Етикети: екскурзия

Дворец Розенборг и около него, Копенхаген 4

Копенхаген и пътят към Осло (2 част на Екскурзия из Скандинавия)

Продължавме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, днес продължавам с датската столица и ще тръгнем към Осло. Приятно четене: Екскурзия из Скандинавия част втора Ден четвърти – 01. 07...

Дубай 8

Пътуване до Дубай и Абу Даби – организация

След като прочетохме разказа на Зорница за пътуване ѝ до Дубай и Абу Даби (пълният списък с линкове – в края на настоящата Организация), е време да разберем и за организацията на това пътуване....

Джамията Sheikh Zayed Grand Mosque, Абу Даби 1

Абу Даби

Покрай пътуването си до Дубай, Зорница ще отскочи и до Абу Даби. Не съм съвсем сигурен, но мисля, че с нашия сайт за пръв път влизаме там . Приятно четене: Един ден в Абу...

Аквапарк, Дубай 3

Пътуване до Дубай – бъдещето днес (3): Палм Джумейра и делфините

Зорница завършва днес обиколката из Дубай – започнахме с фонтаните и Бурж Халифа, после бяхме на сафари в пустинята и посетихме Стария Дубай. А днес ще посетим изкуствения остров-палма Плам Джумейра и … ще...

Сафари в пустинята, Дубай 28

Пътуване до Дубай – бъдещето днес (2): Сафари в пустинята и Стария Дубай

Продължаваме обиколката из Дубай – започнахме с фонтаните и Бурж Халифа, а днес отиваме на сафариу в пустинята и Стария Дубай. Приятно четене: Сафари в пустинята и Стария Дубай част втора Пътуване до Дубай...

Бурж Ал Араб (Burj Al Arab), Дубай 8

Пътуване до Дубай – бъдещето днес (1): От Фонтаните до плажа и Бурж Халифа

Започваме едно подробно пътуване из Дубай – наш водач ще бъде Зорница. Приятно четене: Пътуване до Дубай бъдещето днес част първа От Фонтаните до плажа и Бурж Халифа Полетите по това време на годината...

Санторини 7

Санторини: в прегръдките на вулкана

Гответе се, гответе се –  идва лятото и романтикате, която беше в машините ) ще се премести към залезите, виното и гледките 🙂 Днес Тихомир ще ни води до остров Санторини и освен гледките...

Екскурзия из Егейска Турция (2): Бодрум – Мармарис – Измир – Троя 10

Екскурзия из Егейска Турция (2): Бодрум – Мармарис – Измир – Троя

Продължаваме обиколката на Анжело из предпротестна Турция. Предишната серия минахме през Галиполи, Айвалък, Пергамон, Кушадасъ и Ефес , а днес ще обиколим Бодрум, Мармарис, Измир и Троя

Приятно четене:

 

 

Екскурзия из Егейска Турция

част втора

Бодрум – Мармарис – Измир – Троя

 

Ден четвърти

След закуска потегляме за Мармарис (Marmaris). Пътят ни минава през

Бодрум (Bodrum)

Спираме за малко пред

Мавзолея

 

Mausoleum Of Halicarnassus

Tepecik

48400 Bodrum, Muğla Province

GPS: 37.037997,27.428999

Тел.: +90 252 316 1219

Цена: 8 TL

По думите на екскурзовода от това Чудо на света (пето по реда на създаването им) на практика не е останало нищо. Векове наред гигантската постройка е служила като източник на строителни материали, като последни са я довършили рицарите-хоспиталиери,построили с камъните своята крепост. Затова решихме, че ще пропуснем останките и ще продължим нататък.

 

Bodrum Kalesi

Çarşı Mh.

48400 Bodrum, Muğla Province

GPS: 37.03221,27.429038

Тел.: +90 252 316 2516

web: http://www.bodrum-museum.com

Цена: 20 TL

Оставихме автобуса зад „Халикарнас“ (Halikarnas), най-голямата дискотека в Турция, и продължихме пеша към крепостта. В нея се намира Музеят на подводната археология, който живо ме интересуваше, но се оказа, че музеят има обедна почивка! Такова нещо ми се случва за втори път след Музея на порцелана в Лимож – музей да изгони туристите, за да обядват служителите! Около час се мотаем из града, преследвани от търговците, и когато сядаме в Cafe Del Mar да изпием по един чай и да погледамеотдалеч крепостта и пристанището, повече от половин час никой не дойде да ни обслужи. Изплезили езици в жегата, бавно се отправяме към автобуса.

Най-голямата дискотека в Турция – Бодрум

Най-голямата дискотека в Турция

Крепоста на рицарите-хоспиталиери – Бодрум, Турция

Крепоста на рицарите-хоспиталиери

 

Бодрум кале, Çarşı Mh., 48400 Bodrum/Мугла, Турция

Продължаваме към

Мармарис,

където ще нощуваме 2 вечери.

 

Karen Hotel

Uzunyali Cd 209, Sok 5,

48700 Marmaris, Muğla Province

Тел.: +90 252 417 8119

web: http://www.karenhotel.com/

Вижте по-голяма карта

 

Хотелът е добър за категорията си, малко проблематичен за достъп с автобус, но с лека кола не би трябвало да има трудности. Всички тераси гледат към вътрешни дворове, т. е. към съседните хотели, така че когато руските туристи си правят дискотека,звукът, директен и отразен, е зашеметяващ. Но след 12 през нощта обикновено утихват. Енергоспестяващата система се задейства с каквато и да е карта, така че спокойно можете да оставите батериите да се зареждат, докато вие сте извън стаята.

Малка нощна разходка из Мармарис и отново сме готови за подвизи.

Мармарис, Турция

Мармарис

 

 

Ден пети

В програмата ни днес е целодневна екскурзия до езерото Кьойджеиз (Köyceğiz) и река Далян (Dalyan). Групата беше сборна българска и с международно участие. Руската екскурзоводка Варя (Варвара) ни запознава накратко с програмата за деня и специалнони предупреди да внимаваме с „Паша“ – строг, но несправедлив.

За час и половина стигаме до селото и

езерото Кьойджеиз

Оттук се прекачваме на 5 корабчета на Paşa Tour (вероятно оттук идва името на шефа на флотилията „Паша“). Предвиден е традиционен обяд, който се оказва 3 парченца пилешко на шишче, кюфтенца като за супа и лъжица макарони. А, и няколко парченца салата… Абсолютно е забранена консумацията на собствени храни и напитки, вкл. вода,  на корабите. В това отношение Паша е истински Цербер. В движение се прехвърля от лодка на лодка иконтролира всичко. Чаша чай е 3,5 TL, бутилка бира – 6,5 TL. Всичко се пише на един тефтер, а се плаща на края на екскурзията. Ако желаете можете да си поръчате следобедна закуска – прясноуловена риба (16 TL) или рак (18 TL) или обратно. Езеротогъмжи от риба, така че няма проблеми с изпълнението на поръчката.

