Най-добрите пътеписи от света и страната – от и за вас
ян. 13 2016
Започваме една обиколка из Егейска Македония – Галена ще бъде наш водач. Приятно четене: Из Егейска Македония непознатата Северна Гърция първа част От езерото Керкини до Пожарските бани „Когато Всевишния разпределял благата между отделните народи оставил земите на днешна Гърция за накрая.И понеже му било останало от всичко по малко, той го изсипал по тези […]
дек. 02 2011
Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и Хърватия. А днес ще бъдем продължим към Испания, Гърция, Албания и Македония
Приятно четене:
продължение
/Записки/
4 април 2006г.
е голям пристанищен град на Средиземно море. В близост до пристанището се извисява паметник на Колумб. Първото нещо, което видяхме при влизане в града, бяха 8 извисяващи се в небесата, остри и тесни конусовидни кули. Оказа се, че това е емблемата на Барселона –
– грандиозно творение на испанския архитект Антони Гауди.
Впечатляваща постройка, която все още не е завършена. Този своеобразен архитект е проектирал и много сгради, дори цял “град”, който понастоящем е известен като Парка “Гюел”. Посетихме го. Къщи с чудновати покриви, балкони и фасади, разположени сред много зеленина – като в приказките. Идеята на Гауди да построи екологично чист град, не е била разбрана от съгражданите му. Никой не е купил построените от него къщи и той фалирал. Умрял на преклонна възраст като бедняк.
Иначе Барселона е красив град с много хора по улиците, особено когато има мач между „Барселона” и „Реал” Мадрид. Градът не е много чист. Пазарите са покрити и добре подредени. Купих си ягоди (за 1 евро) – изглеждаха съблазнително – червени, големи и ужасно безвкусни.
7 април 2006г.
е построена на място, където се е явила Девата. Величествена катедрала в готически стил! Казват, че била втора по големина след „Св. Петър и Павел” в Рим. В катедралата видяхме окачени по стените знамената на почти всички испаноезични държави. На Куба също.
7 април 2006г.
Градът е основан от арабите през X век. През XVI век става официална резиденция на испанските крале. Красив и спокоен град с елегантно облечени възрастни хора, които сутрин се разхождат хванати под ръка. Снимахме се пред Кралския дворец, който е само музей. Испанският крал Хуан Карлос си има резиденция в покрайнините на града.
Посетихме
където преди да ни пуснат да влезем, обстойно ни изследваха за носене на оръжие, ножове и др. Мене три пъти ме връщаха, докато не свалих всички украшения: пръстени, обици, медальон, часовник, колан т. н. За един мъж от групата извикаха полиция, за да даде обяснение защо носи нож (независимо, че доброволно го е показал и предал). Явно хората много са се наплашили след атентата на гарата през 2004 година. След тези перипетии ни пуснаха в музея, където видяхме картини на Ел. Греко (с мрачна религиозна тематика), прекрасни портрети на Фр. Гоя (“Автопортрет”, “Голата и Облечената маха”), портрети на Д. Веласкес на “Придворни дами” на Филип IV, неговото семейство и много др.
8 април 2006г.
Град с добре запазени или по – скоро възстановени крепостни стени, тесни улици, много готически катедрали, синагоги, магазинчета за сувенири, занаятчийски работилници, кафенета и пр. Всички в един и същи стил! Вървейки по тесните улици имах чувството, че от ъгъла ще се появи някой рицар на кон в пълно бойно снаряжение. В магазините за сувенири преобладават оръжията – мечове, шпаги, рапири, рицарски брони, шлемове и др. Тук се изработват всички оръжия за исторически филми по поръчка на Холивуд. От едно магазинче – работилница си купих за спомен ръчно изработени обици с вградена златна нишка.
Cathedral of Toledo, C/ CARDENAL CISNEROS, S/N, 45002 Toledo, Spain
След много обиколки из града, решихме да посетим най-голямата Катедрала в Толедо и най-красивата в цяла Испания! И не сгрешихме! Най-разкошен е Главният олтар с многоцветна скулпторна украса с форма на вълнообразни пламъци. Пет реда скулптори възпроизвеждат живота на Христос. Бялата Мадона изваяна от мрамор е истински шедьовър! Най-накрая видях картина на религиозна тематика – Разсъбличането на Христос на Ел Греко, която да не ме ужасява! Прекрасна е! Само заради нея си заслужаваше да платя входа от 6 евро! Е, не само!
