, защото беше интересно и хубаво. На ден имахме по 2 часа горе – долу workshop, а през останалото време ни развеждаха по молове и забележителности. Градът е много красив, навсякъде има палми, цветя, пътищата им са като магистрали. Всички сгради са красиви, имат си пазар като в Истанбул. Друго което прави впечатление е колко много хора има винаги! Вечер целият град излиза в центъра, по крайбрежната, сядат по заведения да пушат наргиле и да играят табла. Пълно е с хора, чувстваш колко жив е града.

 

Измир, Турция

 

 

Има много малки улички с всякакви ресторанти, всеки различен и еднакъв едновременно.

Едната вечер бяхме на официална вечеря с един много важен, май беше кмета на Измир или кмета на района в който сме ние, нещо от сорта. На долния етаж имаше сватба, отгоре бяхме ние.

Сватба – Измир, Турция

Сватба

 

Там където е това кръглото като пръстен е олтара. Вижда се младоженеца май, а булката още я няма.

Измир е разделен от залив

Доста голям залив. От едната до другата страна на града, най-удобно се пътува с ферибот. Ние бяхме в Каршиака, а от другия край беше старият квартал. Там се намира една от най-големите забележителности на града- часовника Саат Кулеси (Часовниковата кула) Построен е от арабите преди много години. Наистина е много красив.

Измир, ТурцияИзмир, Турция

İzmir Clock Tower, 35100 Konak/Измир, Турция

 

Ако свиете настрани от него, започва

пазарът

Огромен е, не колкото капалъ черши в Истанбул, но пак е огромен. Има всичко, от пиле мляко може да се намери там. Естествено има и наргилета, ние си пазарихме по едно, на половин цена 😀

Пазарът в Измир, Турция

 

Ех Измир… всичко си имат тези хора без едно. Няма кафе. Не се шегувам, изпаднахме в абстиненция за тези 10 дни без кафе.

Имат някакво там инстантно кафе, но във водна чаша, пълна до горе ти слагат половин лъжичка кафе + сметана + захар и става нещо като оцветена сладка вода. Вижте:

Кафе в Измир, Турция

 

Това е кафе, не е чай! Кафе ееее! След десет дни пиене на такова кафе, бях готов да платя много пари за едно хубаво еспресо. Понеже в Измир не намерихме заведение в което предлагат, трябваше да изчакаме до Истанбул. Там пихме такова, за 10 лири. Бая парички за кафе, но като не си пил десет дни и 20 лири може да дадеш.

 

Последните дни дойдоха малко по-тежки, защото от Измир трябваше да идем до

Истанбул,

да обикаляме цял ден и вечерта пак да се върнем в Измир и след няколко часа да тръгнем за Хасково. Я да го сметнем 2х600 км + 900 км = 2100 км за 1-2 дни. Как е?

Малко тежкън дойде, но си заслужаваше.

Истанбул, ТурцияИстанбул, Турция

 

 

Единственото нещо, което няма да забравя никога от Истанбул е разходката с корабче по Босфора. Беше незабравимо.

Истанбул, Турция

 

 

Минахме и под моста, обикаляхме, има толкова много неща за гледане там, че са нужни много месеци за да обиколиш града. За един ден може само да видиш колко много изпускаш.

Ще завърша с това, че колкото и да пиша, не мога да пренеса красотата на града, нито духа, нито нищо от него. Всеки трябва да посети Турция и Измир поне веднъж в живота си. Тези които са ходили там, знаят за какво говоря. Надявам се да имам и турски читатели, които да потвърдят казаното или да ме поправят ако греша.

* Все пак да не забарвяме, че всичките сме пришълци 😉 – бел.Ст.

