Archive for the tag 'животни'

февр. 15 2012

Африка пеша (5): Коледа в Сенегал

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, а за последно имахме разни случки в самия Дакар.

Днес отново поеамаме из Сенегал, да видим как се живее в едно сенегалско село и… да отпразнуваме заедно Коледа

 


 

Приятно четене:

Африка пеша

част пета

Коледа в Сенегал

 

С голяма радост напуснахме Дакар и тръгнахме към

делтата на река Салуум,

запасени с храна и вода. Деца – СенегалКачи ни испанка със сенегалския си приятел, които отиваха към Гамбия. Заради закона за коли в Сенегал се наложило да регистрират колата си в Гамбия и сега трябва на всеки 40 дни да ходят до Гамбия. Оставиха ни в едно

село на име Тубакута до река Салуум

Делтата представлява огромно пространство от вода и многобройни острови и островчета. За да я разгледаме трябваше да вземем лодка. Мислехме, че ще договорим някой рибар да ни разходи срещу 5-10 евро, но се оказа, че рибарите искат повече пари от организираните екскурзии в къмпингите наоколо.

Тубакута, Satioum, Сенегал

 

 

Срещнахме един французин, който каза, че е мениджър на еко къмпинг на един остров. Предложи ни да спим там срещу 40 евро на човек с включен трансфер с лодка. Обяснихме му, че обикаляме на стоп и спим на палатка и отказахме. Решихме да се задоволим с разходка пеша покрай реката. Той обаче ни настигна след малко и каза, че така и така има клиенти за острова, може да се качим на лодката с тях безплатно. Предложихме да дадем пари поне за бензина, но той каза, че не е проблем. Бяхме много щастливи от добрината на този французин, който дори не си каза името, нито го срещнахме повече. Возихме се 30 минути до острова и когато пристигнахме, шофьорът на лодката каза, че ще спим в неговата къща. Беше прекрасно – огромна, чиста река, с гори от всички страни и красиви птици. Островът беше доста див, с няколко селца по брега със сламени къщи и соларни панели. Намираше се в резерват и забраняваха на хората да изхвърлят боклуци и да убиват животни. Разхожадхме се навътре в острова, търсехме птици и маймуни, а през деня, когато жегата беше непоносима, се криехме под сянката на някой баобаб. Птица, Сенегал Птица, Сенегал

На острова, Сенегал

На острова

Дете, Сенегал Дете – Сенегал

Къщи, Сенегал

Деца, Сенегал

въпреки че няма училище, на острова е пълно с деца

Птици, Сенегал Деца, Сенегал

Деца, Сенегал

Баобаб, Сенегал

Дете, Сенегал

 Птица, Сенегал

          На другия ден през нощта се върнахме със същата лодка и лодкарят отново настоя да спим в неговата друга къща в селото. Оказа се, че има две жени – една на острова и една в селото. Втората беше само на 32, а вече имаше 6 деца.

Деца, Сенегал

Децата в Сенегал са ужасно много.

Всеки мъж има поне една жена с по 5-6 деца, а понякога 2-3 жени с по 5-6 деца всяка. И тъй като жените обикновенно не работят, мъжът понякога трябваше да изхранва 15тина гърла. От там според нас идваше проблемът с бедността. Заплатите не бяха много по-ниски от България, но всяка заплата би била недостатъчна за такова семейство. Хората си мислеха, че колкото повече деца имат, толкова по-богати ще са на старини. Приемаха ги нещо като работна сила и още от малки ги караха да работят. Момиченцата на 3-4 години вече знаеха да готвят и да се грижат за бебета. Никой не ‘гледаше’ децата, бяха напълно самостоятелни. Никой не си играеше с тях, никой не ги учеше на нищо, въобще не им обръщаха внимание. А ако някое дете се разреве (защото примерно се е ударило до кръв), рискуваше да бъде набито, за да млъкне. Затова никой не ревеше – дори и бебетата.

Майка с дете – Тубакута, Сенегал

Къща – Тубакута, Сенегал

къщата на нашите домакини в Тубакута

къщата на нашите домакини в Тубакута

След Тубакута продължихме

към едно селце в центъра на Сенегал,

където имахме уговорка с Джени – доброволка от Корпуса на мира. Джени живееше в кирпичена къща със сламен покрив навътре в пущинака, без ток и вода, със семейство от един мъж, който наричаше татко, с три жени, които наричаше майки и много, много деца – братя и сестри. На нас също ни дадоха сенегалски имена- Лора прекръстиха на Айза, а Евгени- на Ибу.

