Archive for the tag 'Западни Балкани'

авг. 05 2009

Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (3): През Босна и Херцеговина

Днес ще завършим пътуването на Георги из Западните Балкани. Бяхме с него в Албания, Черна гора и Хърватска – на ред днес е Босна и Херцеговина. Приятно четене:

Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани

част трета

През Босна и Херцеговина

Бяхме решили предишният ден, докато пиехме бира , да поспим малко повече , тъй като пътя взе да ни идва в повече от очакваното, за това станахме в 7 ч, за 8 ч. бяхме поръчали закуската. Събрах багажа и всички зарядни , разхвърляни по стаята, но забравих да снимам един контакт, разположен много интересно , на около 2.50 м . над пода , вероятно се ползва само от гостуващи звезди на NBA . В салона домакинът вече беше наредил закуската – всичко беше чудесно – кафе, сокове, мляко , сладко, саламчета, яйце… . Имаше голяма панорамна тераса с чудесна гледка ,

очертаваше се поредният слънчев ден, слънцето беше доста високо. Хапнахме , облякохме се и потеглихме , след кратка борба с гаражните врати…

Четете по-нататък>>>

No responses yet

юли 17 2009

Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (1): Албания

Отдавна не бяхме се качвали моторетките:-) Днес Георги ще ни вземе с него да се повозим из Албания, Черна гора и Хърватска. Приятно четене и ce дръжте здраво:

Из Западните Балкани на мотор

Телефонът ме събуди в 5 часа, няколко секунди по късно чух и от съседната стая алармата на Фори.

Датата беше 3 май 2009 г, намирахме се в дома му, село близо до столицата (може би и част от нея, не знам), и се канехме да тръгнем на (не особено) планирано пътешествие по Западните Балкани. За тази цел имахме задгранични паспорти, мотори, зелена карта, малко време, малко джобни пари и огромно желание. По принцип нашия вид пътуване си го определих в собствена категория — speed tourism — което ще рече, че се набляга на каране на големи дистанции, с малко спирания, и за разглеждане на всичко което си заслужава по пътя.

Облякох се и слязох долу, направих си закуска и кафе, и понеже нямаше признаци на движение, звъннах — не беше чул алармата. По принцип трябваше да пътуваме 4 ма, в крайна сметка останахме двама.

Толкова рано нямаше трафик и в 6 часа вече излизахме с моторите, екипирани и готови за път,от гаража, в центъра на София.

Пътят за граничния пункт при Стрезимировци минаваше през Божурище, после се отклоняваше през селата, посока Трън. Бегло мярнах табелка с ждрелто на река Ерма, помня го от учебниците, но не видях нищо, може би защото бях умрял от студ. Едно табло преди Трън сочеше че температурата че е 3 градуса, на там стана и по студено. Тъкмо предишния ден се чудех що за екстра са отопляемите ръкохватки на мотора на Фори, и за какво ли биха могли да служат реално — е, сега разбрах, пръстите ми буквално бяха посинели от студ, едва успях да заредя, когато спряхме.

На граничния пункт беше почти пусто, и от двете страни, предизвикахме вял интерес с появата си и добронамерени усмивки. Пътят оттатък границата е много живописен, и пуст, неусетно стигнахме до високопланинското езеро Власина, и спряхме малко да се пораздвижим и снимаме. Тук стартера ми залепна и се наложи да свалям клемата на минуса, хвърляйки ме в размисли за състоянието на мотора — бях го регистрирал 2 дена преди това, и единственото ми возене беше фактически това до Сф.

Тръгване рано от София — към 6 часа, адски студ, около Трън беше 2—3 градуса, граничния пункт пуст, спряхме на високопланинското езеро Власина:

Потеглихме отново, малко след това пътя почти изчезна, и се превърна в макадам, до включването му в пътя за Македония след Сурдулица. От тук вече се придвижвахме по бързо, доста усилено се строи магистрала, за свързване с македонската ѝ главният път за Атина, май участъка към Калотина не го броят за атрактивен, и може би са прави, то ще си е магистрала към нищото, като знам околовръстното от кога го разширяват, камо ли магистрала да направим.Четете по-нататък>>>

6 коментара