Продължението от мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, а за последно влязохме в Досън (Доусън)

Днес ще продължим на правим щуротии в столицата на златотърсачите – Доусън (Досън). Приятелско предупреждение – прочетете първо Джек Лондон, потопете се в атмосферата и чак после съдете автора или изобщо мъжете 😀

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

осми ден

На кабаре в Доусън (Досън)

Ден 8 – 22 май

Изпълнени със спомени от предишния ден, ние бяхме готови да се подвизаваме

още един ден в Доусън

Всъщност, нямахме изход – границата отваряше на следяващия ден, в неделя.

След сутрешните занимания – кафе, душ (къмпинга беше оборудван), и какво там още, ние се заехме да погледнем моторите.
Смазах веригата, напомпих гуми, и тн. Като дойде време да палим, на колегата мотора не пали…
Проблема с акумулатора от предната нощ. Мъчим се да го бутаме пак по равното – не ще… Едно момче от геолозите, които се обучаваха тук, Андрю, се зае ентусиазирано да “помага”. И той бута с нас – пак не ще да пали… Доста се бяхме задъхали. Андрю предложи да си докара колата и да закачим кабели. Добре, ама в желанието си да помогне, той ги е закачил обратно… Съответно нещо пукна здраво. Колегата сега наистина се пищиса, мислейки че нещо след бушона е изгоряло. Добре че имаше автомагазин точно срещу къмпинга. Още по-добре че имаха и такива кръгли бушончета от стария тип.

Както и да е, сменихме го, този път закачихме кабелите правилно, май вече към акумулатора от моя мотор, не помня точно, и двигателя изрева. Най-сетне…

Това ни струваше поне 2-3 часа.

Запътихме се към Midnight Hotel, може а видим Сара там… Тя все още не беше на смяна, но пък имахме късмета

да послушаме Barnacle Bob:

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-kO6iEzDvplQ/TftnWCS2oJI/AAAAAAAAFeU/ymVJUf7qYzI/s848/P1010489.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-1.jpg

Bob беше правил саунда на видеото което Рик ни показа предната вечер. Преди да дойде в Доусън, той е бил бракониер на стриди около Сиатъл. Изкефихме се здраво на тази случайна изненада, и след като го слушахме как свири на пианото, излязохме навън. Той също беше навън, на почивка с цигара. Ние се представихме, казахме че Рик ни разказа за него, а той отвърна:

“Преди 20 години дойдох тук с 20 долара в джоба си… В момента в който си ги възвърна се махам.”

За ваше удоволствие намерих негово клипче

(Редакцията искрено препоръчва да чуете клипчето – жестоко е! – бел.Ст.)

След това спряхме до реката да разгледаме парахода S.S Keno още веднъж:

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-kU3nBZHfx_I/TftccfcwgkI/AAAAAAAAFSU/OSjrCpszOv4/s800/P1010490.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-2.jpg
Колегата се прави на капитан:

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-r-0Oiy2CJw8/TftpwCwNgpI/AAAAAAAAFg0/lx68xZZUmhc/s800/P1010491.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-3.jpg
Да не пропусна и аз:

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-SGrMuFFKyIw/TtnM9xh1xwI/AAAAAAAAGVE/gpKGBTEHG-U/s800/P5210767.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-4.jpg

За вечерта си купихме билети за

шоуто на канкан–танцьорките The Diamond tooth Gerthies

(http://www.Доусънcity.ca/klondikeattractions/diamondtoothgerties/)

Историята е, че Gertie Lovejoy навремето се е подвизавала тук, знаменита с диамант между предните си зъби. Вместо да копае злато тя го е вадила от джобовете на миньорите. Това казино е най-старото в Канада.

