Archive for the tag 'есе'

мар. 14 2014

Моята България

Лудогорец паднаха, полицаи мрат, застреляни от луд с пушка, руснаците всеки момент ще превземат Крим… – не, ситуацията нито е за хейтене, нито за оригиналничене – затова днес пътеписът днес няма да е пътепис, а есе. Приятно четене: Моята България от Галина Тодорова Убедена съм, че българинът, живеещ в родината си и потопен в своите […]

2 коментара

Ное. 21 2013

Истанбул или „Идеален ден за лов на рибка-бананка“ (начало)

 От кога не сме ходили до Истанбул? Днес Теодора ще ни води там, като приятелски ви казвам – четете! 🙂  Истанбул или „Идеален ден за лов на рибка бананка” Начало Идва един момент, когато всичко започва да става недостатъчно. Или пък прекалено претрупано.  Бе, баланса е погубен сред пот, сълзи и тенджери за миене. И […]

10 коментара

юли 27 2012

Сън в Пловдив

Наскоро на нашия сайт се появи една софийска импресия, с която (много се радвам) амбицира пловдивчани да не изостават 🙂

Днес Калоян ще ни разкаже носталгията по Пловдив.

 

Приятно четене:

 

Сън в Пловдив

„Сън ли е бил този носталгичен Пловдив

или Пловдив е името на града,

в който живеем само, когато сме щастливи?

После той си отива от нас,

за да живеят други хора в него“

 

 

Странно нещо е носталгията. Често ми се случва да се замислям за отминалите дни, месеци години често с усмивка, но също и с едно такова странно чувство на тъга, на липса… Липсват ми годините, когато тичахме из Бунарджика по цял ден с другите деца, играхме на гама, на криеница, на ритахме топка или скачахме на въже. После като се уморим, сядахме на някой бордюр, чоплехме семки, за които няколко деца събирахме пари (!) и си приказвахме. Нямахме търпение да свършим училище, да си напишем домашните и да се съберем в махалата. Нямахме компютри, единственото електронно удоволствие бяха игрите Сега и Терминатор и обикновено по цяло лято стояха заключени в някой шкаф, за да бъдат отново извадени с настъпването на студовете и ранното стъмняване. После пораснахме малко. Игрите се промениха. Гоненицата и криеницата бяха изместени от закачливите „шише“ и „подаръци“. Какъв беше трепета, сега кой ще трябва да целунеш, или да пипнеш по гърдите. Сега звучи смешно, но на тази възраст много сериозно приемахме тези предизвикателства. Не закъсняха и първите цигари, първите бири, първите истински гаджета, които не само държиш за ръка. И тръпката да не те хванат: винаги цигарите в джоба са на другарчето, за да не ги прибира у тях.

Уличен театър, Пловдив

 

Станахме големи и тръгнахме по детски дискотеки. Пиехме по една (!) текила и после издъвквахме едно пакетче дъвки, да не ни помиришат. Вече не беше модерно да стоиш на бордюра, а слънчогледа на тротоара беше заместен с бяло фрапе в Милионерки или Дюн във Виенската.В гимназията намерихме истински приятели, хора с които сме били винаги „в кюпа“, с които сме се забавлявали, преписвали, бягали от час… Вече започнахме да обръщаме внимание на сериозните връзки, на нощните излизания и на неизвинените отсъствия. Всички отивахме да спим един у друг в събота вечер, за да се съберем в Дайкири на по текилка или биричка. След което задължително минаваме през дюнерите на главната и оттам започваше приключението: къде ще ни пуснат малолетни.

улица Княз Александър I, Пловдив, България

 

Какво ли не сме пробвали, за да влезнем на модерните по онова време места. И когато сме успявали, как ли са ни гледали посетителите? Това тогава не ни засягаше особено, веднъж вътре и партито започваше.И продължаваше често до много, много късно, имайки предвид, че не можехме да се приберем, нали спим едни у други за пред родителите ни! После осъмвахме с по кафе на някое денонощно, за да обсъждаме отново и отново вечерта, училището, любовта и други екзистенциални теми, които тогава ни вълнуваха.

