Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Продължавме на екскурзията Влади из скандинавските страни. Започнахме с пътя към Копенхаген, днес продължавам с датската столица и ще тръгнем към Осло. Приятно четене: Екскурзия из Скандинавия част втора Ден четвърти – 01. 07...
След като прочетохме разказа на Зорница за пътуване ѝ до Дубай и Абу Даби (пълният списък с линкове – в края на настоящата Организация), е време да разберем и за организацията на това пътуване....
Зорница завършва днес обиколката из Дубай – започнахме с фонтаните и Бурж Халифа, после бяхме на сафари в пустинята и посетихме Стария Дубай. А днес ще посетим изкуствения остров-палма Плам Джумейра и … ще...
Продължаваме обиколката из Дубай – започнахме с фонтаните и Бурж Халифа, а днес отиваме на сафариу в пустинята и Стария Дубай. Приятно четене: Сафари в пустинята и Стария Дубай част втора Пътуване до Дубай...
Започваме едно подробно пътуване из Дубай – наш водач ще бъде Зорница. Приятно четене: Пътуване до Дубай бъдещето днес част първа От Фонтаните до плажа и Бурж Халифа Полетите по това време на годината...
Гответе се, гответе се – идва лятото и романтикате, която беше в машините ) ще се премести към залезите, виното и гледките 🙂 Днес Тихомир ще ни води до остров Санторини и освен гледките...
Продължаваме обиколката на Анжело из предпротестна Турция. Предишната серия минахме през Галиполи, Айвалък, Пергамон, Кушадасъ и Ефес , а днес ще обиколим Бодрум, Мармарис, Измир и Троя
Приятно четене:
част втора
Ден четвърти
След закуска потегляме за Мармарис (Marmaris). Пътят ни минава през
Спираме за малко пред
Tepecik
48400 Bodrum, Muğla Province
GPS: 37.037997,27.428999
Тел.: +90 252 316 1219
Цена: 8 TL
По думите на екскурзовода от това Чудо на света (пето по реда на създаването им) на практика не е останало нищо. Векове наред гигантската постройка е служила като източник на строителни материали, като последни са я довършили рицарите-хоспиталиери,построили с камъните своята крепост. Затова решихме, че ще пропуснем останките и ще продължим нататък.
Çarşı Mh.
48400 Bodrum, Muğla Province
GPS: 37.03221,27.429038
Тел.: +90 252 316 2516
web: http://www.bodrum-museum.com
Цена: 20 TL
Оставихме автобуса зад „Халикарнас“ (Halikarnas), най-голямата дискотека в Турция, и продължихме пеша към крепостта. В нея се намира Музеят на подводната археология, който живо ме интересуваше, но се оказа, че музеят има обедна почивка! Такова нещо ми се случва за втори път след Музея на порцелана в Лимож – музей да изгони туристите, за да обядват служителите! Около час се мотаем из града, преследвани от търговците, и когато сядаме в Cafe Del Mar да изпием по един чай и да погледамеотдалеч крепостта и пристанището, повече от половин час никой не дойде да ни обслужи. Изплезили езици в жегата, бавно се отправяме към автобуса.
Най-голямата дискотека в Турция
Крепоста на рицарите-хоспиталиери
Бодрум кале, Çarşı Mh., 48400 Bodrum/Мугла, Турция
Продължаваме към
където ще нощуваме 2 вечери.
Uzunyali Cd 209, Sok 5,
48700 Marmaris, Muğla Province
Тел.: +90 252 417 8119
web: http://www.karenhotel.com/
Хотелът е добър за категорията си, малко проблематичен за достъп с автобус, но с лека кола не би трябвало да има трудности. Всички тераси гледат към вътрешни дворове, т. е. към съседните хотели, така че когато руските туристи си правят дискотека,звукът, директен и отразен, е зашеметяващ. Но след 12 през нощта обикновено утихват. Енергоспестяващата система се задейства с каквато и да е карта, така че спокойно можете да оставите батериите да се зареждат, докато вие сте извън стаята.
Малка нощна разходка из Мармарис и отново сме готови за подвизи.
Мармарис
Ден пети
В програмата ни днес е целодневна екскурзия до езерото Кьойджеиз (Köyceğiz) и река Далян (Dalyan). Групата беше сборна българска и с международно участие. Руската екскурзоводка Варя (Варвара) ни запознава накратко с програмата за деня и специалнони предупреди да внимаваме с „Паша“ – строг, но несправедлив.
За час и половина стигаме до селото и
Оттук се прекачваме на 5 корабчета на Paşa Tour (вероятно оттук идва името на шефа на флотилията „Паша“). Предвиден е традиционен обяд, който се оказва 3 парченца пилешко на шишче, 2 кюфтенца като за супа и лъжица макарони. А, и няколко парченца салата… Абсолютно е забранена консумацията на собствени храни и напитки, вкл. вода, на корабите. В това отношение Паша е истински Цербер. В движение се прехвърля от лодка на лодка иконтролира всичко. Чаша чай е 3,5 TL, бутилка бира – 6,5 TL. Всичко се пише на един тефтер, а се плаща на края на екскурзията. Ако желаете можете да си поръчате следобедна закуска – прясноуловена риба (16 TL) или рак (18 TL) или обратно. Езеротогъмжи от риба, така че няма проблеми с изпълнението на поръчката.
Първият етап е да стигнем на отсрещния бряг на езерото (GPS: 36.873911,28.602401), където можем да си вземем разкрасяваща кална вана. Изплакването от калта е на душовете или направо в езерото. След това можем да се потопим в топъл серистбасейн. Хигиената не е за най-гнусливите. В България ще се намерят поне 15 отделни организации и агенции, които да забранят всичко това, но за туристите си е атракция, а за турците – приход.
