Archive for the tag 'забележителности'

юли 02 2013

През Иран с Опел (2): Още малко въведение

Днес ще продължим с въведението към пътуването из Иран на Валентин, което започнахме с една историческа справка. Сега ще продължим с нравоте, храната, пътя, и изобщо общите наблюдения върху тази страна.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част втора

Още малко въведение

Историческите и архитектурни забележителности в Иран

 са от античността, периода на ислямския възход 15-ти÷18-ти век и от съвременността. Прави впечатление, че руините и музеите на Иран съдържат по-малко артефакти, отколкото могат да се видят в големите Западноевропейски музеи: Пергамон музеум в Берлин, Бритиш мюзеум в Лондон и Лувъра в Париж. Това е резултат от политиката на Западноевропейските страни, предимно през 19-ти век, за придобиване на артефакти от античността и средновековието. Става въпрос за закупуване на символични цени или кражби и изнасяне в Европа на архитектурни елементи, скулптури, барелефи, мозайки, саркофази и много други национално-исторически ценности.

Азербайджански музей в Тебриз, Иран

Азербайджанският музей в Тебриз

Исторически музей в Казвин, Иран

Историческият музей в Казвин

Национален исторически музей в Техеран, Иран

Националният историческия музей в Техеран

Музей на изящното изкуство, Есфахан

Музей на изящното изкуство

Музей Чехел Сутун, Есфахан

Музей Чехел Сутун

Музей на керамиката, порцелана и стъклото, Техеран

Музей на керамиката, порцелана и стъклото

 

Национален музей, Техеран

Национален музей, Техеран

 

Въпреки поголовното изнасяне на артефакти в Западна Европа, много такива са останали в страната и сега са изложени в историко-археологическите музеи.

Цветни барелефи в историческия музей в град Шуш, ИранЦветни барелефи в историческия музей в град Шуш, ИранЦветни барелефи в историческия музей в град Шуш, Иран

 

Реставрирани цветни барелефи в историческия музей в град Шуш (древната Суса) 

Един от най-необичайните експонати е Солния мъж, останки от който са изложени в Националния музей в Техеран.

Солният човек, Иран

Солният човек

Тялото на този мъж се е запазило в подземна солна мина в продължение на 17 века. Открито е през 1993 година. Мъжът е 37 годишен с височина 175 см. Счупвания по черепа говорят, че смъртта е настъпила от силни удари и вероятно става въпрос за убийство. До тялото са открити инструменти, които мъжът е ползвал приживе.

 

 

 

Икономиката на Иран,

оценявана на база Брутен вътрешен продукт (БВП), в стойностно изражение, е на около 15-то място в света. Оценявана на база натурална продукция и реална покупателна способност, икономиката е доста по-силна. Имам предвид, че една и съща натурална единица се отчита статистически с различна стойност.  Например  1 литър бензин се продава в Европа за 3,00 лв. и формира съответно 3,00 лв. БВП, докато в Иран се продава за 0,30 лв., формирайки 10 пъти по-малка стойност на БВП.

Иран

В страната се прилага централизирано планиране,

а големите промишлени и енергийни предприятия са държавна собственост. Частната собственост се разпростира върху по-малките предприятия, селското стопанство, търговията и услугите.

Проблем за Иран

са безработицата, инфлацията и обезценяването на националната валута.

Иран е на трето място в света по запаси от нефт

и на второ място по запаси на природен газ. По добив на тези продукти страната е сред първите в света. Разполага с около 15 рафинерии за преработка на нефт. ¾ от електроенергията се произвежда в електроцентрали, работещи на природен газ. През 2011 година в Бушер беше пусната в експлоатация първата атомна електроцентрала в Близкия изток, построена от Русия.

В страната има предприятия на черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата промишленост и електрониката. Развита е авиационната индустрия, както и производството на камиони, автобуси и леки автомобили.

Иран разполага с изключително добре развит военно-промишлен комплекс, позволяващ да се произвеждат ракети, изтребители, безпилотни самолети, хеликоптери, танкове, бронетранспортьори, подводници, военни кораби.

Страната обръща сериозно внимание на науката и технологиите, включително компютърни и нформационни.  Само един пример: в края на 2011 година иранските   IT-специалисти успяха да поемат управлението на най-модерния и голям американски безпилотен шпионски самолет RQ-170 Sentinel и да го приземят на иранско летище.

Самолет RQ-170-sentinel, Иран

Самолет RQ-170-sentinel

Плененият американски свръхсекретен безпилотен разузнавателен самолет RQ-170 Sentinel, изработен по технологията „стелт“, която би трябвало да го прави „невидим“. Иранските специалисти са проникнали дистанционно в командната схема на летателния апарат, прекъснали са връзката с насочващия го сателит и са задали параметри за приземяване на иранско летище, вместо на базисното летище в Афганистан откъдето е излетял самолета.

 

Държавата инвестира в земеделието с цел разширяване на износа и в изграждането на мрежа от напоителни системи.

Проблем за бюджета са държавните субсидии, предимно на хранителните продукти и горивата.

Иранците са убедени, че наложеното търговско и финансово ембарго, както и цялата кампанията на Запада срещу страната и ядрената й програма, е с цел американски и западноевропейски компании да поемат контрола и печалбите от нефтената и газова индустрия.

 

Валута и цени

Официалната валута е иранския риал. През август-септември 2012 година 10 000 риала са равни на 80 стотинки. Според мен банковото обслужване е много добре развито, масово се използват банкомати. ПОС-терминалите за пазаруване с дебитни и кредитни карти са много малко. Поради икономическото и финансово ембарго, наложено на Иран, чуждестранните карти са невалидни. Трябва да се носят пари в брой. Почти е невъзможно да се обменят долари и евро в техните банки. Ползвах частни обменни бюра, а където нямаше такива обменях пари в златарски ателиета или магазини за луксозни стоки.

В Иран цените се означават по три различни начина

 Най-малко се използва означението в риали, предимно на бензиностанциите, музеите и малко други места. Най-разпространено е обявяването на цената в тумани, като 1 туман е равен на 10 риала. Третият начин е с пръсти и цифри: например продавача показва 4 пръста и казва „четири“, което означава 40 000 риала (3,20 лв., колкото струваше порция кебап с айран в закусвалня).

По мои наблюдения

цените на основните стоки

(храна, дрехи, обувки, домашни потреби и други аналогични) са на равнище около 70% от българските. Малък брой стоки са по-скъпи отколкото у нас. Стандартната входна такса за музеите и забележителностите е 40 стотинки, а най-скъпите достигат лев и 60 стотинки. Това е 20 до 50 пъти по-малко от съответните цени в Западна Европа. Като чужденец плащах „цели“ 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво, а за местните цената е 12 стотинки (в Турция 1 литър дизел беше 3,60 лв.). Бензина е 35 стотинки, което им е скъпо и поради това леките автомобили масово се движат с природен газ (метан). За чужденците литър бензин е 55 стотинки. Цената на кутия луксозни цигари е под левче.

