Етикети: екопътека

Елмалъ баба теке 2

Източни Родопи

Заминаваме за Източните Родопи – Анжело ще ни разходи из няколко забалежителни места из този район. Приятно четене: Източни Родопи Поради ред причини, най-вече културно-професионални, тази година закъсняхме с откриването на туристическия сезон. Пътуването,...

По река Велека (от Синеморец до Бродилово) 0

По река Велека (от Синеморец до Бродилово)

Завършваме синеморско-черноморската поредица на Юрий – този път ще поемем по течението на река Велека, за да стигнем странджанското село Бродилово. Приятно четене, че скоро може и да ги няма тези маршрути:    ...

Разходка из Лозенската планина, а не Лозенецката ;) 1

Разходка из Лозенската планина, а не Лозенецката ;)

След цяла седмица тропически разкази от разни карибски морета е крайно време да се върнем у дома, за да видим какво да правим по празниците. Ето една прекрасна идея от Пипилота – тя ще ни води до изключително близката и тотално непозната за мнозинството жители на столицата Лозенска планина. А до там се стига с градския транспорт!

Приятно четене и се вземете в ръце за празниците – качете се на връх Половрак и спечелете 50 хиляди лева от Стани богат* 😉

Разходка из Лозенската планина,

а не Лозенецката 😉

Заглавието е такова, защото ми подчертава Лозен като грешно и иска да е Лозенец. (проверката за правопис в редакцията не прави подобна глупост. Пипилотке, вземи мерки за софтуера си! – бел.Ст.) Да, някога Лозенец беше приказен и спокоен квартал, в който човек можеше да се разхожда. Сега е пренаселен, презастроен, псевдо-луксозен квартал. За това, ако човек иска да се разходи, добре ще да е да излезе извън пределите на околовръстното и да се разходи по нещо с „лоз” в името, но да има в името си и планина – Лозенската планина.

Лозенската планина е в сянката на Витоша,

буквално и преносно. А не би трябвало да е така. Да, по-ниска е, но, ако не сте някой краен шоп, ще се съгласите, че Лозенската е по-спокойна от Витоша, по-симпатична и с доста по-красиви гледки. Богата е на различни растителни видове и си е направо опитно поле, по което да учите мало и голямо кое цвте какво е.

Сега ще ви разкажа за планината, която превзехме на два пъти (този петък и една събота преди няколко седмици), но ако сте баш планинари и един ден ще ви е достатъчен,

за да стигнете от село Лозен до Пасарел, изкачвайки по пътя връх Половрак.

Тъй като началната и крайната точка на маршрута са от двете страни на планината,

най-добре ще е да ползвате градския транспорт.

За целта трябва да стигнете рано сутринта на спирката на рейс 5 на Цариградско шосе при ХМС. Колите са на около 20 минути, и за това е добре да вземете него, а не 3, който тръгва към Пасарел – той е на 60-70 минути, така че е и малко вероятно да го срещнете.

Вземате рейса до последната му спирка, накрай село Лозен и оттам продължавате по ул. Половрак. Ориентир ви е тренировъчната база на Червения кръст, отминете ли я, значи почти сте стигнали екопътеката, белязана с дървена арка. Не се плашете от мяркащите се табели „Ловно поле 63″, увериха ни, че сега не е сезон за лов на каквото и да било.

По пътя има нови пейки, на които да отпочинете и да се насладите на гледката. Тъй като е пролет, сега е моментът, в който да се насладите на малката каскада на потока, в началото на маршрута. След 20-30 минути катерене, ще стигнете до поляна с чешма и върба, под която църкат-пъркат кюфтета, продават се бири и зелева салатка. Заредете си шишетата с вода и търбусите с кайма, защото след това, до Пасарел ще разчитате само на домашните си сандвичи.

От поляната пътят се разделя на две.

Левият минава покрай женския манастир „Св. Спас”, пещерата и връх Половрак, а десният заобикаля върха отдолу, пропускайки стръмнините и отпращайки ви направо към Пасарел.

Първият път направихме излет само до вр. Половрак, а вторият хванахме дясната пътека, за това, сега ще направя сглобка от двете разходки.

След поляната тръгвате по лявата пътека, която носи имената на четници на Бенковски. В зависимост от крачката ви, най-много за 40-50 минути ще стигнете до манастира. Разположен е на ръба на склона с чудесна гледка към софийското поле, добре поддържан, макар стенописите в църквата да са залепени с тиксо, за да не паднат от стените. Пред манастира има пейки, на които можете да отморите малко и да продължите нагоре.

