Archive for the tag 'Дуръс'

окт. 13 2014

Албания (2): Дурес (Драч)

Продължаваме с албанското приключение на Роси, като част от голямото ѝ пътуване из Средиземноморието. Вече посетихме Гирокастро, а днес ще продължам в Дурес, известен на български като Драч. Приятно четене: Албания част втора Дурес (Драч) продължение на голямото пътуване От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта После тръгнахме към […]

7 коментара

Дек. 02 2011

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (3)

Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и ХърватияА днес ще бъдем продължим към Испания, Гърция, Албания и Македония

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 продължение

/Записки/

 

 

4 април 2006г.

Барселона (Испания)

е  голям пристанищен град  на Средиземно море. В близост до пристанището се извисява паметник на Колумб. Първото нещо, което видяхме при влизане в града,  бяха 8 извисяващи се в небесата,  остри и тесни конусовидни кули. Оказа се, че това е емблемата на Барселона –

катедралата „Св. Семейство” (“La Sagrada Familia”)

– грандиозно творение на испанския архитект Антони Гауди.

Саграда Фамилия, Барселона

 

Впечатляваща постройка, която все още не е завършена. Този своеобразен архитект е проектирал и много  сгради, дори  цял “град”, който понастоящем е известен като Парка “Гюел”. Посетихме го. Къщи с чудновати покриви, балкони и фасади, разположени сред много зеленина –  като в приказките. Идеята на Гауди да построи екологично чист град,  не е била разбрана от съгражданите му.  Никой не е  купил построените от него къщи и  той фалирал. Умрял на преклонна възраст като бедняк.

Къщите на Гауди и паркът Гюел, Барселона

 

Иначе Барселона е красив град с много хора по улиците, особено когато има мач между „Барселона” и „Реал” Мадрид. Градът не е  много чист. Пазарите са покрити и добре подредени. Купих си ягоди (за 1 евро) –  изглеждаха съблазнително – червени,  големи и ужасно безвкусни.

 

7 април  2006г.

Сарагоса.

Катедралата  “Сеньора дел Пилар” (Seniora del Pilar)

е построена на място, където се е явила Девата. Величествена катедрала в готически стил! Казват, че била втора по големина след „Св. Петър и Павел” в Рим. В катедралата видяхме  окачени по стените знамената на почти всички испаноезични  държави. На  Куба също.

 

7 април 2006г.

Мадрид

Градът е основан от арабите през X век. През XVI век става официална резиденция на испанските крале. Красив и спокоен град с елегантно облечени възрастни хора, които сутрин се разхождат хванати под ръка. Снимахме се пред Кралския дворец, който е само музей. Испанският крал Хуан Карлос си има резиденция в покрайнините на града.

 

Посетихме

Музея „Прадо”,

където преди да ни пуснат да влезем, обстойно ни изследваха за носене на оръжие, ножове и др. Мене три пъти ме връщаха, докато не свалих всички украшения: пръстени, обици, медальон, часовник, колан т. н. За един мъж от групата извикаха полиция,  за да даде обяснение защо носи нож (независимо, че доброволно  го е показал и предал). Явно хората много са се наплашили след атентата на гарата през 2004 година. След тези перипетии ни пуснаха в музея, където видяхме картини на Ел. Греко (с мрачна религиозна тематика), прекрасни портрети на Фр. Гоя (“Автопортрет”, “Голата и Облечената маха”), портрети на Д. Веласкес на “Придворни дами” на Филип IV,  неговото семейство и много  др.

 

8 април 2006г.

Толедо – старата столица на Испания

Град с добре  запазени или по – скоро възстановени крепостни стени, тесни улици, много готически катедрали, синагоги, магазинчета за сувенири, занаятчийски работилници,  кафенета и пр. Всички в един и същи стил! Вървейки по тесните улици имах чувството, че от ъгъла ще се появи някой рицар на кон в пълно бойно снаряжение. В магазините за сувенири преобладават оръжията – мечове, шпаги, рапири, рицарски брони, шлемове и др.  Тук се изработват всички оръжия  за исторически филми по поръчка  на Холивуд. От едно магазинче – работилница си купих  за спомен ръчно изработени обици с вградена златна нишка.

