Archive for the tag 'Дунав'

юни 15 2017

Белата вода на Баба Вида

С Бистра днес ще ходим на Баба Вида и на водопада Белата вода край Стакевци. Приятно четене: Белата вода на Баба Вида Повечето хубави филми започват с ретроспекция. Така започва и днешната история – с един разказ отпреди петнайсет години. Тогава за пръв път нашите ме заведоха до Видин, да видя крепостта Баба Вида. Миналата […]

No responses yet

апр. 28 2014

Будапеща – красавицата на Дунав

Днешният пътепис ще ни води до Будапеща, а водач ще ни бъде Милена. Приятно четене: Будапеща – красавицата на Дунав По принцип избягвам да планирам пътувания през зимата и особено по коледните и новогодишните празници. Студено е, навсякъде е пълно с тълпи туристи, цените са високи, времето е непредвидимо и вероятността […]

One response so far

май 17 2013

Русе

Пътеписът ни днес ще бъде истински пътеводител за един от градовете в България с голям принос към българското Възраждане, Освобождение (който е чел Записки по българските въстание – знае) и новат ни демократичната история – Русе. Петър ще ни води натам. Приятно четене:

Русе

пътеводител

“Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук”

Елиас Канети, австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Русе

Русе – кратък пътеводител

Като човек, който обича да пътува (от една страна) и човек, прекарал над 20 години от живота си в Русе (от друга страна) не мога с лека ръка да отхвърля факта, че дълго време не мога да открия кратък туристически пътеводител за един от най-любимите ми градове в света. И, както казва Марк Твен, когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Бърза история на Русе

Русе е град на над 2300 години. Възниква като тракийско селище, след което добива и първото си официално име по римско време – Сексагинта Приста (Пристанище на шестдесетте кораба), основано вероятно от римския император Веспасиан (69-79). С вековете градът има много имена – Пристис, Пристаполис, Роси, Руси, Русчук. По време на Първото и Второто българско царство градът е малка крепост, но след Кримската война Русчук става административен център на Дунавския вилает, обхващащ целия регион Варна, Тулча, Търново, София и Ниш. Управителят (Мидхат паша, изключително образован и активен реформатор) е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Ето само част от нещата, които са се случили за първи път в Русе:

  • първата печатница в България (1864 г.)
  • улиците получават имена за първи път в България (1865 г.)
  • първото земеделско стопанство в Османската империя (1865 г.)
  • първата метеорологична служба (1866 г.) и метеорологична станция у нас (1883 г.)
  • първата ж.п. линия в България, маршрут Русе-Варна (1866 г.)
  • първата Фабрика за алкохолни напитки в България (1870 г.)
  • първата пивоварна фарбика у нас (1876 г.)
  • първият град с градоустройствен план в България (1878 г.)
  • първият флотски духов оркестър (1881 г.)
  • първата фабрика за обработване на кожи (1881 г.)
  • първата българска фабрика за сапун (1883 г.)
  • първата плетачна фабрика (1887 г.)
  • първата търговска камара (1889 г.)
  • първата фабрика за мебели (1890 г.)
  • първото българско акционерно застрахователно дружество “България” с централа Русе и със свои клонове в София и други градове на страната, както и представителства в Цариград, Солун, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид и Берлин. (1891 г.)
  • първата българска химическа фабрика (1895 г.)
  • първата публична кинопрожекция в България (1897 г.)
  • първият асансьор в България, функционирал по американски образец (1897 г.)
  • първата българска фабрика за железни ролетки (1898 г.)
  • първата българска фабрика за мелнични машини (1898 г.)
  • първата в страната фабрика „Експрес“ за велосипеди, грамофони и др. метални изделия (1906 г.)
  • първият църковен орган в България (1907 г.)
  • първата българска фабрика за железни кревати и мебели (1908 г.)
  • първото кино в България, наречено “Модерен театър” (1911 г.)
  • първата българска пътническа линия в корабоплаването Русе – Видин (1935 г.)

През 1879 г. Русе е едни от най-напредничавите градове на Стария континент и е сравняван с Виена, Будапеща и останалите търговски и културни средища на Централна Европа. Именно той е “вратата” за навлизане на всички новости в българските земи както от този регион, така и от Русия. Затова е и един от сериозните кандидати за столица на България, но поради непосредствената си близост с румънската граница и липсата на каквато и да било естествена защита, освен лесно преодолимия за тогавашната военна техника Дунав, отпада в по-нататъшните дискусии.

Русе

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

След Първата и Втората световна война и завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява.

През епохата на социализма с построяването на Дунав мост през 1954 г. и последвалата бърза индустриализация на страната Русе се превръща в голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето, електрониката, приборостроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е ново, голямо пристанище и технически университет.

