Archive for the tag 'Заир'

юли 11 2012

Африкански перли

Днес Домосед ще ни  води до няколко от най-забележителните места в Африка. В края ще разкаже и за градовете, които могат да служат като база за посещението на вулкана Нираронго в Конго, планинските горили в Руанда, Ламу в Кения.

Приятно четене:

Африкански перли

вулканът Нираронго в Конго, планинските горили в Руанда, Ламу в Кения и Капското растително царство

Вулкан Нирагонго, Конго

 

 

Когато нямаш много време да обикаляш Африка, но пък имаш достатъчно информация и натрупан опит, подхождаш избирателно. Избираш перлите! Ето четири от тях, които биха могли да се вместят в една програма от три декемврийски седмици, в която гражданската авиация играе основна роля. И четирите заслужават повече образи, отколкото думи, затова и тази сводка не би трябвало да излезе многословна. Освен, ако не се отплесна на избистря и политиката.

Перла 1:

Вулканът Нирагонго

Срам ме е да си призная, че за 10 години в Африка не бях чувал нищо за този вулкан. И добре, че беше Сашо Шинков (същият – фотофорумец Жбъц) да свирне да го качваме. Работата е там, че и много други хора не го знаят, а и тези които го знаят, не смеят да припарят до него. Защото е в Конго*. А Конго е успяло някак си да си създаде лоша репутация сред световното туристическото братство, без представителна извадка от въпросното братство да може да се похвали със собствени наблюдения. Отделно, че и да припариш до Конго, не е сигурно, че ще те пуснат и до вулкана. Години наред националният парк е бил затворен под страх от най-различни евентуалности.

Вулкан Нирагонго, Конго

 

Даже и сега, декември 2011, когато имахме шанс да се качим свободно до ръба на кратера, до съседния вулкан Нямурагира не ни пуснаха. И не защото си играeше на изригване. Ние точно това търсехме и знаехме, че има удобни наблюдателници на безопасно разстояние. Но в гората имало или нямало някакви същества, с които било или не било препоръчително да се срещаме, даже и да сме си платили екотаксата на входа – не то шимпанзета, не то горили, не то герили. Екотаксата или разрешителното да се изкачим е трицифрена в долари даже за една вечер, но и за миг не съжалихме, че останахме на ръба на кратера цели три. За подслон служат няколко двуместни „кучешки къщички“, които са се закрепили някак си на стръмнината и са оставили място за още две-три палатки.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

 

 

Не мога ди си представя, ако тоя вулкан се беше оказал в Щатите или Европа, или даже в някоя от съседните по-отворени за туристи африкански страни, как биха се справили властите с полагащия му се интерес. Ръбът е тесен. Като пиринско конче. Не можеш да обиколиш кратера без, най-малкото, алпинистки осигуровки. А не можеш просто да се качиш сутринта (3470 м) и да слезеш следобед. Тоест – може, но няма смисъл. Трябва да останеш поне една нощ. А ако се случи облачно и мъгливо – поне още една. А и повече. Хипнотичното въздействие на врящото езеро лава започва със здрачаване и те държи с часове просто заковал поглед (и фотоапарат, ако имаш под ръка, най-добре със статив) в … Геената. Говорим си за глобално затопляне, климатични промени и колко голямо и в много отношения необратимо влияние можело да окаже човечеството върху земната природа. С глупостта си, самонадеяността си или просто с присъствието си. И после заставаме на ръба на Нирагонго и изведнъж усещаме, че самочувствието ни е твърде преувеличено. Това, дето ври там долу в кратера, ни най-малко не ни е подвластно. Когато намери за добре ще изригне, най-вероятно през процепи в склоновете, а не през кратера и ще изравни със земята града в подножието си. Гома. За последен път го е правил 2002-ра.

Вулкан Нирагонго, Конго

Вулкан Нирагонго, Конго

Вулкан Нирагонго, Конго

Вулкан Нирагонго, Конго

А освен че не ни е подвластен, светът не и чак толкова голям, колкото си представяме, че е.

 

На заслона с кучешките колибки застигнахме трима италиански вулканолози, заети с изследвания. Те даже имаха смелостта (и разрешителното) да се пускат на стометрови рапели до втората тераса в кратера. Качих няколко снимки и тримата бяха разпознати поименно от живеещия в Мексико баща на един приятел от Куинсланд, Австралия. Мдааа …

Перла 2:

Планински горили

Планински горили, Руанда

 

Обитават района с вулканите, който е споделен между три отделни държави, благодарение на галантното остроумие на европейските съставители на карти от Епохата на Рязането на Африканската баница (краят на XIX век). Зоната е на теория

национален парк и в трите държави – Конго, Руанда и Уганда.

В случая избрахме по-утъпканите пътеки на

Руанда

Туристическата индустрия е възкръснала няколко години след геноцидския хаос и се е развила до добре смазана машина. С високи цени и строги правила, така че и горилите да оцелеят без нито да се опитомят, нито да се отчуждят от хората, и чуждениците да си нащракат снимките, и местните хора да осъзнаят, че горилите са дар божи, но не под формата на печено месо.

Фигурата – икона – в съхраняването на планинската горила като животински вид е Даян Фосет, американска зооложка, едновременно изследвала ги и защитавала ги от бракониерите до смъртта си (от удар с традиционното за Руанда оръжие мачете) през 1985-та. В наши дни всички горили в парка са познати на рейнджърите поименно (президентът на страната именува бебетата на кръщелна церемония веднъж годишно) и понякога в крайни случаи им се предоставят безплатни медицински услуги. Това може да се разглежда като намеса във вътрешните работи на природата, рядко допустима за по-способни да оцелеят сами в условията на XXI век видове (антилопи, лъвове, слонове, крокодили), но залогът е голям – и за биоразнообразието, и за хората. А и никой друг вид не страда директно от протекционистката политика на човека към най-близките му роднини.

