Archive for the tag 'зороастрийци'

сеп. 24 2013

През Иран с Опел (8): Мейбод, пустините, Чак-Чак и Харанак

 Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,   минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, а за последно посетихме Изфахан. Днес ще минаме през Мейбод, през иранските пустини, ще посетим зороастрийското светилище Чак-чак и призрачния град Харанак.

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част осма

За Мейбод, пустините, светилището Чак-Чак, зороастризма, християнството и Харанак

 

След Исфахан продължих изучаването на централната част на страната, където в района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни от основните исторически забележителности на Иран.

 

Мейбод

Мейбод е исторически град, с изградени от кирпичени тухли сгради и запазена средновековна атмосфера.

Мейбод

Панорамен поглед от крепостта към града

Панорамен поглед от крепостта към града

Основните забележителности са хилядолетната крепост и вековните сгради на кервансарая, пощенската станция и прохладния дворец.

Крепостта Нарин в Мейбод

е най-старата строителна конструкция от кирпичени тухли в Иран. Първата крепост на това място е от третото хилядолетие преди новата ера, след което тя постоянно е обновявана и разширявана.

Крепостта Нарин в Мейбод

Крепостта Нарин

Крепостта Нарин в Мейбод

 

Кервансарая

е бил място за подслон и отдих на търговските кервани с камили, пренасящи разнообразни стоки. Сега там има експозиция на старинни килими.

 

Кервансарая – Крепостта Нарин в Мейбод, Иран

Кервансарай

Експозиция на старинни килими в реставрирания кервансарай

Експозиция на старинни килими в реставрирания кервансарай

Някогашната

пощенска станция

сега е раставрирана и в нея е разположена музейна експозиция.

Пощенската станция

Пощенската станция

В пощенската станция

В пощенската станция

В съвременния център на Мейбод е разположен голям

мюсюлмански религиозен комплекс,

изграден по времето на династията на Сафавидите.

Мюсюлмански религиозен комплекс

Мюсюлмански религиозен комплекс

Мюсюлмански религиозен комплекс

 

Продължих обиколката си на Иран, ръководейки се от подробния туристически пътеводител на издателство Lonely planet. Препоръчвам на всички мои приятели пътеводителите на това издателство, защото са най-практични за индивидуални туристи, които обикалят забележителностите без екскурзоводи.

 

Пустинни области на Иран

Пътят през централната част на страната към следващите туристически обекти минаваше през обширни пустинни области с лишени от растителност планински хълмове.

 

Пустинни области с голи планински хълмове

Пустинни области с голи планински хълмове

Пустинни области с голи планински хълмове

Пустинни области с голи планински хълмове

С Опел през пустинята

 

Чак-Чак

Чак-чак е най-свещеното място за зороастрийците. Зороастризмът е религията на древна Персия до арабската инвазия.

През първата половина на 7-ми век от новата ера арабските нашественици завладяват страната и налагат мюсюлманството като официална религия. Много зороастрийци бягат в Индия и други държави, а част от тях тайно продължават да изповядват религията си. Според легендата, бягайки от арабите сасанидската принцеса Никбану, заедно със своите придворни, идва в тази отдалечена пустинна местност. Заселват се високо сред скалите, където е осигурена естествената им защита, а в пещерата има достатъчно вода. Тук те успяват да съхранят религията си и свещения зороастрийски огън.

Днес зороастрийците са сравнително малко, а най-голямата им общност е в Индия. Тяхната религия е официално призната в Иран и имат запазени места в Парламента (Меджлис).

Чак-Чак е място за поклонение, където ежегодно в средата на юни хиляди вярващи зороастрийци от Иран, Индия, Афганистан и други страни се стичат в

храма на огъня Пир-е Сабз

Както Божи гроб в Ерусалим е свещено място за нас християните, а Свещената джамия с черния камък Кааба в Мека е светилище за мюсюлманите, така и Чак-Чак с разположения в пещерата храм на огъня Пир-е Сабз е свещеното място на зороастрийците.