За съжаление, в началото на 80-те години Русе отново навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод, който обгазява с хлор града в продължение на десетилетие и се отразява негативно върху неговото развитие. Градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции едва след влизането на България в ЕС.

Днес Русе е известен с прекрасния си център, празните молове и неучтивите сервитьорки 🙂 Голяма част от историята на града е запазена в неговите улици, сгради и забележителности, за които ще разкажа накратко в тази статия.

Бърза география на Русе

Както знаете, Русе се намира на северната ни граница. Ако погледнем града през погледа на особено образован румънски щъркел, летящ на юг, Русе ще изглежда горе-долу така:

Русе, кратък пътеводител

Градът се явява едно Т-образно кръстовище между пътищата за София (Бяла, В. Търново, Пловдив), Варна (Разград, Шумен) и Букурещ (Дунав мост, Гюргево, Силистра).

Пристигане с влак или автобус

Ако пътувате с влак или автобус, разходката ви в Русе ще започне от централната авто- или ж.п. гара. В Русе те са непосредствено една до друга, така че няма значение с какъв транспорт сте дошли (освен ако не е с кораб, но и за кея ще разкажем по-надолу).

Пристигане с автомобил

В случай, че сте дошли с автомобил, следвайте табелите с надпис “център” и бързо ще се озовете на бул. “Борисова”, една от главните улици на града, свързваща центъра с гарата. В случай, че нямате GPS, съветвам ви да паркирате тук някъде, защото центърът на града е пълен с объркващи еднопосочни улички, които дори и за местните са същински лабиринт с изнервящ край 🙂

Русе, България

Центърът на Русе има синя зона, така че гледайте знаците.

Забележителности, Русе

Снимка: Русе в снимки, Золтан Бела (публикувана с писмено разрешение)

Туристическа обиколка на Русе

Не е трудно да видите основните забележителности на Русе за по-малко от ден, ако не броим дълго обикаляне на музеите и изключим по-отдалечени обекти като Басарбовския скален манастир и Дунав мост. За по-подробно разглеждане обаче най-добре да си посветите уикенд.

Ето го и най-оптималният маршрут с обща дължина 10-тина километра:

Вижте Забележителности в Русе (Ruse Landmarks) на по-голяма карта

Централна ж.п. гара Русе

Автогарата и ж.п. гарата са долепени една до друга, но ако по някаква причина не сте били в сградата на ж.п. гарата, по-добро надникнете.

Централна ж.п. гара Русе

Снимка: Русе в снимки, Красимир Братанов (публикувана с писмено разрешение)

Русенската централна ж.п. гара е един от символите на града през 50-те и 60-те години на миналия век и е една от най-често изобразяваните сгради на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара.

Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка и някога е била най-голямата ж.п. гара на Балканския полуостров, с три етажа, 34-метрова часовникова кула и тежките полилеи в катедралната зала за пътници, поръчани от Чехия. Наскоро гарата стана интересна и с чудесния флаш-моб, направен от клуб “Нашенци”.

ул. Борисова

 

Улица Борисова, Русе

От гарата се спуснете по улица Борисова. Тя я свързва с центъра на града (площад “Свобода”). Това е една от най-дългите, прави и красиви улици в града, на фона на която се редуват стари и съвременни сгради. По-добре е да се движите по левия тротоар от гарата към центъра – там има повече магазинчета, а и уникално вкусните сандвичи на “Бърза закуска Вяра”, които работят денонощно и са чудесно хапване за начало на туристическата обиколка.

Католическата Никополска Епархия

 

Католическата Никополска Епархия

Снимка: Росица Тодорова (публикувана с писмено разрешение)

Ако не се зазяпвате по магазинчетата, за 10-15 минути би трябвало да сте пресекли бул. Скобелев. Завийте наляво точно след Икономическия техникум и в малката пешеходна уличка ще се натъкнете на Католическата Никополска Епархия, известна още като Къщата на банкера Иван Симеонов. Построена е през 1895 г. и в историята си е била семейно жилище, общежитие на Английската гимназия и къща за гости на община Русе. Ако продължите напред и сте следвали инструкциите, отдясно ще се появи градинка с малко пазарче (известно в Русе като “Американското”). Преминавате покрай Математическа гимназия “Баба Тонка” (Петър е учил тук) и стигате до стария център на града – площад “Батенберг”.

Площад “Княз Александър Батенберг”

 

Площад “Княз Александър Батенберг”, Русе

Снимка: Wikimapia

Площадът представлява красива градинка, с шадраван и Мемориал на българските войници, загинали в Сръбско-българската война 1885 година. Заобиколен е от няколко интересни сгради:

Площад “Княз Александър Батенберг”, Русе

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

  • Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей) – построен през периода 1882 – 1892 г., като по замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. В новоосвободена България, това е една от най-внушителните сгради. Върху фасадата й били поставени годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе.

