Archive for the tag 'жираф'

окт. 03 2012

На мотор из Африка (6): Танзания:От Серенгети и Олдовей към Мбея

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йорданияминахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, за последно преминахме през Кения

Днес на ред е Танзания.

Приятно четене:

Предупреждение: разказът може да предизвика негатовна реакция сред вегетарианците. Четете на собствен риск!

 

На мотор из Африка

шеста част

Танзания: От Серенгети и Олдовей към Мбея

 

Маршрут в Танзания – На мотор из Африка

Маршрут в Танзания

 

 

  • Валута – Танзанийски шилинг.
  • 1$ = 1400 Танзанийски шилинга.
  • 1 литър бензин = 1600 Танзанийски шилинга
  • Виза – на границата и струва 50$.
  • Тук задължително се прави застраховка – нещо като гражданска отговорност и е по 30$ на мотор.

И така след като в Кения на границата разбрах, че ми липсва багажа продължихме напред. На границата ни посрещна и нашия водач за оставащата част от сафарито – Джеймс Мандела. Невероятен човек, в което се убедихме в следващите дни. Ето и границата.

Граница Кения-Танзания – На мотор из Африка

 

 

 

 

Прехвърлихме багажа в колата на Джеймс или поне, който си имаше, разделихме се с Фред и тръгнахме да оправяме документите. Имаше страшно много туристи и голяма опашка за визи, но се справяха учудващо бързо и нямаше намръщени служители заради многото работа. След визата отидохме да си подпечатаме карнетите. Минава се бързо, но трябва копие на паспорта – нещо, което бяхме предвидили и носихме с нас. За около час минахме границата. Силвия с децата се качиха в джипа на Джеймс, а ние продължихме с моторите към гр.Аруша.

Пътят е около 100 километра, но се ремонтира и се редуваха участъци от асфалт и черен път, главно пясък. Стигнахме и

Аруша

и на входа спряхме да изчакаме колата.

Аруша, Танзания – На мотор из Африка

 

 

В Аруша трябваше да оставим моторите, защото беше забранено карането в резерватите с тях и нямаше как да продължим. Отидохме в офиса на фирмата, в която работеше Джеймс и там се разделихме с нашите возила.

В Танзания ни направи веднага впечатление, че е доста по-подредено и чисто от Кения,

но пък и туристите са наистина много.

Аруша е голям град

Пълният текст с кървавите снимки >>>

One response so far

сеп. 20 2012

На мотор из Африка (5): Кения: През Екватора, Найроби и резервата Амбосели

 

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йорданияминахме през Египет, минахме през Судан, за последно прекосихме Етиопия

Днес на ред е Кения

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

пета част

 Кения: През Екватора, Найроби и резервата Амбосели

Маршрут в Кения – На мотор из Африка

И малко цифри.

  • Валута – Кенийски шилинг.
  • 1$ = 77 Кенийски шилинга.
  • 1 литър бензин = 1$
  • Виза – на границата и струва 25$. (в момента кенийска виза струва доларовия еквивалент на 40 евро – бел.Ст.)

Все още е 28.06.2010г. и сме на границата Етиопия-Кения.

От Етиопска страна вече е ясно как минахме.

Тук в Кения ми направи впечатление, че границата е по-чиста и подредена. Отново първо минахме през имиграционната служба, където срещу 25 долара на човек получихме визи и това за около 15 минути. Също толкова бързо минахме и митницата, като ни изненадаха, че за мотор не се плащат никакви такси или застраховки. Така след половин час вече бяхме легално в Кения.

Тръгнахме към кенийската част на гр.Мояле.

Движението е вече в лявата лента, но все още не мога да усетя разликата. Е, малко след границата изчезна всичко – всичко стана по-мръсно, без асфалт, с черни пътища и прах. Познатата африканска мизерия, дори ми напомни малко на Судан. Намерихме си единствения хотел 🙂 , разтоварихме багажа и малко по-късно вече се разхождахме по улиците, за да си купим някаква храна, карта за GSM и да изтеглим пари от банкомат.

Интересно е да се разхождаш из улиците на Мояле. Имаше всякакви образи, но всички ни гледаха еднакво странно. Много е прашно в целия град. Прибрахме се рано в хотела и веднага легнахме, защото утре ни предстоеше най-трудната част от нашия маршрут – прехода Мояле – Марсабит – 240 километра, които трябваше на всяка цена да минем за един ден.