Като турист не можах да придобия ясна представа за жизненото равнище в Иран, но във всеки случай e съпоставимо с нашето. Иранците ползват масово автомобили и бих ги нарекъл „нация на колела“. Наблюденията ми са, че леките автомобили са не по-малко отколкото в източноевропейските страни. Това, което ми направи най-силно впечатление е уравниловката в стандарта на живот. Около 5÷10% от населението се отличава видимо с по-висок стандарт, а 10÷20% са видимо по-бедни. Моите наблюдения са, че преобладаващата част от хората не се различава съществено по своето жизнено равнище. Аналогична беше ситуацията и у нас по времето на социализма. Имайки предвид горното, държавната собственост върху основните предприятия и бюджетното субсидиране на някои жизнено важни стоки и услуги,

бих определил Иран като социална държава

 Ако не бяха наложените от развитите демократични държави финансови и икономически санкции, жизненото равнище в страната би било доста по-високо.

Като автотурист ми направи впечатление добре функциониращата система за пътуване и посещения на градове и туристически обекти, където са направени големи паркинги и паркови зони за нощуване. На тези места задължително има тоалетни и чешми, като всичко е напълно безплатно. В парковете и зоните за отдих пътуващите иранци опъват палатките си и нощуват с целите си семейства. Предвид символичните цени на горивата и „социалните“ такси за музеите, както и безплатните нощувки на открито, дори по-бедните иранци имат възможност да обикалят страната и да се запознават с нейните забележителности. Имах усещането, че в Иран хората следват популярния някога у нас девиз „Опознай Родината за да я обикнеш!“.

 Туристи в Иран

Милиони иранци обикалят родината си като нощуват безплатно в организирани туристически зони

Туристи в Иран

Бисотун - нощувка на открито, Иран

Бисотун – нощувка на открито

Съвсем нормално е семействата да излязат на отдих в центровете на градовете  и да обядват или вечерят като насядат в парковете, на плажа или на други удобни места.

 

На разходка със семейството, Иран

 

На разходка със семейството, Иран

 

 

В градовете има добре поддържани паркове със зони за отдих и спорт. ↓

 Парк, Иран

Парк, Иран 

 

Облекло. Религиозните норми и режимът на аятоласите изискват

спазването на строги правила по отношение на облеклото. Мъжете определено са облагодетелствани в това отношение, тъй като могат да носят ризи с къс ръкав и сандали на бос крак. Къси панталони, ¾ панталони и потници са недопустими. При жените цялото тяло трябва да бъде покрито, могат да се виждат китките на ръцете, лицето и предния кичур коса.

 Облекло на жените, Иран

 Облекло на жените, Иран

Момиче без забрадка, Иран

Момиченцата до 9-годишна възраст могат да ходят без забрадки и по къс ръкав

Типичното облекло на момичетата и младите жени е панталон, връхна дреха с дължината на туника и забрадка. Повечето от по-възрастните жени ходят облечени в техните дълги черни мюсюлмански наметала, наречени хиджаб или чадра. Така влизаха и да се къпят в морето, докато мъжете до тях бяха само по бански.

В големите градове младите жени и момичетата бяха с модерни прически под забрадките, добре гримирани и напарфюмирани. Влюбените си позволяваха да се държат за ръце, но нищо повече.

 

По време на пребиваването ми

в Иран не забелязах прояви на престъпност

Например, нощувах в автомобила на улица в центъра на Техеран и в интервала между 1 и 2 часа през нощта покрай мен на няколко пъти минаха сами жени, които явно се прибираха от някъде. Между впрочем, изнасилването се наказва със смърт.

Въпреки липсата на престъпност,

в Иран се сблъсках с три вида опасности

 

Първата и най-сериозна опасност за нас европейците е

начинът на шофиране

Трафика е много натоварен, което само по себе си не е проблем. Проблем е, че там важи неписаното правило за предимство на предния и в повечето случаи не се спазват пътните знаци, маркировки и светофарни сигнали. Ако предната част на съседния автомобил е дори с 20 см. пред твоята, това значи, че той е с предимство. Във всеки момент може да ти пресече пътя, да спре пред теб за да слезе някой от колата, а ти си длъжен да „набиеш спирачките“ и да не го удариш. Пешеходците пресичат където им е удобно и по изражението на лицата им разбираш дали ще преминат пред автомобила ти или ще те изчакат. Мотопеди се движат както в твоята лента срещу теб, така и по тротоарите с пешеходци. По възловите кръстовища на големите градове полицаите се опитват да въвеждат ред в движението, но според мен това не винаги им се удава. Убедих се, че важи правото на по-нахалния и след 2-3 дни каране в градовете започнах и аз „да се ръгам“ със стария си опел. Най-учудващото е, че в целия този „хаос“ на уличното движение почти няма катастрофи и е изключение да се види ударен автомобил. Смятам, че това се дължи на три причини: задължително спиране и пропускане на този, който е сантиметри пред теб, страхотните рефлекси на иранските шофьори и на първо място поставянето на хиляди „легнали полицаи“ (гърбици) по кръстовищата и опасните пътни участъци. Очевидно властите са установили, че само с тези гърбици могат да накарат шофьорите да намаляват скоростта, с което предотвратяват автотранспортните произшествия.

С друга опасност се сблъсках по междуградските пътища, където по принцип шофьорите спазват ограниченията и правилата. На няколко пъти, в средната част на Иран, ми се случи изпреварвани от мен камиони и автобуси да навлизат в лентата ми в момента на задминаване и да ми пречат да ги надмина като се опитват да ме изтласкат извън пътното платно. Можах да намеря за себе си само две обяснения за това тяхно нагло поведение. Едното обяснение е, че са абсолютни „ненормалници“. Второто обяснение е, че това е форма на обществен контрол като по този начин ми пречат да се движа със скорост над позволената. Фрапираща е разликата между дисциплината на иранските шофьори по междуградските пътища и описания по-горе начин на каране в градовете. Вероятно глобите за превишаване на скоростта са „солени“, а по натоварените пътни участъци има полицейски патрули с радари.

В крайна сметка, в съзнанието ми на шофьор Иран остана като страната на „легналите полицаи“ по кръстовищата и опасните пътни участъци.

Втората опасност, с която се сблъсках в Иран, идва от

забраната за снимане не само на военни обекти, но и на всякакви държавни учреждения и правителствени сгради

Още на втория ден в град Тeбриз (1,6 млн. жители) снимах един площад с красива кула в далечината, без да забележа, че зад гърба ми има сграда на казарма. Откъде да знам, че това била охранителна кула на военен обект. Часовият пред казармата, явно проявявайки „революционна бдителност“, ме привика и звънна на началника на караула. Последният ми провери документите, прибра ми паспорта и фотоапарата, пък като се започна едно развеждане по всички етажи на това военно поделение. Първо началникът на караула ме заведе при прекия си началник и му докладва, после при още по-голям началник. Последният ме пое и първо ме заведе при един цивилен, за който реших че е от тяхната „държавна сигурност“. После продължи изкачването по етажите при все по-висши офицери докато стигнахме до началника на поделението, полковник с побеляла коса и мустаци. Реших, че е полковник защото имаше по три големи многоъгълни ислямски звезди на пагоните. Всички ме гледаха строго и вероятно бяха решили, че са заловили израелски шпионин.  Дойде техният    IT-специалист, дадоха му фотоапарата за проверка, а мен ме оставиха да чакам в една стаичка, охраняван от друг офицер. Тогава вече наистина се изплаших. Помислих си, че тия идиоти като нищо ще ми сложат белезниците и ще ме арестуват. След около половин час дойдоха началника на поделението, още двама офицери и IT-специалиста. Върнаха ми паспорта и фотоапарата и ми се извиниха. Чак тогава започнаха де се усмихват, явно успокоени, че не съм шпионин. Даже полковника се накара на останалите, вероятно защото правят глупости занимавайки се с един безопасен турист.