 

Автор: Тенчо Тенев

Снимки: авторът или предоставени от него

Други разкази свързани с Измир – на картата:

 

Измир

 

3 коментара

юни 05 2013

Екскурзия из Егейска Турция (2): Бодрум – Мармарис – Измир – Троя

Продължаваме обиколката на Анжело из предпротестна Турция. Предишната серия минахме през Галиполи, Айвалък, Пергамон, Кушадасъ и Ефес , а днес ще обиколим Бодрум, Мармарис, Измир и Троя

Приятно четене:

 

 

Екскурзия из Егейска Турция

част втора

Бодрум – Мармарис – Измир – Троя

 

Ден четвърти

След закуска потегляме за Мармарис (Marmaris). Пътят ни минава през

Бодрум (Bodrum)

Спираме за малко пред

Мавзолея

 

Mausoleum Of Halicarnassus

Tepecik

48400 Bodrum, Muğla Province

GPS: 37.037997,27.428999

Тел.: +90 252 316 1219

Цена: 8 TL

По думите на екскурзовода от това Чудо на света (пето по реда на създаването им) на практика не е останало нищо. Векове наред гигантската постройка е служила като източник на строителни материали, като последни са я довършили рицарите-хоспиталиери,построили с камъните своята крепост. Затова решихме, че ще пропуснем останките и ще продължим нататък.

 

Bodrum Kalesi

Çarşı Mh.

48400 Bodrum, Muğla Province

GPS: 37.03221,27.429038

Тел.: +90 252 316 2516

web: http://www.bodrum-museum.com

Цена: 20 TL

Оставихме автобуса зад „Халикарнас“ (Halikarnas), най-голямата дискотека в Турция, и продължихме пеша към крепостта. В нея се намира Музеят на подводната археология, който живо ме интересуваше, но се оказа, че музеят има обедна почивка! Такова нещо ми се случва за втори път след Музея на порцелана в Лимож – музей да изгони туристите, за да обядват служителите! Около час се мотаем из града, преследвани от търговците, и когато сядаме в Cafe Del Mar да изпием по един чай и да погледамеотдалеч крепостта и пристанището, повече от половин час никой не дойде да ни обслужи. Изплезили езици в жегата, бавно се отправяме към автобуса.

Най-голямата дискотека в Турция – Бодрум

Най-голямата дискотека в Турция

Крепоста на рицарите-хоспиталиери – Бодрум, Турция

Крепоста на рицарите-хоспиталиери

 

Бодрум кале, Çarşı Mh., 48400 Bodrum/Мугла, Турция

Продължаваме към

Мармарис,

където ще нощуваме 2 вечери.

 

Karen Hotel

Uzunyali Cd 209, Sok 5,

48700 Marmaris, Muğla Province

Тел.: +90 252 417 8119

web: http://www.karenhotel.com/

Вижте по-голяма карта

 

Хотелът е добър за категорията си, малко проблематичен за достъп с автобус, но с лека кола не би трябвало да има трудности. Всички тераси гледат към вътрешни дворове, т. е. към съседните хотели, така че когато руските туристи си правят дискотека,звукът, директен и отразен, е зашеметяващ. Но след 12 през нощта обикновено утихват. Енергоспестяващата система се задейства с каквато и да е карта, така че спокойно можете да оставите батериите да се зареждат, докато вие сте извън стаята.

Малка нощна разходка из Мармарис и отново сме готови за подвизи.

Мармарис, Турция

Мармарис

 

 

Ден пети

В програмата ни днес е целодневна екскурзия до езерото Кьойджеиз (Köyceğiz) и река Далян (Dalyan). Групата беше сборна българска и с международно участие. Руската екскурзоводка Варя (Варвара) ни запознава накратко с програмата за деня и специалнони предупреди да внимаваме с „Паша“ – строг, но несправедлив.

За час и половина стигаме до селото и

езерото Кьойджеиз

Оттук се прекачваме на 5 корабчета на Paşa Tour (вероятно оттук идва името на шефа на флотилията „Паша“). Предвиден е традиционен обяд, който се оказва 3 парченца пилешко на шишче, кюфтенца като за супа и лъжица макарони. А, и няколко парченца салата… Абсолютно е забранена консумацията на собствени храни и напитки, вкл. вода,  на корабите. В това отношение Паша е истински Цербер. В движение се прехвърля от лодка на лодка иконтролира всичко. Чаша чай е 3,5 TL, бутилка бира – 6,5 TL. Всичко се пише на един тефтер, а се плаща на края на екскурзията. Ако желаете можете да си поръчате следобедна закуска – прясноуловена риба (16 TL) или рак (18 TL) или обратно. Езеротогъмжи от риба, така че няма проблеми с изпълнението на поръчката.

