Archive for the tag 'екстремно'

мар. 17 2009

С мотоциклет в Турция (2)

Продължаваме с обиколката на Валдимир Чорбаджийски из Турция. Оставихме го заедно с Любо Африката в Ерзинчан (Анадола, на север от Диарбекир), а днес ще проследим пътя му до Ерзурум и ще се опитаме да се приберем в България. Приятно четене:

С мотоциклет в Турция

част втора

3 юни 2008 петък

Днес направих Ерзинчан — Ерзурум. Снимах се пред табелата на Ерзурум и се върнах обратно в Ерзинчан, за да пробвам и съседното платно на пътя… Направих само 350 км днес.

Проходи преди град Ерзурум

Всъщност не се върнах от табелата на Ерзурум (402 000 жители, и около 1800 м надм. височина), а от някаква бензиностанция в града.

След табелата му има 4 поделения. Две военни и две на жандармерията. Навсякъде е бъкано с войска и жандармерия.

а на въпросната бензиностанция

в Ерзурум пристигнах, в 12 часа, в петък 13-ти юни, на 5-ият ден от тръгването ми от България. До тук минах 2100 км!

Точно тук се разделихме с Любака. Той тръгна към Артави и Хопа, където е границата с Грузия. От Ерзурум на юг до границата с Иран са 150 км, а до Хопа на север, са около 200 км тесни планински пътища с лоша настилка. Аз понеже съм си шосеен плъх се отказах от тази екстремия, лошите планински пътища и реших да тръгна обратно. Аз между другото не съм имал намерение да влизам в Грузия, но ако имаше свестен път до там, сигурно щях да ида до границата, поне да видя какво представлява.

На 13-ти петък в 12 часа стигнах на една бензиностанция в Ерзурум. На 5 дни и 2100 км от България съм.

8 коментара

юли 28 2008

До Солун с една риза на гърба (1)

Днес Пипилота ще ни разкаже приключенията си при последното ѝ пътуване до софийското пританище Солун. Както знаете, Пипилотка пише много увлекателно, така че — приятно четене:

До Солун с една риза на гърба

част първа

„Петък — ден на майстора“, „Ако работиш в петък шефът ти ще умре„…защо тези не са вярни и защо всеки петък винаги идва по-гаден, по-натоварен и ужасен от предишния?!
Този петък заминавахме на разходка до Солун! Ура, ще ходим в чужбина!
Само дето от сутринта ме сюрпризираха — ще замествам техническия сътрудник на баш шефа (разбирай секретарката).
Забравете за бомбестите мадами с голям червен маникюр и пиличка в ръка! Да си секретарка е ад, жив ужас и огромен стрес. Хубаво прегрях, не можах да си направя проучването за Солун и тръгването беше предопределено — отиваме на сляпо. За капак не можах да тръгна по-рано от работа и даже стоях на пост и в следработно време. „Леле трябва да побързам, как ще си събера багажеца?!“
Успях да се прибера и да пъхна в раницата 2—3 парцала заедно с атласа на Европа (без да правя реклама — от ViaMichelin по-добри няма, въпреки че ми е малко стар, пътищата са си на указаното място, плюс-минус 1 къмпинг). В чантата сложих фотоапарата и още две-три неща.
Емил пристигна да ме вземе. Формàтът за път беше — една кола четирима човека. И докато другите чакаха в колата ние с Емил хвърлихме последно око на интернета, а аз извадих атласа от раницата за сверяване. Погледнахме, аз бутнах атласа в чантата, Емил ми взе шалтето и чувала и хукнахме.

Приятеля ни, който шофираше живее в Банско и, затова решихме да го използваме като база за преспиване и начало на похода към превземането на Солун. И насред Банско се плеснах по челото в момент на велико просветление! Забравих си раницата с дрехите в София! Когато извадих атласа, не го върнах обратно в нея, а в чантата и взех само нея. В онзи момент Емил ми се радвал каква съм организирана спартанка и съм взела точно толкова дрехи, колкото ми трябват…мда добре започнахме екскурзията. Добре, че поне най-належащия елемент от дрехите ми беше в чантата.