След това продължаваме по
която изтича от езерото към морето. В долния й край, изсечени в скалата, се виждат лидийски гробници. Там се намира античният град Каунос (Caunos), но за нас не е предвидено разглеждането им, само лодкит еспират за малка фотопауза. Около реката има доста малки хотелчета, вили и къмпинги, където може да се намери квартира на прилични цени. Единственото по-компактно селище e с.Далян.
В долната част на реката спираме за малко, за да се опитаме да привлечем костенурките Карета-Карета (Caretta Caretta). Рибарите хвърлят разкъсан рак, с който се опитват да примамят еднометровото земноводно. Наистина костенурка на два-три пътиподава глава над водата, с което представлението свършва. На устието на реката има пясъчна коса с фин пясък (Iztuzu), където плажуваме час-два.
След вечерята в хотела имаме малко време за разходка из Мармарис. Докато Кушадасъ определено има ориенталски вкус с уличните търговци, чайните, източната музика, Мармарис е доста по -„европеизиран”. Човек би могъл да си помисли, че е някъде във Франция или Италия (или заради руската реч – в Монте Карло).
Кална вана за красота
калните гробници на Kаунос
„Паша“ – строг, но несправедлив
Часовниковата кула
Малката русалка на Мармарис
Ден шести
Предпоследният ден на нашата екскурзия пътуваме повече – от Мармарис до
В града набързо разглеждаме крепостта, след което правим двучасова почивка. Времето стига да снимаме прословутата часовникова кула ида се поблъскаме по чаршията. Изглежда се готвеше някакъв митинг или шествие, районът на пристанището беше „пренаселен“ от тежко въоръжени полицаи и водни оръдия, така че решихме много-много да не се отдалечаваме от автобуса.
По пътя към мястото за нощувка спираме на „Трапезата на дявола”, където според легендата е „Стъпката на Дявола“. От кафето има прекрасен изглед към морето и островите.
Поглед от крепостта – Измир, Турция
Balıkesir, Ayvalık Şeytan Tepesi
10410 Ayvalık/Sarımsalık
GPS: 39.288143,26.642346
тел.: +90 555 853 7241
web:
Стъпката на дявола
Отново нощуваме в Саримсакли, но този път хотелът е значително по-хубав.
Hurriyet Cad. No:19
10425 Sarimsakli, Ayvalık
GPS: 39.269565,26.671895
тел.: +90 266 324 4914
web: http://www.kalifhotel.com
Ден седми
Сутринта тръгваме към
последният предвиден обект в нашата екскурзия.
Tevfikiye Köyü
İntepe, Çanakkale Province
GSP: 39.95732,26.238942
Цена: 15 TL
Троя много ми напомня на Стоунхендж – големи очаквания, голямо разочарование! На фона на отлично реставрирания Ефес (поне разкритата за туристите част), Троя е като бедно сираче. Отвратителна поддръжка, никакви допълнителни материали иобслужване. Явно не й върви.
Шлиман е минал през нея като български политик, на когото „археологиите“ пречат да открие магистрала. Разкопал е до твърда скала, минавайки през всичките 9 слоя, но не му е стигнала подготовката и знанията да определи коя Троя е Приамовата. Дори и откритите златни накити, широко рекламирани като „Златото на Елена“ и изчезнали през Втората световна, са от значително по-стар период, отколкото описвания от Омир. Каква ирония – според нашия екскурзовод – в края накраищата да осъзнаеш, че сам си разрушил може би това, за което си мечтал цял живот!
Около цялата война (Троянската) има доста неясноти. Има много обяснения за нея, но на мен най ми харесва метеоролого-икономическото: вятърът мелтеми (meltemi, гр.) или мелтем (meltem, тур.), вероятна заемка от италиански „mal tempo“ – „лошвятър”, е северозападен вятър с голяма скорост. Често се появява от ясно небе, без предварителни признаци. От него не са защитени и съвременните кораби – по време на Олимпийската регата 2004 имаше доста обърнати яхти. Обикновено духа от май дооктомври, само следобед, но понякога трае няколко дни. През това време корабите е трябвало да изчакват в единственото удобно пристанище – Троя. Където са били събирани съответните (вероятно високи) такси. От които един ден на гърците им е писнало.От друга страна 1000 кораба х 50 мъже х 3652 дни (10 години) ~ 183 милиона човекохранодни. Няма икономика, която да издържи това, не и по времето, когато „Сганта на Ксеркса“ е била 10 000 души.
Като цяло посещението на Троя в този й вид е силно непрепоръчително.
Изкопът на Шлиман
Троя многократно е разрушавана и изграждана наново
В този материал съзнателно съм се опитал да избегна подаването на исторически справки, а съм наблегнал на „техническите“ данни. Мрежата е пълна с информация, често противоречаща си, но всеки може да потърси и пресее необходимото му.
Ако аз организирам екскурзия в това направление, задължително бих включил:
Нощувката не би трябвало да представлява проблем – напр. booking.com показва 87 хотели, вили, къщи за гости и др. около река Далян. Цените започват от 50 лв. за двойна стая. На място могат да се намерят много други възможности за нощувка, които неса отразени в интернет. Къмпингите, независимо дали ще ползвате кемпер, палатка или бунгало, също са на поносими цени и предлагат поне минимални удобства (кухня, баня, интернет, ток до 25 А и т. н.).
Още един полезен адрес, който искрено се надявам, че няма да ви потрябва:
Ahmet Adnan Saygun Cd No:34,
Ulus Mh.- 2.Levent
34340 Beşiktaş, İstanbul, Türkiye
GPS: 41.069555,29.029835
Tel.: +90 212 281 0115
web: http://www.mfa.bg/embassies/turkeygc2
(с фейсбук юзер)
03.05.2013: Бодрум
03.05.2013: Мармарис
04.03.2013: езеро
04.03.2013: Мармарис
05.05.2013: Измир
05.05.2013: Дяволската
05.05.2013: Айвалък
06.05.2013: Троя
Край
Автор: Анжело Ангелов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:
За подробности: кликайте на ЗАГЛАВИЕТО
Днес Анжело ще ни води на обиколна екскурзия из Егейска Турция. Понякога човек е нужно да се отпусне и да не мисли за маршрути, превоз, нощувки и организация, което е направил и авторът, но това, което е описал прекрасно може да се използва именно за самостоятелно планиране на подобен маршрут.