Някои снимки от шоуто, беше забавно, а и билетите важат за цял сезон:

The Diamond tooth Gerthies

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-kSmaxUg93Q0/TftvyLDm37I/AAAAAAAAFnk/FDI1X01duAk/s800/P1010493.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-5.jpg

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-46hKF6tFNZE/TfturZwCwEI/AAAAAAAAFmk/0XF-FvFMd6c/s800/P1010494.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-6.jpg

Представлението The Diamond tooth Gerthies

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-VZpeuAPIbS0/Tfts7ks8JYI/AAAAAAAAFkg/mWCgMhK_9eg/s800/P1010499.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-7.jpg

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-9dSD2AHYiXk/TftcEBCH4II/AAAAAAAAFRc/m_xcR6lePf4/s800/P1010502.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-8.jpg

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-xpiG_AoUzjo/TftnNjDH7kI/AAAAAAAAFeI/zKD46mxVa2g/s800/P1010503.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-9.jpg
Накрая издърпаха кавалери от аудиторията и ги накараха да обуят тия гащи. Аз минах между капките.

Финалът

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-xVEEFlpgBYs/TftqT7LKBBI/AAAAAAAAFhc/oq0CrZYGaUQ/s800/P1010504.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-10.jpg
ц
След шоуто се запътихме към бара на хотел Downton. Помните ли първата снимка, където казах че това е бара където се сервира уиски с ампутиран палец от крак?

Искахме да видим дали имаме достатъчно смелост, за да надигнем чаша уиски с ампутиран придатък 🙂
Легендата е че навремето бракониери нелегално са пренасяли алкохол от Аляска. Единият от тях е стъпал в реката през леда, и решили сами да ампутират палеца… Повече за легендата тук:
http://www.sourtoecocktailclub.com/members.html

Събрахме смелост, нали чак дотук сме били път…

Трябва да се приберем и да разказваме за простотиите си 😀

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-8hrgcHICV4Q/Tfty0NjJqJI/AAAAAAAAFro/I2UY0H5ANmk/s800/P1010507.JPG[/IMG]

Капитана ни чете условията, палеца трябва поне да докосне устните:

Капитанът чете условията

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-D4WhLGGGHqs/Tft0j5BMClI/AAAAAAAAFt0/zvcOSJHkdjc/s800/P1010509.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-11.jpg
Хем ни е шубе и гадно, хем се заливаме от смях:

[IMG]https://lh4.googleusercontent.com/-BQv72q5c23o/TftlIDkYWjI/AAAAAAAAFbs/4ii9Gv8aFDQ/s800/P1010510.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-12.jpg

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-R_rO7ZuSzPo/TftwIB0CHlI/AAAAAAAAFoA/lDPef_KXZuo/s800/P1010511.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-13.jpg

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-eL4_r_8sNgU/Tftq36xsh9I/AAAAAAAAFiE/imqHSRjbM10/s800/P1010513.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-14.jpg

[IMG]https://lh4.googleusercontent.com/-JshL1cvwxQw/TftsoSdXk9I/AAAAAAAAFkE/NeXbw8sUycE/s800/P1010514.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-15.jpg
Накрая дори получихме дипломи за простотията ни 🙂

Дипломанти :)

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-8Z9-Iz43TvI/Tftb7pOMw0I/AAAAAAAAFRQ/yLaVkfBH9Yo/s800/P1010515.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-16.jpg

още един с диплома ;)

След като станахме, един от зяпачите ми вика: “На теб като че ли ти хареса.”

После останахме да се почерпим още, с нормално уиски де… Двойката с колата от първия ден също беше там, ние се заговорихме пак и те ни казаха къде какво да посетим. Оказа се че те познават остров Ванкувър доста добре. Накрая един здравеняк, също от остров Ванкувър, нахълта да коктейл с палец, ама капитана беше приключил. Здравеняка доста се ядосваше, мислех си да му кажа “Абе ако толкоз искаш палец ей сега ше намърдам моя в чаша уиски…” Като че ли не бях още чак толкова пиян, подтиснах тая мисъл и си разминах боя 🙂

След това се запътихме към палатките. Пак имаше проверка за алкохол, но този път не ме спряха. Отново извадих късмет.

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

*Давам и двете транскрипиции, т.к. в книгите на Джек Лондон град Dawson се нарича Досън в българските преводи – бел.Ст.

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Tags: The Diamond tooth Gerthies, Аляска, гърли, Досън, Доусън, златна треска, кабаре, Канада, Клондайк, Кораб Кено, шоу

Продължението от мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а за последно навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век.

