Днес Петър ни е подготвил няколко доста разумни съвета за самостоятелно пътуване в Европа при ограничен бюджет. Приятно четене и лек път:

 

Десет полезни съвета за пътуване

в Европа

Редовните ни читатели знаят, че обичаме да пътуваме. Понякога ни се налага (или пък ние решаваме) буквално да „изхвърчим“ нанякъде, но в повечето случаи планираме пътешествията си доста време преди това.

Ето защо решихме да ви споделим десет съвета как пътуването ви да е по-добре предвидено, по-евтино, по-лесно и в крайна сметка – по-приятно.

 

 

1. Изберете дестинацията.

Естествено, най-голямо значение има къде искате да отидете и защо. Например ако се опитваме да избягаме от лудницата на София, никога няма да отидем в огромен курорт като Слънчев бряг, а по-скоро на по-тихо и спокойно място като Поморие (макар че нещата и в Поморие доста се промениха напоследък). Макар и разликата да е само няколко километра, Слънчев бряг наистина е много по-шумно и „по-купонджийско“ място от спокойното градче Поморие… естествено, и в двата курорта има места и за едните, и за другите, но в случая не говорим за това.

Идеята тук е да изберете например дали искате почивка, при която се излежавате на плажа с часове, търсите спа, масаж и други глезотии или искате да обикаляте вълнуващи места и да видите техните забележителности… Защото в случая със спа-процедурите например ви е достатъчно да отскочите до Велинград, Хисар или Сандански (нищо че и в Будапеща има минерални извори), но Айфеловата кула или пък фонтанът Ди Треви са само на едно място. Ако пък в крайна сметка, искате да се излежавате по цял ден и само да гледате Discovery Channel и да цъкате игрички по цяла нощ на лаптопа (неосъществена от няколко години мечта на Петър), дори не ви е необходимо да излизате от къщи… Накратко – избраната дестинация трябва да е подходяща за желанието, бюджета и целта на пътуването. Още няколко субективни примера:

• В Рим ще се побъркате от разходки и исторически забележителности и ще си хапнете страхотен сладолед.
• В Лондон има страхотни музеи и много възможности за шопинг.
• В Единбург има зловещи замъци и сравнително хладно време.
• В Барселона е вечно парти и има евтина кава.
• В Северна Гърция може да намерите спокойни плажове.

и т. н.

Ако още не сте решили, съветваме ви да посетите patepis.com – Стойчо прекарва много време в събиране на пътеписи, информация и какво ли още не (има и наши публикации там), така че сме сигурни, че бързо ще се вдъхновите за дестинация. Хубавото е, че голяма част от пътеписите са писани от българи, така че ще видите гледната точка на сънародници.

 

2. Изберете най-доброто време да я посетите

Ако сте ходили „на море през зимата“, знаете много добре за какво говорим. Някои места просто е по-добре да бъдат посетени в точно определен момент. Далечното планиране се отразява добре на бюджета и подготовката – ще можете да изберете най-добрите за вас полети и хотели, да си пуснете отпуск навреме и т. н.

Естествено, има си и един недостатък – винаги може да се случи нещо, поради което се налага да отложите пътуването си. Но дори и да го планирате 2 часа преди да тръгнете, пак може да изскочи нещо неочаквано, така че това не е оправдание… Ако толкова много ви е страх, много авиокомпании и хотели предлагат малко по-скъпи билети и резервации, които обаче имате право да откажете до 24 часа преди пътуването без особени последствия – вие си решавате.

Кога да посетите дестинацията много зависи от събитията, които се случват там.

• Барселона, Испания – около 24 септември (Фестивалът La Merce) – ако обичате фойерверки и улични паради
• Будапеща, Унгария – 6-13 август (Фестивалът Sziget’2012) – ако си падате по музика и палатки
• Мюнхен, Германия – 22 септември-5 октомври (Заради Октоберфест) – ако обичате бира, идете; ако търсите евтиното, точно тогава е най-скъпо;
• Малдивите – януари-февруари (защото при тях е топло, а при нас – не)
• Париж – пролетта (защото това е сезонът на любовта)
• Прага – ранна есен (защото градът е още по-златен и стават невероятни снимки)
• Алпите: Австрия, Италия, Франция, Швейцария – декември-март – ако обичате дългите ски-писти

Ако правите планиране за след няколко дни, съобразете го с климатичните условия и прогнозата за времето. Има стотици сайтове за краткосрочна прогноза за времето, а за до месец предварително може да използвате DryDay.com. За още по-дълги пътувания, ползвамe Wolfram|Alpha по този начин, но нещата отиват наистина прекалено много в теория на вероятностите.

