Archive for the tag 'изба'

апр. 30 2013

Екскурзия из Югозападна България (1): Роженския манастир и Мелник

С днешния разказ искам да ви честитя настъпващия Великден (и Гергьовден, и Деня на труда – при желание ;). Петър ще ни да де нелоша идея за обикаляне по празниците.

Приятно четене:

 

 

Екскурзия из Югозападна България

част първа

Роженския манастир и Мелник

Разходка до Мелник

Отдавна му се каним на този край на България… Цяла седмица с нашите приятели Лъчко и Яна ту се уговаряхме, ту се отказвахме заради мартенското променливо време, но в крайна сметка в събота се събудихме към 11 часа сутринта, грейна едно хубаво слънце и си казахме “Хайде!”. Час и половина по-късно вече седяхме на тройка кебапчета в с. Мурсалево, Благоевградско (точно пред speed-камерата)…

Разходка до Мелник

 

 

А едно нещо започне ли с тройка кебапчета, винаги свършва добре! Първата ни дестинация беше Роженският манастир. За хората, дето се предоверяват на GPS-ите си да спомена, че става въпрос не за Смолянския връх Рожен с обсерваторията, а за Мелнишкия Рожен. Най-добре пишете “Кърланово” и карайте още три километра 🙂

Кърланово

 

 

Роженският манастир

е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес.

Роженски манастир

 

Кой и кога е основал Роженския манастир “Рождество Богородично” на това място за сега не е точно потвърдено. Едно местно предание споменава, че тук е живял св. Иван Рилски преди да се засели в Рилската пустиня. Най-старите предмети, намерени на това място са от XIII век. Това са украшения и монети от времето на Михаил VIII Палеолог (1250-1285 г.), намерени в случайно открит гроб в двора на манастира.

Роженски манастир

 

 

Мраморният фриз над вратата, която води в централната част на I храма датира от XIII-XIV век. Градежът на църквата и част от постройките показват тяхното съществуване преди XV в. Към края на XVI в. църквата е била изографисана.

2820 Рожен, България

 

Запазените стенописи в притвора, седящият на трон Иисус Христос, заобиколен от апостолите над западната врата и св. Богородица с Младенеца, заобиколена от пророците, пророкували за нея над южната, датират от 1597 г.

Роженски манастир

 

 

През 1762 г. Роженският манастир става метох на светогорския манастир Ивирон (метох е манастир, подчинен на друг манастир, т. е. негово поделение). Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки метох на своите манастири да имат копие на най-известната манастирска чудотворна икона на Св. Богородица.

Света Богородица, Роженски манастир

 

Историята на тази икона

започва още от I век. По предание тя е нарисувана от Св. апостол Лука. Той е първият, който започва да рисува икони. През IX век един от най-големите гонители на иконопочитанието, византийския император Теофил, издава поредния указ за унищожаването на иконите. По силата на тази разпоредба войници са обикаляли и претърсвали навсякъде, църкви, манастири, дори и частните домове на хората. В дома на една вдовица от град Никея (сега южно от Истанбул) един отряд войници намерил иконата. Войниците искали да я вземат, но понеже било привечер вдовицата успяла да ги убеди да оставят иконата за последно да пренощува в дома й.

През нощта жената заедно със сина си взели иконата и я занесли на брега на морето. Там те се помолили Св. Богородица да запази иконата от унищожаване, да запази и тях от гнева на иконоборците. След това пуснали иконата в морските вълни. Но иконата, изправена върху морските вълни се отправила в западна посока. Като видяла това майката дала съвет на сина си и той да тръгне след иконата. Момчето тръгнало на запад, стигнало до Атон и станало монах там.

В края на X в. иконата се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите като видели това чудо се качили на лодки и се отправили към иконата за да я вземат, но колкото те се доближавали до иконата, толкова тя през същото време се отдалечавала от тях. Тогава те се върнали обратно в манастира и направили молебен Св. Богородица да подари тази чудотворна икона на манастира. През нощта Божията майка се явила на един от тях – монах Гавриил и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да дойде и да я вземе. На другия ден монах Гавриил разказал на монасите желанието на Св. Богородица, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я изнесъл на брега. Иконата била поставена в главната манастирска църква.