Квотите за посещения са строго ограничени, а също и времето на деня

Приемният час е между 10 и 12 сутринта, като всички записали се туристи се събират на кафенце в офиса на парка за разпределение по групички от 6 – 8 души. Разпределението ужким става по нивото на фитнес на хората, но по-голямо значение има колко им е проходима колата. Нашето бусче не беше даже 4×4 и затова ни се падна сравнително лесно достъпна откъм границата на парка семейна група горили. Което беше своего рода късмет, защото това беше групата на един много големият мъжкар, успяващ да поддържа без предизвикателство харем от 4 съпруги и 17 деца. Едното – съвсем малко и любопитно. Още не кръстено.

Планински горили, Руанда

 

В самата планина пътеките са утъпкани само условно, а горилите не са и длъжни да се съобразяват с тях. Нашите си бяха утъпкали гнездото сутринта и мързеливо си се въргаляха в него. Следотърсачите (повечето бивши бракониери) го бяха открили и оповестили горе-долу как да стигнем до там по радиото.

Като придвижването всъщност беше от долу към горе по един стръмна, но затова пък хлъзгава урвичка, виеща се между кореняците на непреценимо колко високите дървета. Безпокойството, че една от прилепилите се към групичката ни три американки няма да може да изпълзи, а покрай нея и цялото начинание ще пропадне (групичката не подлежи на разцепване), беше съвсем реално. Наложи се водачът да използва ръчна подемна сила, комбинирана с някакво заклинание като на Патиланчо към баба Цоцолана, за да се доберем до гнездото. Мъжкарят с посребрелия косъм ни хареса и добави към туристическия продукт безплатно допълнително развлечение – игра на криеница и гоненица с елементи на мистика и съспенс в условия на тежък екваториален дъжд. Остави ни половин час за снимки, а втория половин час, точно като се отвори небето и рукна, ни поведе заедно с домочадието си в най-гъсталачестите дебри и усои на територията на националния парк. Да ни остане като приятен послевкус удовлетворението, че същинско приключение е било да ги зърнеш. Званието „заслужил приключенец“ се удостоверява от администрацията на парка с грамота на френски или английски (или японски от следващата версия) с подпис и печат.

Перла 3:

Ламу

Кения

Ламу, Кения

Ламу е градче на Индийския океан

в отсечката от крайбрежието суахили, паднала се на държавата Кения. Културно, исторически и лингвистично крайбрежието суахили се простира от Африканския рог до Мозамбик. Но е трудно е да се обясни какво точно е суахили. Освен език, който е разбираем език и във вътрешността на страната, та чак и в Руанда, а за цяла съседна Танзания е официалният език. Не е нация, не е държава, нито е било някога. Не е етнос, не е раса, не е религия, нито е ограничено в рамките на една религия. Но точно в Кения суахили има известен расово-етнически и религиозен смисъл. Папата може и да чете на Великден Urbi et Orbi на суахили, но в Кения стереотипният суахили е мюсюлманин с метиски черти, живеещ на морето. И занимаващ се от векове с морска търговия. С ветроходни гемии от първи род.

Лодка – Ламу, Кения

 

Но търговията не върви.

Пазар – Ламу, Кения

 

Още по-малко – туризмът. Оплаква се Саади, докато ни пече и валя в подправки прясно уловената риба на лодката. Че туризма го няма никакъв, знаехме. Откакто една нощ през октомври пирати отвлякоха французойката от собствената ѝ къща на брега …

 

Вила на океана – Ламу, Кения

… и я оставиха да умре без лекарствата си в Сомалия, малко европейци се осмеляват да припарят. А е жалко, защото

Ламу е много симпатично местенце и заслужава морална подкрепа да се съхрани

Европейците, които в по-добри времена са идвали тук на море, са били смесица от сезонни летовници и виладжии. Вилите им са предимно реставрирани стари конаци, някои на три и четири ката, които са част от чара на градчето. Но сега и виладжиите ги няма. И ние с Р., с която сме се застигнали в Найроби от различни африкански посоки, освен с „частна“ гемия разполагаме с цял един такъв безупречно поддържан конак и всички благини на топлото море сами за себе си.

Вила на океана – Ламу, Кения

южни плодове

Индийски океан – Ламу, Кения

 

И цялото стъргало – тясна уличка с дюкянчета, по която две магарета трудно се разминават!

За французойката и пиратите знаех, но за интригите около

Восточный вопрос на XXI век (в случая Източно-Африканския въпрос)

не бях запознат с подробностите. Залогът е голям. От една страна Кения планира да построи огромен карго терминал точно тук. А именно – оттатък остров Мандла в залива Киунга, който иначе се води природен парк. Хем да се вдигнел стандартът на района и спечелело доверието на метисите сухаили, хем да се отворел коридор към изолираната във вътрешността на континента нова петролна държава Южен Судан. Обаче отвъд границата с пиратските територии на де-факто несъществуващата държава Сомалия от край време функционира пристанището Кисмайо, което е толкова безмитно, че обезсмисля всякаква лоялна конкуренция.

Лаф-мохабетът на чичовците в кафенето на местния хаджи Ахил

се върти около перспективата Кисмайо да се разруши с военноморска сила. Ето, флагманският катер на военноморския флот е акостирал в пристанището! (Онова, което има силует на замък на острова, е вилата на един италианец)

Индийски океан – Ламу, Кения

 

Ама за война трябва повод. Този с французойката дали е добър? И дали поредният военен конфликт, бил той и с победен край, ще подобри живота в Ламу. Във всеки случай надали ще върне летовниците и виладжиите. Но дали някой вече разчита на тях? Май вече са ги прежалили. Ето, даже Саади, който си обича и гемиите за разходка, и пустеещото сърф-училище, е готов да ги зареже при първа отворила се от новото пристанище възможност. Станало им е ясно, че туристопроводите са далече по-ненадеждна инвестиция от петролопроводите, щом могат да пресъхнат от един едничък инцидент и то с възрастен човек в инвалидна количка, който и без друго не би оцелял сам.

