Продължението от мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, а за последно влязохме в Досън (Доусън)

Днес ще продължим на правим щуротии в столицата на златотърсачите – Доусън (Досън). Приятелско предупреждение – прочетете първо Джек Лондон, потопете се в атмосферата и чак после съдете автора или изобщо мъжете 😀

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

осми ден

На кабаре в Доусън (Досън)

Ден 8 – 22 май

Изпълнени със спомени от предишния ден, ние бяхме готови да се подвизаваме

още един ден в Доусън

Всъщност, нямахме изход – границата отваряше на следяващия ден, в неделя.

След сутрешните занимания – кафе, душ (къмпинга беше оборудван), и какво там още, ние се заехме да погледнем моторите.
Смазах веригата, напомпих гуми, и тн. Като дойде време да палим, на колегата мотора не пали…
Проблема с акумулатора от предната нощ. Мъчим се да го бутаме пак по равното – не ще… Едно момче от геолозите, които се обучаваха тук, Андрю, се зае ентусиазирано да „помага“. И той бута с нас – пак не ще да пали… Доста се бяхме задъхали. Андрю предложи да си докара колата и да закачим кабели. Добре, ама в желанието си да помогне, той ги е закачил обратно… Съответно нещо пукна здраво. Колегата сега наистина се пищиса, мислейки че нещо след бушона е изгоряло. Добре че имаше автомагазин точно срещу къмпинга. Още по-добре че имаха и такива кръгли бушончета от стария тип.

Както и да е, сменихме го, този път закачихме кабелите правилно, май вече към акумулатора от моя мотор, не помня точно, и двигателя изрева. Най-сетне…

Това ни струваше поне 2-3 часа.

Запътихме се към Midnight Hotel, може а видим Сара там… Тя все още не беше на смяна, но пък имахме късмета

да послушаме Barnacle Bob:

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-kO6iEzDvplQ/TftnWCS2oJI/AAAAAAAAFeU/ymVJUf7qYzI/s848/P1010489.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-1.jpg

Bob беше правил саунда на видеото което Рик ни показа предната вечер. Преди да дойде в Доусън, той е бил бракониер на стриди около Сиатъл. Изкефихме се здраво на тази случайна изненада, и след като го слушахме как свири на пианото, излязохме навън. Той също беше навън, на почивка с цигара. Ние се представихме, казахме че Рик ни разказа за него, а той отвърна:

„Преди 20 години дойдох тук с 20 долара в джоба си… В момента в който си ги възвърна се махам.“

За ваше удоволствие намерих негово клипче

(Редакцията искрено препоръчва да чуете клипчето – жестоко е! – бел.Ст.)

След това спряхме до реката да разгледаме парахода S.S Keno още веднъж:

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-kU3nBZHfx_I/TftccfcwgkI/AAAAAAAAFSU/OSjrCpszOv4/s800/P1010490.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-2.jpg
Колегата се прави на капитан:

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-r-0Oiy2CJw8/TftpwCwNgpI/AAAAAAAAFg0/lx68xZZUmhc/s800/P1010491.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-3.jpg
Да не пропусна и аз:

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-SGrMuFFKyIw/TtnM9xh1xwI/AAAAAAAAGVE/gpKGBTEHG-U/s800/P5210767.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-4.jpg

За вечерта си купихме билети за

шоуто на канкан–танцьорките The Diamond tooth Gerthies

(http://www.Доусънcity.ca/klondikeattractions/diamondtoothgerties/)

Историята е, че Gertie Lovejoy навремето се е подвизавала тук, знаменита с диамант между предните си зъби. Вместо да копае злато тя го е вадила от джобовете на миньорите. Това казино е най-старото в Канада.

Някои снимки от шоуто, беше забавно, а и билетите важат за цял сезон:

The Diamond tooth Gerthies

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-kSmaxUg93Q0/TftvyLDm37I/AAAAAAAAFnk/FDI1X01duAk/s800/P1010493.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-5.jpg

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-46hKF6tFNZE/TfturZwCwEI/AAAAAAAAFmk/0XF-FvFMd6c/s800/P1010494.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-6.jpg

Представлението The Diamond tooth Gerthies

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-VZpeuAPIbS0/Tfts7ks8JYI/AAAAAAAAFkg/mWCgMhK_9eg/s800/P1010499.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-7.jpg

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-9dSD2AHYiXk/TftcEBCH4II/AAAAAAAAFRc/m_xcR6lePf4/s800/P1010502.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-8.jpg

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-xpiG_AoUzjo/TftnNjDH7kI/AAAAAAAAFeI/zKD46mxVa2g/s800/P1010503.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-9.jpg
Накрая издърпаха кавалери от аудиторията и ги накараха да обуят тия гащи. Аз минах между капките.