Първият етап е да стигнем на отсрещния бряг на езерото (GPS: 36.873911,28.602401), където можем да си вземем разкрасяваща кална вана. Изплакването от калта е на душовете или направо в езерото. След това можем да се потопим в топъл серистбасейн. Хигиената не е за най-гнусливите. В България ще се намерят поне 15 отделни организации и агенции, които да забранят всичко това, но за туристите си е атракция, а за турците – приход.

След това продължаваме по

река Далян,

която изтича от езерото към морето. В долния й край, изсечени в скалата, се виждат лидийски гробници. Там се намира античният град Каунос (Caunos), но за нас не е предвидено разглеждането им, само лодкит еспират за малка фотопауза. Около реката има доста малки хотелчета, вили и къмпинги, където може да се намери квартира на прилични цени. Единственото по-компактно селище e с.Далян.

В долната част на реката спираме за малко, за да се опитаме да привлечем костенурките Карета-Карета (Caretta Caretta). Рибарите хвърлят разкъсан рак, с който се опитват да примамят еднометровото земноводно. Наистина костенурка на два-три пътиподава глава над водата, с което представлението свършва. На устието на реката има пясъчна коса с фин пясък (Iztuzu), където плажуваме час-два.

След вечерята в хотела имаме малко време за разходка из Мармарис. Докато Кушадасъ определено има ориенталски вкус с уличните търговци, чайните, източната музика, Мармарис е доста по -„европеизиран”. Човек би могъл да си помисли, че е някъде във Франция или Италия (или заради руската реч – в Монте Карло).

Кална вана за красота – Мармарис, Турция

Кална вана за красота

калните гробници на Kаунос – Мармарис, Турция

калните гробници на Kаунос

„Паша“ - строг, но несправедлив – Мармарис, Турция

„Паша“ – строг, но несправедлив

 

 

Часовниковата кула

Малката русалка на Мармарис – Мармарис, Турция

Малката русалка на Мармарис

 

 

Ден шести

Предпоследният ден на нашата екскурзия пътуваме повече – от Мармарис до

Измир, едно от родните места на Омир

В града набързо разглеждаме крепостта, след което правим двучасова почивка. Времето стига да снимаме прословутата часовникова кула ида се поблъскаме по чаршията. Изглежда се готвеше някакъв митинг или шествие, районът на пристанището беше „пренаселен“ от тежко въоръжени полицаи и водни оръдия, така че решихме много-много да не се отдалечаваме от автобуса.

По пътя към мястото за нощувка спираме на „Трапезата на дявола”, където според легендата е „Стъпката на Дявола“. От кафето има прекрасен изглед към морето и островите.

Поглед от крепостта – Измир, Турция

Поглед от крепостта – Измир, Турция

 

 

Şeytan Sofrası Han Cafe

Balıkesir, Ayvalık Şeytan Tepesi

10410 Ayvalık/Sarımsalık

GPS: 39.288143,26.642346

тел.: +90 555 853 7241

web:

Вижте по-голяма карта

 

Стъпката на дявола – Измир, Турция

Стъпката на дявола

 

 

Отново нощуваме в Саримсакли, но този път хотелът е значително по-хубав.

 

Hotel Kalif

Hurriyet Cad. No:19

10425 Sarimsakli, Ayvalık

GPS: 39.269565,26.671895

тел.: +90 266 324 4914

web: http://www.kalifhotel.com

 

Вижте по-голяма карта

 

Ден седми

Сутринта тръгваме към

Троя (Troia, Truva) –

последният предвиден обект в нашата екскурзия.

 

Troia

Tevfikiye Köyü

İntepe, Çanakkale Province

GSP: 39.95732,26.238942

Цена: 15 TL

 

Троя много ми напомня на Стоунхендж – големи очаквания, голямо разочарование! На фона на отлично реставрирания Ефес (поне разкритата за туристите част), Троя е като бедно сираче. Отвратителна поддръжка, никакви допълнителни материали иобслужване. Явно не й върви.

Шлиман е минал през нея като български политик, на когото „археологиите“ пречат да открие магистрала. Разкопал е до твърда скала, минавайки през всичките 9 слоя, но не му е стигнала подготовката и знанията да определи коя Троя е Приамовата. Дори и откритите златни накити, широко рекламирани като „Златото на Елена“ и изчезнали през Втората световна, са от значително по-стар период, отколкото описвания от Омир. Каква ирония – според нашия екскурзовод – в края накраищата да осъзнаеш, че сам си разрушил може би това, за което си мечтал цял живот!

Около цялата война (Троянската) има доста неясноти. Има много обяснения за нея, но на мен най ми харесва метеоролого-икономическото: вятърът мелтеми (meltemi, гр.) или мелтем (meltem, тур.), вероятна заемка от италиански „mal tempo“ – „лошвятър”, е северозападен вятър с голяма скорост. Често се появява от ясно небе, без предварителни признаци. От него не са защитени и съвременните кораби – по време на Олимпийската регата 2004 имаше доста обърнати яхти. Обикновено духа от май дооктомври,  само следобед, но понякога трае няколко дни. През това време корабите е трябвало да изчакват в единственото удобно пристанище – Троя. Където са били събирани съответните (вероятно високи) такси. От които един ден на гърците им е писнало.От друга страна 1000 кораба х 50 мъже х 3652 дни (10 години) ~ 183 милиона човекохранодни. Няма икономика, която да издържи това, не и по времето, когато „Сганта на Ксеркса“ е била 10 000 души.

Като цяло посещението на Троя в този й вид е силно непрепоръчително.

Изкопът на Шлиман – Троя, Турция

Изкопът на Шлиман

Троя многократно е разрушавана и изграждана наново – Троя, Турция

Троя многократно е разрушавана и изграждана наново

 

Заключение

В този материал съзнателно съм се опитал да избегна подаването на исторически справки, а съм наблегнал на „техническите“ данни. Мрежата е пълна с информация, често противоречаща си, но всеки може да потърси и пресее необходимото му.

Ако аз организирам екскурзия в това направление, задължително бих включил:

  1. Ефес – целодневна екскурзия с посещение на мозайките;
  2. Река Далян – целодневна екскурзия с посещение на гробниците;
  3. Пергамон – полудневна екскурзия.
  4. Бодрум – полудневна екскурзия до крепостта.

