Етикети: Европа

Прага, Чехия 0

Прага и замъкът Карлщайн за 3 дни (Съвети за пътуване)

Днес Дарина ще ни даде малко съвети за пътуване до Прага и близкия замък Карлщейн. Приятно четене: Прага и замъкът Карлщайн за 3 дни Съвети за пътуване Варианти за пътуване: освен с кола, за...

Даугавпилс, Латвия (част 11 от „Из Русия с мотор“) 3

Даугавпилс, Латвия (част 11 от „Из Русия с мотор“)

Започваме края на пътуването с мотор към Русия. Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, през втория – от Унгария стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден –...

На четири колела до Края на Европа (2): Лисабон, Кабо да Рока и Порто 9

На четири колела до Края на Европа (2): Лисабон, Кабо да Рока и Порто

< Днес заедно с ще стигнем до най-западната точка на Европа – Кабо да Рока в Португалия. До него стигнахме след посещението на  Андора, през Барселона и Мадрид до Монсанто

Приятно четене:

На четири колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там (Андора, Испания и Португалия)

част втора

Лисабон, Кабо да Рока, Порто, Сантяго де Компостела и Билбао

Ден 9

Лисабон!

В Португалия веднага авто парка се приближи до нашия като години на производство и разнородност на МПС-тата. Е, руски класики не се мяркаха, но всичко останало беше налице. И така града е пръснат на няколко хълма, има и равнинна част, има си и голяма река. Абе бая е хубав, а със старинния трамвай, който катери из стръмните улички атмосферата се допълва.

 

Трамвай – Лисабон, Португалия

 

Мост – Лисабон, Португалия

 

Изключително много прилича на Сан Франциско в щатите. Дори има и мост, който е досущ като Golden Gate. Разходката ни започва от един от хълмовете, където се намираме.

Само след 10 минути ходене и се разкрива чудна гледка от една от терасите на града. В съседство се вижда и крепостта Сейнт Джордж (подозирам, че все пак се казва Свети Георги на португалски – бел.Ст.), която е неизменна спирка на всеки турист.

 

Крепост Свети Георги – Лисабон, Португалия

Река Тежу – Лисабон, Португалия

Котка – Лисабон, Португалия

Лендровър – Лисабон, Португалия

Лисабон, Португалия

Ситроен – Лисабон, Португалия

Улица – Лисабон, Португалия

Площад – Лисабон, Португалия

 

Плаща се вход, но пък гледката към ниските части на града и река Тежу си струва. Има и много пауни, които бродят из двора на крепостта и огласят с шумните си крясъци. След известно време прекарано тук слязохме в крайбрежната част и се отправихме към

Паметника на първооткривателите и после към кулата Белем

 

Кулата Белем – Лисабон, Португалия

 

Паметник на първооткривателите – Лисабон, Португалия

 

Оказа се, че мащабът на картата, която имахме ни изигра шега и походихме около 2-3 часа до там, но пък разходката по крайбрежната алея е приятна, а за колело е супер, за който има. Опитахме и местен рибен специалитет, който не беше лош. Имаше и рок концерт, който смущаваше иначе спокойната част на града.

Залезът започна да наближава и обагри делтата на Тежу в червеникави краски. Явлението щеше да е още по-красиво от някой от хълмовете, така че ако някой идва насам може да си планира така времето.

На връщане към центъра хванахме влакче, за което не успяхме да си купим билет и минахме гратис. Оказа се обаче, че за да излезеш от гарата ти трябва билета и се наложи да правим циркове, за да излезем. След залез слънце отидохме до най-близката тераса да изпием по една бира, да направим нощни снимки на града и да се полюбуваме на осветения град.

 

Нощен Лисабон, Португалия

 

Ден 10
Тръгнахме към

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Намира се на 30-40 км от Лисабон и е сборище на пътешественици от близо и далеч.

 

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

 

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

 

Мястото представлява висока скала с фар и каменна плоча, която удостоверява къде се намираш. Растителността в района е много интересна и различна, а гледката към океана – мащабна и величествена, не ти позволява да отлепиш поглед. Слизането от тук до водата е свързано с известни усилия, време и умения на планинска коза, но пък накрая усилията се възнаграждават като стъпиш на каменистия плаж. Поседяхме известно време там да послушаме плисъка на вълните и да хапнем някакви налични по раниците храни.

Не ми се тръгваше от това място. Самото име е притегателно – западния край на Европа, но няма как. После ти остава щастието, че си бил тук, че си се докоснал макар и за малко до това красиво кътче.

 

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

Кабо да Рока (най-западната точка на континентална Европа)

 

Cabo da Roca, Estrada do Cabo da Roca s/n, 2705-001 Colares, Португалия

Върнахме се в Лисабон,

за да се качим на градския лифт, който минава по една част от плажната ивица. Намира се в новата част на града близо до лисабонския аквариум. Та повозихме се на лифта и в късния следобед отворихме платната в посока старата столица – Порто, която отстои на около 330 км от Лисабон (по спомен май бяха толкова). Пътят до там е пуста магистрала с непрекъснато изкачване или спускане. Почти нямаше равно трасе. Разбира се и заваля. Време беше. Дъждът ни следваше неизменно почти през цялото пътуване, но за щастие предимно докато пътувахме. Привечер в

Порто

времето беше кофти и не ставаше за вечерна разходка. Оставихме я за следващия ден.
Ден 11
За късмет времето беше подходящо за опознаване на града. Облачно, но без валежи. Отправихме се като начало към старата жп гара, която беше уникална по рода си със своите стени, облицовани с изрисувани плочки.

 

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

 

Цялата гара беше произведение на изкуството

и туристическа атракция. Който отиде там да не я пропуска. После пътя сам си води към старата част до реката с известните разноцветни къщички, които са символ на града заедно с прочутото вино „Porto“. Имаше какви ли не плавателни съдове с реклами на вино.

 

Порто, Португалия

 

Голяма гордост е за местните. Много е приятно да седнеш до реката и просто да гледаш как се движат тихите води на фона на стария град на отсрещния хълм. Времето минава неусетно.