Cathedral of Toledo, C/ CARDENAL CISNEROS, S/N, 45002 Toledo, Spain

 

След много обиколки из града, решихме да посетим  най-голямата Катедрала в  Толедо и най-красивата в цяла Испания! И не сгрешихме! Най-разкошен е Главният олтар с многоцветна скулпторна украса с форма на вълнообразни пламъци. Пет реда скулптори възпроизвеждат живота на Христос. Бялата Мадона изваяна от мрамор  е истински  шедьовър! Най-накрая видях картина на религиозна тематика – Разсъбличането на Христос на Ел Греко, която да не ме ужасява! Прекрасна е! Само заради нея си заслужаваше да платя  входа от 6 евро! Е, не само!

 

7 юни 2008г.  

Верия (Северна Гърция)

 Старото име на града  е Бер.  Видях едно от местата в, където е проповядвал Св. Апостол Павел.

 

7 юни 2008г. 

Кастория (Костур)

 Това е неголям град – разположен на брега на живописно езеро. В града има   множество църкви – според екскурзовода  около 70. Църквите са от  X – XIV век. Повечето са малки с добре запазен автентичен  вид. Срещат се буквално през 50 метра, като че ли всяко семейство си е имало църква. От дясно на входа на една от тях  видях изографисани българският цар Михаил и майка му Ирина. Такива автентични църкви от времето на княз Борис  има  малко  запазени  в България. Заслужава си да бъдат видяни!

 

8 юни 2008г.

Остров Св.Ахил

 Намира се  в Малкото Преспанско езерона границата между Гърция и Албания. До острова се стига пеша  по добре укрепен понтонен мост. Единствената обитаема постройка е един малък дву-етажен хотел. Собствениците са семейство и говорят разбираем български език. Бяхме единствените посетители! Някои от нас закусиха с бюрек. Други като мене пихме кафе в големи порцеланови чаши.

В близост  до хотела се намират останките от голяма църква – базиликата „Св. Ахил” –  вероятно строена от цар Самуил, когато този остров е бил негова столица, преди да се премести в Охрид. Църквата е била патриаршеска. Заемала е площ от около 968 кв. метра. В нея Самуил е пренесъл мощите на Св. Ахил, след  като е превзел Лариса през 986 г.  Църквата вероятно е разрушена  след падане на България под византийска власт. Понастоящем са запазени  само части от олтарната и двете странични стени. Останките са добре консервирани и ще издържат поне още 1000 години. Стенописите са свалени и се пазят в музея в гр. Лариса. От дясно на олтарната стена в църквата  е намерен гроб (саркофаг от камък) с кости и останки от червена златоткана плащеница. Според гръцкия археолог проф. Николаос Мицопулос (който е правил археологическите разкопки) това са костите на българския цар Самуил. Повод за това твърдение е накриво зарасналата лакътна кост на лявата ръка (известно е, че Самуил е бил ранен  при битката при Сперхей). До саркофага на Самуил се виждат  още два.  Биологичната екзпертиза на останките в тях е показала, че  са  на  сина му  Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав. При археологическите разкопки около църквата са намерени  и останките на 300   войни – счита се,  че са Самуилови.

От резиденцията на  цар Самуил следи няма, но са открити останки от крепост в месността  “Калето”. В подножието на “Калето” се намира  църква наречена “Св. Богородица Порфирна”,  строена през 16 век – вероятно върху основите на стара църква  строена от цар Самуил. За да закриля владетелската резиденция,  Богородица е изобразена с пурпорно  червено наметало (символ на владетелска власт), поради което е наречена “Порфирна”.

