Archive for the tag 'Иваново'

юни 24 2011

Обиколка на България (2)

Продължаваме с офроуд обиколката на България заедно с Боян. В първата част минахме от Стара Загора до Мадара, а днес ще поемем през Плиска към Никополис ад Иструм.

Приятно четене:

Обиколка на България

част втора

Плиска, Свещари, Каменово, Басарбово, Иваново, Червен, Никополис Ад Иструм, Идилево

Ден 3:
Добре отпочинали се отправихме към

старопрестолна Плиска

Там, както и на Велики Преслав, орехите се охраняват – за разкопките не знам:

Орехите се охраняват – Плиска

Новият вид петоъгълни кули, които били по-устойчиви на стенобойните машини:

Петоъгълна кула в Плиска

Ето останките от самия град:

Плиска

Там тревата беше по-висока и вероятно имаше повече змии, но се бяха изпокрили защото
времето беше облачно

Pliska, Kaspichan, Bulgaria

Това е една от най-грандиозните постройки които са съществували
в Европа по онова време. За жалост, ако не бяха възстановките никой не би го повярвал.

Плиска

След това потеглихме към

с.Свещари и Свещарската гробница.

Няма снимки от там, но те така или иначе нямаше как да представят това, което ще видите там. Имах чувството, че влизаме в Зона 51 и ще ни покажат някои космически кораб. Гробницата е изключително
запазена и няма възтановки. Разровена е цялата и отгоре е излят бетонен купол в който се
подържа постоянна температура и влажност. Опитахме се и да намерим Демир баба теке, но безуспешно.
Вечерта катуна спря в къмпинг в

с.Каменово

Използвахме апартаментите, тъй като валеше и беше доста хладно.

На къмпинг в Каменово

Не можахме да си намерим мръвки за скара из цялото село тъй като хората там както и по
другите села си ги произвеждат не ги купуват. Намерихме само кюфтета за печене и
имахме една пържола остана от барбекюто в Мадара. Но не подозирахме че имаше още
някой, който точи заби за тази пържола. Ето го разбойника хвант на местопрестъплението:

Все още гладна котка ;)

"Разбойник с пържола" на Тициан

Пържолата на земята не съм успял да я заснема, но можете да проследите погледа на
котарака. Това беше котарака на собственика, който с удоволствие си доизяде после
пържолата.

Ден 4:
На другия ден трябваше да минем през Русе за да видим дунава и да заредим с гориво и
кеш. Следваща ни спирка бе

„Басарбовският скалаен манастир” – единственият действащ скален манастир в България.

Светецът покровител на манастира – Св.Димитрий Басарбов е покровител и на румъската столица – Букурещ и неговата обител има много повече
поклоници от там.

Манастирският комплекс се стопанисва добре. В центъра на двора има чудотворен кладенец с лековита вода, но за нас вода нямаше,защото електрическата помпа
на кладенеца беше развалена. Случайно попаднахме на уредника на манастира и кмет на с.Красен, който много държеше да разкаже всички легенди за манастира на Живка, докато
ние със Слави се мотаехме наоколо. Според легендата тялото на светеца е намерено 3 или
30 г (зависи кой разказва легендата) след неговото изчезване на брега на реката близо до
манастира. Нетленното тяло на светеца е било занесено в родното му с.Басарбово. Но
веднага след като научават за тялото от Румънската патриаршия изискват мощите му.
Легендата разказва, че са сменени три впряга волове преди да успеят да потеглят с тялото,
защото воловете са се връщали веднага щом стигнат края на селото. Въпреки това са
успели да го пренесат до Букурещ.

Басарбовски скален манастир

Следващата забележителност в плана бяха

Ивановските скални манастири.

От тях само един е отворен за посещения, а за другите трябва да се обадите предварително защото
гидовете са кът. Незнайно защо това гениално творение, под опеката на ЮНЕСКО от
1979, отсъства от списъка със 100-те национални туристически обекта. Във вътрешността
му са добре запазени творби на палеологиният ренесанс, с които можем да се гордеем.
Направо изтръпвах като виждах как екскурзовода потропва небрежно върху стенописите с
учителска показалка, докато разказва, че консервирането им е отнело 10 г. Без коментар..
Разбира се по път ни бе и

крепостта „Червен”

Крепост Червен

Ето и снимката на известната 12 м кула послужила за образец при реставрирането на
Балдуиновата кула на Царевец.