 

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

Порто, Португалия

 

Разходихме се още из стария град, накупихме няколко килограма плодове на учудващо ниски цени и след консумацията на голяма част от тях потеглихме на север към Испания

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Португалия – на картата:
За подробности кликайте на заглавието

Десет полезни съвета за пътуване 17

Десет полезни съвета за пътуване

Днес Петър ни е подготвил няколко доста разумни съвета за самостоятелно пътуване в Европа при ограничен бюджет. Приятно четене и лек път:

 

Десет полезни съвета за пътуване

в Европа

Редовните ни читатели знаят, че обичаме да пътуваме. Понякога ни се налага (или пък ние решаваме) буквално да „изхвърчим“ нанякъде, но в повечето случаи планираме пътешествията си доста време преди това.

Ето защо решихме да ви споделим десет съвета как пътуването ви да е по-добре предвидено, по-евтино, по-лесно и в крайна сметка – по-приятно.

 

Дестинация

 

1. Изберете дестинацията.

Естествено, най-голямо значение има къде искате да отидете и защо. Например ако се опитваме да избягаме от лудницата на София, никога няма да отидем в огромен курорт като Слънчев бряг, а по-скоро на по-тихо и спокойно място като Поморие (макар че нещата и в Поморие доста се промениха напоследък). Макар и разликата да е само няколко километра, Слънчев бряг наистина е много по-шумно и „по-купонджийско“ място от спокойното градче Поморие… естествено, и в двата курорта има места и за едните, и за другите, но в случая не говорим за това.

Идеята тук е да изберете например дали искате почивка, при която се излежавате на плажа с часове, търсите спа, масаж и други глезотии или искате да обикаляте вълнуващи места и да видите техните забележителности… Защото в случая със спа-процедурите например ви е достатъчно да отскочите до Велинград, Хисар или Сандански (нищо че и в Будапеща има минерални извори), но Айфеловата кула или пък фонтанът Ди Треви са само на едно място. Ако пък в крайна сметка, искате да се излежавате по цял ден и само да гледате Discovery Channel и да цъкате игрички по цяла нощ на лаптопа (неосъществена от няколко години мечта на Петър), дори не ви е необходимо да излизате от къщи… Накратко – избраната дестинация трябва да е подходяща за желанието, бюджета и целта на пътуването. Още няколко субективни примера:

и т. н.

Ако още не сте решили, съветваме ви да посетите patepis.com – Стойчо прекарва много време в събиране на пътеписи, информация и какво ли още не (има и наши публикации там), така че сме сигурни, че бързо ще се вдъхновите за дестинация. Хубавото е, че голяма част от пътеписите са писани от българи, така че ще видите гледната точка на сънародници.

Лошо време

 

2. Изберете най-доброто време да я посетите

Ако сте ходили „на море през зимата“, знаете много добре за какво говорим. Някои места просто е по-добре да бъдат посетени в точно определен момент. Далечното планиране се отразява добре на бюджета и подготовката – ще можете да изберете най-добрите за вас полети и хотели, да си пуснете отпуск навреме и т. н.

Естествено, има си и един недостатък – винаги може да се случи нещо, поради което се налага да отложите пътуването си. Но дори и да го планирате 2 часа преди да тръгнете, пак може да изскочи нещо неочаквано, така че това не е оправдание… Ако толкова много ви е страх, много авиокомпании и хотели предлагат малко по-скъпи билети и резервации, които обаче имате право да откажете до 24 часа преди пътуването без особени последствия – вие си решавате.

Кога да посетите дестинацията много зависи от събитията, които се случват там.

  • Барселона, Испания – около 24 септември (Фестивалът La Merce) – ако обичате фойерверки и улични паради
  • Будапеща, Унгария – 6-13 август (Фестивалът Sziget’2012) – ако си падате по музика и палатки
  • Мюнхен, Германия – 22 септември-5 октомври (Заради Октоберфест) – ако обичате бира, идете; ако търсите евтиното, точно тогава е най-скъпо;
  • Малдивите – януари-февруари (защото при тях е топло, а при нас – не)
  • Париж – пролетта (защото това е сезонът на любовта)
  • Прага – ранна есен (защото градът е още по-златен и стават невероятни снимки)
  • Алпите: Австрия, Италия, Франция, Швейцария – декември-март – ако обичате дългите ски-писти

Ако правите планиране за след няколко дни, съобразете го с климатичните условия и прогнозата за времето. Има стотици сайтове за краткосрочна прогноза за времето, а за до месец предварително може да използвате DryDay.com. За още по-дълги пътувания, ползвамe Wolfram|Alpha по този начин, но нещата отиват наистина прекалено много в теория на вероятностите.

Разписание

Придвижване

3. Как ще се придвижвате

За по-далечните дестинации със сигурност ви трябва или много повече време, или самолет. До по-близки места обаче изгодният вариант е да пътувате с наземен транспорт. Например, разликата между самолетен и автобусен билет София-Истанбул е около десетократна, а пътуването с автобус до Истанбул хич не е лошо.

В повечето случаи обаче ще ви се наложи да пътувате със самолет. Но не винаги най-добрият вариант е да вземете директен полет. Например от София до Париж много по-евтино може да ви излезе да летите до Брюксел и от там да вземете автобус до Париж, след което да се върнете през Виена… Правили сме го и излезе много по-тънко от директния полет, да не говорим, че успяхме да видим още две европейски столици като бонус.

Не забравяйте, че летищата не са само в София – Пловдив, Варна и Бургас също извършват редовни полети. А в крайна сметка, на човек от Русе ще му е много по-лесно да лети от Букурещ, както на жителите на Сандански им е все тая дали ще хвърчат от София или от Солун. Затова използвайте всички варианти.