Първият етап е да стигнем на отсрещния бряг на езерото (GPS: 36.873911,28.602401), където можем да си вземем разкрасяваща кална вана. Изплакването от калта е на душовете или направо в езерото. След това можем да се потопим в топъл серистбасейн. Хигиената не е за най-гнусливите. В България ще се намерят поне 15 отделни организации и агенции, които да забранят всичко това, но за туристите си е атракция, а за турците – приход.

След това продължаваме по

река Далян,

която изтича от езерото към морето. В долния й край, изсечени в скалата, се виждат лидийски гробници. Там се намира античният град Каунос (Caunos), но за нас не е предвидено разглеждането им, само лодкит еспират за малка фотопауза. Около реката има доста малки хотелчета, вили и къмпинги, където може да се намери квартира на прилични цени. Единственото по-компактно селище e с.Далян.

В долната част на реката спираме за малко, за да се опитаме да привлечем костенурките Карета-Карета (Caretta Caretta). Рибарите хвърлят разкъсан рак, с който се опитват да примамят еднометровото земноводно. Наистина костенурка на два-три пътиподава глава над водата, с което представлението свършва. На устието на реката има пясъчна коса с фин пясък (Iztuzu), където плажуваме час-два.

След вечерята в хотела имаме малко време за разходка из Мармарис. Докато Кушадасъ определено има ориенталски вкус с уличните търговци, чайните, източната музика, Мармарис е доста по -„европеизиран”. Човек би могъл да си помисли, че е някъде във Франция или Италия (или заради руската реч – в Монте Карло).

Кална вана за красота – Мармарис, Турция

Кална вана за красота

калните гробници на Kаунос – Мармарис, Турция

калните гробници на Kаунос

„Паша“ - строг, но несправедлив – Мармарис, Турция

„Паша“ – строг, но несправедлив

 

 

Часовниковата кула

Малката русалка на Мармарис – Мармарис, Турция

Малката русалка на Мармарис

 

 

Ден шести

Предпоследният ден на нашата екскурзия пътуваме повече – от Мармарис до

Измир, едно от родните места на Омир

В града набързо разглеждаме крепостта, след което правим двучасова почивка. Времето стига да снимаме прословутата часовникова кула ида се поблъскаме по чаршията. Изглежда се готвеше някакъв митинг или шествие, районът на пристанището беше „пренаселен“ от тежко въоръжени полицаи и водни оръдия, така че решихме много-много да не се отдалечаваме от автобуса.

По пътя към мястото за нощувка спираме на „Трапезата на дявола”, където според легендата е „Стъпката на Дявола“. От кафето има прекрасен изглед към морето и островите.

Поглед от крепостта – Измир, Турция

Поглед от крепостта – Измир, Турция

 

 

Şeytan Sofrası Han Cafe

Balıkesir, Ayvalık Şeytan Tepesi

10410 Ayvalık/Sarımsalık

GPS: 39.288143,26.642346

тел.: +90 555 853 7241

web:

Вижте по-голяма карта

 

Стъпката на дявола – Измир, Турция

Стъпката на дявола

 

 

Отново нощуваме в Саримсакли, но този път хотелът е значително по-хубав.

 

Hotel Kalif

Hurriyet Cad. No:19

10425 Sarimsakli, Ayvalık

GPS: 39.269565,26.671895

тел.: +90 266 324 4914

web: http://www.kalifhotel.com

 

Вижте по-голяма карта

 

Ден седми

Сутринта тръгваме към

Троя (Troia, Truva) –

последният предвиден обект в нашата екскурзия.