Днес ще бъдем в столицата на златотърсачите  – Доусън (Досън)*

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

седми ден

Доусън (Досън)

Ден 7 – Май 20

На другата сутрин станахме с намерение да разгледаме

Даусън (Досън)

Нали вече казах че сутрин не мога без кафе? Представете си абсолютно бруталният вятър, и моята нужда някак си да направя сутрешно кафе. Единствения начин беше на джобната печка която работи със сух спирт:

Моля ви се не опитвайте да правите кафе по тоя начин – голяма глупост е от моя страна, ако нещо хване пламък в палатката, всичко ще бъде като факла за миг… След като задоволих сутрешната пристрастеност, потеглихме към

Midnight Dome – местност на върха на планината,

от където се вижда Dawson City и реката Юкон (http://www.yukoneh.com/dawsoncity/parks/dome.htm). Поознайте кой настоя да посетим тази местност… точно така, сервитьорката от предната вечер!!! Наистина си струваше, сега като пиша мислено се връщам там… Някои снимки от там:

Пробвах макрото на фотоапарата:

Местна история, бих могъл да го преведа ако има интерес:

На връщане едва не се размазах по стръмното, а и завоите бяха доста остри… Преди да тръгнем, сложихме Heidenau К60, тъй като се славят като издръжливи гуми… Абсолютен боклук, след 2000 мили бяха почти изтрити, и тук вече нямахме грайфер. Извинения, ако тук има почитатели на тези гуми, но аз друг път няма да ги избера.

Отново в

Доусън (Досън),

разгледахме из „града“:

След това посетихме

изложение за миньорско оборудване

Там видяхме двойката която ни задминаваше няколко пъти с тяхната кола през предишния ден… Жената ни каза че сме били абсолютно ненормални да караме мотори до Доусън, тя дори в кола се опасявала… Ние се спогледахме с колегата, мислейки „Беше си нормален асфалтов път, дори и малко разнебитен“.

След това спряхме покрай реката, за да се насладим на

Кено, другият параход по Юкон

в старите времена:

Разгледахме и

градския музей:

Тук за първи път чух за писателя Робърт Сървис, английски писател (http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_W._Service). След музея отидохме да посетим колибата, където е живял:

Както се вижда, обектът е в ремонт 😀 Срещнахме майстора, Дейвид, който реставрираше това жилище от черно-бели снимки. Дейвид категорично отрече да се снима, но съм доволен, че посетих това място само заради срещата с него. Ако можете да си представите здравеняк над 2 метра, с тъмна коса и очи, с повечето индианска кръв, това беше той.

Продължихме да разглеждаме:

Следва посещението до

музея на Джек Лондон,

най-после!!! Макар че той е живял извън града, някъде из планината, колибата където той е живал под наем е открита. Разделена е на 2, едната половина е пренесена в Сан Франциско, втората половина остава в Канада. Сега има 2 реплики, едната е в Досън, където се намира и музея.

Хладилник марка Юкон, тук е съхранявал припаси, високо от земята заради мечките:

Това са условията за златното литературно творчество, при това на –50 градусови температури:

Dawson, Юкон, Канада

„Центърът“ в Даусън,

не трябваше да се съобразяваме с тълпи:

Вече тръгнахме да търсим нещо за ядене.

Спряхме в хотела Downtown,

седнахме на бара

Беше ленив следобед, едва ли можеше да се каже че имаше някакви хора. Заговорихме се с бармана, Саймън, много свестен човек:

Храната също беше вкусна, нищо особено, просто обикновените неща за обяд тук – хамбургер и т.н. Аз поръчах и бира. Нещата вървяха мудно и мързеливо.

Но не за дълго… В един момент влиза един пич с приятелката си. Не знам защо от целия бар който беше празен, те седнаха точно до нас.

Пичът се провикна: „Къде ми е безплатната бира? Днес имам рожден ден!!!“ Ние с колегата се обърнахме и учтиво пожелахме „Честит рожден ден“.