Финалът

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-xVEEFlpgBYs/TftqT7LKBBI/AAAAAAAAFhc/oq0CrZYGaUQ/s800/P1010504.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-10.jpg
ц
След шоуто се запътихме към бара на хотел Downton. Помните ли първата снимка, където казах че това е бара където се сервира уиски с ампутиран палец от крак?

Искахме да видим дали имаме достатъчно смелост, за да надигнем чаша уиски с ампутиран придатък 🙂
Легендата е че навремето бракониери нелегално са пренасяли алкохол от Аляска. Единият от тях е стъпал в реката през леда, и решили сами да ампутират палеца… Повече за легендата тук:
http://www.sourtoecocktailclub.com/members.html

Събрахме смелост, нали чак дотук сме били път…

Трябва да се приберем и да разказваме за простотиите си 😀

[IMG]https://lh5.googleusercontent.com/-8hrgcHICV4Q/Tfty0NjJqJI/AAAAAAAAFro/I2UY0H5ANmk/s800/P1010507.JPG[/IMG]

Капитана ни чете условията, палеца трябва поне да докосне устните:

Капитанът чете условията

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-D4WhLGGGHqs/Tft0j5BMClI/AAAAAAAAFt0/zvcOSJHkdjc/s800/P1010509.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-11.jpg
Хем ни е шубе и гадно, хем се заливаме от смях:

[IMG]https://lh4.googleusercontent.com/-BQv72q5c23o/TftlIDkYWjI/AAAAAAAAFbs/4ii9Gv8aFDQ/s800/P1010510.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-12.jpg

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-R_rO7ZuSzPo/TftwIB0CHlI/AAAAAAAAFoA/lDPef_KXZuo/s800/P1010511.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-13.jpg

[IMG]https://lh3.googleusercontent.com/-eL4_r_8sNgU/Tftq36xsh9I/AAAAAAAAFiE/imqHSRjbM10/s800/P1010513.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-14.jpg

[IMG]https://lh4.googleusercontent.com/-JshL1cvwxQw/TftsoSdXk9I/AAAAAAAAFkE/NeXbw8sUycE/s800/P1010514.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-15.jpg
Накрая дори получихме дипломи за простотията ни 🙂

Дипломанти :)

[IMG]https://lh6.googleusercontent.com/-8Z9-Iz43TvI/Tftb7pOMw0I/AAAAAAAAFRQ/yLaVkfBH9Yo/s800/P1010515.JPG[/IMG]
Доусън-Canada-16.jpg

още един с диплома ;)

След като станахме, един от зяпачите ми вика: „На теб като че ли ти хареса.“

После останахме да се почерпим още, с нормално уиски де… Двойката с колата от първия ден също беше там, ние се заговорихме пак и те ни казаха къде какво да посетим. Оказа се че те познават остров Ванкувър доста добре. Накрая един здравеняк, също от остров Ванкувър, нахълта да коктейл с палец, ама капитана беше приключил. Здравеняка доста се ядосваше, мислех си да му кажа „Абе ако толкоз искаш палец ей сега ше намърдам моя в чаша уиски…“ Като че ли не бях още чак толкова пиян, подтиснах тая мисъл и си разминах боя 🙂

След това се запътихме към палатките. Пак имаше проверка за алкохол, но този път не ме спряха. Отново извадих късмет.

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

*Давам и двете транскрипиции, т.к. в книгите на Джек Лондон град Dawson се нарича Досън в българските преводи – бел.Ст.

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Tags: The Diamond tooth Gerthies, Аляска, гърли, Досън, Доусън, златна треска, кабаре, Канада, Клондайк, Кораб Кено, шоу

Продължението от мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а за последно навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век.