Приятно четене:
Отдавна се канех да се позавъртим из егейското крайбрежие на Турция – да проверим какво става из комшулука, преди да се преместим малко пó на запад.
Та реших този път да ползвам туристическа фирма – да организира пътуването, за да се почувствам и аз бял човек, па макар и българин. Аман от логистика и екскурзоводски услуги: проучвай маршрути, нощувки, търси забележителности, синхронизирайработни времена, предвиждай задръствания, празници и реставрационни работи… И винаги поне една от жените е недоволна! Аман!
Основните
Обикновено в рекламата се споменават Кушадасъ и Мармарис като екстра, но за нас това си е губи-време. Трудно си се представяме заровени в пясъка, доколкото го има, да се печем като скумрии и да се заблуждаваме, че ни е супер приятно. Като ни се прииска вода извън банята, отиваме на басейн! Допълнително условие беше това да стане по време на ученическата ваканция за Великден, която тази година беше наистина дълга.
Първата оферта, която ми попадна беше на „Караджъ Турс”. Обхващаше всичко, което бяхме решили да видим, но имаше две главни неудобства: 3 нощни прехода и тръгване от Хасково или Пловдив. За жалост, стандартните автобусни маршрути заобикалят Стара Загора. Имам „конаци“ и в двата града, където мога да оставя колата, но с голяма радост приехме офертата, която нашите приятелки от „Валден Тур“ ни намериха: „Бохемия“ предлагаше екскурзия, която при същия маршрут осигуряваше шест нощувки„в легло“ и качване от Стара Загора. По-високата цена се компенсираше от удобството. По- късно, след вече внесен депозит, стана ясно, че не всичко е чак толкова розово – след безкрайни разговори и уточнения
се оказа, че автобусът няма да тръгне от Русеи да мине през Стара Загора, а от София през Хасково; резервираните седалки (места) се променяха няколко пъти; отказана ни беше информация за превозвача, телефон на водача на групата и др. „лични данни”. По-късно разбрахме, че други участници вгрупата са получили тези данни.
Ден първи
С колата до Димитровград, оттам приятел ни закара до Хасково. Срещата трябваше да бъде 15-20 мин. преди 10:30 на бариерата на автогарата, но автобусът дойде около 11. Дотогава скачахме като гърмяни зайци при всеки преминаващ автобус. Все пак незнаехме кого чакаме. Дойде автобус с табелка „Бохемия”, но не бяхме в списъка и трябваше да чакаме следващия. Най-после дойде и вторият, но пак не бяхме в списъка. Малкото ми коса почна да настръхва. Оказа се, че търсим на 3-а и 4-а седалка,всъщност сме преместени още веднъж и затова не сме на обявените ни позиции в списъка.
Приятна изненада беше водачът на групата Ивайло, млад турколог, много добре подготвен за всичко по маршрута. Като стар екскурзовод съм виждал какво ли не, но този път имахме късмет. При досегашните ни пътувания в тази посока през цялото време снас беше местен екскурзовод, но този път от партньорската фирма „Moya“ осигуряваха инцидентно и за кратко местни кадри.
Границата минахме бързо, след Одрин директно тръгнахме към
По пътя Ивайло ни „забавляваше“ с битката при Галиполи, но в програмата нямаше включено посещение на обекти на полуострова. Някой друг път… (още повече, че Ивайлопровокира с разкази за съдби и човешки проявления сред нечовешкия ужас на войната…).
няма разписание, а тръгва, когато се напълни. Донякъде е въпрос на късмет дали ще ви закара до Чардак (Çardak) или до Лапсеки. Чакането е около 30 мин. Толкова е и пътуването.
Gelibolu Feribot İskelesi
Camiikebir Mh.,
17500 Gallipoli, Çanakkale Province
GPS: 40.405817,26.670163
web: http://www.canakkaletravel.com/feribotingilizce.htm
Напред към Азия
<img_6439> Напред към Азия
Около 21 ч. пристигнахме и се настанихме в
Всъщност бяхме не в града, а в някакво предградие/село в близост, наречено Саримсакли (Sarımsaklı), което се превеждало като Чесново (от чесън).
Grand Milano Hotel
Kahramanlar Mah. Gunes Sok. No:4
10425 Sarimsakli, Ayvalık
GPS: 39.314329,26.69403
тел.: +90 266 324 6667
web:
Хотелът е неподдържан, както и повечето 3-звездни хотели в Турция, доста мръсно, особено в банята. Персоналът е любезен. Закуската – прекалено европейска. Комарите нападат на ескадрили, после атакуват на глутници. Предимство – плажът е близо. Като цяло – не си струва парите.
Ден втори
Сутринта тръгваме по посока на Кушадасъ (Kuşadası). По пътя спираме за малко в местна фабрика (по-скоро работилница) за обработка на оникс. Пием по един ябълков чай, мотаем се из изложбаната зала, купуваме по някоя дреболия и продължаваме за
Türkay Onyx
Yeni Otogar Yani
35700 Bergama, Izmir Province
Тел.: +90 232 667 23 34
Факс: +90 232 667 23 36
web: http://www.turkayonyx.com/
Оникс, оникс…
Поради тесния и необезопасен път вече е забранено изкачването с коли до върха на хълма. От паркинга (платен) се качвате срещу 8 TL на осемместен кабинков лифт и стигате до малко площадче, където са и касите на
Akropol Cd
Talatpaşa Mh.