За улеснение прикачаме и една карта, която ни отне доста време:

Карта на lowcost полети от и до България

Карта на lowcost полети от и до България

 

Както сами виждате, връзките до Западна Европа са доста. На картата в оранжево са отбелязани летищата с директен полет от България, като с линии са обозначени само low-cost компаниите: RyanAir (Пловдив-Лондон), EasyJet (София-Лондон и София-Манчестър), Germanwings (София-Кьолн), Niki (София-Виена) и WizzAir (всички останали).

 

Самолетни билети

4. Евтини самолетни билети

Основният ключ към евтините самолетни билети е да уцелите правилния маршрут и да резервирате отрано. Ако ви е все едно къде ще пътувате, може да се абонирате за email-бюлетините на авиокомпаниите: понякога пускат специални промоции и дори по-добри цени в последната минута, но това е по-скоро изключение, отколкото правило – резервирайте отрано!

Вече споменахме за low-cost компаниите.

Обикновено билетите между малки летища са по-евтини спрямо тези между големи, заради летищните такси, а те са отдалечени от големите градове. Пример: WizzAir пътуват не до Париж, а до Бове и не до Брюксел, а до Шарлероа… Т.е. пътят ви се удължава с 50-100-150-200 километра, а транспортът може да ви изравни разликата!

Друг често срещан проблем може да е следният (следва пример):

  • Реномираната компания има цена от 200 евро за двупосочен билет. В него ви се включват багажите, обслужването, сандвичи и напитки на борда и директен полет до желаното място…
  • Нискотарифната low-cost компания има начална цена от 100 евро за двупосочен билет по същата дестинация. Но ви взима 20 евро за всеки багаж и посока (стават 140 евро), 15 евро за застраховка (стават 155 евро), 5 евро за приоритетно качване (160), 10 евро за обработка на плащането (170), 10 евро за сандвич и кола на борда (180)… Накрая, за разлика от 10-20 евро ще ви се налага да стоите на по-тясно, да се съобразявате с десетки условия, да се блъскате за добро място в самолета и т. н.

Като цяло нискотарифните компании са по-евтини, но имайте предвид, че невинаги е така и не винаги разликата си струва. Още тук е моментът да ви кажем, че можете да ударите невероятни промоции за полет+транспорт (пример: Срещу 25 евро доплащане Lufthansa ви дава възможност да достигнете с влак от летището до всяка точка на Германия) или полет+хотел (пример: 4-звезден хотел в Единбург, Шотландия за около 20 паунда доплащане при полет с ЕasyJet).

Нещо, което много често се пропуска, защото хората търсят двупосочен билет… Не е проблем да отидете до желаното място с една авиокомпания и да се върнете с друга. Различните авиокомпании имат различни договори с летищата, заетост в самолетите и ценова политика, така че част от парите си може да спестите и по този начин.

Как да разберете коя компания вози най-евтино? Ами има доста агрегатни сайтове за евтини самолетни билети:

За финал – Invisible Hand е добавка, която работи с повечето съвременни браузъри и автоматично следи какво търсите. Тя сравнява оферти за полети, хотели и стоки по цял свят и ако открие по-добра оферта от текущата, директно ви съобщава за това. Адски е удобно и не досажда, освен за да ви предложи наистина нещо по-добро.

Евтин престой

 

5. Евтин престой

Каквото и да си говорим, имате два основни разхода по време на пътуването – полет и хотел. Неслучайно именно тези разходи се поемат изцяло при командировка. Какво да правите обаче, когато плащате от джоба си?

Ако сте млади (не е задължително да е по възраст, важен е духът) и авантюристично настроени, искате да се запознаете с нови хора и да видите мястото през погледа на местните, силно ви препоръчвам да пробвате с CouchSurfing. В крайна сметка, именно чрез този сайт се срещнахме (Петър+Биляна+CS=ВНЛ).

Естествено, винаги съществува вариант да отидете на хотел или неговите по-евтини разновидности – хостел и т. нар. bed&breakfast. Добре е да получите препоръка от приятел или пък хубаво да поразгледате тези сайтове:

Няколко неща, с които сме свикнали в България, но в повечето страни не е така: безжичният интернет (Wi-Fi) и паркингът не са включени в цената и се плащат отделно. За закуската, басейнът и фитнес-залата е като при нас – някъде се ползва безплатно, другаде – не: най-добре попитайте изрично.

Евтина прехрана

6. Евтина прехрана

Още не сме го споменали, но GPS (автомобилен навигатор, смартфон, нетбук или какъвто и друг device да измислят) с подходяща карта ще ви бъде безценен помощник в чужбина – не се колебайте да го вземете.

Смартфонът с подходяща предварително вградена карта и евтин data-план е най-доброто решение – ще можете да видите близки ресторанти, заведения и магазини, като използвате т. нар. POI (Points of Interest) и Bing Maps,Yahoo MapsGoogle Maps (особено удобни заради Street View), вградените карти на Вашия TomTom, Garmin или някое друго софтуерно извращение.

Ако искате да минете евтино, насочете се към магазините за хранителни стоки. У нас също е по-евтино да си купиш бира от Kaufland, Billa, Carrefour, Lidl или Metro, отколкото да поръчаш в заведение, но ако при нас разликата в цената е 2-2,5 пъти, при тях е минимум 5-6 пъти!

Цените на fast food (разбирайте McDonald’s, KFC, Burger King, Subway и т. н.) са що-годе на нивото на нашите, така че също са опция, а закуската извън хотела може да се окаже доста по-евтина от тази вътре.

Колкото до ресторантите и кафенетата, на много места има различни цени да ядеш вътре в заведението (eat in) или на пейка извън него (take out). В Италия дори е още по-брутално, виждали сме до четири различни цени за кафе: извън заведението, вътре до прозореца, вътре на терасата, във вътрешната част на залата. Пак там имахме случай, в който „сладурите“ трупат разни дреболии по масата: вода, питки хляб, брускети… след което ни ги включват в сметката. Внимавайте!

Колкото до случаите с екстремно тънък бюджет – от личен опит в гладните студентски години знаем, че най-засищащото и същевременно евтино нещо са солетите… Освен това не заемат много място, така че спокойно можете да се запазите с няколко пакетчета.

