Archive for the tag 'евро'

ян. 26 2009

Набързо до Братислава

Този път аз съм на ред да се старая да пиша пътепис. Приятно четене и не ругайте много автора Набързо до Братислава Виенският Перник или унгарският Охрид Май вече ви бях споменавал, че тази година се наложи да замина веднага след Нова година до Братислава. Имаме клиент там, който искаше поддръжка на място заради преминаването […]

20 коментара

ян. 20 2009

От тук до Венеция – балкански пътепис

Стига сме хойкали насам – натам — време е да прочетем нещо за родните ни Балкани и Венеция (тя е по-скоро като „другия край“ на балкaнската магистрала. Преди да стигнем Венеция ще се разходим из Черна Гора, Хърватска, Словения. Приятно четене:

Чудеса на „няколко крачки“ от България

Пътуване до Черна Гора, Хърватска, Словения, Венеция

Когато реших да направя тази екскурзия прочетох много пътеписи. Тези пътеписи ми помогнаха и знаех къде отивам, какво да търся и колко ще ми струва приблизително. Благодаря на всички, които публикуват пътеписите си и се надявам да съм в помощ на някого.

Планът е – Черна Гора, Хърватска, Словения, Венеция. Пътуваме 9 възрастни и едно дете.

Наговориха ни много „страшни“ истории за преминаването на българо – сръбската граница и за най-безопасно решихме да минем през Кула. Пристигнахме вечерта във Видин и нощувахме в Хотел „Бонония“. Сносен хотел, на много ниски цени (40 лв – двойна стая). Вечеряхме на ресторант – корабче, но не беше толкова хубаво. Явно по-модерните и нови ресторанти бяха привлекли клиентите и корабчетата вече не са на мода, та и ресторанта не беше нищо особено.

На сутринта(12.10.08), в 5.30 потеглихме за границата. Нямаше други, освен нас. Българската мина добре, но на сръбската сгрешихме, че прекъснахме сутрешното кафе на сърбина и той се погаври малко с нас. Но единствено ни сплаши, веднага след това стана мил и без проблем и без проверка на багажниците (които и без друго бяха препълнени, така че не може да се извади само 1 сак – или всичко или нищо) ни пуснаха.

Още първото село, след границата ни впечатли много – всички къщи до една бяха на два етажа, страшно красиви – все едно ca извадени от архитектурно списание. От там нататък по-голяма част от къщите бяха такива, но не всички. Пътищата бяха в идеално състояние(не сме карали по магистрала), тротоари, спирки за междуградски автобуси.

в Черна Гора.

Достраша ни и от тази граница, но като я видяхме се успокоихме – 2 бараки на 500м една от друга играят ролята на сръбския граничен пункт и черногорския граничен пункт. И на двете места ни взеха паспортите, удариха печати и ни ги върнаха. Докато чакахме на опашката дойдоха 2 момчета и ни дадоха месечни винетки по 10Е. Малко преди да „влезем“ в Черна Гора вече бяхме хванали река Лим и се движехме все по едни тесни пътища, сред скали, беше красиво и малко опасно. В Черна Гора пътя сякаш се стесни още, само завои, няма никакъв шанс за изпреварване, но това не пречеше на черногорци да го правят с 80 км в час. Средно карахме с 60 км/ч, завоите бяха големи и това се оказа най-кошмарното ми пътуване, въпреки, че често спирахме, за да се снимаме с красивите каньони. Отне ни над 5 часа да минем 300 км. И в Черна Гора къщите бяха големи, но по-непривлекателни. Столицата беше симпатично малко градче. И само завои, баири, скали, завои…

Которски залив


Четете по-нататък>>>

22 коментара