Американка от Корпуса на мира вади вода в сенегалско село

Изкарахме чудесни два дни на село, носехме вода от кладенеца, а вечер децата свиреха на тубите от вода и танцуваха африкански танци. Единия ден гледахме дълга, ожесточена борба. И при танците, и при борбата имаше някой с пръчка, който да укротява тълпата и да всява ред. Американците от Корпуса на мира са почти на всеки километър. В Сенегал само има 160 доброволци, чиято основна задача е да доставят информация от първа ръка директно на Американското правителство. Въпреки това Джени беше пич и научихме много неща за хората тук, защото тя говори местния език.

Ресторант в Сенегал

така изглеждат типичните сенегалски ресторантчета - просто пейка и маса навън, тук закусваме сандвич с боб

Успяхме да сготвим български манджи – леща и картофена яхния. Най-накрая нещо различно от риба с ориз.

Сенегалците

имаха 4-5 национални ястия, всичките с ориз и риба (понякога с месо) и отказваха да ядат каквато и да била друга манджа. Салати и супи нямаха, а зеленчуците използваха само за декорация на ориза. В центъра на ориза слагаха един цял картоф и един цял морков за цялото голямо семейство. Oбщо взето бяха доста консервативни, имаха определени правила за всичко и не можеха да приемат нищо ново. Като например – мъжете не можеха да вадят вода от кладенеца, да готвят и да перат. Хомосексуалистите бяха незаконни. Ако кажеш, че си гей, отиваш в затвора за 8 години и нямаш право да бъдеш погребан.

Семейство с много жени и деца  – Сенегал

Семейството на Джени

Деца - музиканти, Сенегал

От малки децата свирят много добре на импровизирани джембета и танцуват

Приятели, Сенегал

Деца, Сенегал

Жена, Сенегал

Жена, Сенегал

Деца, Сенегал

Дете с коте, Сенегал Дете, Сенегал

Дете, Сенегал

Плодът от баобаб, или както още го наричат „маймунски хляб“

Сополанко, Сенегал

Пазар, Сенегал

на пазара в Кюр Сосе

Продавач на пазара, Сенегал

това се казва работа ;)

Деца, Сенегал

Майка с дете, СенегалДеца, Сенегал

Сушената риба е основна прехрана за по-бедните в Сенегал

Сушената риба е основна прехрана за по-бедните- когато няма пари за олио и готвене

Деца, Сенегал На пазара, Сенегал

Вадене на вода от кладенец, Сенегал

Ваденето на вода от кладенеца не е лесна работа. (Забележете концентрацията в очите на американката – бел.Ст.)

Край селския кладенец, Сенегал

Всяка вечер цялото село се събира с кофи и легени около кладенеца

Жени, Сенегал

Жена с кокошка, Сенегал Майка с дете, Сенегал

За дърва с магарето, Сенегал

Дървата за готвене се носят от далече

Татенце, Сенегал

"бащата" на Джени

На 23.12 решихме да си направим коледен подарък –

сафари в резервата Бандия

Резерватът не беше съвсем естествен – повечето животни бяха донесени от различни части на Африка, но имахме близки срещи с носорози, крокодили, жирафи, антилопи.

Жираф – резерват Бандия, Сенегал

почеши ме, моля :)

Носорог – резерват Бандия, Сенегал

Птици – резерват Бандия, Сенегал

Газела – резерват Бандия, Сенегал

Акаща газела

Жираф – резерват Бандия, Сенегал

Антилопа – резерват Бандия, Сенегал

Антилопа – резерват Бандия, Сенегал

Антилопа – резерват Бандия, Сенегал

Крокодил – резерват Бандия, Сенегал

Крокодил – резерват Бандия, Сенегал

Костенурка – резерват Бандия, Сенегал

Костенурка – резерват Бандия, Сенегал

прастара костенурка...любимите ми

Коледата изкарахме скромно и самотно

– двамата на покрива на нашите домакини в Дакар, с 3 салати и чаша вино. Мислехме си за приятелите и семействата ни, които са далече, за сърмички и коледни сладки, които ги няма тук, за сняг и елхи. Нямахме даже ток, но пък имахме цялото звездно небе и луната над нас.

Каолак е един от най-мръсните градове в Сенегал

Каолак е един от най-мръсните градове в Сенегал. На стопа до Каолак ни качи сенегалец, живял 10 години в Париж и се върнал специално да се заеме с почистването на родния си град! Пожелахме му успех за смелото начинание :)

Каолак е един от най-мръсните градове в Сенегал. На стопа до Каолак ни качи сенегалец, живял 10 години в Париж и се върнал специално да се заеме с почистването на родния си град! Пожелахме му успех за смелото начинание 🙂

Върнахме се в Дакар

заради срещата с полицията и семейството на Осман, но както и очаквахме отново ни казаха ‘утре’. На другия ден отидохме решени, че ще седим в полицията докато не ни върнат парите. Изхарчихме много време и средства за транспорт. От нашия квартал Ямбул до районното на другия край на Дакар ни костваше 3 часа блъскане по автобусите и 2-3 евро в едната посока. Когато отново ни казаха, че парите в банката не са дошли и да дойдем утре, отговорихме, че ще протестираме пред полицията докато не се реши проблемът. Полицейският шеф се зае да отиде лично до къщата на Осман следобед и да направи каквото може. След цял ден чакане пред полицията, накрая бяхме възнаградени с цялата открадната сума (към 250 евро). Така им показахме, че с българи шега не бива.