 

Старата поща, Русе

  • Старата поща – построена през 1930 г., до средата на 70-те год. сградата е централната поща на гр. Русе.

Регионална библиотека “Любен Каравелов”, Русе

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

  • Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България. Само десет години след Освобождението, културни дейци с материалната подкрепа на Градската община слагат началото. Днешната емблематична сграда е била строена за Търговско-индустриална камара, завършена през 1911 г. Представлява ос, в която са наредени елипсовидно преддверие, петоъгълно фоайе и кръгло стълбище. Входът е обогатен с йонийски полуколони и е подчертан от масивен балкон с балюстрада, а корнизът образува арка, под която е монтиран часовник.

 

Първа мъжка гимназия, Русе

Снимка: Wikimapia.org

  • СОУ “Христо Ботев” – някога Първа мъжка гимназия „Княз Борис”, където е преподавал и Стоян Михайловски през 1892 г. Тук той написва химна на Кирил и Методий, който всички знаем – “Върви, народе, възродени…”. Това е и гимназията, известна сред русенци като “Бастилията”.
  • Държавната спестовна каса е бившата банка на Братя Симеонови, сградата на ъгъла с ул. “Александровска”. Украсена е с много декоративни елементи, маски, медальони и монограми.

Продължаваме разходката си в посока пл. “Елиас Канети”. Ако сте дошли в градa сутринта и сте решили да разгледате Историческия музей, най-вероятно е време за обяд. Тук мога да препоръчам два ресторанта, в които храната е супер: Механа “Чифлика” за традиционалистите (много добра и вечер), както и “Буда бар” за почитателите на по-изискана атмосфера. Пускаме се надолу по “Славянска”, която свързва площадите “Елиас Канети” и “Св. Никола”. Ако сте почитатели на дискотеките, най-известната дискотека в Русе е тук (“Showroom”) – наложи ми се да питам приятели-тийнейджъри за тази информация.

Дом “Канети”

 

Дом “Канети”, Русе

Снимка: Trygve W Nodeland

В края на улицата е „Дом Канети“, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядото на Елиас Канети, описан в книгата „Спасеният език“. Елиас Канети, както знаете, е роден в Русе и е носител на Нобелова награда за литература.

Покрай Дунава

Дунав край Русе

Време е да видим и естествената северна граница на България – река Дунав. С леко изкачване по бул. Придунавски ще се озовете над кея. Тук има няколко неща, които заслужават внимание:

католическият храм “Свети Павел от Кръста”, Русе

Снимка: Недко Иванов

  • Православният храм “Свети Николай” и католическият храм “Свети Павел от Кръста” са един срещу друг. Ако сте чели внимателно по-горе, вече знаете, че в Русе се намира най-старият запазен орган в България. Той е монтиран в катедралата “Свети Павел от Кръста” през 1907 г. и си стои вътре и до ден днешен. Органът е с романтично звучене и е единственият с пневматична трактура в Югоизточна Европа. Когато Великден съвпада за източноправославни и католици, тук се събират християни от три църкви (третата е арменската) – чувството е неописуемо!

Кеят, Русе

  • Кеят – през деня тези алеи са място за джогинг, разходка на кучета, каране на велосипед или романтично стоене на някоя пейка по залез слънце (залезът над Дунав си е чудесна гледка и е най-доброто време за снимки). Нощно време е място за пийване на биричка и говорене на глупости с добра компания. Вековна метълска традиция повелява: идете в Rockstar (зад съда), поръчайте си две кани боздуган (1:1:1:1:1:5 мента, водка, ром, бял вермут, червен вермут и Lift ябълка/спрайт/бира, те си знаят), изпийте ги на екс и се довършете с много бира и патриотични песни на кея.

Къща-музей на Баба Тонка, Русе

Снимка: Официален сайт на МГ “Баба Тонка”

  • Къща-музей на Баба Тонка – дейността и съдбата на Баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Къщата музей “Баба Тонка” е открита на 2 юни 1958 г. в дома на петия й син – Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII и 70-те години на XIX в.

Къща-музей на Баба Тонка, Русе

  • Къща-музей на Захари Стоянов – Къщата-музей е открита на 3 март 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. В нея са показани лични вещи – обувки, връзка, шалче, първи издания на Захари Стоянов, произведения, траурни броеве на в.”Свобода”, намерени в гробницата му (отворена през януари 1978 г. за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците). Един от 100-те национални туристически обекта (заедно с Пантеона).