Между впрочем, тези военни ме впечатлиха с ред и дисциплина. Като влизахме при по-старши началник, по-младшият козируваше и стегнато докладваше. Войници миеха коридорите и като минавахме покрай тях заставаха мирно, след което продължаваха с миенето. Въобще, стегната и дисциплинирана армия, каквато беше и нашата преди доста години, когато бях в казармата.

Няколко дни по-късно, в Техеран един полицай ме накара да изтрия снимките на сгради, върху които бяха поставени антени.

Третата опасност е свързана с

неспазването на приетите морални норми  по отношението на облеклото и поведението

В южната част на страната, където горещините бяха непоносими, веднъж се опитах да шофирам гол до кръста. Още на първия полицейски пост ме спряха, естествено при слизането си облякох ризата, след което трябваше да изслушам морални напътствия. Поне 5 минути най-старшият полицай ми „чете конско“ на фарси, два пъти се опитах да му кажа, че не говоря езика им и нищо не разбирам, но той упорито продължи да ми се кара. Само по жестовете и по гневния му глас разбирах за какво говори и че съм извършил много голямо нарушение на моралните им норми. Все пак останах доволен, че не ме арестуваха. После не си и помислях да си свалям ризата.

Тук мога да отворя скоба и да кажа, че 17 дни в Иран изкарах само с една риза. Слагането на чиста риза сутрин е безсмислено, тъй като при техните горещини след 2-3 часа тя става потна и с изцапана яка. Какво правех? При влизане в тоалетна, на мивката се измивах до кръста, изпирах ризата със сапун и отново я обличах. Хем ходех постоянно с изпрана риза, хем ме разхлаждаше докато изсъхне – „два заека с един куршум“.

 

Състоянието на пътната мрежа

в Иран е доста по-добро, отколкото у нас. Има няколко магистрали, за които се плащат символични такси, малко повече от левче на 100 километра. Платих 5 лева единствено за една 110-километрова магистрала с доста тунели през планината Загрос. Около големите градове десетки километри от магистралите са осветени. Например, пътувайки към Техеран, късно вечерта и рано сутринта по тъмно, минах 150 километра по отлична осветена магистрала. Както и в Европа, покрай магистралите има зони за почивка с бензиностанции, магазини и заведения за хранене.  Първокласните пътища обикновено са тип „скоростни“ с две отделни платна, всяко с по две ленти. В доста случаи пътните платна са отдалечени на 50-100 метра едно от друго, което позволява по тъмно насрещните автомобили да не се заслепяват взаимно с фаровете. В по-ненаселените средна, източна и южна част на страната главните пътища са обикновени с едно платно и две насрещни ленти. Второкласните пътища също се подържат в добро състояние. В източната част на Иран ми се наложи да пътувам по третокласни пътища, които бяха доста разбити с неравности и дупки, нещо добре познато на българските шофьори. През планините шофирането е бавно и трудно, тъй като пътищата са стръмни и с много завои.

Означенията с пътни знаци и маркировката са добри, с изключение на източните части на Иран. Тук може да се посочи, че иранците ползват английската система на организация на движението, която според мен е най-добрата, като сравнявам страните, в които съм пътувал.

На основните пътища указателните табели освен на фарси са изписани и на английски. В средната и източна част на страната надписите на английски намаляват и изчезват. В някои източни градове и пътища пък няма никакви указателни табели. В Иран най-голямата трудност по пътищата е ориентирането, което изисква постоянно внимание. При ужасния трафик в градовете, където трябва да се следи поведението на шофьорите около теб и на пресичащите пешеходци, си принуден да четеш и указателните табели. Където надписите са само на фарси или пък въобще липсват табели, трябва да се спира, да се пита за посоката и отново да се включваш в движението. Единственият плюс е, че постоянните спирания и питания за посоката са форма на общуване с местното население.

Пътна табела, Иран

А сега накъде?

В такива случаи, като нямаше кого да питам, определях посоката по интуиция, оставяйки се в ръцете на милостивия Аллах.

Често стигах до съвсем различно място от това, за което съм тръгнал.

Връщах се обратно и така докато намеря туристическия обект, който търся.

 

 

Преди да тръгна не успях да си набавя GPS навигация с карти на Иран и Кавказкия регион. В иранските магазини навигациите бяха само на фарси. Моят съвет към всеки шофьор, тръгнал да обикаля Иран, е първо да си подсигури GPS с карта на страната, за да си спести много време и главоболия.

Автомобилите в Иран са предимно собствено производство,

в много случаи по лиценз на водещи западноевропейски производители. Произвеждат се камиони и автобуси по лиценз на Мерцедес и Волво, а леки автомобили по лиценз на Пежо (моделите 405 и 206 седан), Рено (модела Клио седан) и Ситроен (модела Ксантия). По пътищата преобладават ирански модели леки автомобили от среден и малък клас, предимно Саманд, Сейпа и Пейкан. Следват посочените по-горе френски модели. Движат се корейски, японски и китайски автомобили. Почти всички леки коли са седан (с багажник), много малко са хечбек и почти няма комбита. Това, което ми направи впечатление е, че автомобилите се поддържат в отлична техническа изправност, за разлика от арабските страни, например. Полицаи ми направиха забележка, че не ми свети единия стоп и трябваше веднага да сменя крушката.

Друго, което не може да се пропусне, са многото полицейски постове, постоянно проверяващи автомобилите. Такива има на входа и изхода на всеки голям град, по един в малките градове и на някои възлови кръстовища. Типичният полицейски контролно-пропускателен пункт се състои от войник с автомат в началото, 2-3 проверяващи полицаи и пак войник с автомат накрая. Минава се през няколко „легнали полицаи“ (гърбици), така че си принуден да караш едва-едва. В северната част на Иран обикновено не ме спираха или само им казвах, че съм турист. В останалите части на страната, обаче, почти не пропускаха да ме спрат и обикновено само ми проверяваха паспорта с визата. Често ме питаха къде съм бил и за къде пътувам. На картата си очертавах маршрута, по който съм минал, и им го показвах. Като разбираха, че съм обиколил голяма част от страната им, полицаите ме гледаха с уважение и ми пожелаваха приятно пътуване с усмивка. Даже на два пъти проверяващите ми козируваха като ми връщаха паспорта. На един контролен пункт полицая махна леко с ръка, но понеже ми беше „писнало“ от проверки, се направих че не съм разбрал и продължих. Той викна на войника с автомата и последният изтегли пред автомобила ми желязна греда със заварени на нея шипове. Набих спирачките и се върнах за проверка. Разбрах, че в Иран при полицията „нема лабаво“.

 

Иранският език фарси, както и надписите с арабски букви са неразбираеми

Дори цифрите, които използвата иранците не са арабски, а се изписват с непонятни символи.

Неочаквано за мен, се оказа че много хора говорят английски. Очевидно в училищата се набляга много на изучаването на този език. С около половината от младите и с около 1/3 от хората на средна възраст можеш да се разбереш на английски. Голяма част от полицаите и военните говорят английски. Не срещнах нито един човек, който да разбира руски, дори и в Бушер, където в продължение на няколко години около хиляда руснаци са строили атомната им електроцентрала.