Страшното е, че тая рецепта е приложима навсякъде на света. Даже и в Черно море. Да обърнеш общественото мнение срещу природата и туризма, за да си прокараш петролопроводите е от лесно по-лесно.

Вила на океана – Ламу, Кения

Перла 4:

Капското растително царство

В Западнокапската провинция на Южна Африка,

покриваща цялото царство на растителността фейнбос (фин храсталак, афр.), нов карго терминал не се планира (Съществуващите носят достатъчно голям риск за замърсяване със суров петрол например, но пък в страната си има и функционираща служба/баня за изкъпване на цъмбуркали се в нефтено петно пингвини). Девствената природа в резервата Де Хоп, източно от Иглен нос, се беше пременила съвсем като за празник. Предполагамо – от ревност да не изпадне от групата на перлите. Във всеки случай стабилно тихо и слънчево време за неколкодневен пешеходен преход сред многоцветната феерия на цъфналия фейнбос още през декември е голяма рядкост.

Цвете – Западнокапска провинция, Южна Африка

Цвете – Западнокапска провинция, Южна АфрикаЦвете – Западнокапска провинция, Южна Африка

И малко за градовете по пътя към перлите:

Кигали

Кигали, Руанда

Кигали, столицата на Руанда,

е удобен изходен пункт. В бара на Hotel des Mille Collines. От поклоннически съображения. Защото e неделя и басейнът работи. Както е писано в „Една неделя край басейна в Кигали“ от Жил Куртеманш. За трагичните събития от април 1994 и героите, успели да спасят поне тези, които са намерили убежище в този хотел (който в друга екранна интерпретация на същата история се явява като Hotel Rwanda). И барът работи за по една биричка Mutzig за сгряване преди ритуалното потапяне.

Водата е учудващо хладна предвид близостта до Екватора! Градът по неделно му пустее и единственото друго отворено е музеят на геноцида. В музея има гаднички нецензурирани снимки от дните на касапницата и ако не си чел и следил историята от други автори, е достатъчно информативен, за да ти я разкаже. От гледната точка на текущата власт. Особено в коментарите за ролята на Франция и ООН. Обяснено е за тутсите и хутутата от изобретяването им от белгийците, до елиминирането им като расови, етнически, кастови или социални категории в наше време. Има и зала на солидарността с други държави, страдали от геноцид. Армения примерно. По ирония на политиката, точно по тая тема са на едно мнение с Франция, че да се налагат исторически оценки със закон е напълно нормална демократична практика. От картата научавам как е Грузия на руандийската версия на езика суахили – Jeworujiya.

Шашнат съм от Кигали – все едно град от Първия свят.

При това изблизано чист. Всичко около тебе сякаш се оглежда в недоумение – как точно на нас можа да ни се случи тоя геноцид. Както аржентинците недоумяваха за ексцесиите на своята хунта през 70-те. Тия нормални добре облечени хора, работещи в чисти светли офиси, пазаруващи по молове, хапващи дизайнерсйки сандвичи и посръбващи капучино в еспресо барове, възможно ли е по-малко от едно поколение в миналото да са се избивали един друг с мачетета край импровизирани улични барикади? Но факт е, че тоя геноцид ще остане най-важното определящо националната идентичност събитие в историята на руандийската нация. Коментираме дали е само от наливаните потоци помощи на Гузната съвест на Запада след геноцида. Но Западът няма славата за чак такъв алтруизъм.

Руанда няма ресурси

Но има претенции за некорумпирано и ефективно управление. И на теория работеща демокрация. При която властта не се е сменяла вече 17 годни. Впрочем в демократична Южна Африка – също. Дали тази комбинация е достатъчна да се изгради една Швейцария в Африка, която да стане основен континентален финансов хъб. Една от политиките в това отношение е да изхвърлят френския в полза на английския език. Постепенно, но целенасочено. Не можеш да отучиш старите от езика, на който са се образовали, но да научиш младите на друг става лесно. Едно, че Президент-Визионерът Кагаме си има отколе зъб на големия брат в Париж заради ролята му преди, по и след ония събития. И второ, че Руанда предпочита да се приобщи към по-развитите си англофонски съседи от изток, нежели с хаотично франкофонско Конго от запад, с което ги е свързала иронията на колониалната история и някакви Велики войни в Европа в началото на XX век, които за африканците са нямали никакво отношение.

Но май ще им трябва да понаучат и китайски. Китайците играят ролята на основен доларовносител. Не знам колко руандийци вече са си патили от китаец началник обаче. Има шансове да проплачат за добродушните европейски колонизатори, като им дойде на главата. Пътища китайците им строят безупречно. За една година – повече отколкото Бойко Борисов може да предаде за два мандата. При това асфалтът трае доказано повече от един тропически сезон. И всички мотоциклетисти носят каски. А, когато са такси, осигуряват каска и за пътника.

Месарница – Кигали, Руанда

Гома

Конго*

е всичко това, което Руанда не е. На никого и през ум не му хрумва да кара мотор с каска, притежанието на найлонова торбичка не е подсъдно, асфалтираните пътища са дефицит, корупцията се чувства у дома си, а се говори, че избягалите от Кагаме руандийски хутувски чети – също.

Гома е двумилионен град на брега на езерото Киву,

затрит преди 9 години от точно този вулкан, който бяхме тръгнали да изкачваме. Възродил се е хаотично, като къщички и дюкяни са изникнали направо върху постилката от застинала лава. Постоянно работи сеизмологична наблюдателница, която прави измервания на геотермалната активност. И би вдигнала тревога, ако показателите почнат да проявяват ексцентричност. Друг е въпросът, ако се стигне до тревога, дали властите имат план какво точно да направят.