7 юни 2008г.
Старото име на града е Бер. Видях едно от местата в, където е проповядвал Св. Апостол Павел.
7 юни 2008г.
Това е неголям град – разположен на брега на живописно езеро. В града има множество църкви – според екскурзовода около 70. Църквите са от X – XIV век. Повечето са малки с добре запазен автентичен вид. Срещат се буквално през 50 метра, като че ли всяко семейство си е имало църква. От дясно на входа на една от тях видях изографисани българският цар Михаил и майка му Ирина. Такива автентични църкви от времето на княз Борис има малко запазени в България. Заслужава си да бъдат видяни!
8 юни 2008г.
Намира се в Малкото Преспанско езеро – на границата между Гърция и Албания. До острова се стига пеша по добре укрепен понтонен мост. Единствената обитаема постройка е един малък дву-етажен хотел. Собствениците са семейство и говорят разбираем български език. Бяхме единствените посетители! Някои от нас закусиха с бюрек. Други като мене пихме кафе в големи порцеланови чаши.
В близост до хотела се намират останките от голяма църква – базиликата „Св. Ахил” – вероятно строена от цар Самуил, когато този остров е бил негова столица, преди да се премести в Охрид. Църквата е била патриаршеска. Заемала е площ от около 968 кв. метра. В нея Самуил е пренесъл мощите на Св. Ахил, след като е превзел Лариса през 986 г. Църквата вероятно е разрушена след падане на България под византийска власт. Понастоящем са запазени само части от олтарната и двете странични стени. Останките са добре консервирани и ще издържат поне още 1000 години. Стенописите са свалени и се пазят в музея в гр. Лариса. От дясно на олтарната стена в църквата е намерен гроб (саркофаг от камък) с кости и останки от червена златоткана плащеница. Според гръцкия археолог проф. Николаос Мицопулос (който е правил археологическите разкопки) това са костите на българския цар Самуил. Повод за това твърдение е накриво зарасналата лакътна кост на лявата ръка (известно е, че Самуил е бил ранен при битката при Сперхей). До саркофага на Самуил се виждат още два. Биологичната екзпертиза на останките в тях е показала, че са на сина му Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав. При археологическите разкопки около църквата са намерени и останките на 300 войни – счита се, че са Самуилови.
От резиденцията на цар Самуил следи няма, но са открити останки от крепост в месността “Калето”. В подножието на “Калето” се намира църква наречена “Св. Богородица Порфирна”, строена през 16 век – вероятно върху основите на стара църква строена от цар Самуил. За да закриля владетелската резиденция, Богородица е изобразена с пурпорно червено наметало (символ на владетелска власт), поради което е наречена “Порфирна”.
Църквите на острова са били 11 на брой и са били повече от къщите. За това островът се счита от местните хора за свято място. Свято е според мене най – вече за нас българите, тъй като е пазило стотици години гроба на цар Самуил и спомена за трагичната за България 1014 г. Поклон!
9 юни 2008г.
Градът е наречен Воден, поради многото водопади около, които е възникнал. В църковния двор са запазени гробове на български архиереи. Хората по тези места разбират добре български, но го говорят само при необходимост.
9 юни 2008г.
Градът е бил опожарен по време на войните (1912 – 1918 г.), а населението – избито. Построен е отново и е заселен с гърци от Мала Азия. В околните села обаче населението е изцяло „славяно – езично” както го наричат гърците. Сами се убедихме в това.
12 юни 2009г. Хотел „Оаз”( Албания) – курортен комплекс в околността на
Настанихме се привечер. Хотелът изглежда добре. Има баня с непрекъснато течаща топла вода. Има и климатик. Вечер има комари, но ако се затвори вратата и се пусне климатика, комарите изчезват. Пред хотела има басейн, заобиколен с шезлонги – след него е плажа. На плажа има легла със сенници и чадъри с масичка за кафе и пепелник, покрит с капаче. Направо супер! На нашите плажове такива чадъри не съм виждала. Ползването на леглата и чадърите е безплатно. Плажът е сравнително чист. Има широка плажна ивица, покрита с много финозърнест пясък. Никой обаче не лежи на хавлия на пясъка. Къпахме се няколко пъти. Водата беше хладна докато се потопиш, след това става приятна и не ти се излиза. Откровено казано не ми се тръгваше от Дурaс!
13 юни 2009г.
Според екскурзовода (албанец – завършил право в Москва) останки от стария град няма, тъй като лежи под новия, а археологически разкопки не са правени. Има разкрит само един амфитеатър от римско време – изключително добре запазен. В средата на амфитеатъра се намира стара обитаема къща, която пречи на археолозите да продължат разкопките. В града има много циганки, които водят по няколко циганета, просят и са ужасно нахални. В центъра на града видяхме една сравнително голяма новопостроена джамия. Видяхме и една сграда с кръст на покрива. Оказа се, че това е резиденцията на бившия им крал, който е бил християнин.
14 юни 2009г.
Според екскурзовода, градът е наречен на някакъв паша, който го е управлявал и е бил голям тиранин. 60% от населението на Албания са мюсюлмани, 30% са православни, 10% са католици, но хората не се делят на мюсюлмани и християни.
До 1945 г. 80% от населението на Албания е било неграмотно. Университетът в Тирана е построен през 50те години на миналия век. В него учат главно албанци, чужденците са малко. Албанският език е индоевропейски, но не прилича на никой от европейските – има общо само с латинския.
В центъра на града видяхме стара джамия от 15 – 16 век. В близост до нея се издига паметника на Скендербег ( Георги Кастриоти ) – (1405 – 1468 г.) – национален герой на Албания – обединил феодалните владения и оглавил борбата на албанския народ срещу турските поробители. Цели 24 години е отбивал успешно турските нашествия!
В центъра на града видяхме също сградите на министерствата, разположени почти в кръг. Построени са по проекти на италиански архитекти. Сградите обаче не ме впечатлиха особено. Е, много по – добре изглеждат от сградата на Операта, която е по съветски образец.
В близост до центъра се намира Пирамидата на Енвер Ходжа. Бетонна мегаломанска постройка, която понастоящем е празна и само загрозява околността.
Тирана общо взето е чист град, с градини и шадравани. Видях елегантно облечени млади жени по улиците. Повечето носят бамбукови чадърчета, за да се пазят от слънцето. На нас ни ги предложиха за по 8 евро. Как пък не! Младите момичета (15 – 16 годишни) ходят с дънки и къси потници. Заговарят ни на английски. Усмихват се. Никъде не видяхме жени с шалвари или дори със забрадки. Явно това е работа на Енвер Ходжа – погрижил се е да заличи всички религиозни различия. Изобщо в Албания видях много по – малко църкви и джамии, отколкото ние имаме в България. Строежите са много. Сградите са боядисани в светли тонове. Строителството е дву – три етажно. Има и много стари сиви панелни сгради, които на места се „крепят на честна дума”. Такива сгради видяхме повече пътувайки из страната. Видяхме и запустели фабрики с комини, без прозорци, полуразрушени.
Пътищата макар и тесни са много добре асфалтирани, без дупки и кръпки (поне там, където минахме). Повечето автомобили са с марка „Мерцедес”. Много силно впечатление ми направиха бетонните бункери, които се срещат почти повсеместно. Питах се – останки от Втората световна война ли са и защо ги има навсякъде? Ние имаме такива бункери, но само по южната ни граница. Забравих да попитам екскурзовода. Чак тука в Института, научих, че са строени по времето на Енвер Ходжа, за да ги пазят от „врага”.
15 юни 2009г. Напускайки Албания – спряхме в
Струга е много хубав град с преобладаващо албанско население. Тук – там се срещат по – възрастни жени с шлифери и забрадки, облечени по „мюсюлмански обичай”. Младите момичета обаче са облечени с дънки и потници. Не можеш да познаеш кои са албанки и кои македонки? За втори път идвам в Струга и двата пъти къщата – музей на “Братя Миладинови” е затворена. Дали изобщо някога е била отворена? Няма и кого да попитам. А река „Черна Дрина” е все така пълноводна и чиста! Момчета по бански скачат от мосовете във водите й. Голяма атракция е!
15 юни 2009г.
гр. Охрид
За кой ли път вече посещавам този прекрасен град! Лебедите все така плуват в езерото – зиме и лете все са там! Какво ли ново ще видя този път? Новото бяха изворите на р. „Черна Дрина” над манастира „Св. Наум”. Отидохме до там с лодка с гребла. Мястото е тихо и закътано. Сякаш човешки крак не е стъпвал наоколо. Реката е дълбока, но бистра и прозрачна. На дъното се виждат пясъчни „шапчици”, които ту се надигат ту – спадат. По – нататък покрай брега видяхме и „гейзери” е не съвсем, защото не надвишават много повърхността, но видимо това са изворите на реката. Заслужаваше си да ги видя!
Очаквайте продължението
Автор: Мария Лазарова
Снимка: авторът
Други разкази свързани с Европа – на картата:
окт. 26 2009
Днес искам всички да извадите лист и химикалка и да си водите записки, докато четете пътеписа;-) Негов автор е моят блог-партньор Комитата, който ще ни разкаже за едно от редовните си в последно време пътувания по близката чужбина. Днешният пътепис разказва за обиколката му около Преспанското езеро, като минава през трите държави по бреговете на езерото: Гърция, Албания и Македония. Приятно четене:
Ден 1
Тая година с другарчетата от нашата тайна организация за туризъм постигнахме рекорд — три тематични пътувания. Ще ви разкажа за третото.
Експедицията беше нарочена да започне в ранната сутрин на 19 септември, в първия ден от дългия уикенд, който дължим на обявяването на независимостта през 1908г.
За да избегнем натоварения трафик към гръцката граница (посещенията към Гърция растат, независимо от икономическата криза и срива в цените по българското крайбрежие, защо ли) потеглихме още в петък, като за наша база използваме хижа „Беласица“ над Петрич.
Хижата е ремонтирана, с поносими условия. Има вода, топла вода плюс голямо заведение, в което манджите стават за ядене. В друг разказ ще ви обясня подробно и за нея.
Традиционно, групата похапна и пи кафе в сладкарница БОЕМ в Петрич (собственикът е по произход от бивша Югославия, цар на бюрека и сладкарските изделия), а аз си купих четка за зъби. На всяко пътуване забравям да взема по нещо и когато е нещо лесно възстановимо като четката за зъби, съм радостен. А можеше да са документите за колата;-)
Четирите коли се събрахме точно пред граничния пункт на Кулата, леко разместване на пътниците и газ към Серес, където ни чакаше петата кола с бирените туристи от Серес (в центъра на Серес има бирен бар за ценители).
Сигурно ставам много много банален, но пътувайки от 2004г. всяка година към Гърция, наблюдавам как расте и се развива магистралата от границата до Солун. Можело значи. Теренът не е никак лек, планини чак до самия Солун, но някак си уж мързеливите и не разбиращи от нищо освен от туризъм гърци, почти са го завършили (при първото ми пътуване още стояха противотанковите бетонни пирамиди покрай Струма от гръцка страна, а пътят беше тесен и двулентов).
Подминаваме Солун доста бързо, виждаме морето отдалеч и се отбиваме надясно към Едеса (Воден). Пътят е супер, има магистрални участъци, неотбелязани на картата (приятна изненада) и по едно време забелязваме плато, на което са накацали къщи. Това е Едеса, уникално красив град.
Поради лоша организация не успяхме да паркираме колите на едно място, така че групата се разпръсна.
Старият град е много симпатичен
Но все пак се събрахме на водопадите в центъра на града. Да, няма грешка. В центъра на Воден има внушителен водопад (всъщност те са няколко, но един от тях е най-интересен). Влажното време попречи да направим страхотни панорамни снимки, но вярвайте ми, заслужава си. Аз паркирах до едно заведение на самия ръб на скалата, което си обещах да посетя по-нататък.
С панорамен асансьор може да се слезе от центъра на града в много зелен парк, където очевидно през лятото местната младеж купонясва. Нещо като архитектурно-индустриален резерват, там е имало в миналото фабрики и цехове, които са използвали водната енергия за производство.
Малко от мислите ни с Комитата