29.06.2010г. – 27-ми ден.

Станахме рано, стегнахме багажа и в 07.00 часа напуснахме Мояле.

Днес трябваше да минем най-тежкия участък от пътуването ни от 240 километра

Бяхме чели много, бяхме гледали записи много, но все пак имаше известно притеснение как ще се получи. Целта ни беше гр.Марсабит.

След Мояле пътят беше само пясък, прах, дупки и напречни коловози, а на места имаше насипани допълнително натрошени камъни, защото с тях запълват дупки. Учудващо за мен успявах да държа скорост от 60-70км/час, Мони държеше по-висока и това ни позволи да се движим с прилично темпо. Някак си се успокоих, че няма проблем, ако това е целия път.

Все още не бяхме навлезли в истинската пустиня и около нас имаше някаква зеленина. Моторът ми с тия килограми доста поднасяше в пясъка, но се караше долу-горе добре. На места около пътя дори се появиха антилопи. Спирахме за почивки, защото бяхме решили да караме внимателно, без да си даваме много зор. Тук и на двамата с Мони страшно много ни липсваха леките ендура, с които изживяването щеше да е само веселба.

Я, още се усмихвам.

Кения – На мотор из Африка

 

 

 

 

С това прилично темпо стигнахме до

първото село – Сололо

Там купихме вода, поговорихме с местните, които ни казаха, че нататък ни чака много лош път. Продължихме по все така черния път, със същата скорост. Малко се увеличиха камъните, но пък пясъка намаля.

Кения – На мотор из Африка

Кения – На мотор из Африка

 

 

 

По тези напречни коловози на няколко пъти хвърчаха бутилките с вода и торби с дрехи, които Мони беше вързал зад него в резервните гуми. Вибрациите бяха доста големи

Целият пътепис (има повече от сто снимки)

7 коментара

окт. 11 2010

Квазулу Натал и паркът Крюгер (Южна Африка)

Днес отново ще „отскочим“ до Африка – този път Домосед ще ни води на сафари до националните паркове Крюгер и Содуана бей. Приятно четене:

Квазулу Натал и паркът Крюгер (Южна Африка)

Антилопа куду – Крюгер парк, Южна Африка

Антилопа куду

Бил съм лицемер спрямо животното куду – денем му се радвам и го снимам, а нощем го ям. Под формата на билтонг – африканският стил пастърма, приготвена да издържа месеци на трансафрикански преходи във волска кола без хладилник. И как да не го ям, като съм пропуснал да проверя дали има ресторант в лагера Мпила. Нямаше. Има само лавка, от която си накупили бисквити, които те гранират с боб от консерва, а аз – с боб от консерва и въпросния билтонг от куду. Защото съм пропуснал да разузная, че са вегетарианци. И да го заявя на артелчика на трейловете в резервата Шлушлуи-Имфолози. Но не става проблем. Полевият готвач се справя безпогрешно. А спрямо вилдебийста (антилопата гну) съм бил расист, защото никога не съм го снимал, обиждал съм го на хубост и най-често – директно съм го отминавал. Чак пък никога.

Антилопа гну – Крюгер парк, Южна Африка

Антилопи гну

„Те“ са Олга и Филип, с които не се бяхме чували/виждали повече от три години, но като им хрумнало да долетят до Южна Африка за една седмица, съвсем правилно ме намериха да измисля нещо подходящо. А аз тъкмо се бях се затъжил за буша. От последното сафари имаше вече половин година.

Слон – Крюгер парк, Южна Африка

Слон

Един ден път, една вечер в Сейнт Луша да опитаме скаридите, един ден из парка иСимангалисо до плажа на Кейп Вайдъл, една вечер на сафари-палатка в Мпила, нощно сафари с паркова кола, дневно – с нашата, три дни пешеходни преходи от базов лагер на бега на река Черно Имфолози, и още два дни някъде на морето.

През река Черно Имфолози – Крюгер парк, Южна Африка

През река Черно Имфолози

В лагера на трейла спиш на брезентови палатки край реката, ходиш по нужда с лопата и кибрит в храстите (като първо си разгонили хиените и/или бабуините в зависимост от кое време на денонощието е), пускаш си душ от кофа с пробито дъно, окачена на клон. Колониален lifestyle на max: Един зулус готви макарони за вечеря и яйца за закуска, а двама други те пазят с пушка от крокодили, докато се къпеш в реката, и от лъвове, докато се разхождаш из дивотията в търсене на хубави гледки, бръмбари и носорози. Каквото дойде. Дойде от всичко. Даже и лъв дойде, но се изнесе, преди да влезе в кадър успял да докара до истинска паника бабуините на едно дърво отвъд реката.