Гома, ДР Конго (Заир)

Освен икономически център на източната половина на държавата, Гома е и главна регионална база на сини каски с индийски, руски, южноафрикански и най-различни други пагони. За по-интересно

случваме на общи избори. Оспорвани!

Конгоанската теория и практика познават само един метод за оспорване на избори – с огнестрелно оръжие. По стечение на обстоятелствата обаче, седящият президент Кабила, претендиращ, че си ги е спечелил честно и демократично, произлиза точно от източната, говореща суахили, част на страната. Та оспорването се провежда в западаната и сме лишени от възможността да предадем сведения от първа ръка.

Паметник на Чукудуто (Тротинетката) – Гома, ДР Конго (Заир)

 

Чукудуто (тротинетка от най-тежка категория)

и товарният самолет делят пазара на транспортни услуги. Градската управа е предпочела да отдаде почит на чукудуто, издигайки му грандиозен паметник на кръговището пред централна поща. В която срещу $2, можеш да направиш експеримент да пуснеш картичка до извън Африка. Половин година по-късно не се е получило потвърждение за получване.

Гома, ДР Конго (Заир)

Найроби

Кения

Найроби, Кения

За Найроби е ставало дума и преди.

Този път, вече настроен на вълна насилие, геноцид и пиратство, размотавайки се из центъра, краката сами ме отведоха в

мемориала на дебюта на Осама бин Ладен

на световната терористическа сцена. Когато на 7 август 1998 взривиха бомба пред американското посолство, от която пострадаха шепа американци и няколко хиляди кенийци. По-стечение на обстоятелствата инцидентът започнал с престрелка, която привлякла сеирджии и на улицата, и по прозорците на съседната висока сграда, и точно те паднали жертва. А срутената сграда не е посолството!

Мемориал на жертвите от атентата в Найроби през 1998г, Кения

 

Май се отплеснах и избистрих политиката …

Честита Нова година!

Гущер – Западнокапска провинция, Южна Африка

 

Д.’12

Илюстрации:

Congo 2011: Goma
Congo 2011: Nyragongo
Rwanda 2011
Rwanda 2011: Mountain Gorillas
Kenya 2011: A Swahili Guesthouse
Kenya 2011: Lamu
Kenya 2011: Nairobi
SA 2011: Dunes and Fynbos

________________

* Демократична република Конго, да не се бърка с Република Конго, което е друга държава с различна история, а и двете да не се бъркат с група Kongos:

 

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Общо Африка – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

7 responses so far

сеп 20 2010

С мерцедес из Африка (4): Демократична република Конго

Днешният пътепис ще ни отведе до вероятно най-бедната държава на Земята – Демократична република Конго. Вече бяхме в Бурунди, Руанда и Уганда, но днес ще отидем на място, в сравнение с което Бурунди е център на просветата и просперитета. Приятно четене и помнете, че винаги може и по-зле (казвам го оптимистично):

С мерцедес из Африка

(Бурунди -> Уганда-> ДР Конго -> Руанда

Част 4: ДР Конго (Заир)

Демократична република Конго или доскоро позната в България и по света като Заир. Един бог знае как ще е следващото име на тази държава. Оказа се, че имената се сменят с всяка следваща нова власт и Заир било отхвърлено след свалянето на Мобуто Сесе Секо. За тази „приятна” личност има доста изписани и книги и статии. „Царувал” авторитарно и кърваво близо 40 години, натрупал лично състояние повече от милиард $, същевременно докарал голямата си и богата на ресурси страна до неимоверна мизерия. С подкрепата на Уганда, Бурунди и Руанда 1997 бива свален от власт и изпратен в изгнание първо в Того, след това в Мароко. Малко след това умира от рак.

Постколониална Африка е пълна с примери за такива тирани. Някой дори все още са на власт като в Зимбабве. Много от тях са били герои за народите си, но в последствие стават техен кошмар. Или както се казва – „how a hero turned bad”, „как героя стана лош”. Общо взето не е изненада, че подтисканото, необразовано местно население няма изградени структури и обучени хора да се самоуправлява, след като белите си тръгват. Освен това повечето африкански страни са доста богати на различни природни ресурси и е доста лесно новоиздигналата се власт да се самозабрави „бъркайки в меда”. Обясними са и множеството кървави преврати, след които нищо не се променя –все пак има доста голяма опашка желаещи за кацата.

[caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Път в Конго"]Път в Конго[/caption]

Да оставим на страна моите геополитически разсъждения за континета и да се върнем на конкретното ми пътуване.

Свалянето на Мобуто дава и начало на Първата Конгоанска Война, а година по-късно започва и Втората Конгоанска Война. Втората е най-кървавата война след Втората Световна Война с жертви над 5.4 млн човека (По някои данни броят на жертвите надминава 9 милиона – ще потърся линк. Бел.Ст.) Въпреки примирието установено 2003 в източните части и до днес не е спокойно и има спорадични въоръжени конфликти. Що се отнася до жените в Източно Конго – изнасилванията и сексуалните изстъпления са все още ненаказано ежедневие.

Моя милост представете си се запътваше именно към източната част на страната и по-точно граничен пункт село Бунагана и последваща спирка град Гома.

[caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Село"]Село в Конго[/caption]

Аз си знаех, че Конго няма да е конвенционално преживяване,

но още от границата се започна с филма и до напускането на страната сякаш не живеех в нормалния свят, а в някаква паралелна изкривена реалност. Та значи още в Уганда няколко километра преди Бунагана се усети, че напускаме цивилизацията. Пътищата поизчезнаха и асфалт в следващите 3 дни щях да забравя какво е. Стигнахме до една козя пътека с една дървена порта ( с подобни се заграждат пасищата у нас) и ни казаха това е то, след тази порта сте в Конго. Заклевам се по-екзотична граница не съм си и представяла. Върволица хора пренасяха къде на ръце, къде с ръчни колички, къде на нещо като дървено колело каквото сварят – в Конго всичко е дефицит. Една бабичка им помагаше с портата с/у дребни пари или нищо, зависи от минаващия. Наоколо обикаляха войници с калашници, черни пластмасови очила, гледайки лошо и строго над тях.

[caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Дървен велосипед"]Велосипед, ДР Конго (Заир)[/caption]

Предупредиха ни да не си помисляме да изваждаме апаратите тук, понякога стреляли и без предупреждение. Закопах си апарата най-отдолу в раницата и гледах да не се зазяпвам много по военните. Нали знаете не е хубаво да те набележат в подобни ситуации. Всичкия народ си минаваше като у дома си, а нас подкараха към една полуразрушена сграда със счупени до един прозорци. Това било граничния контрол. Сложиха ни да седнем на 2 столчета, до един вързан с белезници за някаква тръба местен престъпник, а Емануел се затвори в стаята с един военен и каза да си траем. Той щял да ни подготви документите. По мое сведение 30$ струваше визата. В един момент Емануел ни извика в стаята. Застанахме прави (като ученици пред другарката) с/у бюрото, на което седеше митничаря. С нескрит сексуален интерес онзи разпита гида ни каква съм, какъв ми е спътника ми. Не знам всичко, за което си говориха около 30 мин, просто Емануел не искаше да ми го преведе и се червеше дори под черната си кожа. Викам си на акъла – чудно стартираме. След като задоволи любопитството си типа рече 50$ давайте и ще ви пускам. Аз ахаааа да възроптая, ама как така нали само 30$ и Емануел ме погледна кръвнишки млъквай и давай парите, че да се махаме. Спомних си, че тук корупцията е национален спорт и явно не е безопасно да се противим за 20$ отгоре.

[caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="По пътя"]По пътя – ДР Конго (Заир)[/caption]

Тъкмо извадихме парите и човека започна да ни пише визите ( мдаа пишат се на един голям син лист размер А4) и в стаята нахълта един високомерен тип облечен в скиорско яке! На екватора! Верно навън пръскаше дъжд, ама си беше над 35С както и да го погледнеш. По-късно мисля открих някаква закономерност ( не мога да бъда сигурна дали съм 100% права де), но май пухените якета издаваха класова принадлежност и високо място в някоя от местните йерархии. Та влезе същия този, изгледа ни отгоре до долу и попита нещо околните. Със нескрито страхопочитание те му отговриха и се разбра, че това е ШЕФА. Последваха още 30 минути разговор по мой адрес. Вече взе да ми става некомфортно. После погледна стърчащите $, които първия митничар се беше опитал да скрие под листове хартия и тотално загуби интерес към мен. Благодаря ти боже, доларите са си долари и винаги са по-интерсни от някаква си там туристка. Измъкнахме се от стаичето със скъпоценните визи и бегом към Моузес и колата. Питах после пак оттук ли ще излизаме – аа не казаха, от друга граница по-голяма и откъдето минават туристите. Тази била някаква селска и непосещавана, но пък ни била по път. Леко си отдъхнах.

В колата вече се усещаше, че:

1. Моузес си е у дома

2. човешкият живот в Конго не е много ценен

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Умиротворителни сили на ООН"]Умиротворителни сили на ООН, ДР Конго (Заир)[/caption]

Мерцедесът хвърчеше като луд по калната пътека, гордо претендираща да е м/уградски път. Хора по пътеката имаше хиляди, но никой не им обръщаше внимание и не се и опитваше да ги пази. Питах Моузес, ами ако блъснеш някой. А той ми се ухили – Ами нищо… те да си се пазят.

Страната изглеждаше сюрреалистично бедна и мизерна. Дори Бурунди беше в пъти по-напред.

И най-бедното индийско гето е по-добро, абе много ми е трудно да опиша колко е бедно и изостанало там. Дори нямаха истински колела, а само дървени такива (има ги на снимките). През километър, два имаше или военни постове или полиция. Военните подмихавахме с респект и без много да ги гледаме – все пак имаха калашници и сякаш знаеха как ги ползват. Полицията беше шумно освирквана и овиквана от Моузес – той им бил началник на всичките и нищо не можели да му направят. Явно в областта го знаеха, беше богат и законите за него бяха по-различни. Казвам областта, защото в Конго явно има официална власт в Киншаса, ама на 5000 км по въздух, става малко … Бог високо, цар далеко. А си имаха и местна областна власт. Имаха си и някаква неофициална власт на имащите пари, на имащите някаква, каквато и да е власт и отделно на някакво племенно ниво – разбирай тип „краля на селото”. Изобщо сложна и разклонена йерархична система, но пък изглеждаше много важно да се съблюдава и да се отдава почит/рушвет на съответния по-висшестоящ. Разбира се на върха на пирамидата са имащите калашник…

По едно време в една махала пред нас появи камион на ООН с мироопазващи сили – какво мироопазваха не е ясно, щото нищо не беше по-опазено отпреди да дойдат. Само дето едни пари сега се наливаха, за да миропазят уж. Та този камион по едно време удари рязко спирачки и от него наскачаха сините каски с все автомати и чудеса и затичаха напреко на улицата. Помислих си – е ся вече я втасахме и бях готова да залягам под седалката, ако се започне престрелка. Сега ми е смешно, щото се оказа, че бяха изтичали да си купят манго от една жена до пътя, но тогава си бях съвсем сериозна и доста поуплашена.