На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в църквата. Започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира. Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин тя отново била над вратата на манастира. Това се повторило няколко дни подред. Св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала “не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя”. Тогава монасите направили един параклис до вратите на манастира където поставили иконата. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира започнали да наричат иконата Портаитиса. Известна е още и като Иверска икона на св. Богородица по името на манастира.

На 8 септември всяка година става многолюден панаир. Вярва се, че иконата в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Всичките присъстващи минават под иконата за здраве.

Друга интересна забележителност в манастира е Св. Христофор

е изрисуван (апокрифно) с овнешка глава. В някои гръцки и сръбски църкви го има нарисуван и с кучешка глава. Легендите са няколко, но общо взето можем да ги сведем до следните:

  • Светецът бил с необикновена красота и измолил от Бога лице, с което да не съблазнява хората;
  • Казват, че сестра му се влюбила в него, поради изключителната му красота и той помолил Бог да отблъсне тези чувствени пожелания на сестра му. За да отблъсне и вразуми сестра му, Бог дал на св. Христофор агнешка глава;
  • От разказа на Елин Пелин (“Огледалото на свети Христофор“) – имал вечно изпълнена от негодувание от страшната потребност да души, да унищожава, да къса в гнева си и да мачка в яда си всичко, което има дъх на неправда, на порок и престъпление. Така той губи подобието Божие и образът му заприличва на зъл кучешки образ; по-късно си връща човешкия вид.

Мелнишки скали край Роженския манастир

 

Гледката от манастира е страхотна, а ако слезете 300 метра по-надолу, ще видите и

гроба на Яне Сандански,

може би най-известната и същевременно една от най-спорните личности в освободителните борби на македонските българи.

Гробът на Яне Сандански край Роженския манастир

 

През 1913 г. Сандански дава интервю за италиански вестник, в което казва:

Гробът на Яне Сандански край Роженския манастир

Македонските революционери, които след дълга и жестока борба стурската тирания доживяха да видят своята мечта – извоюване на свобода на татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта – свободна, българска Македония!

 

 

Този цитат е перифразиран и на надгробната му плоча, макар че някой доста се е постарал да изтърка думата “българска” от надписа… И понеже веднага разказът ни отива към македонския въпрос, казвам си мнението директно: между двете държави, Република България и Република Македония (македонци, зачитам ви го идентитетот) трябва да има само любов и братски чувства, да звучат уникалните ни балкански песни, да се лее руйно вино и да се боцка хубава скара…
Пускаме спокойно покрай

Мелнишките пирамиди…

гледката е уникална, не бързаме. Тук, в планината всичко върви плавно и спокойно, никой за никъде не бърза…

Мелнишки пирамиди (скали)

 

Пристигаме в

Мелник

едва надвечер. Нямаме хотел, но това изобщо не е проблем. Обикаляме, разглеждаме стаите и като кажем, че ще си помислим, собствениците ни гонят с отстъпки… Само след половин час обикаляне си харесваме хотел “Болярка”. Хвърляме багажа, оставяме колата и си правим една хубава разходка из вечерен Мелник…

Мелник

 

 

Вечеряме в “Хубавата кръчма” при бай Илия

Цялата отвън е окичена с култови надписи, а самият бай Илия е зевзек и половина… Всеки, който се занимава с PR, реклама и маркетинг трябва да посети кръчмата му! Четири снежанки, кана вино и две ракия по-късно можем да заявим, че и яденето, и пиенето му са много вкусни! Оставяме ви с част от уникалното му творчество, с което приключваме и ден първи…

Смешни надписи – Мелник

 

Сутрин. Събуждам се в 5:20 часа, свежарка… Колко бързо се наспива човек в планината! Излежаваме се до 8:00 часа, хапваме топла баничка с компанията и хващаме стръмните мелнишки пътечки, водещи към

Кордопуловата къща

 Кордопулова къща – Мелник

Кордопуловата къща, наричана още Цинцаровата къща, е построена през 1754 г. Тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино.

Кордопулова къща – Мелник

 

Къщата е един от 100-те национални туристически обекта, има печат. Намира се в източната част на града. Построена е през 1754 г. и е принадлежала на богатия мелнишки род Кордопулови. Състои се от приземие, в което има вкопана изба за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно издаден етаж за живеене.