Носорог – Крюгер парк, Южна Африка

Носорог

Нашия собствен адреналин го вдигнахме при изненадваща близка среща с четири бели носорога наведнъж, които ни усетиха заради неочаквано обръщане на вятъра. И два самотни бивола-пенсионери (Dagga Boys – Кални момчета, афр/англ.), които много мразят някой да им нарушава спокойствието в калта. А крокодилите ги намерихме триста метра надолу по течението от мястото, където пресичахме реката и се къпахме. Което не ни попречи на другия ден да повторим упражнението.

Крокодили! – Крюгер парк, Южна Африка

Achtung, Baby!

На морето излязохме край

Содуана бей.

Там има рифове за гмуркане и умерена суматоха от лодки и гмуркачи, но най-хубавото е, че само да мръднеш на юг отвъд фара – десетки километри плаж и дюни си остават само за тебе. А като съм го предлагал, съм бил промърморил, че „абе има там някакъв плаж“.

Плаж – Содуана бей, Квазулу – Натал (Южна Африка)

„абе има там някакъв плаж“ :)

Бунгалото ти е точно отвъд дюната, (която е висока колкото 3-4 етажна сграда и на билото има гора!), но не се вижда, за да ти разваля гледката. И понеже и там, целият район е един огромен резерват – иСимангалисо- даже и в списъка на Юнеско фигурира (http://whc.unesco.org/en/list/914 ), освен да гониш златните рибки, скатовете и акулките под водата, можеш да обиколяш с кола и да си снимаш антилопки на воля.

Антилопи – парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

Антилопи на водопой

Изненадващ бонус в прогрмата беше една рядка и трудно-програмируема предварително, но изконно южноафриканска туристическа атракция – тауншипски бунт. Когато на черните им писне от беднотия и лъжи, че някой ще им прокара примерно водопровод или електричество, излизат на улицата в тауншипа си, палят автомобилни гуми, и хем танцуват и пеят, хем трошат, каквото им попадне.

Та точно такова действие се развиваше в

хайфелдското градче Леандра,

пък по стечение на обстоятелствата поради ремонт на главния път, отбивката беше точно оттам и слаломирахме между пушещите автомобилни гуми. Вярно, полицията тъкмо беше успяла да потуши въстанието с оръжие и с едни бронирани автомобили, които са си южноафрикански патент от 70-те и 80-те именно за тая цел, но в разгара на екшъна нямаше да да можем да минем и щеше да ни се наложи да заобикаляме трицифрен брой километри.

Според осведомени, за да си организраш тауншипски бунт като хората, наемаш професионални услуги на компании. които знаят как най-добре да ти вдигнат барикадата, да ти подредят гумите, да ти ги запаля, да поддържат градуса на скандирания и да насочват огъня от хвърлени камъни и коктейли Молотов. „Осведомените“ бяха нашите спътници на трейла. Трима африканери – мъж, жена и шурей на 60+, които идвали в тоя парк на пешеходстване съвсем не за първи път бил им любим. Даже ни се учудиха как сме разбрали за него. Не че го няма във всеки уважаващ се пътеводител, но някак си остава в сянката на Крюгер парк. Може би защото е по-малък и не носи етикета „национален“. Но релефът е много по-разнообразен – хълмове, отвесни скали, гледки, виещи се и променящи нивото си с капризите на времето мътни реки.

Парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

А разнообразието на животни е горе-долу същото. Големите 5 са тук. Но и зизгзаговите бръмбари не липсват.

Зигзагов бръмбар (паяк) – парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

Зигзагов бръмбар (паяк)

Та Йохан и Рене имали ферма за едър рогат добитък в … лозарското сърцето на страната – между Стеленбош и Парл. А защо не лозе? Защото не можели да си позволят инвестицията. Но затова пък си позволявали експерименти с щрауси, от които следват цяла серия трагикомични истории от рода как щрауса, освен ако не си виртуоз с ласото, не можеш да го хванеш нито за да го лекуваш (Йохан е ветеринар), нито за да го изядеш, нито за да го продадеш. Чак сега разбирам драмата на протагониста от филма „Песента на врабците“ на Маджид Маджиди с изпуснатия от иранската ферма щраус, дето 90 минути екранно време не можа да го хване и му се обърка животът. Във фермата на Йохан драмата била, че щраусът в крайна сметка успял да убие човек. Разпорил го на две. Човекът бил жена, калърка, която се вмъкнала в чифлика през оградата. С мъжа си. Предполагаемо – да откраднат яйцето на щрауса. Номинация за Дарвинова награда! Мъжът е оцелял някак си.