Калния път до Гома вървеше успоредно на границата с Руанда и от едната страна се виждаха хълмовете, от дугата поляни, възвишения и в далечината планински масив. Оказаха се вулканите ни. На едно място подмихаме обърната цистерна на пътя, а до нея войник с калашник по джапанки гледаше сериозно в стил „ е ся си ***** ” ;-)

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Вулкан Нирагонго"]Вулкан Нирагонго – ДР Конго (Заир)[/caption]

С наближаването на града не се появиха никакви признаци на благоденствие. Нямаше и как да стане де, защото влезнахме от страната, която 2002 година беше залята с лава от изригналия Нирагонго.

Цялата нова история на Гома и провинция Северно Киву

се върти около изригналия и залял ги вулкан, Първата и Втората гражданска война и избягалите 1994 година от Руанда главорези хуту. Все събития в никакъв случай не спомагащи за нормалния и спокоен живот. Ние пристигнахме там по светло и бързаха да ни настанят в хотела преди да се стъмнило. Всеки хотел има въоръжена военна охрана, а нас ни казаха да избягваме излизането след смрачаване.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Край вулкана"]Край вулкана Нирагонго – ДР Конго (Заир)[/caption]

Щяхме да сме там 3 дни – 2 за вулкана и 1 за горила трека. По първоначален план трябваше да сме там само за вулкана, а горилите да гледаме в Уганда. Но милия Кенеди беше решил, че е по-лесно да се сдобие с разрешение за трека в Конго, а и техния парк бил по-интерсен и по-естествен, и по по и най. Е как да не е натурален и необлагороден, като там туристи няма толкова много. А освен това наскоро бунтовнически групи бяха избили семейство горили с калашници, с цел да компрометират сегашното ръководство на парка и тяхната група да заеме този пост. Това с цел издигане в йерархията на хората имащи някаква власт (реф. по-горе).

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Край вулкана Нирагонго"]Край вулкана Нирагонго – ДР Конго (Заир)[/caption]

Всъщност истина беше, че в Уганда разрешителното е 500$, а в Конго 300$, нищо че ние сме си платили на база 500$ за горила трек, що да не си прибере човека 2х200$ лесно, лесно. Започваше да става прекалено и да ми разваля настроението трайно.

Питахме кога ще се срещнем с Кенеди, ами той сега бил отсреща в Гисени, Руанда. Не се знаело ще идва ли в Конго, но в Гисени със сигурност ще ни покани на вечеря у тях. Не му искам вечерята искам си парите и яснота по въпроса с вулкана. Ей сега да се настаните и ще седнем да говорим и за вулкана казва малкия и ние се запътваме към стаите. Сградата на хотела е една 3 етажна основна къща и една едноетажна постройка отстрани. Казах си бре основната част изглежда поносимо, този път нали сме в Конго за нашите пари трябва да ни поглезят. Уви пак не бях познала … вкараха ни в задните постройки на едноетажната част, които изглеждаха необитаеми от поне 10 години. Осветление нямаше. Банята и тоалетната бяха външни, общи и не се заключваха. Вода всякаква липсваше. Ако искате вярвайте идеше ми да се разплача от безсилие. Може всичко да ми се е случвало когато пътувам сама, но поне винаги завися от себе си или природата в най-лош случай. Извиках Моузес и му показах в какво се очаква да нощуваме 3 вечери. Той вече знаеше колко пари сме платили и каза, че това е абсолютно безобразие и че Кенеди е мошеник и лъжец. Пое организирането на нов хотел (все пак сме на негова земя вече), но се оказа, че за тази вечер парите са дадени. Също така обаче, се оказа, че имат и далеч по-прилични стаи в настоящия ни хотел, които са пренебрежимо по-скъпи. Та преместихме се там със самостоятелна баня, осветление и течаща студена вода. Все още бяха занемарени и мръсни помещенията, но за 1 вечер ставаше.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Из Конго"]Из Конго[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="По пътя"]Път в Конго (Заир)[/caption]

После излязохме до бара на хотела да говорим за вулкана – тук вече чистосърдечно ни казаха, че нямаме шанс да изкатерим вулкана. От месеци насам не дават разрешителни. Едва ли причината беше изригването на съседния или серните изпарения, защото и подкупи не приемала управата на парка. Бях съсипана. Дойде и собственика на хотела и каза, че познава брата на кмета. Щял да звънне един два телефона и ако можел да направи нещо ще ни каже сутринта. То нещото можело и да струва малко, ама ние нали искаме вулкан. Искаме, искаме, ако трябва и кмета ще подкупим. Не се стигна дотам, щото май хотелиера се поизхвърли повечко и не ни потърси повече. Емануел каза, ние все пак утре да отидем в офиса на рейнджърите да им се молим, ако трябва и подкупим, а ние разбира се съгласихме. Но някак си виждах как езерото с жива лава, ще го гледам само на картинка … ;-(

Сутринта рано дойдоха и отидохме до новия ни хотел – чудно, малко, чисто хотелче с прекрасен изглед към езерото Киву, на същата цена като вчерашния. Добре де, Кенеди защо искаш всячески да разочароваш клиентите си ?!?

