Archive for the tag 'езеро Гарда'

юли 27 2011

От езерото Лаго ди Гарда къмТриест и Плитвице (Алпите – на гости на мармотите (5))

Днес завършваме мотоциклетната обиколка на Алпите заедно с Бойко Терзиев. Вече се качихме близо до Гросглокнер в Австрия, минахме по високо-алпийския път през Шютдорф към Швейцария, през Сан Бернардино стигнахмe до езерото Комо в Италия, за последно от Комо минахме през няколко алпийски прохода до градчето Nalles, а днез през Триест и Плитвице ще се […]

One response so far

окт. 18 2010

Истинският град на една измислена любов: Верона

Published by under Верона,Вили

Както каза Вили, докато обсъждахме днешния пътепис: Да боднем още едно маркчерче на картата! За мен също беше изненада, че досега нямаме отделене разказ за Верона, но се оказа, че е така. Така днес Вили ще има честта да бодне ново място на нашата карта – Верона.

Приятно четене:

Истинският град на една измислена любов: Верона

Buongiorno! 🙂

Когато за пръв път отидох във Верона, бях „организирана“, т.е. с група от българска туристическа фирма. Но това, което успях да видя от града, си беше разочарование за мен. Защо ли?
Защото, общо взето, схемата за организираните ни туристи е следната: автобусите се паркират на големия паркинг зад кметството или там някъде; групите се изсипват на Piazza Bra, спират за малко в близост до фонтана и статуята на Виторио Емануеле II; всички послушно настройват уши към екскурзовода си, но почти веднага го изключват и започват да снимат; после се юрват вкупом по Via Mazzini, въртят глави към бутиците наляво-надясно, и току подбягват, за да не се изгубят от екскурзовода, защото никой не им казва, че в историческия център на Верона не е пък чак толкова лесно да се изгубиш; излизат на Piazza delle Erbe; отново 5 мин. край екскурзовода и още толкова за снимки. Слeдва Piazza dei Signori, който е буквално зад гърба на една от сградите – нов престой десетина минутки; 20 крачки обратно до предишния площад; оттам 100 м надолу по Via Cappello и следват 10-15 минути бутаница в двора на къщата на Жулиета. После отново по Via Mazzini или по Via Stella се връщат към Piazza Bra, в единия край на който е Arena di Verona. Tук, евентуално, им отпускат 20-30 мин. свободно време, след което – „на тъгъдъг“ към автобуса, и: Чао, Верона! Ама „bella“ ли си, не си ли – от препускане много не разбрах… Но, после ще гледам къде съм била, три пъти „ура“ за дигиталните фотоапарати!
Значи, кой каквото видял – видял. Кой каквото успял да щракне – щракнал. A eкскурзията продължава. Пък на който му е било малко, като на моя милост, да си се организира друг път сам.
Т.е., ако сте с група, най-често престоят ви във Верона ще е около час и половина, до два часа 🙁

А този стар и приветлив град може да ви покаже повече. Мноого повече!

Затова дори и вече да сте го видели по описания начин, не се колебайте да се самоорганизирате и да го посетите отново.
И тогава ще разберете, че старата част на Верона е много компактна и по която и уличка да тръгнеш, накрая стигаш до брега на реката.

Верона - панорама от Castelo San Pietro

Верона - панорама от Castelo San Pietro

С размери около 2,5 на 1,5 км, включително Castelo San Pietro на хълма оттатък реката, практически за около 4 часа, без търчане, може да се види почти всичко по-важно. Ама казах „да се види“, а за да разгледате забележителностите спокойно и да усетите атмосферата на Верона, по-добре си дайте ден, че и два. Ако пък имате още повече време, струва си после да мръднете само на двайсетина километра на северозапад – толкова близко е най-голямото италианско езеро Гарда, което е и едно от най-красивите италиански езера. И, ако се решите на няколко часа разходка с корабче по езерото или с ферибота /той е по-евтин/ – о, после няма да съжалявате за парите си! Красотата на пейзажите неусетно ще изтрие всичко негативно, гаднярски скатало се из най-гънките на душата ви. Гарда ще ви подейства като балсам 🙂 … Или емоционална дрога 😉 … Абе, накратко: радостта, че живееш, просто „размазва“ 😉

Езерото Гарда - изглед откъм Рива дел Гарда

Езерото Гарда - изглед откъм Рива дел Гарда

Езерото Гарда - насреща вдясно е градчето Торболе, вляво е Наго-Торболе

Езерото Гарда - насреща вдясно е градчето Торболе, вляво е Наго-Торболе

Но думата ми беше за Верона 😉

Ако можем да оприличим Рим с красива и лъскава, но попрецъфтяла пърхаща жена, с пищни форми и клонящо към предизвикателно поведение; Флоренция – с интелигентна, елегантна и изискана дама на средна възраст; а Венеция – с непоправима романтичка, имаща по нещичко и от двете, но много непукис и неглиже; то Верона оставя усещането за одухотворена, вечно влюбена жена. И не е само заради факта, че къщата на прочутата Шекспирова Жулиета е точно в този град, на Via Cappello №23, само на две пресечки от реката.

Верона, Италия

А реката се казва Адидже и точно във Верона прави едни от най-живописните си завои.

Верона - река Адидже и белият Ponte Risorgimento

Верона - река Адидже и белият Ponte Risorgimento

Самият град Верона се намира почти по средата на пътя между Венеция и Милано.
Момент, само 10 секунди за история:
Верона /първоначално Верония/ е възникнала като селище през 4 в. пр.н.е. През 89 г. пр.н.е. става римска колония, а 10 г. по-късно получава статут на самостоятелна община. После по някое време, около 12-13 в. се обособява като отделен град-държава, а през 15 век преминава към Венеция… Но Верона е разположена на едно такова място, че е била и е важна пресечна точка на много пътища, затова често е била обект на конфликтни интереси… ее-мии, понякога решавани и с тупаник 🙂
Особено апетитна била за готите, за византийците дори, за германци, французи. Разбира се, че и Наполеон не я пропуска. А с окупацията на Верона слага край на Венецианската република.
Днес е град с около 265 хил. жители, а заради добре запазените сгради с голямо историческо значение, от 2000-та година е в списъка на световното наслество на ЮНЕСКО.

Какво да видим във Верона

** Най-големият площад в града, Piazza Bra, който няма как да подминете, защото е нещо като отправна точка към всичко останало. На площада има малка градинка с нежен фонтан и пейки, където човек може да поседне и отмаряйки леко, да се наслади на онова, което го заобикаля: тежката неокласическа сграда на Кметството, опасана с колони; подобното мастодонтско здание на Palazzo Barbieri; огромната Arena di Verona в единия край на площада; конната статуя на Виторио Емануеле II; Porta Nuova; и жизнерадостната редица от типични, елегантни сгради с кафенета и ресторантчета под зелените тенти. Ама, ако сте нискобюджетни, не сядайте точно там на кафенце или биричка; по-добре по из уличките, където, впрочем, също е Верона 😉

Верона - Piazza Bra, арката насреща е Porta Nuova

Верона - Piazza Bra, арката насреща е Porta Nuova

** Arena di Verona е огромен, много добре запазен, но и добре поддържан амфитеатър от времето на Римската империя, изграден през 1-ви век от н.е., който се използва и днес. Той е третият по големина амфитеатър, оцелял до наши дни от древността. Ако отидете във Верона по време на оперния сезон, можете да включите и някое представление на Arena di Verona в програмата си. Случват се, казват, и по-евтинки билети, зависи най-вече от това кой ще пее.

Верона - Arena di Verona отвътре

Верона - Arena di Verona отвътре

** Castel Vecchio се намира на брега на река Адидже и първоначално е изпълнявал роля на фортификационно съоръжение. Днес там е разположен Градският художествен музей с богати колекции от средновековни скулптури и ренесансови картини. Към Castel vecchio принадлежи и Ponte Scaligero, който… хмм, не е ли малко странен? /Забележка: Ponte означава „мост“ на италиански./

Верона -  Castel Vecchio е червеникавото строение с кулата

Верона - Castel Vecchio е червеникавото строение с кулата

Верона - странният Ponte Scaligero

Верона - странният Ponte Scaligero

** Castel San Pietro се намира на другия бряг на реката. Разположен е над един римски амфитеатър от 1-ви век пр.н.е. До него /кастела, де/ се стига по една тиха, вита, стъпаловидна уличка между къщите. Всъщност Castel San Pietro са бивши казарми от времето на австрийската окупация /мисля от около 1850 и някоя година/. След като са спрели да ги използват по предназначение, мястото е било отворено за всеки, който иска и не го мързи да се полюбува на панорамата на града. Има и ресторант, и кафе – никого няма да оставят гладен, жаден, уморен… и с пари 😉

Верона - Castel San Pietro е на хълма сред кипарисите

Верона - Castel San Pietro е на хълма сред кипарисите

Верона - тази живописна уличка на стъпала води към Castel San Pietro

Верона - тази живописна уличка на стъпала води към Castel San Pietro

** На същия бряг на реката се намира едно много приятно, релаксиращо местенце, което си струва да се посети: Giardino Giusti /с Palazzo Giusti/. Тази ренесансова градина /или неголям парк/ се намира на десетина минутки пеш от Castel San Pietro, а от Arena di Verona e на 15 минутки пеш, като се минава по Ponte Nuovo. Градината е създадена още през 1570 г. от Агостино Джусти. Очевидно веронци си я поддържат добре – то са подкастрени чимшири и плетове, кипариси, скулптури, фонтанчета, лабиринти… Giardino Giusti е просто един великолепен „остров“ от ярка, свежа зеленина, която ох, толкова хубаво освежава в лятната жега… отмаря уморените крака и гърбове, насища със спокойствие и положителна енергия.

Верона - кътче от Giardino Giusti

Верона - кътче от Giardino Giusti

** Доминиканската църква Santа Anastasia се намира в най-древното кътче на града, в близост до Ponte Pietra. Започната била по идея на доминиканските монаси Фра Бенвенуто да Имола и Фра Никола да Имола в 1280 г., но завършена едва в 1400 г., а осветена пък чак в 1471 г. До 1808 г. е използвана от Доминиканския орден. Впечатляващи, прекрасни са златните мозайки вътре, но снимката, която показвам, е от Уикипедията, понеже вътре „No, no camera, signora, no camera!“ /Много язък! 🙁 /

Верона - църквата Santа Anastasia

Верона - църквата Santа Anastasia

Верона - Santа Anastasia отвътре

Верона - Santа Anastasia отвътре

** Piazza delle Erbe се намира точно в централната част на историческия „полуостров“ и датира още от римско време. Казвам „полуостров“, защото точно тук река Адидже прави един доста остър завой и, гледан отвисоко, старият град на Верона има вид на полуостров. През вековете Piazza delle Erbe е изпълнявал важна роля. Освен, че там е била сградата на градската администрация, той е бил и мястото за срещи на населението, тъй като още от древността та до ден днешен, тук има пазар. Да бе, най-обикновен пазар за плодове и зеленчуци. Е, не липсват и сергии с китайски „парцали“, чанти, футболни фланелки и, разбира се, сувенири. А най-интересният „елемент“ от време оно, който и веднага привлича погледа, е 83-метровата кула Lamberti. Започнали да я строят през 1172 г. и я строили, на ден по камък сигурно, таман три века 🙂 Турили „черешката на тортата“, т.е. камбаните Marangona чак през 1464 г. и прерязали лентата – обектът окончателно влязал в експлоатация 🙂 На Piazza delle Erbe се намира и Търговската камара – една сграда от 1301 г.

Верона - Piazza delle Erbe, но кулата Lamberi е вдясно и не се вижда.

Верона - Piazza delle Erbe, но кулата Lamberi е вдясно и не се вижда.

** Palazzo Mafei датира от 1600 и някоя година. Интересно изглеждат накацалите по покрива на този палацо статуи на Юпитер, Меркурий, Аполон, Херкулес, Венера и Минерва – все богове от римската митология. А споменавам Palazzo Mafei, защото това е една от само няколкото сгради в бароков стил във Верона. Днес в нея се помещава туристически офис. Колко прозаично 🙁

Верона - няколко от статуите по покрива Palazzo Mafei

Верона - няколко от статуите по покрива Palazzo Mafei

** Разбира се, че има още интересни местенца за разглеждане във Верона, няма да споменавам всичките, нека всеки си има шанса на откривател 🙂 Но пък няма как да пропусна онази забележителност, с която Верона е станала най-известна. Просто ви я оставих за десерт 😉
Навярно всеки е чувал за прочутата любовна история на Ромео и Жулиета. Нали? Но защо ли многоуважаемият сър Шекспир си е избрал именно Верона за сцена на събитията, които описал в безподобния си бестселър?
Може би някога е посетил града и, също като на мен, му се е сторило, че той не е така удивителен като Венеция, нито толкова съблазнителен като Рим или чаровно респектиращ като Флоренция, но в него има нещо, витае нещо едва доловимо и трудно описуемо, което през цялото време е с теб. А когато си тръгнеш, в душата ти се разстила една смесица от приятно спокойствие, сладка радост и доволство /от видяното/. Хубаво ти е. Щастлив си. А забелязали ли сте, че така излъчва влюбената жена?… Знам ли, я? – Може на мен така да ми се струва 😉
И така, къщата на Жулиета с прочутия балкон е истинска и историческа.
Била е построена през 12 век и дълго време е била собственост на фамилия Капелло /Capello/, чийто герб е изсечен на арката на вътрешния двор. Е, Шекспир отъждествил името Капелло с Капулети /това е единия от двата враждуващи рода в трагедията му/. А Жулиета е просто измислена. Но родът Монтеки, от който е Ромео, фактически е съществувал. Неговата къща се намира близо, през една пряка. Само че няма доказателство дали Ромео е бил реална личност.

Верона - Наистина, къде ли е Ромео?  :)

Верона - Наистина, къде ли е Ромео? :)

Знаете, в трагедията най-лиричната сцена се разиграва под балкона на Жулиета и, както изглежда, е оказвала винаги сърцераздирателно впечатление върху всички поколения от всички епохи от излизането на книгата на бял свят, та до днес.

Верона - ето го и прочутия балкон в къщата на Жулиета

Верона - ето го и прочутия балкон в къщата на Жулиета

Няма спор, Шекспир е литературен гений. Затова и къщата на Капулети /по-точно на Капелло/ днес е забележителност №1 във Верона. Почти никой турист не си тръгва от Верона, преди да е погалил бронзовата статуя на Жулиета в двора на къщата. /На снимката под дървото вляво/ Поверието гласи: за късмет в любовта. Нещо повече – във всяка възможна цепнатинка по стените на прохода под арката, всеки /или почти всеки/ се опитва да натика листче с написаното си желание за любов… Хубаво де, ама пиесата завършва с думите „И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“… Е? И след такъв финал как ли не да оставя бележка с любовно желание или да пипна „Жулиета“! Не ща! Тц! 😉
Настоящият вид на къщата, обаче, е резултат на усилени реставрационни работи по нея около 40-те години на миналия век, по време на които сегашните прозорци, входната врата и легендарния балкон са просто прибавени към фасадата на сградата. Отвътре мебелировка е от 16-17 век, с фрески, картини и местен ренесансов порцелан, които са в съответствие с модата от времето на историята на Ромео и Жулиета. В единия край на двора има магазинче за сувенири /на сериозни цени/.
Това е. Градът е истински, героите са измислени, а любовта е вечна! 🙂

Как се стига до Верона

По въздух, по земя, или по и двете 😉
По-евтинко е да използвате Wizz Air до Венеция или Милано /хем и там бихте могли да се разходите/, 🙂 а оттам с влак или автобус.
За влака:
от Венеция/Мастре до Верона се пътува 2ч.25 мин., билета е 6,15 евро. Ако изберете интерсити влак се пътува 1ч.10 мин., а цената 18,50 евро. Влаковете са през около един час, като по-бързия обикновено тръгва 10-15 мин. след другия.
От Милано до Верона цените са съответно 9 и 17,50 евро. Честотата на влаковете е подобна. Говорим за 2-ра класа.

Нощувките стават лесни с предварителна резервация на http://www.booking.com/ или http://www.hostelbookers.com/hostels/italy/verona/

За разлика от Венеция, цените в заведенията са малко по-ниски и, както навсякъде в Италия, колкото си по-далеч от центъра и в по-скромно заведение, толкова по-евтино ще минеш. А специално за Верона ви препоръчвам задължително да опитате сладоледа точно там. Италианците са спецове по сладоледа, но ми се струва, че във Верона той е по-по-най. Опасна вкуснотия на приемливи цени! 😉 А „джелатерии“ във Верона – дал Господ.

Е, стига толкова. От мен: приятно пътуване, хубави емоции и после да разкажете! 😉 🙂
Сiao, ragazzi!
Текст и снимки: Вили

Oще няколко гледки от Верона 🙂

Верона - паметника на Виторио Емануеле II на Piazza Bra

Верона - паметника на Виторио Емануеле II на Piazza Bra

Верона - Ponte Pietro и Santuario Madonna Di Lourdes на хълма

Верона - Ponte Pietro и Santuario Madonna Di Lourdes на хълма

Верона - фонтана на Piazza Bra

Верона - фонтана на Piazza Bra

Верона - така се виждат покривите от последния ред на Arena di Verona

Верона - така се виждат покривите от последния ред на Arena di Verona

Верона - сграда на хълма

Верона - сграда на хълма

Верона - наляво е Via Mazzini, надясно e Via Marchetti. Хм, накъде ли да тръгна?

Верона - наляво е Via Mazzini, надясно e Via Marchetti. Хм, накъде ли да тръгна?

Верона - лелее... представяте ли си и днес да се обличахме така?  ;)

Верона - лелее... представяте ли си и днес да се обличахме така? ;)

Верона - красива и през нощта, нали?  :)

Верона - красива и през нощта, нали? :)

Автор: Вили

Снимки: авторът

Още снимки от Италия:

7 коментара

авг. 04 2008

Цветовете на Тоскана

Днес благодарение на Благун ще се разходим из Тоскана. За тези, дето не помнят Тоскана е област в Италия. Приятно четене:

Цветовете на Тоскана

Еврейският лунен календар (в неговото ортодоксално тълкуване) и любимото правителство ни дариха с чудесна първомайска почивна комбинация. А сега накъде? Де що реклами вървяха – всичко към Гърция! Чудя се, с колко метра е хлътнал остров Тасос от българо-румънския великденски десант! Вероятно са пуснали извънредни ферикурсове, изпълнявани от корита с размерите на „Титаник“. И тъй като времето все още не е горещо, логичната дестинация следва да се търси на юг. И къде, ако не в Италия? Тосканска почивка отдавна ми се върти в главата (други „въртежи“: плаж в Сардиния и ски в Доломитите, дай Боже и дотам да стигнем).

И така, в ранната утрин на Разпета събота се носим за кой ли път към Ниш. По „Хоризонт“ (хваща се чак до тунелите) километрите на опашката на Кулата растат, но тук движението е съвсем рехаво. Някъде в тези мрачни клисури трябваше да ни нападнат злобни сърби с камъни, дървье и коктейли „Молотов“. Да бе…

Следобед достигаме междинния лагер –

Постойна

Градчето дреме в предсезонна летаргия. Влакчето в пещерата функционира, но соц-хотелът и ресторантите пред нея пустеят. Единственият работещ подкрепителен пункт в съботната вечер е малка дюнерджийница, сборно място на местната тийн-генерация. Какво да се прави, това е Словения – във всяко село има „гасилски дом” (пожарна) и „шола” (училище), но с капанчетата хич ги няма горките. Явно я карат на битов алкохолизъм.

На следващия ден зареждаме за последно с евтин словенски бензин и преминаваме бившата желязна завеса в нейната начална точка по дефиницията на Чърчил: Триест. От железата (бариери, калашници на граничари, комунистически кратуни) няма и помен. Градусите стремително започват да се покачват, както и скоростите по магистралата. Questo e l’Italia! Обедна почивка правим някъде из Апенинските баири между Болоня и Флоренция, любувайки се на свежо-зелената (все още) панорама. По-нататък пътят ни е към западното море (така и не разбрах, докъде е Лигурско и откъде започва Тиренско).

Крайната ни цел се намира на 5 км от Сан Винченцо – в гористите хълмове над морския бряг недалеч от средновековното градче Кампилия Маритима. По дефинициите на новоизлюпените наши пишман хотелиери това би трябвало да е ваканционно селище. Само че на аналогично количество хектари до Райския залив край Созопол има между 20 и 50 къщи (наредени като казармени бараки), докато италианецът е успял да издигне „само” три! И е запазил маслиновата градина и заварената гора в имението на родителите му. Заварваме нашите домакини в приповдигнато настроение: Витория пер Ферари, Кими е примо, Фелипе-секондо! Questo e l’Italia!

Тоскана

No responses yet

Switch to mobile version