35700 Bergama, İzmir Province
GPS: 39.132657,27.18416
Цена: 20 TL
Турската културна политика гарантира правото на работа на турските екскурзоводи и само те могат да водят беседи. Нашият гид в симултантен превод на Ивайло разказва за историята на Акропола и Асклепиона. Мястото е добре запазено, но и добреограбено. Интересно ми беше да науча, че „Пергамон музеум“ в Берлин всъщност носи името си точно от изнесените от Бергама артефакти. През Втората световна война Олтарът на Зевс е бил още веднъж нарязан и потопен в езеро от немските музейниработници, за да бъде предпазен от бомбандировките.
Акрополът
Амфитеатърът за 10000 души е един от най-стръмните
Zafer Mh.
35700 Bergama, Izmir Province
GPS: 39.121238,27.170255
Цена: 15 TL
Системата на Асклепиона е действала като нашата НЗОК – лекували са се само тези, които имали шанс да се излекуват. Останалите са били връщани, вероятно, за да не развалят статистиката.
Разкопките в Асклепиона не могат за момента да продължат, тъй като няколкото струпани цигански колиби се бранят със зъби и нокти от обитателите им и те искат прекалено голямо обезщетение за събарянето им.
Асклепион
Продължаваме за
където се настаняваме в хотела.
Surtel Hotel
Atatürk Bulvarı 20, 09400 Kuşadası, Türkiye
(кръстовище с Camikebir Mh.)
Тел: +90 256 612 0606
GPS: 37.861802,27.258527
web: http://www.surtelhotel.com/
Този хотел ще ни бъде база през следващите 2 дни. Само крайбрежният булевард (естествено – „Ататюрк”) ни дели от плажа. Добро ниво на чистота, удобство и обслужване. Имаше проблеми с асансьора (може би ние го претоварихме) и топлата вода – бойлерите не смогват да подават нужното количество, поне на четвъртия етаж. Кодът на безжичната мрежа е „0123456789”, но аз не можах да се включа – вероятно има ограничение на броя на едновременно включените клиенти. Като цяло – заслужава си парите.
Имаме време за кратка нощна разходка из селището. Смело може да се твърди, че този край на света е някакъв обособен руски анклав – руският език е най-разпространеният тук.
На хълма над града примамливо е осветена статуята на Ататюрк. Предупредиха ни да не помисляме поединично да ходим до нея, особено през нощта – намира се в проблемен, цигански квартал.
Старият кервансарай
Под погледа на Башицата…
Ден трети
До обяд сме свободни за разходка из Кушадасъ, плаж, пазаруване и т. н. Отиваме до
По предварителни данни входът е свободен, но на място се оказва, че кипи бурна реставрационна дейност и достъпът за посетители е забранен.
Крепостта усилено се реставрира
На пазара всичко е оригинално
На обяд тръгваме към
Градът е местен 5 пъти и от крайбрежен град се е превърнал в
във вътрешността. Наносите на реката са затлачвали пристанището, появявали са се блата, болести и постепенно жителите са се установявалипо-навътре, към сушата. Земетресенията и пожарите също допринасят за преселенията. Император Адриан почиства пристанището и задържа процеса за 80 години, но след това вече не е имало пари за машабни мероприятия.
Обектите, които посещаваме са:
Къщата на Богородица – Virgin Mary’ House (Meryem Ana Evi)
Orman Yolu Park
Selçuk, 35920 Izmir Province
Тел.: +90 232 894 1012
GPS: 37.914138,27.333584
web: http://www.sacred-destinations.com/turkey/ephesus-house-of-the-virgin
Цена: 15 TL
Къщата на Девата, в която прекарва последните 9 години от живота си (приблизително), е търсена многократно, но е открита едва през XIX век, след виденията на немската монахиня Анна Катерина Емерих, която е обявена за „Блажена“ от папа Йоан Павел II през 2004 г. Освен от него, мястото е посетено и от Павел VI, и от Бенедикт XVI.
Всъщност са открити само основите на къщата и всичко, което виждате, е възстановка. В момента тя е действащ параклис. Свещите са безплатни, но даренията са силно приветствани. Палят се отвън, като вляво от статуята на Девата – за здраве, вдясно – за сбъдване на желания.
Можете да оставите и писмените си желания на малката Стена на плача, между два свещени извора.
Пожелайте си нещо
Efes Harabeleri
35920 Selçuk, İzmir
GPS: 37.941111,27.341944
Цена: 25 TL
Древният град е от римския период на селището. Тогава той е имал около 240 000 жители. Големият амфитеатър е бил за 24 000 души. Освен него има и по-малък, закрит (“Одеон” – има ли в момента европейска държава, в която да не е имало поне единтеатър с това име?! – нищо ново под Слънцето!), който се използвал за заседания на Съвета.
Турската ексурзоводка с непроизносимо име, накратко „Рени”, ни повежда в свински тръс по надолнището. Градът, за който е необходим цял ден, успяваме да „разгледаме“ за 1 час.
Ephesus Museum, 35920 Selçuk/Измир, Турция
За 100 години разкопки според нея са открити едва 15 % от Ефес. От скоро са достъпни т. нар. „Къщи на хълма“ с прекрасни мозайки (вход 15 TL). „Рени“ ни отпусна 15 мин. за разглеждането им. Предпочетохме да си купим не най-подробното, но луксозноиздание с репродукции на мозайките от сувенирния магазин. Уверихме се, че 15 мин. не биха ни стигнали дори само за бегъл поглед…
По главната улица (вдясно, извън кадъра, се намират “Къщите на хълма”)
По главната улица (вдясно, извън кадъра, се намират “Къщите на хълма”)
Saint John’s Tomb
St. Jean Sk
35920 Selçuk, İzmir
GPS: 37.952455,27.36788
Цена: 8 TL
Базиликата първоначално е мавзолей на Йоан Евангелист, действащ и като църква. Построена от Теодосий през 4-и век, базиликата е възстановена и разширена от Юстиниян през 6-и в. Това е цял комплекс с крепостни стени, изпълняващ и ролята на защитенбастион. Напомня ми на укрепените абатства в Западна Европа.