Въпреки ембаргото, наложено от Запада, и въпреки търговската и военна ориентация към Китай и Русия, като турист не забелязах про-руско и про-китайско отношение. Напротив,

останах с впечатлението за прозападна ориентация на хората

Вероятно водещите позиции на САЩ и Западна Европа в областта на икономиката, науката и съвременните технологии си „казват думата“, поради което именно Запада е пример за следване от иранците.

 

Поради наложеното ембарго, в Иран не се предлага услугата роуминг и нашите карти за мобилни телефони са неизползваеми. Купих си карта с предплатени разговори, която е сравнително евтина.

Наблюденията ми по отношение на

иранската кухня

са повърхностни, но най-обобщаващо бих казал, че всичко което опитах става за ядене и ми беше вкусно.

Типичен ирански тънък хляб

Типичен ирански тънък хляб

Порция кебап в закусвалня

Порция кебап в закусвалня

Едно от най-типичните ирански ястия е кебапът: 2-3 шишчета с тънка питка хляб, печени домати и лук. Такава порция с айран струваше 3-4 лева в закусвалня.

Има множество малки фурни в градовете, от които хората си купуваха пресно изпечен хляб на големи тънки питки. В магазините се предлагаше нарязан опакован хляб като у нас, но не видях някой да си купува от него.

Навсякъде се продаваха опаковани охладени пилета и останах с впечатление, че това е любимото месо на иранците.

Плодовете и зеленчуците бяха като нашите, с някои малки изключения.

Безалкохолните напитки са както местно производство, така и продукти на Кока Кола и Пепси Кола. Среща се и безалкохолна бира. Алкохола е забранен.

Много масово се продават различни видове сушени плодове и разнообразни ядки.

Разнообразието от сладкиши е голямо.

 Ирански сладкиши

Ирански сладкиши

Сушени плодове

Сушени плодове

В повечето градове се продаваха изстудени напитки тип фрешове от най-различни плодове. Цената им навсякъде беше по 80 стотинки.

Иранците обичат да си хапват сладолед, от който се предлагат най-различни видове, включително в много разпространените сладоледени къщи.

Във всяка сладкарница и закусвалня има чешма с вода и сапун, където хората си мият ръцете преди и след хапване.

Различни видове местни подправки 

Различни видове местни подправки

Различни видове местни подправки

 

   

 

Бях много доволен, че

в Иран не се пускат молитви по високоговорители

по няколко пъти на ден, които да те проглушават, за разлика от други мюсюлмански райони. Вероятно е така, защото иранците са шиити, религиозно направление в исляма.

 

Бюджет

В продължение на 17 дни и изминавайки повече от 7 хил. км., в Иран похарчих 740 лева, в това число: 355 лв. такси и рушвети на границите; 135 лв. за гориво; 90 лв. за ремонти на опела; 85 лв. за храна; 40 лв. за музеи и забележителности; 35 лв. други разходи.

С този нисък бюджет можах да обиколя страната от Каспийско море на север до Оманския и Персийския заливи на Арабско море на юг.

Каспийско море, Иран

Каспийско море

Опел Астра – На брега на Персийския залив, Иран

На брега на Персийския залив

Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.

 

 

Следващите части продължават с описание и снимки на основните посетени градове и забележителности в Иран.

 

Очаквайте продължението

 

Август ÷ Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

24 коментара

окт. 16 2012

Париж за начинаещи – level 0 (Съвети за пътуване)

Какво ще правим днес? Ще ходим в един от най-гъсто населените градове в света – Париж. Иво ще ни направи една сериозна подготовка за френската столица.

Приятно четене:

Париж за начинаещи – level 0

Съвети за пътуване

Чугунен петел върху врата от парижка улица – Париж, Франция

Чугунен петел върху врата от парижка улица

Пътуване

До Париж можете да стигнете по няколко начина – с автотранспорт, влак или самолет. Честно казано, най-добре изберете последното – за по-малко от 3 часа ще преодолеете 2000 км, за които иначе ще ви трябват поне 2 дена път. Самолетните билети не са евтини, но ако резервирате полет по-рано, можете да се надявате на сериозна отстъпка. Има и low-cost компании като Wizz air, но те са за по-опитни туристи, защото при тях има немалко уловки и ограничения. А и ще кацнете на летище Бове – на 85 км от Париж, и трансферът оттам може да ви излезе като време и цена по-солен, отколкото самото пътуване. Най-сигурният начин за начинаещи е да изберете добра туристическа агенция, която ще спести разправиите с билети, резервации, чекирания и най-вече – с лутане из огромното летище „Роаси – Шарл де Гол”. Ако не идвате организирано – търсете бяло-зеления Roissy Bus, който срещу билет от 8,50 евро ще ви стовари до площада на Операта (гледайте на летището за табели Paris-Opera и Roissybus).

Автобусът Роаси-Операта. На малката снимка – указателна табела за него на летището – Париж, Франция

Автобусът Роаси-Операта. На малката снимка – указателна табела за него на летището

 

Настаняване

Париж е скъп град! По-„народните” хотели стартират с цени от 75-80 евро за нощувка – говорим за 2- или 3-звездни хотели, при това с малко насилени звезди. Като цяло, макар и в центъра, те са малки, с тесни и нерядко доста вехти стаички. Закуската е скромна, а персоналът няма да се скърши да ви угажда. От друга страна, там ще се прибирате само за сън и нямате нужда от кой знае какви удобства – топла вода и удобен матрак са повече от достатъчни. Добре е предварително да проучите в интернет мненията за хотела, който сте си харесали – може да се натъкнете на неочаквани проблеми – много шум отвън, неудобна локация и т.н.

 

Транспорт

Париж е малък град! Да, да – не се учудвайте. За парижани всичко извън околовръстното шосе са предградия. Така че самият град заема площ с приблизителни размери 13 на 9 км. Основната част от забележителностите му са в централната част и по протежение на река Сена. Те могат да бъдат обходени и пеш, но все пак понякога е добре да се използва и транспорт (за много парижани това са велосипеди и скутери).

Прословутите парижки общински велосипеди – Париж, Франция

Прословутите парижки общински велосипеди

 

 

Зачертайте такситата – те са скъпи и няма да стигнете по-бързо. Автобусите не са начесто, но са добри за някои по-специфични маршрути – например из стръмния Монмартър. Билетите за автобус и метро са еднакви и струват 1,70 евро. В автобуса трябва да валидирате билета си на апарат до кабината на шофьора.

Апарат за валидиране на билети в автобуса – Париж, Франция

Апарат за валидиране на билети в автобуса

Типичен вход за парижкото метро – дизайнът им е на Ектор Гимар в стил Ар Нуво – Париж, Франция

Типичен вход за парижкото метро – дизайнът им е на Ектор Гимар в стил Ар Нуво

 

Най-удобно е метрото (в хотелите можете да си вземете безплатна карта със схема на линиите). Има 16 линии, които покриват целия град. Не се притеснявайте от шарената плетеница на картата. Маркировката по станциите е добра и ви трябват усилия, за да се изгубите. Самите спирки са на по-малко разстояние една от друга от софийските, така че дори и да изпуснете своята, няма да ходите много пеш.

Парижки метро турникети. На малката снимка – еднократен билет за градския транспорт – Париж, Франция

Парижки метро турникети. На малката снимка – еднократен билет за градския транспорт

 

 

Няколко съвета!