Небет тепе и Античен театър, Пловдив

 

Постепенно вечерният час се увеличи, за някои отпадна по-бързо отколкото за други, и при определен родителски подкуп, най-вече някоя шестица, излизахме свободно, тръпката от съботното излизане намаля. С навършването на пълнолетие изчезна напълно. Не че не беше хубаво, просто не беше вече забранено. Завършихме гимназия и се разпиляхме по света. С това общите ни проблеми и трепети приключиха, и остана само всеки да разкаже за себе си в момента и да си спомняме с умиление за миналото. Ние отстъпихме своето място на другите, които да ни заместят по тротоарите, парковете, кафетата и дискотеките. Пловдив си отиде от нас, или по точно ние от него, а там бяхме щастливи. Остана носталгията при спомена за тези безгрижни дни и надеждата, че другите, които живеят в него ще го направят по такъв начин, че когато си отиде и от тях, да си спомнят и те с умиление за този град и да не забравят никога от къде са тръгнали.

 

Автор: Калоян Колев  (за пръв път е публикуванео в mediacafe.bg)
Снимки: авторът

Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Пловдив – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

No responses yet

Ное. 11 2011

Пулсът на този град (Пловдив)

Признавам си, че днешният пътепис не е точно пътепис, но пък едно есе за втория по големниа град на България винаги ще заслужи вниманието ни 🙂 Приятно четене и не се очудвайте 🙂

Пулсът на този град

Пловдив

 

Когато отворих очи, в съзнанието ми все още блуждаеха фрагменти от съня. Явно неритмичното трополене на автобуса ми е подействало сънотворно. Сънувах новото момиче от класа Криси, както и тръгването ни за Пловдив преди около 3 часа. Едва вчера се запознах с нея, а ето я сега—татуирала стените на съня ми като ефирно видение в златисти лъчи. Сега, когато се откопчих от паяжината на подсъзнанието, си зададох въпроса защо я сънувах? Вярно, беше красива, може би едно от най- красивите момичета, които бях виждал, но какво толкова се бе случило… отговорът отново потъваше в лабиринта от мистични миражи.

Обзе ме странна смесица от чувства- изненада, възбуда, свян, смут. Мислите ми се боричкаха като полудели и едва сега осъзнах, че се движим под громола на дъжда, който се стоварваше като чук върху тавана на автобуса. Очите ми се взираха в мъждивата светлина, която се процеждаше от малките лампички и най- сетне видях тази, която търсех—Криси. Имаше дълга тъмна коса почти до кръста, с кожено яке и високи токчета. Стоеше няколко реда по- напред в автобуса. Погълнат от мисли за нашата първа среща, дори не усетих как се усмихвам. Съвпадение … съдба … преплетени енергии… в главата си търсех думата, която да ми помогне да назова чувството, което ме връхлиташе.

Plovdiv, Bulgaria
Преди малко хоризонтът пред нас беше ниска тъмна черта, но сега се изпълни по- нагъсто с високи причудливи фирмени и жилищни сгради. За момент резенчето луна се потули зад тъмен облак и небето заприлича на топ коприна. Гумите на автобуса свистяха по мокрия асфалт и като че ли от нищото пред нас се появиха модерните очертания на града на седемте хълма—вторият по големина град в България.
Признавам си, че да видя Пловдив за мен бе истинска мечта, затова когато госпожа Стоянова—учителката по география ни каза за екскурзията, аз и моите приятели Ники и Жорето веднага се записахме. Вече си представях как си прекарваме чудесно в предимно мъжка компания, но не подозирах, че и новата ученичка ще идва. Запитах се защо тя се появи точно в този момент от живота ми, когато бях на гребена на вълната, в стихията на авантюрите, между вътрешната хармония и търсенето на все по- диви приключения.
В този момент си я представих като каменна богиня—отливка от самоук художник, чието място бе именно в Пловдив. Град, изгубен в съкровищницата на историята, край сърцето на река Марица – богат гоблен, украсяващ на всяка частица от вселената.

Когато автобусът най- сетне спря, ние нетърпеливо слязохме като малка немирна тълпа. Дъждът сякаш бе измил очертанията на мрака, за да потопи града в златистия гланц на луната. В този миг имах чувството, че по всяка артерия на тялото ми кипи поток от електричество. Вълнението завладя всяка емоция, и сякаш отново бях онова малко дете, което вярваше в чудеса и вълшебни приказки. В този миг дори въздухът ухаеше на нещо ново и невъобразимо сладко.