Гробницата
St. Jean Sk
35920 Selçuk, İzmir
Тел.: +90 232 892 6328
GPS: 37.952328,27.365901
По програма трябваше да разгледаме и джамията Иса бей, построена с камъни от древния Ефес, но по някаква причина това не се осъществи. Задоволихме се с поглед към нея от базиликата.
Джамията Иса бей
Atatürk Mh.
35920 Selçuk, İzmir
GPS: 37.949303,27.3636
Храмът на Артемида многократно е разрушаван и възстановяван. Действал е като място за поклонение от незапомнени времена и банкова институция. Това може би обяснява и кратките срокове на възстановителните работи.
Опожарен от Херостат през 356 г.преди н. е. Обяснението е, че Артемида (Диана) е присъствала на раждането на Александър Македонски и затова не е опазила храма си. След това дълги години храмът е възстановяван и разширяван. След разрушаването му от готите през 286 г. е забравен.Част от колоните на Св. София в Истанбул са взети оттук. Храмът отново е открит след шестгодишно търсене през 1869 г. от експедиция на Британския музей. Днес от едно от Чудесата на света е останала само една колона със щъркелово гнездо на нея.
Четвъртото чудо на света
Очаквайте продължението
(необходим ви е фейсбук юзер)
30.04.2013: Ферибот
01.05.2013: Пергамон
01.05.2013: Кушадасъ
02.05.2013: Кушадасъ
02.05.2013: Селчук
02.05.2013: Ефес
02.05.2013: Селчук
02.05.2013: Селчук
03.05.2013: Кушадасъ
Автор: Анжело Ангелов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:
Другата Турция
Когато получих този пътепис, изведнъж ми присветна, че отдавна май не сме имали разказ, посветен само на Кайро в Египер. Днес Милена ще запълни тази празнина
Приятно четене:
Пътуването до така желаната дестинация Кайро се осъществи през ноември 2005 г., когато бях на 17. За което съм много благодарна на моя брат. Сигурно му беше омръзнало от моето мрънкане за пирамидите и цялата мистичност около тях, че когато видя рекламата по телевизията за тридневна екскурзия до Кайро, веднага ни записа.
„3 дни ?!” – някак си не ме устройваха, но имах ли право на претенции, а и все пак отивах в Египет – дали 30 или 3 дни, щях да се докосна до пирамидите.
Първи ден
Тръгнахме към 1:00 през нощта от Бургас и към 5:30 бяхме на летището в София. Полетът ни беше в 8:30. Оказа се, че имаме малък проблем с документите…. и виждах как се разминавам с Кайро. Голям рев му дръпнах, а една от служителките само ми повтаряше „Недей да плачеш моето момиче, ще ти се образуват бръчки”… Какви бръчки? Та аз съм на 17 и искам да отида в Кайро, а ти ми казваш, че може и да не стане! Така че сигурно съм поревала още 20 минути, след което се оказа, че оправиха нещата и можеше да се качим на самолета.
Пътувахме с чартърен полет директно за Кайро с група психолози, които отиваха на семинар. Полетът продължи два часа и половина, но за двете жени, които стояха пред нас тези два часа и половина се оказаха кошмарни – не можеха да запалят цигара цели два часа и половина. Сигурно пушачите ще ги разберат, но за мен и брат ми цялото мрънкане беше забавно, защото ситуацията беше все едно на живот и смърт.
Беше някак си приятно, особено излитането. И ето, че се оказахме във въздуха. Наистина прекрасна гледка – от островите в Егейско и Средиземно море до пустинята в Африка.
Винаги ми е било интересно как мюсюлманите спират с работата си, когато дойде време за молитва* На това станахме свидетели, когато влязохме в сградата на летището. Почти всички бяха коленичели с броеници в ръце и се молеха. Цялата работа беше за 5-10 минути. През това време нетърпеливите пушачи търсеха място където да запалят по една цигара, докато ни оправят документите. Нашият гид Али беше така любезен да им покаже едно ъгълче в голямата зала , заобградено от стъклени прегради (точно като аквариум). Това място било специално за пушачи. Но доколото си спомням, те решиха да изчакат, докато излезем навън. След това на добър английски, Али ни каза набързо програмата и се натоварихме на автобуса.
Жигула,т.е.Фиат
Първата гледка след летището е
Чисти, подредени сгради, на някои от терасите се виждаха чистачки, които бяха облечени в типичните за сериалите униформи – сини и бели престилки. И много зеленина. Наблягам пак на чистите сгради, защото след този квартал не видях повече чисти сгради (освен музея). Тъй като вятъра довява много пясък от пустинята, повечето фасади са кафяви или жълтеникави. Затова и повечето прозорци имат дървени кипенци. А за климатиците – нямаше и помен от бял метал. Като цяло всичко беше в пясък.
Богаташкият квартал
От скъпарския квартал изведнъж попаднахме на строителна площадка. Повечето сгради бяха построени до първи етаж, а нагоре се извисяваха арматури. Али ни обясни, че било така, защото за недовършени сгради се плащат по-малки данъци.
Но това сигурно е нормално за мегаполис, все пак до 2005 г. населението в Кайро наближаваше 17 млн. души. Най-големия град, който бях посещавала до преди това, беше София. И там трафикът ми се струваше ужасен, но в сравнение с Кайро, София е прекрасна. А за Бургас да не говорим. Та ние в Бургас почти си нямаме задръствания. Да се върна при движението в Кайро – много коли, автобуси, мотори, колела. Абе от всичко по много. И клаксони – много клаксони. Широки платна, през които колите преминаваха без мигачи. Да отбележа, че там почти няма кола без драскотини.
