Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и Хърватия. А днес ще бъдем продължим към Испания, Гърция, Албания и Македония
Приятно четене:
От Балканите до Пиренеите с автобус
продължение
/Записки/
4 април 2006г.
Барселона (Испания)
е голям пристанищен град на Средиземно море. В близост до пристанището се извисява паметник на Колумб. Първото нещо, което видяхме при влизане в града, бяха 8 извисяващи се в небесата, остри и тесни конусовидни кули. Оказа се, че това е емблемата на Барселона –
катедралата „Св. Семейство” (“La Sagrada Familia”)
– грандиозно творение на испанския архитект Антони Гауди.

Впечатляваща постройка, която все още не е завършена. Този своеобразен архитект е проектирал и много сгради, дори цял “град”, който понастоящем е известен като Парка “Гюел”. Посетихме го. Къщи с чудновати покриви, балкони и фасади, разположени сред много зеленина – като в приказките. Идеята на Гауди да построи екологично чист град, не е била разбрана от съгражданите му. Никой не е купил построените от него къщи и той фалирал. Умрял на преклонна възраст като бедняк.

Иначе Барселона е красив град с много хора по улиците, особено когато има мач между „Барселона” и „Реал” Мадрид. Градът не е много чист. Пазарите са покрити и добре подредени. Купих си ягоди (за 1 евро) – изглеждаха съблазнително – червени, големи и ужасно безвкусни.
7 април 2006г.
Сарагоса.
Катедралата “Сеньора дел Пилар” (Seniora del Pilar)
е построена на място, където се е явила Девата. Величествена катедрала в готически стил! Казват, че била втора по големина след „Св. Петър и Павел” в Рим. В катедралата видяхме окачени по стените знамената на почти всички испаноезични държави. На Куба също.
7 април 2006г.
Мадрид
Градът е основан от арабите през X век. През XVI век става официална резиденция на испанските крале. Красив и спокоен град с елегантно облечени възрастни хора, които сутрин се разхождат хванати под ръка. Снимахме се пред Кралския дворец, който е само музей. Испанският крал Хуан Карлос си има резиденция в покрайнините на града.
Посетихме
Музея „Прадо”,
където преди да ни пуснат да влезем, обстойно ни изследваха за носене на оръжие, ножове и др. Мене три пъти ме връщаха, докато не свалих всички украшения: пръстени, обици, медальон, часовник, колан т. н. За един мъж от групата извикаха полиция, за да даде обяснение защо носи нож (независимо, че доброволно го е показал и предал). Явно хората много са се наплашили след атентата на гарата през 2004 година. След тези перипетии ни пуснаха в музея, където видяхме картини на Ел. Греко (с мрачна религиозна тематика), прекрасни портрети на Фр. Гоя (“Автопортрет”, “Голата и Облечената маха”), портрети на Д. Веласкес на “Придворни дами” на Филип IV, неговото семейство и много др.
8 април 2006г.
Толедо – старата столица на Испания
Град с добре запазени или по – скоро възстановени крепостни стени, тесни улици, много готически катедрали, синагоги, магазинчета за сувенири, занаятчийски работилници, кафенета и пр. Всички в един и същи стил! Вървейки по тесните улици имах чувството, че от ъгъла ще се появи някой рицар на кон в пълно бойно снаряжение. В магазините за сувенири преобладават оръжията – мечове, шпаги, рапири, рицарски брони, шлемове и др. Тук се изработват всички оръжия за исторически филми по поръчка на Холивуд. От едно магазинче – работилница си купих за спомен ръчно изработени обици с вградена златна нишка.
Cathedral of Toledo, C/ CARDENAL CISNEROS, S/N, 45002 Toledo, Spain
След много обиколки из града, решихме да посетим най-голямата Катедрала в Толедо и най-красивата в цяла Испания! И не сгрешихме! Най-разкошен е Главният олтар с многоцветна скулпторна украса с форма на вълнообразни пламъци. Пет реда скулптори възпроизвеждат живота на Христос. Бялата Мадона изваяна от мрамор е истински шедьовър! Най-накрая видях картина на религиозна тематика – Разсъбличането на Христос на Ел Греко, която да не ме ужасява! Прекрасна е! Само заради нея си заслужаваше да платя входа от 6 евро! Е, не само!
7 юни 2008г.
Верия (Северна Гърция)
Старото име на града е Бер. Видях едно от местата в, където е проповядвал Св. Апостол Павел.
7 юни 2008г.
Кастория (Костур)
Това е неголям град – разположен на брега на живописно езеро. В града има множество църкви – според екскурзовода около 70. Църквите са от X – XIV век. Повечето са малки с добре запазен автентичен вид. Срещат се буквално през 50 метра, като че ли всяко семейство си е имало църква. От дясно на входа на една от тях видях изографисани българският цар Михаил и майка му Ирина. Такива автентични църкви от времето на княз Борис има малко запазени в България. Заслужава си да бъдат видяни!
8 юни 2008г.
Остров Св.Ахил
Намира се в Малкото Преспанско езеро – на границата между Гърция и Албания. До острова се стига пеша по добре укрепен понтонен мост. Единствената обитаема постройка е един малък дву-етажен хотел. Собствениците са семейство и говорят разбираем български език. Бяхме единствените посетители! Някои от нас закусиха с бюрек. Други като мене пихме кафе в големи порцеланови чаши.
В близост до хотела се намират останките от голяма църква – базиликата „Св. Ахил” – вероятно строена от цар Самуил, когато този остров е бил негова столица, преди да се премести в Охрид. Църквата е била патриаршеска. Заемала е площ от около 968 кв. метра. В нея Самуил е пренесъл мощите на Св. Ахил, след като е превзел Лариса през 986 г. Църквата вероятно е разрушена след падане на България под византийска власт. Понастоящем са запазени само части от олтарната и двете странични стени. Останките са добре консервирани и ще издържат поне още 1000 години. Стенописите са свалени и се пазят в музея в гр. Лариса. От дясно на олтарната стена в църквата е намерен гроб (саркофаг от камък) с кости и останки от червена златоткана плащеница. Според гръцкия археолог проф. Николаос Мицопулос (който е правил археологическите разкопки) това са костите на българския цар Самуил. Повод за това твърдение е накриво зарасналата лакътна кост на лявата ръка (известно е, че Самуил е бил ранен при битката при Сперхей). До саркофага на Самуил се виждат още два. Биологичната екзпертиза на останките в тях е показала, че са на сина му Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав. При археологическите разкопки около църквата са намерени и останките на 300 войни – счита се, че са Самуилови.
От резиденцията на цар Самуил следи няма, но са открити останки от крепост в месността “Калето”. В подножието на “Калето” се намира църква наречена “Св. Богородица Порфирна”, строена през 16 век – вероятно върху основите на стара църква строена от цар Самуил. За да закриля владетелската резиденция, Богородица е изобразена с пурпорно червено наметало (символ на владетелска власт), поради което е наречена “Порфирна”.
Църквите на острова са били 11 на брой и са били повече от къщите. За това островът се счита от местните хора за свято място. Свято е според мене най – вече за нас българите, тъй като е пазило стотици години гроба на цар Самуил и спомена за трагичната за България 1014 г. Поклон!
9 юни 2008г.
Едеса (Воден)
Градът е наречен Воден, поради многото водопади около, които е възникнал. В църковния двор са запазени гробове на български архиереи. Хората по тези места разбират добре български, но го говорят само при необходимост.
9 юни 2008г.
Лерин (Лариса)
Градът е бил опожарен по време на войните (1912 – 1918 г.), а населението – избито. Построен е отново и е заселен с гърци от Мала Азия. В околните села обаче населението е изцяло „славяно – езично” както го наричат гърците. Сами се убедихме в това.
12 юни 2009г. Хотел „Оаз”( Албания) – курортен комплекс в околността на
гр. Дуръс – Адриатическото крайбрежие на Албания.
Настанихме се привечер. Хотелът изглежда добре. Има баня с непрекъснато течаща топла вода. Има и климатик. Вечер има комари, но ако се затвори вратата и се пусне климатика, комарите изчезват. Пред хотела има басейн, заобиколен с шезлонги – след него е плажа. На плажа има легла със сенници и чадъри с масичка за кафе и пепелник, покрит с капаче. Направо супер! На нашите плажове такива чадъри не съм виждала. Ползването на леглата и чадърите е безплатно. Плажът е сравнително чист. Има широка плажна ивица, покрита с много финозърнест пясък. Никой обаче не лежи на хавлия на пясъка. Къпахме се няколко пъти. Водата беше хладна докато се потопиш, след това става приятна и не ти се излиза. Откровено казано не ми се тръгваше от Дурaс!
13 юни 2009г.
Дуръс. Старото му име е Драч
Според екскурзовода (албанец – завършил право в Москва) останки от стария град няма, тъй като лежи под новия, а археологически разкопки не са правени. Има разкрит само един амфитеатър от римско време – изключително добре запазен. В средата на амфитеатъра се намира стара обитаема къща, която пречи на археолозите да продължат разкопките. В града има много циганки, които водят по няколко циганета, просят и са ужасно нахални. В центъра на града видяхме една сравнително голяма новопостроена джамия. Видяхме и една сграда с кръст на покрива. Оказа се, че това е резиденцията на бившия им крал, който е бил християнин.
14 юни 2009г.
Тирана
Според екскурзовода, градът е наречен на някакъв паша, който го е управлявал и е бил голям тиранин. 60% от населението на Албания са мюсюлмани, 30% са православни, 10% са католици, но хората не се делят на мюсюлмани и християни.
До 1945 г. 80% от населението на Албания е било неграмотно. Университетът в Тирана е построен през 50те години на миналия век. В него учат главно албанци, чужденците са малко. Албанският език е индоевропейски, но не прилича на никой от европейските – има общо само с латинския.
В центъра на града видяхме стара джамия от 15 – 16 век. В близост до нея се издига паметника на Скендербег ( Георги Кастриоти ) – (1405 – 1468 г.) – национален герой на Албания – обединил феодалните владения и оглавил борбата на албанския народ срещу турските поробители. Цели 24 години е отбивал успешно турските нашествия!
В центъра на града видяхме също сградите на министерствата, разположени почти в кръг. Построени са по проекти на италиански архитекти. Сградите обаче не ме впечатлиха особено. Е, много по – добре изглеждат от сградата на Операта, която е по съветски образец.
В близост до центъра се намира Пирамидата на Енвер Ходжа. Бетонна мегаломанска постройка, която понастоящем е празна и само загрозява околността.
Тирана общо взето е чист град, с градини и шадравани. Видях елегантно облечени млади жени по улиците. Повечето носят бамбукови чадърчета, за да се пазят от слънцето. На нас ни ги предложиха за по 8 евро. Как пък не! Младите момичета (15 – 16 годишни) ходят с дънки и къси потници. Заговарят ни на английски. Усмихват се. Никъде не видяхме жени с шалвари или дори със забрадки. Явно това е работа на Енвер Ходжа – погрижил се е да заличи всички религиозни различия. Изобщо в Албания видях много по – малко църкви и джамии, отколкото ние имаме в България. Строежите са много. Сградите са боядисани в светли тонове. Строителството е дву – три етажно. Има и много стари сиви панелни сгради, които на места се „крепят на честна дума”. Такива сгради видяхме повече пътувайки из страната. Видяхме и запустели фабрики с комини, без прозорци, полуразрушени.
Пътищата макар и тесни са много добре асфалтирани, без дупки и кръпки (поне там, където минахме). Повечето автомобили са с марка „Мерцедес”. Много силно впечатление ми направиха бетонните бункери, които се срещат почти повсеместно. Питах се – останки от Втората световна война ли са и защо ги има навсякъде? Ние имаме такива бункери, но само по южната ни граница. Забравих да попитам екскурзовода. Чак тука в Института, научих, че са строени по времето на Енвер Ходжа, за да ги пазят от „врага”.
15 юни 2009г. Напускайки Албания – спряхме в
гр. Струга (Македония)
Струга е много хубав град с преобладаващо албанско население. Тук – там се срещат по – възрастни жени с шлифери и забрадки, облечени по „мюсюлмански обичай”. Младите момичета обаче са облечени с дънки и потници. Не можеш да познаеш кои са албанки и кои македонки? За втори път идвам в Струга и двата пъти къщата – музей на “Братя Миладинови” е затворена. Дали изобщо някога е била отворена? Няма и кого да попитам. А река „Черна Дрина” е все така пълноводна и чиста! Момчета по бански скачат от мосовете във водите й. Голяма атракция е!
15 юни 2009г.
гр. Охрид
За кой ли път вече посещавам този прекрасен град! Лебедите все така плуват в езерото – зиме и лете все са там! Какво ли ново ще видя този път? Новото бяха изворите на р. „Черна Дрина” над манастира „Св. Наум”. Отидохме до там с лодка с гребла. Мястото е тихо и закътано. Сякаш човешки крак не е стъпвал наоколо. Реката е дълбока, но бистра и прозрачна. На дъното се виждат пясъчни „шапчици”, които ту се надигат ту – спадат. По – нататък покрай брега видяхме и „гейзери” е не съвсем, защото не надвишават много повърхността, но видимо това са изворите на реката. Заслужаваше си да ги видя!
Очаквайте продължението
Автор: Мария Лазарова
Снимка: авторът
Други разкази свързани с Европа – на картата:
Последни коментари