Рожденика ни запита какво правим тук в Доусън, ние казахме че пътувахме на мотори. Оказа се че той е от Калифорния по начало, но когато е бил 19-годишен, е дошъл в Доусън. Попитах го каква беше причината, след което той ме погледна сериозно в очите и каза: „Jack London, man!!“ От този момент той и аз станахме най-добри приятели. Да ви запозная с Рик, и неговата приятелка, Вероника:

Той най-сърдечно ни покани на рождения си ден у тях. Упътването беше нещо като: „Карате по този път еди колко си км… След това завивате наляво, ако стигнете до изоставена мина значи сте го подминали. По пътя ще видите една изоставена сива Тойота, значи сте на правилния път. След това карате нагоре в планината еди колко си км, и от еди къде си продължавате пеш, защото е много стръмно“ 😀

Еи това вече е приключение!!!

Върнахме се в къмпинга, аз дремнах, след което отидохме да купим бира за партито. Полицаите ме спряха, за да проверят за алкохол. Едва минах между капките, извадих късмет. В никакъв случй не карайте под влиянието на алкохол в Канада, наказанията са сурови, от типа на глоби, съд, конфискуване на мотора, и т.н. Лелката в къмпинга ме предупреди на няколко пъти, но явно главата ми е корава…

На път за Рик естествено се загубихме, минахме през мината. Колегата беше тръгнал с кутиите отстрани, и аз нали нямах товар, минавах и завивах къде ли не. Той се изтърси зад мен и си удари доста здраво лакътя… Вдигнахме мотора, намерихме пътя, добрахме се до дома на Рик след доста лутане:

Ако забелязвате, това е кабел по който се тегли вагонче с провизии. Горе до хълма превозно средство не стига, особено през зимата.

Ето и новите ни приятели, от ляво на дясно: Сара от Отава, Лулу от Онтарио, Вероника и Рик

Освен това Уили и Нора, брат и сестра ескимоси, които днес се срещат за 1-ви път от 13 години:

Уили е цигулар, а сестра му живее на остров в Северния океан. Почти винаги е замръзнало, и когато леда се стопи те чакат водата да донесе дърва за да накладат огън.

Ето и почти цялата компания:

Рик ни обясни техния начин на живот: той е златотърсач, платил е $60 за 10 години право да търси злато на този участък. Вместо да го копае, той си е построил колибата тук. След 10 години плаща още $60 и продължава да си живее тук. Изцяло извън от системата, разчита изцяло на себе си и приятели.

Рик строи шведска баня:

Ние не трябваше да чакаме да се стопи леда, за да накладем огън, и Лулу започна да приготвя вечерята – пържоли от лос. Рик го е застрелял

Кучетата бяха невероятни пазачи

При най-малък шум тичаха да проверят ситуацията. Знаеха кога има диви животни наблизо и не пропускаха да ни предупредят. Винаги наблюдават за мечки.

И той искаше лос 🙂
Табелата пред кабината направо ме уби 😀

Паркинг за кучешки впрягове

Сара работи на бара в Midnight Sun. Тя ни покани там на другия ден, за да ни почерпи с бира.

Кучетата получиха плюшени играчки. Те ги третираха като дивеч, и първо най-експертно изгризаха очите на играчката.

Рик отваря подаръци:

Таннис, къдравата хубавица от типа на Рубенс, много искаше да си отиде в къщи с колегата 🙂  На края на вечерта тя го държеше с 2 ръце през кръста 😀
Искаше да я „закара в къщи“. Когато той и каза че е на мотор, тя увисна…

За десерт имахме домашни еклери, направени от Рик. Той дори е направил филм в стил Чаплин, където показва как се правят еклери. Филмът е носител на няколко първи награди от конкурси за къси филми.

Всяко хубаво нещо трябва да свърши… На края на вечерта гледахме залеза преди да си тръгнем. Това беше в 1 сутринта:

На слизане видахме тази статуя,направена от каквото има наоколо. Оказа се, че Вероника е артист:

Колегата се провикна от долу: „Ей, Рик!!“

Отгоре: „Да!!“
Колегата: „Абе к’ъв е тоя кон?“
Женски глас: „Внимавай!!!“
Вероника: „Аз го направих“

😀
За малко да се издъним…

Палим моторите. По точно аз паля мотора. Колегата е забравил светлините включени, и батерията се е източила. Е нищо, нали сме само надолу, той се качи и го запали по инерция.

След като се прибрах в палатката, още дълго не можах да заспя, преживявайки приключенията от този ден.