Църквите на острова са били 11 на брой и  са били   повече от къщите.  За  това  островът  се счита  от местните хора за свято място. Свято е  според мене най – вече за нас  българите,  тъй като е пазило  стотици години гроба  на цар Самуил и спомена за трагичната за България 1014 г. Поклон!

 

9 юни 2008г. 

Едеса (Воден)

 Градът е наречен Воден, поради многото водопади около, които е възникнал. В църковния двор са запазени гробове на български архиереи. Хората по тези места разбират добре български, но го говорят само при необходимост.

 

9 юни 2008г. 

Лерин (Лариса)

 Градът е бил опожарен по време на  войните (1912 – 1918 г.), а  населението – избито. Построен е отново и е заселен с гърци от Мала Азия. В околните села обаче населението е изцяло „славяно – езично” както го наричат  гърците. Сами се убедихме в това.

 

12 юни 2009г. Хотел „Оаз”( Албания) – курортен  комплекс в околността  на

гр. Дуръс –   Адриатическото крайбрежие на Албания.

Настанихме се привечер. Хотелът изглежда добре. Има баня с непрекъснато течаща  топла вода.   Има и климатик. Вечер има  комари, но ако се затвори вратата и се пусне климатика, комарите изчезват. Пред хотела има басейн, заобиколен с шезлонги –   след него е плажа.  На плажа има легла със сенници и чадъри с масичка за кафе и пепелник,  покрит с капаче. Направо супер! На нашите плажове такива чадъри не съм виждала. Ползването на леглата и чадърите е  безплатно. Плажът е сравнително чист. Има широка плажна ивица, покрита с много финозърнест  пясък.  Никой обаче не лежи на хавлия на пясъка. Къпахме се няколко пъти. Водата беше хладна докато се потопиш, след това става приятна и не ти се излиза. Откровено казано не ми се тръгваше от Дурaс!

 

13 юни 2009г.

Дуръс. Старото му име е Драч

Според екскурзовода (албанец – завършил право в Москва) останки от стария град  няма, тъй като  лежи под новия, а археологически разкопки не са правени. Има разкрит  само един амфитеатър от римско време – изключително добре запазен.  В средата на амфитеатъра се намира стара обитаема къща, която пречи на археолозите да продължат разкопките. В града има много циганки, които водят по няколко циганета,  просят и са ужасно нахални. В центъра на града видяхме една сравнително голяма  новопостроена джамия.  Видяхме  и една сграда с кръст на покрива. Оказа се, че това е резиденцията на бившия им крал, който е бил християнин.

 

14 юни 2009г.

Тирана

 Според екскурзовода,  градът е наречен  на някакъв паша, който го е  управлявал и е бил голям тиранин. 60% от населението на Албания са мюсюлмани, 30% са православни,  10% са католици, но   хората  не се делят на   мюсюлмани и християни.

До 1945 г. 80% от населението на Албания е било неграмотно. Университетът в Тирана е построен през 50те години на миналия век. В него учат главно албанци, чужденците са малко. Албанският език е индоевропейски, но не прилича на никой от европейските –  има  общо само с латинския.

В центъра на града видяхме  стара джамия от 15 – 16 век. В близост до нея се издига паметника  на Скендербег ( Георги Кастриоти ) – (1405 – 1468 г.) – национален герой на Албания – обединил феодалните владения и оглавил борбата на албанския народ срещу турските поробители. Цели 24 години е отбивал успешно турските нашествия!

В центъра на града видяхме също сградите на  министерствата, разположени почти в кръг. Построени са по проекти на италиански архитекти. Сградите обаче не ме впечатлиха особено. Е, много по – добре изглеждат от сградата на Операта, която е по съветски образец.

В близост до центъра се намира  Пирамидата на Енвер Ходжа. Бетонна мегаломанска постройка, която понастоящем е празна и само загрозява околността.