Трябва предварително да сте наясно коя точно линия ви трябва (макар и на общи станции те са с различни перони) и в каква посока. При таксуване – пъхате билетчето в отвора, машината го глътва и го вземате метър по-напред, където тя го изплюва отгоре. Важно! – пазете билета си до напускане на метрото, защото на изходите на станциите може да има проверяващи, които да ви го поискат!

Вляво – лост за отваряне на вратите в най-старите модели мотриси. Вдясно – бутон за отваряне в по-новите модели  – Париж, Франция

Вляво – лост за отваряне на вратите в най-старите модели мотриси. Вдясно – бутон за отваряне в по-новите модели

 

 

 

Мотрисите също имат своите особености. Като изключим най-новите модели, които засега са малко, останалите не са с автоматично отварящи се врати. При най-старите трябва да вдигнете нагоре лостче на вратата, за да се отвори, а при по-новите – да натиснете бутон. Освен това при тези влакчета не разчитайте на радиоуредба, така че следете надписите на станциите, за да не изпуснете своята. Линиите освен номер имат и различни цветове, така че по-лесно ще ги следите по картите и по табелите. На станциите трябва да гледате за 3 цвята табели – на белите са изписани линиите с буква M отпред (означение RER е за бързата крайградска железница). Сините с надпис Sortie указват към изходите от станцията, а червените Correspondance – към коридори за връзка с друга линия.

Табела с трите основни указания в метрото – връзка, номер на линията, изход  – Париж, Франция

Табела с трите основни указания в метрото – връзка, номер на линията, изход

 

 

 

Линиите на RER имат букви пред номера. Влакчетата им не са бяло-зелени като метрото, а бяло-червени. Внимавайте точно коя линия вземате! Например, ако се качите от спирка Халите на линия А2, ще отидете на юг в Боаси, вместо на изток в Дисниленд, закъдето води линия А4.

Табели за метро и RER влакчета в по-големите станции – Париж, Франция

Табели за метро и RER влакчета в по-големите станции

 

Забележителности

Париж е забележителен град! Ако смятате да го разгледате за ден-два, да знаете – това е изгубена кауза. Реално са ви нужни поне 6-7 дни, за да му се насладите на спокойствие. Не си поставяйте задача максимум да отметнете колкото се може повече места – по-добре при предварителното планиране ги групирайте, така че всеки ден да можете да разглеждате хем достатъчно от тях, хем да не препускате като на състезание. Например – ако посетите Айфеловата кула, можете през Марсово поле да отидете до Дома на инвалидите и оттам покрай Сена да стигнете до музея Орсе.

Часовникът в музея Орсе – Париж, Франция

Часовникът в музея Орсе

 

 

Лувърът може да отнеме много време – практически е невъзможно да се види всичко в него само за ден. Затова изберете дали да разгледате подробно няколко зали от интересуващи ви периоди – да речем Античността, или пък да си набележите най-важните експонати за всеки период и да обходите само тях (например – Нике от Самотраки, Венера Милоска, Джокондата, Дьолакроа и т.н.). Вторият подход обикновено се практикува от нашите екскурзоводи и дава една макар и бегла представа за най-доброто в музея.

Нике от Самотраки в Лувъра – Париж, Франция

Нике от Самотраки в Лувъра

 

 

 

В задължителната програма би трябвало да са островът Сите и катедралата Нотр ДамАйфеловата кулаЛувъра, катедралата Сакре Кьор и хълма Монмартр, булеварда Шанз-Елизе и Триумфалната аркаДома на инвалидите и Пантеона. Но има и други не по-малко интересни места – например на Сите се намира и черквата Сент Шапел с нейните невероятни витражи. Музеят Орсе, приютил изкуството на 19 век, също не е за изпускане. При възможност добавете и Операта,музеят на РоденОранжериятадворците Шайо.

Част от витражите в кралската част от Сент Шапел – Париж, Франция

Част от витражите в кралската част от Сент Шапел

 

 

Няколко съвета.

Не оставяйте музеите за понеделник! Тогава повечето от тях са затворени (с изключение на музея Гревен)!

Ако имате възможност – посетете Нотр Дам в неделя сутрин. Освен че още няма туристи, можете да присъствате и на чудесна църковна служба. Входът е безплатен, но ако искате да се качите на камбанарията или да влезете в криптата – ще трябва да се наредите на нови опашки и да платите за билет.

Меса в Нотр Дам – Париж, Франция

Меса в Нотр Дам

 

 

 

Ранното отиване важи и за Айфеловата кула – ако сте там малко преди отварянето, ще успеете максимум за 30-40 минути да се доберете до касата – не се плашете от опашката, асансьорите са с голям капацитет и тя върви бързо. Можете да се качите на кулата и пеш, но за това също се заплаща а и стълбите са тесни и стръмни – не си струва усилието. Предварително трябва да сте наясно до 2 етаж или върха (sommet) ще се качвате, когато купувате билет – на 2 етаж се слиза от асансьора и се продължава с друг нагоре. Удоволствието да видите Париж от върха ще ви излезе 14 евро.

Айфеловата кула – поглед от 2 етаж – Париж, Франция

Айфеловата кула – поглед от 2 етаж

 

 

Хълмът Монмартр сутрин е сравнително пуст и спокоен – тогава можете да се насладите на тихите улички и магазинчетата с картини и сувенири.

Уличка в Монмартър – Париж, Франция

Уличка в Монмартър

 

 

 

  • Музеят Орсе има и гастролиращи изложби, за които се заплаща отделно.
  • Музеят на восъчните фигури Гревен е любопитен, но ако сте виждали този на мадам Тюсо, тук само ще си изгубите времето, а и цената е солена.
  • За Версай е добре да планирате минимум половин ден – освен двореца и парковете самото предградие също е много красиво.
  • Разходката с корабче по Сена е почти задължителна, но ако нямате достатъчно време – може да я пропуснете. Така или иначе повечето неща на брега ще ги видите, докато обикаляте пеш.
Люксембургските градини, на заден план – двореца, който сега е Сенат на Франция – Париж, Франция

Люксембургските градини, на заден план – двореца, който сега е Сенат на Франция

 

 

Градините на Париж освен красиви са и идеално място за почивка. При възможност не пропускайте Люксембургските градини – те са ви по път, ако обикаляте из Латинския квартал или посетите Пантеона. Ако вървите откъм Лувъра към площад Конкорд и Шанз Елизе, ще можете да се насладите на градините Тюйлери.

Градините на площад де Вож – Париж, Франция

Градините на площад де Вож

 

 

 

По-малки, но също много приятни са градините на Пале Роял и на площад Вож, който сам по себе си е сред най-красивите места на града. Пейките в градините са доста спартански – вероятно, за да не спят по тях скитници, но пък има и много столове, на които можете да се настаните удобно до някой от многобройните фонтани. Във всички градини има чугунени чешми с хубава питейна вода – можете без притеснения да пиете и да си наливате от нея.

 

Бюджет

Споменах ли, че Париж е скъп град? И да не съм – пак повтарям: никак не е евтино. Добре да го имате пред вид, когато формирате бюджета си. Повечето забележителности са платени и цената им варира от 9 до 20 евро за човек. Хапването навън също не е евтино – сандвичите, макар и големи и вкусни, започват от 3,50 евро, а пък отбиване в бистро може да излезе към 20-30 евро. Не е зле да планирате минимум поне 50 евро дневни на човек – транспорт, храна, входни билети.