Тук е момента

да отбележа колко богата на цветя и растения е гората.

Уцелихме поляни с жълти глухарчета, край пътя ни съпровождаха малки сини цветчета, на които казвам „див зюмбюл”, макар да не съм сигурна, че така се казва, едни много странни бели цветя, прилични на орхидеи, лечебни иглики, кукуряци и още много други.

Вървейки към върха, някъде отляво ще видите табела с надпис „Пещерата“. Ако искате да я видите трябва да направите малка отбивка. Нас, по пътя ни настигна един експедитивен дядо, който набързо ни нахока, че сме зле с графика, и за да стигнем до върха, няма нужда да ходим до пещерата, която още повече, не била това, което казвало името й, а само една проста дупка в скалата. Продължихме нагоре.

По пътя има една чудна поляна с беседка и към София гледка. Най-подир ще стигнете до под връх Половрак, където се намира гробът на незнайния четник на Бенковски. Можете да се поспрете и замислите по някои исторически въпроси, после да поседнете на панорамната пейка с изглед към Рила, преди да закрачите последните 50-ина метра към върха. Малко е странно, защото има една пирамида с тухли без надпис, която може да бележи върха, но има и една скала с побито на нея знаме, та не мога да ви кажа кое точно е

Връх Половрак,

за това се снимайте и на двете. От точката със знамето има идеална гледка към София, Витоша и Рила.

Лозенска планина

Оттук насетне ви чака слизане. Може би трябваше да кажа отначало, че гоните червено-бялата маркировка. И до върха всичко с нея е наред. На слизане от върха обаче, в ниското изведнъж тя зачезна. И тъй като ние така или иначе първия път се връщахме към Лозен, хванахме просто пътека надясно, без да се морим да търсим табели. За да стигнете до Пасарел, обаче, ще трябва да я потърсите, а тя на места е рисувана дори на камъни по земята, така че бъдете осторожни.

Ако пък сте взели прекия път от кюфтетата, пътьом ще минете покрай блатото (ще ви се пада отляво) и „Рейсовете“ – възвишение с фургони, които местните младежи наричат така (отдясно) и минута след това ще стигнете един кръстопът, на който ще видите познатата маркировка.

Както казах, вече няма катерене. Минава се през много красива горичка, като отляво ви е склон, а тези от вас които не носят очила, веднага между клоните ще съзрат снежните върхове на Рила. При първата ни разходка времето беше неприятно и нямах шанс да ги видя дори от Половрак, за това онзи ден креснах от радост и тръгнах с апарата да катеря склона и да се муша по клони, за да получа по-чист изглед.

Не го правете, защото колкото и хубави снимки да нащракатае измежду клонаците, след още половин час ще се озовете на страхотна голяма поляна. Първото което ще видите пред себе си ще е Витоша и метеорологичните станции на Черни връх.

Малко по-късно отляво ще блесне и Рила в цялата си прелест., а като гарнитура – Искъра и най-вероятно Щъркелово гнездо.

Доста път минава по това плато и естетическата наслада е голяма. Човек се чуди на коя планина да се наслаждава по-напред. Не трябва да забравяме и домакина, обръщайки се назад ще видите и Половрак, а гледайки към Витоша, в дясно има някакъв друг лозенски връх, който, понеже не знаехме как се казва, с Емил кръстихме Пълноврак. Ако сте поизморени, можете да починете малко на това плато. А може да наберете сили и да изтраете още малко, защото след известно време и едно малко спускане ще стигнете мястото за пикник – няколко хубави, масивни пейки с масички, огнище, нещо като маса за приготвяне на манджите и аптечка! И всичкото това под една цъфнала джанка (когато отидете вече може би ще е зелена).

Изобщо приказно е, казвам ви! Но, за съжаление, от тук започват да се виждат и части от човешки поселения. Не знам каква се пада земята тук, за мен си е гора и планина, в които не трябва да има нищо. Други явно не мислят така – тук там, по ръбовете на поляните, там където започва гората са изникнали фургони. И колкото повече приближавате Пасарел, толкова повече престават да приличат на прости фургони. Ще ви ги покажа, но потрайте малко. На мястото за пикник има кръстопът.

Лозенска планина

Можете да тръгнете към лобното място на Списаревски, към Матейната чешма или обратно към Половрак. Пътя към Списаревски може да го поемете през баира с пейката или под него (в ляво от чешмата за водопой ще видите и табелата). Ако поемете отгоре внимавайте за мотори и АТВ-та. За съжаление единственото, което нарушава спокойствието в планината, това са те, а младежите от Лозен и Пасарел се надпреварват кой е по-бръмчав и може да ви връхлетят от изневиделица.

Пътят все повече се спуска надолу и стигате до едно широко място с висока концентрация на постоянно пребиваващи фургони – къде сдобили се с покрив, къде с пристроени стая-две. На едно място рекичката е преградена с бент и в нея плуват гъски, а над тях се кипри чисто нова дървена къщичка и толкова дървен клозет. Повечето фургони си имат такива, а надолу по течението водата в рекичката е доста мътна. Пък може и да е законно, но доколко редно? Открийте фургона на снимката:

В този момент решихме да се разсеем с поредното странно цвете, а не с пасарелските гори. И докато гледахме цвекето над нас прехвърча орел. Пътят навлезе в ниското между два хълма, следвайки рекичката. На това място ще е добре да се огледате за тояжка, защото пътеката няколко пъти пресича реката и, ако си нямате опора или някои от речните камъни ви поведе, можете да се намокрите малко преди финала.

И така ще стигнете до паметната плоча, отбелязваща местността където е паднал самолета на Димитър Списаревски. Има пейки и масички за сядане, нещо като навес, но мястото е малко усойно и страховито.

Е, отминете ли това място значи сте стигнали до края на еко пътеката – отново белязан с арка. Тук пътя се дели на ляв и десен. Десния води към язовира и през въжен мост се стига до спирка на рейс 3. Ние видяхме марикировката да продължава по левия път, за това хванахме него. Той е по-дълъг и минава през вилната зона на Пасарел. Почвата е богата на слюда и, ако имате време може да се поровите, за да си намерите някое и друго по-тлъсто парче. Тук ще вметна, че още в началото на пътя, мернахме бляскаво камъче на пътя – погледнахме го, изчоплихме го и се оказа, че е парче метал. Не знаем дали е природно, но неравната му форма ни навежда на мисълта, че не е употребена човешка сила за създаването му. Малко след това пък намерихме друго камъче, което ни заприлича на парче стъкло, но тъй като и него не сме виждали в естествена форма, не искаме да гадаем. После си начупихме и един бял камък, който се пръсна на остриета и сега не ни трябва апликационно ножче вкъщи!

Изобщо, Лозенската планина е рай за всякакви цветари, каменари и буболечкари (атестация за последното видяхме в качилия се от спирката при въжения мост д-р Петър Берон 😉 .
Та така неусетно стигате до Пасарел, а маркировката в един момент прелива в червено-белите светлоотражателни лепенки на кофите за боклук. И ето ви на централния площад, където е първа и последна спирка на рейс 3, който идва и тръгва точно „в и двадесет“. Срещу билет от левче, след около 30-40 минути сте в София заедно с хубавите спомени от тази прекрасна планина на хвърлей разстояние от града.

А, ако ви се гледат още снимки, елате във FB страницата на Патиланско царство.

Автор: Пипилота

Снимки: авторът
*А според вас за колко лева е въпросът „Как се казва най-високият връх на Лозенската планина?“ 😉 – бел.Ст.

СтоБ! Тук е!!! (Стобски пирамиди) 2

СтоБ! Тук е!!! (Стобски пирамиди)

Днес отново ще се качим на мотора на Адриана, за да видим едно от природните чудеса на милата ни татковина – пирамидите при село Стоб. Молба: ще може ли някое добро другарче да регистрира разказа в Свежо?

А сега – приятно четене:

СтоБ! Тук е!!!

Стобски пирамиди

22 септември… Ден на Независимостта… Първите мисли, които ми идват наум са: Много български празник… То си е истина, че от нас нищо не зависи… :)))))) Честито, българи… Един ден почивка… (за какво по напред)… Ами, да! По-близо до слънцето… Онова, есенното – топло, галещо, усмихнато и обичащо слънчице, което зарежда с пъстроцветие душата ни… Яхваме “Ямахата”… Вятърът ни прегръща и дълго разнася назад викът ми: Денят ще е прекрасен и незабравим, защото ние ще го сътвориммммм…” И смехът, щастлив от едно очакване… :)))))))) Моят 22 септември… (Оооо, толкова “независима” се чувствах, когато се провирахме между коли и камиони в километричното задръстване София-Перник…) Но търпимост!!! Магистрала ще прокарат, “друже тука… Нов път в тези канари” Канари ли казах!? Да, да, да!!! Вече знаех къде исках да бъда… Сега!!!

Стобски пирамиди, село Стоб

– СтоБ!!! – Да спираме ли!? – Неее!!! Пирамидите… – Е, до Египет през Перник…. ;))) – Нееее!!! Нашите си – СтоБските пирамиди!!! :))))))))))) (Разговор, в съпровод с бучащата сила на моторния двигател… Добре, че се разбираме от половин дума :))) Речено-сторено!!!

Село Стоб

Къщите на село Стоб

Пръснатите долу къщички е селцето Стоб… На 7 км от разклона за Рилския манастир… А виещият се коларски път, разкриващ невероятни гледки след всеки завой, ни води към пирамидите… Нагоре вървяха толкова много хора – от бебета носени на ръце до пъргави старци… 🙂 Завиждах им на възможността да се насладят пълноценно на красивия пейзаж, а те на мен /може би/, че ревящата машина, нарушаваща за минути покоя им, ще ме отведе по-бързо до желания връх… (Благодаря на момичето на бариерата, че въпреки предупреждението – Внимавайте, пътят е опасен… – ни се довери и пусна… Ех, тия рокери… 🙂 Бръмммм…

Край село Стоб

Край село Стоб

Та, чак до екопътеката!!! И всичко започна от тук… (Не! От тук – <3)

Красива… Пъстра… Сенчеста… Тиха… Осеяна с кокетни пейки… Аха, да се задъхаш и хоп – пейчица!!! 🙂

Екопътеката към стобските пирамиди

Дълго време си мислех, че Пътят до върха е само и единствено НАГОРЕ… всичко останало са пътеки за връщане…

Край село Стоб

С годините се научих да се обръщам и назад… Да ценя всяка крачка водеща ме към върха (пък и да преценявам крачката назад)… Но пълнех “раницата си” само с победи, за да имам сили да продължа НАГОРЕ… (мисли, прокрадващи се… в тишината, която ми е нужна за да чуя себе си 🙂 Дето казва шопът -( х)Óдим, мислим, óдим, мислим – па га погледна – я съм си само одил 🙂 🙂 🙂 :): )))))) Та и аз така!!!

Екопътеката към стобските пирамиди

Сетих се за фотоапарата, чак когато пред мен се изправиха тези “странности” от кал, вятър, вода и време… Всички те се бяха постарали да ни накарат да ахнем от почуда!!! Е, ще ви оставя вече за да видите… А аз щастлива от споделеното ще ви се порадвам! 🙂

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Край село Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Стобските пирамиди, с.Стоб

Автор: Адриана Зарева

Снимк: авторът

Още снимки от България:

1

Из Южен Джендем (край Калофер)

С днешния разказ искам да ви пожелая весели празници и да знаете къде можете да изкарате няколкото предстоящи почивни дни. Приятно четене:

Из Южен Джендем

край Калофер

Колкото и да не ми се иска, понякога времето в Сопот не става за летене. И колкото и още по-малко ми се иска да си призная – нелетателните дни понякога ми харесват. Летните нелетателни дни обикновено са идеални за излет след природата. То, „излет”-а, пак е вид летене, ама малко по-различен, малко по-земен, но не винаги по-скучен.

В един такъв нелетателен ден през август, пуснахме душите си да си полетят из

Южен Джендем.

Южен Джендем е едно от най-зловещо красивите и най-красиво зловещите места в България. Красотата там е мамеща, на моменти опасна, подла и дори живото-застрашаваща. Страхотно, нали 😉

Южен Джендем, Стара планина

Е, шегувам се… ама, малко. Разбира се, за нас не беше опасно, защото бяхме в долния край, откъм Калофер, следвахме специално направена еко-пътека, бяхме обути подходящо и времето беше ясно и най-вече – земята беше суха.

Сега, когато вече съм сигурна, че любопитството ви е разчовъркано, започвам от началото 🙂

Джендемът е местност в Стара планина

и ако искате да си я представите като местоположение глобално и мислено – намира се под връх Ботев, и в двете посоки – съответно Южен Джендем и Северен Джендем – между Калофер, Карлово и Априлци.

Ако искате да щурмувате връх Ботев, то удобните и безопасни маршрути, минават през Южен Джендем, като стартовата точка за щурма е стартова и за нашата разходка.

Четете по–нататък>>>