 

Kaliopa_House

Снимка: Никола Груев

 

  • Музей на градския бит – Къща музей “Градски бит на Русе” – популярна като “Къщата на Калиопа” сред русенци. Заема сграда, построена през 1864 г. В нея се е помещавало консулството на Прусия. Според предание къщата е била подарена на хубавата Калиопа (Мария Калиш), съпруга на пруския консул Морис Калиш, от влюбения в нея управител на Дунавския вилает Мидхат паша. Чудейки се как да ѝ направи подарък, без да породи съмнение, той решил да организира конкурс по стрелба с лък сред знатните дами в региона. За да е сигурен, че Калиопа ще спечели, наел професионален стрелец, скрит в храстите. Легендата сочи, че птицата била пронизана с две стрели… Така или иначе, къщата е оформена в стила на Леванта, нехарактерен за региона. Стенописите на горния етаж са изработени през 1896 г. от австриеца Шауесберг. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена (като цяло Русе неслучайно е наричан “Малката Виена”, много от западното влияние е достигало първо именно до този град по водите на Дунав).

Освен културна част, има и “масова”.

Изборът от хапване и пийване

в района също е добър. Моите препоръки:

  • Ирландски пъб “Тераса” – типичен пъб с бира и всякакви разядки към нея, с изглед към Дунава.
  • Пицария “Рома” – най-добрата пица в града и една от първите в България, типична италианска обстановка и даже има статуя-фонтан с римската вълчица.
  • Сладкарницата на хотел “Рига” – стига да нямате против високата соц-сграда: отново сте близо до Дунава, чудесно място за кафенце, има и детски кът.
  • Ресторант “Понтона” – намира се в леко по-забутаната част от кея, но си струва, защото храната е уникална, а хапвате направо В река Дунав, а не ДО нея.
  • Ресторант “Виена” – отново леко встрани от популярните места в Русе, но обстановката е изключително изискана и стилна, а деликатесите са невероятни.

Дунав мост

 

Dunav_most

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

  Дунав мост не може да се види от кея – той е дооооста надолу по течението на реката, а тя се извива. Ако толкова държите, трябва да отидете до източната индустриална зона и да се наврете в едни тесни пристанищни улички сред складове, автоморги и изоставени цехове. По-добре говорете предварително със собственикът на ресторант “Понтона” да ви разходи с корабче по реката – доколкото ми е известно, това е един от малкото читави варианти да видите Моста на дружбата. А ние виртуално се връщаме към центъра на града…

Площад “Свобода”

ploshtad_svoboda

Снимка: SKYMEDIA (публикувана с писмено разрешение)

  Така да се каже, най-централната и може би най-красивата част на града е именно площад “Свобода”.

Площад “Свобода”, Русе

      Животът на площада започва под формата на Градска градина, създадена по подобие на Борисовата градина в София, както и на Люксембургската в Париж през този период – тя е с желязна ограда, която вечер се заключва.

Паметникът на Свободата, Русе

      Построяването на символа на Русе –

Паметникът на Свободата,

започва през 1895 г., когато Стойчо Кефсизов, бивш опълченец и участник в боевете на Шипка възприема проекта като делото на живота си. Кефсизов е личност, неподатлива на корупция и политически амбиции, но за съжаление това не е достатъчно – оказва се, че парите не достигат. Тук идва решаващата помощ на русенци и особено на братя Симеонови – известни банкери и основатели на Търговско-индустриалната камара в града.

Паметникът на Свободата, Русе

  Според първоначалната идея фигурата трябва да бъде на Цар Освободител. Но тъй като авторът ѝ – известният италиански скулптор Арнолдо Цоки – създава подобна статуя в София срещу Народното събрание, се взема решение фигурата да бъде на жена – символ на свободата. В едната си ръка тя държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. От пред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България 1867-1877″. Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка.

Паметникът на Свободата, Русе

 

Двата лъва също имат дълбоко символно значение – единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. Паметникът е висок 18 м и е доставен в Русе през 1907 г. Окончателно е завършен през 1908 г. и е осветен на 11.08.1909 г. Около площада има няколко емблематични за Русе сгради:

 

 

Драматичен театър “Сава Огнянов” (известен още като “Доходното здание”) - Русе

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

 

 

  • Драматичен театър “Сава Огнянов” (известен още като “Доходното здание”) – архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Името произлиза от идеята сградата да носи доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти, архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната. Интериорът е също декориран с гипсови форми. На върха на сградата е поставена статуя на Нике – богинята на победата в сражения, спортни и арстистични изяви. Днес освен драматичният театър, в сградата се помещават няколко магазинчета, кафенета и русенският ресторант “Happy”.

 

Съдебна палата, Русе

  • Съдебната палата – по ирония на съдбата, построена на мястото на някогашния цирк. Съдебната палата е открита на 28 януари 1940 г. и една от най-масивните сгради. Обърнете внимание на статуята на Темида над входа.