Череп на бивол – парк иСимангалису, Квазулу – Натал (Южна Африка)

По-ведрата му, но не по-малко южноафриканска история на Йохан* беше как заварил клозета на вилата си на брега в Батисбай обърнат на хранилище за маските и шнорхелите на цялото Западнокапско общество на бракониерите на авалон (халиотис) – род защитени стридоподобни мекотели, търсени на източните пазари за афродизиаци.

А докато си ги разказваме, преразказваме и преписваме тези истории, Олга и Филип отдавна са си отлетели за Европа, минал е месец, а аз в компания от двама французи съм се прехвърлил в … одумания току що

Крюгер парк

Жираф – национален парк Крюгер, Южна Африка

Жираф

Бидейки природно поспаливи, французите не ме вдигаха да ставам сутрин в 5 часа да търсим лъва, преди да го е напекло слънцето. Още повече, че нямаше и да го напече.

Лъвски прайд – Крюгер парк, Южна Африка

Лъвици

На толкова затлачено облачно и дъждовно (хамбургско!) време не бях попадал в Ниското поле. Даже хипопотамите не смееха да влязат да се изкъпят в реката и от скука си намираха на заяждане с крокодилите.

Хипопотам – Крюгер парк, Южна Африка

Ти ли бе?

А ще спечели ли Франция световното? Миячите на коли в село Саби, Източна Мпумаланга, обещаха. С което обещание си изкараха 30% бакшиш върху договорената цена за услугата „Измиване отвън и отвътре на много кална френска кола“. Миенето на колата беше придружено и с музикално-танцувално възпроизвеждане на сценка, в която участник А театрално бие главичка в гърдите на участник Бе, придружено с гръмък смях и бурни ръкопляскания от хора и балета.

Бабуини – национален парк Крюгер, Южна Африка

Когато няма бира и рокендрол... ;-)

А другата ключова среща с южноафриканци беше не в парка, ами в село Дълстрьом на отиване, където вече по тъмно (и много гъсто мъгливо!) влязохме в единствената отворена лавка на бензиностанция, да заредим с биксвити. И да питаме за мед. Нямали. Добре, ама аз бях нащрек (слухом и духом, рус.) и забелязах на рафтовете между кибритите, консервите с боб и пакетите захар пластмасово прозрачно бурканче с тъмна течна субстанция с висок вискозитет, надписана на ръка на африканз – bloekomboomhoening**. Нещо от лингвистичната ми обща култура подсказа, че hoening значи мед, но за всеки случай учтиво попитах черната продавачка колко добър е нейният африканз, че да ни го разчете. Франкофоните нямаха думата. Тя отрече да е добре с езика, но пък с вкуса била много добре и, за да и е чиста съвестта, че като ни продава мед, не ни лъже, постъпи в тон с най-добрите практики на Мечо Пух – бръкна с пръст в буркана и го облиза, за да се увери. След което и ние тримата постъпихме така и като единодушно се уверихме, че под меда не е скрито сирене, купихме бурканчето.

Ако някой се отбие в Претория на закуска, ще го почерпя. И ще поразсъждаваме защо във всяко бунгало в Крюгер парк единствената книга, която ти оставят с пешкирите и сапунчето, е Новият Завет. А на мене като ми се чете Мечо Пух?

Слонове по пътя – национален парк Крюгер, Южна Африка

Слонове по пътя

Д.’10

Илюстрации:

SA 2010: Hluhluwe-Imfolozi-iSimangaliso
SA 2010: Kruger Park

* Йохан всъщност се казва Филип, но в рамките на тази сводка, името Филип вече беше заето.
** Впоследствие с помощта на допълнителни вътрешна и външна памет (wikipedia и друга справочна литература) установих, че bloekomboomhoening е мед от синьосмолест евкалипт (Eucalyptus globulus, лат).

Край

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

No responses yet