Archive for the tag 'Дортмунд'

май 14 2015

На мач на Борусия Дортмунд – Echte Liebe, BVB Dortmund

Днес Стоян ще ни води на мач – ще гледаме Борусия Дортмунд срещу някакъв франкфуртски отбор 😉 Приятно четене и, когато четете за Борусия мислете за Левски. Може и за ЦСКА 😉 Истинска любов по Дортмундски Echte Liebe, BVB Dortmund Спомням си, че станах фен на Борусия (Дортмунд), когато спечелиха Шампионската лига през 1997 г. […]

No responses yet

апр. 07 2009

Германия: Дортмунд

Много обичам да пускам пътеписи от Германия — причината е повече от тривиална: така и не мога да се организирам и самият аз да напиша впечатленията си от тази наистина хубава и пълна със свестни хора страна. По този повод винаги се радвам когато някой разкаже за Германия и германците. Днес това ще бъде Кристина. Още повече ме радва, че става дума за града, в който прекарах едни от най-полезните за мен месеци. Приятно четене:

А, да — и не забравяйте да учите немски!

Приятно четене отново:

Германия

Заминаване и първи дни в Швабско

Ставаме в 4:00. Ужасно ни се спи, защото легнахме в 2:00. Това прави около 2 часа сън (при мен доста по-малко, защото заспивам трудно). Къпем се, аз слагам малко грим, защото приличам на плашило, обличаме се и викаме такси. Малко е странно, че оставяме къщата празна за толкова дълго. Странно е, че няма и кой да ни изпрати- Нади е при моя колежка.

Таксито идва с голямо закъснение и вече съм ужасно притеснена дали ще успеем. Оказва се, че на 2 пъти го спирали полицаи за рутинна проверка. На София ленд го спират трети път. Този път за превишена скорост. Разправя се кратко, след което бавно, с 50 ни дозакарва живи и здрави. Последни 10 минути за чек-ин. Пререждаме цялата опашка от хора, като се извиняваме учтиво, че изпускаме самолета. По-късно разбираме, че друг полет в толкова часа НЯМА и сме прередили хората от нашия си самолет. Малко грозно, но какво да се прави.

В автобусчето, което ни закарва до самолета, става доста смешно. Понеже ще летиум с Уизеър (а там не сервират безплатна храна) всички набиват някакви сандвичи. Аз не се усещам и правя някакъв доста грозен коментар за тъпкането на храна на обществено място, с който спечелвам омразата и на останалите хора, които все още не са ме намразили, че съм ги предредила. В края на автобуса се разиграва някаква драма. Някакви момчета закъсняват и като се качват в автобуса, други някакви им подхвърлят „Ае бе, само вас ли ще чакаме, да не е на баща ти тоя самолет, та всички вас да чакаме“. Закъсняващите отвръщат в същия дух и някъде тогава автобусчето утихва, предотвратявайки, може би, бой.

Самолетът е малък- аербъс 330. Освен че е малък, мирише на бабичка и е страшно тесен. С М. оставяме народа да се блъска и се качваме последни. Сядаме до алеята, от двете страни на редиците, над крилото. Не знам- заради времето или заради размера на самолета, но има ужасна турболенция. Предвид, че не успях да закуся нищо, нито да пия кафе, се чувствам ужасно- зле ми е, спи ми се, уморено ми е. Турболенцията, обаче, не ме оставя да спя- всяко затваряне на очите за по-дълго ме кара да се чувствам като след много, много тежка нощ в дискотеката- гади ми се и ми се вие сват. Малко по-късно си всимам сандвич и кафе. Това частично оправя положението, макар че по-късно ще съжалявам. Пред мен седят 2 момчета и едно момиче. Може би летят за пръв път, защото са много уплашени и непрекъснато се чудят къде е тоалетната. Накрая се присрамяват и питат стюардесата, която е една патка с кофти прикрито акне- сопва им се и им казва, че докато не загасне знака за коланите- не могат да стават от местата си. Те така се шащисват, че така и не отиват до тоалетната до края на полета.

Кацаме в 8 часа. Времето навън е мокро, но приятно- температурата навън е 6*С. Мисля си „О, до обед ще е поне 15“. Да ама не. Това не е България да има такива амплитуди. Оказва се, че колкото е сутринта, най-много 2—3 градуса да се качи за през деня. Никакъв шанс да ходя по-тънко облечена.

6 коментара

февр. 08 2008

Приключение до Амстердам

Най-после настъпи часът за нашето доста упорито и последователно планувано

пътуване до Амстердам!

Още от юни месец се канехме да ходим на гости на Уша и Сорес, ама все това, все онова… И ето, сега стоим и нервно потропваме на терминал 1 на софийското летище… Но преди да поясня защо някой сме нервни, малко предистория.

Естествено, най-лесният и удобен начин, за да се докоснете до атмосферата на Амстердам е да си хванете някой директен полет до Схипхол и от там „воала“ — с метрото за нула време сте на червените фенери… Но! Офертите от порядъка на 1000—1200 лв за двамца някак не ни бяха по вкуса (или по-скоро по джоба) и затърсихме алтернативи! Така попаднахме на следния вариант — с Уиз еър до Дортмунд и от там с Дойче бан (немското БДЖ) до Амстердам! Лоукост офертата беше 107 евро за двама (отиване и връщане), а офертата с хиляда „ако“ — та (АКО резервираш сега, АКО платиш през интернет, АКО пътуването ти включва уикенда, АКО платиш с точно определена кредитна карта и т. н.) на немците чинеше точно 78 евро! За по-евтино пътуване дори и не бяхме мечтали! Всичко звучеше много апетитно, но тук започнаха неразбориите — банката загуби едното ми плащане и в продължение на два дни и с много скъсани нерви и писане на сто неща, плащането беше открито, ама аз междувременно го дублирах, защото гонехме някакви си там срокове… Е, служителите от банката ми се извиниха, „много съжаляваха, че така са ме притеснили“, че „моят случай е прецедент в тяхната банка“ (сякаш това ме грееше), но… се оказа, че не мога да си изтегля надвнесената сума! Мога да си я харча за други плащания, но не мога да си я върна „кеш“!?! Е, неведоми са пътищата финансово-банкови… Преживяхме го! Тогава последва следващата вълна на силни емоции! Оказа се, че господата от Дойче бан ни пратили билетите по ПОЩАТА, не с куриер, ами с най-обикновена поща, от онази бавната дето трябва да си пращаш коледните картички в разгара на лятото, за да стигнат навреме! И за да е пълна обърквацията се оказа, че и ние сме си сбъркали адреса! Ужас! След дълги разговори по телефона се оказа, че билети не могат да се преиздават, защото еди какво си и еди що си и ние остана да играем ва банк — или да поръчаме нови, или да си чакаме изтръпнали, пък ако не дойдеха, трябваше после да ги купуваме на място по дебелите тарифи… Играхме рисково и… спечелихме! След близо месец се появи единия билет (е, вярно в другия край на София, но все пак) и след седмица (за да е щастието пълно), от нищото изплува и втория билет! Ура! Ние бяхме щастливи! След толкова нерви и разправии всичко беше ОК! Или поне така си мислехме…

4 коментара