 

Часовникът за срещи, Русе

  • Вдясно от Съдебната палата се намира сградата на някогашната банка „Гирдап“ – първата частна банка в България, основана през 1889 г. На покрива на сградата има часовник, под който поколения русенци си определят срещи.

Общината, Русе

 

  • Сградата на Община “Русе” – завършена е през 1985 г. и е построена за партиен дом с типичните за периода соц-елементи като червеникави прозорци и каменна облицовка. Русенци често я наричат “Кораба” заради специфичното архитектурно решение. Наскоро основата на сградата бе осветена в синьо, за да се подчертае тази прилика.

 

Дунав плаза, Русе

 

 

  • Търговски центрове – цели два с големината на малък мол. Единият се намира зад Доходното здание на мястото на бившето кино “Роял”. Логично, носи името “Royal City Center”. На последния етаж има нелош бар с тераса и детски кът. Другият (“Дунав Плаза”) се намира на срещуположната страна на площада, залепен за сградата на хотел “Дунав”.

 

Градина, Русе

 

  • Градинки и шадравани – при хубаво време, може да отпуснете на сянка под дърветата в градинката, да пиете една студена вода от чешмичките, да си вземете една палачинка или сандвич от известните “А’Катми” и да прекарате цял следобед в нищоправене сред спокойствие и зеленина.

 

Операта

Операта, Русе

 

 

Ако застанете пред сградата на Общината, така че Паметникът да е зад вас, в дъното на ларгото се вижда оцветената в керемидено Държавна опера – Русе, основана през 1949 г. Първата постановка e „Травиата“ от Верди.

Пред операта наскоро инсталираха т. нар. “сух фонтан”. От личен опит с Вики можем да ви кажем, че изобщо не е сух, но пък е наистина красив. Въобще, ако можете да посетите централната част на града през деня и през нощта, ви очаква коренно различна атмосфера

 

 

 

Църквата “Света Троица”

 

Църквата “Света Троица”, Русе

Снимка: pansy_burke

 

Непосредствено до Операта се намира църквата „Света Троица“ и Русенската митрополия. Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година и е един от малкото, издигнати по време на турско робство. Поради тази причина външността на храма е бедна и неизразителна – все пак не е можело да бъде по-висок от най-ниската джамия. Ето защо той е вкопан дълбоко на 4,5 м под земята, така че поне отвътре да изглежда висок.

Днешният храм е трикорабна базилика с размери 15,60 и 31,20 м. Иконостасът на църквата е много оригинален. Все още не е изяснен неговият произход, изработен е през Църквата “Света Троица”, Русе 1805 – 1807 г. Тогава са изографисани и иконите. Камбанарията има пет камбани…

На 20.09.2009 г. с Биляна излязохме като семейство именно от тази църква.

ул.Александровска

ул.Александровска, Русе

 

 

 

Връщаме се обратно до площада и хващаме Александровска – главната търговска улица, намираща се точно до часовника. Тук е пълно с интересни магазинчета и кафенета чак до парка.

 

 

ул.Александровска, Русе

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

 

 

Ако досега не сте го забелязали, тук няма начин да го пропуснете – елегантната старинна архитектура е дело на десетки архитекти, инженери, техници и строители. В града работят ярки чуждестранни имена които изграждат ансамбловия облик на градската архитектура. Творчеството им е образец на стил “неокласицизъм” и “сецесион”, характерни за Западна Европа от средата на XIX век до Първата световна война. Силно е влиянието на виенската школа и стила “модерн”, проявен в Русе предимно в орнамента: разгънати спирали, розети, растителни клонки и мотиви от животинския свят.

В Русе има над 260 архитектурни паметника на културата, а по ул Александровска са оформени цели архитектурни ансамбли.

 

Градските хали, Русе

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

 

Ще минете покрай Градските хали (днес магазин СВА), създадени още през 1938 г. Обърнете внимание на статуите, докато пресичате бул. Цар Освободител

Паметникът на Съветската армия, Русе

 

 

 

 

Продължавайки напред сред магазинчета и заведения (за минаващите късно вечер фенове на билярд, препоръчвам бившия билярд-клуб “Амброзия”, сега “Fight Club”), ще достигнете до кръговото, в центъра на което е

Паметникът на Съветската армия,

по-известен с простичкото “Альоша”. Вляво от кръговото са окръжната болница и поредният полупразен мол – “Мега Мол Русе” (има картинг).

 

Парк на младежта

Вазата – Парк на младежта, Русе

 

 

 

Пред вас се очаква да видите Дома на културата и “Вазата” – метално съоръжение, запълнено с пръст във формата на ваза, чиято повърхност е засадена с цветя. Когато цветята израстнат и цъфнат, се получава уникално красиво творение на човешкия ум и ръце, което радва всички наоколо. Това е и входът на парка. Ако ви се разхожда, може да го направите пеш, но препоръчвам да си наемете велорикша.