Днес ще бъдем в столицата на златотърсачите  – Доусън (Досън)*

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

седми ден

Доусън (Досън)

Ден 7 – Май 20

На другата сутрин станахме с намерение да разгледаме

Даусън (Досън)

Нали вече казах че сутрин не мога без кафе? Представете си абсолютно бруталният вятър, и моята нужда някак си да направя сутрешно кафе. Единствения начин беше на джобната печка която работи със сух спирт:

Моля ви се не опитвайте да правите кафе по тоя начин – голяма глупост е от моя страна, ако нещо хване пламък в палатката, всичко ще бъде като факла за миг… След като задоволих сутрешната пристрастеност, потеглихме към

Midnight Dome – местност на върха на планината,

от където се вижда Dawson City и реката Юкон (http://www.yukoneh.com/dawsoncity/parks/dome.htm). Поознайте кой настоя да посетим тази местност… точно така, сервитьорката от предната вечер!!! Наистина си струваше, сега като пиша мислено се връщам там… Някои снимки от там:

Пробвах макрото на фотоапарата:

Местна история, бих могъл да го преведа ако има интерес:

На връщане едва не се размазах по стръмното, а и завоите бяха доста остри… Преди да тръгнем, сложихме Heidenau К60, тъй като се славят като издръжливи гуми… Абсолютен боклук, след 2000 мили бяха почти изтрити, и тук вече нямахме грайфер. Извинения, ако тук има почитатели на тези гуми, но аз друг път няма да ги избера.

Отново в

Доусън (Досън),

разгледахме из „града“:

След това посетихме

изложение за миньорско оборудване

Там видяхме двойката която ни задминаваше няколко пъти с тяхната кола през предишния ден… Жената ни каза че сме били абсолютно ненормални да караме мотори до Доусън, тя дори в кола се опасявала… Ние се спогледахме с колегата, мислейки „Беше си нормален асфалтов път, дори и малко разнебитен“.

След това спряхме покрай реката, за да се насладим на

Кено, другият параход по Юкон

в старите времена:

Разгледахме и

градския музей:

Тук за първи път чух за писателя Робърт Сървис, английски писател (http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_W._Service). След музея отидохме да посетим колибата, където е живял:

Както се вижда, обектът е в ремонт 😀 Срещнахме майстора, Дейвид, който реставрираше това жилище от черно-бели снимки. Дейвид категорично отрече да се снима, но съм доволен, че посетих това място само заради срещата с него. Ако можете да си представите здравеняк над 2 метра, с тъмна коса и очи, с повечето индианска кръв, това беше той.

Продължихме да разглеждаме:

Следва посещението до

музея на Джек Лондон,

най-после!!! Макар че той е живял извън града, някъде из планината, колибата където той е живал под наем е открита. Разделена е на 2, едната половина е пренесена в Сан Франциско, втората половина остава в Канада. Сега има 2 реплики, едната е в Досън, където се намира и музея.

Хладилник марка Юкон, тук е съхранявал припаси, високо от земята заради мечките:

Това са условията за златното литературно творчество, при това на –50 градусови температури:

Dawson, Юкон, Канада

„Центърът“ в Даусън,

не трябваше да се съобразяваме с тълпи:

Вече тръгнахме да търсим нещо за ядене.

Спряхме в хотела Downtown,

седнахме на бара

Беше ленив следобед, едва ли можеше да се каже че имаше някакви хора. Заговорихме се с бармана, Саймън, много свестен човек:

Храната също беше вкусна, нищо особено, просто обикновените неща за обяд тук – хамбургер и т.н. Аз поръчах и бира. Нещата вървяха мудно и мързеливо.

Но не за дълго… В един момент влиза един пич с приятелката си. Не знам защо от целия бар който беше празен, те седнаха точно до нас.

Пичът се провикна: „Къде ми е безплатната бира? Днес имам рожден ден!!!“ Ние с колегата се обърнахме и учтиво пожелахме „Честит рожден ден“.

Рожденика ни запита какво правим тук в Доусън, ние казахме че пътувахме на мотори. Оказа се че той е от Калифорния по начало, но когато е бил 19-годишен, е дошъл в Доусън. Попитах го каква беше причината, след което той ме погледна сериозно в очите и каза: „Jack London, man!!“ От този момент той и аз станахме най-добри приятели. Да ви запозная с Рик, и неговата приятелка, Вероника:

Той най-сърдечно ни покани на рождения си ден у тях. Упътването беше нещо като: „Карате по този път еди колко си км… След това завивате наляво, ако стигнете до изоставена мина значи сте го подминали. По пътя ще видите една изоставена сива Тойота, значи сте на правилния път. След това карате нагоре в планината еди колко си км, и от еди къде си продължавате пеш, защото е много стръмно“ 😀

Еи това вече е приключение!!!