– дано никога да не ни се налага да пътуваме с техния градски транспорт. Маршрутките бяха без врати, а вътре пътниците наблъскани като сардини в консерва, и последния качил се висеше през вратата. Доколкото разбрахме, за да вземеш книжка в Египет, не държиш никакви изпити. Станеш ли на 16 (не съм сигурна за възрастта), по право вече имаж книжка. Може би и затова движението в Кайро е пълен хаос. След час успяхме благополучно да се доберем до
който се намираше далече от центъра, но в приятен квартал, близо до река Нил. Хотелът представляваше 10 етажна сива сграда 3 *. Стаята ни беше на 7 етаж. Не беше нищо особено. Две легла, гардероб, стар телевизор с максимум 5 канала.
и не толкова самата баня, а гледката навън. През малкото прозорче буквално можех да пипна съседната сграда. Добре, че на душа имаше завеса. Абе за 2 нощувки, хотелът си беше идеален. След като се настанихме, с брат ми решихме
Пиколото ни обясни къде можем да опитаме добре приготвен фалафел и ни опъти до най-близката банка, за да обменим пари. Макар че на доста места се разплащахме с долари.
Излязохме на главната улица, която беше успоредна на
Направи ни впечатление, че бреговете на реката, а и самата река са много мръсни и доста бездомници живеят там. Нил се ползва също и за речен транспорт. Наистина се чувствах странно, защото бях толкова близо до пирамидите – до вчера ги гледах по National Geogrphic, а ето че съм на няколко километра от тях. Сега си спомням как, докато си опаковах багажа , моято приятелка Сузи ми повтаряше: „Милена, вземи си къси поли и панталонки, защото там ще е топло.” Взех си, но добре, че си взех и дълги панталони. Наистина беше топло – към 25 градуса, но докато се разхождахме с брат ми по алеята над Нил, едно момче, което беше седнало с приятелката си на една пейка, така хубаво ме освирка, че през другите 2 дни дори и не сетих за къси дрехи.
Нил
Докато търсихме заведението за фалафели и правихме снимки, имах късмета да се подпра на няколко палми, вследствие на което приютих по себе си голям брой мравки. Така че ако видите палми в Кайро, а вие ще видите, защото са навсякъде, ги подминавайте без допир
Може би след час лутане стигнахме до ресторанта (разбира се той не е толкова далече от хотела, но ние като туристи си се позабавихме малко ).
Но се доверихме на пиколото и пробвахме фалафелите. Това всъщност е подобие на нашите дюнери, само че вътре слагат някакви кюфтенца от зеленчуци. Абе, то и аз не разбрах какво точно има вътре, но бяха вкусни. За двата фалафела заплатихме 1 $. След това седнахме в една пицария – приятно местенце, с добро и бързо обслужване. И сега докато пиша, ми изникват не само спомените, но и вкусът на пицата . А на връщане към хотела открихме едно магазинче за сладолед, което уважихме и пред следващите 2 дни. Продаваха уникален шоколадов сладолед с парченца шоколад. Не съм намерила все още подобен в България. Като цяло храната в Кайро не е скъпа, напитките са по-скъпите продукти. А за емоциите от разходката – бях развълнувана от самото място, а кварталът беше просто съвкупност от сгради, повечето, от които доста мръсни в комбинация с много шум от коли и хора, и всякакви миризми – дали храна, дали боклук, или миризмите, които идваха от реката. Но по някакъв начин не оставаш безразличен към мястото.
На покрива на хотела имаше ресторант с басейн. И след като се събрахме привечер, Али ни качи горе, за да видим Кайро по тъмно. В далечината, сред всичките светлини, се открояваха 2 тъмни места. ПИРАМИДИТЕ… и след няколко часа щях да съм там . След като се полюбувахме на гледката, решихме да намерим някое заведение наблизо до хотела. Разбира се, никъде не сервират алкохол, но за сметка на това е пълно с наргилета. Искахме да седнем на
Затова седнахме в един италиански ресторант с още няколко човека от групата. След като хапнахме, си поръчахме наргиле** – някак си това беше чара на заведението. Над всяка маса се бяха заформили облаци от дим и се носеха най-различни аромати – на череша, ананас, праскова и други плодове. Така се забавляваха арабите, не им беше необходим алкохол. Наместваха се удобно в креслата и до всеки един от тях се поставяше наргиле. И така до към 23:00. Сега не мога да си спомня как съм се чувствала преди да заспя, но си спомням, че спах като къпана и двете вечери. И така няколко часа до заветната цел…
Втори ден
Сутринта хапнахме набързо в ресторанта и поехме към
Бях много развълнувана, защото тепърва се очертаваше много интересен ден. Маршрутът от хотела до музея беше не повече от 40 минути. Но влизането в музея – повече от час.
Сградата на музея беше голяма и красива, оцветена в червено и бяло. Дворът също беше внушителен. Личеше си, че го поддържат. Навсякъде райграс и малки кипри храстчета. А сред тях статуи на богове и умалени варианти на пирамиди с различни йероглифи по тях. Бонус към цялата картина – хора от цял свят. Чуваха се най-различни езици – немски, френски, руски, италиански, китайски. Общо взето цветна и добре озвучена картина.
Сляхме се с тъплата и поехме към входа. Там охраната ни помоли любезно, или по-точно посочвайки една картинка със зачеркнат фотоапарат, ни подкани да си оставим камерите в сейфовете. Доколкото си спомням, входът беше включен в цената на екскурзията. И след това в колонка по двама, започна нашата обиколка. Не мога да си спомня дали от 3 или 4 етажа се състоеше сградата. Спирахме се почти на всяка забележителност като изчаквахме търпеливо групата пред нас да освободи място. Ако на двора беше шумно, вътре беше 3 пъти по-шумно. И в един момент незнаех дали да слушам нашия английскоговорящ гид, или да подслушвам руския, който се чуваше от съседна група.