Разбира се, има и начини да се оптимизират разходите. Например не си купувайте единични билети за метрото – по-добре вземете карнет (сноп от 10 билета). Така вместо 17 евро, плащате само 12,50. За забележителностите е добре да се снабдите с карта Paris Museum Pass. Карта за 4 дни ще ви струва 54 евро, но с нея основните забележителности ще ви излязат поне 2 пъти по-евтино, а и ще си спестите опашките за билети. Имайте предвид, че тя не важи навсякъде – например за музея Гревен, който е частен, ще трябва отделно да платите 22 евро.

Вместо бърза храна от щанд купете продукти в някой квартален магазин и си направете сандвичи. За кашкавалеца, шпека и хлебеца, подготвени още от България, не отварям дума – те са ни в кръвта, но пък сериозно могат да редуцират разходите. Впрочем пакет солени бисквити, шоколадови блокчета и бутилка минерална вода са идеален избор за пешеходен преход из Париж.

Парижко заведение рано сутрин – Париж, Франция

Парижко заведение рано сутрин

 

 

 

Забравете за кафетата по Шанз Елизе – от това клише вече е останала само скъпотията. Можете да се любувате на минувачите и от по-периферни, но не по-малко симпатични заведения – например по някой от Големите булеварди. Ако държите да хапнете в бистро, проверете за менюто на деня – то е с фиксирана невисока цена и като цяло е добро решение. В случай че искате да се насладите на класическа френска кухня и вино – тогава ще ви трябват повечко евро, защото на всичкото отгоре и алкохолът не е евтин.

А прословутите кабарета като Мулен Руж, по мое мнение, са си живи мухоловки за туристи – скъпи и с програма, която отдавна трудно ще впечатли MTV поколението. Но ако държите на тях – пригответе си трицифрена сума.

Тротоарът пред входа на „Мулен руж” – Париж, Франция

Тротоарът пред входа на „Мулен руж”

 

Пазар

Париж е сувенири! Но не бързайте с купуването им. И без това щандовете за сувенири са на всяка крачка. По-добре обиколете повечето забележителности и си отбележете цените на дрънкулките, които ви интересуват – понякога те варират в широки граници. Изключение са специфичните за някоя забележителност – например тези от Сент Шапел няма да ги откриете в Дома на инвалидите и т.н.

Магазин на „Луи Вюитон” на Шанз Елизе – Париж, Франция

Магазин на „Луи Вюитон” на Шанз Елизе

 

 

 

Същият съвет важи и за пазаруването в магазините – повечето марки ги има и в България, но нашите цени често са 2 пъти по-ниски от парижките. Най-известните „дядовци” на днешните молове – Lafayette и Printemps, са доста скъпи, макар там да може да се открие най-новото на по-известните фирми. Популярна „народна” верига са магазините TATI, а пък любителите на аутлети, ако разполагат с повече време, могат да отидат с RER линия А4 до огромния Val d’Europe в близост до Дисниленд.

Магазините TATI – Париж, Франция

Магазините TATI

 

 

Много привлекателни са парижките безистени. За разлика от софийските те са красиви и добре поддържани. Обикновено са средища за колекционери – можете да откриете магазини за vintage играчки и колекционерски фигурки, стари книги и албуми (с невероятни намаления), антиквариати, стари картички и фотографии, магазини за ръчно направени шоколадови изделия, уютни бистра и т.н.

Типичен парижки безистен – Париж, Франция

Типичен парижки безистен

 

 

 

 

Не оставяйте пазара за неделя! Повечето магазини тогава са затворени – изключение правят тези по Шанз Елизе.

 

Проблеми

Париж е проблемен!? Честно казано – най-малко главоболия ще ви създават самите парижани. Ако не владеете френски, дори и „туристически” английски ще ви бъде достатъчен за прилична комуникация.

Паркиране парижки стил – Париж, Франция

Паркиране парижки стил

 

 

Градът е осеян с пресечки и пешеходни пътеки, но проблеми с колите не очаквайте. Парижките шофьори са толерантни, за разлика от пешеходците им, които са доста безхаберни. Повече опасности ви дебнат на тротоара, където понякога изскачат малки скутери или велосипедисти. На всяко кръстовище има табели на улиците, така че винаги сте наясно къде точно се намирате.

Да, и това е Париж – Париж, Франция

Да, и това е Париж

 

 

Иначе обикновено пришълците обикновено са тези, които ще опитват да ви врътнат някой номер. Например пред някои метростанции тъмнокожи люде настойчиво се опитват да продават по-евтини билети на туристите. Други пък се въртят около някоя опашка и предлагат на чакащите да се подпишат под някаква петиция (опсле ес оказва, че подписът струва и 10 евро примерно). Трети пък могат да се опитат да ви спретнат номера с намерения на улицата златен пръстен. Като цяло ние българите знаем наизуст повечето от тези номера, така че има полза да живееш в „интересна” държава.

 

За финал

Уличка на острова Сите – Париж, Франция

Уличка на острова Сите

 

 

Париж е чудесен и многолик град. Ако предварително планирате разходи, маршрути и разчет на времето – очакват ви страхотни мигове. Последен съвет – за да се насладите на автентичния Париж, трябва да кривнете встрани от утъпканите туристически маршрути. Посетете острова Сен Пол с неговите стари сгради, пообиколете тихите улички на Монмартр, позяпайте щандовете на букинистите и антикварите, разходете се из Монпарнас, влезте в някое квартално бистро, дори само за по чаша вино, опитайте пресните макарони на някоя забутана малка пекарна, послушайте безплатно уличните музиканти в някоя градина. Bon voyage!

Вечерно танго пред дворците Шайо – Париж, Франция

Вечерно танго пред дворците Шайо

 

Автор: Иво Ников

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Париж – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

7 коментара

сеп. 05 2012

Прага – отвъд забележителностите (1): Съвети за пътуването

Жасмина започва една поредица за Прага, като в началото са съветите за пътуване до там. Приятно четене: Прага – отвъд забележителностите първа част Съвети и идеи за пътуване Пътуването със сигурност е един от най-приятните начини да похарчим спестяванията си. Повечето от нас разполагат с не голям бюджет и е важно как той да бъде […]

6 коментара

авг. 12 2010

Практично за Венеция

Днес ще отскочим до Венеция. Роси ще ни води до там и ще ни даде някои добри съвети за пътуване и престой там. Приятно четене:За читателите през четци: разказът е пълен с красиви снимки, които се виждат само при четене през бразуър:

Практично за Венеция

Венеция е малък град и всеобщата заблуда е, че няма нужда от предварителна ориентация и планиране. Ако предвиждате 2-3 дни престой много важно е предварителното проучване и поне относителен план на действие. Иначе рискувате да ви стане скучно, колкото и невероятно да звучи, а ако има деца, те определено ще се отегчат от опитите ви да се организирате на място. Тук знам, че ще ме нападнат романтиците, които настояват, че е прекрасно да се изгубиш из Венеция. Да, прекрасно е да се изгубиш веднъж и за кратко, но ако се губиш при всеки опит да стигнеш от точка А до точка Б става не само досадно, но и адски изнервящо и има голям риск да се съсипе цялата почивка.

Най-подходящото време за Венеция?