Кордопулова къща – Мелник

Най-интересната стая на етажа е приемната. По размери, разположение на прозорците, прозоречна площ, техника на таванската украса и смесване на стилове при оформянето е уникална за нашите земи със своите венециански стенописи, дърворезби и стъклописи.

Кордопулова къща – Мелник

 

 

Долният ред прозорци в къщата (12 на брой) са типично български, характерни за възрожденското изкуство. Горният ред прозорци (също 12 броя) са с цветни стъкла. Те са смесица от венециански и ориенталски орнаменти. Таванът е изработен от дъски и профилирани летви, богато разчленен и украсен.

Кордопулова къща – Мелник

 

 

Северната страна на стаята, в която са вградени стенните гардероби е майсторски изписана с барокови орнаменти… Ако я посещавайте, внимавайте да не пропуснете тайника…

Кордопулова къща – Мелник

 

 

Ако се качите на терасата, можете да видите слънчевия часовник.

Слънчев часовник – Кордопулова къща – Мелник

 

В приземния етаж на къщата е избата с огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино. Капацитетът на избата е от 250 до 300 тона вино.

Изба – Кордопулова къща – Мелник

Част от избата е издълбана в скалата и така е оформен 150-метров тунел. Според Богдан Филов, посетил къщата през лятото на 1916 година, най-голямата бъчва в избата е събирала 240 товара грозде (по 100 оки) или около 30,7 тона. Коридорите са сравнително тесни и на места ниски. Избата разполага със специални канали и вентилационна система.

Изба – Кордопулова къща – Мелник

На излизане за посетителите се предлага безплатна дегустация на мелнишко вино и възможност да си купите бутилирано такова. Това може да направите и от съседната изба, тази на Шестака – смъртният враг на бай Илия според мелнишките градски легенди… Едно е сигурно – гледката от това място си струва:

Мелник

 

 

 

 

Спускаме се обратно към центъра на града и правим една бърза почерпка на хубава гледка в

ресторанта на хотел “Мелник”

Това място е превърнато в своеобразен музей на социализма и също си струва да се види за едно кафе време…

Музей на социализма в хотел Мелник

 

 

 

 

След кафето решаваме да напуснем Мелник и да се отправим към Рупите. Но ако сте решили да прекарате цял уикенд в този край, препоръчваме ви да отскочите и до Златолист – повече за това можете да прочетете в блога на Данчо.

Очаквайте продължението

Автори: Петър и Биляна Събеви

Снимки: авторите

Други разкази свързани с Пирин – на картата:

Пирин

 

One response so far

Ное. 05 2010

За вино до Панагюрище

Крайно, много крайно време беше да открием винения туризъм и на нашия сайт! В това ще ни помага Илия, който се опитва да направи за виното и културата на пиене на вино същото, което се опитваме да направим и на нашия сайт за пътешествията – опитваме се да си отваряме взаимно очите за красотите на света, в частност на виното 🙂 Пожелава успех на блога за виното, като очевидно ние ще станем редовни абонати на рубриката Винпром в него 🙂

Днешният пъте(вино–)пис ще ни отведе до едно изключително екзотично от гледна точка на винопроизводството място – град Панагюрище. Когато обсъждах този разказ с панагюрци, първата им реакция беше „Не може да бъде! В Панагюрище няма винарска изба!“ И това е напълновярно, защото местната традциия, нека бъдем коректни, е по-скоро ракиджийска и то по чисто климатични причини. Очевидно е обаче, че когато човек има мерак и желание – всичко може да постигне. Така Панагюрище, освен с Панагюрското съкровище (предизвикващо мокрите сънища на пловдивския! кмет) и Априлското въстание, става известно и като една от първите ни спирки по пътя на винения туризъм.

Приятно четене и наздраве!

За вино до Панагюрище



На деня на Независимостта (няма нужда да напомняме датата, нали?) решихме да празнуваме по нетрадиционен начин и сформирахме ударен екип за посещение на винена изба. Поради същността на ваканцията (иначе казано – само един ден) обаче трябваше да се ограничим до разстояние от максимум 150км от София.