3. Как ще се придвижвате

За по-далечните дестинации със сигурност ви трябва или много повече време, или самолет. До по-близки места обаче изгодният вариант е да пътувате с наземен транспорт. Например, разликата между самолетен и автобусен билет София-Истанбул е около десетократна, а пътуването с автобус до Истанбул хич не е лошо.

В повечето случаи обаче ще ви се наложи да пътувате със самолет. Но не винаги най-добрият вариант е да вземете директен полет. Например от София до Париж много по-евтино може да ви излезе да летите до Брюксел и от там да вземете автобус до Париж, след което да се върнете през Виена… Правили сме го и излезе много по-тънко от директния полет, да не говорим, че успяхме да видим още две европейски столици като бонус.

Не забравяйте, че летищата не са само в София – Пловдив, Варна и Бургас също извършват редовни полети. А в крайна сметка, на човек от Русе ще му е много по-лесно да лети от Букурещ, както на жителите на Сандански им е все тая дали ще хвърчат от София или от Солун. Затова използвайте всички варианти.

За улеснение прикачаме и една карта, която ни отне доста време:

 

Както сами виждате, връзките до Западна Европа са доста. На картата в оранжево са отбелязани летищата с директен полет от България, като с линии са обозначени само low-cost компаниите: RyanAir (Пловдив-Лондон), EasyJet (София-Лондон и София-Манчестър), Germanwings (София-Кьолн), Niki (София-Виена) и WizzAir (всички останали).

 

4. Евтини самолетни билети

Основният ключ към евтините самолетни билети е да уцелите правилния маршрут и да резервирате отрано. Ако ви е все едно къде ще пътувате, може да се абонирате за email-бюлетините на авиокомпаниите: понякога пускат специални промоции и дори по-добри цени в последната минута, но това е по-скоро изключение, отколкото правило – резервирайте отрано!

Вече споменахме за low-cost компаниите.

Обикновено билетите между малки летища са по-евтини спрямо тези между големи, заради летищните такси, а те са отдалечени от големите градове. Пример: WizzAir пътуват не до Париж, а до Бове и не до Брюксел, а до Шарлероа… Т.е. пътят ви се удължава с 50-100-150-200 километра, а транспортът може да ви изравни разликата!

Друг често срещан проблем може да е следният (следва пример):

• Реномираната компания има цена от 200 евро за двупосочен билет. В него ви се включват багажите, обслужването, сандвичи и напитки на борда и директен полет до желаното място…
• Нискотарифната low-cost компания има начална цена от 100 евро за двупосочен билет по същата дестинация. Но ви взима 20 евро за всеки багаж и посока (стават 140 евро), 15 евро за застраховка (стават 155 евро), 5 евро за приоритетно качване (160), 10 евро за обработка на плащането (170), 10 евро за сандвич и кола на борда (180)… Накрая, за разлика от 10-20 евро ще ви се налага да стоите на по-тясно, да се съобразявате с десетки условия, да се блъскате за добро място в самолета и т. н.

Като цяло нискотарифните компании са по-евтини, но имайте предвид, че невинаги е така и не винаги разликата си струва. Още тук е моментът да ви кажем, че можете да ударите невероятни промоции за полет+транспорт (пример: Срещу 25 евро доплащане Lufthansa ви дава възможност да достигнете с влак от летището до всяка точка на Германия) или полет+хотел (пример: 4-звезден хотел в Единбург, Шотландия за около 20 паунда доплащане при полет с ЕasyJet).

Нещо, което много често се пропуска, защото хората търсят двупосочен билет… Не е проблем да отидете до желаното място с една авиокомпания и да се върнете с друга. Различните авиокомпании имат различни договори с летищата, заетост в самолетите и ценова политика, така че част от парите си може да спестите и по този начин.