 

Troia

Tevfikiye Köyü

İntepe, Çanakkale Province

GSP: 39.95732,26.238942

Цена: 15 TL

 

Троя много ми напомня на Стоунхендж – големи очаквания, голямо разочарование! На фона на отлично реставрирания Ефес (поне разкритата за туристите част), Троя е като бедно сираче. Отвратителна поддръжка, никакви допълнителни материали иобслужване. Явно не й върви.

Шлиман е минал през нея като български политик, на когото „археологиите“ пречат да открие магистрала. Разкопал е до твърда скала, минавайки през всичките 9 слоя, но не му е стигнала подготовката и знанията да определи коя Троя е Приамовата. Дори и откритите златни накити, широко рекламирани като „Златото на Елена“ и изчезнали през Втората световна, са от значително по-стар период, отколкото описвания от Омир. Каква ирония – според нашия екскурзовод – в края накраищата да осъзнаеш, че сам си разрушил може би това, за което си мечтал цял живот!

Около цялата война (Троянската) има доста неясноти. Има много обяснения за нея, но на мен най ми харесва метеоролого-икономическото: вятърът мелтеми (meltemi, гр.) или мелтем (meltem, тур.), вероятна заемка от италиански „mal tempo“ – „лошвятър”, е северозападен вятър с голяма скорост. Често се появява от ясно небе, без предварителни признаци. От него не са защитени и съвременните кораби – по време на Олимпийската регата 2004 имаше доста обърнати яхти. Обикновено духа от май дооктомври,  само следобед, но понякога трае няколко дни. През това време корабите е трябвало да изчакват в единственото удобно пристанище – Троя. Където са били събирани съответните (вероятно високи) такси. От които един ден на гърците им е писнало.От друга страна 1000 кораба х 50 мъже х 3652 дни (10 години) ~ 183 милиона човекохранодни. Няма икономика, която да издържи това, не и по времето, когато „Сганта на Ксеркса“ е била 10 000 души.

Като цяло посещението на Троя в този й вид е силно непрепоръчително.

Изкопът на Шлиман – Троя, Турция

Изкопът на Шлиман

Троя многократно е разрушавана и изграждана наново – Троя, Турция

Троя многократно е разрушавана и изграждана наново

 

Заключение

В този материал съзнателно съм се опитал да избегна подаването на исторически справки, а съм наблегнал на „техническите“ данни. Мрежата е пълна с информация, често противоречаща си, но всеки може да потърси и пресее необходимото му.

Ако аз организирам екскурзия в това направление, задължително бих включил:

  1. Ефес – целодневна екскурзия с посещение на мозайките;
  2. Река Далян – целодневна екскурзия с посещение на гробниците;
  3. Пергамон – полудневна екскурзия.
  4. Бодрум – полудневна екскурзия до крепостта.

Нощувката не би трябвало да представлява проблем – напр. booking.com показва 87 хотели, вили, къщи за гости и др. около река Далян. Цените започват от 50 лв. за двойна стая. На място могат да се намерят много други възможности за нощувка, които неса отразени в интернет. Къмпингите, независимо дали ще ползвате кемпер, палатка или бунгало, също са на поносими цени и предлагат поне минимални удобства (кухня, баня, интернет, ток до 25 А и т. н.).

Още един полезен адрес, който искрено се надявам, че няма да ви потрябва:

 

Bulgaristan Başkonsolosluğu (Генерално консулство на България)

Ahmet Adnan Saygun Cd No:34,

Ulus Mh.- 2.Levent

34340 Beşiktaş, İstanbul, Türkiye

GPS: 41.069555,29.029835

Tel.: +90 212 281 0115

web: http://www.mfa.bg/embassies/turkeygc2

 

 

 

Още снимки:

(с фейсбук юзер)