В крайна сметка, колкото и тънък да е бюджета ви, съветваме ви да посетите местен ресторант или поне кафе-сладкарница, за да ви остане и кулинарен спомен от екскурзията… Проучете кои варианти ще са най-добри за вас или импровизирайте на място – и в двата случая вече познатите www.tripadvisor.com и www.foursquare.com ще ви влязат в полза.

Дали предпочитате традиционна или местна кухня, оставаме на вашия вкус. Ще ви кажем само, че ако не сте готови да рискувате, никога няма да разберете вкуса нагръцките октоподифренските охлюви или каталунската кава.

И за финал относно храната – имайте предвид, че дългите обиколки в големите градове са уморителни, а не навсякъде сред забележителностите има какво да хапнете, дори да разполагате с пари (типичен пример – Рим). Ето защо една раница с няколко сандвича, бутилка вода или термос с чай, както и вездесъщите солети е нещо важно и ценно. Добавете един пакет влажни и един пакет сухи носни кърпички: полезни са за много ситуации, а могат да се ползват и вместо тоалетна хартия, в случай, че сте в по-нецивилизовани места.

 

 

Забележителности

7. Забележителности и атракции

„Стигнал до Рим, не видял Папата“ е доста красноречив пример за това, че някои забележителности наистина трябва да се видят.

Например фонтанът „Ди Треви“ ни допадна много повече от Колизеумът, но дайте да си говорим честно – първата асоциация с Рим е Колизеумът, с Париж – Айфеловата кула, с Лондон – Биг Бен, с Ню Йорк – Статуята на свободата, с Барселона – Саграда Фамилия…

При посещението на забележителностите, препоръчваме да си ги разделите в три категории:

  • Абсолютно задължителни
  • Интересни
  • Не е важно – ако остане време

Ако се затруднявате, tripadvisor.com и trivago.bg имат солидни класации със забележителности. След това преценете колко време ще ви е нужно, за да ги разгледате и имайте предвид времето за транспорт, чакането по опашки, времето за хапване и почивка (пример: 30 до 60-минутното посещение на Лондонското око или Айфеловата кула всъщност може да ви отнеме половин ден с чакането).

От личен опит можем да ви кажем, че понякога е по-ефикасно да видиш 2-3 забележителности и да им се насладиш изцяло, вместо да тичаш да обиколиш 10 музея, 15 катедрали и 184 статуи в рамките на два дни.

Няколко съвета:

  • не всичко се изчерпва до града, в който се намирате – понякога в рамките на 1-2 часа път извън града има значително по-интересни забележителности;
  • можете да си спестите доста време за редене по опашки, ако си купите билетите за вход онлайн или направите нужната резервация;
  • посещавайки определени обекти в работни дни (например Дисниленд) означава по-малко опашки, по-малко чакане и повече време за забавление; някои места пък предлагат по-евтини билети след даден час, когато обаче нямате време да разгледате подробно всичко – все пак, в определени случаи може да се окаже добър вариант;
  • в много хотели, туристически информационни бюра или пък свързани атракции се предлагат безплатни ваучери, отстъпки за посещение на няколко обекта едновременно или от голяма група, брошури с информация и талончета за отстъпка… поогледайте се и поразровете в Интернет преди да отидете;
  • за ученици, студенти, пенсионери и инвалиди има допълнителни отстъпки – вземете си нужните документи, за да ги представите на касите; често важи и за транспорт.

Пари

8. Пари

От Мики (която работи като стюардеса и е видяла бая свят), знаем – half the luggage, double the money!

Т.е. вземете половината багаж и двойно повече пари от първоначално планираните.

Парите разделете на няколко места: в различни джобове, якета, хора и т. н., за да балансирате риска от изгубване или кражба. Сложете достатъчно пари в дебитната или кредитната си карта – по-сигурна е при кражба или изгубване (с обаждане до банката нещата се оправят), на много места (особено в ЕС) може да плащате директно с карта (проверете си лимитите!) и да не оставяте с много чуждестранна валута в брой.

Ние ползваме Visa Electron и като изключим факта, че Райфайзенбанк не благоволяват да сложат чип на дебитните си карти (но Първа инвестиционна банка го правят), като цяло нямаме проблем. Освен това, при теглене от банкомат в чужбина се плаща такса, която особено при по-големи суми може да се окаже по-малка, отколкото разликата в курс купува и курс продава. Не на последно място- въпросът „Колко пари?“ остава в миналото, когато сте с карта и разполагате с всичките си средства на практика.

Личен съвет – не давайте картата си на сервитьора, ако плащате с карта в заведение. Накарайте го да ви донесе терминала или най-добре, платете в брой.

За финал – най-страшният сценарий: оставате без пари в чужбина. Щом имате документи и стотинки за телефонно обаждане, нещата още не са толкова зле (а ако са толкова зле – търсете Посолството на Република България). Обадете се на ваш близък или роднина, без значение в коя точка на света е. Фирми като Moneygram иWestern Union могат за броени минути да ви преведат нужните средства от България до Англия, например, за да се оправите, в случай, че сте останали без пари поради някаква причина.

 

 9. Документи


Навсякъде се налага да носим документи – къде повече, къде по-малко. Предлагаме ви списък с това, което вероятно ще ви е необходимо при пътуване:

  • паспорти / лични карти;
  • акт за раждане на децата, които нямат лична карта (копие)
  • шофьорска книжка (в случай, че ще наемете автомобил, а и знае ли човек)
  • ЕЗОК и застраховка (особено за ски) – в краен случай, дори и да не сте я взели, имате здравноосигурителни права в ЕС, но трябва да видите подробности на сайта;
  • телефон на посолството на Република България;
  • документ, удостоверяващ, че сте ученик, студент, пенсионер, инвалид (за отстъпки и др.);
  • ксерокопия на всичко това, на отделно място в багажа, в случай, че изгубите оригиналите по време на пътуването.
10. Багаж

Ще припомним – half the luggage, double the money!