Как да разберете коя компания вози най-евтино? Ами има доста агрегатни сайтове за евтини самолетни билети:

• www.ebookers.com
• www.cenisamoletnibileti.com
• www.samoleti.net
• www.lessno.com

За финал – Invisible Hand е добавка, която работи с повечето съвременни браузъри и автоматично следи какво търсите. Тя сравнява оферти за полети, хотели и стоки по цял свят и ако открие по-добра оферта от текущата, директно ви съобщава за това. Адски е удобно и не досажда, освен за да ви предложи наистина нещо по-добро.

 

5. Евтин престой

Каквото и да си говорим, имате два основни разхода по време на пътуването – полет и хотел. Неслучайно именно тези разходи се поемат изцяло при командировка. Какво да правите обаче, когато плащате от джоба си?

Ако сте млади (не е задължително да е по възраст, важен е духът) и авантюристично настроени, искате да се запознаете с нови хора и да видите мястото през погледа на местните, силно ви препоръчвам да пробвате с CouchSurfing. В крайна сметка, именно чрез този сайт се срещнахме (Петър+Биляна+CS=ВНЛ).

Естествено, винаги съществува вариант да отидете на хотел или неговите по-евтини разновидности – хостел и т. нар. bed&breakfast. Добре е да получите препоръка от приятел или пък хубаво да поразгледате тези сайтове:

• www.tripadvisor.com (става и за ресторанти)
• www.foursquare.com (става и за ресторанти)
• www.trivago.bg (става и за ресторанти)
• www.ebookers.com (става и за полети)
• www.booking.com

Няколко неща, с които сме свикнали в България, но в повечето страни не е така: безжичният интернет (Wi-Fi) и паркингът не са включени в цената и се плащат отделно. За закуската, басейнът и фитнес-залата е като при нас – някъде се ползва безплатно, другаде – не: най-добре попитайте изрично.

6. Евтина прехрана

Още не сме го споменали, но GPS (автомобилен навигатор, смартфон, нетбук или какъвто и друг device да измислят) с подходяща карта ще ви бъде безценен помощник в чужбина – не се колебайте да го вземете.

Смартфонът с подходяща предварително вградена карта и евтин data-план е най-доброто решение – ще можете да видите близки ресторанти, заведения и магазини, като използвате т. нар. POI (Points of Interest) и Bing Maps,Yahoo Maps, Google Maps (особено удобни заради Street View), вградените карти на Вашия TomTom, Garmin или някое друго софтуерно извращение.

Ако искате да минете евтино, насочете се към магазините за хранителни стоки. У нас също е по-евтино да си купиш бира от Kaufland, Billa, Carrefour, Lidl или Metro, отколкото да поръчаш в заведение, но ако при нас разликата в цената е 2-2,5 пъти, при тях е минимум 5-6 пъти!

Цените на fast food (разбирайте McDonald’s, KFC, Burger King, Subway и т. н.) са що-годе на нивото на нашите, така че също са опция, а закуската извън хотела може да се окаже доста по-евтина от тази вътре.

Колкото до ресторантите и кафенетата, на много места има различни цени да ядеш вътре в заведението (eat in) или на пейка извън него (take out). В Италия дори е още по-брутално, виждали сме до четири различни цени за кафе: извън заведението, вътре до прозореца, вътре на терасата, във вътрешната част на залата. Пак там имахме случай, в който „сладурите“ трупат разни дреболии по масата: вода, питки хляб, брускети… след което ни ги включват в сметката. Внимавайте!

Колкото до случаите с екстремно тънък бюджет – от личен опит в гладните студентски години знаем, че най-засищащото и същевременно евтино нещо са солетите… Освен това не заемат много място, така че спокойно можете да се запазите с няколко пакетчета.

В крайна сметка, колкото и тънък да е бюджета ви, съветваме ви да посетите местен ресторант или поне кафе-сладкарница, за да ви остане и кулинарен спомен от екскурзията… Проучете кои варианти ще са най-добри за вас или импровизирайте на място – и в двата случая вече познатите www.tripadvisor.com и www.foursquare.com ще ви влязат в полза.

Дали предпочитате традиционна или местна кухня, оставаме на вашия вкус. Ще ви кажем само, че ако не сте готови да рискувате, никога няма да разберете вкуса нагръцките октоподи, френските охлюви или каталунската кава.

