Етикети: забележителности на Охрид

Македония – продължение 1

Македония – продължение

Днес ще продължим с разказа на Марио за Македония. Проследихме пътуването му през столицата на Македония – Скопие, а днес ще видим как е изкарал в Охрид и Свети Наум. Приятно четене:

Македония

част втора

Охрид

Оставихме си багажа и тръгнахме да разузнаем плажа и да видим Билянините извори. За изворите знаехме горе долу, че са в посока обратна на хълма. Тръгнахме на юг по брега.

Отваряме географска скоба: Охрид е в югозападния край на Македония, и в североизточния край на езерото. Затваряме скобата.

Ходихме може би около 20 минути, като тук там надничахме да огледаме плажа, през цялото време срещаме хора връщащи се от плаж и това ни говореше, че баш плажа “сигурно е малко по нататък”. Общо взето пясъчната ивица е няколко метра широка, пясъкът е твърд, набит и изобилства със всякакви боклуци.

Като стигнахме едно място, по-нататък от което сякаш не можеше (имаше някакъв хълм да се заобикаля), питах едни полицаи, къде все пак са изворите. Те ми посочиха назад и казаха, че ей там съвсем наблизо до едно дървено мостче, надясно. Колкото и да мислихме, никакво дървено мостче не бяхме минавали, само един бетонен мост. Но той беше почти в началото на пътя (на идване).

Някъде по средата на връщането имаше път надясно (езерото сега ни е отляво) и

след като повървяхме малко по него, пак имахме късмет да срещнем човек и да попитаме. Той отново ни показа посока към града, и потвърди, че трябва да завием надясно, ама имало много път дотам. Това ни хвърли в недоумение. Според полицая беше близо, а според тоя, след като изминахме половината – далече.

Както и да е – продължихме.

Най-накрая стигнахме бетонния мост. Преди него, вдясно имаше някаква казарма, и знак – забранено снимането. Казармата беше сякаш направена с показна цел, защото оградата и беше телена мрежа с височина един метър и вътре всичко се виждаше, като на изложба: спретнати полянки, бордюрчета, беседки с много столове за слушане на лекции, успоредки, лостове и др.

Мостът беше над някакъв канал, със стотици лодки закотвени в него. Единствения начин за отиване на дясно, беше след пресичане на моста да се тръгне успоредно на канала. Абсолютно никакви табели нямаше, нито за извори, нито за друго. Все пак тръгнахме.