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

*Давам и двете транскрипиции, т.к. в книгите на Джек Лондон град Dawson се нарича Досън в българските преводи – бел.Ст.

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Tags: Dawson, Midnight Dome, Джек Лондон, Досън, Доусън, Ескимоси, златотърсач, изложение, Канада, колиба, къща, миньорско оборудване, Музей на Джек Лондон, парти за рожден ден, писател, пържоли от лос, река Юкон, Робърт Сървис

Последният път, когато ми се е случвало да прочета думите Юкон, Клондайк, Доусън, беше преди … много… ама много години и на корицата пишеше Джек Лондон 🙂 Днес се връщаме (някои от нас, де 😉 в едно от местата на младежките ни мечти – край река Юкон, където ще ни води Александър. Това е продължението от мотоциклетното му пътешествие от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а днес ще навлезем в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век.

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

пети и шести ден

През Клондайк и Юкон

Ден 5 – Май 18

ики реши да тръгне рано, за да стигне навреме в Whitehorsе, докато сервизът на Harley е отворен. Той искаше да смени масло, провери гуми, и тн за 1 път откакто е тръгнал от Алабама.Аз и колегата помързелувахме още, макар че и ние искахме да стигнем до Whitehorse, приготвихме се бавно и дори се топнахме в горещите извори още един път.

На излизане от Liard, заредихме с най-скъпия бензин от пътешествието ако помня правилно. Беше около $7/галон, доста се облещих… Продължихме и ние към Whitehorse, макар и доста по-късно от Дики, ние се надявахме да го срещнем там:

Минахме през индианско селище, Teslin, което имаше мост през реката Юкон. Разбира се, тук сме отново в провинцията Юкон:

Ето го и моста – някъде бях чел че отначало на 2011 до тази дата 5 моториста са имали фатална злополука на този мост:

Нещо тук е стояло доста дълго:

Значи, стигаме някъде пред Whitehorse – забравих да кажа че минахме и през Watson Lake, където е кичозната гора с табелите. Снимка оттам нямам, защото днес успях да забравя диска с фотографиите на работа… Ако нещо съм пропуснал, ще го добавя утре 🙂 Та да си дойда на думата – любезната лелка ми обясни че обезателно трябва да спра до едно езеро където мигриращите лебеди са с милиони. Аз говори за това с колегата, ама той явно е забравил. Като стигнахме там, мъчих се да дам сигнал че искам да спрем там, а той си продължава. Аз спрях до отбивката за това езеро, и реших да го чакам да забележи в огледалото че ме няма и да се върне… Чакам, чакам, няма го никъв….

Е, аз реших да отида, и да го стигна по пътя за Whitehorse. Ако помните, той караше бавно че икономията му с горивото беше наникъде…
Ей това гледах:

Нямаше и един лебед, дори и рисунка на лебед… Язък за барута, я да намерим колегата… Газ, ама него го няма. Аз карах с около 85 мили в час, и така стигнах до

Whitehorse

Няма колега. Ми сега? Карам наоколо, дори се върнах на магистралата назад, тц… В града виждам свестен хотел, завивам в паркинга, и кого виждам? Дики!!! 🙂
Той плямпаше по телефона, после като му обясних какво е станало, решихме заедно да търсим колегата. Излизаме на пътя, не минахме и половин пресечка, и загубения колега се задава в посока към нас 🙂

Разказахме си какво е станало, той се е върнал да ме търси доста по-назад от празното от лебеди езеро, и затова сме се разминали. После си е спомнил че говорих за езерото, и той е отишъл, и той не намери нищо….

И така, вече тримата с Дики тръгнахме да търсим манджа. Намерихме ресторант, който беше една от 2-те оригинални сгради в града, Klondike Rib and Salmon Barbeque:

Сервитьорката ни беше Amber, абсолютна сладурана, и се залепи за нас и особено за Дики:

Щастливата компания:

Аз поръчах еленово месо, Raindeer stew на английски:

Сметката накрая: Дики беше “сърце”, аз бях “устни”, колегата беше двойно сърце…

Накрая попитах къде може да отидем на бар, за да продължим на уиски. Тя ентусиазирано каза: “Е, трябва да посетите Златната треска (The Gold rush)”. Аз попитах дали тя ще бъде там също по някое време, тя ме отряза…