На другата сутрин:

– Пловдив е вторият най- стар град в света след Дамаск. Тук са се пресичали най- стратегическите артерии в Римската, а по- късно и в Османската империя. Началото на града е поставено около 4000 година преди новата ера—започна откритият си урок госпожа Стоянова, докато ни оглеждаше внимателно един по един. Бяхме на хълма „Бунарджик”, наредени в полукръг. Тук се намираше най- големият парк в града. Прохладната пролетна сутрин, живописната гледка и пъстрата шумна тълпа край мен бяха капките адреналин, които пълзяха по вените ми с неудържима сила. Едва смогвах да гледам ту към госпожа Стоянова, ту към красивата Криси, ту към приятелите ми, които си шепнеха нещо и се кикотеха в шепите си. Изведнъж ми се стори, че и тя ме погледна. Докато се изучавахме с поглед във въздуха сякаш плуваха невидими нишки.

– Знаете ли какво се е случило през 342 година пр. н. е.?—като порои от впечатления до мен достигна въпросът на госпожа Стоянова. Вече не помня дали изпуснах някое съществено парченце от него, знам само, че в първия момент всички мълчахме.

– През 342 година пр. н. е. Филипополис- някогашното име на съвременния Пловдив е бил завладян от Филип Македонски, бащата на Александър Македонски – каза новата ученичка. В същия момент се сви в сянката на скупчените край нея съученички, сякаш се срамуваше от собствените си знания.

Когато устните й се отвориха, за да изрекат думите, а очите й нетърпеливо се вторачиха в госпожа Стоянова, вече не чувах нищо от онова, което каза. Като че ли исках да запазя този миг още и още, възхитен от упоритостта и простодушието й. Дори се запитах дали и другите момчета виждат това, което виждах аз. Сега разбрах какъв е бил отговорът на онзи безкрайно мъчен въпрос, който сякаш ме удари в слепоочията.
– Браво Криси, правилен отговор!- отекнаха думите на госпожа Стоянова, последвани от усмивка в ъгълчетата на устните й. След това тя продължи открития урок за управлението на римския пълководец Марк Тереций Варон Лукул и историята на Филипополис, преименуван след това в Тримонциум.

 

Няколко часа по- късно:
Най- голямата забележителност на град Пловдив се оказаха самите пловдивчани—темпераментни, забързани, многоцветни, сякаш в жилите им кипеше пулсът на този град. Тук, в площада пред Джумаята като че ли се бяха събрали всички природни стихии, за да оформят пъстра мозайка. Въздухът ухаеше на димящо кафе, екзотични подправки и печени закуски. От многоцветните изписани къщи до огромните лъскави магазини и ресторанти, от бездънните зелени очи на пловдивчанките до загадъчния чар на техните усмивки—всичко се вкопчваше в адреналинова спойка от реалност и фикция. Дали все още имах смелост да заговоря красивата Криси? Дали щеше да ми позволи да я поканя на заведение, само аз и тя насаме?
Забелязах, че сега вървеше в предната редица и трескаво обсъждаше нещо с една от отличничките на класа Станимира. Оставих Ники и Жорето за момент и побързах да я настигна. Сърцето ми спринтираше като побесняло в гърдите и едва се сдържах да не преосмисля намеренията си.
– Здравей – казах аз, приближавайки на безопасно разстояние.
Тя се усмихна приветливо и ме погледна. Видях как вятърът се заигра с един дълъг немирен кичур от косата й.
– Много се радвам, че дойде в нашия клас, за да имаме толкова умна и красива ученичка —едва казах и извърнах глава като примрял. Още не можех да повярвам че аз, немирникът изпитах притеснение и неудобство пред момиче—нещо, което никога не ми се беше случвало.
Тя се изчерви, но продължи да върви с бодра крачка. От толкова близо лицето й ми се стори гладко като на порцеланова кукла.

– Искаш ли да пийнем нещо по време на обедната почивка?- попита тя най- неочаквано.
Очите ми се разшириха от учудване. Нима тя, красавицата, която се чудех как да заговоря изведнъж ме покани на среща? Можеше ли да не съм чул правилно, заслепен от внезапен порив или от пулса на този красив град? В този миг се усмихнах окуражен и кимнах в отговор. Въздухът край мен отново изсвистя, напоен от хилядолетната магия на града, но в този миг сякаш ухаеше на обич и ласка, детство и слънчеви мечти, удовлетворение и споделени усмивки—пир на усещането за пълнота.

Автор: Галена Върбева

 

 

Други разкази свързани с Пловдив – на картата:

4 коментара

Switch to mobile version