Тирана общо взето е чист град, с градини и шадравани.  Видях елегантно облечени млади жени по улиците. Повечето носят бамбукови чадърчета, за да се пазят от слънцето. На нас ни ги предложиха за по  8 евро. Как пък не! Младите момичета (15 – 16 годишни) ходят с дънки и къси потници. Заговарят ни на английски. Усмихват се. Никъде не видяхме жени с шалвари или дори със забрадки. Явно това е работа  на Енвер Ходжа – погрижил се е да заличи всички религиозни различия. Изобщо в Албания видях много по – малко църкви и джамии, отколкото ние имаме в България. Строежите са  много. Сградите са боядисани в светли тонове. Строителството е дву – три етажно. Има и много стари сиви панелни сгради, които на места се „крепят на честна дума”. Такива сгради  видяхме повече пътувайки из страната. Видяхме и запустели фабрики с комини, без прозорци, полуразрушени.

Пътищата макар и тесни са много добре асфалтирани, без дупки и кръпки (поне там, където минахме). Повечето автомобили са  с марка „Мерцедес”. Много силно впечатление ми направиха  бетонните бункери, които се срещат почти повсеместно. Питах се –  останки от Втората световна война ли са  и  защо ги има   навсякъде? Ние имаме такива бункери, но само по южната ни граница.  Забравих да попитам екскурзовода. Чак тука в Института, научих, че са строени по времето на Енвер Ходжа,  за  да ги пазят от „врага”.

15 юни  2009г. Напускайки Албания  –  спряхме в

гр. Струга (Македония)

 Струга е много хубав град с преобладаващо албанско население. Тук –  там  се срещат по – възрастни жени с шлифери и забрадки, облечени по „мюсюлмански обичай”. Младите момичета обаче са облечени с дънки и потници. Не можеш да познаеш кои са албанки и кои македонки? За втори път идвам в Струга и двата пъти къщата – музей на “Братя Миладинови” е затворена. Дали изобщо   някога  е  била отворена? Няма и кого да попитам. А река „Черна Дрина”  е все така пълноводна и  чиста! Момчета по бански скачат от мосовете във водите й. Голяма атракция е!

 

15 юни 2009г.

гр. Охрид

 За кой ли път вече посещавам този прекрасен град! Лебедите все така плуват в езерото –  зиме и лете все са там! Какво ли ново ще видя този път? Новото бяха изворите на р. „Черна Дрина” над  манастира „Св. Наум”. Отидохме до там с лодка с гребла. Мястото е тихо и  закътано. Сякаш човешки крак не е стъпвал  наоколо. Реката е дълбока, но бистра и прозрачна. На дъното се виждат пясъчни „шапчици”, които  ту се надигат ту –  спадат. По – нататък  покрай брега видяхме и „гейзери” е  не съвсем,  защото не надвишават много повърхността, но  видимо това са изворите на реката. Заслужаваше си да ги видя!

 

Очаквайте продължението

Автор: Мария Лазарова

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Европа – на картата:

2 коментара

юни 10 2011

Лек пилигримски поход от Охрид до Албания

Днешният пътепис много леко ще ни отведе до Албания, но базовият ни лагер ще бъде Охрид 🙂 Мария разказва за пиенето на кафенца край Адриатика.


Приятно четене:

Лек пилигримски поход от Охрид до Албания

Пореден дълъг уикенд, в който ще отпразнувам имен ден – достатъчно поводи за бърз отскок до Охридското езеро.

Малкият семеен хотел на Гордана ни приютява за 3 дни, в които да се насладим на спокойните води на езерото и да проследим криволиченето на малките улички в стария град.

Номер едно в програмата ни е разходка с лодка. Избираме тази на бай Васил, който дъни крушовица и с безметежно спокойствие ми обяснява, че има спасителни жилетки, даже 2. Бързо проверявам този факт, обличайки едната веднага. Следва снизходителен поглед и покана да споделим скромния му запас от домашна крушова ракия. Разходката е великолепна, вълнуваща и красива – само двама пътници и капитана, спокойствието на водата и невероятния изглед към църквите са достатъчно условие да се изпълниш с доброта и да огладнееш като атлет след тренировка.