След това се отправихме към офиса на

парка Вирунга,

в чийто предели бяха вулканите и горилите. Чакахме пред заключените врати докато благоволят да ни приемат. После с „преклонени главици” си платихме първо за горилите, ми така де да видят склонни сме пари да даваме. И чак след това се започна пазарлъка за вулкана. В интерес на истината човека беше непреклонен – каза не, невъзможно. Опасно е и няма да ви пуснем. Аз почти пуснах сълзички, но и това не го умилостиви. Каза, елате след няколко месеца тогава евентуално ще сме отворили за изкачвания. Е дааа, на мен до Конго ми е удобно да идвам през ден, та няма проблем, ще наминавам да видя кога е отворен вулкана. Питаха ни защо не сме погледнали сайта на парка преди да дойдем и да видим, че е затворен от доста месеци насам. А де … хубав въпрос. Ами щото разчитахме за организацията на един алчен местен тип и незнайно защо очаквахме той да е честен и коректен, а не да ни лъже нагло до последно. По-късно рейнджъра, който ни беше водач при горилите спомена, че вулкана е затворен защото имало въоръжени групи, които се криели там и създавали проблеми на парка. Последно някакъв азиатец тръгнал нелегално с водачи нагоре и никога не се върнал. Колко е истина, колко не, не знам, ама лава езеро не видяхме. Но пък и нищо лошо не ни се случи.

[caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Из Конго"]Из Конго (Заир)[/caption]

Остатъка от деня премина в обиколки на кратера от където беше изригнал Нирагонго 2002 и засъхналата лава. Там се появи някакъв сополив тинейджър, които поиска да сме му платели такса за местния крал, че се разхождаме по земите му :О Оооо ей, сега му дадох пари! Абсолютно не бях склонна да продължават да ме обират местни шмекери и или щях да се обърна и да си тръгна, или да продължа без пари. От кога пък засъхналата лава си имала и крал?! Питам гида: нали сте с президент в Киншаса, какви крале измислихте сега? Ами то тук селата имали и крале, но каза нещо на сополанкото и минахме „гратис”.

[caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Парк Вирунга"]Парк Вирунга – Конго (Заир)[/caption]

Преди все се чудех как ще изригва 2 дни вулкан и хората толкова няма да се помръднат за тия 2 дни, ами ще се оставят да ги залее лавата. Оказа се, че вулканичната активност е била първоначално в основния кратер, но на 2-рия ден избива на място, което никой не предполага и е в единия от крайните квартали на Гома, на над 20 км от кратера. Горките хора … В тази част все още всичко беше от засъхнала лава – улиците, колибите, оградите.

Наобиколихме останалото от града и пазара … нищо ново смрад и мизерия, един призрачно изглеждащ, но май работещ УНИВЕРСИТЕТ! А аз още страдах по вулкана си, та ми беше все едно какво ще правя, щом няма да е катеренето до кратера.

Вчерта легнахме раничко, че много рано сутринта щяха да ни вземат с джип за горила трека. Що не с мерцедеса? Обичахме си го вече ;-) Ами то пътя бил лош малко нагоре и затова с джип. Ахааа, щото досега беше хубав нали :-D

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Горили в парка Вирунга"]Горили в парка Вирунга – Конго (Заир)[/caption]

Оказа се прекрасен е бил в сравнение с това, на което попаднахме на следващия ден. Малко след излизането от града се срещнахме с още един джип с 3-ма англичани и пикапа на рейнджърите водачи-пазачи. Потеглихме нагоре и 30 минути карахме по познатия черен кален път, но те в тази част Конго всичките са такива. Подминавахме селца и махали и тук вече познатото ни „музунгу” беше крещяно в прозорците ни и след нас, с такава сила сякаш се стараеха да си изплюят дробовете.

„Музунгу” на суахили означава бял човек и така ще бъдете наричани из цяла Източна Африка. Особено децата много обичат да подвикват „музунгу, музунгу”.

И както така си крещят около нас и ни махат като да сме английската кралица – джипа спря. Поглеждам аз напред и виждам огромни кални коловози и първия джип се носи с вратите напред в завоя. Пикапа с войниците засяда и почти се обръща пред нас, а нашия шофьор се чуди за какво са му късите и дълги скорости (не Моузес този път, той каза, че там не се качва)!?! Аз съм пред тотална клинична паника. Ако нещо се знае за мен, то е че изпитвам абсолютно неконтролиран и органичен страх от возене с кола, какво да говорим за офроуд. Имам няколко катастрофи като пътник и в момента в кола се чуствам сигурна само, ако карам аз. Та кошмара на кошмарите ми се материализираше пред мен. Очакваха ни 2 часа нагоре при такива условия. Първо се обърна нашия джип и като единствена жена ме качиха в кабината на пикапа, а спътника ми се качи на пейките при войниците отзад. После се обърна и другия джип, него трябваше да го изъкнем, че нямаше място за още 5 човека в каросерията. До горе се носехме наляво, нядясно, с врати и задница напред и настрани в завоите. Подскачахме по скали и камъни с различна големина. В някои участъци от едната ни страна имаше пропаст, от другата хора наредени покрай пътеката. Колчем пикапа поднесеше, ще ме прости господ, но се молех да е в посока хората, а не в пропастта ( ми да бягат в крайна сметка, то любопитството убило котката). След 2ч. видях една колиба пред нас, шефа на рейнджърите и шофьор най-сетне престана да „вай вай вай”-ка и каза, аааа днес успяхме. С треперещ глас питам: а случва ли се да не успявате. Ами зависело колко е валяло. Аз едва се свлякох от седалката, но явно съм имала призрачен вид + треперех доста, та ротата войници с калашниците стояха чинно и мирно да гледат уплашено бялата жена – ша мре ли, ша живей ли ;-) Пих вода, разходих се и се съвзех, че сериозен преход в джунглата ни чакаше да преследваме горилите.

Последва кратък инструктаж – нищо се не изхвърля в гората, нищо не се яде и пие при горилите, носи се маска когато сме при тях и не се доближават прекалено. Поехме към гората. Значи каквото казах за ходенето при шимпанзетата умножено по да кажем 5 беше тук. Един върви напред с мачете и сече непроходими храсталаци и фиданки. Влага, жега, насекоми. Гази се гняс, която не искам да знам какво беше, обувките ми още носят следите на тази кална смес. Пропада се в някакви естествено образували се ями. Върнах се с поне 10 синини от клони, дупки и спъвания в преплетени лиани. Изобщо силно пресечен и не лесен терен.