И за финал относно храната – имайте предвид, че дългите обиколки в големите градове са уморителни, а не навсякъде сред забележителностите има какво да хапнете, дори да разполагате с пари (типичен пример – Рим). Ето защо една раница с няколко сандвича, бутилка вода или термос с чай, както и вездесъщите солети е нещо важно и ценно. Добавете един пакет влажни и един пакет сухи носни кърпички: полезни са за много ситуации, а могат да се ползват и вместо тоалетна хартия, в случай, че сте в по-нецивилизовани места.

 

 

7. Забележителности и атракции

„Стигнал до Рим, не видял Папата“ е доста красноречив пример за това, че някои забележителности наистина трябва да се видят.

Например фонтанът „Ди Треви“ ни допадна много повече от Колизеумът, но дайте да си говорим честно – първата асоциация с Рим е Колизеумът, с Париж – Айфеловата кула, с Лондон – Биг Бен, с Ню Йорк – Статуята на свободата, с Барселона – Саграда Фамилия…

При посещението на забележителностите, препоръчваме да си ги разделите в три категории:

• Абсолютно задължителни
• Интересни
• Не е важно – ако остане време

Ако се затруднявате, tripadvisor.com и trivago.bg имат солидни класации със забележителности. След това преценете колко време ще ви е нужно, за да ги разгледате и имайте предвид времето за транспорт, чакането по опашки, времето за хапване и почивка (пример: 30 до 60-минутното посещение на Лондонското око или Айфеловата кула всъщност може да ви отнеме половин ден с чакането).

От личен опит можем да ви кажем, че понякога е по-ефикасно да видиш 2-3 забележителности и да им се насладиш изцяло, вместо да тичаш да обиколиш 10 музея, 15 катедрали и 184 статуи в рамките на два дни.

Няколко съвета:

• не всичко се изчерпва до града, в който се намирате – понякога в рамките на 1-2 часа път извън града има значително по-интересни забележителности;
• можете да си спестите доста време за редене по опашки, ако си купите билетите за вход онлайн или направите нужната резервация;
• посещавайки определени обекти в работни дни (например Дисниленд) означава по-малко опашки, по-малко чакане и повече време за забавление; някои места пък предлагат по-евтини билети след даден час, когато обаче нямате време да разгледате подробно всичко – все пак, в определени случаи може да се окаже добър вариант;
• в много хотели, туристически информационни бюра или пък свързани атракции се предлагат безплатни ваучери, отстъпки за посещение на няколко обекта едновременно или от голяма група, брошури с информация и талончета за отстъпка… поогледайте се и поразровете в Интернет преди да отидете;
• за ученици, студенти, пенсионери и инвалиди има допълнителни отстъпки – вземете си нужните документи, за да ги представите на касите; често важи и за транспорт.

8. Пари

От Мики (която работи като стюардеса и е видяла бая свят), знаем – half the luggage, double the money!

Т.е. вземете половината багаж и двойно повече пари от първоначално планираните.

Парите разделете на няколко места: в различни джобове, якета, хора и т. н., за да балансирате риска от изгубване или кражба. Сложете достатъчно пари в дебитната или кредитната си карта – по-сигурна е при кражба или изгубване (с обаждане до банката нещата се оправят), на много места (особено в ЕС) може да плащате директно с карта (проверете си лимитите!) и да не оставяте с много чуждестранна валута в брой.

Ние ползваме Visa Electron и като изключим факта, че Райфайзенбанк не благоволяват да сложат чип на дебитните си карти (но Първа инвестиционна банка го правят), като цяло нямаме проблем. Освен това, при теглене от банкомат в чужбина се плаща такса, която особено при по-големи суми може да се окаже по-малка, отколкото разликата в курс купува и курс продава. Не на последно място- въпросът „Колко пари?“ остава в миналото, когато сте с карта и разполагате с всичките си средства на практика.

Личен съвет – не давайте картата си на сервитьора, ако плащате с карта в заведение. Накарайте го да ви донесе терминала или най-добре, платете в брой.

За финал – най-страшният сценарий: оставате без пари в чужбина. Щом имате документи и стотинки за телефонно обаждане, нещата още не са толкова зле (а ако са толкова зле – търсете Посолството на Република България). Обадете се на ваш близък или роднина, без значение в коя точка на света е. Фирми като Moneygram иWestern Union могат за броени минути да ви преведат нужните средства от България до Англия, например, за да се оправите, в случай, че сте останали без пари поради някаква причина.