Нощувката не би трябвало да представлява проблем – напр. booking.com показва 87 хотели, вили, къщи за гости и др. около река Далян. Цените започват от 50 лв. за двойна стая. На място могат да се намерят много други възможности за нощувка, които неса отразени в интернет. Къмпингите, независимо дали ще ползвате кемпер, палатка или бунгало, също са на поносими цени и предлагат поне минимални удобства (кухня, баня, интернет, ток до 25 А и т. н.).

Още един полезен адрес, който искрено се надявам, че няма да ви потрябва:

 

Bulgaristan Başkonsolosluğu (Генерално консулство на България)

Ahmet Adnan Saygun Cd No:34,

Ulus Mh.- 2.Levent

34340 Beşiktaş, İstanbul, Türkiye

GPS: 41.069555,29.029835

Tel.: +90 212 281 0115

web: http://www.mfa.bg/embassies/turkeygc2

 

 

 

Още снимки:

(с фейсбук юзер)

03.05.2013: Бодрум

03.05.2013: Мармарис

04.03.2013: езеро

04.03.2013: Мармарис

05.05.2013: Измир

05.05.2013: Дяволската

05.05.2013: Айвалък

06.05.2013: Троя

Край

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

За подробности: кликайте на ЗАГЛАВИЕТО

Екскурзия из Егейска Турция (1): Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес 5

Екскурзия из Егейска Турция (1): Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес

Днес Анжело ще ни води на обиколна екскурзия из Егейска Турция. Понякога човек е нужно да се отпусне и да не мисли за маршрути, превоз, нощувки и организация, което е направил и авторът, но това, което е описал прекрасно може да се използва именно за самостоятелно планиране на подобен маршрут. 

Приятно четене:

Екскурзия из Егейска Турция

Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес

Подготовка

Отдавна се канех да се позавъртим из егейското крайбрежие на Турция – да проверим какво става из комшулука, преди да се преместим малко пó на запад.

Та реших този път да ползвам туристическа фирма – да организира пътуването, за да се почувствам и аз бял човек, па макар и българин. Аман от логистика и екскурзоводски услуги: проучвай маршрути, нощувки, търси забележителности, синхронизирайработни времена, предвиждай задръствания, празници и реставрационни работи… И винаги поне една от жените е недоволна! Аман!

Основните

обекти, които искахме да посетим, бяха Троя, Пергамон и Ефес

Обикновено в рекламата се споменават Кушадасъ и Мармарис като екстра, но за нас това си е губи-време. Трудно си се представяме заровени в пясъка, доколкото го има, да се печем като скумрии и да се заблуждаваме, че ни е супер приятно. Като ни се прииска вода извън банята, отиваме на басейн! Допълнително условие беше това да стане по време на ученическата ваканция за Великден, която тази година беше наистина дълга.

Първата оферта, която ми попадна беше на „Караджъ Турс”. Обхващаше всичко, което бяхме решили да видим, но имаше две главни неудобства: 3 нощни прехода и тръгване от Хасково или Пловдив. За жалост, стандартните автобусни маршрути заобикалят Стара Загора. Имам „конаци“ и в двата града, където мога да оставя колата, но с голяма радост приехме офертата, която нашите приятелки от „Валден Тур“ ни намериха: „Бохемия“ предлагаше екскурзия, която при същия маршрут осигуряваше шест нощувки„в легло“ и качване от Стара Загора. По-високата цена се компенсираше от удобството. По- късно, след вече внесен депозит, стана ясно, че не всичко е чак толкова розово – след безкрайни разговори и уточнения
се оказа, че автобусът няма да тръгне от Русеи да мине през Стара Загора, а от София през Хасково; резервираните седалки (места) се променяха няколко пъти; отказана ни беше информация за превозвача, телефон на водача на групата и др. „лични данни”. По-късно разбрахме, че други участници вгрупата са получили тези данни.

Ден първи

С колата до Димитровград, оттам приятел ни закара до Хасково. Срещата трябваше да бъде 15-20 мин. преди 10:30 на бариерата на автогарата, но автобусът дойде около 11. Дотогава скачахме като гърмяни зайци при всеки преминаващ автобус. Все пак незнаехме кого чакаме. Дойде автобус с табелка „Бохемия”, но не бяхме в списъка и трябваше да чакаме следващия. Най-после дойде и вторият, но пак не бяхме в списъка. Малкото ми коса почна да настръхва. Оказа се, че търсим на 3-а и 4-а седалка,всъщност сме преместени още веднъж и затова не сме на обявените ни позиции в списъка.

Приятна изненада беше водачът на групата Ивайло, млад турколог, много добре подготвен за всичко по маршрута. Като стар екскурзовод съм виждал какво ли не, но този път имахме късмет. При досегашните ни пътувания в тази посока през цялото време снас беше местен екскурзовод, но този път от партньорската фирма „Moya“ осигуряваха инцидентно и за кратко местни кадри.

Границата минахме бързо, след Одрин директно тръгнахме към

Дарданелите

По пътя Ивайло ни „забавляваше“ с битката при Галиполи, но в програмата нямаше включено посещение на обекти на полуострова. Някой друг път… (още повече, че Ивайлопровокира с разкази за съдби и човешки проявления сред нечовешкия ужас на войната…).

Фериботът от Гелиболу (Галиполи)

няма разписание, а тръгва, когато се напълни. Донякъде е въпрос на късмет дали ще ви закара до Чардак (Çardak) или до Лапсеки. Чакането е около 30 мин. Толкова е и пътуването.

Gelibolu Feribot İskelesi

Camiikebir Mh.,

17500 Gallipoli, Çanakkale Province

GPS: 40.405817,26.670163

web: http://www.canakkaletravel.com/feribotingilizce.htm

Ферибот Чанаккале - Дарданелите

Напред към Азия

<img_6439> Напред към Азия

Около 21 ч. пристигнахме и се настанихме в

Айвалък (Ayvalık)

Всъщност бяхме не в града, а в някакво предградие/село в близост, наречено Саримсакли (Sarımsaklı), което се превеждало като Чесново (от чесън).

Grand Milano Hotel

Kahramanlar Mah. Gunes Sok. No:4

10425 Sarimsakli, Ayvalık

GPS: 39.314329,26.69403

тел.: +90 266 324 6667

web:

Вижте по-голяма карта

Хотелът е неподдържан, както и повечето 3-звездни хотели в Турция, доста мръсно, особено в банята. Персоналът е любезен. Закуската – прекалено европейска. Комарите нападат на ескадрили, после атакуват на глутници. Предимство – плажът е близо. Като цяло – не си струва парите.