Тук е момента да се зарадвам на инвестицията си в качествени и високи обувки. Ако планирате подобни начинания – не пестете от обувки. Не е нужно да сте с панталон или раница последен писък на пътешественическата мода, но обувките нека са добри и качествени. Могат да си спасят и от изкълчвания освен всичко останало. Пред мен имах примери за недомислия в тази насока – 3-мата англичани с маратонки за спортуване в градски условия и камери тип сапунерка … И качествено се пребиваха и падаха и от горилите не знам какво успяха да си наснимат за спомен.

Освен тях в групата имаше още един мексиканец писател на свободна практика за National Geographic и един чичо с калашник да ни пази. Е от всички войници, точно той ли да ни се падне. Имам го сниман – държеше автомата като метла и не съм убедена, че знаеше как се ползва. Но подробнсти … по-добре да не си се налага да видим, може ли или не може да си употребява оръжието.

Честно казано не помня колко време газихме из джунглата, но поне 2 часа имаше, когато буквално на 2 метра от нас изникна ГОРИЛА!! Съвсем истинска, не в зоопарк. Наложихме маските и притихнаме да я гледаме и снимаме. Стоеше си кротко и невъзмутимо и гледаше в нищото. Адски спокойни и флегматични животни ми се видяха. Така било през деня когато почивали и им било топло. Не се плашеха от нас. Бяха цяло семейство с малко маймунче, няколко женски и няколко млади мъжкаря. По принцип мъжкарите в момента, в който станат на достатъчна възраст се бият за първенството в семейството, защото само главният мъжки има право да прави бебета на женските в групата. И така който победи има наследници, който не – напуска и тръгва да си търси с кой друг да се сбие. Имахме точно 1 час по часовник с тях и трябваше да си тръгваме, за да не свикнат животните прекалено много с хората. Връщането беше не по-малко трудно и времеемко, нищо че цепехме гората директно към края и.

Добрахме се до лагера и англичаните оставаха там с войниците, а ние и 2-та джипа обратно към града. Започвах пак да се впеценявам, въпреки увещанията на всички как надолу било по-лесно и безопасно. Да кажеш да не съм минала на идване оттам да ме баламосват, но аз много добре знам какъв е пътя. За капак започна леко да роси, та надеждите ми калта леко да се е втвърдила буквално се разтопиха. Слизането мина по следния начин – със затворени очи и здраво стиснала дръжката на вратата в относително нормалните участъци и пеша на силно разкаляните с големи коловози. Шофьора много ме убеждаваше да не слизам, но въпреки всичките му умения предпочитах пехотинството. Това предизвика небивал смях и изумление сред местното население – музунгуто гази кал като тях, а не се вози в колата. Хахаха. Ха ха, ама аз и душа нося и тя почти изхвръкна този ден. Като се прибрахме и изкъпахме имах чуството, че щом днес оцелях всичко друго мога да преживея и да се измъкна без проблем.

На другия ден Моузес трябваше да ни заведе на „черния паза” за антики, слонова кост и малахит, намиращ се в центъра на града :-D Тъй като бях станала по-рано си пуснах телевизора в стаята. Имаше само една програма – еквивалентна на Първа програма от да кажем 70-те години. Качеството – подобно. Предаваха военен парад в Киншаса по повод национален празник на Конго. По-късно разбрах, че празника е дефакто годишнина от смъртта на бащата на настоящия президент. Помен един вид му прави човека … с национален празник, почивен ден и военен парад. Дали и колко е по-различен от предходния тиранин издигнал личнсотта си в култ … ?! За доброто на конгоанци, дано е.

[caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="В парка Вирунга"]В парка Вирунга – Конго (Заир)[/caption]

По-късно си напазарихме амулети и маски за спомен и дори си признавам чистосърдечно аз си мисля, че единия амулет, който си взех наистина е стар и автентичен. Не казвам, че има кой знае каква стойност, но е стар … поне според мен. Слоновата кост на мен ми дойде скъпа, но ако имаш пари за харчене е доста изгодна. Диаманти така и не ни предложиха ;-) Прибрахме се да опаковаме багажа и да се изнасяме посока Руанда. Вече знаехме за найлоновите торбички и предвидливо си наредихме нещата така, че да не ни трябват и да ги изхрърлим в Конго. Тооо почти нямахме чисти дрехи вече, та нямаше кой знае какво да подреждаме.

Границата този път голяма, цивилизована и минахме като по учебник и двете страни. Първото нещо, което направих след това беше да си сложа facebook статус: Safe in Rwanda ( на сигурно в Руанда), колкото и странно да звучи това.

В обощение за Конго – интересно и колоритно е да се види и бих насърчила всеки, който реши да иде. Едва ли пътепис някога ще може да предаде истински характера на мястото, нравите и странните йерархични взаимоотношения. Усещането, че човешките животи тук имат ниска или дори никаква цена. И въпреки, че съм го описала като несигурно място смятам, че ако имате водач и спазвате основните правила за сигурност ще сте ОК. Уважавайте местните порядки, не снимайте много, а особено казарми, военни и полицаи никога. Ако ви потрябва местен гид мога да дам мейла на Емануел. Ще ви посрещне на границата, ще ви разведе и ще се погрижи за безопасността ви. Отделно той не иска предварително пари, за разлика от нашия измамник Кенеди.

Та толкова засега. Остана 5-тата последна за Руанда. Скоро и нея ще напиша.

http://gorillacd.org/ – сайта на парка контролиращ вулканите и горилите

http://picasaweb.google.com/meglena/DRCongo#

Автор: Меглена

Снимки: авторът

Още снимки от Африка: [nggallery id=62]

17 responses so far

Switch to mobile version