Започваме с пари, телефон и документи – проверете си лимитите и роуминг-плана на мобилния телефон, за да имате най-изгодните условия за пътуването си. Не забравяйте и „торбата със зарядни“: за фотоапарат, за видеокамера, за мобилен телефон, за лаптоп…

Изберете подходящи дрехи според сезона и климата, за да не изпаднете като нас в абсурдната ситуация с Андора. Има неща, които би следвало да имате във всеки хотел (напр. хавлиени кърпи), така че можете да си спестите някои неща. Този постще ви помогне отчасти.

Ако пътувате за Англия, САЩ или държава с различни от нашите стандарти за електрически контакти, добре е да се снабдите с преходник (продават се в супермаркети и магазини за техника и у нас) или, в много, много краен случай и на ваша отговорност – вкарвате отвертка, ключ или нещо друго достатъчно дълго и тънко в средната горна дупка, навирате нашенския щепсел в другите две дупки и готово 🙂

Подсещаме ви и за още седем неща, които може да ви потрябват, а да забравите.

Ако пътувате със самолет, добре е от самото начало да разделите багажа си на ръчен и чекиран:

  • чекиран – всичко, което е забранено за носене в ръчен (течности, режещи предмети и т. н.), препоръчваме да сложите тук и козметиката. Ако смятате да правите шопинг на място, предвидете това спрямо позволения ви багаж (обикновено е 20 кг) или използвайте лимита си с подаръци и провизии, които ще изразходвате: вино, шоколадови бонбони, сувенири, храна (някои страни извън ЕС забраняват пренасянето на храна въобще, проверете), памперси, консумативи; чекираният багаж се поврежда и губи по-често (особено при индиректни полети), така че не слагайте нищо ценно вътре;
  • ръчен – документи, ценни вещи, лаптоп (трябва да можете лесно да го извадите и приберете, защото се проверява отделно на летището), телефон, фотоапарат, видеокамера и др. дребна техника, зарядни устройства; полезно е да знаете, че спокойно можете да сложите суха храна (бисквити, солети, сандвич) в ръчния си багаж (ако сте с low-cost) при полети в рамките на ЕС; за финал – сложете и един чифт дрехи, особено ако имате трансфер – от личен опит можем да споделим, че да чакате ден и половина изгубеният/забавеният ви багаж да пристигне, не е особено приятно, когато имате само един чифт дрехи (компаниите са длъжни да ви обезпечат при подобен случай);
  • ако сте с бебе, имате право да превозвате сгъваща се бебешка количка с вас безплатно, както и да носите пюренца и вода за бебето (карат майката да ги опита като доказателство, че са безопасни); British Airways дори позволяват да си вземете столчето за кола извън лимитите за багаж – хубава практика, която трябва да бъде наложена и сред другите компании според мен.

Чупливите неща и течностите увийте в хартия (или bubble-wrap, ако имате) и в найлонова торбичка, така че да намалите риска от счупване и предпазите останалия багаж от изцапване и нараняване – особено важен съвет за пренасящите лютеница и туршия през океана – знаем, че тези индивиди не са малко, а и ние сме го правили.

Важно е да изберете и подходящ куфар или сак: важно е да е лек (при лимит 20 кг, куфарът ти да тежи 10 кг не е опция), да събира достатъчно и поне част от него е добре да се заключва/закопчава. Цвят и дизайн оставяме на вас, но след втория полет очаквайте мръсни петна, изтърквания и драскотини, независимо колко реномирана авиокомпания използвате.

Освен лек куфар, друг начин да „намалите“ теглото е да поставите най-тежките неща в ръчния багаж (в EasyJet няма ограничение за тегло на ръчния багаж) или пък – по джобове на якета, дънки и т. н.

 

 

Автори: Петър и Биляна

Снимки: Бале и Владимир 

 

Малко съвети и от Стойчо:

1. Адаптери за контактите ви трябват и в Швейцария

2. Ако сте за пръв път в нов град в Европа, добра идея е още първия ден да си направите обиколка с местния Hop-on-hop-off автобус (има ги практически във всички големи туристически градове в Европа). Цените им са около 20 евро, но за няколко часа получавате две много важни неща: ориентация в града и по-добра представа какво наситина искате да посетите

3. Колкото и да не ви се вярва: лягайте се рано! Щом сте на такава екскурзия, това значи, че работите в офис, а не в горското стопанство, което значи, че 6 часа на ден на чист въздух ще ви изтощят до повръщане. По време на обиколките – маскимално често спирайте за кафе, чай и каквото там пиете.

4. Носете си аспирин, средство срещу стомашни киселини, Фервекс и бързовар

5. Когато търсите цените не хотела, не забравяйте, че ниските разходи за хотел, може да значат високи за транспорт.

6. Имате бюджет с който можете да прекарате 3 дена луксозно (удобно) или 6 дена в мизерия (неудобно). Краткият луксозен престой е по-хубав от дългия и мизерен.

7. С последния съвет изпадам в конфликт на интереси 😉 ама все пак: като се приберете, напишете си един пътепис за това, което сте преживели, подберете си и няколко илюстративни снимки към текста. Напишете го така, че да ви е кеф да го пишете. Даже и да не го пратите никъде за публикуване, запишете си файла някъде и … го прочетете след година. Ще разберете, че най-хубавите ви спомени са именно записаните 🙂

 

 

 

Още Съвети за пътуване – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА:

Европа на предразсъдъците :) 10

Европа на предразсъдъците :)

Обичам предразсъдъците си. Обожавам да ги взимам със себе си на път и … някой път ги губя там някъде 🙂 

Днес Боряна ще ни разкаже за нейните и предрасъдъците, които е срещнала в столицата на Европа.

Приятно четене:

 

Европа на предразсъдъците

Пътешествието до Брюксел за журналистическа конференция звучи като неочаквана, но дълго желана ваканция. Софийският февруари с полярните си температури е изцедил от мен всяко бирено желание и идеята да изпия няколко bieres с приятели в столицата на Европа и да обсъдя изходите от икономическата криза с разни евро-умници ми се струва най-добрият рестарт.