Ден втори

Сутринта тръгваме по посока на Кушадасъ (Kuşadası). По пътя спираме за малко в местна фабрика (по-скоро работилница) за обработка на оникс. Пием по един ябълков чай, мотаем се из изложбаната зала, купуваме по някоя дреболия и продължаваме за

Пергамон (Bergama)

Türkay Onyx

Yeni Otogar Yani

35700 Bergama, Izmir Province

Тел.: +90 232 667 23 34

Факс: +90 232 667 23 36

web: http://www.turkayonyx.com/

Оникс – Кушадасъ, Турция

Оникс, оникс…

Поради тесния и необезопасен път вече е забранено изкачването с коли до върха на хълма. От паркинга (платен) се качвате срещу 8 TL на осемместен кабинков лифт и стигате до малко площадче, където са и касите на

Акропола

Akropol Cd

Talatpaşa Mh.

35700 Bergama, İzmir Province

GPS: 39.132657,27.18416

Цена: 20 TL

Турската културна политика гарантира правото на работа на турските екскурзоводи и само те могат да водят беседи. Нашият гид в симултантен превод на Ивайло разказва за историята на Акропола и Асклепиона. Мястото е добре запазено, но и добреограбено. Интересно ми беше да науча, че „Пергамон музеум“ в Берлин всъщност носи името си точно от изнесените от Бергама артефакти. През Втората световна война Олтарът на Зевс е бил още веднъж нарязан и потопен в езеро от немските музейниработници, за да бъде предпазен от бомбандировките.

Акрополът – Пергамон (Баргама), Турция

Акрополът

Амфитеатърът  – Пергамон (Баргама), Турция

Амфитеатърът за 10000 души е един от най-стръмните

Asklepion

Zafer Mh.

35700 Bergama, Izmir Province

GPS: 39.121238,27.170255

Цена: 15 TL

Системата на Асклепиона е действала като нашата НЗОК – лекували са се само тези, които имали шанс да се излекуват. Останалите са били връщани, вероятно, за да не развалят статистиката.

Разкопките в Асклепиона не могат за момента да продължат, тъй като няколкото струпани цигански колиби се бранят със зъби и нокти от обитателите им и те искат прекалено голямо обезщетение за събарянето им.

Асклепион – Пергамон (Баргама), Турция

Асклепион

Продължаваме за

Кушадасъ (Kuşadası),

където се настаняваме в хотела.

Surtel Hotel

Atatürk Bulvarı 20, 09400 Kuşadası, Türkiye

(кръстовище с Camikebir Mh.)

Тел: +90 256 612 0606

GPS: 37.861802,27.258527

‎web: http://www.surtelhotel.com/

Вижте по-голяма карта

Този хотел ще ни бъде база през следващите 2 дни. Само крайбрежният булевард (естествено – „Ататюрк”) ни дели от плажа. Добро ниво на чистота, удобство и обслужване. Имаше проблеми с асансьора (може би ние го претоварихме) и топлата вода – бойлерите не смогват да подават нужното количество, поне на четвъртия етаж. Кодът на безжичната мрежа е „0123456789”, но аз не можах да се включа – вероятно има ограничение на броя на едновременно включените клиенти. Като цяло – заслужава си парите.

Имаме време за кратка нощна разходка из селището. Смело може да се твърди, че този край на света е някакъв обособен руски анклав – руският език е най-разпространеният тук.

На хълма над града примамливо е осветена статуята на Ататюрк. Предупредиха ни да не помисляме поединично да ходим до нея, особено през нощта – намира се в проблемен, цигански квартал.

Старият кервансарай – Кушадасъ, Турция

Старият кервансарай

Ататюрк – Кушадасъ, Турция

Под погледа на Башицата…

Ден трети

До обяд сме свободни за разходка из Кушадасъ, плаж, пазаруване и т. н. Отиваме до

крепостта на Птичия остров

По предварителни данни входът е свободен, но на място се оказва, че кипи бурна реставрационна дейност и достъпът за посетители е забранен.

Крепостта усилено се реставрира – Кушадасъ, Турция

Крепостта усилено се реставрира

На пазара всичко е оригинално – Кушадасъ, Турция

На пазара всичко е оригинално

На обяд тръгваме към

Ефес

Градът е местен 5 пъти и от крайбрежен град се е превърнал в

град Селчук (Selçuk)

във вътрешността. Наносите на реката са затлачвали пристанището, появявали са се блата, болести и постепенно жителите са се установявалипо-навътре, към сушата. Земетресенията и пожарите също допринасят за преселенията. Император Адриан почиства пристанището и задържа процеса за 80 години, но след това вече не е имало пари за машабни мероприятия.

Обектите, които посещаваме са:

Къщата на Богородица – Virgin Mary House (Meryem Ana Evi)

Orman Yolu Park

Selçuk, 35920 Izmir Province

Тел.: +90 232 894 1012

GPS: 37.914138,27.333584

web: http://www.sacred-destinations.com/turkey/ephesus-house-of-the-virgin

Цена: 15 TL

Къщата на Девата, в която прекарва последните 9 години от живота си (приблизително), е търсена многократно, но е открита едва през XIX век, след виденията на немската монахиня Анна Катерина Емерих, която е обявена за „Блажена“ от папа Йоан Павел II през 2004 г. Освен от него, мястото е посетено и от Павел VI, и от Бенедикт XVI.

Всъщност са открити само основите на къщата и всичко, което виждате, е възстановка. В момента тя е действащ параклис. Свещите са безплатни, но даренията са силно приветствани. Палят се отвън, като вляво от статуята на Девата – за здраве, вдясно – за сбъдване на желания.

Можете да оставите и писмените си желания на малката Стена на плача, между два свещени извора.

Пожелайте си нещо – Къщата на Дева Мария, Ефес

Пожелайте си нещо

Ephesus (Efes Örenieri)

Efes Harabeleri

35920 Selçuk, İzmir

GPS: 37.941111,27.341944

Цена: 25 TL

Древният град е от римския период на селището. Тогава той е имал около 240 000 жители. Големият амфитеатър е бил за 24 000 души. Освен него има и по-малък, закрит (“Одеон” – има ли в момента европейска държава, в която да не е имало поне единтеатър с това име?! – нищо ново под Слънцето!), който се използвал за заседания на Съвета.

Турската ексурзоводка с непроизносимо име, накратко „Рени”, ни повежда в свински тръс по надолнището. Градът, за който е необходим цял ден, успяваме да „разгледаме“ за 1 час.