Изборът на времето за посещение зависи изцяло от личността на посещаващия:)) Има много теории по въпроса: Венеция през лятото била красива, но смрадлива; Венеция през зимата била романтична, но студена; Карнавалът през февруари е най-силното събития, но пък тълпите са ужасни, да не говорим за цените. Моят избор беше продиктуван от две неща – мразя тълпите, не понасям силни миризми, пък били те и венециански. Затова избрахме най-непосещаваното време в годината, след карнавала и преди пролетния сезон, тоест точно в началото на март. С риск да звучи твърде самодоволно ще кажа, че бяхме уцелили времето – имаше много малко туристи, каналите почти не миришеха, а времето беше напълно приемливо за сезона. Малката “екстра” през зимата е прословутата Acqua alta наводнението, което по принцип се случва късната есен и зимата, но явно продължава до пролетта:). Изобщо не е притеснително, има временни пътечки, няма нужда от гумени ботуши, освен ако много ви се иска да поджапате по Сан Марко, а останалите туристи да ви снимат възхитени:)

Всъщност, наводнението е точно толкова малко колкото да ви измокри краката.

Туристите….

…. и полицаите:)

Къде да се спи?

И тук купища мнения могат да се срещнат, но пак зависи каква цел преследвате. Ако сте с малко дете, за няколко дена, както бяхме ние, спането задължително е в самата Венеция. Ако сте сами и не смятате да ползвате хотела за друго освен за 4-6 часа сън, можете спокойно да си букнете хотел в Местре, на половин цена и с удобни връзки към Венеция. И тук подточката на този въпрос със спането е какво да избере човек – хотел или апартамент. Обикновено хотелите са малко по-евтини от апартаментите и в цената е включена закуска. От друга страна апартаментите предлагат повече пространство, абсолютна независимост и почти винаги напълно оборудвана кухня, в която можете да направите както закуската и сутрешното кафе, така и обяда и вечерята или пък сандвичите за през деня. Нашият избор беше апартамент в Кастело, един от 6-те квартала на Венеция, на 2 минути от спирка на вапоретите. Разликата в цената с хотелите в района, а и в цяла Венеция беше от порядъка на 10-20 евро, а удоволствието да имаш на разположение венециански апартамент си струваше всяко евро отгоре.

Via Garibaldi, съвсем истинска павирана улица в Кастело…

….тук вече преминала в канал.

Транспорт от летището.

Пиша летището, защото нискобюджетната компания, която лети от София каца на Тревизо. От там се хваща автобус на компания ATVO, който е специално съобразен с кацащите самолети. Можете да видите разписанието на автобусите тук: три пъти дабъл ю. atvo.it, където можете да изтеглите pdf файл с разписанията. Билети се купуват или от шофьора или от автомат в залата за багаж. Едно билетче отиване и връщане в рамките на една седмица е 9 евро. Децата пътуват безплатно, но не знам до каква възраст, моето поне беше безплатно тук.

Градски транспорт.

При проучванията ми почти всички твърдяха, че Венеция можело да се обиколи пеша. Да, може да се обиколи пеша, но това ще ви коства много нерви и тотална преумора. Ако отивате за няколко часа да видите основните забележителности наистина няма нужда от градски транспорт – после ще си почивате достатъчно. Но ако ще останете няколко дни, картата за градския транспорт е задължителна. Така и така ходенето е голямо, по-добре е, когато е възможно, да спестявате разстояния с вапоретите, пък и е уникално да минете 7-8 пъти по Канале Гранде и да направите 200 снимки на едни и същи леко олющени дворци:). Картите за градския транспорт важат и за популярните островчета Мурано, Бурано и Торчело, Благодарение на картите можехме да си позволим разходки не само до островчетата, но и от единия до другия край на Венеция без да ни излезнат пришки и да нямаме желание да погледнем каквото и да било друго. За да избегнете объркването и “хукването” в обратна посока трябва да гледате внимателно кои номера спират на съответната спирка и в каква посока се движат. Ние нямахме проблеми с ориентацията, но аз бях “преорала” виртуално Венеция и беше трудно да се объркам:). Карти за градския транспорт могат да се закупят предварително (поне една седмица) on-line и излизат с няколко евро по-евтино, което не е за пренебрегване ако сте поне двама души. Има 12, 24, 36, 48, 72 часови и 7 дневни карти. Децата над 4 години се броят като възрастни, но пък студентите и пенсионерите имат някакви намаления. Картите трябва да се заверяват при всяко качване на вапоретите. От сайта на Veniceconnected може да се закупят освен карти за градски транспорт, билети за обществените тоалетни, билети за музеи в различни варианти, както и билетчета за Интернет, за паркинг и други.
Гондолите са скъпички, но има един много евтин вариант да се качите на гондола, като се качите на „tragheto” – лодки, които се използват за пресичането на Канале Гранде. Пътуването с тях струва от порядъка на 50 цента до евро и е добре да пътувате прави. Естествено, освен градския транспорт има и таксита, които обаче са безбожно скъпи. Наложи ни се да ползваме такси от апартамента до Пиацале Рома заради стачка на публичния транспорт – най-скъпото такси, което съм ползвала.:)

Вапоретите спират от двете страни на канала, разминаването е уникално преживяване.

„Час Пик”:)

Въпросните лодки за пресичане на канала – tragheto.


Първата ми реакция, когато видях гондола на живо е: „Катафалка”. Не ме убивайте с камъни, просто този вид романтика ми е чужда:)

Гаражи:)

Храна, хранене, заведения.

Тук мога да кажа много, но имам главно теоретичен опит, на практика не сме се хранили в заведения – от една страна твърде скъпи, от друга с дете, което не стои и 3 минути на едно място:). Пихме н- на брой капучино и кафета, тук там и други неща, ядохме (поне аз) от прословутите чикети – малки хапки, които варират от дребни сандвичи, до риба върху лукова глава, парченца салам или месо върху сирене и други работи, много разнообразни и на повечето места вкусни. В едно кафе пробвахме и трамецини – триъгълни сандвичи, направени от хляб без кора, с различни плънки, и те много вкусни. Купихме си от различни сладкарници и пекарни поне десетина вида сладкиши с най-разнообразни имена, но само в едно кафене опитахме читаво тирамису, другите сладкиши явно не бяха по вкуса ни. Понеже леко съм пристрастна към храната и различните видове кухня си бях направила един твърде огромен списък от уж типични венециански яденета. Както и един още по-огромен списък по квартали с, да речем, приемливи като цена и качество заведения, супермаркети и забележителности. За съжаление заведенията от рода на тратории, остерии и бакари не ги посетихме, но открихме супермаркети, пазари и търговски улички, по които главно венецианците се подвизаваха. В Канареджио има такива места, където хората се познават, знаят си клиентите, обслужват ги без дори да изчакат да кажат какво искат, изобщо квартални магазинчета. Няколко такива посетихме, адски автентични – в едното дори нямаше цени на самите стоки, а бяха изнесени на лист, така че купувахме нещо като “котка в чувал”:), но не бяхме неприятно изненадани. От типичните италиански продукти естествено си купихме макарони, които консумирахме вечерта; няколко вида прошуто – всичкото страхотно; маслини с малко необичаен вкус; няколко вида местни салати, на основата на сосове, а също и една култова салата морски дарове, от които половината “дарове” не бях виждала никога, но си ги изядох, и прочутата типично венецианска рецепта Sarde in Soar – пържени сардини, после мариновани в специфична марината с пържен лук. Пробвахме също и няколко вида наденички, готови за печене кюфтета или някакви други топки от кайма, както и зеленчуци за гарнитури най-разнообразни. Всяко едно излизане беше увенчано с шоколад, но Lind, защото италианския не ми се стори много вкусен. Пропуснахме сладоледа – аз не обичам, а детето доброволно се отказа, въпреки настояванията ми. Пихме и италианско вино, не помня марката, но не беше лошо. В доста от кварталите има Billa, която на някои места е като дребно квартално магазинче, но има и големи супермаркети с почти всичко необходимо за живот. Освен малките магазинчета, повечето специализирани за месо, за сладки работи или пък тип бакалии, има още 1-2 вериги супермаркети. Най-автентични са пазарите. За съжаление пропуснахме рибния, защото точно тези дни той почиваше, но видяхме достатъчно зеленчукови такива на сергии или в лодки по каналите, с най-разнообразни и понякога доста непознати зеленчуци. Качеството на зеленчуците беше еднакво както на сергиите по пазарите така и в супермаркетите. Относно заведенията, както и супермаркетите по квартали, ако някой има нужди и желание мога да му изпратя огромния си списък.