Изба Румелия, Панагюрище

Ето така изглежда един барик*, направен от български дъб. Точно както и френските и американските си братовчеди.

Първият ни(ми) избор беше „Беса вали“, избата-производител на вълнуващите вина под марката Енира (преглед на Енира 2006 и Енира розе 2008), но скромният ми опит да организирам посещение беше посрещнат с „Ами ние утре няма да работим…“ Обяснение на такъв отговор откривам само в един от следните варианти:

  • за служителите и управителите на Долината посещенията от български почитатели и клиенти не са важни или
  • важни са, но очакват да се случват от понеделник до петък, между 9 и 5 с обедна почивка поне един час. И да, знам, че са (бяха) в гроздобер, но това всъщност не променя нищо. Хванеш ли се на хорото, ще го играеш както трябва…

Не знам откъде ми хрумна веднага след това да звънна

в Панагюрище на „Румелия“,

но тук нещата се случиха почти без никакви проблеми. Колкото и да се стремях, не можех да не направя аналог с посещенията си на други места и „как би било там„, особено докато говорех по телефона с една дама, която не можеше да ми разясни дали ще работят в деня, в който исках да отида, но ми разказа изцяло програмата на г-н Петров и г-н Иванов (предположих, че това са собствениците/технолозите на избата). За щастие жената бързо се сети да ме прехвърли към някого, който всъщност се занимава с тези неща и оттам нататък вече всичко беше перфектно.

Изба Румелия, Панагюрище

Витрината на славата не може да побере всички отличия на "Румелия".

Ден по-късно бяхме в Панагюрище

(минавайки по „Тракия“ и след това през цяла поредица супер-китни селца и градчета по пътя Панагюрище-Пазарджик, който пресича магистралата) и чувайки се само веднъж с Цвета, която вече ни чакаше в избата пристигнахме почти в уговорения час.

Избата (Румелия)

В един двор се помещават двата цеха (шивашкият и този за вино) и „шато“-то на „Румелия“. Подземната изба свързва сградите.

„Румелия“ е изба с интересна закалка.

Основното занимание на собственика ѝ е шиенето на дрехи по поръчки на чужди компании. Всъщност в двора в Панагюрище се помещават две халета – шивашкият цех и избата. Лозята са разделени в два масива, на обща площ 500-600 декара и се намират в землището на с. Смилец, което май е по-близо до Пазарджик отколкото до Панагюрище. Това не бива да изненадва никого, тъй като избата на „Румелия“ се намира де факто в планината, а това е не много благоприятна среда за отглеждане на грозде. Самата изба е много млада – само на 4 години (основана е през 2006), но историята и постиженията ѝ са впечатляващи – многобройни медали от най-големите конкурси на Белгия, Франция, Германия (дори от последното издание на Мундус вини!) и Великобритания.

Изба Румелия, Панагюрище

Стоманените съдове за ферментация в изба Румелия са произведени от "ПИМ - Хасково"

Младостта има обаче и своите предимства – цехът е проектиран и изпълнен по най-новите стандарти и разполага с чисто нови (и лъскави) съоръжения. От линията за приемане и обработване на гроздето, през съдовете за ферментация, до лабораторията и бутилиращата линия избата е отлично „снарядена“. Капацитетът ѝ е до 450-500 хил. бутилки годишно, като за момента се използва само около 1/4 от това (представете си как би се отразило на себестойността и съответно на цената използването на целия капацитет). Произведените 100-150 хил. бутилки са предназначени, освен за вътрешния пазар, за Франция, Белгия, Обединеното кралство и др.

Под земята се намира избата на „Румелия“, в която са разположени около 300 барици (225-литрови бурета, ако някой е забравил) от американски, френки и български дъб. За съжаление моето въодушевление от последното беше попарено, след като ни казаха, че в миналото българският дъб е създавал проблеми и е развалял вино поради лошо качество.