Ephesus Museum, 35920 Selçuk/Измир, Турция

За 100 години разкопки според нея са открити едва 15 % от Ефес. От скоро са достъпни т. нар. „Къщи на хълма“ с прекрасни мозайки (вход 15 TL). „Рени“ ни отпусна 15 мин. за разглеждането им. Предпочетохме да си купим не най-подробното, но луксозноиздание с репродукции на мозайките от сувенирния магазин. Уверихме се, че 15 мин. не биха ни стигнали дори само за бегъл поглед…

Главната улица на Ефес, Турция

По главната улица (вдясно, извън кадъра, се намират “Къщите на хълма”)

Библиотеката – Ефес, Турция

По главната улица (вдясно, извън кадъра, се намират “Къщите на хълма”)

Saint Johns Tomb

St. Jean Sk

35920 Selçuk, İzmir

GPS: 37.952455,27.36788

Цена: 8 TL

Базиликата първоначално е мавзолей на Йоан Евангелист, действащ и като църква. Построена от Теодосий през 4-и век, базиликата е възстановена и разширена от Юстиниян през 6-и в. Това е цял комплекс с крепостни стени, изпълняващ и ролята на защитенбастион. Напомня ми на укрепените абатства в Западна Европа.

Гробницата на Св.Йоан Евангелист – Ефес, Турция

Гробницата

İsa Bey Mosque

St. Jean Sk

35920 Selçuk, İzmir

Тел.: +90 232 892 6328

GPS: 37.952328,27.365901

По програма трябваше да разгледаме и джамията Иса бей, построена с камъни от древния Ефес, но по някаква причина това не се осъществи. Задоволихме се с поглед към нея от базиликата.

Джамията Иса бей – Ефес, Турция

Джамията Иса бей

Храмът на Артемида – Artemision Temple (Artemis Tapınağı)

Atatürk Mh.

35920 Selçuk, İzmir

GPS: 37.949303,27.3636

Храмът на Артемида многократно е разрушаван и възстановяван. Действал е като място за поклонение от незапомнени времена и банкова институция. Това може би обяснява и кратките срокове на възстановителните работи.

Опожарен от Херостат през 356 г.преди н. е. Обяснението е, че Артемида (Диана) е присъствала на раждането на Александър Македонски и затова не е опазила храма си. След това дълги години храмът е възстановяван и разширяван. След разрушаването му от готите през 286 г. е забравен.Част от колоните на Св. София в Истанбул са взети оттук. Храмът отново е открит след шестгодишно търсене през 1869 г. от експедиция на Британския музей. Днес от едно от Чудесата на света е останала само една колона със щъркелово гнездо на нея.

Храмът на Артемида – Ефес, Турция

Четвъртото чудо на света

Очаквайте продължението

Още снимки от маршрута днес:

(необходим ви е фейсбук юзер)

30.04.2013: Ферибот

01.05.2013: Пергамон

01.05.2013: Кушадасъ

02.05.2013: Кушадасъ

02.05.2013: Селчук

02.05.2013: Ефес

02.05.2013: Селчук

02.05.2013: Селчук

03.05.2013: Кушадасъ

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

Кайро – сбъдната мечта 3

Кайро – сбъдната мечта

Когато получих този пътепис, изведнъж ми присветна, че отдавна май не сме имали разказ, посветен само на Кайро в Египер. Днес Милена ще запълни тази празнина

Приятно четене:

 

 

Кайро – сбъдната мечта

Пътуването до така желаната дестинация Кайро се осъществи през ноември 2005 г., когато бях на 17. За което съм много благодарна на моя брат. Сигурно му беше омръзнало от моето мрънкане за пирамидите и цялата мистичност около тях, че когато видя рекламата по телевизията за тридневна екскурзия до Кайро, веднага ни записа.

„3 дни ?!” – някак си не ме устройваха, но имах ли право на претенции, а и все пак отивах в Египет – дали 30 или 3 дни, щях да се докосна до пирамидите.

   Първи ден

Тръгнахме към 1:00 през нощта от Бургас и към 5:30 бяхме на летището в София. Полетът ни беше в 8:30. Оказа се, че имаме малък проблем с документите…. и виждах как се разминавам с Кайро. Голям рев му дръпнах, а една от служителките само ми повтаряше „Недей да плачеш моето момиче, ще ти се образуват бръчки”… Какви бръчки? Та аз съм на 17 и искам да отида в Кайро, а ти ми казваш, че  може и да не стане! Така че сигурно съм поревала още 20 минути, след което се оказа, че оправиха нещата и можеше да се качим на самолета.

Пътувахме с чартърен полет директно за Кайро с група психолози, които отиваха на семинар. Полетът продължи два часа и половина, но за двете жени, които стояха пред нас тези два часа и половина се оказаха кошмарни – не можеха да запалят цигара цели два часа и половина. Сигурно пушачите ще ги разберат, но за мен и брат ми цялото мрънкане беше забавно, защото ситуацията беше все едно на живот и смърт.

Това ми беше първото пътуване със самолет

Беше някак си приятно, особено излитането. И ето, че се оказахме във въздуха. Наистина прекрасна гледка – от островите в Егейско и Средиземно море до пустинята в Африка.

Винаги ми е било интересно как мюсюлманите спират с работата си, когато дойде време за молитва* На това станахме свидетели, когато влязохме в сградата на летището. Почти всички бяха коленичели с броеници в ръце и се молеха. Цялата работа беше за 5-10 минути. През това време нетърпеливите пушачи търсеха място където да запалят по една цигара, докато ни оправят документите. Нашият гид Али беше така любезен да им покаже едно ъгълче в голямата зала , заобградено от стъклени прегради (точно като аквариум). Това място било специално за пушачи. Но доколото си спомням, те решиха да изчакат, докато излезем навън. След това на добър английски, Али ни каза набързо програмата и се натоварихме на автобуса.

Летище Кайро, Египет

Кайро, Египет

Жигула – Кайро, Египет

Жигула,т.е.Фиат

 

 

 

Първата гледка след летището е

богаташкия квартал

Чисти, подредени сгради, на някои от терасите се виждаха чистачки, които бяха облечени в типичните за сериалите униформи – сини и бели престилки. И много зеленина. Наблягам пак на чистите сгради, защото след този квартал не видях повече чисти сгради (освен музея). Тъй като вятъра довява много пясък от пустинята, повечето фасади са кафяви или жълтеникави. Затова и повечето прозорци имат дървени кипенци. А за климатиците – нямаше и помен от бял метал. Като цяло всичко беше в пясък.