Както и да е, накрая решихме да разделим стаята в хотела на Дики, аз се намърдах в спалния си чувал, и докато Дики уж говореше нещо, аз заспах…

Изминатото за деня:

Ден 6 – Май 19

Събудих се в ранни зори , защото телефона на Дики започна да звъни. Някой от неговия край го търсеше, без да има хабер че той (и ние барабар с него) сме в доста по-задна часова зона. Както и да е, така и така сме се разсънили по принуда, заехме се да се подговяме за днешното пътуване. Планът ни беше да стигнем до Доусън, Юкон, а Дики продължаваше до Аляска, тъй като имаше среща с приятели в Anchorage.

За моят мотор беше време за ново масло и аз се заех да търся масло и место където мога да направа смяната. Момчетата които работиха в Auto Parts ме осигуриха със всичко, дори с инструменти и пластмасов леген където можех да източа маслото:

Благодарих им накрая сърдечно, оказа се че момчето също е моторист, кара пистарки. Последва разглеждане на Whitehorse, столицата на Юкон. Слязохме до реката, ето това е могыщата

река Юкон

Може да ви направи впечатление че е полузамръзнала, а из града гледах момичета дето се разхождаха по джапанки 😎 Освен това там за постоянно е закотвен

корабът Klondike,

който навремето е превозвал толкова много хора и толкова много мечти:

След това разгледахме и туристическия център, където също така

получихме информация за границата с Аляска

Оказа се че пункта е все още затворен, но се очаква да се отвори след 3-4 дни, зависи от времето. Ние се чесахме, умувахме дали да ходим при това положение, но нали това беше главната ми цел – ще трябва да посетимДоусън!! Дори и ако трябва да чакаме границата да отвори….

Някои снимки от туристическия център:

Аз се подписах като българин 🙂

След това се върнахме в хотела да си приберем партакешите, това направо ме уплаши:

Някъде

по обяд се понесохме към Доусън…

Карането и се струваше монотонно, и започнах да заспивам. В един момент се събудих и бях точно в посока “канавката”… Започнах да правя номера на колегата, само и само да остана буден:

В един момент нещо ми хвана окото, след няколко мили спряхме и решихме да се върнем за да проверим:

Това ни беше първото гризли по време на пътешествието. Беше се изправил на задни крака, но аз не успях да го снимам навреме. Той ни огледа, реши че не сме интересни и си замина. Останахме със снимка, но не беше умно решение, ако беше се запътил към нас нямаше оттърване…

Стигнахме до 5-те пръста, група малки острови в реката. Тук доста от корабите са имали проблеми опитвайки се да преминат:

Забелязахме че си имахме компания по пътя – една двойка с кола ту ни разминаваха, ту ние тях.. Когато се засякохме по време на почивка учтиво си кимнахме “здравей”.

Личи си че наближаваме Доусън:

Всичките тези камъни са остатък от изкопаната почва, която е била промивана за злато. Ето най-накрая сме пред

Доусън

Вече в града, разгледахме малко докато търсихме нещо за ядене:

Това е може би най-известния хотел там, тук се сервира знаменития “Sourtoe Coctail” 😀

Спряхме до Sourdoe Joe’s, да опитаме знаменитите Fish ‘n Chips, тези бяха от халибът (БГ?) (Палтус, вид голяма плоска риба – бел.Ст.)

Сервитьорката ми се скара, че се занимавам с телефона… Аз исках да проверя поща по wifi, все пак не навсякъде се намира…

Намерихме

къмпинг “Bonanza Gold”,

и решихме да останем там. След малко срещнахме сервитьорката от ресторанта отново. Оказа се че тя е наша съседка, тук стои през лятото в палатка докато работи.

Вятъра беше просто безмилостен.

Това фото беше щракнато някъде около полунощ

Ние трябваше да работим като екип, за да можем да вържем палатките с палети:

Ето така привърши 6-тият ни ден – мотори, гризли, фиш & чипс, бира Юкон голд… Някои данни от този ден:

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Tags: canada, Dawson, Yukon, Аляска, Доусън, Канада, Клондайк, мост, мотор, ресторант, череп, Юкон