Вината на изба Румелия

Изба Румелия, Панагюрище

Дегустационната зала на "Румелия" е широка и уютна

След всичко казано дотук по отношение на производството е време да се качим в дегустационната зала и да опитаме вината на „Румелия“. Избата прави пълен комплект вина – бели, розе и червени, разделени най-общо в две категории

  • „Мерул“ (млади вина, без никакво взаимодействие с дъб, в които спадат и белите и розето) и
  • „Мерул резерва“ (качествени вина, които съгласно българското законодателство са отлежавали поне 12 месеца в дъбови бъчви).
Изба Румелия, Панагюрище

Дегустационната зала

По време на посещението си дегустирахме 5 вина – бяло от мускат отонел, розе от каберне совиньон, младо каберне&мерло и 2 от серията резерва – чист мавруд и „Селекция“ (купаж от мавруд, мерло и каберне совиньон). Аз лично останах очарован от розето, което е може би едно от най-добрите български, които съм пил (ще трябва допълнително да се провери). Серията отлежали вина също е изключително силна, като моят личен фаворит е сортовият мавруд, за който вече писахме във Виноблог.

Забележките към избата

И накрая, тъй като Виноблог няма да е верен на себе си, ако пропусне слабостите, които е забелязал, няколко критични думи.

Неотлежалите червени вина на „Румелия“ са доста далече от истината, дори на цена от 8лв., на която се предлагат. Навярно технолозите на избата не искат да заблуждават клиентите си, ползвайки т.нар. дъбови алтернативи (за които ще ви разкажем друг път), но строго погледнато техниката е допустима и може да даде добри резултати.

По отношение на цените – съотношението между качество и цена е много добро. Единствената ни забележка е фактът, че вината струват точно толкова в магазина на избата, колкото и в големите софийски магазини – 8 и 15лв., а всички обичаме да пазаруваме на заводски цени, когато отидем на место.

Последната ни забележка е свързана с цената на обиколката и дегустацията – 20лв. за 5 вина. Нашето разбиране е, че подобни такси би трябвало да покриват само разходите по организирането на подобна обиколка, а да не са предназначени за изкарване на пари от посетителите. За съжаление виненият туризъм в България все още е на ниво, на което малко изби могат да си позволят по-свободно отношение.

Общо казано

Въпреки посочените слабости,

посещението на ВИ „Румелия“ е едно изключително приятно и вдъхновяващо изживяване

От гледна точка на отношение и обслужване, посещението беше перфектно организирано и много приятно. Домакинът ни Цвета, се държеше много дружелюбно и ни разказваше увлекателно и подобно за всичко, което ни интересува.

Ако някой от идните събото-недели ви се ходи някъде извън София, Панагюрище и „Румелия“ са прекрасна възможност за еднодневна разходка с глезене. Ако пък сте на вълна романтичен уикенд или просто прекалите с дегустациите, към избата оперира и хотелска част с няколко стаи, където можете да останете да преспите.

Автор: Илия Марков

Снимки: авторът

*Барик – малка винена бъчва с вместимост 225 литра. Колко още пъти ще обяснявам? 😉 – бел.Ст.

2 коментара

юли 27 2010

Една испанска изба: Cellers Avgvstvs Forvm

Днес, мили мои, ви представям един мой добър приятел и политически противник – Илия Марков, известен под името Господин И. Освен неправилните политически възгледи, които изповядва и пропагандира, той пътешества достатъчно, за да бъде постоянен обект на натиск от моя страна да опише пътуванията си 🙂 От друга страна, знаете едно условията за писане на пътеписи – на самия автор да му бъде кеф докато пише и днес се радвам, че Илия с кеф ще ни разкаже за една от любимите си теми – виното. А той разбира от вино и редовно пише за него. Днес той ще ни разкаже за едно негово посещение в една испанска винарна.

Приятно четене:

Cellers Avgvstvs Forvm

Избата Avgvstvs Forvm („Аугустус Форум”) е едно винарско бижу в един от най-важните винени райони на Испания – Пенедес, който се намира в емблематичната Каталуния. Регионът е познат най-вече (можем да употребим дори гръмкото „световноизвестен”) с пенливите си вина – каба, които по според някои любители не отстъпват по качество на фамозните си френски конкуренти.

От друга страна по всичко личи, че местните производители на бяло и червено сухо вино също се справят добре, макар да им липсва рекламата и престижът на испанските емблеми като Риоха или Торо.