 

Дете, Сенегал

Ох, защо се захванах с тия българи ... ;)

Справедливостта възтържествува и направи нашите празници по-добри. За пръв път ни се случва полицията да ни даде пари! Явно по Коледа наистина стават чудеса. Благодарим на всички за подкрепата. Благодарим на шефа на районното и на Йохан, който ни помогна и ни подслони през цялото това време. Пожелаваме си повече добри хора и позитивно мислене за по-добър свят. Честита Коледа на всички!

 

Очаквайте продължението
Автор: Лора Василева и Евгени Енев
Снимки: авторът

Други разкази, свързани със Западна Африка – на картата:

12 коментара

ян. 19 2011

Хонконг, драга! ;-)

Днешният пътепис ще ни води към Хонконг 🙂 Не че ще открием топлата вода, но искам да предупредя всички вегетарианци, както и привърженици на други източни вероизповедания и филосфии, че съществува и друг вид жива храна, а не само покълнали семена. Ще ходим на пазар 🙂 Предупредих ви 🙂

Приятно четене:

Хонконг, драга! 😉

Мина доста време от както не съм писал, но разбира се имам не една и две уважителни и смекчаващи вината причини. С една от тези причини ми се ща да ви занимая в няколко поредни постинга. Самото заглавие загатва за какво ще става дума – Хонконг. Имах невероятната възможност/шанс да посетя този далечен град и затова ми се ще да споделя своите впечатления от него и от пътешествието като цяло. Вече мина повече от седмица от както се върнах и имам чувството, че ако не седна да пиша то (1) ще забравя много от детайлите, който приложените снимки не могат да пресъздадат и (2) ще ми мине мерака за писане и просто ще зарежа темата, а съм обещал на не малко хора (както виртуални, така и реални) да пиша за моята седмица там.

Преди да започна да пиша ми се иска да обърна внимание на няколко детайла, а ако щете го наречете disclaimer (1. юр. отказване от права), но ми се ще да избегна от груби коментари. Бях там благодарение на фирмата, в която работя от около 3 години. Видях не малка част от града и един съседен остров. Не твърдя, че съм видял всичко, което може да се види, а също така и не твърдя, че преценката за видените от мен неща е правилна. Видяното го анализирам през моята си призма, а там на място съм го коментирал с колегите, но не сме има никой локален като гид, за да може да обясни в детайли. За някои неща и аз нямам идея, но съм ги приел такива каквито бяха.

Когато през месец Август шефа ни каза, че ще има семинар и голяма среща на нашата фирма в Хонконг ние не подозирахме, че следващото му изречение ще е: “Помислете и ми кажете дали имате желание да дойдете с мен.”. Много не сме мислили, за да не му дадем възможност да размисли, а направо на следващия ден казахме, че искаме и за около седмица се купиха самолетните билети, а хотела пък го взехме едва седмица преди заминаването понеже го бяхме забравили нали си имахме билети 🙂  Пътешествието щеше да трае около 8 дена с тръгване на 27.11 на обед от Франкфурт и пристигане в 8 сутринта на 28.11 и съответно връщане на 5.12 в 23:50 и пристигане на 6.12 много рано сутринта около 5:30, като беше изчислено, че ще се приберем, а в 9:00 ще идем и на работа (то почти и така си стана). Дето се вика всяко удоволствие се заплаща.

Летяхме с Кейти Пасифик (Cathy Pacific),

които се оказаха страхотна компания, но имайки предвид, че до сега не съм пътувал с друга на дълъг път май нямам база за сравнение. И въпреки това забавленията на борда бяха направо безгранични. Стотици филми, серияли, музикални дискове, а също така и видео игри всичко вградено в малкото мониторче пред мен. Пиене и ядене имаше на корем, а ако топлата храна не ви е по вкуса то имаше готови сандвичи, бисквити, КитКат, кола, фанта, сокове и прочие бе въобще няма да останете гладни и жадни на борда. Разбира се имаше и алкохолни напитки, а след третото повикване на стюардесата да ни досипе уиски успяхме да си издействаме цяло шише (500 мл) 😉 Ех хубави времена. Ето и малко снимки по ред (правени са с телефона): самолета преди да излетим, менюто за ядене на отиване, пийването и музиката…