Следва вечеря в квартално кръчме, обилно полята с друга домашна крушовица, македонска салата – нашата шопска, но с изобилие от печени червени чушки, под обсипаното със звезди небе над Охрид. Една палава идея спонтанно и почти едновременно се заражда в авантюристичните ни мозъчета – на 14 км сме от Струмица и албанската граница, защо да не посветим един ден на кафепитие на адриатическото крайбрежие на

Дуръс, вторият по големина град в Албания

Готово, решено!

На следващата сутрин потегляме. Бензин в резервоара догоре, пътна карта и онова трепетливо човъркане като в първия учебен ден ни съпровождат до

границата с Албания

Формалностите отнемат половин час – записва се колата, внася се депозит за нея/да не я продадем по пътя ;)/ и се отправяме към офиса на Райфайзенбанк, за да обменим малко валута. Първото впечатление е многото чакъл, пясък и бункери, пътят е добър, макар и двулентов, вие се, гъне се и с две спускания и екстремни изкачвания но довежда до Тирана. По пътя през планинските проходи/Витиня е като полегато мексиканско плато, сравнена с тях/ спираме за кратък отмор и кафепитие. За двете кафета и минерална вода плащаме с почти цялата сума от чейнджа. „Банкерът“ от Райфайзн ни е „спестил “ една нула в своя полза. Лек потрес, нарастващо негодувание – останали сме без местни пари и очакването на още екстремности ни кара да засилим скоростта и да преминем през

Тирана

като тайфун. Не спираме никъде – как да спреш, като този отзад ще те отнесе, снимам през полуотворения прозорец на колата, клаксоните около нас не стихват и в ушите ми с лек тътен се прокрадва „Ода на радостта“.

Движението в столицата е невъобразимо, светофарите не работят, а регулировчика стои с гръб към движението, задният пази предния и така, въвлечени в поредното стадо мерцедеси, излизаме на 60 – километровата магистрала към Дуръс. Мерцедеси ли споменах? Да, друга автомобилна марка не срещнахме, с изключение на едон хамър в планинско селце. Аутобанът е четирилентов, без ограждения, няма банкет, успоредно с теб се движат моторетки, велосипедисти, децата си играят на гоненица, някое куче решава да дотича до строящия се МОЛ от другата страна на платното.

Draç, Albania

Стискаме зъби, ококорили очите си на 4 – все пак това са само 60 километра. . .

Дуръс!

В маранята на нарастващата жега, в края на септември температурите достигат до 30 гр. , изглежда точно като Варна. Не влизаме в центъра, а решаваме да покараме по крайбрежието. Попадаме в най-мащабната строителна площадка на Балканския полуостров в момента. Стотици хотели, в различен етап на довършване, багери, булдозери, кранове и много, много пясък и чакъл. Но – няма път към морето, което насмешливо ни намига между железобетонните конструкции. Напред – назад, нагоре – надолу – около 12 километра с бавна скорост и никъде взорът надежда не види! „Искам кафееее! “ – почти изкрещявам, – И спри при тези полицаи, ще се опитам да ги попитам.

– Добър ден!

– Парларе италиано?

– Но! Си! Кафетерия, джелатерия, спагетерия. . . – каканижа аз с умоляващ поглед.

Тогава на чист албански ми отговарят, че те пък изобщо не отлепят италиано, държейки картата на града им точно наопаки.

Това е достатъчно за другаря Беров, който като истински 007 завърта волана, минава като Шварценегер през изкопи, ями, дупки и масивен чакъл, и ме доставя в двора на суперлуксзен хотел на брега на морето. На терасата е красиво – Адриатика в цялото й великолепие, бяложълт ситен пясък и леко полюшващи се палми. Обядът, обилен и полян с кафе, ни коства около 20 долара. Поръчката му обаче ни затрудни – опитваме на англйски, вика се друг сервитьор, който пък поднася салатата с поздрав на немски, на който неволно и спонтанно отговарям с „Мерси боку! „Нахранени, отпочинали, топнали за кадем крачета до глезените в морето, си обещаваме, че при пускането на първия чартърен полет София – Дуръс, отново ще дойдем тук, запрашваме с бясна скорост по обратния път, за да успеем преди залез слънце да сме при Гордана. Загубваме се, минавайки през Тирана, но оставаме безмълвни от красотата на оранжево – лазурния планински заник на слънцето.

Албания уверено навлиза в общото европейско семейство, изолирана близо 50 години от света, но хората й – лъчезарни, весели, отзивчиви и трогателно мили, ще я направят едно малко райско кътче, подобно на другите адриатически перли – Черна гора и Хърватска. Иска ми се и искрено се надявам това да е скоро! Затова не казвам „Сбогом! „, а „See u later, Aligator! “

А защо пилигримски поход?

Срещайки само българи по улиците и църквите на Охрид, оставам с впечатлението, че това е нашето пилигримско поклонение. Ако Бали е островът на хилядата храма, то Охрид е градът на хилядата църкви. И Гордана намерила останки на църква в двора си при опита да разшири хотелчето. Сега „паметникът на културата“ около лехите с домати е консервиран/покрит с дебел слой полиетилен/ и чака да влезе в списъците на Юнеско. Гордана не е сигурна дали да се радва, дали да изпитва гордост или горчиво примирение, че не може да придаде мащабност на бизнес – проектите си, но. . . все пак:

– А, и на Гьоре, съседа, му откриха църква, като реши да прави кафене!

Балканци – сродни души! 🙂

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

10 коментара

апр. 27 2011

Към предците от Албания: Тирана, Дуръс (Драч), Елбасан, Корча и Виткучи

Днешният пътепис ще ни заведе до планините на Албания, откъдето преселници са дошли в България, за да основат село Мандрица. Ико ще ни бъде водач.

Приятно четене:

Към предците от Албания

Тирана, Дуръс (Драч), Елбасан, Корча и Виткучи

От „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ организираха екскурзия до Албания. Без въобще да се замислям реших да ходя. Първата ми идея беше да посетя нова държава, като освен това да видя какво става в момента в земите от където идват предците на село Мандрица, т.е. моите предци.

Истината е че не знаем много за Албания. Или това което се знае обикновено е негативно или неясно. Така тръгнах за Албания без особено мнение и очакване какво ще видя. Ние влязохме от Македония. Албанската граница все още се минава по-бързо ако имате дребни подаръци за митничарите като шоколади и кенчета безалкохолно (пари също не връщат 😀 )

Пътят на Албанска земя е основно планински,

криволичещ и бавен. За ~100-те километра от границата с Македония до Тирана ни отне 3-4 часа. По-късно разбрах че всъщност сега вече пътя е ОК и това било бързо (!!??!). Наистина асфалтовата покривка беше добра и нямаше дупки, но определено пътищата в Албания са БАВНИ. И то от държава, която е №1 в света по добив на асфалт (или поне основната му съставка). В момента се изграждат много нови пътища, които да благоприятстват бъдещи чужди инвестиции и туристи.

Бар София – Тирана, Албания
Бар София в Тирана

Наистина

в момента за туризъм в Албания не може да се говори

(освен от Косово и Македония). И основното са пътищата наистина … а природа имат, каквато не мога дори да опиша, а трябва да се види. Но просто да стигнеш до хубавите места трябва да се въоръжиш с търпение. Дадоха ни за пример някакво прекрасно място, до което имало 50 километров участък, който с джип се минава за 4-5 часа и след това имаш чувство, че си минал тренировките за астронавт. Освен това въобще не се рекламират и все още имат прекрасни девствени места. Като за мен идеално – мисля да дойда пак преди да са си развалили природата.

Първа инвестиционна банка – Тирана, Албания
Първа инвестиционна банка в Тирана

Промишленост – нямат. Основно земеделие.

Нямат заводи, нямат ток, има режим на водата. Разказаха ни че на север дори има села, които са векове назад – там дори няма електрификация и пътища. Живеят си както през 19-ти век. Лоша работа.