Испания, Каталония

„Аугустус Форум” е малка семейна изба, създадена преди двайсетина години. Освен с вино, собствениците ѝ се занимават и с производството на висококачествен отлежал винен оцет, който също се отличава с много високи вкусови качества.

Избата притежава 10 хектара (100 декара) собствени лозови масиви и ежегодно работи със собствениците на още 10, от които изкупува гроздето само, ако счете, че то изпълнява стриктните им изисквания от гледна точка на желаното качество. От така произведеното грозде, което е от най-известните и разпространени сортове – мерло, каберне совиньон, каберне фран, сира, шардоне – винарите на „Аугустус Форум” произвеждат седем разновидности вино – две бели, от които опитах шардонето, което беше със страхотно качество; едно нетрадиционно, но великолепно розе, направено от каберне совиньон, и 4 червени. Стандартното им червено вино от среден клас е купаж от 60% мерло и 40% сира и се също се отличава с много добър и балансиран характер. От избата изтъкват факта, че са единствените винопроизводители в Испания, които правят вино само от каберне фран, но все още ми предстои да го опитам, както и висококласовия им купаж Trajanvs („Траян”), които се състои от мерло, каберне совиньон и съвсем малко каберне франк.

Каталония, Испания

Друго нещо, което прави страхотно впечатление, е целият дух, който е изграден около името и историята на избата. Въпреки че е млада, собствениците и създателите на „Аугустус Форум” са заложили на факта, че гроздето и винарната им лежи върху известният „Виа Аугустус” – римският път, който е свързвал Рим с най-важните средиземноморски владения на Римската империя. Всичко от името на избата, до оформлението на сградите и прилежащите зони, дори до имената на лозовите масиви (Jvlivs Caesar, Tiberivs, Clavdivs) напомнят за тази история. Стълбите към избата, където отлежават вината са украсени от голям стенопис, който ознаменува основаването на избата през 1990г.

Каталония, Испания

Изключително специален е и семейният характер на избата. Годишно се произвеждат между 100 и 150 хил. бутилки вино – една доста скромна цифра, особено на фона на общото производство и потребление на вино в страна като Испания. Собствениците на винарната изключително много се гордеят с този семеен и приятелски облик, който са създали – обиколката на винарната, на която присъствах, беше направена лично от сина на единия от собствениците, който се занимава не само с производството на вино, а и с популяризирането и маркетирането на продукцията им. По думите на домакините „Аугустус Форум” е по-популярна извън пределите на Испания, отколкото вътре в страната. Всеки нов пазар е свързан с някакво лично приятелство или контакт – например благодарение на японски художник, който от 10 години посещава избата, за да твори в нея, виното и най-вече оцетът на „Аугустус Форум” станали популярни и успели да се наложат на японския пазар. (Всъщност историята, която ми разказаха е много по-забавна, но ще си я запазя за личните ми контакти).

Каталония, Испания

На непредубедения български читател идеята за скъп отлежал винен оцет може да се стори странна и налудничава, но явно 8-годишните бял (от шардоне) и червен (от каберне совиньон) оцети под името „Форум” (Forvm) и 16-годишният „Флавий” (Flavivs) са направили впечатление комуто трябва, тъй като почти от 10 години те подслаждат (да, оцетите са леко сладникави) блюдата на традиционния банкет, който кметството на град Стокхолм дава по повод връчването на Нобеловите награди.

От всичко казано дотук, лесно бихме могли да сметнем, че качеството и класата на „Аугустус Форум” са недостижими за средния потребител и любител на виното, но не това е случаят с „Аугустус Форум”. Стандартното вино на избата струва € 8, което може би е малко над средното за испанския пазар (на който могат да се открият отлични вина на цени от € 3 до € 6!), но и качеството на виното е на много високо ниво. Най-високият им клас вино, гореспоменатото “Траян”, е на цена от € 16.

Посещението ми в Cellers Avgvstvs Forvm беше освен приятно развлечение и много мотивиращо изживяване. Мисля, че може да служи не само на хората, които искат да се занимават с вино, като пример за това, че желанието и трудолюбието могат да те отведат далеч…

Автор: Господин И (Илия Марков)

Снимки: авторът

5 коментара

Switch to mobile version