03.05.2013: Бодрум

03.05.2013: Мармарис

04.03.2013: езеро

04.03.2013: Мармарис

05.05.2013: Измир

05.05.2013: Дяволската

05.05.2013: Айвалък

06.05.2013: Троя

Край

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

За подробности: кликайте на ЗАГЛАВИЕТО

10 коментара

сеп. 26 2009

Круиз из Средиземно море

В днешния работно-почивен ден искам да поздравя всички работещи с един круиз из Средиземно море. Ясно е, че ще чукате цял ден клинци, докато стане 6 часа и да си тръгнете, но поне да прекарате приятно днешната работна събота. Наш водач из Средиземно море ще бъде Сандо. Иначе днес редакцията отиде на тим-билдинг (а. к. а. банкет с презентация за сметка на шефа:-) Приятно четене: Круиз из Средиземно море За никого не е тайна, че в цивилизационно отношение средиземноморският регион играе ролята […]

4 коментара

май 11 2009

Пътешественици – из Италия и Източно Средиземно море

Днешният пътепис минава през… няколко хиляди километра, а и да си кажем честно — и морски мили. Авторът ще ни разведе кулинарно из Италия и ще ни ни разкаже и за пътуването си с кораб от Италия до Израел, Турция, Гърция и Хърватска. Има и още нещо — не четете този пътепис на гладен стомах, защото има доста описания на средиземноморската кухня. Приятно четене и щастливо плаване!

Пътешественици — из Италия и Източно Средизмено море

Здравейте пътешественици,

Ще започна с полета. Всичко с wizzair беше перфектно — наблюдавахме отгоре с удоволствие Адриатика и Алпите в далечината.

Кацнахме навреме в 13:25 в Бергамо и в 14:15 тръгнахме с ORIO  — шатъла за Милано срещу 8 евро. Можете да си купите билети по интернет, от гарата или в автобуса — все си е 8 евро. Има и други автобуси, но те са по 14—18 евро.

В 15:10 сме на Stazione centrale в Милано. От тук има влакове за където ти душа иска -бързи, бавни, експресни — всякакви.

Ние обаче бяхме решили да останем 1 нощ и си бяхме резервирали и платили хотел от веригата Doni чрез Петя от UNITOURS-ВАРНА. Хотелите на веригата са 3-Madison и Astoria с 4 звезди и Lido с 3. Ние бяхме в Madison на 285 метра, според GPS-а, от гарата: 88 евро на ден за двойна стая със закуска. Хотелът е перфектен, много чист, стаята 3,5×5 метра, двойно перфектно легло, ТВ, зареден хладилник, термокана с чай и кафе, всякакви хавлии и кърпи. Банята е почти колкото стаята — с оборудване от Идеал Стандарт. Знае ли човек,може и българско да е.

Поосвежихме се малко и тръгнахме към Дуомо — 4 спирки с метрото, по 1 евро на човек. За архитектурните и културни забележителности не смятам да въздишам в нета, защото доста хора преди мене са го правили, а и за какво е National Geographic.

Пробвахме сладолед-2 евро топката — за сега нищо по-добро от нашенските РАФИ и другите, от по-скъпите.

Та така, стъмни се и се заоглеждахме за вечеря. Бяхме си харесали в нета една тратория на улицата на хотела, около 500 метра от него на via Gustavo Fara 9 -Trattoria Toscana Da Giovanni, но тя не работеше в събота и влязохме в друга: "il PAIOLO trattoria toskana„на 30м. от нея. Да де, ама няма места — пълно с италианци. Разместиха 2 маси и ни сместиха. Изборът се оказа идеален, явно любимата квартална кръчма. Идеално обслужване, всички се познаваха — вкусна топла храна на сносни цени. Може да пробвате шницел по милански — много тънко парче телешко, приготвено като шницел по виенски.

По пътя обратно видяхме още 2 ресторанта, пълни с италианци — 1 мексикански и 1 китайски. Забелязахме,че, за да е вкусна храната и на сносни цени в заведението трябва да има посетители от местните жители — същото и за магазините. По пътя към гарата виждаме два сносни на вид хотела EDOLO и MONOPOLE съответно с 2 и 3 звезди.

По обяд на другия ден хващаме Евростар-а с маршрут:

Милано — Верона — Флоренция — Рим — Неапол.

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version