 

В подножието на величествената скалиста планина с Чак-Чак

В подножието на величествената скалиста планина с Чак-Чак

Над автомобила ми се виждат сградите за настаняване на поклонниците.  Над сградите, в ляво, е входът на пещерата, която е храм на огъня Пир-е Сабз.

 

Входът на храма на огъня Пир-е Сабз

Входът на храма

 

Изкачването към пещерата с храма на огъня Пир-е Сабз става по 320 стъпала, които свършват под надвесеното вековно дърво. Входът на храма се затваря с две бронзови врати с барелефи на персийски воини с копия, които „охраняват“ свещенния огън.

Зороастрийците са поклонници на бог Ахура Мазда,

който е създал идеалния свят. Според тях злото е привнесено в последствие отвън и ще бъде пречистено с огън, поради което огънят е издигнат в култ в зороастрийската традиция. Съществували са храмове на огъня, където зороастрийците са извършвали своите молитвени ритуали. Тези храмове представлявали каменни олтари, на които горял „вечен огън“. Тайната на „вечния огън“ била, че храмовете се строели върху газови находища и газът от земните недра поддържал пламъка неугасим. Такъв свещен храм днес е пещерата на Чак-Чак, наричана храм на огъня Пир-е Сабз.

В голата скалиста планина се задържа влага, която се стича в пещерата като капеща вода. Пещерните сводове са влажни, по стените се стичат едва забележими струйки вода, а на няколко места водата капе от тавана. В буквален превод „чак“ означава „капене“, откъдето произлиза и името „Чак-чак“ (в превод „Кап-кап“).

Свещеният „Вечен огън“

Свещеният „Вечен огън“

 

 

Храмът на огъня Пир-е Сабз

Храмът на огъня Пир-е Сабз

 

В храма на огъня Пир-е Сабз се влиза без обувки. Поклонниците зороастрийци са с традиционни бели дрехи и бяла шапчица на главата (мъжът на горната снимка, вдясно). Жените традиционно би трябвало да бъдат с бели забрадки.

Пода на светилището е покрит с мрамор, който е плесенясал от постоянната влага. Поставени са съдове, в които се събира капещата от тавана на пещерата „свещена“ вода. Стените са потъмнели от пламъците на постоянно горящия огън.

 

Авторът до „Вечния огън“ в храма

Авторът до „Вечния огън“ в храма

Поглед от входа на храма Пир-е Сабз

Поглед от входа на храма Пир-е Сабз

Крилатото слънце (Фаравахар)

Крилатото слънце (Фаравахар)

 

Един от най-известните символи на зороастризма е Крилатото слънце (Фаравахар). Може да се направи аналогия между крилата на Фаравахар и емблемите на петлиците на пилотите в много държави. Вероятно намираме отговора на въпроса за произхода на авиаторските емблеми.

 

Зороастризъм и християнство

Считам, че нашата християнска религия е възприела отделни елементи от персийската религия Зороастризъм, която също е монотеистична. Това е естествено, тъй като от Историята на религиите знаем, че всяка нова религия се е развила върху основите на предишни религиозни вярвания. Хората са възприемали по-лесно новите религиозни учения, свързвайки ги с познати образи и символи от досегашните. Така и християнството, възникнало в земите на днешен Израел, заимства много елементи от съседните му по-стари религии: Зороастрийската на изток, Египетската на запад, Гръцката и Римската на север. От зороастризма е възприет монотеизма, т.е. наличието на един бог, доразвит после в триединството на Отец, Син и Свети дух. Пак оттам е привнесен елемента на „съдене“ на хората след смъртта им и изпращането им в Рая или Ада. От религията на древните египтяни, например, е възприет образа на „Богородица с Младенеца“, копирайки изображенията на египетската богиня „Изида със сина си Хор“. Образът на нашия християнски Бог Отец (Господ) копира образите на най-разпространените към онзи момент богове: гръцкия Зевс и римския Юпитер. По-този начин психологическият преход при първите християни от изображенията на Зевс и Юпитер към изображението на Бог Отец (Господ) става доста по-лесен.

Някои наши учени твърдят, че с иранците/персите имаме много общи неща по отношение на произхода и културата. Като турист не забелязах никаква взаимна връзка в каквото и да било отношение. Считам, че тези български учени, които пишат за общ произход, общи културно-исторически източници и т.н. имат за цел само да си оправдаят командировъчните разходи при обиколките си из Иран.

Според мен, има само връзка по отношение на обмяната на културни и материални ценностни елементи, при това ние сме заимствали от персите. Например, имаме отделни общи думи, които от персийския език са преминали в турския, а оттам и в българския. Персийската кухня оказва влияние върху арабската и турската, откъдето пък рецептите за някои ястия и сладкиши се предават и в българската кухня. Изображения върху съдове (персийската Марликска чаша, например) са възприети от Траките. Разпространените в древна Персия скални барелефи на конник, който пронизва с копието си лъв, намират интерпретация в Мадарския конник у нас.

 

Мои снимки на Персийски барелефи на конник с куче, пронизващ лъв

Мои снимки на Персийски барелефи на конник с куче, пронизващ лъв

Мои снимки на Персийски барелефи на конник с куче, пронизващ лъв

Персийски барелефи на конник с куче, пронизващ лъв

Мадарски конник - България

Мадарски конник – България

 

Според иранските историци Мадарският конник в България е „наследник“ на аналогичните персийски барелефи, а не на Тракийските конници, както смятат повечето български учени. Основание за това им дава наличието на стреме при конника от Мадара, каквото в антична Европа и при траките не е познато, докато при персите го има.

Haranak, Иран

Харанак

Призрачният Харанак е на едно хилядолетие, а на това място е имало селище още преди 4000 години. Къщите са изграждани от кирпичени тухли и измазвани с глина. От десетилетия там не живее никой, жилищата се рушат, а по тесните улички се разхождат само туристите. Сравнително добре е запазена джамията от 17-ти век.

Най-голямата атракция е клатещото се минаре на джамията,

чиято гъвкава конструкция му позволява да се люлее без да се срутва. Районът около селището е истински оазис на фона на голите планини в съседство. В долината е запазен древния аквадукт, построен за напояване на околните ниви и градини.

Крайните сгради приличат на полуразрушен замък от глина

Крайните сгради приличат на полуразрушен замък от глина

Поглед към долината с акведукта

Поглед към долината с акведукта

Ходенето по покривите на полуразрушените сгради е приятно, но и опасно.

По покривите на полуразрушените сгради

По покривите на полуразрушените сгради

По покривите на полуразрушените сгради

По покривите на полуразрушените сгради

По улиците на призрачния град

По улиците на призрачния град

По улиците на призрачния град

По улиците на призрачния град

 

 

При минарето

един младеж ми предложи да ме изкачи на върха, срещу заплащане естествено. Разбира се, че приех без колебание. Той отключи малка вратичка и по тесните спираловидно извиващи се стълби, триейки се в стените, стигнахме най-горе. Младежът попита дали искам да ме полюлее и без да се замислям отговорих утвърдително.

Той застана изправен на върха (там диаметърът на отвора е около един метър) и започна да клати минарето. То се залюля с доста голямо отклонение от оста, а пък аз се стреснах и изплаших. Виждайки това, младежът спря с клатенето и ми обясни, че минарето е на близо 4 века и е устояло на поривите на вятъра и на земетресения. Много туристи е люлял на него и досега не се е срутило. Помислих си, че все от нещо ще се мре и му казах да продължи да клати. Стана ми приятно и дори се радвах като малко дете докато се люлеех на върха на минарето високо над порутения град.

 

 

 

Клатещото се минаре

Клатещото се минаре

На минарето

На минарето

 

 

Очаквайте продължението

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран– на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе:)

5 коментара

авг. 31 2011

Иран 2011 – една „малка“ разходка (3): От Шираз до Язд

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Иран. Започнахме с пътя през Турция, а за последно минахме през древния Персеполис. Днес от Шираз ще стигнем до Язд

Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част втора

 От Шираз до Язд

02.05.2011г.

Shiraz (Шираз)

се оказа един наистина спокоен град, но вечер улиците се превръщаха в незаконен пазар за всякакъв вид стоки. Нямаше място къде да се стъпи. Сутринта всичко това беше изчезнало. Натоварихме багажите и потеглихме към една от най-големите забележителност тук –

цитаделата на Карим хан.

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

Карим хан е бил владетел на Иран в периода 1750-1779. Първоначално цитаделата е служила само като жилище на Карим хан, по късно е била използвана като затвор и сега е изцяло музей.

 

Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

цитаделата на Карим хан – Шираз, Иран

Много запазено място, добре и интересно реставрирано и отново с невероятен вътрешен двор. Обиколихме доста докато разгледаме, след което си тръгнахме от Шираз. Поехме по пътя към

Yazd,

където беше следващата ни спирка. Отначало пътувахме по вече познатите магистрали, тъй като трябваше да се върнем малко назад, след което се отбихме от главните пътища и навлязохме в пустинята.

Из пустинята, Иран

На мотор из Иран – пустинята

Странно беше усещането, тъй като за първи път бях в пустиня, която е с надморска височина 2500м. Навлизайки в планините отново пътя минаваше през красиви малки градове и последваха хубави проходи със завои.

На мотор из Иран – пустинята

На мотор из Иран – пустинята

На мотор из Иран – пустинята

Движението не беше много натоварено и се караше спокойно. Стигнахме в Yazd около 18.00 часа. Намерихме хотел сравнително бързо като обикаляхме улиците. Тук имахме невероятен късмет, тъй като хотелът беше в

старата част на града

и всъщност представляваше стара постройка, която е била къща на богаташ и сега превърната в хотел.

На мотор из Иран – Язд

Много интересно място и тъй като искахме да разгледаме всичко тук, решихме да останем два дни. Едно от момчетата в хотела ни предложи на следващия ден да ни разведе и да ни покаже забележителностите на града. Оставаше ни само да се отдадем на почивка и да опитаме от местната традиционна кухня.

[geo-mashup_location_info]

 

03.05.2011г. – Предстоеше ни цял ден в

Yazd.  Градът-оазис

е разположен навътре в пустинята и преди време е бил важна спирка по Пътя на коприната. Тук най интересното са глинените къщи и религиозните паметници. Закусихме в прекрасния хотел и вече бяхме готови за разходката.

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Решихме да обикаляме пеша и с такси, за да избегнем карането в натоварения трафик. Тръгнахме по оживените улици на Язд.

Язд (Yazd), Иран

Първата ни спирка беше

музей на водата.

Нещо, което тук не би ми направило впечатление, но за град като Язд тази част от историята е много важна, тъй като ясно показва как се е събирала вода насред пустинята, какви канали са копали, в какви подземни резервоари са съхранявали вода.

Музей на водата – Язд (Yazd), Иран

Музей на водата – Язд (Yazd), Иран

Другото интересно нещо в Язд са кулите за отвеждане на въздух в помещенията. Всяка къща има такава кула, ориентирана спрямо постоянната посока на вятъра и отвежда по естествен начин въздуха в помещенията. В едно такова помещение точно под кулата човек има усещането, че е под климатик.

 

Кула за въждух (вентилация) – Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Язд е един от най-религиозните градове на Иран и се счита за

център на зороастрийската религия,

където всъщност се е зародила. Следващите ни спирки бяха на места свързани с тази религия. Първо посетихме

зороастрийския храм на огъня Аташкаде.

Храмът е нов и отгоре естествено е Фаравахар – крилатото слънце, символ на зороастризма.

 

зороастрийския храм на огъня Аташкаде – Язд (Yazd), Иран

зороастрийския храм на огъня Аташкаде – Язд (Yazd), Иран

зороастрийския храм на огъня Аташкаде – Язд (Yazd), Иран

 

Свещеният вечен огън, който се вижда зад стъкло в храма, според зороастрийците гори без прекъсване от 470 г. от н.е., като е преместен от първоначалното място на възникването си през 1940 г. Преди ислямските завоювания (633-656 г.), Зороастрианизмът е бил официалната религия на Персийската империя. За основател на зороастризма се счита пророка Зороастър /Заратустра/. Няма да се впускам в подробности за тази религия, тъй като има достатъчно информация за нея. При нашата обиколка разбрахме, че

в момента в Язд много хора още изповядват зороастризма.

Допреди 3 години са били наложени строги правила за отношение към тях. Местните, изповядващи исляма дори са си миели ръцете след като са здрависали зороастриец и други такива, според мен глупави неща. В момента вече е много по-толерантно отношението. След храма се отправихме извън града към едно от най-интересните места в Язд – кулите на мълчанието. Те са свързани отново с религията на зороастрийците. Точни извън Язд е запазено древно зороастрийско селище, което в момента се реставрира. В селото се виждат древните постройки и резервоар за вода с две кули, които отвеждат пресен въздух, с който увеличава влажността и по-бавно се изпарява водата.

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

На високо над селото са разположени две от кулите на мълчанието.

зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Според вярванията на зороастрийците телата на мъртвите замърсявали всичко, дори и огъня и по тази причина не били изгаряни, а отнасяни в тези кули. Каменната кула е с плосък покрив, който по краищата си бил малко по-висок от централната част. Покривът бил разделен на три концентрични кръга. Телата на мъжете се поставяли във външния кръг, на жените вътре във втория кръг, а на децата в най-вътрешния. Когато тялото се разложело от слънчевата светлина и било изядено от лешояди костите, които оставали били събирани в голяма и дълбока дупка в центъра на кулата, където се разграждали. Този ритуал е преустановен едва преди около 50-60 години.

 

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Кули за зороастрийските мъртви – зороастрийско селище край Язд (Yazd), Иран

Доста усилия ни отне да се изкачим, но определено си заслужаваше. Гледката към Язд беше впечатляваща, а и може да се добие представа за новото строителство и мащабите му.

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

След тази разходка се върнахме малко да починем в хотела, да оправим фара на мотора на Митака и около 16.00 часа отново поехме на обиколка.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Сега предстоеше да разгледаме старата част на града с прекрасните къщи от глина и глинени тухли.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Улиците са много тесни, някои водят до малки площадчета с най – различни фонтани или детски забавления.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Пълно е с всякакви магазинчета, работилници и фурни за традиционния хляб. Много интересни улички обиколихме.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

Пекарна – Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Язд (Yazd), Иран

Посетихме и

„Петъчната джамия”,

която е джамията с най-високи минарета в Иран и украсена със сини плочки.

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Петъчната джамия – Язд (Yazd), Иран

Вече по тъмно обиколката ни приключи при фасадата на бившата джамия „Амир Чакмак”.

джамия „Амир Чакмак” – Язд (Yazd), Иран

джамия „Амир Чакмак” – Язд (Yazd), Иран

джамия „Амир Чакмак” – Язд (Yazd), Иран

Тук опитахме и истински шейкове в местно заведение.

На мотор из Иран – Язд (Yazd), Иран

 

Така завърши и този ден. Доста изморителен, но пълен с толкова много впечатления и история, че вече имах чувството, че съм видял всичко в Иран. Прибрахме се към хотела за да приготвим багажа, защото утре продължавахме по маршрута ни. Бяхме решили, че е време на Каспийско море, колкото и далеч да се намирахме все още.

Следва…

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Иран – на картата:

4 коментара

Switch to mobile version