В Тирана

не е така. Дори бих казал че усещането в Тирана е като във всяка друга балканска столица (тук сложете София, Загреб, Сараево, Букурещ). Модерен град. Има живот в него и доста бързо е дръпнал напред. Всички разправят че Тирана (и дори цяла Албания) няма нищо общо в сравнение с преди 10-12 години. Имат си всичко … е, без McDonald’s, но това е за добро според мен 🙂 Храната е много естествена и вкусна. Нямат и другите големи вериги магазини, бензиностанции … не искат и да ги допуснат. За сметка на това имат много гръцки банки (сред тях и нашата FIBank) и 3 мобилни оператора. Може да хванеш wi-fi от доста заведения.

Баби – Тирана, Албания
Баби плетат и продават

Хората са образовани

и всеки път когато ми се наложи успях да се разбера на английски с местните. И в същото време има режим на водата дори в Тирана. Вода има сутрин и вечер (успях да се изкъпя от третия опит). Става дума за студената, за топла въобще не става дума. Както казах нямат промишленост, т.е. и ТЕЦ-ове. Имали са само един голям завод тип Кремиковци в Елбасан, но вече е приватизиран и почти не работи.

Движението по улиците е ХАОС !

Ако сте били в Истанбул, и сте си мислили, че там е зле – лъгали сте се. В Тирана всеки върви, свири, тръгва, спира когато си иска. Говоря и за шофьорите и за пешеходците. Няма зелено, няма червено. Трябва да се оглеждате, дори като сте на тротоара. И въпреки всичко това никой не се изнервя. Някакси всички са приели това за нормално. Ама и като цяло албанците са доста спокоен народ … дори говорех с някои българи, който ми казаха, че на моменти дори изнервят със спокойствието си. Може да си чакаш на опашка и продавача да си говори с някой приятел за международното положение – не че няма да те обслужи, но защо да бърза.

Крайбрежната улица – Дуръс, Албания
Крайбрежната улица на Дуръс

Опитват се някак си

да бъдат хем отворени към света, хем затворени

Не знам как го постигат. Просто още от времето на Енвер Ходжа си имат това мислене да са самостоятелни и независими.

Другата

голяма лудост на Албания са стотиците хиляди бункери

разположени буквално навсякъде из страната. Наистина няма място от където да не виждат поне няколко. Малки схлупени бетонни постройки заровени в земята, като са предвидени да скрият целия народ на Албания в случай на война. Дори на всяко семейство е бил зачислен по един бункер да си го чистят и поддържат и това се е проверявало.

Крепостна кула – Дуръс (Драч), Албания
Крепостна кула в Дуръс (Драч)

В момента строителството в Албания е в разцвета си.

Всеки си строи къща. Дори било въпрос на престиж албанците-имигранти да дойдат и построят нещо в родината си. Лошото е че всеки строи без проект и без да се съобразява с нищо. Всичко е доста шарено. Дори в Тирана преди няколко години за да се направят булеварди се е наложило да се минава с багери, защото е нямало прави улички. А и като се има в предвид че до 89-та година в държавата е имало 60 автомобила, никой не се е замислял, че ще се налага да се разминават. А колкото до мита че в момента всички коли в Албания са мерцедеси, вече започва да се разбива – в момента бих казал, че са 80-90%. Срещат се и други марки вече. Обаче автомивки все още има много ! И повечето са един маркуч, който постоянно тече. Хората са все още с мисленето от комунизма, че водата, тока и другите блага са безплатни и държавата все още среща трудности да събира таксите (особено в по-отдалечените райони).

Палми по улицата – Дуръс (Драч), Албания
Палми по улицата

Другият

голям проблем на Албания е собствеността

– по времето на Ходжа не е имало частна собственост. Когато идва демокрацията държавата решава който където живее да получи собственост. Обаче се появяват стари нотариални актове от преди втората световна война и има много спорове за който няма общо решение, а всеки се разглежда поотделно.