Върнахме се в къмпинга, аз дремнах, след което отидохме да купим бира за партито. Полицаите ме спряха, за да проверят за алкохол. Едва минах между капките, извадих късмет. В никакъв случй не карайте под влиянието на алкохол в Канада, наказанията са сурови, от типа на глоби, съд, конфискуване на мотора, и т.н. Лелката в къмпинга ме предупреди на няколко пъти, но явно главата ми е корава…

На път за Рик естествено се загубихме, минахме през мината. Колегата беше тръгнал с кутиите отстрани, и аз нали нямах товар, минавах и завивах къде ли не. Той се изтърси зад мен и си удари доста здраво лакътя… Вдигнахме мотора, намерихме пътя, добрахме се до дома на Рик след доста лутане:

Ако забелязвате, това е кабел по който се тегли вагонче с провизии. Горе до хълма превозно средство не стига, особено през зимата.

Ето и новите ни приятели, от ляво на дясно: Сара от Отава, Лулу от Онтарио, Вероника и Рик

Освен това Уили и Нора, брат и сестра ескимоси, които днес се срещат за 1-ви път от 13 години:

Уили е цигулар, а сестра му живее на остров в Северния океан. Почти винаги е замръзнало, и когато леда се стопи те чакат водата да донесе дърва за да накладат огън.

Ето и почти цялата компания:

Рик ни обясни техния начин на живот: той е златотърсач, платил е $60 за 10 години право да търси злато на този участък. Вместо да го копае, той си е построил колибата тук. След 10 години плаща още $60 и продължава да си живее тук. Изцяло извън от системата, разчита изцяло на себе си и приятели.

Рик строи шведска баня:

Ние не трябваше да чакаме да се стопи леда, за да накладем огън, и Лулу започна да приготвя вечерята – пържоли от лос. Рик го е застрелял

Кучетата бяха невероятни пазачи

При най-малък шум тичаха да проверят ситуацията. Знаеха кога има диви животни наблизо и не пропускаха да ни предупредят. Винаги наблюдават за мечки.

И той искаше лос 🙂
Табелата пред кабината направо ме уби 😀

Паркинг за кучешки впрягове

Сара работи на бара в Midnight Sun. Тя ни покани там на другия ден, за да ни почерпи с бира.

Кучетата получиха плюшени играчки. Те ги третираха като дивеч, и първо най-експертно изгризаха очите на играчката.

Рик отваря подаръци:

Таннис, къдравата хубавица от типа на Рубенс, много искаше да си отиде в къщи с колегата 🙂  На края на вечерта тя го държеше с 2 ръце през кръста 😀
Искаше да я „закара в къщи“. Когато той и каза че е на мотор, тя увисна…

За десерт имахме домашни еклери, направени от Рик. Той дори е направил филм в стил Чаплин, където показва как се правят еклери. Филмът е носител на няколко първи награди от конкурси за къси филми.

Всяко хубаво нещо трябва да свърши… На края на вечерта гледахме залеза преди да си тръгнем. Това беше в 1 сутринта:

На слизане видахме тази статуя,направена от каквото има наоколо. Оказа се, че Вероника е артист:

Колегата се провикна от долу: „Ей, Рик!!“

Отгоре: „Да!!“
Колегата: „Абе к’ъв е тоя кон?“
Женски глас: „Внимавай!!!“
Вероника: „Аз го направих“

😀
За малко да се издъним…

Палим моторите. По точно аз паля мотора. Колегата е забравил светлините включени, и батерията се е източила. Е нищо, нали сме само надолу, той се качи и го запали по инерция.

След като се прибрах в палатката, още дълго не можах да заспя, преживявайки приключенията от този ден.

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

*Давам и двете транскрипиции, т.к. в книгите на Джек Лондон град Dawson се нарича Досън в българските преводи – бел.Ст.

Други разкази, свързани сКанада – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Tags: Dawson, Midnight Dome, Джек Лондон, Досън, Доусън, Ескимоси, златотърсач, изложение, Канада, колиба, къща, миньорско оборудване, Музей на Джек Лондон, парти за рожден ден, писател, пържоли от лос, река Юкон, Робърт Сървис