Archive for the tag 'Ерзинджан'

юли 29 2018

Грузия: човек с мотоциклет (11): През Турция към дома

Завършваме пътуването из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия,направихме преход от Местия до Тбилиси,разгледахме Тбилиси, после поехме към Казбеги, наричан днес Степансминда, за да достигнем границата с Русия в Дарялските теснини. След това направихме неуспешен опит изкачим Омало в Ташетия, разгледахме […]

2 коментара

юли 03 2013

От Ондокузмаис до Ерзинджан и манастира Сумела (Турция на мотор, 2013 – 2 част)

Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу. Днес ще продължим към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да се опитаме да стигнем до Ерзинджан. Чакат ни приключения (и аварии)! Приятно четене: Турция на мотор част втора От Ондокузмаис до Ерзинджан и манастира […]

2 коментара

сеп. 28 2009

Към Грузия (1)

Днес, мили деца, отново ще възседнем моторетките, за да отидем до другата страна на Черно море – Грузия. Наш водач ще бъде Златомир, по-известен като Фори, така че очакавам много интересно пътуване. Приятно четене:

Към Грузия

част първа

Хубаво нещо са плановете… Цяла година кроене и мъдруване за пътуване с посока „Нордкап“, оттук ли ще минем, оттам ли, пък за 15 дни, пък за 20… Ще сме двама, не-петима, ще има и кола, няма да има кола, ще тръгваме през юли, ще тръгваме през август… Пфууу, писна ми!

Денят е 30 юли 2009. Ден преди отпътуването за Норвегия. Моторът е стегнат, (измит като никога), багажа посъбран, всички документи налице-визи за Русия, застраховки, зелена карта, всякакви видове валута, шефа предупреден за отсъствието ми… С две думи – само чакаме да стане 4 часа на 31 юли, за да потеглим! И изведнъж…тряяяяс! Абе аз мога ли да е.а майката на всичко? Мога ами, как да не мога! Няма да ходим в Норвегия! Звъня на Стела, за да я уведомя, а тя мисли, че това е част от нескопосаните ми шеги. Не, бре, няма да ходим в Норвегия! Е, как, ами Дългия (това е човекът с колата, който щеше да идва с нас)? Ей сега ще му звънна…
На следващият ден казвам на Стела, че

заминавам за Кавказ

Питам я ще идва ли, или не. Естествено, казва! Е, щом е естествено, утре в 4.30 отпътуваме. Да си готова! Ама къде, ама планове, ама дай да поровим в нета за информация, ама да пиша на някой в Грузия, Армения, Азербайджан, да ни препоръча интересни места! Не, не ме интересува! Тръгваме без никаква подготовка, не искам да имам план, не искам да знам къде отиваме и какво мога да очаквам, не ми се смята бюджет, километри, дни… Каквото дойде! Пълна импровизация!
4.40 ч. на първи август. След три часа сън сме натоварили багажа, нахранили кучетата, спрели тока в горската ни къщурка и е време да дадем старт на начинанието с условната цел Кавказ. Старт! Моторът изръмжава глухо и сърдито и потегляме. Винаги ми е било гот да тръгвам рано сутрин по тъмно от нас, защото след 500 метра излизаме от гората и светлините на нощна София се разстилат пред нас като на длан! Мразя този град, но нощем от високо е адски красив, признавам си! Профучахме през селото транзит и се включихе в околовръстното. Докато да се разсъним като хората и моторът да загрее горе-долу, подминавахме „Църна маца“ и бяхме на магистралата за Пловдив.

13 коментара