В самолета на Кейти Пасифик (Cathy Pacific) за Хонконг

В самолета на Кейти Пасифик (Cathy Pacific) за Хонконг

Като препоръка бих казал да си вземете място на аварийния изход защото там е доста широко. При Кейти Пацифик това струва малко отгоре, но при полет от 11-13 часа си заслужава повярвайте ми 🙂 Както се вижда на долната снимка 5500+ мили или над 9000 километра…

И така преди да съм ви отегчил напълно нека най-сетне пристигнем в

Хонконг. За българи няма нужда от виза

ако сте турист и ще останете по-малко от 90 дни. Просто получавате едно печатче и продължавате. Самото летище е впечатляващо защото е отделен остров и затова ми беше много странно да гледам навън докато кацаме защото ние се снишавахме, а наоколо се виждаше само вода. Ето и една снимка направена дни по-късно.

Чудехме се как да се придвижим от летището до града, но тъй като бяхме 4 човека решихме, че най-изгодно и що годе бързо ще е да се придвижим с такси. Интересното е, че там

има 2 вида таксита: червени и зелени

Разликата се крие в това, че те ходят до различни части на града т.е. разделени са на зони, но няма страшно като си кажете на къде искате да идете има кой да ви упъти на кое да се качите. Там такситата са за по 6 човека: 5 госта плюс шофьора, а нашите 4 куфара се събраха в багажника без проблем 🙂 (плаща се по 5 долара за допълнителен багаж това е около 50 Евро цента).

Оня ми ти таксиджия караше с 120-140 км/ч по магистралата, но за наша радост не загубихме куфари по пътя към хотела 😀 Разбира се във всеки хотел може да се нанесеш едва след 14ч, а ние се появихме има няма в 9:30, което обаче ни осигури време да разгледаме града в едно ненатоварено време (доста от магазините отварят една следобед в Неделя). Оставихме багажа, сложихме летните дрехи (25 градуса и слънце все пак) въоръжихме с фотоапарати и карти на града и започнахме да ходим.

Temple Street Night Market, Temple St, Yau Ma Tei, Хонгконг

Тръгнахме в неизвестна посока без да усещаме умора или джетлег. Мисля че адреналина от приключението така ни беше напомпал в този момент, че даже забравихме да закусим. Ходейки по улиците се изумявахме от доста неща като започнем от нечовешки високите сгради, които са буквално навсякъде и контраста нови-стари сгради минем през доста многото нови западни коли и стигнем до чудатите неща, които се продаваха на улицата за ядене.

Движението им е като в Англия – отляво, а и контактите са им английски 😉

Трамваите пък са им на 2 етажа и имат фиксирана цена от 2 долара

без значение за колко спирки сте се качили. Важно е, че се качвате от задната врата и слизате от предната и плащате на слизане. Блъсканицата е нечовешка, но пък е съвсем прието да се бутате напред за да слезете. Важно е още да имате точно пари, за да си платите защото иначе никой не ви дава ресто, поне в градският транспорт (като изключим машините за билети разбира се).

Много препоръчително е да си купите т.н. Octopus card,

която да си заредите с пари и така ще си спестите адски много тревоги и търсене на пари за пътуване, за жалост нас ни светнаха една към края, но какво да се прави.

Двуетажен трамвай, Хонконг

Двуетажен трамвай...

...и билета за него

Първото място, на което попаднахме беше един

пазар за месо и риба

Много интересно наистина, защото рибите и другите водни животни (змии, скариди и прочие) бяха още живи. Пържолите пък висяха на куки почти на улицата, а човек само трябва да каже кое парче месо иска и месарят го накълцва на малки парченца със светкавична бързина и точност при това без да загуби пръст 😉 Ето и малко доста любопитен снимков материал…

Да, това отдолу са змии при това живи…

Живи змии на пазара в Хонконг

 

И ако все още не ви е призляло значи сте готови да идете също до Хонконг 😉

Разбира се не всички пазари са такива, но пък тези са по-интересните, защото моловете не се различават много по между си като изключим големината им. Беше определено интересно да видя всичко това.

Друго нещо, което ни направи изключително впечатление е

използването на бамбук в строителството

Дори и на високите сгради скелето им е от бамбук. Бамбука е едно от най-здравите дървета и затова това не ни очуди толкова много, колкото начина по който скелето е укрепено най-долу, а именно с въженце от сезал завързано за заграждението на улицата. Доста опасно ми се вижда, но явно е много здраво…

И като последно ми се ще да споделя няколко снимки с изглед към

нечовешки високите сгради в Хонконг

Това беше първа част от разказа ми за Хонконг. Дано да ви е харесал. Ще се радвам на въпроси в коментарите.

Автор: Петър

Снимки: авторът

15 коментара