Началото е обещаващо – всеки се представя и със своя специфичен акцент потвърждава модерната максима, че най-говореният език в света е Bad English.

Дискусията си идва на мястото, когато

френски колега

на средна възраст разказва за веригата хипермаркети Карфур. Фирмата е френска и е създала магазини в цяла Източна Европа. Отворила е хиляди работни места, но печалбата от това начинание не се връща във френската икономика, а отива някъде другаде – може би в Източна Европа, а може би на Каймановите острови.

Малко по-късно

колега от Германия

обобщава проблема с безработицата и наличието на свободни работни места по следния начин: „Безработните от Испания няма да дойдат в Германия, защото не знаят езика“. Никой не оспорва тезата му.

Накрая

източноевропейски посланик

в Брюксел затвърждава неусетно настанилото се впечатление, че най-сериозният икономически проблем на Европа са различните култури.

Повече от половин век след началото на инициативата „Европа без граници“, хората от различните части на континента пътуват безпрепятствено един към друг, но все така носят границите в съзнанието, неволно превръщайки столицата на Европа Брюксел в Brick cells* (тухлени килии, клетки) на паралелни европейски реалности. Европа не е общност на две скорости, а на 27 различни начина на мислене, които се делят на северни и южни, на френски, германски, британски и други, на източни и западни, на бедни и богати, на стари и нови, на едноезични и мултиезични, на имперски и колониални.

Всеки един от европейците

е като младият монах от притчата, който попитал по-възрастния си спътник защо е пренесъл девойката през реката, при условие, че обетът му забранява да докосва жени. „Аз я оставих на отсрещния бряг, а ти още я носиш на раменете си“, отвърнал по-старият монах. И всички ние, точно като младежа, носим своите европейски предразсъдъци към по-близките и по-далечните си европейски съседи и своите комплекси на бивши империи и бивши роби, на малки и големи държави.

Lengenfeldstraße 58, 70771 Leinfelden-Echterdingen, Germany

Да, аз имах моят предразсъдък-отговор на френската реплика за Карфур.

Просто защото Източна Европа, моята Източна Европа, също е част от ЕС, така както и Франция. Ние не сме Каймановите острови и работните места в България също се отразяват на цялостната картина на безработицата/заетостта в ЕС. Нещо повече, моята средноголяма европейска държава е една от трите страни-домакини на континента заедно с Гърция и Италия. И когато колега датчанин ме попита как се чувстваме в Европа, моят отговор беше естествен – ние сме Европа, ние сме тук от 13 века, как точно да се чувстваме?!

Имах и предразсъдък-отговор на германската реплика за знанието на езици.

Когато моят език, българският, се говори едва от 14 милиона в света, за да ме разбират хората, които не го говорят, съм длъжна да знам техните езици. В същото време

германецът

не се замисля, че безработните немци също няма да отидат в Испания, защото не знаят езика. И понеже безработицата в ЕС е структурна, всички страни боледуват от липса на работа и липса на квалифицирани умове.

Моят предразсъдък-отговор

обаче допълва, че никой испанец не би отишъл да работи в Германия, защото там е скучно. Макар че, честно казано, не знам дали там е скучно наистина или само моят южноевропейски предразсъдък е убеден в това.

Докато пушим навън, весела европейска тютюнджийска коалиция от датчани, грък, кипърец, испанец, шведи и българи се смеем на немските предразсъдъци за езиците. Смеем се и на популярният европейски анекдот

„Назовете петима известни белгийци“,

защото никой не успява да каже повече от 3 имена, две от които на футболисти. По-късно момиче от Люксембург с балкански корени все пак признава, че при тях също има настроения срещу емигрантите, въпреки че ако разчита само на собственото си население, градът-държава ще умре от глад.

Всеки от групата ми разказва кога е бил в България

– като дете на море (колегите от бившия Източен блок), тази зима на ски (колегата от Гърция), преди време в командировка. За тях физически Европа е все така без граници, макар някои от правителствата все още да гледат с подозрение на българите като работници на собствената им територия.

Късно вечерта, докато в един ирландски пъб пия бира с

колега от Словакия

 

се замислям за пореден път за тухлените килийки в моята и чуждите глави. Той ме е сметнал за французойка, защото ме е чул да говоря на френски с няколко колеги. Разказва ми за вечерята с групата, която пропуснах – как италианецът се е напил от няколко чаши червено вино и е говорил за девойки, какво са обсъждали скандинавците. Аз му казвам, че трудно разбирам разликите между чехи и словаци, но не му признавам, че

 

се замислям коя държава е Словакия и коя – Словения.

 

По-късно двамата обсъждаме Стоичков и Бербатов и спорим кой е по-добър футболист. Словакът ми признава, че през 1994 г на Световното по футбол в САЩ е стискал палци на България срещу Германия. После ми разказва, че планира да замине за Германия на работа – и допълва, че в града, който си е харесал, не е чак толкова скучно.

Прибирам се в хотела и си говоря на български с

рецепциониста от Битоля,

чийто български почти не се различава от моя. Мисля си за

притесненията на скандинавците

от предстоящото при тях спукване на имотния балон и за всеобщото ни европейско презрение към САЩ. И че тухлените кутийки в главите ни могат да се разпаднат по-лесно не когато престанем да бъдем толкова различни в културата и езиците си, а когато не се чувстваме заплашени от чуждото различие.

На сутринта полетът на България еър отнася моите различия и моите предразсъдъци обратно в София. Която, въпреки предразсъдъците и на останалите европейци, и на нас, българите, си е все така в Европа.

 

Автор: Боряна Йотова

Други разкази свързани с Народи – на картата:

4

Европа преди Коледа (3): Копенхаген, Малмьо и Хамбург

Продължаваме снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, бяхме вече в Антверпен, Хага и Амстердам, а днес ще продължим към Копенхаген, Малмьо и Хамбург. Приятно четене: Европа преди Коледа част трета:...

Европа преди Коледа (2): Антверпен, Хага и Амстердам 5

Европа преди Коледа (2): Антверпен, Хага и Амстердам

Продължаваме снежната обиколка на предколедна Европа. Започнахме с Люксембург и Брюксел, а днес ще продължим към Антверпен, Хага и Амстердам.

Приятно четене:

 

Европа преди Коледа

част втора:

 

Антверпен, Хага и Амстердам

 

На другия ден трябваше да потегляме за Холандия, но решихме да спрем за закуска (звучи прекрасно, нали? :)) в

 

Антверпен

 

В 8 сутринта градът беше толкова заспал, че сякаш дори прозорците се прозяваха, но пък една- две кръчми вече бяха пълни с ранобудни веселяци.

Антверпен, Белгия

 

 

Там открих и най-красивата катедрала, която някога съм виждала – бяла като мрамор, с хиляди фини детайли, прилична на дантела, притихнала в студеното зимно небе.

 

Катедралата в Антверпен, Белгия

 

Два часа по-късно вече бяхме в Хага.

Хага, моя любов.

Колко ли пъти съм споменавала, че обичам този град? Не, той не е нищо особено – минъчик и тесен, без кой знае колко забележителности, но пък с няколко много интересни музея и невероятна атмосфера. Но това, което прави Хага така специална за мен е фактът, че се е приютила до най-прекрасното и вдъхновяващо място, което кара сърцето ми да потръпва от любов и пълни очите ми с безмълвие –

вълшебният плаж Scheveningen*.

Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

Кайт на плажа край Схевенинген – Хага, Холандия

 

Още, когато Д. ме заведе там за първи път миналата есен, му казах, че някой ден задължително трябва да имаме къща на брега. Хубавите мечти са неоценимо богатство и дори и да не ни се случи, ще се радвам поне веднъж годишно да мога да се разхождам по този пясък.

Scheveningen, Нидерландия

 

 

Лятото плажът е безкрайна жълта тепсия, с треви по дюните и солен вятър. Сега го видяхме покрит със сняг, обагрен от полегатата светлина на обедното слънце, а вятърът беше сковаващо студен и извикващ замръзнали сълзи в ъгълчето на очите.

Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

 

 

 

Студът обаче не спира сърфистите, които бяха поне десетина и си търсеха вълни за хващане 🙂

 

Сърфисти – Плажът край Схевенинген – Хага, Холандия

 

След два часа разходка по брега не чувствах краката и лицето си от студ, но пък душата ми, душата ми беше затоплена от онова неуловимо усещане за безкрай и простор, целуната със солта на морето.

Холандия винаги ме изпълва с нескончаем поток от идеи. От хората, улиците, сградите, малките детайли струи толкова много творчество и мисъл, че няма как да не попиеш от тях и стига да можеш – да отнесеш мъничко със себе си. Ако трябва да ги сравнявам – Германия е като да се върнеш при баба на село – мило, грижовно, меко, лично, а Холандия е вдъхновяващ любовник, който знае кои точно струни да докосне в теб, за да засвириш като прекрасно настроена цигулка.

Д. заяви, че не я чувства точно като виртуозен любовник  😛 , а по-скоро като най-добър приятел, който ти допълва репликите и знае коя сламка да ти подаде, за да тече мисълта наистина гладко.

На следващия ден градът беше още по-затрупан – оказа се, че Хага не е виждала толкова много сняг от близо 20 години. По улиците почти всички хора носеха шейни или возеха децата си, продажбата им рязко беше процъфтяла. Но пък ние трябваше да потегляме за

Амстердам,

откъдето вечерта тръгваше нощният ни влак за Копенхаген.

 

Котка на студен амстердамски тротоар – Амстердам, Холандия

Антиквар – Амстердам, Холандия

 

 

Ако човек се ограничи до цнетралните улици в мнението си за Амстердам – то най-вероятно градът ще го остави с неприятен вкус в устата. От друга страна обаче, само едно 10-минутно отклонение дели препълнените с туристи тротоари от страничните и безкрайно красиви канали, от квартала, пълен с антиквариати, галерии и малки магазинчета за изкуство. Винаги се разхождаме много повече там, отколкото в останалата част на града, макар и да не пропуснахме да минем покрай музея на Ван Гог.

 

Замръзнали канали в Амстердам, Холандия

 

Когато денят угасна и светнаха уличните лампи, аз, като един същи воайор, любопитно спирах поглед в гледките, които се разкриваха зад прозорците на къщите. Холандците са известни с това, че

рядко използват щори или пердета

и често може да се види как вечерят, гледат телевизия или пият кафе през гигантските стъкла на домовете им. Докато вървя покрай тах, с красивите им тесни фасади, толкова криви, сякаш всеки момент може да се срутят, все едно се разхождам из кукленска къща и съм главният герой във вълшебна приказка.

Канали в зимен Амстердам, Холандия

Къщи в зимен Амстердам, Холандия

 

 

 

Въпреки че го очаквахме така и не се притеснихме истински през целия ден, но в крайна сметка влакът ни се оказа частично отменен. Снегът беше затрупал релсите в района на Утрехт и се наложи да ни извозят с автобуси до един малък град, до който влакът ни беше успял да стигне сутринта на идване от Германия.

 

*Чете се Схевенинген 🙂 – Scheveningen e една от любимите тестови думи холандците, когато ви „проверяват“ за чуждестанен акцент 😉  – бел.Ст.

Очаквайте продължението

Автор: Ирина Катеринска

Снимки: Димитър Катерински

 

Други разкази свързани с Коледа – на картата:

20

Европа преди Коледа (1): Люксембург и Брюксел

Тези започнахме няколко дълги обиколни пътеписа. След Африка и Индия, днес наред е Европа. Ирина ще започне разказа си с Люксембург и Брюксел, за да ни покаже отново предколедна Европа.