 

 9. Документи

Навсякъде се налага да носим документи – къде повече, къде по-малко. Предлагаме ви списък с това, което вероятно ще ви е необходимо при пътуване:

• паспорти / лични карти;
• акт за раждане на децата, които нямат лична карта (копие)
• шофьорска книжка (в случай, че ще наемете автомобил, а и знае ли човек)
• ЕЗОК и застраховка (особено за ски) – в краен случай, дори и да не сте я взели, имате здравноосигурителни права в ЕС, но трябва да видите подробности на сайта;
• телефон на посолството на Република България;
• документ, удостоверяващ, че сте ученик, студент, пенсионер, инвалид (за отстъпки и др.);
• ксерокопия на всичко това, на отделно място в багажа, в случай, че изгубите оригиналите по време на пътуването.

Ще припомним – half the luggage, double the money!

Започваме с пари, телефон и документи – проверете си лимитите и роуминг-плана на мобилния телефон, за да имате най-изгодните условия за пътуването си. Не забравяйте и „торбата със зарядни“: за фотоапарат, за видеокамера, за мобилен телефон, за лаптоп…

Изберете подходящи дрехи според сезона и климата, за да не изпаднете като нас в абсурдната ситуация с Андора. Има неща, които би следвало да имате във всеки хотел (напр. хавлиени кърпи), така че можете да си спестите някои неща. Този постще ви помогне отчасти.

Ако пътувате за Англия, САЩ или държава с различни от нашите стандарти за електрически контакти, добре е да се снабдите с преходник (продават се в супермаркети и магазини за техника и у нас) или, в много, много краен случай и на ваша отговорност – вкарвате отвертка, ключ или нещо друго достатъчно дълго и тънко в средната горна дупка, навирате нашенския щепсел в другите две дупки и готово 🙂

Подсещаме ви и за още седем неща, които може да ви потрябват, а да забравите.

Ако пътувате със самолет, добре е от самото начало да разделите багажа си на ръчен и чекиран:

• чекиран – всичко, което е забранено за носене в ръчен (течности, режещи предмети и т. н.), препоръчваме да сложите тук и козметиката. Ако смятате да правите шопинг на място, предвидете това спрямо позволения ви багаж (обикновено е 20 кг) или използвайте лимита си с подаръци и провизии, които ще изразходвате: вино, шоколадови бонбони, сувенири, храна (някои страни извън ЕС забраняват пренасянето на храна въобще, проверете), памперси, консумативи; чекираният багаж се поврежда и губи по-често (особено при индиректни полети), така че не слагайте нищо ценно вътре;
• ръчен – документи, ценни вещи, лаптоп (трябва да можете лесно да го извадите и приберете, защото се проверява отделно на летището), телефон, фотоапарат, видеокамера и др. дребна техника, зарядни устройства; полезно е да знаете, че спокойно можете да сложите суха храна (бисквити, солети, сандвич) в ръчния си багаж (ако сте с low-cost) при полети в рамките на ЕС; за финал – сложете и един чифт дрехи, особено ако имате трансфер – от личен опит можем да споделим, че да чакате ден и половина изгубеният/забавеният ви багаж да пристигне, не е особено приятно, когато имате само един чифт дрехи (компаниите са длъжни да ви обезпечат при подобен случай);
• ако сте с бебе, имате право да превозвате сгъваща се бебешка количка с вас безплатно, както и да носите пюренца и вода за бебето (карат майката да ги опита като доказателство, че са безопасни); British Airways дори позволяват да си вземете столчето за кола извън лимитите за багаж – хубава практика, която трябва да бъде наложена и сред другите компании според мен.

Чупливите неща и течностите увийте в хартия (или bubble-wrap, ако имате) и в найлонова торбичка, така че да намалите риска от счупване и предпазите останалия багаж от изцапване и нараняване – особено важен съвет за пренасящите лютеница и туршия през океана – знаем, че тези индивиди не са малко, а и ние сме го правили.

Важно е да изберете и подходящ куфар или сак: важно е да е лек (при лимит 20 кг, куфарът ти да тежи 10 кг не е опция), да събира достатъчно и поне част от него е добре да се заключва/закопчава. Цвят и дизайн оставяме на вас, но след втория полет очаквайте мръсни петна, изтърквания и драскотини, независимо колко реномирана авиокомпания използвате.

Освен лек куфар, друг начин да „намалите“ теглото е да поставите най-тежките неща в ръчния багаж (в EasyJet няма ограничение за тегло на ръчния багаж) или пък – по джобове на якета, дънки и т. н.

 

 

Автори: Петър и Биляна

Снимки: Бале и Владимир 

 

Малко съвети и от Стойчо:

1. Адаптери за контактите ви трябват и в Швейцария

2. Ако сте за пръв път в нов град в Европа, добра идея е още първия ден да си направите обиколка с местния Hop-on-hop-off автобус (има ги практически във всички големи туристически градове в Европа). Цените им са около 20 евро, но за няколко часа получавате две много важни неща: ориентация в града и по-добра представа какво наситина искате да посетите

3. Колкото и да не ви се вярва: лягайте се рано! Щом сте на такава екскурзия, това значи, че работите в офис, а не в горското стопанство, което значи, че 6 часа на ден на чист въздух ще ви изтощят до повръщане. По време на обиколките – маскимално често спирайте за кафе, чай и каквото там пиете.

4. Носете си аспирин, средство срещу стомашни киселини, Фервекс и бързовар

5. Когато търсите цените не хотела, не забравяйте, че ниските разходи за хотел, може да значат високи за транспорт.

6. Имате бюджет с който можете да прекарате 3 дена луксозно (удобно) или 6 дена в мизерия (неудобно). Краткият луксозен престой е по-хубав от дългия и мизерен.

7. С последния съвет изпадам в конфликт на интереси 😉 ама все пак: като се приберете, напишете си един пътепис за това, което сте преживели, подберете си и няколко илюстративни снимки към текста. Напишете го така, че да ви е кеф да го пишете. Даже и да не го пратите никъде за публикуване, запишете си файла някъде и … го прочетете след година. Ще разберете, че най-хубавите ви спомени са именно записаните 🙂

 

 

 

Още Съвети за пътуване – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА:

Обичам предразсъдъците си. Обожавам да ги взимам със себе си на път и … някой път ги губя там някъде 🙂 

Днес Боряна ще ни разкаже за нейните и предрасъдъците, които е срещнала в столицата на Европа.

Приятно четене:

 

Европа на предразсъдъците

Пътешествието до Брюксел за журналистическа конференция звучи като неочаквана, но дълго желана ваканция. Софийският февруари с полярните си температури е изцедил от мен всяко бирено желание и идеята да изпия няколко bieres с приятели в столицата на Европа и да обсъдя изходите от икономическата криза с разни евро-умници ми се струва най-добрият рестарт.

Началото е обещаващо – всеки се представя и със своя специфичен акцент потвърждава модерната максима, че най-говореният език в света е Bad English.

Дискусията си идва на мястото, когато

френски колега

на средна възраст разказва за веригата хипермаркети Карфур. Фирмата е френска и е създала магазини в цяла Източна Европа. Отворила е хиляди работни места, но печалбата от това начинание не се връща във френската икономика, а отива някъде другаде – може би в Източна Европа, а може би на Каймановите острови.

Малко по-късно

колега от Германия

обобщава проблема с безработицата и наличието на свободни работни места по следния начин: „Безработните от Испания няма да дойдат в Германия, защото не знаят езика“. Никой не оспорва тезата му.

Накрая

източноевропейски посланик

в Брюксел затвърждава неусетно настанилото се впечатление, че най-сериозният икономически проблем на Европа са различните култури.

Повече от половин век след началото на инициативата „Европа без граници“, хората от различните части на континента пътуват безпрепятствено един към друг, но все така носят границите в съзнанието, неволно превръщайки столицата на Европа Брюксел в Brick cells* (тухлени килии, клетки) на паралелни европейски реалности. Европа не е общност на две скорости, а на 27 различни начина на мислене, които се делят на северни и южни, на френски, германски, британски и други, на източни и западни, на бедни и богати, на стари и нови, на едноезични и мултиезични, на имперски и колониални.

Всеки един от европейците

е като младият монах от притчата, който попитал по-възрастния си спътник защо е пренесъл девойката през реката, при условие, че обетът му забранява да докосва жени. „Аз я оставих на отсрещния бряг, а ти още я носиш на раменете си“, отвърнал по-старият монах. И всички ние, точно като младежа, носим своите европейски предразсъдъци към по-близките и по-далечните си европейски съседи и своите комплекси на бивши империи и бивши роби, на малки и големи държави.

Lengenfeldstraße 58, 70771 Leinfelden-Echterdingen, Germany

Да, аз имах моят предразсъдък-отговор на френската реплика за Карфур.

Просто защото Източна Европа, моята Източна Европа, също е част от ЕС, така както и Франция. Ние не сме Каймановите острови и работните места в България също се отразяват на цялостната картина на безработицата/заетостта в ЕС. Нещо повече, моята средноголяма европейска държава е една от трите страни-домакини на континента заедно с Гърция и Италия. И когато колега датчанин ме попита как се чувстваме в Европа, моят отговор беше естествен – ние сме Европа, ние сме тук от 13 века, как точно да се чувстваме?!

Имах и предразсъдък-отговор на германската реплика за знанието на езици.

Когато моят език, българският, се говори едва от 14 милиона в света, за да ме разбират хората, които не го говорят, съм длъжна да знам техните езици. В същото време

германецът

не се замисля, че безработните немци също няма да отидат в Испания, защото не знаят езика. И понеже безработицата в ЕС е структурна, всички страни боледуват от липса на работа и липса на квалифицирани умове.

Моят предразсъдък-отговор

обаче допълва, че никой испанец не би отишъл да работи в Германия, защото там е скучно. Макар че, честно казано, не знам дали там е скучно наистина или само моят южноевропейски предразсъдък е убеден в това.

Докато пушим навън, весела европейска тютюнджийска коалиция от датчани, грък, кипърец, испанец, шведи и българи се смеем на немските предразсъдъци за езиците. Смеем се и на популярният европейски анекдот

„Назовете петима известни белгийци“,

защото никой не успява да каже повече от 3 имена, две от които на футболисти. По-късно момиче от Люксембург с балкански корени все пак признава, че при тях също има настроения срещу емигрантите, въпреки че ако разчита само на собственото си население, градът-държава ще умре от глад.

Всеки от групата ми разказва кога е бил в България

– като дете на море (колегите от бившия Източен блок), тази зима на ски (колегата от Гърция), преди време в командировка. За тях физически Европа е все така без граници, макар някои от правителствата все още да гледат с подозрение на българите като работници на собствената им територия.

Късно вечерта, докато в един ирландски пъб пия бира с

колега от Словакия

 

се замислям за пореден път за тухлените килийки в моята и чуждите глави. Той ме е сметнал за французойка, защото ме е чул да говоря на френски с няколко колеги. Разказва ми за вечерята с групата, която пропуснах – как италианецът се е напил от няколко чаши червено вино и е говорил за девойки, какво са обсъждали скандинавците. Аз му казвам, че трудно разбирам разликите между чехи и словаци, но не му признавам, че

 

се замислям коя държава е Словакия и коя – Словения.

 

По-късно двамата обсъждаме Стоичков и Бербатов и спорим кой е по-добър футболист. Словакът ми признава, че през 1994 г на Световното по футбол в САЩ е стискал палци на България срещу Германия. После ми разказва, че планира да замине за Германия на работа – и допълва, че в града, който си е харесал, не е чак толкова скучно.

Прибирам се в хотела и си говоря на български с

рецепциониста от Битоля,

чийто български почти не се различава от моя. Мисля си за

притесненията на скандинавците

от предстоящото при тях спукване на имотния балон и за всеобщото ни европейско презрение към САЩ. И че тухлените кутийки в главите ни могат да се разпаднат по-лесно не когато престанем да бъдем толкова различни в културата и езиците си, а когато не се чувстваме заплашени от чуждото различие.

На сутринта полетът на България еър отнася моите различия и моите предразсъдъци обратно в София. Която, въпреки предразсъдъците и на останалите европейци, и на нас, българите, си е все така в Европа.

 

Автор: Боряна Йотова

Други разкази свързани с Народи – на картата: