Днес отново ще отскочим до Китай с помощта на Искра. Приятно четене:

Отново за Китай

В големия плетен кош гъмжи от змии- тънки, по-дебели, не мога да преценя колко са дълги, защото са се сплели една в друга. Но все едно — изглеждат потресаващо. На всичкото отгоре миришат ужасно. И това — в предверието на нелош ресторант в 10-милионния китайски град Гуанджоу. Тръпки ме побиват. Веднъж в Сингапур, докато се усетя, ми метнаха една огромна, поне 3 метра, змия на врата, за да ме снимат, съответно срещу 10 долара. Само дето не припаднах тогава, дори не успях да извикам, толкова се уплаших.

А сега тук трябва да ям змия.

Не че някой ме насилва за това, сама съм си решила. От пет дни съм в Китай и съм го премислила. Обичам екстремните изживявания, адреналинът ме кара да се чувствам на върха. Летях с балон над горите в Южна Каролина, потопих се с подводница в Карибско море, участвах в истинско сафари в Южна Африка, правих трекинг с ламата Джъстин из планините в щата Върмонт, държах в прегръдките си крокодил и лъвче в Африка, два пъти слагах буквално на карта живота си, летейки със стар боен самолет от войната над Плевен, пилотирах (е, държах щурвала) на Ту 154, дори пуснах колесника преди кацане в Коломбо, ядох жива риба в Япония, а за ужас на близките ми опитах и рибата фуго, която, ако не е почистена по специален начин, е смъртоносно отровна. Слаломирах с 8-местен самолет като играчка между скалите на големия канъон до Лас Вегас и какво ли още не… Е, какво, на Китай ли да се дам?

Tags: Гуанджоу, Гуилин, змия, Китай