 

Алпинеум – Парк на младежта, Русе

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

 

Близо до “Вазата” е специално изграден от големи каменни късове и стръмни пътеки Алпинеум – любимо място за байкърите. Централната алея, пресичаща парка по цялата му дължина, отве

5 коментара

Ное. 08 2011

До столиците на Дунава … след слънчогледа (1): Будапеща

Днес ще поемем едно пътуване към по-горното течение на Дунава. Диди ще ни води към Будапеща.

Приятно четене:

До столиците на Дунава … след слънчогледа

Част първа

Будапеща

„Малката Виена” възкликват повечето, когато разберат, че съм от град Русе. Но освен до Румъния, не бях ходила на друго място извън страната. Това за мен се превърна в мечта. В полунощ на 31.12.2010, в очакване на новата 2011г., си пожелах тази мечта да ми се сбъдне. Бонус към мечтата беше Будапеща – за периода, в който реших да пътувам, туристическата агенция предлагаше екскурзия до Будапеща и Виена.
Датата наближаваше, 20.05., най – хубавият период от годината – всичко ухае на зеленина и цветя; слънцето ту смело напира като узряла слънчогледова пита, ту плахо се свива зад облаците като окъпана след дъжд такава.
Настъпи денят. В 5.30 трябваше да отпътуваме за желаната дестинация. На вратата на автобуса ме посрещна усмихнато, мило момиче, по-късно разбрах, че това е нашият „слънчоглед” – екскурзовод. Явно не бях единствената, изгаряща от желание за това пътуване, защото всички екскурзианти като мен бяха дошли по-рано от уреченият час. Това даде възможност да тръгнем навреме.
Бързо стигнахме

границата със съседна Сърбия, край Калотина,

но не толкова бързо я преминахме. Точно 2 часа ни отне това. Веднага след границата спряхме за по кафе. В кафенето можеше да се плаща с всякакъв вид валута. Кафето струваше 2 лева / 1 евро. Беше много добре поддържано заведение, имайки предвид, че е крайпътно.
Колкото по-светло ставаше навън, толкова повече красота се разкриваше пред нас през прозореца на автобуса.

(Цариброд (Димитровград), Босилеград, Бабушница, Сурдулица, Пирот и Зайчар), Западните покрайнини – само преди по-малко от 100 години са били част от българската територия. Тази мисъл ме владееше по време на цялото им протежение. Пътят е много живописен на това място.
Неочаквано пред очите ми се издигнаха

три небостъргача – „Вратите на Белград”.

И ето, че влязохме в сръбската столица. Белград удивително прилича на добре поддържан град от разцвета на социализма. Докато мислех за това, пред мен вече се виждаше Дунав и мостовете над него, които предстоеше да преминем. Като дете на Дунав-а в съзнанието ми изплуваха думите на Йовков: „Нашият Дунав!…Всякога, когато чуем това име невидими пръсти удрят по струните на всяко сърце”.
Тези думи завладяха съзнанието ми и караха сърцето ми да бие лудо в очакване да видя водите на великата река в географските ширини, към които се бяхме насочили.
Последва лек унес след обзелата ме еуфория, а и пътят до Будапеща беше изключително спокоен – прав участък с ниска растителност от двете страни. В полудрямка, скоро, видях малки къщички с различна от познатата ми архитектура.

Границата между Сърбия и Унгария.

Преминаването и беше безпроблемно и съответно бързо.
Унгария е равна като тепсия – намира се в Средно дунавската низина. Няма излаз на море, граничи със седем държави. По площ е малко по-малка от България (93 030 km2), а по население – малко по-голяма (10,1 млн. души). Езикът на унгарците е уникален – има далечни препратки с финландския и естонския езици… Още много интересни факти за историята, географията и начина на живот на унгарския народ ни разказваше нашият екскурзовод. Колкото повече неща научавах, толкова повече тръпнех в очакване да зърна „кралицата на Дунав” Будапеща.
Свечеряваше се.

 

 

 

И ето я Будапеща – уютна и приветлива.

Насочвахме се към източната част на града, встрани от центъра – 14 район (градът е разделен на 23 района) – там беше разположен хотелът, в който ни очакваха. Хотелът се казваше „Ében” („Кестен”) – много приятно местенце – комуникативно и същевременно тихо, сгушено далеч от оживлението на града. Обслужващия персонал ни посрещна радушно (всички бяха облечени в характерни облекла), стилът на стаите, ресторанта, фоайето бяха на много добро ниво, а по-късно се убедих и в качествата на унгарската кухня.