Остерия

Не чак толкова вкусните, но пък адски красиви сладкиши.

Не, това не са бонбони, сапуни са. Мисля, че разбирате разочарованието ни:)

Много красиви, но и доста скъпи копия на почти всички сгради във Венеция.

Сергии с маски и фенери, особено красиви нощем.

Забележителностите.

Понеже е твърде изтъркано да възхвалявам толкова прочути неща ще кажа нашия избор и причините за него. Първия ден, привечер когато пристигнахме във Венеция, успяхме да видим:

Santa Maria Della Salute

– много красива отвън църква, на Канале Гранде, близо до Митниците, но вътре нищо особено и впечатлително освен няколко гигантски картини.

От там хукнахме към

Музея на Пеги Гугенхайм,

за да се допрем и до модерното изкуство, пък и защото бях чела и чувала много – не ни хареса особено, не съм фен на точно това изкуство, детето се стресна от няколко картини и все още ги споменава.

И от “високото” изкуство минахме към кулинарното, изразено в обикаляне на гореспоменатите улички и магазинчета, но пътят до там и обратно беше по

Canale Grandе🙂

Леко притеснително да не надигне приливна вълна:)

Вторият ни ден беше отделен за типичните туристически забележителности в самата Венеция:

Palazzo Ducale

– невероятен, огромни зали, огромни картини навсякъде, изобщо много впечатляващо място. Естествено, обиколихме и килиите на затворниците и оръжейната и въобще всичко каквото може да се види вътре, че даже и Моста на въздишките, но отвътре, забавлявайки се с купищата туристи, които се опитват да го (ни) снимат:).

Campanile di San Marco

– 98 метровата камбанария на площада. Както се шегувахме, ползвахме най-скъпия асансьор – 8 евро на човек, но гледката от горе си струваше цената. А пък за децата и непорасналите възрастни имаше достатъчно сувенирчета, че даже и медал, че си се качил на кулата:)

Камбанарията

Митницата

Isolo di San Giorgio Maggiore – красиво от далече, но от близо не изглежда така интересно, че да си загуби човек 2-3 часа.

Basilica di San Marco

– Базиликата е много красива отвън, отвътре се отказахме да я гледаме поради факта, че имаше твърде много туристи и не ми се щеше да носим детето на главите си за да го опазим, остава за следващия път.

Correr Museum

– може би единственото разочарование от забележителностите. Не че е лош музеят, дори напротив, но в това място, събрало накуп толкова хубави и най-невероятни места Корер някак бледнееше.

Rialto – мостът и околностите.

На моста имаше осемстотин “маймуни”, но пак успяхме да се щракнем, че да се види къде сме били. Около моста районът е автентичен и интересен, но твърде популярен и пълен с туристи.


Риалто през деня

През нощта


Риалто в гръб

Santa Maria Gloriosa dei Frari

– страхотна църква, изпълнена с най-невероятни и като размери и като внушение платна на всички известни художници, творили във Венеция. Едно от най-впечатлилите ни места, заедно с двореца на Дожите

Трудно е да се снима тази църква, огромна е, а около нея много къщи и тесни улички, но пък отвътре е много красива.

Scuola Grande di San Rocco

– тук направо бяхме потресени – освен страхотни и пак огромни картини имаше и невероятни ламперии със много красива и прецизна дърворезба.


Самотна въртележка на пл. San Polo

Третият ден бяхме отделили за “извънградски разходки” и паркове, градини и пазарски улички:)

Площад в Канареджо

Мурано – островът със стъклените фабрики

е много истински и много “жилищен” – пропускайки всички магазинчета за стъкло и фабрики се гмурнахме в жилищната му част, където открихме тихи площадчета, красиви къщи с градини (нещо доста нетипично), малки магазинчета за храна, за цветя, а даже и за кучешки облекла:) и други съвсем тривиални и много спокойни неща. Обиколката на целия остров ни отне около час, заедно с импровизирания пикник със сандвичи, кафе и чай на една пейка. Пътят до него е около половин час и минава покрай последния дом на венецианците.


Гробището


Къщички с градинки


Стъклена статуя…

…. с много добро отражение на околните къщи

Поредната крива камбанария, но с красива стъклена скулптура.


Бурано – островът на плетените дантели и шарените къщи.

Наистина много шарени къщи, страхотни цветове, невероятно съчетани върху относително грозните като архитектура къщички. Видяхме поредната ужасно крива кула, видяхме и бабите с дантелите и магазинчетата за сувенири, даже и купищата туристи хапващи по заведенията. Но усещането беше странно – сякаш всеки момент ще паднат декорите и отзад ще се покаже снимачен екип. Тоест, кукленско някак, фалшиво беше това островче, въпреки многото положителни отзиви по форуми и седянки. Но пък приятно шарено за окото. Бурано може да се разгледа и за половин час. Пътят до него е около час, тоест ако добре са планирани нещата може един предобед човек да си отдели за тези два острова. Картите за градския воден транспорт важат, не е необходимо да се купуват отделни билети. Водният автобус, който ходи и до двата островите е LN и се хваща от Fondamenta Nove в Канареджо. Има и друг автобус, но ходи само до Мурано, а като сте тръгнали по островите е добре да посетите поне два за късмет:)

Някъде бях чела, че Венеция е само история и не можеш да избягаш от нея. Не е вярно, не е само история, но и изкуство, а бягството и от историята и от изкуството е много лесно – жилищните квартали, в които има малки площадчета, на някои места дори градини и паркове, както и островите предлагат едно доста различно преживяване и усещане за Венеция. Ако човек отиде във Венеция за един ден и се надява да види всичко, това всичко ще са съвсем стандартните и суперизвестни основни забележителности. Много често такива еднодневни екскурзии са причината голяма част от познатите ми да не харесват Венеция – видяли са я само откъм едната и, твърде известна страна, а тя определено е многолика. Има много красиви неща, има доста грозни неща, има и ежедневна суетня и свръхтуристизирани места и комерсиализъм и пренебрежение, но и спокойствие, само трябва малко повечко ровене и ходене.


„Чакам”

Автор: Роси А.

Снимки: авторът

Още снимки от Венеция:

87 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version