Богаташкия квартал – Кайро, Египет

Богаташкият квартал

 

 

 

От скъпарския квартал изведнъж попаднахме на строителна площадка. Повечето сгради бяха построени до първи етаж, а нагоре се извисяваха арматури. Али ни обясни, че било така, защото за недовършени сгради се плащат по-малки данъци.

Трафикът в Кайро е нещо страшно

Но това сигурно е нормално за мегаполис, все пак до 2005 г. населението в Кайро наближаваше 17 млн. души.  Най-големия град, който бях посещавала до преди това, беше София. И там трафикът ми се струваше ужасен, но в сравнение с Кайро, София е прекрасна. А за Бургас да не говорим. Та ние в Бургас почти си нямаме задръствания.  Да се върна при движението в Кайро – много коли, автобуси, мотори, колела. Абе от всичко по много. И клаксони – много клаксони. Широки платна, през които колите преминаваха без мигачи. Да отбележа, че там почти няма кола без драскотини.

Градският транспорт

– дано никога да не ни се налага да пътуваме с техния градски транспорт. Маршрутките бяха без врати, а вътре пътниците наблъскани като сардини в консерва, и последния качил се висеше през вратата. Доколкото разбрахме, за да вземеш книжка в Египет, не държиш никакви изпити. Станеш ли на 16 (не съм сигурна за възрастта), по право вече имаж книжка. Може би и затова движението в Кайро е пълен хаос. След час успяхме благополучно да се доберем до

хотела,

който се намираше далече от центъра, но в приятен квартал, близо до река Нил. Хотелът представляваше 10 етажна сива сграда 3 *. Стаята ни беше на 7 етаж. Не беше нищо особено. Две легла, гардероб, стар телевизор с максимум 5 канала.

В банята беше забавно,

и не толкова самата баня, а гледката навън. През малкото прозорче буквално можех да пипна съседната сграда.  Добре, че на душа имаше завеса. Абе за 2 нощувки, хотелът си беше идеален. След като се настанихме, с брат ми решихме

да се поразходим из квартала

Пиколото ни обясни  къде можем да опитаме добре приготвен фалафел и ни опъти до най-близката банка, за да обменим пари. Макар че на доста места се разплащахме с долари.

Излязохме на главната улица, която беше успоредна на

Нил

Направи ни впечатление, че бреговете на реката, а и самата река са много мръсни и доста бездомници живеят там. Нил се ползва също и за речен транспорт. Наистина се чувствах странно, защото бях толкова близо до пирамидите – до вчера ги гледах по National Geogrphic, а ето че съм на няколко километра от тях. Сега си спомням как, докато си опаковах багажа , моято приятелка Сузи ми повтаряше: „Милена, вземи си къси поли и панталонки, защото там ще е топло.” Взех си, но добре, че си взех и дълги панталони. Наистина беше топло – към 25 градуса, но докато се разхождахме с брат ми по алеята над Нил, едно момче, което беше седнало с приятелката си на една пейка, така хубаво ме освирка, че през другите 2 дни дори и не сетих за къси дрехи.

Кайро, Египет

Нил

 

 

 

Докато търсихме заведението за фалафели и правихме снимки, имах късмета да се подпра на няколко палми, вследствие на което приютих по себе си голям брой мравки. Така че ако видите палми в Кайро, а вие ще видите, защото са навсякъде, ги подминавайте без допир

Може би след час лутане стигнахме до ресторанта (разбира се той не е толкова далече от хотела, но ние като туристи си се позабавихме малко  ).

Ресторантът (силно казано) беше доста мизерен

Но се доверихме на пиколото и пробвахме фалафелите. Това всъщност е подобие на нашите дюнери, само че вътре слагат някакви кюфтенца от зеленчуци. Абе, то и аз не разбрах какво точно има вътре, но бяха вкусни. За двата фалафела заплатихме 1 $. След това седнахме в една пицария – приятно местенце, с добро и бързо обслужване. И сега докато пиша, ми изникват не само спомените, но и вкусът на пицата . А на връщане към хотела открихме едно магазинче за сладолед, което уважихме и пред следващите 2 дни. Продаваха уникален шоколадов сладолед с парченца шоколад. Не съм намерила все още подобен в България. Като цяло храната в Кайро не е скъпа, напитките са по-скъпите продукти. А за емоциите от разходката – бях развълнувана от самото място, а кварталът беше просто съвкупност от сгради, повечето, от които доста мръсни в комбинация с много шум от коли и хора, и всякакви миризми – дали храна, дали боклук, или миризмите, които идваха от реката. Но по някакъв начин не оставаш безразличен към мястото.

На покрива на хотела имаше ресторант с басейн. И след като се събрахме привечер, Али ни качи горе, за да видим Кайро по тъмно. В далечината, сред всичките светлини, се открояваха 2 тъмни места. ПИРАМИДИТЕ… и след няколко часа щях да съм там . След като се полюбувахме на гледката, решихме да намерим някое заведение наблизо до хотела. Разбира се, никъде не сервират алкохол, но за сметка на това е пълно с наргилета. Искахме да седнем на

заведение, където предлагат типична арабска кухня, но това се оказа мисията невъзможна

Затова седнахме в един италиански ресторант с още няколко човека от групата. След като хапнахме, си поръчахме наргиле** – някак си това беше чара на заведението. Над всяка маса се бяха заформили облаци от дим и се носеха най-различни аромати – на череша, ананас, праскова и други плодове. Така се забавляваха арабите, не им беше необходим алкохол. Наместваха се удобно в креслата и до всеки един от тях се поставяше наргиле. И така до към 23:00. Сега не мога да си спомня как съм се чувствала преди да заспя, но си спомням, че спах като къпана и двете вечери. И така няколко часа до заветната цел…

 Кайро нощем, Египет

Кайро нощем, Египет

Кайро нощем, Египет

 

 

 

 

Втори ден

Сутринта хапнахме набързо в ресторанта и поехме към

музея***

Бях много развълнувана, защото тепърва се очертаваше много интересен ден. Маршрутът от хотела до музея беше не повече от 40 минути. Но влизането в музея – повече от час.

Сградата на музея беше голяма и красива, оцветена в червено и бяло. Дворът също беше внушителен. Личеше си, че го поддържат. Навсякъде райграс и малки кипри храстчета. А сред тях статуи на богове и умалени варианти на пирамиди с различни йероглифи по тях. Бонус към цялата картина – хора от цял свят. Чуваха се най-различни езици – немски, френски, руски, италиански, китайски. Общо взето цветна и добре озвучена картина.

Сляхме се с тъплата и поехме към входа. Там охраната ни помоли любезно, или по-точно посочвайки една картинка със зачеркнат фотоапарат, ни подкани да си оставим камерите в сейфовете. Доколкото си спомням, входът беше включен в цената на екскурзията. И след това в колонка по двама, започна нашата обиколка. Не мога да си спомня дали от 3 или 4 етажа се състоеше сградата. Спирахме се почти на всяка забележителност като изчаквахме търпеливо групата пред нас да освободи място. Ако на двора беше шумно, вътре беше 3 пъти по-шумно. И  в един момент незнаех дали да слушам нашия английскоговорящ гид, или да подслушвам руския, който се чуваше от съседна група.

Наблюдавахме предмети, които бяха на хиляди години и някакси оставахме без думи. Но наистина онемях пред златната маска на Тутанкамон. Бях я виждала само по телевизията, но сега стоях срещу нея. Толкова близо и така се бях вторачила , че за малко да си блъсна лицето в стъклената преграда. Маската е много запазена, сякаш е направена наскоро и наистина е много внушителна. Разглеждахме най-различни предмети, които хората са използвали в ежедневието си през вековете. Даже в средата на едната зала бяха поместили рибарска лодка. След близо 2 часа, гидът ни обясни, че срещу 20 $ може да влезем в залата с мумиите. Но аз не изявих желание, така че имахме още около час свободно време да се разходим из музея. Ако нямаше толкова народ, нещата щяха да се развиват по-бързо. Но най-вече да имаш малко уединение, за да се насладиш на забележителностите. А при нас се получаваше „И това е…от 2 до 5 минути история за предмета… Хайде придвижвайте се по-бързо напред…”. Но просто няма друг вариант. Все пак в двора сигурно имаше още 1000 души, които напираха да влязат, а пред централния вход се трупаха и следващите автобуси.

Египетският музей, Кайро

Египетски музей, Кайро

Египетски музей, Кайро

Египетски музей, Кайро

 

 

Излизайки от музея, бяхме натрупали много емоции. Имах чувството, че пирамидите ще ме довършат емоционално . Но преди да стигнем до тях, имахме обяд и посещение на ателие за папируси. Обядът ни беше в

ресторант, който се намираше до пирамидите

Не можех да повярвам. Ето че най-накрая ги виждах наистина. Ресторантът беше на втория етаж, с големи френски прозорци, за по-добра видимост.  И този път нямахме късмет с арабската кухня. Сервираха ни типични за България ястия – ориз със зеленчуци, риба, салата зеле с моркови, шопска салата (но без сирене ). Така че обядът с нищо не ни впечатли. Впечатляваше ни гледката. Забелязахме, че върхът на едната пирамида го няма. На негово място се извисяваха някакви железа. Така и не разбрахме как се е получило това. Пирамидите са построени от каменни блокове и това се вижда много добре. Но върхът на Хеопсовата пирамида е загладен( или това, което беше останало от върха). Али ни обясни, че има теории, които твърдят, че целите пирамиди са били гладки и изрисувани, но с времето тази мазилка е изпадала. Това така и не е доказано.

Пирамидите – Кайро, Египет

 

 

 

След като хапнахме, отидохме пеша до

ателието за папируси,

което се намираше на 10 минути от ресторанта. Прекарахме около час вътре. Показа ни накратко как се прави папирус, защото истинския процес отнема месеци – от подготовката на хартията , до изрисуването й. Събрахме интересна информация. Но честно казано не ме свърташе като знаех какво ни предстои. А и вече ги бях видяла отдалеч. Нали знаете какво се получава като дадеш на гладно куче парче месо, та и по-голямата част от групата се чувствахме така. Искахме си пържолата (образно казано ). И ето вече натоварени на автобуса – потегляхме към едно от чудесата на света.

Ателие за папируси – Кайро, Египет

Жена – Кайро, Египет

Жена

 

 

 

Винаги, когато съм гледала предавания за

пирамидите,

съм оставала с впечатлението, че те са много навътре в пустинята.Е, не са!

Излязохме от квартала и след 10 минути спряхме на паркинга до пирамидите. Някак си се чувствах щастлива, че ги виждам от 10 метра, но бях и леко разочарована. Слязохме от автобуса и ни нападнаха продавачите. Много са нахални. Колкото повече им отказваш, толкова повече се амбицират да ти продадат нещо. Затова брат ми ни купи едни малки каменни скарабеи и ни оставиха намира. О

ще със слизането беше лудница. На паркинга имаше най-малко 20 автобуса. Картината от музея се повтаряше. Много народности, много езици. И много нахални продавачи. Не можех да се насладя на гледката и на чувството. Не че не бях щастлива, напротив – чувствах се много добре, но исках просто да застана за минута на едно място и да им се насладя. Е, това нямаше как да стане с целия този шум и с всички хора около нас. Затова се насочихме към Хеопсовата пирамида. Покатерих се по каменните блокове и се наместих на един от тях. Там нямаше кой да ме побутне.

Стоях си на Хеопсовата пирамида и гледах към Кайро

Чувството няма как да се опише. Мислех си : „Следващия път като ги гледам по National Geographic ще си кажа „Аз съм била там, на онзи каменен блок, стоях си и си люлеех краката” и ще съм много доволна****. Малко по-нагоре от мен се намираше

входът за вътрешността

Всеки можеше да влезе (стига да нямаше проблем с клаустрофобията), но не си спомням срещу каква сума. Тъй като чухме коментари от излизащите хора, че не е това, което са очаквали, се отказахме да влизаме. Направихме си снимки и решихме да пообиколим. На всеки ъгъл имаше полицаи. Тъй като от пирамидите падат от време на време малки каменни късове, жителите от околието ходели да си ги събират. Представяте ли си да си сложите камък от великите пирамиди в основите на къщата си?***** Запътих се аз да се снимам в края и в кадър влезе единият полицай, който след това се хилеше и повтаряше „Money, money”. Там всъщност всички го повтарят . Всеки се опитва да ти се напъха в снимката, за да иска после пари . Ако им откажеш, не се сърдят. Поне всички бяха засмяни и весели.

Имаше и патрули, които обикаляха около пирамидите – полицаи на камили. Пообиколихме още около час, след което отново се качихме на автобуса. Свалиха ни 2 км по-нагоре. Там се намираше панорамата. Също така, който имаше желание, можеше да се качи на камила. Мен ме хвана страх, като видях как първо си наддига задницата и този, който е отгоре стремглаво тръгва напред. Ако не се държиш здраво, ще имаш близка среща с пясъка. А това пък никак не се препоръчва, защото камилите се изхождат там. Те май навсякъде го правеха, защото където и да се спреш на панорамната площадка, си полъхваше много неприятно. А някои от приятелите ми искаха да им донеса пясък в бутилки. Доста бързо се отказах от тази идея.