Великолепието на Будапеща

се разкри пред нас в целия си блясък, когато настъпи вечерта. Едва пристигнали, отново тръгнахме на път. Предстоеше ни път по вода –

разходка с корабче по Дунав

– първото „вълшебство”, поднесено ни от Atlas-S.

Пътувайки към кея на реката и отляво, и отдясно набързо като на лента, виждах едно от друго по-хубави места за разглеждане. С нас пътуваше и местния ни екскурзовод от Будапеща – много духовита дама. На корабчето ни чакаше нова приятна изненада – всеки от нас беше посрещнат с чаша шампанско и парче торта.
Но нито нежната музика, която съпровождаше круиза, нито светлината от запалени свещи по масите, нито вкусът на пенливото шампанско и ароматните желирани плодове от тортата, нищо от това, не можеше да се сравни с гледката, която се разкри пред очите ни. Нощна Будапеща в целия й блясък! Като в хамак, вързан между Буда и Пеща, се люлеехме по водите на Дунав, а в тях се отразяваха множеството светлинки на архитектурните шедьоври, символи на града (внушителният комплекс на Унгарския Парламент, Рибарският бастион, църквата „Св. Матияш”, замъка Будавари, хълма Гелерт с огромната статуя на върха и един от най-луксозните в града хотели „ Гелерт”) и неповторимите мостове (Ержбетхид, Ланцхид Сечени, Йозефхид, Марджидхид, Маргрит,….). Останах дълго под въздействието на атмосферата на вечерна Будапеща в очакване на дневната й трансформация.

 

Будапеща, Margit híd, Унгария

Будапеща изглеждаше още по-величествена под лъчите на слънцето. Градът изобилства от архитектурни шедьоври от различни епохи и стилове. Тук са си дали среща Средновековие и Ренесанс, готика и барок, класика и модерност. Из Будапеща са пръснати множество по-малки и по-големи градинки, обширни алеи и тревни площи с разположени сред тях статуи на исторически личности или просто скулптури от различни епохи, включително и съвременни. Модерните сгради са успешно „адаптирани“ към средата и с нищо не нарушават постигнатата през вековете хармония, която е съчетала историята, съвремието и визията за бъдещето на града. За краткото време, с което разполагахме, успяхме да посетим повечето от ключовите места за Будапеща, следвайки нашият „слънчоглед” и слушайки интересно поднесената информация за тях от местният:

Площадът на героите

– намира се в края на търговския булевард „Андраши”, до Градския парк (където са замъкът Вайдахуняд, зоологическата градина и „Колелото на времето” – един от най-големите в света пясъчни часовници), централно място в който заема мемориалът „Millennium” със статуите на седмината предводители на маджарските племена. На върха му е статуята на Архангел Гавраил, който е неразривно свързан с легендите за създаването на страната. Архангелът се явил в съня на свети Стефан и му дарил корона. Така Стефан основал унгарската държава и поставил началото на дълга, изпълнена с героични събития история. На заден план се издига внушителна двойна колонада със статуи на важни личности в унгарската история. Около колоната-паметник се разрастват събития, пресътворени в скулптури – мемориал на седемте водачи, основали Унгария, паметници на най-великите крале и държавници на страната, мемориал на унгарските герои. Самият площад е обрамчен от красивите сгради на Изложбената зала и Музеят на изящните изкуства.
В непосредствена близост до Площада на героите се намира Градския парк на Будапеща, а в него замъкът Вайдахуняд, който е сред архитектурните забележителности на столицата. Изграден е в хармонична смесица от романски стил, барок, ренесанс и готика. Интересна е историята около построяването му – през 1896г. за честването на хилядолетието от заселването на маджарите се прави изложба. Построява се замък от картон и дърво, който става много популярен. Взима се решение да се построи истински замък от камъни и тухли. Макетът и истинският замък са подобие на румънския замък Хуняд, и оттам идва името на този замък. Замъкът Вайдахуняд е завършен през 1908г. Днес в сградата се помещава селскостопански музей, но в двора може да се види статуята на Anonymus – неизвестен унгарски хроникьор, който оставя за поколенията безценни исторически записки. Има легенда, която гласи, че всеки докоснал се до перото му, може да стане поет или писател. Докоснах се и аз
Следващата ни спирка беше

унгарският Парламент,

една от най-старите законодателни сгради в Европа. Разположен на площад „Лайош Кошут” на брега на Дунава, построен в готически стил и наподобяващ Уестминстърския дворец в Лондон, най-голямата сграда в страната и най-големият парламент в Европа. За направата му са използвани 40 млн. тухли, половин милион скъпоценни камъни и 40 кг злато. Пред сградата се издига внушителният монумент на Лайош Кошут (журналист, политик и регент – президент на Унгария през 1849 г.), а в съседство е Етнографският музей.