Крепост Червен

Този път Слави се престраши да поседне по близо до края на стената, за да снима с.Червен
в краката си.

Село Червен

Има какво да се види там, ако не друго гледката от платото е страхотна. Хубаво е и да има
кой да ти разкаже. Но към 16:00 ч. Нямаше и кой билетите да ни провери. А ние си бяхме
взели дневни билети от Ивановския манастир, които важаха и за крепостта.
Това бе май най-интензивния ден. Последния обект по пътя бе

Никополис Ад Иструм

Пристигнахме там около 18:00 ч. Вратата бе заключена, но мрежата точно до нея е
достатъчно добре потъпкана, можеш и с кола да влезеш. Ако ти трябва някой камък с
фрезки или плоча с надписи от римско време – там е мястото. Не е охранявано и няма
жива душа наоколо. Сигурно вече са изнесени по-ценните неща. Иначе това са останките
от най-големия римски град на Балканския п-ов. Основан е 102 г. Главните пътища с
каналите под тях са все още добре запазени.

Никополис ад Иструм

Денят завърши покрай скарата в с.Идилево, където Слави ни бе домакин.

В село Идилево

Очаквайте продължението

Автор: Боян Бонев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

2 коментара

окт. 23 2009

Поречието на Русенски Лом

Петък следобед е и е време за пътепис от България. Днес наш водач ще бъде Димитър, който ще ни разведе по поречието на река Русенски Лом. Приятно четене:

Поречието на Русенски Лом

Преди две години организирах воден поход по река Русенски лом. Пътешествието се получи много екстремно и вълнуващо, но имаше нещо недовършено. Колкото и прекрасен да беше преходът, движението по реката ни ограничаваше. Минавахме покрай изумителни места, до които обаче нямаше как да стигнем, защото бреговете бяха адски стръмни и на много малко места можеше да се слезе от лодките. Ето защо още тогава си обещахме един ден да се върнем там и да обиколим това, което тогава не успяхме. Сега тази идея е на път да се осъществи, защото за Великден смятаме да сме там. Подготвяйки се за предстоящото пътешествие, сега си припомням някои особености на района, които още предния път ме бяха впечатлили силно.

Река Русенски Лом — последният десен приток на Дунав,

е съставена от водите на Черни и Бели Лом, като общата й дължина няма и 200 км. Трудно ми е да опиша каква радост за сетивата представлява диаметрално противоположния пейзаж на тази река, сравнен с еднообразието на наглед безкрайната Дунавска равнина. Пътувайки от Плевен към Русе, заобиколени от монотонен изглед, ни беше трудно дори да предположим какво вълшебно място се крие сред това поле. След кратко залутване покрай град Две могили внезапно се озовахме в съвършено различен свят, съставен от скали, пещери и невероятни природни форми. На това място реката все още носи името Черни Лом. Макар и наглед малка, през вековете е издълбала смайващи проломи сред жълтеникавите наносни скали и варовиците. По пътя си към Дунав тази река се вие в може би най-причудливите и сложни меандри сред изтощаващи възприятията гледки.

Няма да забравя първият си контакт с уникалния и живописен природен парк Русенски Лом, който започна от подножието на крепостта Червен. Бях чел доста описания за нея, но това, което видях, надмина и най-смелите ми очаквания. Разположени сред величествен пейзаж, значителните останки подсказват, че някога Червен е имал водеща роля в региона. През Средновековието броят на църквите е бил белег за значимостта на един град, а тук те са 13. През Второто българско царство повече са били единствено в старопрестолния град Търново. Благодарение на археологическите разкопки са разкрити феодален замък, обществено-административни и жилищни сгради, крепостни стени, улици. От замъка на местния владетел днес са оцелели само еднометрови основи и личното му водохранилище, на чието дъно се мъдрят две каменни гюлета, вероятно от катапулт. Безспорно обаче двата най-внушителни обекта са митрополитската църква и добре запазената триетажна крепостна кула.

Четете по-нататък>>>

One response so far