Посещението на група от петнайсетина българи явно е

събитие, достойно да ни уважи и покани лично посланика на България г-н Теодор Русинов в посолството,

и да ни отдели 1 час да си поговорим. Беше интересно преживяване за всички. Не всеки ден се случва да бъдеш в българско посолство и да си поканен на кафе там. Дори ни осигуриха паркинг за автобуса пред посолството. Поговорихме и научих доста неща за Албания и региона. А съветника Стойко Йорданов беше с нас почти през цялото време – посрещна ни в хотела и ни помагаше още много пъти с каквото може. Мога да кажа само хубави неща за хората от българското посолство в Албания.

Адриатически море – Дуръс (Драч), Албания
Морето край Дуръс (Драч)

След посолството имахме с среща със сдружението на албанците приятели на България. Това са основно хора, които са учели в България преди много години и все още пазят хубави спомени от “най-хубавите си години”. За мое учудване (все пак бяха пенсионери вече) всички говореха много добре български. Срещнахме се в Бар София, който е кръстен на българската столица и барманите носят тениски с името на бара на кирилица, а логото е герба на град София. И въобще не е лошо кафене с голяма лятна градина.

Ето кои градове посетихме:

общо взето всичко което говорех до сега се отнасяше за тук – модерен град, хаос в движението, режим на водата, пълна липса на туристи, строителство.

 Дали са чували за Хундертвасер? Блок в Тирана, Албания
Дали са чували за Хундертвасер? Блок в Тирана

единствения морски град, който посетихме. Тук може би туризма е на малко по-високо ниво – имаше туристическа карта на града, табели, магазини за сувенири и доста хотели. Дори според местните вече е презастроено. И все пак както казах туристите са основно от Косово и Македония. Климатът е много топъл. Има палми навсякъде и е направо екзотично.

от тук минахме на два пъти, но така и не спряхме. Както казах един от малкото (а може би единствен) промишлен град с голям металургичен завод. Разположен в една низина и заобиколен от планини. От високо имаше чудесна гледка към града

Панорама – Елбасан, Албания
Панорама над Елбасан

един планински град. Времето определено беше по-хладно от Тирана и Дурас. Хотела ни беше на един хълм с чудесна гледка към целия град. А зад хотела си беше планината. Определено много ми хареса природата около Корча.

Корча от високо – Албания

Корча от високо

Катедралата в центъра на Корча, Албания

Катедралата в центъра на Корча

това всъщност е селото, от където според легендата са дошли преди няколко века заселниците, които са основали Мандрица. Нямахме ясна представа дали ще намерим селото, дали ще може да стигнем до него и въобще какво ще заварим.

Vithkuq, Албания

Действителността обаче ни изненада доста. До селото се стига по тесен път на около 25-30 km от Корча.

Разположено е на планински терен и е доста пръснато. Очаквахме малко село, а то се оказа много голямо и дори преди време е било град с 12000 жители (В момента живеят около 1000). Освен това се оказа че Виткуча е със славна история – там са родени доста от възрожденци на Албания и от там е тръгнало просветното им самосъзнание, там е роден човека който е написал първият им „буквар“, композитори и доста други значими личности. По-късно пак там е изграден първата хидроцентрала в Албания и е светнала първата електрическа крушка. В момента и те си имат сдружение, с което осъществихме контакт. И дори се опитват да развиват някакъв туризъм в района чрез брошурки на албански и английски, което ми се стори дори странно на фона на всичко останало в Албания

Планините край Виткучи, Албания

Планините край Виткучи

Общото ми впечатление от пътешествието из Албания е „като в България през 90-те“. И хубавото и лошото. Една интересна държава с много бункери и автомивки. Определено не съм се чувствал в опасност, докато се разхождах по улиците, както предполагаха много от приятелите ми. Мога да препоръчам да отидете да разгледате Албания.

Не намерих реотан.

Автор: Христо Илиев

Снимки: авторът

7 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version