Приятно четене:

 

 

 

Европа преди Коледа

част първа:

 

Люксембург и Брюксел

Подготвяте ли трепетно новогидшното меню? 🙂  Аз – да, пиша-бриша, правя списъци, рисувам схеми, сякаш ще храня двайсетина изгладнели талибани, а не само нас двамата… Така де, новият ми принцип е по малко от всичко, за да опитам колкото се може повече рецепти. Ще ги споделя и с вас разбира се, защото споделената храна ми става все по-вкусна от тази, дето я приготвям само за себе си.

Но преди това имам да ви разквазм за едно много хубаво и напоително – предколедно пътешествие.

Разбира се отново с влак. Много влакове, които в крайна сметка се сляха в един, в стотици размазни картини, кафе в бордбистрото, едно спално купе, забързани резервации, малко закъснения и много спокойствие. Въпреки че пътната обствановка миналата седмица в Европа беше доста тежка, изненадващо нямахме почти никакви проблеми с разписанието, освен малко закъснения, но в рамките на търпимото.

Докато пътувахме прочетох четири книги, изядохме всички коледни сладкиши, унищожихме един пакет датски пиперени бисквити, малко френски макарони и много белгийски шоколад. Какво е едно пътешествие без опитване на непознати кулинарни шедьоври? 🙂

Това пътешествие не беше планирано дълго време и с големи подробности, купихме билетите в последния момент и знаехме основните дестинации, но въпреки това се получи чудесно. Не обичам да чета предварително информация за местата, които ще видя, някак се оставям те да ме изненадват и водят, а обикновено и не съжалявам, ако сме пропуснали някоя забележителност или интересно място – градът се разкрива сам в случайните странични улички, където диша наистина като себе си.

И така маршрутът включваше:

Люксембург – Брюксел – Антверпен – Хага – Амстердам – Копенхаген – Малмю – Хамбург и обратно в Нюрнберг.

Признавам, че една подобна обиколка се осъществява доста по-лесно, когато се тръгва от Германия – желаните дестинации са много по-близо и не се налага използването на самолет, за да се спести време, както направихме през лятото. Всички тези градове са много по-приветливи, когато времето е хубаво, но пък и зимата не трябва да се пренебрегва – въпреки студът всяко място има своето неповторимо очарование през различните сезони.

На 16 декември рано сутринта тръгнахме за

Люксембург

и шест часа по-късно вече бяхме там, където ни посрещна обилен снеговалеж. Този сняг ни преследва през цялото време – където и да отидехме заваляваше и натрупваше огромни преспи – същинска приказка, особено ако я гледаш през прозореца на някое топло кафене 🙂

 

Люксембург в сняг

 

 

Нямах някакви предварителни очаквания за

Люксембург, но все пак градът ме изненада

– най-вече с натоварените си улици. Явно заради времето имаше големи задръствания, кишата беше доста неприятна, а основният градски транспорт там са автобуси и улиците ми напомниха много за софийските при подобни зимни условия. В центъра открихме малък коледен базар – с греяно вино и вурстчета, съвсем тематично 🙂

[geo_masup_location_info]

 

За около два часа вече бяхме обиколили няколко пъти интересните места, оказа се после обаче, че имало и стар град, до който се слиза с асансьор и не се вижда от никъде – така и не бяхме разбрали за него, но пък ставаше все по-студено и ентусиазмът ни за обикаляне по-улиците се вледеняваше правопропорционално на залязващото слънце.

 

Люксембург

 

 

 

Но пък имаше много сладкарници, с интересни и отрупани витрини, на много места се предлагаше и шоколад на клечка, като този, който правих – в стотици различни аромати и форми, разбира се не пропуснахме и да хапнем френска ябълкова тарта. Всъщност последното се случи по-скоро случайно. Седнахме в едно кафене да се стоплим и ни се хапваше нещо сладко, но така и не открих меню. Сервитьорът говореше само френски, за кафето се разбрахме – обаче за сладкишите ударихме на камък. Пробвахме на няколко различни езика, докато накрая аз не възкликнах с последна отчаяна надежда заветното “patisserie”! Оказа се, че тази дума отваря всички врати – очите на сервитьора светнаха, осъществихме контакт и малко по-късно получихме две парчета ябълкова тарта с тънка маслена коричка. И сякаш от Люксембург ни потръгна на сладкиши, някак непланирано, през цялото пътуване успяхме да опитаме много вкусни и различни неща, които доставят краткотрайно, но така значимо удоволствие.

 

 

 

На следващия ден, още преди да изгрее слънцето, вече бяхме на гарата и хванахме влак за

Брюксел

– пътуването отнема три часа, но наистина минава неусетно, особено, когато имаш голяма чаша с кафе и инетерсни гледки през прозореца или обичаш да си поспиваш като мен, с крака свити на съседната седалка.

 

Брюксел, Белгия

 

 

Брюксел ме изненада с това, че ми хареса,

въпреки че изглеждаше мърляв и понамирисваше като некъпано дълго време улично коте. Не очаквах да ми допадне толкова, но може би ме грабна с холандската нотка, която се крие в сградите и хаотичния си дух по улиците. Отново ни беше доста студено, затова и повечето снимки от града са на шоколад – в малките сладкишници на всеки ъгъл е топло и безкрайно интересно за разглеждане 🙂

Белгийски шоколад, Брюксел

 Белгийски шоколад, Брюксел

 Белгийски шоколад, Брюксел

Белгийски шоколад, Брюксел

 

 

 

Следобедът излязохме извън очертанията на центъра и ни се разкриха ралзични квартали, шумни и шарени от разнообразното си население, изпълнени с глъчка, месарски магазини и десетки витрини, отрупани с баклавички и непознати арабски лакомства.

 

 Коледа – Брюксел, Белгия

 Коледа – Брюксел, Белгия

 

 

Централният площад се оказа обаче много по-интересен вечер. Предколедно върху старата сграда на общината се случваше светлинно шоу и из целият град се носеше ромона на празнични звънчета.

На другия ден трябваше да потегляме за Холандия

 

Очаквайте продължението

Автор: Ирина Катеринска

Снимки: Димитър Катерински

 

Други разкази свързани с Коледа – на картата: