Archive for the tag 'езеро Моно'

апр. 16 2012

Едно приказно езеро в Калифорния – езеро Моно

Published by under Вили,Калифорния

Христос воскресе, мили наши читатели 🙂 Пожелавам ви да сте живи, здрави и щастливи и падне ли път, да не му се плашите! 🙂

Днес Вили е събрала снимки и материал, за да ни води до едно красиво езеро – езерото Моно в Калифорния.

Приятно четене:

 

 

Едно приказно езеро в Калифорния – езеро Моно

В източната част на Калифорния, на около 20 км източно от Национален парк Йосемити, се намира едно от най-необичайните и по своему красиви езера на Северна Америка – езерото Моно.
Името му идва от наименованието „Monachi“ на местни племена, които някога живеели в Сиера Невада.
Мястото е с удивителни контрасти – пустинята тук се среща със заснежените планински върхове.

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

 

Езерото Моно е на възраст приблизително 760 хиляди години,

което го прави едно от най-старите езера на Земята. Намира се на 1944 м надморска височина. Дължината му е 21 км, а в най-широката си част е 15 км, максимална му дълбочина е 48 м, а средната – 17 м. Поради променливото ниво на водата му, площта му е  около 182 кв. км. Тъй като водата в него не се оттича, концентрацията на сол е висока, почти три пъти по-солена от морската и е високо алкална (pH=10)

Mono Lake, Mono South, Калифорния, Съединени американски щати

 

 

 

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

 

Най-големият остров в езерото се нарича Паоха

и се намира почти в средата му. Появил се е вследствие изригване на вулканична магма. Вторият по големина e Негит, който е на възраст 2 хиляди години и също е дело на вулканични процеси. В резултат на изпаряването, езерото ставало все по-плитко, и в средата на 20 век Нагит се превърнал в полуостров.

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Но най-интригуващи са може би варовиковите натрупвания над водата, известни като „туфи“. Те постепенно са се натрупвали от богатата на калций прясна вода от извор на дъното на езерото, която се смесвала с езерната вода, съдържаща калиев и натриев карбонат. Колоните престанали да растат, когато водата спаднала и върховете им излезли над повърхността.

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Съвсем близо до брега извират и горещи извори, а в южната част на езерото тъмните породи скали потвърждават вулканичния произход на местността. Заради тези тъмни скали, понякога наричат Моно и „Черното езеро“.
Езерото се захранва от пресноводни източници и топящия се планински сняг. Солеността му се дължи на солите и минералните вещества, разтваряли се във водата в продължение на много хиляди години.

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

През 1941 г. водата в езерото спаднала с почти 12 метра. Това се случило, защото четири от седемте планински реки захранващи езерото, били отклонени за водоснабдяването на Лос Анжелес, който се намира на 450 км на юг (по права линия). Така езерото Моно било лишено от повече от половината си водни ресурси. Нивото на водата в езерото спаднало и то станало още по-солено.
Заради високата му соленост, в него не живеят риби, а опитите за развъждането им били неуспешни. В същото време водите му са много успешна среда за скаридите Артемия, които могат да съществуват във води със соленост до девет пъти над океанската. Тези скариди са важен елемент в изхранването на птиците, обитаващи около езерото.
Цялата хранителна верига на дивата природа при езерото Моно се основава на едноклетъчните водорасли, които фотосинтезират в по-плитките и по-топли води  – с тях се хранят скаридите, със скаридите – птиците и т.н.

По бреговете на Моно гнездят до два милиона от не по-малко от 35 вида птици.

Сред тях са американските саблеклюни и ибисите. Освен това, черношийният гмурец, американският бекас и някои други птици използват езерото за почивка при ежегодните си миграции за зимуване в тропическите региони.

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

През 2009 г. учени от НАСА открили в езерото Моно микроорганизъм, който може да съществува в токсична среда. Моно било избрано за изследвания, благодарение на необичайния химически състав на водата – в него високото ниво на сол, алкали и арсен се дължи на факта, че то е лишено от приток на прясна вода в продължение на 50 години.
И в момента езерото Моно е геологически активна зона в северния край на веригата кратери Моно-Иньо и е близо до Лонг Вали Калдера. В близост до езерото вулканичната дейност продължава – последното изригване е било преди 350 години, в резултат на което се е образувал остров Паоха.
През септември 1994 г. Калифорнийският държавен съвет за контрол е издал заповед за защита на езерото Моно и неговите притоци, и от този момент досега нивото на езерото непрекъснато се покачва и възстановява.

Още снимки:

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно

Езеро Моно, Калифорния

Езеро Моно - снимка от сателит

 

Автор: Вили

По идея и снимки от  loveopium.ru

 

 

 

 

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

One response so far

май 26 2011

Из Щатите надлъж и нашир (5): Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, нагазихме в Калифорния, а за последно обиколихме Сан Франциско.

Днес ще минем през Нациналния парк Йосемити и се видим езерото Тахо

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

част пета:

Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно

18 септември. Последна разходка с колата по Ембаркадеро и хващаме пътя на изток към парка Йосемити. Малко след излизането ни от Сан Франциско времето се оправя, грее слънце и напомня за приказката, че няма по-студена зима от лятото в Сан Франциско. Може и да има нещо вярно – била съм там през февруари и времето определено беше по-хубаво…

Вятърни централи край Шосе 580 – Калифорния, САЩ

Навлизаме в

Йосемити,

отбиваме се да видим известния

водопад Bridalveil,

но той е съвсем изнемощял по това време на годината… краят на септември е. Скалите и боровете наоколо напомнят пейзажите из българските планини. Красиво е.

Национален парк Йосемити – КалифорнияНационален парк Йосемити – КалифорнияНационален парк Йосемити – Калифорния

Катерим се по

прохода Tioga,

достигаме над 3000 м. надморска височина.

Mono Lake, Mono South, Калифорния, Съединени американски щати

От другата страна е

чудното езеро Моно.

Почти 3 пъти по-солено от океана, и 80 пъти по-алкално, и много красиво, с вулкан по средата! От южната му страна се намират множество туфи – скални образувания, формирани при изпарението на супер-солената вода. Странна гледка, малко нещо извънземна! Нощуваме в

Tioga Lodge, съвсем до брега на езерото,

в странна дървена къщичка със старомодна вана, старомодно легло и без телевизор! Много гот!

Вулканично езеро Моно – КалифорнияВулканично езеро Моно – КалифорнияВулканично езеро Моно – Калифорния

19 септември. Посрещаме изгрева край езерото, правим бърза обиколка на

няколко по-малки езера на юг (June, Gull, Silver, Grant)

насред високи баири, и поемаме на север по път #395. Отбиваме се за малко пак при туфите на езерото Моно. Кръгъл облак, досущ като летяща чиния, ни следва в небето. Знаех си, че са тук (каза Наската 🙂 )!

Край вулканично езеро Моно – Калифорния

Те са някъде там...

Продължаваме на север през високи планини, покрити с борове и много цветя, и пред нас се ширва

езерото Тахо – синьо-синичко!

Правим пълна обиколка на езерото – а то е доста голямо – обиколката е над 100 км. Спираме на особено красивия

Изумруден залив (Emerald Bay),

с малко островче по средата, че даже и със замък на него.

Изумруденият залив (Emerald bay) – езеро Тахо, Калифорния

Синя сойка край езерото Тахо, Калифорния

Бурундук (ивичеста катерица)край езерото Тахо, КалифорнияЕзерото Тахо, Калифорния

Пътни знаци предупреждават – внимание, мечки пресичат пътя. Не видяхме ни една мечка обаче, ни даже малко мече 🙁 Езерото е точно на границата между Калифорния и Невада, та на два пъти пресичаме щатски граници – веднъж ‘Добре дошли в Невада’ и хоп! веднага казино!, а малко по-нататък – ‘Добре дошли в Калифорния’. Доста от лодките са вече зазимени – летният сезон си отива… но пък ще почне зимният – Тахо е може би даже по-посещавано през зимата, със ски пистите по високите баири наоколо. Изпращаме залеза от кея в езерото.

20 септември. Пътуването ни из тази част на страната наближава към края си – остава да се придвижим обратно до Солт Лейк Сити. Пътят дотам е дълъг – към 560 мили (над 900 км), но пък през пустинята :). Тръгваме рано сутринта, минаваме през

столицата на Невада – градчето Карсън сити

– и хващаме по магистрала I-80, която ще ни отведе до Солт Лейк. Минаваме през градче със странното име Winnemucca, после през Елко, и стигаме до границата с щата Юта. Пейзажът рязко се променя – досега беше просто пустиня, а сега става солена пустиня – огромни площи около пътя са бели от изсъхнала сол. Пътят е абсолютно прав, като по конец. Табели край пътя предупреждават да спреш веднага, щом дори малко ти се доспи – по този път сигурно никак не е трудно да заспиш на волана. Както и да е, добираме се живи и здрави до

Солт Лейк сити,

отсядаме в същия хотел.

21 септември. Събираме си багажа и се отправяме към летището, връщаме бялата KIA с навъртени почти 4000 мили (голям шофьор е Дорката!) и яхваме самолета към Кълъмбъс. По-точно към Синсинати, където правим смяна и едно миниатюрно самолетче ни докарва до Кълъмбъс, щата Охайо.

22 септември. Обиколка из Кълъмбъс, тур за овации, пазаруваме и се прибираме в имението Кентърбъри да си правим японска рибена чорба (nabeyaki udon) – ама съм ѝ голям майстор!

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Щатите – на картата:

2 коментара

Switch to mobile version