Наблюдавахме предмети, които бяха на хиляди години и някакси оставахме без думи. Но наистина онемях пред златната маска на Тутанкамон. Бях я виждала само по телевизията, но сега стоях срещу нея. Толкова близо и така се бях вторачила , че за малко да си блъсна лицето в стъклената преграда. Маската е много запазена, сякаш е направена наскоро и наистина е много внушителна. Разглеждахме най-различни предмети, които хората са използвали в ежедневието си през вековете. Даже в средата на едната зала бяха поместили рибарска лодка. След близо 2 часа, гидът ни обясни, че срещу 20 $ може да влезем в залата с мумиите. Но аз не изявих желание, така че имахме още около час свободно време да се разходим из музея. Ако нямаше толкова народ, нещата щяха да се развиват по-бързо. Но най-вече да имаш малко уединение, за да се насладиш на забележителностите. А при нас се получаваше „И това е…от 2 до 5 минути история за предмета… Хайде придвижвайте се по-бързо напред…”. Но просто няма друг вариант. Все пак в двора сигурно имаше още 1000 души, които напираха да влязат, а пред централния вход се трупаха и следващите автобуси.
Излизайки от музея, бяхме натрупали много емоции. Имах чувството, че пирамидите ще ме довършат емоционално . Но преди да стигнем до тях, имахме обяд и посещение на ателие за папируси. Обядът ни беше в
Не можех да повярвам. Ето че най-накрая ги виждах наистина. Ресторантът беше на втория етаж, с големи френски прозорци, за по-добра видимост. И този път нямахме късмет с арабската кухня. Сервираха ни типични за България ястия – ориз със зеленчуци, риба, салата зеле с моркови, шопска салата (но без сирене ). Така че обядът с нищо не ни впечатли. Впечатляваше ни гледката. Забелязахме, че върхът на едната пирамида го няма. На негово място се извисяваха някакви железа. Така и не разбрахме как се е получило това. Пирамидите са построени от каменни блокове и това се вижда много добре. Но върхът на Хеопсовата пирамида е загладен( или това, което беше останало от върха). Али ни обясни, че има теории, които твърдят, че целите пирамиди са били гладки и изрисувани, но с времето тази мазилка е изпадала. Това така и не е доказано.
След като хапнахме, отидохме пеша до
което се намираше на 10 минути от ресторанта. Прекарахме около час вътре. Показа ни накратко как се прави папирус, защото истинския процес отнема месеци – от подготовката на хартията , до изрисуването й. Събрахме интересна информация. Но честно казано не ме свърташе като знаех какво ни предстои. А и вече ги бях видяла отдалеч. Нали знаете какво се получава като дадеш на гладно куче парче месо, та и по-голямата част от групата се чувствахме така. Искахме си пържолата (образно казано ). И ето вече натоварени на автобуса – потегляхме към едно от чудесата на света.
Жена
Винаги, когато съм гледала предавания за
съм оставала с впечатлението, че те са много навътре в пустинята.Е, не са!
Излязохме от квартала и след 10 минути спряхме на паркинга до пирамидите. Някак си се чувствах щастлива, че ги виждам от 10 метра, но бях и леко разочарована. Слязохме от автобуса и ни нападнаха продавачите. Много са нахални. Колкото повече им отказваш, толкова повече се амбицират да ти продадат нещо. Затова брат ми ни купи едни малки каменни скарабеи и ни оставиха намира. О
ще със слизането беше лудница. На паркинга имаше най-малко 20 автобуса. Картината от музея се повтаряше. Много народности, много езици. И много нахални продавачи. Не можех да се насладя на гледката и на чувството. Не че не бях щастлива, напротив – чувствах се много добре, но исках просто да застана за минута на едно място и да им се насладя. Е, това нямаше как да стане с целия този шум и с всички хора около нас. Затова се насочихме към Хеопсовата пирамида. Покатерих се по каменните блокове и се наместих на един от тях. Там нямаше кой да ме побутне.
Чувството няма как да се опише. Мислех си : „Следващия път като ги гледам по National Geographic ще си кажа „Аз съм била там, на онзи каменен блок, стоях си и си люлеех краката” и ще съм много доволна****. Малко по-нагоре от мен се намираше
Всеки можеше да влезе (стига да нямаше проблем с клаустрофобията), но не си спомням срещу каква сума. Тъй като чухме коментари от излизащите хора, че не е това, което са очаквали, се отказахме да влизаме. Направихме си снимки и решихме да пообиколим. На всеки ъгъл имаше полицаи. Тъй като от пирамидите падат от време на време малки каменни късове, жителите от околието ходели да си ги събират. Представяте ли си да си сложите камък от великите пирамиди в основите на къщата си?***** Запътих се аз да се снимам в края и в кадър влезе единият полицай, който след това се хилеше и повтаряше „Money, money”. Там всъщност всички го повтарят . Всеки се опитва да ти се напъха в снимката, за да иска после пари . Ако им откажеш, не се сърдят. Поне всички бяха засмяни и весели.
Имаше и патрули, които обикаляха около пирамидите – полицаи на камили. Пообиколихме още около час, след което отново се качихме на автобуса. Свалиха ни 2 км по-нагоре. Там се намираше панорамата. Също така, който имаше желание, можеше да се качи на камила. Мен ме хвана страх, като видях как първо си наддига задницата и този, който е отгоре стремглаво тръгва напред. Ако не се държиш здраво, ще имаш близка среща с пясъка. А това пък никак не се препоръчва, защото камилите се изхождат там. Те май навсякъде го правеха, защото където и да се спреш на панорамната площадка, си полъхваше много неприятно. А някои от приятелите ми искаха да им донеса пясък в бутилки. Доста бързо се отказах от тази идея.