Защо децата не бива да се возят на предната седалка?

Тръгнахме от Банско към 8 ч. сутринта. Аз като стàрило и пàтило винаги се возя с колан, въпреки че и винаги пътувам на задната седалка — принцип. Да обаче шофьора нямаше и ми беше отстъпено почетното място отпред. Като малка все врънках нашите да се возя на предната седалка. Е сега бидейки там, разбрах защо не трябва и не може деца да се возят отпред!:
Видях толкова сгазени животни, колкото не съм видяла през целия си живот! Цвък коте, пльок куче, цвръц таралежче, там пък лисица…от филм на ужасите не настръхвам толкова! За доброто на своите деца — никога не ги возете отпред!

Ние пък по живо по здраво, и под моето успешно навигиране (само веднъж объркахме посоката, но това беше защото на картата се завиваше на дясно, а на практика — на ляво!)

стигнахме до Тесалоникито, центъра на областта „Македония“,

името заради което се джанкат гърци и македонци.

Първите впечатления бяха:
„Абе, да не влизаме в Бейрут?!“
Четете по-нататък>>>

3 коментара

юни 06 2008

На концерт в … Гренландия!

Датският импресарио ни предупреди, че мястото, където ни праща е много „strange“ и много групи са се върнали след като не могли да изкарат и три дни! След тези думи на изпроводяк, ние тръгнахме леко угрижени за Гренландия, за която знаехме само, че е най-големият остров в света и че има много ескимоси.
От летището „Каструп“ в Копенхаген полетяхме с огромен DC и някъде над Ставангер (Норвегия) от дясното крило започна да излиза пушек. От пилотската кабина изскочи прибледняла стюардеса и съобщи, че всичко е ОК, но…
Кацнахме в огромна американска база – Сандре Стрьонфиорд и там с вътрешни линии ни закараха
до Готхоб – столицата на Гренландия.

Излетяхме от Копенхаген в 18.00 и в толкова пристигнахме в Гренландия поради разликата в часовите пояси!

7 коментара

юни 04 2008

По Вулканичния маршрут на Нова Зеландия(3): Скариди, кораби и още вулкани

Следващата сутрин ни посреща с ярко слънце и слънчеви зайчета по мастилено сините води на езерото. Програмата за деня е тежка, времето се кани да е горещо, така че поемаме без разтакаване към първата атракция – Водопадът Хука.

Морето Таупо се пълни от няколко високопланински реки, слизащи заприщилите хоризонта масивни вулканични конуси – Тонгариро, Нгарухое и Руапеху, както и от изобилните дъждовни и термални води. Но морето се не препълня. Защото в единия край прелива зрелищно и дава начало на най-дългата и пълноводна река на Северния остров – Уайкато ривър. Бистрото тяло на водата се провира през 15-тина метрова теснина в скалите и после се бухва с всичка сила от 11 метра височина в полукръгла каменна купа. Е, да де, всички знаем, че точно това правят водопадите. Ама само който го е виждал може да си представи как през гранитната фуния се излива по един олимпийски плувен басейн в секунда. Всеки миг 250 хиляди литра лазурна синя езерна вода се превръщат в река. Трансформацията преминава през шокираща междинна фаза – избухване. Хука на маорски значи пяна. Познайте защо. В каменната купа под водопада, река Уайкато се ражда от милиони тонове разбити на сняг пухкаво-сини белтъци, от изумрудено-газирана млечна сметана и разтопен на пяна ванилов сладолед, разбъркани с щедра доза „Омо”, синка и „Персил”. За туристите има построено мостче точно над водопада и наблюдателни платформи под него. От благоговение и възхита пред водната стихия всички временно загубваме дар слово. То и да имахме какво да кажем, никой нямаше да може да ни чуе – грохотът на разбиващата се вода е оглушителен.

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version