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

5 долара за слизане ;)

Сфинксът – Кайро, Египет

 

 

Време беше да посетим и

Сфинкса

Намираше се малко по-надолу от пирамидите. И там имаше много хора. До самият Сфинкс се намира залата за балсамиране. Пообиколихме вътре и от единия изход излязохме на около 5 метра от Сфинкса. Отблизо е много красив. И отново в главата ми излиза въпроса „Боже, как са ги направили тези неща, дали наистина версията за НЛО не е вярна?” . Като ги видиш отблизо, ти се струва още по-невъзможно да са дело на хора.

Да се върна на Сфинкса – Али  ни разказа какво се е случило с хубавото му лице. По време на войната с французите, една ракета (снаряд – по времето на Наполеон не са ползвани ракети – бел.Ст.) била отнесла носа му и сега той се намира в музей в Англия (доколко е истина това, не мога да ви кажа ). Веднага се сещам за френския филм за Астерикс и Обеликс и как скриха носа му под него. Е, не е под него, в Англия е. Макар че не проверихме. Затова щяха да са необходими доста напъни и  помощ от кранове 😉 Сфинксът се намира близо до един от кварталите на Кайро. Какво ли е да живееш там? Излизаш да си простираш прането и си гледаш Сфинкса. Най-вероятно не му обръщат никакво внимание

Сфинксът – Кайро, Египет

Сфинксът – Кайро, Египет

Сфинксът – Кайро, Египет

Сфинксът – Кайро, Египет

(снимки от 27 до 31)

В програмата следваше посещение на

руска парфюмерия

Тя се намираше на 5 минути ходене от Сфинкса. На влизане в парфюмерията ни посрещнаха отново с чай от каркаде. И този път го пропуснах. Забравих отначало да отбележа, че навсякъде те посрещат така – на летището, на пазара, в хотела, в магазините. Подават ти една табла с малки чашки (като за шотове), пълни с червена течност – чай от каркаде. Студен, горчив, без грам захар. Аз лично не бих повторила повече от 1 път. Помещението в парфюмерията представляваше дълъг, широк коридор, в края на който се намираха големи дивани, на които ни настаниха. Разказаха ни за началото на парфюмерията и за продуктите, които предлагат. Стените представляваха  множество от малки кутийки, в които имаше шишенца с най-различни аромати.  Брат ми си купи ароматно олио за масаж за 30 $. Пробва го 1 път и сигурно го е изхвърлил. Това нещо нямаше попиване в кожата,а си беше доста мазно. Като цяло неприятна история . След парфюмерията ни закараха в специализиран магазин за сувенири. Накупихме една торба с малки скарабеи, сфинксове, пирамиди, богинята котка. Абе торба за 50 $. Ако някой ден решите да ходите в Кайро, не прибързвайте с тези магазини, защото на следващия ден минахме през един пазар (подобие на Капалъчърши) и тези покупки няма да ви излязат повече от 20 $.

След още час, доволни и леко изморени, се запътихме към хотела. Бях леко тъжна, че си тръгвам, но и не ми се оставаше там. В този момент просто исках да се изкъпя. Имах чувството, че съм като мръсните сгради, цялата полепнала в прах. То така си и беше! „Героите са изморени, но готови за още приключения” – така бих описала почивката ни в хотела след тази разходка. Но за вечерта си бяхме заплатили круиз по Нил с вечеря. Така че нямахме много време за размотаване.

Малко отклонение: от турагенцията ви дават списък с допълнителни екскурзии. Избирате и доплащате към пакета.

Круизът по Нил струваше 50$ на човек.

В тази цена влиза и вечерята, без напитките. Както вече споменах, храната е евтина, но напитките са скъпи. Вечерята беше на блок маса, вкусна и на корем. Особено десертите . Но за едно кенче кола и бира (250 мл), платихме 20 $. Но си заслужаваше – програмата беше много хубава. Имаше кючекчиня и други аниматори. Можеше да се излиза и навън. Корабчето беше на 2 етажа. Ние бяхме на първия (цялото помещение беше ресторант). Останахме много доволни от круиза. Към 23:00 тръгнахме наобратно за хотела. Въпреки късния час, беше доста оживено и отново имаше задръствания.

Кайро, Египет

 

 

Трети ден

Ето че в 9:00 бяхме готови за напускане, оставихме по някой и друг долар на възглавниците за камериерките и тръгнахме (персоналът навсякъде е много любезен, така че оставянето на бакшиш не се чувства като задължение).

Пихме по едно кафе в лоби бара и се натоварихме на автобуса. Преди полета щяхме да посетим пазара, за който споменах. Какво да ви кажа за него – голям избор от сувенири, отново нахални, настойчиви продавачи и всякакви странни миризми. Ако обичате да се пазарите – това е мястото :).  Докато минавахме покрай една сергия, възрастен мъж ни попита откъде сме. В отговор на това, че сме от България, чухме “готина мачка” = готина мацка. Пак е запомнил нещо човека 🙂

Кайро, Египет

Пазарът на Кайро, Египет

Пазарът на Кайро, Египет

Пазарът на Кайро, Египет

Пазарът

 

 

 

Минахме безпроблемнно проверките на летището.

Качихме се на самолета и … проблем

От голямата жега спирачките, с които застопоряват гумите на самолета, бяха започнали да се топят. Не ни дадоха да слезем и така си постояхме 2 часа, докато излетим. Сами можете да се досетити как това се отрази на пушачите :). В 23:00 трябваше да кацнем в София, но това се случи към 1:00. От Кайро си тръгнахме по тениски. Да е било към 26 градуса. Малко преди да кацне,  ни съобщиха, че в София вали сняг и е –3 градуса. Не бяхме подготвени за такова време. Затова сложихме блузите с дългите ръкави, които бяхме взели за всеки случай, минахме набързо през проверките и се качихме в колата. Добре, че родителите ни ни чакаха, иначе щяхме да замръзнем като шушулки. Споделихме набързо впечатленията си и съм заспала. Само след минута отворих очи и вече си бяхме в Бургас. Това ми се стори най-бързото пътуване София – Бургас, което съм имала :).

 

*Това се случва само в арабските страни. В други мохамедански страни, като Турция, трудовият процес си продължава без прексъване – бел.Ст.

**Много е гнусно, нали? 😉 – бел.Ст.

*** Става дума за Египетския музей в Кайро – бел.Ст.

****Хубави мечти. Подкрепям! – бел.Ст.

*****Прегледайте основите на къщите в Търново 😉 – бел.Ст.

Автор: Милена Бахчеванова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Кайро– на картата:

Кайро