5 долара за слизане ;)
Време беше да посетим и
Намираше се малко по-надолу от пирамидите. И там имаше много хора. До самият Сфинкс се намира залата за балсамиране. Пообиколихме вътре и от единия изход излязохме на около 5 метра от Сфинкса. Отблизо е много красив. И отново в главата ми излиза въпроса „Боже, как са ги направили тези неща, дали наистина версията за НЛО не е вярна?” . Като ги видиш отблизо, ти се струва още по-невъзможно да са дело на хора.
Да се върна на Сфинкса – Али ни разказа какво се е случило с хубавото му лице. По време на войната с французите, една ракета (снаряд – по времето на Наполеон не са ползвани ракети – бел.Ст.) била отнесла носа му и сега той се намира в музей в Англия (доколко е истина това, не мога да ви кажа ). Веднага се сещам за френския филм за Астерикс и Обеликс и как скриха носа му под него. Е, не е под него, в Англия е. Макар че не проверихме. Затова щяха да са необходими доста напъни и помощ от кранове 😉 Сфинксът се намира близо до един от кварталите на Кайро. Какво ли е да живееш там? Излизаш да си простираш прането и си гледаш Сфинкса. Най-вероятно не му обръщат никакво внимание
(снимки от 27 до 31)
В програмата следваше посещение на
Тя се намираше на 5 минути ходене от Сфинкса. На влизане в парфюмерията ни посрещнаха отново с чай от каркаде. И този път го пропуснах. Забравих отначало да отбележа, че навсякъде те посрещат така – на летището, на пазара, в хотела, в магазините. Подават ти една табла с малки чашки (като за шотове), пълни с червена течност – чай от каркаде. Студен, горчив, без грам захар. Аз лично не бих повторила повече от 1 път. Помещението в парфюмерията представляваше дълъг, широк коридор, в края на който се намираха големи дивани, на които ни настаниха. Разказаха ни за началото на парфюмерията и за продуктите, които предлагат. Стените представляваха множество от малки кутийки, в които имаше шишенца с най-различни аромати. Брат ми си купи ароматно олио за масаж за 30 $. Пробва го 1 път и сигурно го е изхвърлил. Това нещо нямаше попиване в кожата,а си беше доста мазно. Като цяло неприятна история . След парфюмерията ни закараха в специализиран магазин за сувенири. Накупихме една торба с малки скарабеи, сфинксове, пирамиди, богинята котка. Абе торба за 50 $. Ако някой ден решите да ходите в Кайро, не прибързвайте с тези магазини, защото на следващия ден минахме през един пазар (подобие на Капалъчърши) и тези покупки няма да ви излязат повече от 20 $.
След още час, доволни и леко изморени, се запътихме към хотела. Бях леко тъжна, че си тръгвам, но и не ми се оставаше там. В този момент просто исках да се изкъпя. Имах чувството, че съм като мръсните сгради, цялата полепнала в прах. То така си и беше! „Героите са изморени, но готови за още приключения” – така бих описала почивката ни в хотела след тази разходка. Но за вечерта си бяхме заплатили круиз по Нил с вечеря. Така че нямахме много време за размотаване.
Малко отклонение: от турагенцията ви дават списък с допълнителни екскурзии. Избирате и доплащате към пакета.
В тази цена влиза и вечерята, без напитките. Както вече споменах, храната е евтина, но напитките са скъпи. Вечерята беше на блок маса, вкусна и на корем. Особено десертите . Но за едно кенче кола и бира (250 мл), платихме 20 $. Но си заслужаваше – програмата беше много хубава. Имаше кючекчиня и други аниматори. Можеше да се излиза и навън. Корабчето беше на 2 етажа. Ние бяхме на първия (цялото помещение беше ресторант). Останахме много доволни от круиза. Към 23:00 тръгнахме наобратно за хотела. Въпреки късния час, беше доста оживено и отново имаше задръствания.
Трети ден
Ето че в 9:00 бяхме готови за напускане, оставихме по някой и друг долар на възглавниците за камериерките и тръгнахме (персоналът навсякъде е много любезен, така че оставянето на бакшиш не се чувства като задължение).
Пихме по едно кафе в лоби бара и се натоварихме на автобуса. Преди полета щяхме да посетим пазара, за който споменах. Какво да ви кажа за него – голям избор от сувенири, отново нахални, настойчиви продавачи и всякакви странни миризми. Ако обичате да се пазарите – това е мястото :). Докато минавахме покрай една сергия, възрастен мъж ни попита откъде сме. В отговор на това, че сме от България, чухме “готина мачка” = готина мацка. Пак е запомнил нещо човека 🙂
Пазарът
Минахме безпроблемнно проверките на летището.
От голямата жега спирачките, с които застопоряват гумите на самолета, бяха започнали да се топят. Не ни дадоха да слезем и така си постояхме 2 часа, докато излетим. Сами можете да се досетити как това се отрази на пушачите :). В 23:00 трябваше да кацнем в София, но това се случи към 1:00. От Кайро си тръгнахме по тениски. Да е било към 26 градуса. Малко преди да кацне, ни съобщиха, че в София вали сняг и е –3 градуса. Не бяхме подготвени за такова време. Затова сложихме блузите с дългите ръкави, които бяхме взели за всеки случай, минахме набързо през проверките и се качихме в колата. Добре, че родителите ни ни чакаха, иначе щяхме да замръзнем като шушулки. Споделихме набързо впечатленията си и съм заспала. Само след минута отворих очи и вече си бяхме в Бургас. Това ми се стори най-бързото пътуване София – Бургас, което съм имала :).
*Това се случва само в арабските страни. В други мохамедански страни, като Турция, трудовият процес си продължава без прексъване – бел.Ст.
**Много е гнусно, нали? 😉 – бел.Ст.
*** Става дума за Египетския музей в Кайро – бел.Ст.
****Хубави мечти. Подкрепям! – бел.Ст.
*****Прегледайте основите на къщите в Търново 😉 – бел.Ст.
Автор: Милена Бахчеванова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Кайро– на картата:
Кайро
Последни коментари