От историческия дворцов комплекс „Буда”, който се издига на върха на хълм (известен като „Хълма с двореца”) и се свързва с площад Адам Кларк и с въжения мост „Széchényi” чрез въжен лифт, включващ Кралския замък (в който се намира Историческият музей на Будапеща), Унгарската национална галерия, Национална библиотека „Széchényi, колоната на „Св. Троица”, специално време отделихме за Рибарския бастион. На мястото на стария рибен пазар в Буда през 1895 година се изгражда укрепление, известно днес като Рибарските кули. Построен е в чест на рибарите, отговаряли за защитата на тази част от града. Красивата постройка е издържана в неоримски и неоготически стил и притежава седем (за седемте маджарски племена, основали Унгария през 896 г.) белоснежни кули и красиви тераси, по които всеки любопитен може да се разходи. Гледката от укреплението спира дъха и насочва погледите към Дунав, отсрещната Пеща и остров Маргарита.
Непосредствено до Рибарските кули се намира катедралата Свети Матияш, построена през 1015 г. в романски стил, втора по големина в Средновеквна Буда и кръстена на крал Матияш. През втората половина на 14 век е реконструирана в пищен готически стил.
Между Рибарските кули и църквата Свети Матияш, до луксозният хотел Хилтън, една витрина с огромна бяла торта на нея, привлече вниманието ми.

Музеят на Марципана.

Едно много интересно място… В малка изложбена зала, в стъклени витрини бяха подредени марципанови фигури на унгарския парламент, гора от кактуси, за чиято изработка е била нужна цяла година, 50-килограмовата фигура на кралица Елизабет, изработена за 150 часа, приказни сюжети със Снежанка и седемте джуджета, 101 далматинци, Ариел, Смърфчетата и други, картата на Европейския съюз, трапеза, отрупана с печени прасенца и плодове, показваща как в миналото са приключвали преговорите и други. Входът за музея е 2 евро, а от магазинчето вътре може да се купят марципанови фигури и пликчета с различни бонбони.
Отправихме се към центъра на Будапеща, когато щеше да ни бъде предоставено свободно време за разходка. Оставиха ни близо до търговската улица Ваци (Vaci utca). Vaci utca е най-известната и популярна улица на унгарската столица още от минали времена. Тя е само пешеходна и много приятно място за разходка както на туристи, така и на унгарците. Разходката си започнахме от единият край на Vaci, където имаше малко площадче. От двете страни на улицата имаше много красиви и най-вече поддържани сгради, а на приземния им етаж се помещаваха магазините и заведенията. Магазините са както бутици на най-известните марки в Европа, така и по-малки магазинчета за сувенири и подаръци за спомен от Унгария. Заведенията на тази улица са много приятни. Голямо е разнообразието от кафенета, ресторанти и барове.
На другия край на Vaci utca са

Централните хали на Будапеща.

Това е най-големия закрит пазар в града. Отвън сградата е много впечатляваща освен с размера си и със стила си. Вътре щандовете са разположени на 3 етажа и цари ред и изобилие на стока. Почти навсякъде можеше да се види един от най-предпочитания подарък за спомен от Унгария – поднесените по атрактивен начин в малки платнени торбички в цветовете на националното знаме сладък или лют червен пипер (паприка) като подправка, гордостта на унгарците, както и прочутото Токайско вино, за което френският монарх Луи ХIV при първото отпиване от еликсира възкликва: „Вино за крале и кралят на виното”.
Централните хали се намират близо до кея на Дунав, до най-старият на унгарския отсек на р. Дунав мост – Верижният мост Сечени. Идеята за мост, който да свърже Буда и Пеща е на граф Ищван Сечени, чието име носи моста. При построяването му, бил наречен “осмото чудо“ на света. Пред моста в Буда се намира нулевия километър – централната точка, “Пъпът на Будапеща“, откъдето започват измерванията на разстоянията в километри до всички градове в страната. Tова беше последното, което видяхме от Будапеща.
Много са епитетите, отнасяни към Будапеща – “красавицата на Дунав“, “другият Париж“, “втората Виена“, “перлата на Европа“ и т. н. Но каквото и да се каже за този неповторим град, думите няма да са достатъчни, за да опишат истински всичко онова, от което сърцата ни се вълнуваха, напускайки града.
Сетивата ни се наситиха дотолкова, че се чудихме се с какво ли ще ни изненада очакващата ни Виена. Приятно изморени, с мисълта за местата, които посетихме в Будапеща, се отправихме към неподозираните предизвикателства на другата кралица на Дунав, Виена.

Очаквайте продължението

Автор: Диди Кръстникова

Други разкази свързани с Унгария– на картата:

6 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version